Определение по дело №762/2009 на Окръжен съд - Благоевград

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 14 октомври 2009 г.
Съдия: Красимир Аршинков
Дело: 20091200500762
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 11 август 2009 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ

Номер

89

Година

26.05.2008 г.

Град

Кърджали

В ИМЕТО НА НАРОДА

Окръжен Съд - Кърджали

На

04.18

Година

2008

В публично заседание в следния състав:

Председател:

Тонка Гогова Балтова

Секретар:

Славея Топалова

Мария Дановска Кирил Димов

Прокурор:

като разгледа докладваното от

Тонка Гогова Балтова

Въззивно гражданско дело

номер

20085100500068

по описа за

2008

година

и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.196 и сл. от ГПК /отм./ във вр. с § 2 от ГПК.

С решение № 11/04.02.2008 г., постановено по гр. д. № 1107/2007 г. Кърджалийският районен съд е осъдил „Горубсо- Кърджали” АД гр. Кърджали да заплати на Мюмюн Хасан Хасан от с. Пазарци, община Момчилград, област Кърджали сумата в размер на 3000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, причинени от професионално заболяване- „Вибрационна болест” ІІ стадий, Контрола Л, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 08.05.2007 година до окончателното й изплащане, като иска в останалата част до пълния размер е отхвърлен. Присъдени са и разноски съразмерно уважената част от иска, както и държавна такса.

Недоволен от така постановеното решение в осъдителната му част е останал жалбодателят „Горубсо- Кърджали” АД гр. Кърджали, който го обжалва като незаконосъобразно и необосновано. Моли да се отмени решението като се постанови друго, с което искът бъде отхвърлен изцяло, ведно със законните последици от това. Излага съображения, за това, че изводите на съда за наличието на хронично професионално заболяване и причинно- следствена връзка между оплакванията на ищеца и труда, който е полагал в продължение на 7 години в ответното дружество, направени само въз основа на съдебно- медицинската експертиза, били незаконосъобразни и в противоречие с основни нормативни актове, които регламентирали установяването на професионалните заболявания- Наредба за реда за съобщаване, регистриране, потвърждаване, обжалване и отчитане на професионалните болести, приета с ПМС № 79/2001 г., Наредба за медицинската експертиза на работоспособността, приета с ПМС № 99/2005 г. и Кодекса за социалното осигуряване. От решението на съда не ставало ясно, кой бил началния момент на заболяването на ищеца. Ако това била датата, от която изхождал първият приложен към делото документ- Протокол № 16/1997 год., касаещ предпоставки за временна нетрудоспособност, то искът бил погасен по давност, каквото възражение било направено, но съдът не го обсъдил. Поддържа се, че ако откриването на заболяването станало при постъпването на ищеца в Клиниката по професионални заболявания гр. Пловдив на 15.05.2007 г., възниквал въпроса дали от там насетне заболяването на ищеца е признато за професионално или не, с оглед правните последици от това за дружеството- ответник. Сочи се също, че съгласно чл. 61 от КСО, практикуващите лекари и лекари по дентална медицина при съмнение за професионална болест, изпращали известие до териториалното поделение на НОИ, за което последното извършвало проучвания, подготвяло документи, които се представяли на медицинските експертни органи. Съгласно чл. 52 ал. 1 от Наредбата за медицинската експертиза на работоспособността, териториалната експертна лекарска комисия потвърждавала или отхвърляла професионалния характер на заболяването въз основа на клиничен преглед, данните от медицинското досие на лицÕто, допълнително събраните доказателства и протокола за извършено проучване по повод на професионална болест, направено от съответното териториално поделение на НОИ. Съгласно чл. 55 ал. 1 от същата Наредба, териториалните експертни лекарски комисии и НЕЛК издавали експертни решения и попълвали регистрационни талони за призната професионална болест. Това в случая не било направено. Липсвали данни в Клиниката за професионални заболявания гр. Пловдив, където ищецът бил на изследвания и лечение м. май 2007 год., да са били констатирани данни за професионално заболяване, поради което не било изпратено на основание чл. 61 от КСО, известие за това до съответното поделение на НОИ. Професионално заболяване на ищеца не било открито и не било потвърдено.

Ответникът по жалбата чрез процесуалния си представител я оспорва. В съдебно заседание пред тази инстанция обяснява, че за първи път заболяванията му били констатирани през 1997 година и от тогава до завеждане на настоящия иск други искове против „Горубсо- Кърджали” АД гр. Кърджали за обезщетение не бил завеждал. И към настоящия момент нямал решение на ТЕЛК, макар че бил депозирал документи още през м. септември- октомври 2007 година.

Въззивният съд като прецени събраните по делото доказателства по повод и във връзка с подадената жалба, констатира:

Жалбата е подадена в срок от лице, имащо интерес от обжалването, а разгледана по същество е основателна.

Съображенията за това са следните:

Пред първоинстанционния съд е предявен иск с правно основание чл. 200 от КТ за сумата в размер на 10000 лв., представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди от професионално заболяване.

В исковата молба ищецът твърди, че работел в ответното дружество "Горубсо- Кърджали" АД- Кърджали с трудов договор от 01.03.1990 г. на длъжността "подземен миньор" в рудник "Звездел". От м. май 1997 г. започнал да изпитва болки в ръцете, лакетните стави и шийно- раменния пояс. След преглед от лекарска комисия се установило, че в резултат на условията на труд, заболял от "Вибрационна болест II степен". Заболяването било признато като "професионално" и било включено в Списъка на професионалните болести, приет с ПМС № 80/2001 г. Професионалният характер на заболяването бил констатиран от медицинските органи с Протокол № 16/14.11.1997 г., Акт за трудова злополука № 44/19.11.1997 г. и Епикриза от 15.05.2007 г. на Клиника за професионални заболявания- Пловдив. Първоначално болките и страданията се изразявали в болки в двете ръце до лакетните стави и двете колена, и по рядко- в шийно-раменния пояс. Тези болки особено били изразени при покой, будели го през нощта, провокирали се от студ, с побеляване, обезчувстване и оттичане на пръстите. Намаляла силата на ръцете и чувствителността на пръстите. Започнал по- трудно да чува, лесно се уморявал и получавал задух при усилие. Описаните болки станали ежедневни и силни. Това наложило на 08.05.2007 г. да постъпи за изследване и лечение в Клиника за професионални заболявания- Пловдив, при което се установило, че описаните болки и страдания в резултат на професионално заболяване станали хронични, което било ексцес в заболяването. Ищецът твърди, че професионалната болест довела до влошаване на здравето му, свързано със значителни ежедневни физически и психически страдания и болки, намалени били самочувствието и увереността му в собствените сили, поради което търпял неимуществени вреди, които оценявал на 10000 лв.

Не се спори по делото, а и от представеното по делото копие на трудова книжка на ищеца се установява, че от 01.03.1990 година същият работел в ответното дружество като "подземен миньор" в рудник "Звездел" до 01.11.1997 г. След тази дата бил преназначен на друга длъжност- "надземен бункерист", която изпълнявал до датата на прекратяване на трудовите отношения с ответника- 15.06.1998 г.

По делото е представена Епикриза от 18.08.1997 г. на Клиника за професионални заболявания, от която е видно, че на ищеца по настоящото производство била поставена диагноза "Вибрационна болест II стадий, Контрола- Л". В документа е отразено, че същият е неподходящ за работа с вибровъздействие, пренапрежение на ОДА и др. От копие на Протокол за разследване на професионално отравяне или заболяване № 7/01.09.1997 г. на ХЕИ- Кърджали е видно, че условията на труд като миньор в р- к „Звездел” са предпоставка за възникване на професионално заболяване. Уточнена била диагноза "вибрационна болест II стадий" и съмнение за пневмофиброза, които били диагностирани от КПЗ- Пловдив и лицето било насочено за преглед в ДББ- Хасково за уточняване на белодробно заболяване. В същия протокол е посочено, че заболяването е хронично. Към делото е приложено и копие на Протокол № 16/14.11.1997 г. на Диагностичната комисия за потвърждаване на професионалните заболявания при Обединена районна болница- Кърджали, от което е видно, че Мюмюн Хасан Хасан е с диагноза "Вибрационна болест II стадий", което било професионално заболяване. В Акт за трудова злополука № 44/19.11.1997 г. е отразено, че поради извършвана работа като миньор с бързоударни и пробивни чукове, ищецът получил професионално заболяване "Вибрационна болест II стадий". Към делото са приложени два броя болнични листове, от които е видно, че ищецът по делото е бил трудоустроен на два пъти /през 1997 г. и 1998 г./ за по 180 дни на работа без вибровъздействие, и на работа като бункерист- с диагноза "вибрационна болест II стадий".

От копие на молба за напускане и заповед № 38/17.06.1998 г. се установява, че трудовото правоотношение между страните по делото било прекратено по взаимно съгласие- на основание чл. 325 т. 1 от КТ.

Към делото е приложено копие от Епикриза от 15.05.2007 г. на Клиника по професионални заболявания при УМБАЛ "Св. Георги" ЕАД- Пловдив, от която е видно, че ищецът е с диагноза "Вибрационна болест, II стадий. Контрола "Л", със съпътстващите оплаквания, като е посочено че заболяването е хронично.

От заключението на вещото лице- специалист по вътрешни болести, както и разпита на същото в съдебно заседание, което съдът приема, се установява, че ищецът страда от заболяване "Вибрационна болест, II стадий", което е хронично и не можело да се очаква благоприятен обрат. В заключението са посочени характерните оплаквания за заболяването, продължителността на лечението и необходимостта от балнео и физиолечение.

С оглед на така събраните по делото доказателства, съдът приема, че предявения иск е неоснователен и недоказан, поради което следва да се отхвърли.Съгласно разпоредбата на чл. 200 от КТ за вреди от трудова злополука или професионална болест, които са причинили временна неработоспособност, трайна неработоспособност над 50 на сто или смърт на работника или служителя, работодателят отговаря имуществено независимо от това, дали негов орган или õруг негов работник или служител има вина за настъпването им. Или, предпоставките за предявяване на иска са няколко: наличието на трудово правоотношение между ищеца и ответника към момента на злополуката или възникване и констатиране на професионалното заболяване; да е налице увреждане на здравето, настъпило в резултат на трудова злополука или професионално заболяване- временна или трайна неработоспособност или смърт; наличие на причинна връзка между увреждането на здравето вследствие на трудовата злополука или професионалната болест и неработоспособността /временна или трайна/; наличие на претърпени вреди от работника или служителя в резултат на трудова злополука или професионална болест.

В случая се претендира обезщетение за ексцес, установен, както е посочено в исковата молба на 08.05.2007 г., поради настъпил хроничен характер на професионално заболяване. Легално определение на понятието професионално заболяване е дадено в разпоредбата на чл. 56 от КСО.Професионална болест е заболяване, което е настъпило изключително или предимно под въздействието на вредните фактори на работната среда или на трудовия процес върху организма и е включено в Списъка на професионалните болести, издаден от Министерския съвет по предложение на министъра на здравеопазването. За професионална болест може да се признае и заболяване, невключено в Списъка на професионалните болести, когато се установи, че то е причинено основно и пряко от обичайната трудова дейност на осигурения и е причинило трайна неработоспособност или смърт на осигурения. Към професионалната болест се отнасят и нейното усложнение и късните й последици.Или по аргумент от чл. 56 ал. 2 от КСО задължителна характеристика на професионалното заболяване е то да е причинило трайна неработоспособност или смърт на осигурения работник или служител. По силата на чл. 62 и чл. 63 от КСО признаването на професионалния характер на заболяването е в компетенциите само на органите на експертизата на работоспособността, и то по реда, предвиден в Наредбата за реда за съобщаване, регистриране, потвърждаване, обжалване и отчитане на професионалните болести, приета през 2001 г.- с решение на ТЕЛК и НЕЛК, която Наредба е била в сила към претендирания момент на влошаване на здравословното състояние на ищеца, което по твърдения на последния, е настъпило през м. май 2007 година. Съгласно НРСРПООПБ, професионалните болести се потвърждават или отхвърлят от териториалните експертни лекарски комисии и от Националната експертна лекарска комисия, които са компетентните органи за това. Същите вземат решение и по степента на намалената работоспособност съобразно реда, принципите и критериите, регламентирани с Наредбата за експертизата на работоспособността, приета с ПМС № 99/2005 г. Акта на тези органи е задължителен за всички органи, организации и трети лица. В конкретния случай не е налице една от основните предпоставки за предявяване на иска- липсва акт на компетентния орган за признаване на трайна неработоспособност /инвалидност/ на ищеца, респ. за влошаването на здравето на същия, за което се претендира обезщетение. Липсва акт на компетентния за това орган за последствията и усложненията, обусловени от професионална болест с оглед разпоредбите на Наредба за медицинска експертиза на работоспособността.Съобразно разпоредбата на чл. 52 от Наредбата за медицинската експертиза на работоспособността, Териториалната експертна лекарска комисия потвърждава или отхвърля професионалния характер на заболяванията въз основа на клиничния преглед, данните от медицинското досие на лицето, допълнително събраните доказателства и протокола за извършено проучване по повод на професионална болест, направено от съответното ТП на НОИ и освен по характера на заболяването, ТЕЛК се произнася по всички въпроси по чл. 56 от Наредба за медицинската експертиза на работоспособността, а именно: определя степента на трайно намалената работоспособност, началната й дата, причинната връзка между увреждането и условията на труд, характера на заболяването- професионален или общ и пр., което в случая не е сторено. Именно тези органи са компетентни да определят дали и доколко соченото в исковата молба влошаване на здравословното състояние на ищеца е следствие на професионално заболяване, което е от значение при преценката следва ли да се ангажира отговорността на ответника като работодател. Дори и да се приеме, че от представените пред първоинстанционния съд писмени доказателства се установява професионалния характер на заболяването и причинната връзка между него и нетрудоспособността, то по делото не са представени доказателства- решение на компетентния орган, към момента на претендирания ексцес през м. май 2007 г., че влошаването на здравословното състояние на ищеца е последица от това заболяване, от уреждането му в следствие на полагания от него труд като миньор в ответното дружество. И не на последно място следва да се посочи, че „хроничния” характер на заболяването, за което се претендира обезщетение, е бил констатиран още през 1997 г. с протокол от 01.09.1997 г. на ДЕК при Районна поликлиника- Кърджали за разследване на професионално заболяване, респ. посоченото в исковата молба влошаване на здравословно състояние на ищеца като основание за претендиране на обезщетение, е било налице през 1997 г., което по същество прави довода на ответника за погасяване иска по давност основателен, тъй като съгласно чл. 358 от КТ давностния срок за иска по чл. 200 от КТ е тригодишен и започва да тече от момента на увреждането, т. е. от признаването на професионалната болест.

С оглед изложеното, съдът намира, че следва да се отхвърли предявения иск. Първоинстанционният съд като е направил различни изводи, макар да е приел в мотивите си, че по делото липсват данни за установена нетрудоспособност на ищеца, което е от значение за ангажиране отговорността на ответника и при определяне размера на обезщетението, е постановил незаконосъобразно решение, което следва да се отмени и се постанови друго, с което предявения иск се отхвърли. С оглед изхода на делото следва Мюмюн Хасан Хасан да бъде осъден да заплати на жалбодателят разноски по делото в размер на 540 лв.

Водим от изложеното и на основание чл. 208 ал. І от ГПК /отм./ във вр. с § 2 от ПЗР на ГПК въззивният съд

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯВА решение № 11/04.02.2008 г., постановено по гр. д. № 1107/2007 г. по описа на Кърджалийският районен съд в частта: 1/ с която „Горубсо- Кърджали” АД гр. Кърджали е осъдено да заплати на Мюмюн Хасан Хасан от с. Пазарци, община Момчилград, област Кърджали сумата в размер на 3000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, причинени от професионално заболяване- „Вибрационна болест” ІІ стадий, Контрола Л, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 08.05.2007 година до окончателното й изплащане, както и разноски в размер на 100 лева и 2/ с която „Горубсо- Кърджали” АД гр. Кърджали е осъдено да заплати по сметка на Кърджалийския районен съд сумата в размер на 70 лв.- представляваща възнаграждение на вещо лице, както и сумата в размер на 120 лв.- държавна такса, вместо което п о с т а н о в я в а:

ОТХВЪРЛЯ предявения от Мюмюн Хасан Хасан от с. Пазарци, общ. Момчилград, обл. Кърджали, ЕГН- ********** против „Горубсо- Кърджали” АД гр. Кърджали иск за сумата в размер на 3000 лева- представляващо обезщетение за неимуществени вреди, причинени от професионално заболяване- "Вибрационна болест II- ри стадий, Контрола Л", ведно със законна лихва върху тази сума, считано от 08.05.2007 г.

ОСЪЖДА Мюмюн Хасан Хасан от с. Пазарци, общ. Момчилград, обл. Кърджали, ЕГН- ********** да заплати на "Горубсо- Кърджали” АД- гр. Кърджали, ул. "Републиканска" № 53 разноски по делото в размер на 540 лв.

ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата част.

Решението може да се обжалва пред ВКС на РБ в 30- дневен срок от съобщението на страните.

Председател: Членове: 1/ 2/