№ 1784
гр. София, 06.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-28 СЪСТАВ, в публично заседание
на седми март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Ивайло Димитров
при участието на секретаря Надежда Св. Масова
като разгледа докладваното от Ивайло Димитров Гражданско дело №
20221100104994 по описа за 2022 година
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 432,
ал. 1 КЗ, от Л. Л. М. срещу „Застрахователно акционерно дружество А.“ АД за заплащане на
сумата от 50 000 лв., заявен като частичен иск от 60 000 лв. (първоначално предявен за
30 000 лв. и увеличен с протоколно определение от 07.03.2023 г. на 50 000 лв.),
представляваща застрахователно обезщетение за причинени на ищеца неимуществени вреди
– болки и страдания от травматични увреждания, настъпили вследствие на
пътнотранспортно произшествие, реализирано на 28.12.2021 г., около 02:00 часа, в гр.
София, на ул. „Проф. Милко Бичев“, по вина на Ж. Ц. Т., водач на лек автомобил марка
„Ауди“, модел „А6“, с peг. № СА **** НА, застрахован по застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите” при ответното застрахователно дружество, ведно със
законната лихва от 24.01.2022 г. до окончателното изплащане на обезщетението, както и за
заплащане на сумата от 746,26 лв., представляваща претенция за обезщетение за
имуществени вреди, изразяващи се в разходи за лечение на травматичните увреждания,
получени в резултат на горепосоченото ПТП, ведно със законната лихва, считано от момента
на уведомяване на застрахователя - 19.04.2022 г. до окончателното плащане.
В исковата молба са изложени твърдения, че процесното ПТП е настъпило изцяло по
вина на водача на л.а. „Ауди", който на кръстовището на ул. „Проф. Милко Бичев“ и бул.
„Ген. Данаил Николаев“ е нарушил правилата за движение по пътищата, като е отнел
предимството на управлявания от ищцата лек автомобил марка „Хонда“ и е реализирал
сблъсък с него. Вследствие на инцидента ищцата е получила фрактура на четвърта
метакарпална кост и полифрагментна фрактура на пателата, като й е поставена гипсова
имобилизация на лявото коляно. Наложила се хоспитализация за периода от 29.12.2021 г. до
01.01.2022 г., като на 30.12.2021 г. на пострадалата е била извършена оперативна
1
интервенция, изразяваща се във фиксация на фрактурата със серклажна тел по метода на
Вебер. С оглед получените фрактури възстановителният период се очаквал да продължи
около 7-8 месеца, като след изписването от болничното заведение ищцата изпитвала силни
болки в областта на фрактурата. Тъй като възстановяването й преминава предимно при
постелен режим, се налагало близките й да са неотлъчно до нея, за да й помагат в битовите
потребности, като към момента на депозирането на исковата молба ищцата се налагало да се
придвижва с помощта на патерици.
Във връзка с лечението си, за периода от 01.01.2022 г. до 26.04.2022 г., Л. М. твърди,
че е извършила имуществени разходи в размер на 746,26 лв., както следва: по Фактура №
**********/01.01.2022 г., издадена от „Аджибадем Сити Клиник УМБАЛ Токуда“ ЕАД, на
стойност 306,12 лв., касаеща оперативна процедура на таза и долния крайник и заплащане
на имплант или друго медицинско изделие, ведно с фискален бон; по Фактура №
**********/01.01.2022 г., издадена от „Аджибадем Сити Клиник Сървисис“ ЕООД на
стойност 85 лв., касаеща техническо и битово обслужване от 2 до 3 дни, ведно с фискален
бон; по Фактура № **********/19.01.2022 г., издадена от „Медея 2002“ ООД, на стойност
76,47 лв., касаеща закупуването на лекарствени продукти, ведно с фискален бон; по Фактура
№ **********/01.02.2022 г., издадена от „Фарма Юнайтед 2014“ ООД, на стойност 25,67
лв., касаеща закупуването на лекарствени продукти, ведно с фискален бон; по Фактура №
**********/08.04.2022 г., издадена от „УМБАЛСМ Н. И. Пирогов“ ЕАД, на стойност 99 лв.,
касаеща процедура - масаж на долен крайник и индивидуална ЛФК, ведно с фискален бон;
по Фактура № **********/14.04.2022 г., издадена от „УМБАЛСМ Н. И. Пирогов“ ЕАД, на
стойност 42 лв., касаеща процедура масаж на долен крайник, ведно с фискален бон; по
Фактура № **********/21.04.2022 г., издадена от „УМБАЛСМ Н. И. Пирогов“ АД, на
стойност 42 лв., касаеща процедура - масаж на долен крайник, ведно с фискален бон; по
Фактура № **********/26.04.2022 г., издадена от Медицински център „Света троица“
ЕООД, на стойност 70 лв., касаеща медицински услуги, ведно с фискален бон.
Сочи, че към датата на ПТП лекият автомобил е имал валидно сключена застраховка с
ответното дружество, като с молба с вх. № 100-233/24.01.2022 г. и с молба с вх.
№1001287/19.04.2022 г. е предявила извънсъдебна претенция за заплащане съответно на
обезщетение за неимуществени и имуществени вреди, по които застрахователят не е
определил и изплатил обезщетения. Предвид изложеното счита, че за нея е налице правен
интерес от предявяване на настоящите претенции, като моли същите да бъдат уважени в
пълен размер, ведно с дължимата законна лихва от датата на сезиране на застрахователя.
Ответникът „Застрахователно акционерно дружество А.“ АД признава
съществуването на валидно застрахователно правоотношение между него и собственика на
процесния лек автомобил марка „Ауди“, но оспорва наличието на виновно и противоправно
поведение на застрахования водач, както и че представеният констативен протокол не
притежава материална доказателствена сила относно механизма на ПТП.
Оспорва описания в исковата молба механизъм на настъпване на сблъсъка и
причинно-следствената връзка между произшествието и реализираните имуществени и
неимуществени вреди. Твърди, че единствена причина за настъпване на произшествието са
2
действията на ищцата, управлявала лек автомобил марка „Хонда“, която се е движила с
превишена за съответния пътен участък скорост; не е контролирала непрекъснато
управляваното МПС; при избиране на скоростта на движение не се е съобразила с
атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното
средство, с характера и интензивността на движение, с конкретните условия на видимост в
тъмната част на денонощието, за да бъде в състояние да спре пред всяко предвидимо
препятствие; не е спазила указаната пътна маркировка и пътни знаци, в т.ч. пътен знак БЗ
„Път с предимство“, както и с отстоянието на лек автомобил марка „Ауди“. Счита, че
водачът на л.а. „Ауди“ не е разполагал с техническа и професионална възможност да
предотврати настъпването на произшествието, и за него събитието е случайно. При
условията на евентуалност тези твърдения, както и твърденията, че ищцата е пътувала без
поставен предпазен колан, ответникът въвежда като възражения за съпричиняване на
вредоносния резултат.
Оспорва размера на претендираните обезщетения като силно завишен.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства,
при спазване на разпоредбите на чл. 235 ГПК, намира следното от фактическа и правна
страна:
Фактическият състав на отговорността по чл. 432, ал. 1 от КЗ, произтича от следните
обстоятелства: в причинна връзка от виновно противоправно деяние на лице, чиято
гражданска отговорност като автомобилист към датата на деянието е застрахована при
ответника, на ищеца са причинени травматични увреждания, от които е претърпял
имуществени и неимуществени вреди.
С доклада по делото е отделено като безспорно между страните обстоятелството, че
гражданската отговорност на посочения от ищеца делинквент към датата на процесното
ПТП е била застрахована при ответника по застрахователна полица № BG/11/121002298731,
валидна от 12.08.2021 г. до 11.08.2022 г.
Между страните не се спори, че на 28.12.2021 г., около 02:00 часа, в гр. София, на ул.
„Проф. Милко Бичев“ между управлявания от ищцата лек автомобил „Хонда“ и
управлявания от Ж. Ц. Т. лек автомобил марка „Ауди“, модел „А6“, с peг. № СА **** НА, е
реализирано пътнотранспортно произшествие. Противоречие съществува по въпроса кой от
двамата водачи е виновен за настъпването на инцидента.
Свидетелят Ж. Т. заявява, че не си спомня някой части от катастрофата, но се е
придвижвала от театър „София“ за да завие надясно и да отиде към Сточна гара. Пътното
платно, в която е трябвало да навлезе, е било от три ленти. Спряла е на знака „Стоп“, видяла
е, че се приближават автомобили, но е преценила, че са далеч от нея и има възможност да
премине преди тях, тъй като не е съобразила, че автомобилът на ищцата се е движил по-
бързо. Ударът е настъпил в третата лента от дясно наляво, в предна лява гума на нейния
автомобил.
Свидетелят И. П. сочи, че е управлявала автомобила си по бул. „Сливница“, посока
моста „Чавдар“, докато червен автомобил се опитвал да я изпревари отляво с висока скорост.
Не си спомня марката на автомобила, но била много бързо задмината, като в същия момент
3
е видяла вдясно как се появява сив автомобил от малката уличка, който завивал наляво и
червеният автомобил се врязал в него, след което от удара се завъртял няколко пъти.
Червеният автомобил се забил в светофара, в средата, челно. Сивата кола няколко пъти се
завъртяла, като задрала автомобила на свидетеля леко по левия заден калник и се спряла на
средата на пътя. Според свидетеля червеният автомобил се движел с поне 80 км/ч.
Настилката е била мокра с локви. Ударът е настъпил в най-лявата лента, където е трябвало
да пресече насрещното платно. Според свидетеля сивият автомобил вече е бил навлязъл и е
могъл да премине, ако червеният автомобил не се е движел толкова бързо. Сочи, че в
червения автомобил са пътували две жени, като при приближаване на кръстовището не се е
опитал да намали скоростта. По това време светофарната уредба е била изключена и мигала
в жълта светлина. Свидетелката сочи, че е шофирала в дясна лента, а червеният автомобил е
бил вляво от нея, като го е видяла в момента, в който е започнал да я изпреварва. При
изпреварването свидетелката се е движила с около 55 км/ч. Преди това отново червеният
автомобил я е бил изпреварил на предходното кръстовище, където се засекли и след това
повторно я е изпреварил с много висока скорост преди мястото на самата катастрофа.
Според приетата по делото комплексна видео и автотехническа експертиза, която
съдът кредитира изцяло, се установява следния механизъм на процесното ПТП:
На 28.12.2021 г. около 02:00 часа в гр. София по ул. „Проф. Милко Бичев” в посока
от бул. „Мадрид” към бул. „Ген. Данаил Николаев” се е движил лек автомобил Ауди А6 с
peг. № СА **** НА с намерение да извърши маневра „завИ.е наляво“ в посока към площад
„Сточна гара“. Срещу посоката на движение на автомобила е поставен пътен знак Б2 (Спри!
Пропусни движещите се по пътя с предимство!). По същото време в посока отляво на дясно
спрямо посоката на л.а. „Ауди“, по бул. „Ген. Данаил Николаев”, от площад „Сточна гара“
към ул. „Черковна” (посоката на огледа), се е движел л.а. Хонда Кончерто с peг. № СВ ****
СР, в крайната лява от трите пътни ленти за посоката й, като навлиза в кръстовището със
скорост 73 км/ч. За посоката й на движение е поставен пътен знак БЗ (Път с предимство).
Същевременно лекият автомобил „Ауди“ навлиза в кръстовището със скорост от около 20
км/ч. Отстоянието на л.а. „Хонда“ от мястото на удара в момента на навлизане на л.а.
„Ауди“ на платното за движение на бул. „Ген. Данаил Николаев” е 39 м. Водачката на лек
автомобил „Хонда“ няма техническа възможност да осъществи спиране и е последвал удар с
предната лява зона на л.а. Хонда върху страничната предна лява зона на л.а. Ауди, който се
завърта в посока на часовниковите стрелки и се установява на мястото, намерен при огледа.
Лекият автомобил „Хонда“ се завърта по посока, обратна на часовите стрелки, навлиза на
разделителния остров отляво, удря се в метален стълб със светофарни уредби, поваляйки го
частично, и се установява на мястото, намерен при огледа. По автомобилите са
регистрирани деформации и разрушения в зоната на удара помежду им, а на л.а. Хонда и в
зоната на удара в металния стълб. Произшествието е станало в тъмната част на денонощието
при добра видимост, работещо улично осветление и мокро платно за движение.
Водачът на л.а. „Хонда“ не е предприел аварийно спиране преди удара, като при
движение със скорост от 73 км/ч. ударът е бил технически непредотвратим. При приемане
на експертизата вещото лице Ж. Е. пояснява, че разрешената за този пътен участък скорост е
4
50 км/ч., а ударът би бил предотвратим за ищцата, ако е карала със скорост от 46 км/ч. или
по-ниска.
При съвкупната преценка събраните по делото гласни и писмени доказателства,
съдът намира за установено виновно и противоправно поведение на водача на лекия
автомобил „Ауди“, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответното дружество.
Установява се, че водачът не е пропуснал движещия се на път с предимство л.а. „Хонда“,
управляван от ищцата, и е станал причина за настъпване на удара. Предвид пътната
обстановка – нощно време, мокра настилка и затруднена възможност за Ж. Ц. Т. да прецени
скоростта на приближаващия се автомобил, респективно да съобрази техническата си
възможност да премине през кръстовището без да се създадат предпоставки за ПТП, то
соченият делинквент е следвало да пропусне автомобила на ищцата, при все че движението
му се е регулирало от знак Б2, задължаващ го да спре преди кръстовището, да пропусне
движещите се по пътя с предимство автомобили, и едва след това да премине. Предвид това
водачът на л.а. „Ауди“ е нарушил разпоредбата на чл. 50, ал. 1 от ЗДвП, предвиждаща на
кръстовище, на което единият от пътищата е сигнализиран като път с предимство, водачите
на пътни превозни средства от другите пътища са длъжни да пропуснат пътните превозни
средства, които се движат по пътя с предимство.
По изложените мотиви съдът намира, че поведението на водача на лекия автомобил
„Ауди“ е виновно и противоправно и в причинна връзка с него на ищцата са причинени
травматични увреждания, за което сочи приетата по делото съдебномедицинска експертиза,
медицинска документация и свидетелските показания. Следователно, отговорността на
ответното дружество поначало следва да бъде ангажирана за понесените от пострадалата
неимуществени вреди – болки и страдания, поради което то дължи заплащане на
застрахователно обезщетение.
Обезщетението за неимуществени вреди в хипотезата на чл. 432, ал. 1 от КЗ се
определя от съда в съответствие с установения в чл. 52 от ЗЗД принцип за справедливост.
Съдът кредитира изцяло заключението на приетата без възражения от страните
съдебномедицинска експертиза, според която в причинна връзка с ПТП ищцата е получила
следните травматични увреждания: Фрактура на коленното капаче на левия крак; Фрактура
на четвърта метакарпална кост на лявата ръка; Разкъсно-контузна рана на лявото коляно.
Следва да се отчита болничния престой от 29.12.2021 г. до 01.01.2022 г. и оперативната
интервенция на 30.12.2021 г., изразяваща се в открита репозиция на многофрагментната
фрактура на коленното капаче на левия крак и стабилизиране на костните фрагменти с телен
шев по метод на Weber, поставянето на гипсова лонгета за блокиране на движенията на
лявата колянна, както и лечението на счупената 4-та метакарпална (дланна) чрез гипсова
имобилизация. Последвалите общо десет контролни медицински прегледи, които са
ангажирали ежедневието на пострадалата. Оздравителният период на счупената четвърта
метакарпална (дланна) кост от около 2 месеца, а този на многофрагментната фрактура на
лявото коленно капаче от около шест месеца, в който период е налице продължително
обездвижване на лявата коленна става и извършената в тази връзка физиотерапия и
рехабилитация. Високият интензитет на болките, които са били значителни от полученото
5
многофрагментно счупване на лявото коленно капаче през първите 3-4 седмици
непосредствено след злополуката и около 2 месеца по време на провежданите първи
рехабилитационни процедури. Извън тези периоди следва да се вземе предвид, че
пострадалата е търпяла само периодично явяващи се болки в зоната на фрактурата на
коленното капаче и засилването им при обща преумора на лявата коленна става, както и при
рязка промяна на времето (при студено и влажно време), когато ищцата е била принудена да
ползва по-голямо количество седативни и обезболяващи средства. Наред с претърпените
болки в продължение на първите 2 месеца ищцата е имала и значително затруднение при
движението и обслужването си в ежедневието, което неминуемо е довело до засилване на
емоционалния дискомфорт.
Съдът отчита и констатираната от вещото лице Б. при извършения преглед на
18.11.2022 г. скъсяването на четвърти пръст на лява ръка с около един сантиметър и слабост
в захвата с него, което сочи, че процесът на възстановяване при ищцата продължава поне
една година, но като се отчита, че прогнозата за пълно оздравяване е благоприятна.
Необходимо е да се вземе предвид и обстоятелството, че при прегледа от вещото лице
лявата коленна става е била оточна и деформирана по ширина, с остатъчен белег в средната
част на ставата от извършената костна операция с дължина 7 см. на 0,5 см. и друг белег от
получената разкъсно-контузна рана с дължина 5 см. на 0,7 см., което сочи за продължаващо
възстановяване, а козметичния белег също дава негативно отражение върху емоционалната
сфера на ищцата. На последната също така и предстои нова операция по изваждане на
металната остеосинтеза, което е свързано с нови билки страдания. От друга страна, следва
да се вземе предвид констатацията, че при прегледа ищцата се придвижва самостоятелно,
без помощни средства, и с нормална походка, и в този смисъл не се установява характерът
на травматичните увреждания да е необратим и водещ до трайни и сериозни негативни
последици за здравето на ищцата и съпътстващ я дискомфорт в ежедневието.
Следва да бъдат кредитирани и показанията на свидетеля Л. М., която макар и като
майка на ищцата да е заинтересована от изхода на делото, е имала преки впечатления от
състоянието на дъщеря си, а показанията й кореспондират със заключението по приетата
съдебно-медицинска експертиза. В таза връзка показанията на свидетеля сочат за
изпитвания от пострадалата страх и стрес непосредствено след инцидента и при
извършването на оперативната интервенция; невъзможността да се придвижва и обслужва
самостоятелно през първите три месеца след ПТП, и последвалото затруднение, поради
болките в едната ръка и затрудненията да ползва втората патерица; нарушаването на
социалния й живот чрез прекъсване на следването й и необходимостта от полагане на
изпити за дипломирането й, както и невъзможността да продължи тренировките си по
гребане. В тази връзка съдът намира за житейски достоверни показанията на свидетеля
относно по-сериозните емоционални болки, притеснения, потиснатост и изолация, които се
наблюдават при ищцата по време на възстановителния период, тъй като е настъпила рязка
негативна промяна в иначе активния живот на един млад човек на 22-годишна възраст.
С оглед гореизложеното, характера на уврежданията, възрастта на ищцата, както и
социално - икономическите условия на живот в страната, съдът намира, че сумата от 50 000
6
лв., представлява справедливо обезщетение по смисъла на чл. 52 от ЗЗД за репариране на
неимуществените вреди, причинени от процесното ПТП.
Изцяло доказана по основание и размер се явява претенцията за имуществени вреди
от 746,26 лв., представляващи разходи за медикаменти и лечение, тъй като се установява от
приетата без възражение СМЕ, че те са направени във връзка с оздравителния процес на
получените по ПТП травматични увреждания.
Възражението за съпричиняване от страна на ищцата поради непоставянето на
обезопасителен колан съдът намира за недоказано, тъй като комплексната видео и
автотехническа експертиза сочи, че л.а. „Хонда“ е претърпял челен удар вдясно на предната
част на автомобила и до задействане на инерционния механизъм на обезопасителния колан,
тялото се премества напред до около 8 см. разстояние, което е достатъчно кракът (коляното)
на пострадалата да достигне долната част на арматурното табло. Увреждането на ръката пък
е настъпило вследствие на действие на инерционните сили върху волана. Следователно,
дори и при използването на обезопасителен колан е възможно да настъпят подобни травми,
поради което ответникът не е провел пълно и главно доказване на това свое възражение.
Съдът обаче намира за основателно релевираното от ответника възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищцата поради движение с
несъобразена скорост, която се установява, че е управлявала л.а. „Хонда“ със скорост от 73
км/ч при разрешени 50 км/ч. Независимо че вещото лице Е. дава заключение, че ударът е
непредотвратим при скорост над 46 км/ч., съдът намира, че скорост в рамките на
разрешените 46 км/ч. до 50 км/ч., при която ударът също ще настъпи, би била в разрез с
нормата на чл. 20, ал. 2 ЗДвП, поставяща завишени изисквания, респективно отговорност,
към всеки един водач на МПС при осигуряване безопасност на движението. Разпоредбата
задължава водачите на пътни превозни средства при избиране скоростта на движението да
се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и
на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с
конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо
препятствие. По силата на същата норма водачите са длъжни да намалят скоростта и в
случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението.
В случая ищцата се е движила в тъмната част на денонощието, когато видимостта и
възможността да се възприеме местоположението и движението на останалите участници в
движението са намалени. Същевременно, пострадалата е наближавала кръстовище в града,
което към момента не е било регулирано с работеща светофарна уредба (същата е била с
постоянно мигащ жълт цвят), и е можело да се очаква появата на друг автомобил, пресичаш
кръстовището, като именно недобрата видимост е задължавала Л. М. да избере скорост,
позволяваща й да спре пред предвидимо препятствие, каквото се явява л.а. „Ауди“. Отделно
от това, скоростта не е била съобразено и с мократа настилка на пътя, която предполага по-
дълъг спирачен път при евентуално аварийно спиране, при все че автотехническата
експертиза сочи, че в нито един момент преди удара ищцата не се е опитала да намали
скоростта. Съдът отчита и показанията на свидетеля И. П., която е незаинтересована от
спора и е възприела ПТП от гледната точка на водач, шофиращ в съседната пътна лента, в
7
която се е движил л.а. „Хонда“. Видно от показанията й тя е възприела л.а. „Ауди“, излизащ
от уличката и навлизащ в кръстовището, като се е движила със скорост от около 55 км/ч,
поради което следва да се приеме, че за ищцата поначало също не е било обективно
невъзможно да възприеме автомобила на Ж. Т. и да се опита да предприеме аварийно
спиране. Съдът намира, че предприетото от ищцата изпреварване в тъмната част на
денонощието, при мокра настилка, със значително по-висока скорост от разрешената и то
преди кръстовище, на което може да се предполага появата на друг автомобил, е
неправомерно като скоростта е била несъобразена с пътните условия, което поведение е в
причинна връзка с настъпване на ПТП. Ето защо и следва да се приеме, че пострадалата
също има принос, макар и значително по-малък, за предизвикване на инцидента, който
съдът определя в размер на 20%.
Следователно, определените за справедливи размери на обезщетението за
неимуществени вреди от 50 000 лв. и за имуществени вреди от 746,26 лв. трябва да бъдат
редуцирани с процента съпричиняване, поради което на ищцата се дължат обезщетения
съответно от 40 000 лв. и от 597 лв.
В чл. 493, ал. 1, т. 5, вр. 429, ал. 2, т. 2, вр. чл. 429, ал. 3 от КЗ е предвидено, че
застрахователят покрива отговорността на застрахования за лихвите, ограничавайки ги по
размер (само в рамките на застрахователната сума) и за периода с начало от уведомяване на
застрахователя за настъпване на застрахователното събитие или предявяване на претенция
от увреденото лице. След предявяване на претенцията по чл. 498 КЗ и непроизнасянето и
неизплащането в сроковете по чл. 497, ал. 1 КЗ на застрахователното обезщетение,
застрахователят дължи лихва за собствената си забава, дори и при надхвърляне на
застрахователната сума - арг. от чл. 497, ал. 2 КЗ (в този смисъл е и съдебната практика,
обективирана в решение № 128 от 04.02.2020 г. по т. д. № 2466/2018 г., І т. о. на ВКС и
решение № 167 от 30.01.2020 г. по т. д. № 2273/2018 г., ІІ т. о. на ВКС).
Страните не спорят относно фактите, че ищцата е отправила до ответника
извънсъдебни претенции за изплащане на застрахователни обезщетения за причинените й
неимуществени вреди на 24.01.2022 г. и за имуществени вреди на 19.04.2022 г., по които
срещу „Застрахователно акционерно дружество А.“ АД не е изплатило обезщетения, и с
оглед горните съображения законна лихва върху присъдените обезщетения са дължими
именно от горепосочените две дати на сезиране на застрахователя.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да заплати съдебни разноски на
ищцата в общ размер на 6471,88 лв., от които: 8 лв. за 2 бр. съдебни удостоверения; 1623,88
лв. – държавна такса; 400 лв. – депозит за СМЕ; 400 лв. – депозит за КВАТЕ; 3720 лв. –
адвокатско възнаграждение, дължимо по иска за неимуществени вреди; 320 лв. – адвокатско
възнаграждение, дължимо по иска за имуществени вреди, като двете възнаграждения се
дължат поотделно предвид нормата на чл. 2, ал. 5 НМРАВ в последната й редакция и факта,
че договорът за правна помощ е сключен на 28.02.2023 г.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на ответника следва да се присъдят разноски
по представения списък по чл. 80 ГПК (л. 265 от делото) в общ размер на 140 лв., от които: 8
8
лв. – депозит за свидетел; 10 лв. – депозит за свидетел; 2 лв. - за 2 бр. съдебни
удостоверения; 100 лв. – за КВАТЕ; 20 лв. – за юрисконсултско възнаграждение. Не следва
да се присъжда внесения депозит от 50 лв. за призоваване на свидетеля П. В. П., тъй като в
последното по делото съдебно заседание ответникът се е отказал от неговия разпит и
възнаграждение на свидетеля не е изплащано.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно дружество А.“ АД с ЕИК ****, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. ****, да заплати на Л. Л. М. с ЕГН
**********, със съдебен адрес гр. София, район Слатина, ул. ****, чрез Адвокатско
дружество „Д. и Х.“, суми, както следва:
- на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, сумата от 40 000 лв., представляваща
застрахователно обезщетение за причинени на ищцата неимуществени вреди – болки и
страдания от травматични увреждания, настъпили вследствие на пътнотранспортно
произшествие, реализирано на 28.12.2021 г., около 02:00 часа, в гр. София, на ул. „Проф.
Милко Бичев“, по вина на Ж. Ц. Т., водач на лек автомобил марка „Ауди“, модел „А6“, с
peг. № СА **** НА, застрахован по застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите” при ответното застрахователно дружество, ведно със законната лихва
от 24.01.2022 г. до окончателното изплащане на обезщетението, като ОТХВЪРЛЯ иска за
разликата над 40 000 лв. до претендираните 50 000, заявени като частичен иск от 60 000 лв.,
поради неговата неоснователност.
- на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, сумата от 597 лв., представляваща
застрахователно обезщетение за причинени на ищцата имуществени вреди, изразяващи се в
разходи за лечение на травматичните увреждания, получени в резултат на горепосоченото
ПТП, ведно със законната лихва, считано от момента на уведомяване на застрахователя -
19.04.2022 г. до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 597 лв. до
претендираните 746,26 лв. поради неговата неоснователност.
- на основание чл. 78, ал. 1 ГПК съдебни разноски в общ размер на 6471,88 лв.
ОСЪЖДА Л. Л. М. с ЕГН **********, със съдебен адрес гр. София, район Слатина,
ул. ****, чрез Адвокатско дружество „Д. и Х.“, да заплати на „Застрахователно акционерно
дружество А.“ АД с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. ****, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК, съдебни разноски в общ размер на 140 лв.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд,
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
9