№ 3008
гр. София, 23.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 96-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на тридесет и първи май през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:КИРИЛ Г. ДИМИТРОВ
при участието на секретаря ПЕТЯ Г. ДИМОВА
като разгледа докладваното от КИРИЛ Г. ДИМИТРОВ Административно
наказателно дело № 20221110215758 по описа за 2022 година
За да се произнесе, съдът взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следв. от ЗАНН.
С Наказателно постановление № 22-4332-020429/11.10.2022 г., издадено от
началника на Сектор към ОПП-СДВР на А. М. М. са наложени
административни наказания „глоба” в размер на 20 лева за извършено
административно нарушение по чл. 20, ал. 1 ЗДвП и „глоба” в размер на 100
лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1 месец за
извършено административно нарушение по чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „в“ ЗДвП,
изразяващи се в това, че на 10.08.2022 г., около 22.58 часа, в гр. София по ул.
„Без име“ пред бл. 116 с посока на движение от бл. 117 към бул. „Христофор
Колумб“ управлява л.а. марка „Фолксваген“, модел „Кадди“ с рег. №
/НОМЕР/ като поради недостатъчен контрол върху управлението на МПС
реализира ПТП в паркиран л.а. „БМВ 320“ с рег. № /НОМЕР/, като му нанася
материални щети на задна лява част, след което напуска мястото без да
уведоми службата за контрол на МВР по територия.
Срещу така издаденото наказателно постановление е подадена жалба от
санкционираното лице А. М. М., с която са иска неговата отмяна като
незаконосъобразно. В жалбата са релевирани доводи, че жалбоподателят не е
1
извършил вменените му деяния, което собственикът на л.а. „БМВ“ с рег. №
/НОМЕР/ се е опитал да изясни с молба до ОПП-СДВР с вх. № 433200-92605
от 15.09.2022 г. С оглед на изложеното, от съда се иска да отмени
обжалваното НП като незаконосъобразно, като присъди в полза на
жалбоподателя направените по делото разноски.
Наказващият орган не се явява и не изпраща процесуален представител в
хода на съдебното производство по делото.
Процесуалният представител на жалбоподателя поддържа подадената
жалба по изложените в нея съображения. В допълнение е посочено, че е
налице разминаване между събраните гласни доказателства, които сочат, че
щетата е причинена на дясна задна врата на автомобила, а в АУАН и НП е
посочено, че щетата е на задна лява врата. Твърди се, че св. Б. предполага, че
са нанесени щети по автомобила, а св. Дугански е категоричен, че на
следващия ден е огледал автомобила и не е установил наличието на такива по
същия. С оглед на изложеното, от съда се иска да отмени атакуваното НП,
като присъди направените по делото разноски.
Софийски районен съд счита, че жалбата е процесуално допустима,
доколкото е подадена в законоустановения 14-дневен срок от процесуално
легитимирана страна и срещу акт, подлежащ на съдебен контрол. След като
обсъди доводите в жалбата‚ в контекста на събраните по делото
доказателства и след като в съответствие с разпоредбите на чл. 84 ЗАНН, вр.
чл. 314 НПК провери изцяло правилността на атакуваното наказателно
постановление, съдът констатира, че са налице основания за неговата отмяна.
Съображенията на съда за това са следните:
Въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема следната
фактическа обстановка:
На 10.08.2022 г., около 22.58 часа, в гр. София, ж.к. „Дружба 1“ по ул. „Без
име“ пред бл. 116 с посока на движение от бл. 117 към бул. „Христофор
Колумб“ неустановено по делото лице управлявало лек автомобил марка
„Фолксваген“, модел „Кадди“ с рег. № /НОМЕР/. При разминаването на
горепосочения л.а. „Фолксваген“ с паркиран пред бл. 116 в ж.к. „Дружба 1“
л.а. марка „БМВ“ с рег. № /НОМЕР/ се чул силен шум, който намиращите се в
близост Л.Д., собственик на същия л.а. „БМВ“, и св. Д. оприличили на удар
между двата автомобила. Св. Б. подгонила автомобила, като искала водачът
2
му да спре. Последният не спрял и продължил посоката си на движение. Св.
Б. успяла да запише марка, модел и регистрационен номер на л.а.
„Фолксваген“, като подала сигнал на тел. 112 за случая. Докато чакали
идването на служители на ОПП-СДВР, св. Б. и Л.Д. огледали л.а. „БМВ“ и
установили, че по задна дясна врата на последния имало няколко щети, като
за една от тях Л.Д. заявила, че не я е виждала преди това.
На място пристигнал екип на ОПП-СДВР, който по данни на св. Б. и
писмено сведение от последната съставил докладна записка, скица и
протокол за ПТП.
Въз основа на съставените документи, на 12.09.2022 г. собственикът на
напусналия местопроизшествието автомобил – А. М. М., бил поканен в ОПП-
СДВР за обяснения по случая. В собственоръчно попълнена декларация от
12.09.2022 г. А. М. посочил, че няма спомен на 10.08.2022 г. да е извършил
процесното ПТП, което било видно от неговия автомобил.
Въз основа на изготвената докладна записка, протокол и скица за ПТП,
както и попълнената от А. М. декларация по чл. 188 ЗДвП, св. С. съставил
АУАН с бл. № 021820/12.09.2022 г. срещу А. М. М. за извършени от
последния административни нарушения по чл. 20, ал. 1 и чл. 123, ал. 1, т. 3, б.
„в“ ЗДвП.
Въз основа на така съставения АУАН било издадено наказателно
постановление № 22-4332-020429/11.10.2022 г. от началника на Сектор към
ОПП-СДВР, с което за описаните в АУАН административни нарушения на А.
М. били наложени съответни административни наказания.
НП било връчено лично на А. М. на 16.11.2022 г., като в
законоустановения 14-дневен срок (на 25.11.2022 г.) последният подал жалба
срещу НП, която инициирала настоящото производство.
Така изложената фактическа обстановка се установява по безспорен начин
от събраните по делото доказателства и доказателствени средства, а именно:
показанията на свидетелите С., Валентин Рангелов В., Д., Дамян Кирилов
Другански и Мартин Александров М.; скица и протокол за ПТП, справка-
картон на водача; докладна записка; декларация по чл. 188 ЗДвП; снимков
материал; Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните
работи и заключение на съдебно-техническа експертиза.
3
Настоящият съдебен състав счита, че възприетата от съда фактическа
обстановка е безспорно доказана от събраните по делото доказателства. В
този смисъл съдът кредитира изцяло показанията на св. Д., която е основен
свидетел по делото, доколкото е подала сигнала на тел. 112 за случилото се,
като въз основа на нейните данни са изготвени докладна записка, скица и
протокол за ПТП. От показанията на св. Б. по несъмнен начин се установява,
че последната е чула силен удар в момента, в който л.а. „Фолксваген“ с рег.
№ /НОМЕР/ се е разминал с паркирания вдясно от него л.а. „БМВ“,
собственост на приятелката й Лидия Дуганска. Св. Б. е категорична, че е
гонила л.а. „Фолксваген“, който въпреки призивите й не е спрял, като е успяла
да запише марка, модел и регистрационен номер на последния. Показанията й
в тази част кореспондират и със заключението на изготвената по делото
съдебно-техническа експертиза, от което се установява, че веднага след
случая св. Б. е подала сигнал на тел. 112 за настъпило ПТП, като е описала
напусналия произшествието автомобил. Следва обаче да се посочи, че св. Б. е
категорична, че тъй като е било тъмно, не е видяла дали действително е имало
удар между двата автомобила. Нещо повече, след оглед на паркирания л.а.
„БМВ“, последната е установила, че по същия е имало множество щети от
дясната му страна, като Л.Д. е предположила, че едната от тях – тази по задна
дясна врата и калник, е от случая, тъй като нямала спомен да я е виждала
преди това. Действително, от приложените по делото снимки (л. 62-68 от
делото) е видно, че в областта на задна дясна врата и заден десен калник на
л.а. „БМВ“ действително е имало щети. Въпреки това, обаче, съдът счита, че
по делото не е доказано, на първо място, че изобщо е имало удар между двата
автомобила, и на следващо място, ако е имало удар, причинени ли са и какви
щети по л.а. „БМВ“. В този смисъл, както св. Б. заяви, мястото, на което са се
разминали двата автомобила, не е било осветено и е било тъмно, поради което
с Л.Д. са нямали никаква видимост. На следващо място, св. Б. изобщо не е
видяла настъпването на удар, а е чула шум, който оприличава на такъв, без да
е ясно в резултат на какво е същият. Не на последно място следва да се
посочи, че не става ясно дали на л.а. „БМВ“ изобщо са причинени щети,
доколкото св. Б. е категорична, че по последния е имало множество щети в
тази му част, като Л.Д. е заявила, че и преди процесната вечер е имало щети
по автомобила. Фактът, че последната не помни преди това да е виждала
процесната щета по задна дясна врата и заден десен калник на автомобила не
4
може да обуслови категоричен извод, че тези щети са резултат именно от
настъпило ПТП между процесните два автомобила. Доколкото св. Б. заявява,
че в непосредствена близост до паркирания л.а. „БМВ“ е имало и други
автомобили, е възможно чутият силен шум да е вследствие на
съприкосновение с друг автомобил, шумът да се дължи на неизправност в л.а.
„Фолксваген“, съприкосновението му с друга част от пътната инфраструктура
и т.н.
По отношение на останалите гласни доказателства, съдът счита, че
показанията на свидетелите С. и Валентин Рангелов В., и двамата служители
на ОПП-СДВР, следва да се кредитира изцяло, но същите не допринасят
съществено за изясняване на обективната истина по делото. Следва да се
отбележи, че и двамата не са очевидци на случилото се, като св. В. е изготвил
докладна записка по сведение на св. Б., а св. С.Д. е съставил АУАН въз основа
на изготвената от В. докладна записка. В този смисъл показанията и на
двамата са производни от възпроизведеното от св. Б. и съставените на база
заявеното от последната документи. По идентичен начин свидетелите Дамян
Другански и Мартин М. не са очевидци на процесния случай, доколкото
последните единствено са извършили оглед на л.а. „БМВ“ на следващия ден.
Освен това, показанията и на двамата свидетели очевидно не отговарят на
обективната истина по делото, доколкото твърденията им, че по л.а. „БМВ“ не
е имало никакви щети не кореспондират с показанията на св. Д. и
приложените на л. 62-68 от делото снимки.
Съдът кредитира и останалите писмени доказателства по делото,
приобщени към доказателствената съвкупност по делото по реда на чл. 283
НПК, като относими към предмета на доказване по делото.
При така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав
намира от правна страна следното:
Преди съдът да направи проверка на материалната законосъобразност на
обжалваното наказателно постановление, същият дължи проверка дали
издадените АУАН и НП отговарят на процесуалните изисквания на закона. В
този смисъл следва да се отбележи, че процесният АУАН и обжалваното НП
са издадени от материално компетентни лица по смисъла на закона,
доколкото по делото е приложен документ, удостоверяващ компетентността
им – т. 2.1, вр. т. 1.3.1. и т. 3.6 от Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на
5
министъра на вътрешните работи. Същевременно, АУАН и НП са издадени
при съблюдаване на визираните в разпоредбата на чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН
давностни срокове. Следва да се посочи, че нарушителят е установен в
момента на попълване на декларацията по чл. 188 ЗДвП от страна на
жалбоподателя А. М., а именно 12.09.2022 г., поради което са спазени
давностните срокове по чл. 34 ЗАНН за съставяне на АУАН и издаване на
обжалваното НП.
Съдът обаче счита, че са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила при издаване на атакуваното наказателно
постановление при описание на второто от вменените на жалбоподателя
административни нарушения – по чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „в“ ЗДвП. Видно от
описанието на нарушението, в процесните АУАН и НП липсва посочване на
всички относими факти и обстоятелства при извършване на същото. В този
смисъл в АУАН и НП не е описано, че липсва съгласие между участниците в
ПТП относно обстоятелствата при настъпването му. Посоченият факт
обуславя наличието на обективен съставомерен признак от извършеното
административно нарушение по чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „в“ ЗДвП. Нещо повече,
посоченият факт е от съществено значение относно обстоятелството дали и
какво точно нарушение е извършено от жалбоподателя, доколкото в б. „б“ и
б. „в“ от т. 3 на чл. 123, ал. 1 от ЗДвП са регламентирани различни
задължения на участниците в ПТП в зависимост от това дали между
участниците в ПТП има или няма съгласие относно обстоятелствата,
свързани с настъпване на ПТП. С оглед на изложеното съдът счита, че в
процесния АУАН и обжалваното НП не са описани съществени факти,
обуславящи наличието на обективен съставомерен признак на вмененото на
жалбоподателя административно нарушение, което представлява нарушение
на разпоредбите на чл. 42, ал. 1, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН. Посоченото
нарушение на процесуалните правила е съществено, доколкото накърнява
правото на защита на наказаното лице, поставяйки го в невъзможност да
разбере фактическите и правни рамки на вмененото му „административно“
обвинение в тази му част. С оглед на изложеното, съдът счита, че
обжалваното НП в частта, в която жалбоподателят М. е наказан за извършено
административно нарушение по чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „в“ ЗДвП, е издадено
при допуснато съществено нарушение на процесуалните правила.
6
Съдът счита, че по делото не се доказа по несъмнен начин и фактът, че
изобщо е настъпило ПТП между процесните два автомобила на описаните в
АУАН и НП дата и място. В извършения доказателствен анализ бяха
изложени подробни съображения в тази насока, които съдът счита, че не е
необходимо да преповтаря. Съгласно § 6, т. 30 от ДР на ЗДвП
„пътнотранспортно произшествие“ е събитие, възникнало в процеса на
движението на пътно превозно средство и предизвикало нараняване или
смърт на хора, повреда на пътно превозно средство, път, пътно съоръжение,
товар или други материални щети. В случая не се доказа по несъмнен начин,
че на процесната дата и място вследствие на управлението на л.а.
„Фолксваген“ с рег. № /НОМЕР/ е настъпило съприкосновение с паркирания
л.а. „БМВ“, както и че на последния са причинени някакви материални щети.
Както се посочи по-горе, св. Б. и Л.Д. не са видели удар между автомобилите,
а са чули шум, за който предполагат, че е от съприкосновение между
автомобили. Освен това, по л.а. „БМВ“ е имало множество щети в дясната му
задна част, като Л.Д. отново е предполагала, че една от тези щети е
вследствие на процесния удар, но не е била сигурна, доколкото твърди
единствено, че няма спомен да я е виждала преди това. С оглед на всичко
гореизложено, е видно, че в случая обвинителната теза на
административнонаказващия орган се основава на верига от косвени
доказателства, които обаче не са достатъчно убедителни относно формиране
на категоричен извод, че на 10.08.2022 г., около 22.58 часа, процесният л.а.
„Фолксваген“ е ударил в задна дясна част паркирания л.а. „БМВ“, вследствие
на което му е причинил материални щети в областта на задна дясна врата и
заден десен калник. Предвид недоказване наличието на настъпило ПТП
между двата автомобила, то в случая се явява и недоказано извършването на
нарушения по чл. 20, ал. 1 ЗДвП и чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „в“ ЗДвП от страна на
жалбоподателя, доколкото същите са свързани и предполагат настъпване на
ПТП с участието на жалбоподателя.
Освен това следва да се отбележи, че дори хипотетично да се приеме, че
установените от снимковия материал щети по задна дясна врата и заден десен
калник на л.а. „БМВ“ са вследствие на настъпило ПТП с управлявания от
жалбоподателя л.а. „Фолксваген“, то в АУАН и НП неправилно е посочено,
че материалните щети по автомобила са били в „задна лява част“. Видът и
мястото на локализиране на щетите по потърпевшия автомобил са
7
съществени обстоятелства касателно извършеното нарушение, поради което
съдът счита, че по аргумент на противното от нормата на чл. 63, ал. 7, т. 1
ЗАНН, в случая съдът не може да измени НП в тази му част, доколкото за
първи път с постановеното решение би вменил на жалбоподателя факти, по
които последният не се е защитавал в хода на образуваното
административнонаказателно производство.
Обобщавайки гореизложеното, съдът счита, че атакуваното НП следва да
бъде отменено поради неправилното приложение на материалния закон, както
и предвид допуснатите съществени нарушения на процесуалните правила в
хода на административнонаказателното производство.
Предвид изхода на делото и на основание чл. 63д, ал. 1 ЗАНН
жалбоподателят има право на разноски, като до приключване на съдебните
прения е релевирано такова искане от процесуалния му представител. Видно
от приложения на л. 13 от делото договор за правна защита и съдействие,
жалбоподателят е заплатил в полза на адв. Г. В. сумата от 400 лева,
представляваща адвокатско възнаграждение за процесуално представителство
по делото. В този смисъл договорът за правна защита и съдействие има
характера на разписка, с което е доказано заплащането на посочената сума. С
оглед на това, ОПП-СДВР следва да бъде осъдена да заплати на А. М. М.
сумата от 400 лева, представляваща направени от последния разноски за
адвокатско възнаграждение по настоящото дело.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 ЗАНН, Софийски районен
съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло наказателно постановление № 22-4332-
020429/11.10.2022 г., издадено от началника на Сектор към ОПП-СДВР, с
което на А. М. М. са наложени административни наказания „глоба” в размер
на 20 лева за извършено административно нарушение по чл. 20, ал. 1 ЗДвП и
„глоба” в размер на 100 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за
срок от 1 месец за извършено административно нарушение по чл. 123, ал. 1, т.
3, б. „в“ ЗДвП.
ОСЪЖДА Отдел „Пътна полиция“ към СДВР да заплати на А. М. М. с
8
ЕГН ********** сумата от 400 (четиристотин) лева, представляваща
направени от последния разноски по настоящото дело за адвокатско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд - гр. София на основанията, предвидени в НПК и по реда на Глава XII от
АПК в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9