№ .
гр. С. , 07.01.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
закрито заседание на седми януари, през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Дора Д. Михайлова
Членове:Евгения Т. Генева
Росина Н. Дончева
като разгледа докладваното от Евгения Т. Генева Въззивно гражданско дело
№ 20201800500528 по описа за 2020 година
Производството е по чл.258 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на „Т.“ ЕАД, ЕИК ********* против
решението по гр.д. № 342/2019г. на РС-С., с което са отхвърлени исковете
против Ю. К. Д. и ищецът е осъден да заплати направените от нея съдебни
разноски.Релевират се оплаквания за нарушение на материалния закон-
параграф 1,т.42 от ДР на Закона за енергетиката,която съдът неправилно
приложил, приемайки,че ответницата не е била титуляр на вещни права
върху топлоснабдения имот и няма статут на „потребител“,поради което не
дължи заплащане на топлинна енергия за общите части на
сградата.Ответницата не е депозирала възражение срещу Общите условия за
продажба на топлинна енергия от „Т. С.“ЕАД за битови нужди ,в сила от
14.03.2014г., и изпаднала в забава в 30 дневен срок от публикуване на общата
фактура в интернет страницата на ищцовото дружество.Съдът неправилно
приел,че са погасени по давност вземанията за периода от 01.09.2014г. до
30.04.2015г. В раздел Девети на ОУ чл.33, ал.1 било регламентирано
правилото,че задълженията следва да се заплатят в 45-дневен срок от
периода,за който се отнасят. Сумите по фактурата, издадена през м.юли
2015г. ставала изискуема на 16.07.2016г. и със заявлението си по чл.410
ГПК,депозирано на 01.06.2018г.,кредиторът прекъснал давността.
Ответницата Ю.К.Д. с ЕГН ********** с адрес гр.С.,ул."З.З." № 3
оспорва въззивната жалба.Партидата била открита на лицето И.К.А. с ЕГН
**********,защото той се е легитимирал като собственик на имота по силата
на саморъчно завещание и протокол за обявяването му.Впоследствие
1
завещанието било обявено за нищожно с Решение на ВКС и ответницата-
наследница по закон на завещателката, го отдала под наем.Тя никога не била
ползувател на топлинне енергия за процесното жилище.Съдът правилно
приел,че са погасени по давност вземанията ,дължими за периоди преди
01.06.2015г.,т.е. три години преди подаване на заявлението на 01.06.2018г.
Претендира съдебни разноски.
След преценка на данните по делото поотделно и в тяхната съвкупност с
оглед доводите на страните,Софийски окръжен съд намира жалбата
процесуално допустима,но неоснователна.
На 01.06.2018г. „Т. С.“ ЕАД е депозирала заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 ГПК пред СРС и е образувано ч.гр.д. №
35713№18г.,тъй като за длъжницата Ю.Д. е посочен адрес в С.-
топлоснабденото жилище на ул.“проф. А.З." № ..,вх.., ет...Претендираните
суми са главница 189.92 лв.,лихва 40.85 лв. и за периода от 16.09.2015г. до
10.05.2018г.След спрвлавка за адресната регистрация на длъжницата делото
ие прекратено и изпратено в РС-С., където е образувано заповедно
производство ч.гр.д. № 1010/2018г. и е издадена заповед № 1042/27.12.2018г.
по чл.410 ГПК за претендираните сумиплюс 25 лв. съдебни
разноски.Заповедта е била връчена про условията на чл.47, ал.5 ГПК и съдът е
указал на заявителя да предяви установителен иск,което той
направил.Образувано е гр.д№ 342/19г.,по което като трето лице помагач е
конституиран „Т.С.“ ЕООД .От фактимческа страна е безспорно,че
топлоснабденият имот бил заявен като собствен от лицето И.З. и била открита
партида на негово име за абовнатен номер № 25261 по негово заявление-
декларация от 02.03.2016г.Саморъчно завещание,обявено на 19-
07.2011г.,било обявено за нищожно с решение № 26.06.2013г. пна
СГС,потвърдено от САС на 28.04.2014г. ,чието касационно обжалване не е
допуснато с определение № 49/04.02.2015г. на ВКС по гр.д. №
5882/2014г.Видно от данъчните фактури,през процесния период като
собственик и титуляр на партидата е фигурирал И.К.З.Съэдиебно-
счетоводната експертиза установява,че за този период общата сума по
главница и лихва възлиза на 241.66 лв. Съдебно-техническата експертиза
установява,че общият топломер е отчитан редовно и правилно към първо
число на месеца.За да отхвърли исковете по чл. 422 ГПК,вр.чл.79,
ал.1,вр.чл.150 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД, първонистанционният съд е приел,че
ответницата няма качество на „потребител на топлинна енергия“и между нея
и ищеца не е възникнала облигационно правотношение,защото не е била нито
собственик,нито ползувател през процесния период.Този извод е правилен и
обоснован в конкретния казус.Независимо,че нищожното завещание никога
не е имало транслативен ефект, ползувател е бил Зашев като недобросъвестен
владелец и фактурите законосъобразно са издадени на негово
име.Облигационната връзка между него и ищеца е валидна,защото
доставчикът на топлинна енергия не е могъл да знае,че клиентът се е
легитимирал с нищожно завещание.Дори и да би възникнало задължение за
главница и лихва, то би било погасено по давност,както правилно е
съобразил първоинстанционния съд.По изложените съображения решението
следва да бъде потвръдено.Въъззиваемата страна следва да заплати на
2
въззивничката 400 лв. за адвокатско възнаграждение пред въззивната
инстанция.Неоснователено е възражението за прекомерност,тъй като
материалният интерес за въззивничката от потвърждаване на решението ,т.е
адекватна процесуална защита, включва и разноските за две експертизи.
Водим от горното,Софийски окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 86 от 18.05.2020г. по гр.д.№342/2019г.на
РС-С..
ОСЪЖДА „ Т. С.“ ЕООД,ЕИК *********,да заплати на Ю.К.Д. с ЕГН
********** от гр.С., ул.“З.З." №. , съдебни разноски за въззивната инстанция
вразмер на 400 лв.
Решението е постановено при участие на трето лице помагач на
въззивника „Т.С. „ ЕООД.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3