Р Е Ш
Е Н И Е № 183
гр.Кюстендил, 04.08.2020год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд - Кюстендил, в публичното съдебно заседание на двадесет и първи юли през две
хиляди и двадесета година в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ:
ГАЛИНА СТОЙЧЕВА
с участието на
секретаря Светла Кърлова, като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 12 по описа за 2020год., за да
се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл.213 и сл. от ЗУТ вр. с чл.145 и сл. от АПК.
„Р.ф.“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, чрез
управителя И. А. И., оспорва Заповед № РД-01-04-278/18.11.2019год.
на кмета на Община Р.. Релевирани са отменителните основания по
чл.146, т.3 и т.4 от АПК. Правят се възражения за
нарушения на процесуалните правила на чл.34, ал.1 от АПК и на специалните правила
по чл.225а, ал.2 от ЗУТ, както и на правилата за отвод по чл.33, ал.1 вр. с
чл.10, ал.2 от АПК поради наличие на конфликт на интереси за издателя на
заповедта. Сочи се несъответствие на административния акт с материалния закон като се отрича квалифицирането на извършеното строителство като
реконструкция на част от покрива на процесната
сграда, т.е. отрича се наличието на незаконен строеж по чл.225, ал.2,
т.2 от ЗУТ с твърдения, че се касае за текущ ремонт на покрива. Прави се искане за
отмяна на оспорената заповед и за присъждане на деловодни разноски.
Ответникът – кметът на Община Р., е представил писмено становище за
неоснователност на жалбата. Сочи, че оспорената заповед съответства на
изискванията за законосъобразност, тъй като е
издадена от компетентен орган в надлежната писмена форма и съдържание,
при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с
материалния закон и целта на закона. Твърденията са за спазване на изискванията
по чл.225а, ал.2 от ЗУТ за констатиране на процесния строеж и за уведомяване
на извършителя по реда на §4 от ДР на
ЗУТ. Оспорват се като неправилни възраженията на жалбоподателя относно вида и
характера на процесното строителство,
което се счита за реконструкция на покрив и поради това, че е извършено
без строителни книжа съставлява незаконен строеж, подлежащ на премахване. Отрича
се наличието на хипотезата на конфликт на интереси за издателя на оспорената
заповед и на основанията за отвод по чл.10, ал.2 от АПК. Иска се отхвърляне на
жалбата.
Заинтересованото лице - РПК „Р.“ със седалище и адрес на управление ***, не
изразява становище по жалбата.
Заинтересованото лице - „М С.“ ЕООД
със седалище и адрес на управление ***, чрез управителя Н.А.М., изразява писмено
становище за основателност на жалбата.
Заинтересованото лице - „И.“ ЕООД
със седалище и адрес на управление ***, чрез управителя Ф., не изразява конкретно
становище по жалбата.
Административният съд, като прецени доказателствата по делото, приема за установено следното от
фактическа страна:
С оспорената Заповед № РД-01-04-278/18.11.2019год., кметът на Община Р., на осн. чл.225а, ал.1 вр. чл.225, ал.2, т.2 вр. с чл.223, ал.1, т.8 от ЗУТ, нарежда на „Р.Ф.“ ЕООД в качеството на извършител и възложител на строежа;
на „М-С.“ ЕООД в качеството на строител и на „И.“ ЕООД в качеството на лице,
упражняващо строителен надзор, да премахнат незаконен строеж: “реконструкция на част от покрива на
сграда – Цех за производство на бяло саламурено сирене, кисело мляко и
кашкавал“, находящ се в УПИ І-563, кв.35 по плана на гр. Р.; определя
възможност за доброволно изпълнение на заповедта, след което предвижда принудително премахване.
В заповедта се сочи, че е извършена реконструкция на част от покрива на
сградата като са изпълнени следните видове СМР: доставка и монтаж на носеща
конструкция – 130 кв.м.; доставка и монтаж на дъсчена обшивка и
хидроизолационна мембрана – 70 кв.м.; доставка и монтаж на нова ламарина – 70
кв.м. в северната част на покрива, окомерно скицирани в констативен акт и схема
1 към протокола от 19.08.2019г., представляващи съществени отклонения от
одобрения инвестиционен проект съгл. чл.154а, ал.2, т.5 от ЗУТ, с които се
променя конструкцията и натоварването на покрива.
Органът приема, че строежът
е извършен в периода
23.10.2013г.-20.11.2013г., в отклонение от одобрен инвестиционен проект № 20/26.09.2012г. и от издадено Разрешение за
строеж №31/26.09.2012г. в нарушение на чл.154, ал.4 и ал.6 от ЗУТ вр. с чл.144 и
чл.145 от ЗУТ, както и без необходимите строителни книжа и документи в
нарушение на чл.137, ал.3, чл.148, ал.1, чл.169, ал.1 и без съгласие на
собственика на сградата; че горното квалифицира строежа като незаконен по см.
на чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ.
Заповедта е връчена на оспорващото дружество на 20.12.2019г., видно от
приложеното на л.87 от делото известие за доставяне, а жалбата е подадена на 02.01.2020г., т.е. в
срока по чл. 215, ал.4 от ЗУТ.
От събраните писмени доказателствени средства се установява, че
урегулираният поземлен имот І-563 в кв.36 по плана на гр. Р. с площ от 553
кв.м., ведно с построената в него
двуетажна търговска сграда, в която е
разположен процесният строеж, е собственост на Районна потребителна кооперация
„Р.“ – гр. Р., съгласно нотариален акт
за собственост върху недвижим имот, придобит по давност № 8, том ІІІ, дело №
1379/2993г. Въз основа на договор за
наем на недвижим имот от 31.05.2013г., собственикът РПК „Р.“ е предоставил на
оспорващото дружество „Р.ф.“ ЕООД да ползва под наем втория етаж от двуетажната
търговска сграда, построена в УПИ І-563 за срок от 10 години. В полза на РПК „Р.“ от главния архитект на Община Р., е издадено
Разрешение за строеж № 31 от 26.09.2012г. за извършване на строителство на
строеж от пета категория „Преустройство и промяна предназначението на ресторант
„Мусала“ в цех за производство на бяло саламурено сирене, кисело мляко и
кашкавал“ въз основа на одобрен
инвестиционен проект № 20/26.09.2012г.
Видно от материалите към преписката,
между РПК „Р.“, представлявана по пълномощие от К.Б.И.– управител на „Р. Ф.“
ООД, като възложител и „М-С.“ ЕООД като
изпълнител, е сключен договор за строителство на 08.07.2013г. с предмет
извършване на строително –монтажни работи на строеж в УПИ І 563, кв.35 по плана
на гр. Р., съгласно одобрения инвестиционен проект и издаденото разрешение за
строеж. Видовете работи са отразени в количествено-стойностна сметка,
приложение към договора, и не включват такива засягащи покрива на сградата. Договор
с идентично съдържание, е сключен и между „Р. Ф.“ ООД като възложител и „М-С.“
ЕООД като изпълнител. С анекс № 2 от 23.10.2013г., подписан между „Р. Ф.“ ООД и
„М-С.“ ЕООД, е предвидено, че възложителят възлага на изпълнителя с отделна
поръчка за изпълнение да извърши ремонт на покрив на сградата, в която се
извършват СМР-предмет на договора от 08.07.2013г. Във връзка с реализирането на разрешеното
строителство, на 12.07.2013г. е сключен договор за възлагане упражняването на
строителен надзор между РПК „Р., представлявана
по пълномощие от К.Б.И.– управител на „Р. Ф.“ ООД, като възложител и „И.“ ЕООД
като изпълнител, като последният е изготвил окончателен доклад № 60/19.12.2013г. относно извършеното строителство. С констативен акт от 25.09.2013г., подписан
между собственика РПК „Р., наемателя „Р. Ф.“ ООД, проектанта, строителя и
лицето, упражняващо строителен надзор, е установена годността за приемане на
строежа, а на 07.01.2014г. от гл.
архитект на община Р. е издадено Удостоверение № 1/07.01.2014г. за въвеждане в
експлоатация на строеж „Преустройство и промяна предназначението на ресторант
„Мусала“ в цех за производство на бяло саламурено сирене, кисело мляко и
кашкавал“.
Административното производство, приключило с издаване на оспорената
заповед, е започнало във връзка с постъпило писмо вх. №
АО-02-01000110/22.06.2018г. от председателя на РПК „Р.“ до кмета на община Р.,
с което се прави искане за представяне на документи, находящи се в общината във
връзка със извършено строителство, наречено реконструкция и преустройство, на
сградата в УПИ І -563, ползвана под наем от „Р. Ф.“ ООД. Искането е мотивирано
с получена нотариална покана от „Р. Ф.“
ООД до кооперацията за заплащане на извършени СМР в сградата / л.77 от делото/.
С писмо от 05.07.2018г. на кмета на общината /л.17/ , РПК „Р.“ и „Р. Ф.“ ООД са
уведомени, че предстои проверка на
строежа, като е изискано представяне на
строителните книжа. От управителя на „Р. Ф.“ ООД с писмо от 11.07.2018г., е представена нотариално заверена
декларация с рег. № 5157 от 10.07.2018г.
/л. 20/, в която се сочи, че дружеството е извършило неотложен ремонт на
покрива на процесната сграда в периода 23.10.2013г. – 20.11.2013г., изразяващ
се в подмяна на покривни материали.
Следва писмо №
УО-01-02000066/20.12.2018г. /л.132 от делото/ от председателя на РПК „Р.“ до кмета на община
Р., в което се съдържа информация за извършено от наемателя „Р. Ф.“ ООД строителство на покрива на
процесната сграда, за което се твърди, че е при съществено отклонение от
издадените строителни книжа и че
представлява реконструкция на покрива. Към писмото е приложен Протокол, образец
19-№1 от 20.11.2013г., подписан за възложител от Костадин Ингилизов –
представител на „Р. Ф.“ ООД и за строител от „М-С.“ ЕООД, в който са описани СМР
по вид, количество и цена, вкл. демонтаж на покрив, доставка и монтаж на носеща
дървена конструкция, доставка и монтаж на дървена обшивка и хидроизолационна
мембрана, доставка и монтаж на нова ламарина, монтаж на стара ламарина,
доставка и монтаж на олуци, водосточни тръби и стойки за олуци. Следва изпращане на писма до управителя на
дружеството – жалбоподател, с които се изискват доказателства относно
извършените СМР на покрива на сградата, като е инициирана среща в сградата на
Община Р. между засегнатите страни с цел разрешаване на споровете във връзка с
проведеното строителство, за заплащане на което „Р. Ф.“ ООД е предявила искови
претенции срещу кооперацията пред Районен съд – Дупница и Окръжен съд -
Кюстендил. Видно от протокол от
06.02.2019г., на срещата присъстват кметът на общината и член-кооператор на РПК
„Р., представител на „Р. Ф.“ ООД и
председателя на РПК „Р.“, като е
прието становище за извънсъдебно уреждане на финансовите спорове. Конкретно
за ремонта на покрива на сградата е прието дължимите от РПК суми да се
прихванат за сметка на наема.
По преписката е представено становище изх. №
АО-02-01000110-001/25.07.2018г. на главния архитект на община Р., адресирано до
кмета на общината, в което се сочи, че одобреният инвестиционен проект за
преустройство на процесната сграда и издаденото разрешение за строеж, не
обхващат СМР на покрива на сградата; че
описаните дейности в Протокол, образец 19 - №1 от 20.11.2013г. за установяване
на завършването и за заплащане на видовете СМР, са доставка и монтаж на носеща
дървена конструкция, които дейности попадат в разпоредбата на §5, т.44 от ДР на
ЗУТ, т.е. представляват реконструкция на строежа и за извършването им е необходимо издаване на строителни книжа.
С писмо от 08.08.2019г., кметът на
Община Р. уведомява жалбоподателя и заинтересованите лица за насрочената дата за извършване на проверка
на място с цел установяване на видовете СМР на покрива на процесната сграда. С
писмо от 16.08.2019г., управителят на „Р. Ф.“ ООД връща отговор като сочи, че
не може да присъства на проверката и твърди, че извършените СМР на покрива са
установени при проверката от длъжностните лица при общината, проведена на
16.07.2018г. и от представените документи. Изрично в отговора си управителят сочи,
че не е получил писмен документ с данни от проверката на 16.07.2018г.
На 19.08.2019г. е извършена проверка на място в сградата, от длъжностни лица в отдел УКТ при Община Р., в
присъствието на председателя на РПК „Р.“ като резултатите са обективирани в
съставени Констативен акт № 1 от 19.08.2019год.
и Констативен протокол от 19.08.2019г. И в двата документа е посочено, че до
обекта не е осигурен достъп, констатациите относно СМР и размерите на
извършеното строителство са ориентировъчни, като са възпроизведени данните от строителните книжа и договорите,
съставени във връзка с строежа „Преустройство и промяна предназначението на
ресторант „Мусала“ в цех за производство на бяло саламурено сирене, кисело
мляко и кашкавал“. В КА и КП, е посочено, цитирам: „…че от направения оглед на място и справка в
документи е видно, че на северната част от покрива на сградата са подменени
конструктивни елементи и натоварвания…“ и
„… натоварването на покрива е променено като е монтирана нова дъсчена
обшивка и хидроизолационна мембрана“. Констатирано е, че СМР са извършени при
съществени отклонения от одобрения инвестиционен проект и издаденото разрешение
за строеж, както и че същите са осъществени без строителни книжа. В КА и КП има окомерни скици на покрива.
Съставените Констативен акт №1/19.08.2019г. и Констативен протокол от
19.08.2019г. са връчени на председателя на РПК „Р., а на „Р.ф.“ ЕООД, „М-С.“ ЕООД и „И.“ ЕООД са съобщени по реда
на §4, ал.2 от ДР на ЗУТ /вж. л.94 и сл.
от делото/.
От „Р.ф.“ ЕООД е депозирано възражение вх. № РД-01-11000028/21.11.2019г. срещу КА № 1/19.08.2019г. , в което се твърди,
че СМР на покрива на сградата представляват текущ ремонт.
Предвид обстоятелствата, установени при извършената проверка и отразени в
съставения констативен акт, кметът на Община Р.
издава оспорената Заповед № РД-01-04-278/18.11.2019год.
В съдебното производство е прието експертно заключение вх. № 2901/13.07.2020г.
на вещото лице инж. В.Ц., което съдът счита за обективно и компетентно,
съответстващо на писмените доказателствени средства по делото, а страните не са
оспорили. Констатациите на съдебния експерт след извършен оглед на място, са следните:
процесната сграда е с масивна конструкция – стоманобетон и тухлени стени с
покривно покритие от етернит, който на места е подменен с профилирана ламарина;
покривната конструкция представлява
носеща дървена скара от надлъжни греди през разстояние повече от 200см и горен
ред напречни второстепенни греди през около 60см, върху които е съществувала
дъсчена обшивка; СМР не са засегнали покривната конструкция, тъй като дървената
скара от надлъжни и напречни греди не е подменяна, което е видно от цвета на
дървесината; описаните в Протокол, образец 19 - №1 за установяване на
завършването и за заплащане на видовете СМР от 20.11.2013г., материали –
ламарина, дъсчена обшивка, хидроизолационна мембрана, олуци и водосточни тръби
са покривни материали, а съставения протокол не съответства на образците по
Наредба № 3/2003г. за съставяне на актове и протоколи по време на
строителството; с извършените СМР не се
нарушава носещата способност и коравината на конструкцията на сградата, не е
извършено просичане на отвори в носещи конструктивни елементи; промените в
масата с подмяната на дъсчената обшивка и полагането на хидроизолационна
мембрана не надвишават с повече от 5 % съществуващата маса на масивната
конструкция. Предвид установените обстоятелства, вещото лице квалифицира
извършените СМР на покрива на сградата като текущ ремонт, изразяващ се в
подмяна на покривни материали с цел предотвратяване на течове.
В съдебно заседание в.л. инж. Ц. уточнява, че констативните актове в хода
на административното производство са съставяни на база на документите във
връзка с договорите за строителство, а при огледа на място се установява само,
че е извършен ремонт на 70 кв.м. от
покрива чрез монтаж на дъсчена обшивка и на хидроизолационна мембрана, т.е.
няма монтаж на носеща покривна конструкция на площ от 130 кв.м., както се сочи
в КА и в заповедта.
По делото е представено писмо от председателя на РПК „Р.“ ведно със списък
на член-кооператорите, видно от който издателят на оспорената заповед Георги
Давидков К., който е кмет на община Р., е член – кооператор с дялова вноска от
57,52лв.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
Жалбата е подадена срещу годен за
оспорване административен акт, от легитимирано да обжалва лице - адресат на
оспорената заповед и в законоустановения срок,
поради което е процесуално допустима.
Преценена по същество, жалбата се
приема за основателна.
Проверена изцяло на осн. чл.168,
ал.1 от АПК и съобразно критериите по чл.146 от АПК, оспорената заповед се явява валиден
административен акт, издаден в надлежната писмена форма, но при нарушение на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалния
закон.
Обжалваната заповед е издадена от орган с материална и териториална
компетентност - кмета на Община Р. ,
съгласно чл. 225а, ал.1 от ЗУТ във
вр. с чл.137, ал.1, т.5, б. “г“ вр. с б.“б“ от ЗУТ. Страните не
спорят по компетентността.
При
преценката на формалните изисквания относно съдържанието на обжалваната
заповед, съдът констатира, че същата съдържа изложение на фактическите обстоятелства
и правни основания за издаването, поради което е мотивирана. Отразени са
обстоятелствата, съобразно които строежът се квалифицира като незаконен по см.
на чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ, а именно отсъствие на строителни
книжа и документи за изграждането
му в нарушение на чл.137, ал.3 , чл.148, ал.1 и чл.169, ал.1 от ЗУТ. Налице са
доводи и за това, че реконструкцията на част от покрива на процесната сграда е
в отклонение от одобрения инвестиционен проект в хипотезата на чл.154, ал.2,
т.5 от ЗУТ, но горното не е довело до квалификацията на строежа като незаконен
при съобразяване с разпоредбата на чл.225, ал.2, т.3 от ЗУТ.
При служебната проверка се
установява спазване на предвидената в
разпоредбата на чл.225а, ал.2 вр.
с чл. 223, ал.2 от ЗУТ процедура по
констатиране на незаконното строителство от служители по контрол на
строителството в администрацията на Община Р., които в присъствието на собственика
на сградата и след надлежно уведомяване на жалбоподателя, са извършили проверка и са съставили Констативен акт № 1/19.08.2019г. Нарушение на
процесуалните правила обаче е допуснато при съобщаване на КА на оспорващото
дружество, каквито основателни възражения се съдържат в жалбата. Без да са налице основанията, предвидени в §4,
ал.2 от ДР на ЗУТ, съобщаването на констативния акт е извършено по посочения
ред. Видно от продължителната кореспонденция, проведена в хода на
административното производство между „Р.ф.“ ЕООД ***, на търговското дружество са изпращани и същото
е получавало писма на различни адреси в гр. Р., като единствено при връчването
на КА № 1/19.08.2019г. е възникнал проблем. Актът е изпратен по пощата на адрес гр. Р., ул.
„Медник“ № 14 и е върнат с отбелязване като непотърсена пратка. Дължимото
процесуално поведение на органа в случая е изисквало съобщаване на документа на
адреса за кореспонденция на дружеството в гр. Р., ул. „Св. И. Рилски“ № 1,
съотв. № 87, където успешно е извършвано връчването на писмата многократно.
Ненадлежното изпълнение на задължението за съобщаване на акта за констатиране
на процесното строителство от страна на административния орган е
възпрепятствало своевременното упражняване на правото за възражения на
жалбоподателя по чл.225а, ал.2 от ЗУТ,
както и правото за участие в производството
по чл.34 от АПК.
Извън горното, съдът счита, че при постановяване на административния акт са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, във връзка с издателя на оспорената заповед. Безспорно е установено по делото от представен списък на член-кооператорите на РПК „Р.“, че кметът на общината Георги К. е член – кооператор. От друга страна, административното производство е инициирано с писмо на председателя на кооперацията, която е и собственик на процесната сграда. Горното сочи на основания за отвод на кмета на общината от участие в административното производство в хипотезата на чл.10, ал.2 от АПК поради наличие на отношения с лице, което е заинтересовано от изхода му. Изложеното поражда основателни съмнение в безпристрастието на кмета на общината като издател на оспорената заповед. Допълнителен аргумент в подкрепа на приетото съдът извежда от данните в протокола от 06.02.2019г. от инициираната именно от кмета К., среща в сградата на Община Р. между засегнатите страни с цел разрешаване на споровете във връзка с проведеното строителство. Видно от същия, на срещата присъстват кметът на общината и член-кооператор на РПК „Р.“, представител на „Р. Ф.“ ООД и председателя на РПК „Р.“, като е прието становище за извънсъдебно уреждане на финансовите спорове. Макар да не е установен конфликт на интереси от компетентния за това административен орган, в случая е допуснато нарушение на правилото по чл.33, ал.1 от АПК; на принципа на равенство, прогласен в чл. 8 АПК и на принципа за безпристрастност по чл. 10, ал. 2 АПК.
По съществото на спора, съдът счита обжалваната заповед за материалноправно незаконосъобразна. В обхвата на съдебния контрол влиза преценката относно характера на процесното строителство, т.е. дали представлява строеж по см. на §5, т.38 от ДР на ЗУТ и дали е незаконен по см. на чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ, до които въпроси се свежда и спора между страните. От анализа на събраните доказателства и конкретно от заключението на вещото лице, съдът приема, че в случая е извършен текущ ремонт на част от покрива на сградата, т.е. не е налице строеж по см. на §5 т.38 от ДР на ЗУТ. Не се доказва приетата от административния орган квалификация на осъществените СМР като реконструкция по см. на §5, т.44 от ДР на ЗУТ. Същият основава констатациите си за вида на СМР върху данните в документите, съставени във връзка с договорите за строителство, сключени между жалбоподателя, съотв. РПК „Р.“, като възложители и „М-С.“ ЕООД като изпълнител. Без оглед на място, а само въз основа на визираните документи, вкл. на Протокол, образец 19 - №1 за установяване на завършването и за заплащане на видовете СМР от 20.11.2013г., е съставен Констативен акт № 1 от 19.08.2019г. /вж. заключението на в.л./. Материалната доказателствена сила на същия като официален свидетелстващ документи, в случая е опровергана от констатациите на вещото лице инж. Ц.. Видно от експертното заключение по делото, изготвено след извършен оглед на място, жалбоподателят е извършил ремонт на 70 кв.м. от покрива на сградата чрез монтаж на дъсчена обшивка и на хидроизолационна мембрана, като СМР не са засегнали покривната конструкция и не са нарушили носещата способност и коравината на конструкцията на сградата. От установените въз основа на експертното заключение обстоятелства, следва квалификацията на извършените СМР на покрива на сградата като текущ ремонт по см. на §5, т.43 от ДР на ЗУТ, изразяващ се в подмяна на покривни материали с цел предотвратяване на течове. Не доказа по делото, че жалбоподателят е осъществил монтаж на носеща покривна конструкция, с оглед на което неправилно и незаконосъобразно, органът е приел извършените СМР като реконструкция по см. на §5, т.44 от ДР на ЗУТ. Следва, че извършеното строителство по покрива на сградата не представлява "строеж" по смисъла на §5, т.38 ДР на ЗУТ и за него не се изискват строителни книжа - инвестиционен проект и разрешение за строеж. Както се посочи, СМР по покрива са текущ ремонт, защото съставляват подмяна на покривни материали без да се засяга дървената покривна конструкция, поради което са налице предпоставките за приложение на чл. 151, ал. 1, т. 2 от ЗУТ /ред. ДВ, бр. 82/2012 г./. Съгласно цитираната разпоредба, която е в сила към датата на извършване на строителството, не се изисква разрешение за строеж за подмяна на покривни материали. Последното е определено като текущ ремонт, за осъществяването на който не са необходими строителни книжа. Следва, че не е налице незаконен строеж в хипотезата на чл.225, ал.2, т.2 ЗУТ и заповедта за премахването му е незаконосъобразна. С оглед на установеното за характера на СМР и по арг. от чл.231 от ЗЗД, за извършване на процесното строителство не се изисква съгласието на собственика на сградата. Дължимо е решение за отмяна на оспорения административен акт.
За пълнота на изложението следва да се посочи, че по делото не се доказа хипотезата на незаконен строеж, предвидена в чл.225, ал.2, т.3 от ЗУТ, за която органът е изложил мотиви в издадената заповед. Подмяната на покривните материали не представлява строеж, извършен при съществено отклонение от одобрения инвестиционен проект по см. на чл.154, ал.2, т.5 от ЗУТ, доколкото не води до промяна на конструкцията и на натоварванията на покрива. От друга страна визираната хипотеза на съществени отклонения не е основание за квалифициране на строежа като незаконен по арг. от чл.225, ал.2, т.3 от ЗУТ.
Предвид изложеното, оспорената заповед е незаконосъобразна при основанията по чл.146, т.3, и т.4 от АПК и следва да се отмени.
С оглед изхода по делото и на осн. чл.143, ал.1 от АПК на жалбоподателя се
присъждат сторените деловодни разноски в размер на 601,20лв., платими от
ответника, от които 50,00лв. – държавна такса по жалбата и 551,20лв. –
възнаграждение за вещо лице.
Водим от горното и на осн. чл.172, ал.2 от АПК във вр. с чл.215 от ЗУТ, Административният съд
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ, по жалба на „Р. ф.“ ЕООД с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление ***, Заповед № РД-01-04-278/18.11.2019год. на кмета на Община Р..
ОСЪЖДА Община Р. да заплати на „Р.ф.“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, деловодни разноски в размер на 601,20лв., от които 50,00лв. – държавна такса по жалбата и 551,20лв. –
възнаграждение за вещо лице.
Решението
подлежи на обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Решението
да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от същото.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: