№ 2212
гр. София, 12.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и трети март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Красимир Мазгалов
Членове:Силвана Гълъбова
МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА
при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева
като разгледа докладваното от Красимир Мазгалов Въззивно гражданско
дело № 20211100508702 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение №20010507 от 13.01.2021г., постановено по гр.д.№47958/2019г. на СРС,
ГО, 26 състав, е признато за установено по предявените от „Т.С.”ЕАД с ЕИК******* срещу
В. Е.И.. ЕГН **********, искове по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, с правно основание чл. 79,
ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. е чл. 200, ал. 1 ЗЗД, вр. е чл. 150 ЗЕ и чл.86 ЗЗД, че ответникът дължи на
ищеца сумата от 2612,14лв.- цена за потребена топлинна енергия за периода от м. 05.2015г.
до м. 04.2017г. в имот с абонатен №290801, находят се в гр. София, кв. „*******, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 13.12.2018 г. до изплащане на вземането,
както и сумата от 453,97лв.- обезщетение за забава в погасяване на главния дълг за периода
14.08.2016г.- 05.12.2018г., като в останалата част до пълните предявени размери исковете са
отхвърлени. Ответникът е осъден да заплати на ищеца 642,30 лева разноски в исковото
заповедното производство по гр.д.78465/2018г. на СРС, 26 състав, по компенсация.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на ищеца-
„ПМУ И."ООД.
Решението в частта, в която са отхвърлени предявените искове, както и в частта с
която е уважен искът за главницата за потребена топлинна енергия за периода от м. 05.2015г.
до м. 04.2017г., е влязло в сила като необжалвано.
Срещу решението в частта, в която е уважен предявеният иск с правно основание чл.
422, ал. 1 ГПК, вр. чл.86 ЗЗД за сумата от 453,97лв, е подадена в законоустановения срок по
1
чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба от ответника В. Е.И... Жалбоподателят поддържа, че
първоинстанционният съд не е обсъдил направеното с отговора на исковата молба
възражение за нищожност на клаузата на чл.33, ал.1 и ал.2 от Общите условия на „Т.С.“
ЕАД, в сила от 12.03.2014г. Твърди, че не е изпаднал в забава за заплащането на
задълженията за начислена топлинна енергия за периода 05.2015г. - 04.2017г. включително,
тъй като клаузата на чл. 33, ал.1 и ал.2 от приложимите за този период Общи условия, е
нищожна по смисъла на чл.146, ал.1, пр.1 от Закона за защита на потребителите- като
неравноправна клауза, противоречаща на общия принцип за добросъвестност, установен от
нормата на чл.143, ал.1 от ЗЗП и водеща до значително неравновесие на правата и
задължения на ищеца- търговец и тези на потребителя /купувач/. С клаузата на чл.ЗЗ, ал. 1
от приложимите общи условия бил установен падеж за плащане на месечните данни за
топлиннна енергия, определени по прогнозен дял /чл.32, ал. 1 от ОУ/ в 30-дневен срок от
датата на публикуването им на интернет страницата на продавача, а с клаузата на чл. 33, ал.
2 от ОУ падежът за изпълнението на задължението за плащане на дължимите суми за
доплащане след изготвяне на изравнителните сметки по чл. 32, ал.2 от ОУ- в 30-дневен срок
след публикуването им на интернет страницата на продавача „Т.С.“ ЕАД. Твърди, че
обвързването на падежа на задължението за плащане с притежаването на специално
техническо средство от потребителя, което да му дава възможност за достъп до интернет,
както и задължаването му да обезпечи допълнително и самата възможност за достъп до
интернет, го поставя в значително неравностойно положение спрямо търговеца. Поддържа,
че потребителят не може да бъде задължаван да прави значителни по размер икономически
инвестиции за снабдяване с такива технически средства и отделно от тях - да направи и
допълнителни вложения, които да му гарантират достъп до интернет, за да може да
изпълнява задълженията си по процесния договор, чийто предмет няма връзка с тези
вложения. Твърди също така, че липсва доказателство въобще за публикуването на общите
фактури за процесния период на сайта на дружеството, поради което не е установена датата
на изпадане в забава. Моли решението да бъде отменено в обжалваната част, а искът за
мораторна лихва- отхвърлен изцяло. Претендира разноски.
Ответникът по жалбата „Т.С.“ ЕАД оспорва въззивната жалба като неоснователна и
прави искане за потвърждаване на първоинстанционното решение в обжалваната му част.
Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Третото лице-помагач не изразява становище по въззивната жалба.
Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе
предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и
възраженията на насрещните страни, приема следното:
Предявени са за разглеждане по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, искове с правно
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. е чл. 200, ал. 1 ЗЗД, вр. е чл. 150 ЗЕ и чл.86 ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
2
Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо
в обжалваната част, но частично неправилно по следните съображения:
На първо място следва да се отбележи, че съдът не споделя доводите на
жалбоподателя, че клаузите на чл. 33, ал. 1 и чл. 33, ал. 2 от общите условия от 2014 г. са
нищожни на основание чл. 146, ал. 1, пр.1 от Закона за защита на потребителите /ЗЗП/, като
неравноправни - противоречащи на общия принцип за добросъвестност, установен от
нормата на чл. 143, ал. 1 ЗЗП и водещи до значително неравновесие на правата и
задълженията на ищеца-търговец и тези на потребителя /купувач/ - ответник по делото. С
клаузата на чл. 33, ал. 1 от тези общи условия е установен падеж за плащане на месечните
дължими суми за топлинна енергия, определени по прогнозен дял /по чл. 32, ал. 1 ОУ/ - в 30-
дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на продавача, а с
клаузата на чл. 33, ал. 2 от същите е установен падеж за изпълнение на задължението за
плащане на дължими суми за доплащане след изготвянето на изравнителните сметки -
отново в 30-дневен срок след публикуването на интернет страницата на продавача. Тези
клаузи не водят до дисбаланс между интересите на средния потребител и
топлофикационното дружество. Целта на потребителското право е да осигури защита
единствено на добросъвестния и информиращ се потребител (в този смисъл пар.49 и 51 от
решение на СЕС по дело C-186/2016 Andriciuc и 18-то съображение от преамбюла на
Директива 2005/29/ЕО относно нелоялните търговски практики и съображение 16 от
преамбюла на Директива 1993/13/ЕИО относно неравноправните клаузи в
потребителските договори), съобразявайки неговите финансови, стопански и пазарни
възможности и разходите, които той поема за защитата си. Ноторно известно е, че
средностатистическият потребител има възможност да получи достъп до интернет по много
начини, като за това ползва не само свое, но и чуждо устройство, поради което свързването
на обявяване на информация в интернет с предположение за недостъпност не може да се
обоснове. Доставчикът на топлинна енергия публикува на интернет страницата си данни за
размер на задълженията на физически лица, които не са достъпни единствено в интернет, на
средностатистическия потребител е известно, че сметките за топлинна енергия се дължат
ежемесечно и могат безпрепятствено да проверят на каса на доставчика на топлинна енергия
или на друг платежен оператор (например „Изипей“) какъв е размерът на задължението им.
От друга страна търговецът предоставя допълнителна възможност на по-голямата част от
потребителите си да проверяват сметката си и без посещение на физически търговски обект.
Определянето на падежа на задължението по датата на публикацията в интернет единствено
задължава потребителите да са добросъвестни и да направят тази проверка, която е
възможна онлайн без разход на време, или за онези които нямат връзка с интернет- на каса
или в търговски обект. Не на последно място електронното уведомяване понастоящем е
много по-надеждно от това по традиционната хартиена поща, където пратките се бавят,
могат да бъдат откраднати или умишлено унищожени. Следователно предвидената в общите
условия от 2014г. алтернатива за съобщаване на сметки по-електронен път е много по-
щадяща потребителя от предвиденото при по-старите общи условия изискване за
3
известяване с пощенска пратка.
Доводите относно настъпване на падежа на задълженията на ответника за заплащане
на консумираната топлинна енергия в процесния имот са частично основателни.
Съгласно действалите Общи условия в сила от 12.03.2014 г., месечната дължима сума
за доставена топлинна енергия на клиента се формира въз основа на определения за него дял
от топлинната енергия за разпределение в сградата - етажна собственост и обявената за
периода цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от продавача - чл. 32, ал. 1, а след
отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от
търговеца, продавачът издава за отчетния период кредитни известия на стойността на
фактурите по, ал. 1 и фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния
период, определено на база изравнителните сметки - чл. 32, ал. 2. Според чл. 33, ал. 1 от
общите условия клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна
енергия по чл. 32, ал. 1, т. е. прогнозните суми по ежемесечните фактури в 30 - дневен срок
от датата на публикуването им на интернет страницата на продавача. Съгласно чл. 33, ал. 2
от Общите условия, клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал.
2, т. е. общата фактура за реално потребеното количество топлинна енергия за отчетния
период, в 30 - дневен срок от датата на публикуването на интернет страницата на
продавача. В чл. 33, ал. 4 от ОУ от 2014 г. е предвидено, че продавачът начислява
обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2, ако
не са заплатени в срока по, ал. 2. За разлика от предходните Общи условия, върху
прогнозните суми не се дължи лихва за забава, като съгласно чл. 33, ал. 5 от новите ОУ,
обезщетение за забава в размер на законната лихва се начислява само за задълженията по чл.
32, ал. 2 /по общата фактура /, ако не са заплатени в срока по, ал. 2 на чл. 33 - в 30 - дневен
срок от датата на публикуването на интернет страницата на купувача. Следователно,
въпреки че изискуемостта на месечно дължимите суми настъпва в 30- дневен срок от датата
на публикуването на задълженията /съгласно чл. 32, ал. 1 от ОУ от 2014 г./, длъжникът
изпада в забава само при неизпълнение на задължението за заплащане цената на ТЕ в 30 -
дневен срок от публикуване на общата фактура за потребеното количество топлинна енергия
за целия отчетен период, т. е. ответникът принципно не дължи мораторна лихва върху
задълженията по месечните фактури, а само върху задълженията по общата фактура. По
делото обаче не са ангажирани каквито и да било доказателства от ищеца за датата на
публикуване на общата фактура №**********/30.06.2016г. на интернет страницата му,
поради което не може да се установи дали ответникът е изпаднал в забава, респективно- от
кой момент. Поради това и при приложение на неблагоприятните последици от правилата за
разпределение на доказателствената тежест, която в случая носи ищецът, следва да се
приеме, че претенцията по чл.86, ал.1 ЗЗД за плащане на лихва за забава върху главницата за
топлинна енергия за периода от м.05.2015г. до м.07.2016г. е неоснователна.
По отношение на мораторната лихва върху главните вземания за периода м.08.2016г.-
м.04.2017г. приложение намират Общите условия на ищеца от 2016г., одобрени с решение
№ОУ-1/27.06.2016г. на КЕВР, публикувани на 11.07.2016г., в сила от 11.08.2016г. Съгласно
4
чл.32, ал.1 и чл.33, ал.1 от тези Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови
нужди, месечната дължима сума за доставената топлинна енергия на клиент в СЕС, в която
дяловото разпределение се извършва по смисъла на чл.71 от Наредбата за
топлоснабдяването, се формира въз основа на определеното за него прогнозно количество
топлинна енергия и обявената за периода цена, за която сума се издава ежемесечно фактура
от продавача, като клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна
енергия по чл.32, ал.1 в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
Съгласно чл. 32, ал. 3 и чл. 33, ал. 2 от Общите условия, след отчитане на средствата за
дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от търговеца, продавачът
издава за отчетния период кредитни известия за стойността на фактурите по ал. 1 и фактура
за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база
изравнителните сметки, като клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по
чл. 32, ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен
срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Продавачът връчва, чрез търговеца, на
упълномощеното лице в СЕС изравнителните сметки /обща и индивидуални/ на клиентите,
като датата на връчването на изравнителните сметки се удостоверява с подпис на
упълномощеното лице, а последното информира клиентите в СЕС за общата изравнителна
сметка, датата на получаването и връчва индивидуалните изравнителни сметки срещу
подпис, удостоверяващ датата на връчването - чл. 28 от Общите условия. В клаузите на чл.
33, ал. 4 и 5 от Общите условия е предвидено правото на продавача да начисли и получи
обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 3, ако
не са заплатени в срока по, ал. 2, от деня на забавата до момента на заплащане на дължимата
сума за топлинна енергия. Следователно предвиденият 45-дневен срок за изпълнение на
задълженията по чл. 32, ал. 3 не би могъл да тече преди изготвянето на изравнителните
сметки и издаването на фактура от страна на ищеца, т.е. преди 31 юли на съответната
година. Необходимостта от изравняване на действително потребеното количество топлинна
енергия с начисленото за периода (отоплителния сезон) отлага изпълнението на клиентите
до извършването му (осчетоводяването му). До тогава кредиторът не може да иска
изпълнение. Следователно настоящият съдебен състав приема, че задължението за
заплащане на стойността на действително потребената топлинна енергия е възникнало като
срочно и по правилото на чл.114, ал.1 ЗЗД ответникът е в забава, считано от 15 септември на
съответната година. В този смисъл доколкото ищецът се легитимира като кредитор на
главни вземания в размер на 2248,56 лв. за периода м.08.2016г.- м.04.2017г. съгласно
заключението на вещото лице по ССЕ и издадените от ищеца изравнителни сметки на
31.07.2017г., то акцесорната претенция се явява установена по основание за периода от
15.09.2017г. до 05.12.2018г., в размер на сумата от 279,20 лева, определена по реда на чл.162
от ГПК с онлайн лихвен калкулатор. От така посочената сума ответникът дължи 7/8
съобразно своя дял в съсобствеността, т.е. сумата от 244,30 лв. За горницата над 244,30 лева
до уважения размер от 453,97лв и за периода от 14.08.2016г. до 14.09.2017г. обжалваното
решение следва да бъде отменено, а претенцията за мораторна лихва в тази част- да се
отхвърли като неоснователна.
5
По отношение на разноските:
Ищецът е направил разноски в размер на 742,14 лева в заповедното и исковото
производство за държавни такси и възнаграждения на вещи лица и следва да му бъде
определено юрисконсултско възнаграждение в размер на общо 350 лева (по 100 лева за
заповедното и въззивното производство и 150 лева за първоинстанционното производство)
по реда на чл. 78, ал. 6 от ГПК, вр. чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната
помощ и съобразно фактическата и правна сложност на делото, която е под средната, или
общо разноски в размер на 1092,14 лева, от които има право на 877,88 лева- съразмерно на
уважената част от исковете. Ответникът е направил разноски в размер на 300 лева в
първоинстанционното производство и 325 лева във въззивното производство за държавна
такса и адвокатско възнаграждение, от които има право на 122,61 лева- съразмерно на
отхвърлената част от исковете. По компенсация ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищеца разноски в размер на 755,27 лева.
С оглед цената на предявените искове и на основание чл. 280, ал. 3 от ГПК
настоящото решение е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Така мотивиран, Софийски градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №20010507 от 13.01.2021г., постановено по гр.д.№47958/2019г.
на СРС, ГО, 26 състав, в частта с която е признато за установено по предявения от
„Т.С.”ЕАД с ЕИК******* срещу В. Е.И.. ЕГН **********, иск по реда на чл.422, ал.1 ГПК,
с правно основание чл.86 от ЗЗД, че ответникът дължи на ищеца сума над 244,30 лева до
уважения размер от 453,97лв и за периода от 14.08.2016г. до 14.09.2017г.- обезщетение за
забава в погасяване на главния дълг, както и в частта за разноските, вместо което
постановява:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Т.С.”ЕАД с ЕИК******* срещу В. Е.И.. ЕГН
**********, иск по реда на чл.422, ал.1 ГПК, с правно основание чл.86 от ЗЗД за признаване
за установено, че ответникът дължи на ищеца сума над 244,30 лева до уважения размер от
453,97лв и за периода от 14.08.2016г. до 14.09.2017г.- обезщетение за забава в погасяване на
главния дълг.
В останалата, необжалвана от страните част, решението е влязло в сила.
ОСЪЖДА В. Е.И.. ЕГН ********** да заплати на „Т.С.”ЕАД с ЕИК*******, на
основание чл.78, ал.1, 3 и 8 от ГПК сумата от 755,27 лв. (седемстотин петдесет и пет лева и
27 стотинки)- разноски в заповедното, първоинстанционното и въззивното производство, по
компенсация.
Решението е постановено при участието на привлечено от ищеца трето лице-помагач
- „ПМУ И."ООД.
Решението не подлежи на обжалване.
6
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7