Р Е Ш Е Н И Е
№….........../19.06.2019 г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 51-ви състав,
в открито съдебно заседание, проведено на двадесети май през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНТОНИЯ СВЕТЛИНОВА
при участието на
секретаря Дияна Д.,
като разгледа
докладваното от съдията
гражданско дело № 15573 по описа на съда за 2018 година,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на Глава XIII от ГПК.
Образувано е по предявени
от А.И.Я., ЕГН **********, с адрес: ***, Ж.И.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, и К.Н.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, действащи чрез адв. Л.Н., срещу М.И.Д., ЕГН **********, с адрес: ***,
активно субективно кумулативно съединени осъдителни
искове с правно основание чл. 31, ал. 2 ЗС за осъждане на ответницата да
заплати на всеки от ищците сумата от 650
лв., представляваща обезщетение за лишаване от ползването за периода
30.08.2017 г. – 01.10.2018 г. на притежаваната от всеки от ищците 1/10 идеална
част от следния съсобствен на страните недвижим имот, а именно: апартамент № ** с идентификатор *****по КК и КР, одобрени със заповед №
РД – 1864/16.05.2008 г. на изпълнителния директор на АГКК, находящ се в гр. *****,
със застроена площ от 59,65 кв. м, ведно с прилежащото му избено помещение № ** с площ от 3,15 кв.м, както и 1,3703 % идеални части от
общите части на сградата и от правото на строеж върху поземления имот с
идентификатор *****, в който е построена сградата.
По твърдения в исковата молба, уточнени
с последваща молба на л. 19 от делото и в открито съдебно заседание – л. 103, наследодателите
на страните - И.Д.Я., починал на 26.09.2001 г., и И.А.Я., починала на
25.05.2012 г., са придобили по време на брака им, чрез договор за
покупко-продажба от 13.09.1977 г., следния недвижим имот, а именно: апартамент
№ ** с идентификатор *****по КК и КР,
одобрени със заповед № РД – 1864/16.05.2008 г. на изпълнителния директор на
АГКК, находящ се в гр. *****, със застроена площ от 59,65 кв. м, ведно с прилежащото
му избено помещение № ** с площ от 3,15 кв.м, както и 1,3703 % идеални части от общите части на
сградата и от правото на строеж върху поземления имот с идентификатор *****. Страните
са наследници на посочените лица, като ищците А.Я. и Ж.Д. и ответницата М.Д. са
техни деца, а ищецът К.Д. е техен внук, син на Н.Д., починал на 25.08.2013 г.,
като приживе последният е прехвърлил на сина си с договор за покупко-продажба
от 2007 г. своята 1/10 идеална част от процесния имот, придобита по наследство
от неговия баща И. Я..
Ищците твърдят, че към настоящия момент съсобственици на процесния имот са
ответницата М.Д., притежаваща 7/10 идеални части от правото на собственост
върху вещта, и ищецът А.Я., притежаващ 3/10 идеални части, от които 1/10 ид.ч.
е придобил по наследство от баща си И. Д.Я., 1/10 ид.ч. е придобил от брат си Ж.Д.,
който е прехвърлил в негова полза наследствения си дял с договор за
покупко-продажба от 01.10.2018 г., и 1/10 ид. ч. – от племенника си К.Д., също
прехвърлил в негова полза придобитата чрез покупко-продажба 1/10 ид.ч. от
неговия баща Н. Д.. Тоест, до датата на транслативните сделки - 01.10.2018 г.,
всеки от ищците е притежавал по 1/10 идеална част от правото на собственост
върху процесния апартамент.
Поддържат, че от 25.05.2012 г. ответницата е ползвала еднолично недвижимия
имот и е лишила останалите съсобственици от тяхното право на служене с вещта.
Поради това, на 29.08.2017 г. ищците, чрез адв. Л.Н., са отправили писмено
искане до М.Д., получено от последната на 30.08.2017 г., за заплащане на всеки
от тях на месечно обезщетение от 50 лв. Излагат, че въпреки поканата
ответницата не е заплатила претендираните суми в полза на ищците и не допуска
същите до имота.
По изложените съображения по същество молят за осъждане на ответницата да
заплати на всеки от тях сумата от 650 лв., представляваща обезщетение за
лишаване от ползването на притежаваната от всеки от ищците 1/10 ид.ч. от имота
за периода от 30.08.2017 г. до 01.10.2018 г., и претендират разноски по делото.
В открито съдебно заседание ищците, чрез процесуалния им представител,
поддържат исковата молба и направеното в нея искане и представят списък на
разноските по чл. 80 ГПК.
В срока по чл. 131 ГПК ответницата М.Д. е депозирала отговор на исковата
молба, в който излага становище за неоснователност на предявените искове. Не
оспорва обстоятелството, че правото на собственост върху процесния имот е
принадлежало на наследодателите на страните, както и че ищците А.Я. и Ж.Д. са
придобили по наследство от баща си по 1/10 идеална част от същото. Твърди, че
квотата й в съсобствеността е 8/10 идеални части, от които 1/10 ид.ч. е
придобила по наследство от баща си И. Д.Я., а останалите 7/10 ид.ч. – по силата
на договор за покупко-продажба, с който майка й Ж.Я. и брат й Н. Д. са
отчуждили в нейна полза притежаваните от тях права върху процесния имот. По
аргумент от последното, доколкото приживе Н. Д. се е разпоредил със своя
наследствен дял в нейна полза, оспорва активната материална легитимация на ищеца
К.Н.. В тази връзка оспорва действителността на договора за покупко-продажба от
2007 г., по силата на който същият твърди да е придобил права върху процесния
имот. В условията на евентуалност релевира евентуално възражение за придобиване
на неговата 1/10 идеална част от имота по силата на давностно владение,
упражнявано лично и чрез трето лице в периода от 18.06.2012 г. до 20.06.2017 г.
Оспорва също собствената си пасивната материална легитимация по исковете с
твърдения, че преди началото на исковия период – на 18.06.2012 г. е предоставила
правото на ползване върху притежаваните от нея идеални части от имота на трето
лице, а именно В.Л.И..
На следващо място оспорва твърдението на ищците, че са отправили до нея
писмено искане за заплащане на обезщетение. Твърди, че приложената към исковата
молба товарителница и разписка за връчване не установяват това обстоятелство,
тъй като изпратените документи не са с обявено съдържание и сред тях не е било
налично подобно искане.
Поддържа още, че жилището не е ползвано от нея и тя по никакъв начин не е
препятствала, нито ограничавала достъпа на ищците до него. В тази връзка излага, че ищците разполагат с
ключ от апартамента, но Ж.Д. и К.Д. живеят постоянно в чужбина, а А.Д. не желае
да ползва припадащата му се част от апартамента, като същият е отклонил реално
предложение за отдаване на имота под наем и по този начин е осуетил
възможността на всички съсобственици да получават плодовете от общата вещ,
съответстващи на правата им в съсобствеността.
Релевира евентуално процесуално възражение за прихващане с насрещни
вземания срещу всеки от ищците в размер на сумата от 859,50 лв., представляваща
припадащата се част на всеки от тях за извършени през първата половина на 2008
г. разноски за общата вещ – строително-монтажни работи (СМР), необходими за
запазване и поддържане на вещта, както и такива, увеличаващи нейната стойност,
последните извършени със знанието и без противопоставянето на ищците, а именно:
къртене и отстраняване на бои, тапети и мазилки; пренос и транспорт на отпадъци и материали; поставяне на
топлоизолация и гипсокартон; зидария; шпакловка и замазка; грундиране и
боядисване; подмяна на дограми и врати; полагане на подово и стенно покритие
(теракота и фаянс); демонтаж и монтаж на санитарна керамика; подмяна на ВиК и
ел. инсталация, които СМР са общо в размер на сумата от 8595 лв., включваща
разходи за труд и разходи за материали.
По същество формулира искане за отхвърляне на предявените искове като
неоснователни, евентуално – поради извършено прихващане, и моли за присъждане
на разноски по делото.
В открито съдебно заседание ответницата, чрез процесуалния й представител,
поддържа отговора на исковата молба и становището си по същество на спора и
претендира разноски, съобразно представен списък по чл. 80 ГПК.
След като съобрази доводите на страните
и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът
намира за установено от фактическа страна следното:
С
изготвения доклад по делото като безспорно и ненуждаещо се от доказване е
отделено обстоятелството, че процесният недвижим имот е придобит чрез договор
за покупко-продажба от наследодателите на страните - И. Д.Я. и И.А.Я., по
време на техния брак, както и че А.Я., Ж.Д., Н. Д. и М.Д. са придобили по 1/10
идеални части от имота по наследство от техния баща И. Я.. Тези обстоятелства
се потвърждават от представения договор за покупко-продажба на жилище, сключен
по реда на чл. 117 ЗТСУ (л. 20), както и от удостоверение за наследници с изх.
№ АУ**9902МЛ/17.09.2018 г. (л. 9), видно
от което И. Д.Я. е починал на 26.09.2001 г. и е оставил за законни наследници
следните лица: И.А.Я. (съпруга), М.И.Д. (дъщеря), А.И.Я. (син), Ж.И.Д. (син) и Н.
И.Д. (син). От съдържанието на последното се изяснява още, че Н. И.Д. е починал
на 25.08.2013 г. и е наследен от неговия син К.Н.Д..
От нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № ****
г. на нотариус Д.В.с рег. № *** на НК (л. 51) се установява, че на 27.06.2008
г. И.А.Я. и Н. И.Д. са прехвърлили чрез покупко-продажба на съсобственика си М.И.Д.
(притежаваща към този момент 1/10 ид.ч.) собствените си идеални части от
следния свой съсобствен недвижим имот, придобит по наследство от И. Д. ***, а
именно 7/10 идеални части (от които 6/10 ид.ч. са собственост на Ж.Я. и 1/10
ид.ч. – на Н. Д.) от апартамент № ** с площ от 59,65 кв.м, находящ се на първи етаж във вход * на бл. *** в ж.к. „***“, гр. Варна, състоящ се от две стаи, кухня и сервизни
помещения, при граници по предходен документ за собственост: на изток – зелени
площи, на запад – зелени площи, на север – стълбище и апартамент на Н.К., ведно
с прилежащото му избено помещение № **, както и 1,3703 % идеални части от общите части на сградата и от правото
на строеж върху мястото, в което е построена тя.
Видно от нотариален акт за продажба на идеални части от
недвижим имот № ****г. на нотариус А. Г. с рег. № *** на НК (л. 90), на
27.12.2007 г. К.Н.Д. от една страна, в качеството си на упълномощен
представител на Н.И.Д., съгласно пълномощно с рег. № ***/08.01.2007 г., заверено
от нотариус Д.С., като продавач, и от
друга страна – лично за себе си като купувач, е сключил договор за
покупко-продажба, по силата на който Н. Д. продава на К.Д., при условията на
договаряне сам със себе си, притежаваната от него 1/10 ид.ч. от процесния
апартамент № **.
Приобщено към доказателствения материал по делото е
пълномощно (л. 138) с нотариална заверка на подписа с рег. № ***от 08.01.2007
г. на нотариус Д.С.с рег. № *** на НК, с което Н.И.Д. е упълномощил сина си К.Н.Д.
да го представлява пред нотариус, като прехвърли сам на себе си притежаваната
от упълномощителя идеална част от процесния имот.
От нотариален акт за продажба на недвижим имот № *****г.
на нотариус О.Ш.с рег. № *** на НК (л. 5) се изяснява, че на 01.10.2018 г. Ж.И.Д.,
К.Н.Д. и Д.А.Д. са прехвърлили чрез покупко-продажба на А.И.Я. притежаваните от
тях 2/10 идеални части от процесния недвижим имот, придобити чрез
покупко-продажба и по наследство.
От нотариален акт за учредяване право на ползване върху
недвижим имот № **** г. (л. 52) се установява, че на 18.06.2012 г. М.И.Д. е
учредила в полза на сина си В.Л.И. пожизнено и безвъзмездно вещно право на
ползване върху притежаваните от нея 8/10 идеални части от процесния апартамент,
ведно с прилежащото му избено помещение и идеални части от общите части на
сградата и от правото на строеж върху дворното място, в което е построена тя.
Приобщено към доказателствения материал по делото е и уведомление (л. 13) от адв. Л.Н., действащ в качеството
му на пълномощник на А.Я., К.Д. и Ж.Д., адресирано до М.И.Д., с което ищците са
отправили покана до ответницата за заплащане на месечно обезщетение в размер на
50 лв. на всеки от тях за едноличното ползване на целия съсобствен между
страните недвижим имот, считано от датата на получаване на поканата.
От представената товарителница № ****8370 (л. 14) се
установява, че на 29.08.2017 г. адв. Л.Н. е изпратил до М.Д. пратка чрез куриер
- „Е.Е.“, съдържаща документи. Видно от приложената обратна разписка (л. 14),
пратката е получена от нейния адресат на 30.08.2017 г.
От съдържанието на приложеното писмо от „Е.-П.П.“ АД от
дата 12.03.2019 г. (л. 98) и извлечение за фактури и плащания за период от 36
месеца към дата 12.03.2019 г. (л. 99) за обект на потребление с клиентски номер
*****, находящ се в гр. Варна, кв. ***, *****, се изяснява, че в периода от
30.08.2017 г. до 01.10.2018 г. издадените фактури за потребена електроенергия в
обекта са на стойност средно между 2 лв. и 6 лв., като изключение е само
издадената фактура от 01.02.2018 г. за сумата от 11,58 лв.
От приложеното писмо от дата 13.03.2019 г. (л.101) от „В.****“
ООД се изяснява, че в информационния масив на дружеството за имот, находящ се в
гр. Варна, кв. ***, *****, съществуват разкрити две партиди на името на И. Д.Я.
с абонатни номера ***** и *****, като за периода от 30.08.2017 г. до 01.10.2018
г. не са установени данни за изразходвана вода и съответно не са извършвани
плащания по партидите.
От приетото като компетентно изготвено и неоспорено от страните заключение
на съдебно-техническата експертиза се установява, че в процесния обект е
направен основен ремонт, както следва: подменени са тапетите, като е направена
шпакловка и боядисване с латекс; подменени са подовите настилки на помещенията
с ламиниран паркет; направен е ремонт на банята и тоалетната, като са подменени
ВиК инсталацията, електроинсталацията, фаянсовата облицовка и настилката с
теракот; направена е топлоизолация и е монтиран гипсокартон на северните стени
на дневната и спалнята; подменена е старата дървена дограма с ПВЦ такава;
подменени са вътрешните фазерни врати с алуминиеви и е направена външна
топлоизолация на апартамента. Съгласно експертното заключение извършването на
посочените строително-монтажни работи е било обективно наложително, с оглед
панелната конструкция на сградата и годината на нейното изграждане – 1976 –
1977 г., и стойността на същите, определена към момента на тяхното извършване
през първата половина на 2008 г., възлиза на 14832 лв. с включен ДДС. Според
вещото лице увеличената стойност на имота към настоящия момент, вследствие на
строително-монтажните работи, е равна на 20859 лв., като не е възможно да се
извърши демонтаж на СМР. Експертът оценява стойността на пазарния наем за
ползването на 1/10 ид.ч. от апартамента в периода от 30.08.2017 г. до
01.10.2018 г. в размер на 392,90 лв.
По делото са събрани и гласни доказателствени средства чрез разпита на ангажираните
от страните свидетели, които съдът цени като достоверни и кореспондиращи с
останалите данни по делото, отчитайки възможната заинтересованост на
разпитаните лица, при условията на чл. 172 ГПК.
От свидетелските показания на разпитания по инициатива на ответната страна
свидетел Д.Д.(без дала и родство със страните, л. 106) се установява, че същият е извършил строително-монтажни работи
в процесното жилище през първата половина на 2008 г. по възложение на
ответницата, в това число: подмяна на ВиК инсталацията и цялостен ремонт на
банята и тоалетната, шпакловка и боя на стените в цялото жилище, подмяна на подовите
настилки и поставяне на топлоизолация на пода, външна топлоизолация на
апартамента, подмяна на дограма, смяна на ел. табло. Свидетелят излага, че
цената на извършения ремонт е заплатена от ответницата, чрез сина й И..
От показанията на ангажирания от ищцовата страна свидетел Й.А.Я.(с
роднинска връзка със страните, л. 126-гръб) се потвърждава обстоятелството, че
е извършен ремонт на процесния апартамент през 2008 г. Свидетелката излага, че
баща й А.Я. е имал ключ от жилището, който е върнал на ответницата след този
ремонт, като същият не е изявявал желание да ползва имота. По данни от трети
лица (съседи), сведени по знанието на свидетелката, апартаментът се ползва от
ответницата и нейния син В..
От свидетелските показания на свидетеля Ж.Ж.И.(с роднинска връзка със
страните, л. 127), разпитана при режим на довеждане от ищцовата страна, чичо й А.Я.
и баща й Ж.Д. не притежават ключ от процесния апартамент, като са разполагали с
такъв преди извършения по инициатива на ответницата ремонт на жилището през
2008 г. Свидетелката излага, че баща й живее постоянно в САЩ. Твърди, че в
началото на 2019 г. ответницата й се обадила с оплакване, че А.Я. претендира от
нея заплащането на наем за апартамента, за което била получила уведомление. С
последното свидетелката била запозната предварително от своя чичо А., който й
споделил намеренията си да изпрати такъв документ чрез адвокат.
От показанията на свидетеля В.А.К.(без родство и дела със страните, л. 128),
ангажирана от ответната страна, се установява, че същата е съседка на
ответницата М.Д., като последната живее на ул. ****, включително е живяла там през
2017 и 2018 г. Ответницата споделяла на свидетелката, че има наследствен
апартамент от баща й, но никой не го обитава.
От показанията на свидетеля В.Л.И. (с роднинска връзка със страните, л.
143), разпитан по инициатива на ответната страна, се установява, че майка му М.Д.
живее в апартамент, находящ се в гр. ****, собственост на нейния син и брат на
свидетеля – И. И.. В полза на свидетеля било учредено право на ползване върху
процесния апартамент през 2012 г., но същият не живее там, като имотът е
необитаем. Свидетелят излага, че има ключ от апартамента и го посещава
периодично, за да го нагледа, той заплаща и месечните такси на домоуправителя в
блока. Майка му М. също има ключ от апартамента и тя го посещава от време на
време. Излага също, че майка му притежава 80 % от апартамента, а останалите 20
% са собственост на нейните братя А.Я. и Ж.Д.. За претенциите на К.Д. върху
вещта разбрали преди около една година, след телефонен разговор на ответницата
с А.Я., който твърдял, че и К. е съсобственик, но според свидетеля последният
не е изявявал никакво желание да живее в апартамента, нито фигурира в документи
за неговата собственост. След този разговор ответницата изразила готовност да
изкупи правото на собственост на останалите съсобственици, но цената
непрекъснато била увеличавана и станала непосилна за нея.
При така установената фактическа обстановка,
съдът намира от правна страна следното:
Предявени са активно субективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно
основание чл. 31, ал. 2 ЗС.
Същите са допустими, предвид наличието на нормативно установените
процесуални предпоставки за съществуване и надлежно упражняване на правото на
иск. Съдът намира за недопустими възраженията на ответницата, основани на липса
на представителна власт, учредена от ищците Ж.Д. и К.Д. в полза на техния
процесуален представител.
Към исковата молба е приложено пълномощно (л. 16), с което посочените лица са
упълномощили адв. Л.Н. да ги представлява по настоящото дело. Доколкото не са
налице данни за спор между упълномощителите и упълномощеното лице, нито по
отношение учредяването на представителната власт, нито във връзка с нейния
обем, оспорването на упълномощителната
сделка от трето за същата лице е лишено от правен интерес (така – решение № 291
от 02.08.2011 г. на ВКС по гр.д. № 959/2010 г., IV ГО). Аргумент в тази насока е и разпоредбата на чл.
42, ал. 2 ЗЗД, предвиждаща висяща недействителност на извършените сделки без
представителна власт, на която недействителност може да се позове само лицето,
от името на което е сключен договорът, или неговите универсални правоприемници.
В този смисъл са задължителните указания, дадени в т. 2 от Тълкувателно решение
№ 5/2014 г., ОСГТК на ВКС.
Основателността на исковите претенции е обусловена от наличието на следните
кумулативни материалноправни предпоставки, а именно: 1.) съществуване на
съсобственост между страните относно описания в исковата молба недвижим имот
при съответните квоти – по 1/10 идеална част за всеки от ищците, придобити на
сочените основания, както следва: за ищците А.Я. и Ж.Д. – по наследство от
техния баща И. Я., а за ищеца К.Д. – по силата на договор за покупко-продажба,
сключен с Н. Д., 2.) лично ползване от ответницата в процесния период от
30.08.2017 г. до 01.10.2018 г. на общата вещ, както и 3.) писмено искане за
заплащане на обезщетение за лишаване от ползването на притежаваните от всеки от
ищците идеални части от съсобствения имот, отправено от тях до ответницата и
получено от нея. Съгласно правилата за разпределение на доказателствената
тежест в процеса, обективирани в разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК, в тежест
на ищците е да проведат пълно и главно доказване на тези факти. С оглед
направените от ответницата възражения срещу предявените искове, същата следва
да докаже, че е придобила притежаваната от Н. Д. 1/10 идеална част от правото
на собственост върху процесния апартамент по силата на договор за
покупко-продажба, евентуално – чрез давностно владение в периода 18.06.2012 г.
– 20.06.2017 г.; че е учредила в полза на трето лице право на ползване върху
притежаваните от нея идеални части от имота; че е предоставила възможност на
ищците да ползват общата вещ, както и че е извършила необходими и полезни
разноски за вещта със знанието и без противопоставянето на останалите
съсобственици.
Безспорно по делото е обстоятелството, че правото на собственост върху
процесния имот е придобито от И. Д.Я. и И.А.Я. в режим на съпружеска
имуществена общност. След смъртта на И. Я. през 2001 г. собствеността върху
вещта е разпределена по следния начин: преживялата съпруга Ж.Я. е придобила 6/10
ид. ч. (5/10 от прекратената СИО и 1/10 по наследство), а децата на починалото
лице А.Я., Ж.Д., Н. Д. и М.Д. са придобили по 1/10 ид. ч. от вещта по
наследство от техния баща.
Спорен по делото е въпросът за титуляря на наследствения дял на Н. Д., като
ищецът К.Д. твърди, че е придобил същия чрез покупко-продажба през 2007 г., а
ответницата се позовава на извършена в нейна полза продажба през 2008 г. От
обсъдените по-горе писмени доказателствени средства (нотариален акт № ******г.
и пълномощно с нотариална заверка на подписа с рег. № ***от 08.01.2007 г. на
нотариус Д.С.) се доказва, че на 08.01.2007 г. Н. Д. е упълномощил сина си К.Д.
да договоря сам със себе си, като прехвърли в своя полза притежаваните от
упълномощителя права върху процесния апартамент. Пълномощното е с нотариална
заверка на подписа, като тази форма на упълномощителната сделка е достатъчна за
действителността на сключения от представителя на 27.12.2007 г. договор за
покупко-продажба на идеални части от недвижим имот, предвид приложимата към
момента на сделката редакция на чл. 37 ЗЗД (ДВ, бр. 36 от 2.05.2006 г.) във вр. чл. 18 ЗЗД. Следователно, на основание чл.
38, ал. 1 ЗЗД, извършеното от К.Д. договаряне сам със себе си е породило правно
действие, с оглед изричното съгласие на упълномощителя за това, обективирано в
посоченото пълномощно, и същият е придобил през 2007 г. правото на собственост
върху притежаваната от неговия баща Н. Д. 1/10 ид.ч. от процесния недвижим
имот.
Последващият договор за
покупко-продажба от 27.06.2008 г., сключен между Н. Д., в качеството му на
продавач, и М.Д. – купувач, за същата 1/10 ид. ч. от имота, не е
недействителен, каквито доводи навежда процесуалният представител на ищците, но
същият не е породил вещно-прехвърлително действие, доколкото праводателят не е
бил собственик на вещните права, предмет на договора, към момента на неговото
сключване. По изложените аргументи съдът намира, че ответницата не е придобила
собствеността върху наследствената на Н. Д. 1/10 ид.ч. от процесния апартамент
по силата на твърдения договор за покупко-продажба.
При този извод съдът дължи
произнасяне по евентуално релевираното възражение за придобиване на тези права
чрез давностно владение, упражнено лично и чрез трето лице в периода от
18.06.2012 г. до 20.06.2017 г.
Във фактическия състав на
придобивната давност като способ за придобиване правото на собственост се включват
два елемента: 1.) владение по смисъла на чл. 68, ал. 1 ЗС - трайно фактическо
упражняване на власт лично или чрез другиго спрямо конкретна вещ с намерение за
своене, тоест със съзнанието, че може по своя преценка да упражнява всички
действия, с които разполага титулярят на вещното право, и 2.) изтичането на определен
срок от време, през който се упражнява тази фактическа власт. В хипотеза на
добросъвестно владение, на която се позовава ответницата (чл. 79, ал. 2 ЗС), този
срок е петгодишен. Според чл. 70, ал. 1 и ал. 2 ЗС владелецът е добросъвестен,
когато владее вещта на правно основание, годно да го направи собственик, без да
знае, че праводателят му не е собственик или че предписаната от закона форма е
била опорочена, като достатъчно е добросъвестността да е съществувала при
възникване на правното основание и същата се предполага до доказване на
противното.
От писмените доказателствени средства по делото е
установено, че ответницата е придобила фактическата власт върху спорната 1/10
ид.ч. от вещта чрез договор за покупко-продажба от 27.06.2008 г., сключен с несобственик
(по изложените по-горе аргументи), без да знае за това, поради което същата е
добросъвестен владелец на тази идеална част по смисъла на чл. 70, ал. 1 ЗС.
С договор от 18.06.2012
г. ответницата е учредила вещно право на ползване в полза на нейния син В.
И.. От свидетелските показания на
последния, които съдът кредитира напълно, при условията на чл. 172 ГПК, се
доказва, че след 18.06.2012 г. имотът е необитаем, като същият се посещава
периодично от него и от майка му (ответницата). Тези обстоятелства се
потвърждават и от други гласни доказателствени средства - свидетелските
показанията на св. Й.А.Я., според които по данни
на съседи апартаментът се ползва от ответницата и нейния син, както и от
писмени такива – писма от „Е.-П.П.“ АД и „В.****“ ООД, от които се установява
минимално потребление на електрическа енергия в обекта и никакво на ВиК услуги.
При така установените факти се
налага извод за осъществено от М.Д. лично и чрез ползвателя (държател по
смисъла на чл. 68, ал. 2 ЗС) непрекъснато владение на спорната идеална част от
имота, тъй като ответницата е била в състояние във всеки момент, когато пожелае,
да реализира владелческата си власт, без друго лице да е започнало да извършва тези действия и да я е лишил от нейното
владение. Обстоятелството дали в действителност същата се е възползвала от
владелческата си власт е ирелевантно (в този смисъл - решение № 503 от 02.05.2012 г. на ВКС по гр.д. № 83/2011
г., I ГО, решение № 6 от 22.10.2010 г. На ВКС по гр.д. № 2760/2008 г. I ГО,
решение № 23 от 20.05.2016 г. на ВКС по гр. д.
№ 5162/2015 г., II ГО).
След изтичане на петгодишния
период от 18.06.2012 г. до 20.06.2017 г., през който е упражнявано това
добросъвестно владение, ответницата е придобила правото на собственост върху
притежаваната от ищеца К.Д. 1/10 идеална част от процесния имот, на основание
чл. 79, ал. 2 ЗС.
При това положение предявеният
от К.Д., който се установява да не притежава права върху имота, осъдителен иск
с правно основание чл. 31, ал. 2 ЗС се явява неоснователен и следва да бъде
отхвърлен.
По отношение правата на
останалите ищци в съсобствеността по делото не е налице спор, поради което следва
да бъде разгледано второто кумулативно условие за дължимост на претендираните
суми, а именно личното ползване на вещта от страна на ответницата в процесния период от 30.08.2017 г. до 01.10.2018 г.
Съгласно чл. 31, ал.1 от ЗС всеки съсобственик може да си служи с общата
вещ съобразно нейното предназначение и по начин да не пречи на другите
съсобственици да си служат с нея според правата им. В мотивите на Тълкувателно решение № 7/2012 г., ОСГК на ВКС,
е разяснено, че ползващият съсобственик започва да пречи, когато друг
съсобственик е отправил искане да си служи с вещта, което е доведено да
знанието на първия, и той не е отстъпил частта, съответстваща на дела на
претендиращия, или не му е предоставил възможност да ползва общата вещ заедно с
него. В тази именно хипотеза лишеният от възможността да ползва общата вещ
според нейното предназначение и според притежавания от него обем права
съсобственик има право да получи обезщетение, на основание чл. 31, ал. 2 от ЗС.
Касае се до имуществено право, установено като коректив при настъпилото
неоснователно разместване. Правото на обезщетение се дължи само за времето, през
което съсобственикът е лишен от възможността да си служи с общата вещ съобразно
своя дял. То не възниква когато съсобственик отказва да приеме предоставената
от ползващия съсобственик част от общата вещ, съответстваща на дела му, или му
е дадена възможност да ползва общата вещ заедно с него, защото в този случай
няма лишаване от ползване, а нежелание да се ползва.
В настоящия случай не са налице данни за подобно проявено от ищците А.Я. и Ж.Д.
желание да си служат с вещта, което да е било възпрепятствано от ответницата.
Напротив – от гласните и писмени доказателствени средства по делото се доказва,
че имотът е необитаем и никой от ищците няма желание да ползва същия, като Ж.Д.
дори не се намира на територията на Република България, тоест няма и обективна
възможност за това. Претенциите на посочените ищци към ответницата са само
облигационни, но в техния патримониум не е възникнало правото да получат
претендираното обезщетение, тъй като същите не са били лишени от възможността
да упражняват фактическата власт върху принадлежащите им идеални части от
имота, респ. не е настъпило неоснователно разместване на блага, което да бъде
преодоляно чрез заплащането на паричния еквивалент на ползата, от която са били
лишени правоимащите.
Предвид липсата на един от кумулативните елементи на правопораждащия
съдебно предявените вземания фактически състав, съдът намира, че и предявените
от А.Я. и Ж.Д. срещу М.Д. осъдителни искове с правно основание чл. 31, ал. 2 ЗС
са неоснователни и като такива следва да бъдат отхвърлени.
При този извод съдът не намира за необходимо да обсъжда останалите
предпоставки, обуславящи основателността на исковите претенции (отправянето на
писмена покана и нейното получаване), нито евентуално релевираното от
ответницата възражение за прихващане.
По разноските:
На основание чл.
78, ал. 3 ГПК и с оглед изхода на делото, в полза на ответницата следва да
бъдат присъдени и направените в настоящото производство разноски в общ размер
на 1390 лв., от които 300 лв. за заплатен депозит за вещо лице (л. 82), 10 лв.
за заплатени държавни такси за съдебни удостоверения (л. 81) и 1080 лв. за
адвокатско възнаграждение, доказателства за заплащането на което са представени
по делото – договори за правна защита и съдействие от 02.04.2019 г. (л. 132-134),
ведно с отбелязване, че уговорените възнаграждения са изплатени изцяло в брой.
Съобразно
изхода на делото, разноски в полза на ищците не следва да се присъждат.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
предявените от А.И.Я., ЕГН **********, с адрес: ***, Ж.И.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, и К.Н.Д., ЕГН **********, с адрес: ***,
срещу М.И.Д., ЕГН **********, с
адрес: ***, активно субективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 31, ал. 2 ЗС за осъждане
на ответницата да заплати на всеки от ищците сумата от 650 лв. (шестстотин и петдесет лева), представляваща
обезщетение за лишаване от ползването за периода 30.08.2017 г. – 01.10.2018 г.
на притежаваната от всеки от ищците 1/10 идеална част от следния съсобствен на
страните недвижим имот, а именно: апартамент № ** с
идентификатор *****по КК и КР, одобрени със заповед № РД-18-64/16.05.2008 г. на
изпълнителния директор на АГКК, находящ се в гр. *****, със застроена площ от
59,65 кв. м, ведно с прилежащото му избено помещение № 43 с площ от 3,15 кв.м,
както и 1,3703 % идеални части от общите части на сградата и от правото на
строеж върху поземления имот с идентификатор *****, в който е построена тя;
ОСЪЖДА А.И.Я., ЕГН **********, с адрес: ***, Ж.И.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, и К.Н.Д., ЕГН **********, с адрес: ***,
да заплатят на М.И.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 1390 лв. (хиляда триста и
деветдесет лева), представляваща сторени в
настоящото производство съдебно-деловодни разноски, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК;
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Варна в
двуседмичен срок от връчването му на страните;
ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на страните, чрез процесуалните им
представители, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: