№ 408
гр. Бургас, 29.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на тридесети април
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Иво В. Добрев
при участието на секретаря Мария Н. Тошева
като разгледа докладваното от Иво В. Добрев Гражданско дело №
20242100101699 по описа за 2024 година
Производството е образувано по предявени искове от М. М. М., ЕГН **********, с
адрес ****, чрез адвокат Стоян Кацаров от БАК, със съдебен адрес гр.Бургас, ул. “Васил
Левски“№16, ет.1, офис 114 срещу Община Несебър, Булстат *********, с адрес гр.Несебър,
ул. “Еделвайс“ №10, представлявана от кмета Николай Димитров, с която е предявена
претенция за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 60 000 лева,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на злополука
от 24.11.2021г.- падане в необезопасена и необозначена шахта, находяща се на територията
на гр.Несебър, в рамките на поземлен имот с идентификатор 51500.502.301- публична
общинска собственост, както и сумата от 23.20 лева- имуществени вреди от същата
злополука, ведно със законната лихва върху главниците, считано от 24.11.2021г. до
окончателното плащане. Претендират се и направените по делото разноски.
Твърди се в исковата молба, че на 24.11.2021г. ищцата се придвижвала по ул.“Христо
Кудев“ в гр.Несебър. След навлизането и в тревна площ, находяща се в поземлен имот с
идентификатор 51500.502.301- публична общинска собственост пропаднала в необезопасена
шахта с дълбочина 3.50 метра. Съоръжението било изградено от бетонни обръчи с
поставени в края му метални скоби, изпълнени във вид на стълба, като нямало връзка с
действащата в района канализация. Поставената върху шахтата фазерна подложка не
издържала тежестта на пострадалата и се счупила, а като последица от падането М.
получила счупване на гръбначния стълб, което и причинило трайно затруднение движението
на снагата за срок от 12 месеца при обичаен ход на възстановителния процес. Ищцата
постъпила за лечение в МБАЛ „Свети Иван Рилски“ЕАД гр.София, където претърпяла
оперативно лечение, а във връзка с престоя си заплатила болнична такса от 23.20 лева. След
изписването и от болничното заведение възстановяването продължило, като цялостния
оздравителен процес приключил след две години. Заявява се, че ответникът не е положил
дължимата грижа на добър стопанин по отношение на имота си, като е нямало пречки за
обезопасяване на шахтата. Налице било бездействие на отговорните физически лица за
изпълнение на задълженията, произтичащи от чл.11 ал.1 ЗОС. Отговорността в случай на
настъпил деликт трябвало да носи община Несебър. Претърпените от ищцата вреди били в
причинна връзка с противоправното поведение на лицата, натоварени с отговорността да
1
поддържат общинската собственост, съответно обезопасят шахтата.
Начинът на причиняване на увреждането бил изключително стресиращ за
пострадалата, като принципно съществувала вероятност при получаване на подобна травма,
последната да изгуби способността си да се движи. Ищцата и към настоящия момент не
била напълно възстановена като продължавала да изпитва силни болки в областта на
счупването и крайниците. Причинените стрес и страдания се характеризирали с траен
характер, като следвало да се отчете и обстоятелството, че М. била в пълна невъзможност да
изпълнява служебните си задължения за период по-голям от три месеца. Претърпените
болки и притеснения, затрудненото движение на крайниците, продължаващо и понастоящем
обосновавали справедлив размер на обезщетение от 60 000 лева.
Ответникът в постъпилия отговор на първо място оспорва редовността на исковата
молба, тъй като шахтата, в която ищцата твърди да е паднала не била индивидуализирана.
Счита исковата претенция за завишена по размер, като сочи, че намиращата се шахта срещу
първата пресечка на ул.“Христо Кудев“, видно от справка в гугъл мапс през месец юни
2015г. и месец септември 2023г. била обезопасена. Падането в шахтата се дължало
единствено и само на неправомерното поведение на ищцата. Мястото, в което се намирала
същата представлявало терен- зелена площ, а стъпването и газенето върху такива площи
съгласно Наредба №1 от 10.03.1993г. за опазване на озеленените площи и декоративната
растителност подлежало на санкциониране. Последното ако не до отпадане отговорността
на ответника следвало да се преценява като обстоятелство, водещо до намаляването и, тъй
като до инцидента се стигнало в резултат на незаконосъобразните действия на пострадалата.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището
на страните, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:
На 24.11.2021г. около 08.30 часа ищцата вървяла по ул.“Христо Кудев“ в гр.Несебър.
Върху част от улицата, попадаща в поземлен имот с идентификатор 51500.502.301 били
обособени и изпълнени, от ответника, паркоместа. Срещу паркомясто №13 в непосредствена
близост до тротоара се намирали обрасли с трева площи, в които М. навлязла с намерение да
набере лапад. В същия район била разположена нефункционираща канализационна шахта с
дълбочина 3.50метра. Последното, неизползвано по предназначение съоръжение, нямало
поставен метален капак, като вместо такъв отворът на шахтата бил покрит с фазерна
плоскост. При стъпване върху нея М. пропаднала директно в шахтата. Успяла да запази
съзнание и да се обади на съпруга си, който след продължително търсене и с помощта на
свидетеля В.С. я открил на дъното на шахтата. На място се отзовали екипи на спешна
помощ и пожарната, а пострадалата извадили, ползвайки техническо устройство- лебедка.
Още същия ден ищцата била приета за лечение в МБАЛ “Свети Иван Рилски“ ЕАД
гр.София с оплаквания за силна болка в областта на кръста до степен да не може да се движи
самостоятелно. Направените изследвания показали счупване на прешлен на гръбначния
стълб. На 29.11.2021г. в посоченото болнично заведение е проведена оперативна
интервенция, а на следващия ден М. била изписана с препоръка да избягва физически
натоварвания и ползва лумбостат.
Експертна лекарска комисия констатирала временна неработоспособност на
пострадалата да изпълнява служебните си задължения за срок от три месеца до 28.02.2022г.
За установяване на релевантните по делото факти, освен приобщените писмени
доказателства са събрани гласни доказателства, назначена и изготвена е съдебномедицинска
експертиза.
В показанията си В.С. сочи, че в деня на инцидента рано сутринта е повикан от
съпруга на пострадалата, който не успявал да открие същата. Със съвместни усилия
установили местонахождението и на дъното на шахта, която пък се намирала на сантиметри
от бордюра на асфалтов път. Шахтата била покрита с плоскост- тънка като хартия и не се
забелязвала от високата трева. Незабавно съобщили за случилото се като на място
2
пристигнали медицински екип и служители на пожарната. Лекарят не успял да слезе на
дъното на шахтата, като това направил пожарникар. Тъй като ищцата не можела да се движи
се наложило да я извадят с помощта на техническо средство-лебедка. Още същия ден М.
била откарана до болнично заведение в гр.София, където претърпяла оперативно лечение.
Преди операцията ищцата била изцяло обездвижена, а след изписването и продължавала да
изглежда изключително уплашена и стресирана от случилото се. Според свидетеля до
подобно състояние се е стигнало включително след премисляне и обсъждане възможността
М. да претърпи много по-сериозни травми и увреждания, като последица от падането.
Периодът на затруднения при движение продължил три-четири месеца, като през това време
грижи за пострадалата полагала свидетелката С-Д. По думите му ищцата не се е
възстановила и до момента нито физически, нито психически от преживяното.
М.С.-Д. споделя, че живее близко до ищцата като в деня на инцидента и поставила
болкоуспокояваща инжекция. Описва мястото на произшествието, където трябвало да се
изгради тротоар, но след като това не се случило районът запустял и се затревил. Нямала
обяснение защо откритата шахта е оставена там. Уточнява, че веднага след случилото се бил
поставен циментов капак на шахтата, а малко след това самото място е изравнено и
асфалтирано. Описва състоянието на ищцата след операцията и към настоящия момент.
Сочи, че тя продължавала да носи ортопедичен колан и понастоящем, както и да изпитва
силни болки, включително при промяна на времето. Преживеният голям стрес и уплаха не
били отшумели и към момента, като М. не смеела да мине покрай мястото на инцидента.
Споделя също така, че след претърпяната травма ищцата се променила и затворила в себе
си.
Т.И. разказва, че е служител на община Несебър в отдел “Инвеститорски контрол“.
Уточнява, че през пролетта на 2022г., ответникът изградил на ул. “Христо Кудев“ върху
тревни площи нови десет паркоместа. Имало и тревни площи с изпълнени градинки,
оградени с бордюри, на мястото на които се изпълнили още пет-шест паркоместа. Според
него процесната шахта била ползваема, но нямал спомен дали била затворена с капак. Не
знаел за какво е отредено процесното място и дали е извършвана промяна в
предназначението на терена.
Свидетелката В.С. се спира на конкретните задължения, които пострадалата
изпълнявала като специалист комунална дейност в отдел БКСО-Община Несебър през 2021г.
Уточнява, че работата и била свързана с интензивно ходене.
По делото е назначена и изготвена съдебномедицинска експертиза от заключението,
на която се установява, че на 24.11.2021г. и като резултат от падането в шахтата ищцата е
получила компресивна фрактура на тялото на първи лумбален прешлен без отпадна
неврологична симптоматика. Последното увреждане затруднявало трайно движението на
тялото и снагата за срок по-голям от 30 дни. В конкретния случай било предприето
оперативно лечение и извършена транспедикуларна перкутанна вертебропластика с костен
цимент, при гладък следоперативен период. След изписване на пациента били направени
препоръки за използване на лумбостат и назначена медикаментозна терапия. Временната
нетрудоспособност, според вещото лице, е продължила три месеца. От извършеното
рентгеново изследване се установявали костна остеопороза и лумбална спондилоартроза,
като независимо от направената вертебропластика болевия синдром ще персистира. И към
момента ищцата ползвала противовъзпалителни медикаменти и лумбостат. Става ясно от
заключението, че пострадала е провеждала рехабилитация през 2022, 2024 и 2025г., като
предвид възрастта и не се очаквало пълно възстановяване.
Заключението на вещото лице е обективно, безпристрастно и пълно, поради което
съдът го цени без резерви.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Предявеният иск, предмет на настоящото дело, черпи правното си основание от
3
разпоредбите на чл. 49 във вр. чл. 45 и чл. 52 ЗЗД. Отговорността по чл. 49 ЗДД е акцесорна
и има т. нар. обезпечително-гаранционна функция, тъй като тя е отговорност за чужди
противоправни и виновни действия и бездействия- настъпва в резултат на виновно
причинени вреди от страна на натовареното лице при или по повод изпълнението на
възложената му работа. Кумулативните предпоставки, за да се породи тази отговорност, са
следните: вреди, причинени на пострадалия от лице, на което отговорният по чл. 49 ЗЗД е
възложил някаква работа, които вреди са настъпили при или по повод на изпълнението и по
вина на изпълнителя, при наличието на причинна връзка между тях.
С твърденията, изложени в исковата молба, ищцата се е позовавала на бездействието
на ответника по предприемането на необходимите действия и мероприятия за обезопасяване
на процесната шахта. Община Несебър като собственик на поземления имот следвало да
положи грижата на добър стопанин, възлагайки на конкретни лица поддръжката на своята
собственост, които трябвало да предприемат действия по поставяне на капак, ограждане или
обозначаване на шахтата. Съгласно разпоредбата на §7 ал.1 т.4 ЗМСМА шахтата е
собственост на ответната община, поради което и за нея е съществувало задължението да я
стопанисва обезопасена, чрез своите служители. Същият ангажимент за ответника
произтича от нормата на чл.11 ал.1 ЗОС, с която е вменено задължение на общината да
поддържа имотите и вещите общинска собственост с грижата на добрия стопанин. Шахтата
не е отговаряла на условията за безопасност, като в случая е без значение дали общината е
възложила на трето лице изпълнението на дейностите по поддръжка на същата. По мнение
на настоящия състав и при липса на спор, че е съществувала обективна възможност за
обезопасяване мястото на инцидента, следва да се приеме, че е налице противоправно
поведение на служители на ответника по отношение причиняване на процесния деликт.
Анализът и оценката на всички приобщени по делото доказателства-съдебномедицинска
експертиза, свидетелски показания, медицинска документация води до несъмнен и
непротиворечив извод за наличие на причинна връзка между това незаконосъобразно
поведение /бездействие/ и настъпилото травматично увреждане на ищцата, поради което и
са налице елементите от фактическия състав на чл.49 ЗЗД.
Няма как да бъде възприета тезата за съпричиняване на вредоносния резултат от
пострадалата, в какъвто смисъл са наведени възражения от ответната страна. Ответникът е
този, който е следвало да установи, че шахтата е била ситуирана в озеленени площи, в които
ищцата е навлязла неправомерно. Такова успешно доказване по делото не е проведено.
Подзаконовия нормативен акт, на който се позовава общината /Наредба №1 от 10.03.1993г.
за опазване на озеленените площи и декоративната растителност/ предполага извършване на
конкретна дейност по озеленяване или засаждане на декоративна растителност, за да бъде
прието, че се касае за зелени площи. Точно обратното е установено по делото. Твърдението
на свидетеля Т.И., че се касае за зелени площи е изолирано и не се подкрепя от останалите,
събрани писмени и гласни доказателства. От прочита на същите се следва, че тревистата
растителност на мястото на инцидента не е плод на нарочно предприети дейности по
облагородяване или озеленяване на района, а е последица от неподдържането на имота,
който в частта си непосредствено до поставения бордюр и при липса на изграден тротоар е
обрасъл с висока растителност, която именно не е позволила на пострадалата да възприеме
процесната шахта. Ето защо в случая не се установява принос на пострадалата за настъпване
на увреждането или друго противоправно поведение, което да е допринесло за настъпване
на вредоносния резултат.
При това положение следва да се ангажира отговорността на ответната община за
заплащане на обезщетение за причинените на ищцата неимуществени вреди в резултат на
деликта, изразяващи се в болки и страдания. Претенцията се явява доказана по своето
основание, поради което на обезвреда подлежат тези вреди, претърпени от ищцата, които са
пряка и непосредствена последица от противоправното бездействие на служители на
ответника.
4
Съгласно разпоредбата на чл.52 ЗЗД, обезщетението за неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост. В случая, неимуществените вреди се изразяват в болки,
страдания и неудобства, понесени от ищцта, като резултат от настъпилото травматично
увреждане. В резултат на увреждането ищцата е получила компресивна фрактура на тялото
на първи лумбален прешлен, като последната травма е затруднила трайно движението на
тялото и снагата за срок по-голям от 30 дни, а временната нетрудоспособност е продължила
повече от три месеца. Независимо от предприетото оперативно лечение ищцата не е напълно
възстановена, а според заключението на вещото лице такова болката ще продължава поС.но
предвид възрастта на пострадалата и развилата се костна остеопороза и лумбална
спондилоартроза. Като последица от падането в шахтата М. е претърпяла психически
травми и стрес, довели до промяна в поведението и реакциите и.
При това положение и като бъде отчетен факта на причинените на последната в
резултат на деликта негативни изживявания и неудобства, включително интензитета на
понесените болки и страдания/физически и психически/, съобразявайки проведената
оперативна интервенция и съпътстващия я болничен престой, болките и трудностите при
самообслужване, бавното протичане на възстановителните процеси с оглед на провежданата
продължителна във времето рехабилитация, както и песимистичната прогноза относно
възможността за напълно излекуване съдът счита, че адекватно на получените
неимуществени вреди се явява обезщетение в размер на 35 000 лева, до която сума
претенцията се явява основателна и доказана. За разликата до пълния предявен размер
искането следва да се отхвърли.
Съдът намира предявения иск за заплащане на обезщетение за имуществени вреди за
основателен. По делото са представени писмени и неоспорени доказателства- фактура, от
които се установява, че ищцата е заплатила потребителска такса за престой в болнично
заведение в размер 23.20 лева.
Акцесорната претенция за заплащане на законни лихви върху присъденото
обезщетение, считано от датата на увреждането 24.11.2021г. до окончателното изплащане на
сумата като основателна следва да се уважи.
При този изход на делото в тежест на ответника трябва да се постави дължимата за
производството държавна такса в размер на 1200.92 лева, съобразно с уважената част от
исковете.
Ответникът следва да заплати на ищцата сумата от 200.07 лева, представляваща
направените от последната разноски по делото, съразмерно с уважената част от иска.
Ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника на основание чл.78 ал.3 ГПК
сумата от 199.92 лева за направени разноски/за юрисконсултско възнаграждение/,
съразмерно на отхвърлената част от исковете.
На основание чл.38 ал.2 от Закона за адвокатурата ответникът следва да бъде осъден
да заплати възнаграждение на адвоката, представлявал ищеца в процеса в размер на 3051.85
лева. В настоящия случай е оказана безплатна адвокатска помощ, за което е направеното
изрично изявление от ищеца, като наличието на конкретно посоченото основание не се
нуждае от доказване. При това положение ако в съответното производство насрещната
страна е осъдена за разноски, адвокатът или адвокатът от Европейския съюз има право на
адвокатско възнаграждение, което се присъжда на процесуалния представител на страната.
Цитираната разпоредба регламентира заплащане на възнаграждение при успешен резултат от
осъществената от адвоката безплатна адвокатска помощ, а присъденото възнаграждение
цели да възмезди положения от него труд. Меродавен за определяне размера на
възнаграждението по чл.38 ал.2 ЗАдв. е принципът за възмездност на адвокатския труд.
Трайно е разбирането, че размерът на възнаграждението за безплатно осъществена правна
помощ се определя съобразно размера на уважената/отхвърлена част от иска, т. е. според
5
защитения интерес, при отчитане действителната фактическа и правна сложност на делото.
В случая възнаграждението е определено въз основа на предявените искове съобразно
предмета, правното основание и материалния интерес, като е отчетена връзката на
пропорционалност между използваните средства и целите, които трябва да бъдат постигнати
за справедливо възмездяване на положения от адвоката труд. При определяне на
адвокатското възнаграждение, настоящия съд е съобразил фактическата и правна сложност
на делото, броя на съдебните заседания, действително извършената работа и проявената
активност от процесуалния представител на ищеца. Не са налице основания за намаляване
на адвокатския хонорар, тъй като същия е адекватен на естеството и обема на извършените
процесуални действия в хода на производството и съответства на фактическата и правна
сложност на делото.
Мотивиран от гореизложеното, Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА Община Несебър, Булстат *********, с адрес гр.Несебър, ул. “Еделвайс“
№10, представлявана от кмета Николай Димитров да заплати на М. М. М., ЕГН **********,
с адрес ****, чрез адвокат Стоян Кацаров от БАК, със съдебен адрес гр.Бургас, ул.“Васил
Левски“№16, ет.1, офис 114 сумата от 30 000 /тридесет хиляди/ лева, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на злополука от 24.11.2021г.-
падане в необезопасена и необозначена шахта, находяща се на територията на гр.Несебър, в
рамките на поземлен имот с идентификатор 51500.502.301- публична общинска
собственост, както и сумата от 23.20/двадесет и три лева и двадесет стотинки/ лева-
имуществени вреди от същата злополука, ведно със законната лихва върху главниците,
считано от 24.11.2021г. до окончателното плащане, като отхвърля иска за обезщетение за
неимуществени вреди в частта му до предявения размер от 60 000/шестдесет хиляди/ лева.
ОСЪЖДА Община Несебър, Булстат *********, с адрес гр.Несебър, ул. “Еделвайс“
№10, представлявана от кмета Николай Димитров да заплати по сметка на Окръжен съд
гр.Бургас държавна такса за производството в размер на 1200.92/хиляда и двеста лева и
деветдесет и две стотинки/ лева, съобразно с уважената част от исковете.
ОСЪЖДА Община Несебър, Булстат *********, с адрес гр.Несебър, ул. “Еделвайс“
№10, представлявана от кмета Николай Димитров да заплати на М. М. М., ЕГН **********,
с адрес ****, чрез адвокат Стоян Кацаров от БАК, със съдебен адрес гр.Бургас, ул.“Васил
Левски“№16, ет.1, офис 114 сумата от 200.07 лева/ двеста лева и седем стотинки/,
представляваща направените от ищцата разноски по делото, съразмерно с уважената част от
иска.
ОСЪЖДА М. М. М., ЕГН **********, с адрес ****, чрез адвокат Стоян Кацаров от
БАК, със съдебен адрес гр.Бургас, ул.“Васил Левски“№16, ет.1, офис 114 да заплати на
Община Несебър, Булстат *********, с адрес гр.Несебър, ул. “Еделвайс“ №10,
представлявана от кмета Николай Димитров направените в настоящото производство
разноски, съразмерно с отхвърлената част на иска в размер на 199.92 лева / сто деветдесет и
девет лева и деветдесет и две стотинки/.
ОСЪЖДА Община Несебър, Булстат *********, с адрес гр.Несебър, ул. “Еделвайс“
№10, представлявана от кмета Николай Димитров да заплати на адвокат Стоян Кацаров от
Адвокатска колегия гр.Бургас, личен №********** сумата от 3051.85 лева /три хиляди и
петдесет и един лева и осемдесет и пет стотинки/, представляваща възнаграждение за
осъщественото в настоящото производство процесуално представителство.
6
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд гр.Бургас в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Бургас: _______________________
7