Решение по дело №586/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 63в от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба от началник отдел „Оперативни дейности“ – Варна в Главна дирекция „Фискален контрол“ против Решение № 106/20.01.2023 г. по АНД №20233110200030/2023 г. по описа на Районен съд - Варна, с което е отменено Наказателно постановление № 635119-F643251/12.05.2022 г. на Началник на отдел „Оперативни дейности“ – Варна в ГД „Фискален контрол“, с което на „Еспешъл“ ЕООД е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 500 лева за нарушение на чл. 52м, ал.1, вр. чл.118, ал.4, т.8 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г., на основание чл.185 ал.2 вр. ал.1 от ЗДДС.

Жалбоподателят намира, че е неправилен извода на съда, че е налице изключението по чл.3, ал.1, чл.25, ал.1, т.1 и ал.2 Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. Поръчката е направена с начин на плащане „наложен платеж“, но не е отразено, че плащането ще се извършва с „наложен платеж, чрез пощенски паричен превод“, както е приел РС – Варна. Също така не са налице доказателства, че е издадена фискална касова бележка от куриерска фирма „Еконт“ за стойността на продукта, издадена е ФКБ само за сумата 5,43 лева – стойността на куриерската услуга. Посочената от съда „разписка за прием на паричен превод“ не представлява фискална касова бележка по смисъла на Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. и не отговаря на образците, посочени в наредбата. Съгласно сключено споразумение № СД96319/21.03.2019 г. между „Еконт експрес“ ЕООД и „Еспешъл“ ЕООД сумите по доставки от наложен платеж се изплащат чрез пощенски паричен превод на „Еспешъл“ ЕООД, но това са отношения между тези две страни. Купувачът има договор с „Еспешъл“ ЕООД, поради което за дружеството е налице задължението по чл.52м от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. Отправено е искане за отмяна на оспореното решение и НП да бъде потвърдено. Претендира за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът – „Еспешъл“ ЕООД, с управител Емил Славев, чрез адв. Т.Ц. в писмен отговор оспорва касационната жалба. Излага че наказаното дружество не е следвало да издава фискален касов бон по арг. на чл.3, ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г., поради което не е задължено лице по чл.52м, ал.1 от същата Наредба. Прави искане оспореното решение да бъде оставено в сила и да се присъдят сторените разноски на дружеството в размер на 400 лева, съгласно списък на разноските.

Представителят на Окръжна прокуратура – Варна пледира касационната жалба да бъде отхвърлена като неоснователна и да се остави в сила решението на РС – Варна.

Административен съд – Варна, при преценка на допустимостта на жалбата и след като извърши касационна проверка на обжалваното решение, с оглед наведените в жалбата касационни основания и правомощията си по чл. 218, ал. 2 от АПК, установи следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима.

Районният съд е приел за установено от фактическа страна, че при извършвана проверка на онлайн магазин, на 04.02.2022 г. служител към ТД на НАП- Варна - св. Николай Ив. Динов, направил поръчка в онлайн магазин с адрес „https:// еспешъл.бг“. Поръчката била за доставка на стока на стойност 12 лева. Била доставена до посочен офис 1 на Еконт Варна - Чаталджа, в гр. Варна, ***. Пратката била получена от св. Ив. на 15.02.2022 г., като била заплатена в брой. За плащането била издадена разписка за прием на паричен превод. В изискана декларация от управителя на дружеството, стопанисващо сайта – „Еспешъл“ ЕООД, било посочено, че към момента на проверката дружеството не е подавало информация по електронен път с КЕП по реда на ДОПК чрез електронна услуга в портала на НАП, съгласно чл.52м ал.1 от Наредба №Н-18/2006 г. на МФ.

Съдът е приел от правна страна, че при поръчката на стоката от получателя е заявено плащане чрез "наложен платеж" - § 1, т. 12 от ЗПУ, което е осъществено при получаването й от лицензирания пощенски куриер, на който е възложено събирането на дължимата престация. Услугата "наложен платеж" се състои от два елемента: доставка на стока и заплащане на определената за нея цена, като нито един от тези елементи не може да се прояви самостоятелно. Предвид гореизложеното при доставки, които са заявени онлайн следва, че дейността е съотносима с даденото в § 1, т. 1 от ДР на Наредба №Н-18/13.12.2006 г. определение за понятието "разносна търговия". Съгласно чл. 25, ал. 2 от Наредба №Н-18/13.12.2006 г., при разносна търговия фискалната касова бележка се издава от лицето по чл. 3 и се предава на разносвача, който от своя страна я предоставя на купувача при плащането, освен когато плащането по продажбата се регистрира и отчита чрез фискално устройство на мястото на предаване на стоката или услугата. От събраните по делото доказателства – споразумение за изплащане на наложен платеж чрез пощенски паричен превод, Уникален №СД96319 от 21.03.2019 г. и справка за изплатени наложени платежи, разписка за прием на паричен превод се установява, че при предаването на стоката от жалбоподателя на куриерска фирма "Еконт експрес" ООД не е извършено плащане на цената от получателя на доставката, а такова плащане е регистрирано и отчетено чрез фискално устройство на мястото на предаване на стоката или услугата, а именно в офиса на куриерската фирма. Следователно плащането е извършено чрез куриерската фирма в качеството й на лицензиран пощенски оператор (видно от поддържания по чл. 50, ал. 3 от ЗПУ от Комисията за регулиране на съобщенията, Публичен регистър на оператори, лицензирани за извършване на услугите по чл. 39 от ЗПУ, който впоследствие е превел по банков път сумата на дружеството-жалбоподател. В подкрепа на предходния извод е и факта, че на 15.02.2022 г. доставчикът на стоката "Еспешъл" ЕООД не е получил заплащането на сумата от 12.00 лв., като видно от справка за изплатени наложени платежи последната е платена на жалбоподателя на 17.02.2022 г., т. е. два дни след извършената продажба. Прието е, че е налице изключението по смисъла на чл. 3, ал. 1, чл. 25, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. и за адресата на наказателното постановление не е съществувало задължение за въвеждане в експлоатация или за регистрация в НАП на фискално устройство или интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност за издаване на фискален бон от работещо в обекта фискално устройство. Следователно от дружеството не е допуснато нарушение на нормата на чл. 52м ал.1 вр. чл.118 ал.4 т.8 от ЗДДС и като е приел друго, административният орган е приложил неправилно материалния закон.

Решението е правилно и законосъобразно, но по мотиви различни от изложените.

Съгласно чл.52м, ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г., лице по чл. 3, което извършва продажба на стоки или услуги чрез електронен магазин, независимо дали използва собствен домейн, нает домейн или домейн на друго лице, предоставящо платформа за извършване на продажби в интернет, преди започване на дейност по продажби на стоки/услуги чрез електронен магазин подава информация по електронен път с квалифициран електронен подпис по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс чрез електронна услуга в Портала за е-услуги на НАП, достъпен на интернет страницата на НАП, съгласно приложение № 33.

Лицата по чл.3 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. са изброени в 17 алинеи. По ал.1 – лице, което извършва продажби на стоки или услуги във или от търговски обект, по ал.17 - Лице по ал. 1, което извършва продажби на стоки и/или услуги чрез електронен магазин. Посочени са изключенията, в които е дадена възможност да не се издава фискална касова бележка на лицата по ал.1 и фискален касов бон или системен бон на лицата по ал.17.

В НП е посочено, че „Еспешъл“ ЕООД, е лице по чл.3, което извършва продажба на стоки или услуги чрез електронен магазин, следва че АНО е приел че е лице по чл.3, ал.17 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г.

Съгласно §1, т.87 от ДР на ЗДДС "Електронен магазин" е софтуер, достъпът до който се осъществява през интернет при използване на уеб-браузер или мобилно приложение, и чрез който се извършва продажба на стоки/услуги посредством сключване на договор от разстояние по чл. 45 от Закона за защита на потребителите, като се предоставя възможност за избор от клиента на стоки/услуги чрез потребителска кошница или по друг начин, както и за предоставяне на информация за контакт с купувача, адреса на доставка и метода за плащане.

Емил Славев, в качеството а управител на „Еспешъл“ ЕООД е подал декларация на 16.02.2022 г., в която е посочил, че е управител на онлайн магазин и същият извършва дейност от 21.03.2019 г. на адрес „http/еспешъл.бг“. От събраните доказателства се установя, че стоката е поръчана чрез посочения сайт. Това доказва, че дружеството притежава електронен магазин. След като продажбата е извършена, чрез електронен магазин следва, че „Еспешъл“ ЕООД е лице по чл.3, ал.17, вр. ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. и за същото е налице задължение за регистрация по чл.52м, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г.

От доказателствата е установено, че плащането на стоката е станало чрез пощенски паричен превод чрез „Еконт експрес“ ЕООД, но тези факти са относими само относно това дали е следвало да се издаде фискална касова бележка или фискален касов бон. За лицата по чл.3, ал.17, вр. ал.1 от Наредба Н-18 не се изисква издаване на фискален касов бон или системен бон при неприсъствено плащане с кредитна или дебитна карта, но в случая плащането е извършено в брой, т.е. следвало е да се издаде фискален бон. Тук това е без значение издаден ли е или не фискален или системен бон, защото наложеното наказание не е за нарушение на чл.3, ал.17 от Наредба № Н-18/16.12.2006 г., а за нарушение на чл.52м, ал.1 от същата наредба. В решение по адм. дело № 6458/2021 г. на ВАС също е застъпено становището, че двете нарушения са различни и независими едно от друго.

Подаване на информация по чл.52м, ал.1 от Наредба № Н-18/16.12.2006 г. следва да се извърши преди започване на дейността по продажби на стоки/услуги чрез електронен магазин. В случая в НП не е посочено, кога е поръчана стоката, също така не са приложени доказателства в тази насока. Посочено е, че е извършена проверка на 04.02.2022 г. за направена поръчка в онлайн магазин, след това е изложено, че стоката е заплатена на 15.02.2022 г. от Николай Ив. Динов – инспектор по приходите, както и че е направена справка в публичен списък на електронните магазини на интернет страницата на НАП, като е установено, че задълженото лице към 16.02.2022 г. не е спазило разпоредбата на чл. 52м, ал.1 от Наредба Н-18/2006 на МФ. Налице са доказателства, че стоката чрез „Еконт експрес“ ЕООД на 17.02.2022 г. е заплатена на „Еспешъл“ ЕООД.

Започване на дейността по продажбата е станало с осъществяване на поръчката, чрез сайта на дружеството. В случая тази дата не е посочена, също така липсват и доказателства в тази насока. Не е посочено и мястото на нарушението. Непосочване на дата и място на нарушението е съществено процесуално нарушение на чл. 57, ал.1, т. 5 от ЗАНН. Липсата на място препятства определяне на компетентния контролен орган за издаване на АУАН – чл. 37 от ЗАНН и компетентния административнонаказващ орган – чл. чл. 47 от ЗАНН, съответно компетентния съд – чл. 59 от ЗАНН. Липсата на дата е пречка да се установи от коя дата започва да тече абсолютната давност за отпадане на административнонаказателната отговорност по смисъла на чл. 81, ал. 3 във връзка с чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК /Тълкувателно постановление № 1/27.02.2015 г. по т.д. № 1/2014 г. на ВКС и ВАС, задължително по смисъла на чл. 130, ал. 2 от Закона за съдебната власт/, която е четири години и половина, считано от датата на извършване на нарушението.

Жалбата е неоснователна, поради което оспореното решение следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на спора искането на жалбоподателя за присъждане на възнаграждение за юрисконсулт е неоснователно.

Искането за ответника за присъждане на възнаграждение за адвокат е основателно, поради което на основание чл.63д, ал.1, вр. чл.143, ал.1 от АПК следва НАП да се осъди да му заплати възнаграждение за адвокат в размер на 400 лева.

Водим от горното и на основание чл.221 ал.2 от АПК във вр. чл.63в от ЗАНН, Съдът

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 106/20.01.2023 г. на Районен съд – гр. Варна, постановено по АНД № 20233110200030/2023 година.

ОСЪЖДА Национална агенция за приходите да заплати в полза на „Еспешъл“ ЕООД, ЕИК ********* сумата от 400 /четиристотин/ лева, представляваща възнаграждение за адвокат.

Решението е окончателно.

	Председател:	КРЕМЕНА ДАНАИЛОВА
	Членове:	ДАНИЕЛА СТАНЕВА ДИМИТЪР МИХОВ