Р Е Ш Е Н И Е
|
Номер ………/28.02. |
Година 2020 |
гр. София |
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VІ-13 състав
|
на двадесет и девети януари |
Година 2020 |
в публичното заседание в следния състав:
СЪДИЯ: Владимир Вълков
секретаря Весела Станчева като разгледа докладваното от съдията търговско дело № 460 по описа за 2019 година, ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ, ВЗЕ ПРЕДВИД СЛЕДНОТО::
Предмет на разглеждане са субективно
съединени искове с правно основание чл. 99 ЗЗД вр. чл. 430 ал. 1 от Търговския
закон (ТЗ).
Ищецът „М.Б.“ ЕАД твърди да е придобил от „Ю.Б.“ АД всички вземания срещу „П.“ ЕООД, Н.П.М. и К.Т.Л., произтичащи от договор за кредит № BL19710/09.07.2008 г. Сочи се, че ответниците са уведомени за извършената цесия. Твърди се, че по силата на договора цедентът предоставил на ответника „П.“ ЕООД сумата от 50 000 лв. С Анекс № 2 от 04.10.2011 г. в дълга встъпили и ответниците Н.М. и К.Л.. С този анекс страните договорили формираната лихва за просрочието да бъде преоформена към главницата. Твърди се, че считано от 21.11.2011 г. усвоеният кредит е в просрочие и не са постъпвали суми в погашение на дълга. Претендира се при условията на солидарност ответниците да заплатят сумата от 55297,16 лв.
Ответникът „П.“ ООД, призован при условията на чл. 50 ал. 2 ГПК, не депозира отговор.
Ответниците Н.М. и К.Л. чрез адв. Д.Н. застъпват идентични тези по спора като оспорват предявения иск с довод, че вземането срещу тях не е прехвърлено на ищеца предвид указания в приложението длъжник. Счита действието на анекса да е обусловено от договорено условие от заплащане на сумата 1300 лв., каквато не била платена, поради което поддържа довод, че анексът не е произвел действие. Оспорва се да са уведомени за извършената цесия от ЧСИ С. П. с довод, че няма призната удостоверителна власт. Наведен е и довод, че договорените анюитетни вноски съставляват периодични плащания като се прави възражение за 3-годишна давност.
В допълнителната искова молба от името на ищеца се застъпва довод, че указаният по приложението длъжник е страната по договора за кредит, а по силата на договора за цесия ищецът е придобил вземанията ведно с неговите принадлежности, каквато счита да съставлява и поетата отговорност от встъпилите в дълг физически лица. Твърди се ищецът да е бил упълномощен от предходния кредитор да уведоми длъжниците за извършената цесия, при които условия е отправено от него и уведомлението. Поддържа теза, че частният съдебен изпълнител е овластен да извърши връчване и да удостовери съпътстващите го обстоятелства – чл. 18 ал. 5 от Закона за частните съдебни изпълнители. Счита, че произтичащото от договора за кредит задължение е неделимо, а разсроченото му плащане не обуславя периодични плащания, предвид отсъствието на визираната с ТР 3/2012 г. на ОСГТК на ВКС самостоятелност на отделните задължения.
В съдебно заседание по съществото на
спора процесуалният представител на ищеца – юрк. Д.поддържа претендираната
главница да е с настъпил падеж на 10.07.2018 г. Счита, че договореното плащане
на сумата 1300 лв. е ограничено до предвидените облекчени условия за погасяване
на кредита. Навежда доводи в писмени бележки. Представя списък за
претендираните разноски.
Процесуалният представител на
ответниците М. и Л. – адв. Н. *** оспорва иска. Поддържа да не е установено
наличие на договор за цесия, който да е изпълнен, съответно анексът от
04.10.2011 г. да е влязъл в сила предвид неустановеното плащане на сумата от
1300 лв. Претендира възнаграждение при условията на чл. 38 ал. 2 вр. ал. 1 т. 3
от Закона за адвокатурата. Представя списък.
Ответникът М. сочи, че се
поинтересувал от банката дали дължи нещо, но не получил отговор с аргумент, че
фирма „П.“ дължи и само на нейните представители могат да дадат информация.
Един ден след като поискал информация от банката с него се свързал представител
на „Мелон“.
Юрк.
Д.възразява с довод за недоказано плащане, съответно счита търсеното
възнаграждение за прекомерно.
Ответникът „П.“ ЕООД не изпраща
представител в съдебно заседание и не изразява становище по съществото на
спора.
Като
обсъди доводите на страните въз основа на събраните по делото доказателства,
преценени при условията на чл. 235 ГПК, от фактическа страна намира следното:
По делото не се спори, а и от
представения договор за банков кредит продукт „БИЗНЕС ОВЪРДРАФТ“ № BL
19710 се
установява писмено изразено съгласие между представители на „Ю.И Е.Д.Б.“ АД (с
променено наименование съгласно вписване от 11.1.2013 г. на „Ю.Б.“ АД) и „П.“
ЕООД, че банката предоставя на ответното дружество овърдрафтен кредит по
разплащателна сметка в размер на 50 000 лв. Посочено е, че сумата се
усвоява в брой или чрез превод към друга сметка в срок от 120 месеца, считано
от откриване на банковата сметка – 10.07.2008 г. като кредитополучателят има
право да погасява изцяло или частично задълженията си по усвоената главница и
отново да ползва средства от кредита до договореното максимално допустимо
надвишение на плащанията над наличността по разплащателната сметка. Посочено е,
че кредитът се погасява със всяка постъпила сума по разплащателната сметка (чл.
4 от договора).
На 20.07.2010 г. е подписан Анекс,
по силата на който кредитът се ограничава до усвоените към датата на
сключването кредит и се погасява на месечни анюитетни вноски в срок до
10.07.2018 г. съгласно погасителен план.
На 04.10.2011 г. e изразено
съгласие, че Н.П.М. и К.Т.Л. встъпват при условията на чл. 101 ЗЗД като
СЪДЛЪЖНИЦИ в задълженията на „П.“ ООД, произтичащи от договора за кредит и
всички последващи анекси към него като заявяват, че са съгласни с всички
условия по договора и анексите към него и отговарят като солидарни длъжници.
Съгласно чл. 2 от анекс № 2 кредитополучателят и съдлъжниците се задължават при
подписване на анекса да внесат еднократно по сметката, обслужваща кредита и не
по-късно от 30.09.2011 г. сумата от 1300 лв. което е задължително условие за
влизане в сила на настоящия анекс и започване на периода на облекчено
погасяване на дълга. Съгласно чл. 3
сумата (след усвояване на първоначалната за погасяване на просрочени до момента
на анекса задължения) се преоформя служебно чрез натрупване към редовната
главница като общият размер на дълга включва:
- Усвоена и непогасена главница по
първоначално предоставения кредит, възлизаща на 47148,25 лв.
- Всички просрочени главница и лихва по
кредита, които към датата на анекса възлизат на 7876,40 лв.
- Всички дължими такси, комисионни,
застрахователни премии и други разноски съгласно договора в размер на
259,00 лв.
Договорен
е период на облекчен ред за погасяване на дълга – плащане единствено на
договорената възнаградителна лихва. Съгласно чл. 8 при неплащане в срок на дължима
месечна вноска отпада правото на облекчен ред за погасяване и възниква право за
банката едностранно да прекракрати прилагането му и да обяви дълга за
предсрочно изискуем.
От представения по делото
погасителен план, отразяващ и договорения гратисен период за главницата, се
установява, че непогасените вноски с падеж за периода 21.01.2011 г. -
21.09.2011 г. възлизат в общ размер на 2832,91 лв.
На 21.06.2017 г. писмено е изразено
съгласие, че „Ю.Б.“ АД прехвърля на ищеца вземания, произтичащи от договор за
кредит ведно с всички произтичащи от тях права и задължения, с привилегии,
обезпечения, лихви и други принадлежности. Посочено е, че считано от датата на
плащане на цялата покупна цена вземанията ще се считат прехвърлени на цесионера.
Изразено е съгласие незабавно след датата на получаване на втората договорена
вноска от покупната цена, но не по-рано от 1 месец, считано от датата на
плащане на първата вноска, „Ю.Б.“ АД да предаде на ищеца всички кредитни
досиета по вземанията. По делото е представено и изходящо от представители на „Ю.Б.“
АД изявление, че вземанията са прехвърлени.
Сред
индивидуализираните вземания под номер 923743 е посочен и процесния договор с
указан длъжник „П.“ ООД.
Съобщението
за цедираното вземане до „П. ООД“, изпратено на вписания в търговския регистър
адрес на управление, на 27.10.2017 г. е оформено с указание, „Преместен“.
На
21.01.2019 г. близка на К.Т.Л. е приела за него уведомление за прехвърляне на
вземанията по договора в полза на ищеца.
На
18.02.2019 г. Н.М. е прочел и отказал да подпише уведомление за прехвърлени вземания
по договора за кредит в полза на ищеца.
Описаната фактическа обстановка се
установява от наличните по делото доказателства и общоизвестните обстоятелства,
отразени в търговския регистър.
При така възприетата фактическа
обстановка от правна страна съдът намира следното:
Спорна в процеса е активната
материалноправна легитимация на ищеца. Оспорването се опира на обстоятелства,
извлечени от действието на договора за цесия. При все, че по делото не е
ангажирано доказателство договорената цена да е заплатена, налице е изходящо от
името на цедента изявление за настъпил прехвърлителен ефект. По делото не се
твърди, а и не се установява обстоятелство, поставящо под съмнение декларираното
от от името на кредитора правоприемство, поради което легитимацията на ищеца
като пред длъжника по договора за кредит е доказана.
Надлежно е установено и уведомяване
на ответниците за извършената цесия. Нормата на чл. 18 ал. 5 от Закона за
частните съдебни изпълнители (ЗЧСИ) овластява този орган да връчва книжа във
връзка с гражданскоправни отношения. Това придава на частния съдебен изпълнител
качеството длъжностно лице по смисъла на чл. 179 ГПК. Нормата на чл. 43 ЗЧСИ го
овластява и да делегира правомощия по връчване, а следователно и да учредява
удостоверителна компетентност. Процесуалният закон предписва реда за
удостоверяване на обстоятелствата, съпътстващи това удостоверително действие.
По делото не се твърди обстоятелство, опровергаващо отразените в разписките
обстоятелства, поради което неоснователно е възражението за недоказано
уведомяване. Макар и уведомяването да изхожда от цесионера, то почива на
изрично заявена воля от името на цедента, което е достатъчно, за да осигури
достойния за защита интерес на длъжника – да узнаят за промяната в
титулярството на вземането. Удостоверените при тези обстоятелства данни
позволяват извод, че уведомлението е достигнало до ответниците физически лица,
което е необходимо, но и достатъчно, за да произведе придадения му правен
ефект.
Изпълнението на задължението за
уведомяване се нуждае от съдействие, изразяващо се в указан от длъжника адрес
за осъществяване на комуникация. Доколкото липсват данни, че пратката е
оставена на разположение, неприложим е критерият, установен с чл. 14 ЗЗД –
достигане на изявлението до адресата. Промяната на адреса на управление без да
бъде отразено по партидата на търговеца актуалния му адрес препятства кредитора
да уведоми ефективно длъжника за извършеното разпореждане, но това се дължи
само и единствено на неположена от последния елементарна грижа към собствения
му интерес. При все това обаче липсва предписано от закона предположение, а
разширително тълкуване на фикцията по чл. 50 ал. 2 ГПК е недопустимо. Съдът
споделя разбирането, че с оглед нормата на чл. 235 ал. 3 ГПК следва да зачете
настъпилото в рамките на настоящото производство обстоятелство, фингиращо
връчване на препис от приложените към исковата молба доказателства при
невъзможност това да стане поради неотразена промяна. Ето защо договорът за
цесия е произвел действие и по отношение на „П.“ ЕООД.
Спорна
в процеса е и пасивната материалноправна легитимация на ответниците
Обективираното
съгласие сочи на сключен договор за банков кредит между трето на спора лице и
ответника „П.“ ООД. Съгласно чл. 101 ЗЗД трето лице може да встъпи като съдлъжник
в определено задължение, а първоначалният длъжник и встъпилото лице отговарят
солидарно. По делото не се спори, а и от Анекс № 2 към договора отразява
писмено изразена воля с това съдържание – ответниците М. и Л. са се задължили
да отговарят за задълженията на „П.“ ООД по процесния договор за кредит при
изрично указание и че носят солидарна отговорност. Спорът касае обвързващата
сила на така поетото задължение с довод, че анексът не е влязъл в сила.
С
оглед принципа на свобода на договарянето както съдържанието, така и
предпоставките за възникване на правна връзка произтича от съгласуваната воля. В
процеса не е наведен своевременно довод, опровергаващ доброволния характер на
съглашението. Регулаторната функция на договора предполага от съдържанието на
изявлението да бъде извлечена действителната воля на страните като предписва и
механизма за това – чл. 20 ЗЗД. Макар и законът да не отдава значение на мотива
за сключване на конкретен договор, посочването му способства изясняване на
причината за създаване на правната връзка и в крайна сметка да бъде извлечена
действителната воля на страните. В Анекс № 2 изрично е посочено, че той се
сключва с оглед изпитвани от кредитополучателя затруднения във връзка с
редовното погасяване на задълженията по кредита, а банката желае да подпомогне
своите клиенти в затруднената финансова ситуация. На така дефинирания мотив за
сключване на споразумението напълно съответства и поддържания от процесуалния
представител на ищеца смисъл на условието. Макар и да визира като обусловено от
условието влизане в сила на анекса, клаузата на чл. 2 ал. 1 изрично го свързва
с началото на периода на облекчено погасяване на дълга. Фиксираният срок за настъпване
на условието, разгледан и с клаузите за преустановяване на действието на
договорения облекчен механизъм за погасяване – чл. 8 от договора. Систематичното
място на клаузата също така навежда на извод, че сумата от 1300 лв. се свързва
с договореното отсрочване на формираните задължения, произтичащо от 12-месечния
гратисен период.
Анексът
регламентира отношенията между страните и извън рамките на периода на облекчено
погасяване и несвързани предметно с дефинирания мотив за съглашението. Клаузата
на чл. 11 от договора изрично дефинира ангажимент на ответниците М. и Л. към
задълженията, произтичащи от договора за кредит и предходното му изменение без
да обуславя действието на това самостоятелно от правна гледна точка
правоотношение от каквото и да било условие. Фактът, че договорената отсрочка
(новационният ефект на споразумението е изрично изключен с клаузата на чл. 18
от договора) се намира в един документ със съглашението за встъпване в дълг не
е достатъчен, за да бъде призната меродавност на инкорпорираното условие в чл.
2 ал. 1 от анекса. Ето защо настоящият съдебен състав приема, че ответниците М.
и Л. са обвързани от задълженията, произтичащи от процесния договор за кредит.
Обстоятелството, че са съдружници в дружеството кредитополучател изключва
качеството им на потребител, поради което безпредметно остава обследването на
анекса с оглед стандарта за потребителска защита.
Съгласно
чл. 6 ал. 2 ГПК предметът на делото обемът на търсената защита се определят от
страните. Ищецът идентифицира В случая ищецът се позовава на договора за кредит
като претендира усвоения и невъзстановен на падежа кредит – главница. От Анекс
№ 2, на който документ се позовава и ищецът, вземането за непадежиралата главница
(предвид изрично разграничената сума за просрочена главница) се установява да
възлиза на 47148,25 лв. Анекс № 2 възпроизвежда размера на това вземане към
датата на сключване на анекса.
Предявеното за защита право като главница е
основано на съгласие „Банката служебно да
преоформи сумата на съществуващото просрочие за главница и лихва чрез
натрупването й към редовната главница по кредита“. Настоящият състав
приема, че т.нар. преоформяне на вземане за лихва чрез натрупването й към
редовната главница, предпоставя промяна в естеството на вземането. Вместо
акцесорен характер с присъщите за такова вземане правила за погасяване при
изпълнение (чл. 76 ал. 2 ЗЗД) и по давност (чл. 111 б. „в“ ЗЗД), възникналото
вземане за лихва следва да придобие характеристиката на главен дълг. Този ефект
е възможен само при условията на чл. 107 ал. 1 ЗЗД и предполага изрично
съгласие за погасяване на старото вземане (в случая лихва) и възникване на ново
вземане, притежаващо характеристиките на главния дълг. Предвид изричната клауза
на чл. 18 от Анекс № 2 обаче погасителният ефект изрично е изключен. Това е
пречка на изразеното съгласие да бъде признат трансформиращ ефект. Ето защо и
няма основание за извод, че главницата по договора, изразяваща се в усвоената
сума е увеличена с визираните в анекса вземания за лихви и допълнителни
разходи.
От
представения и неоспорен в процеса погасителен план се налага извод, че посочената
като включена в сумата 7876,40 лв. просрочена главница възлиза на 2832,91 лв.
Тъй като не се твърди, а и не се установява да е извършено плащане на тази
сума, съдът приема за доказано възникнало за ответниците задължение за главница
по договора за кредит в размер на 49981,16 лв. като по силата на чл. 101 изр. трето ЗЗД първоначалният длъжник и встъпилите
в дълга ответници физически лица отговарят солидарно.
Ответниците
физически лица противопоставят и възражение за изтекла погасителна давност. С
Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 г. по тълк. д. № 3/2011 г.
на ОСГТК на ВКС с обвързваща съдилищата сила са
утвърдени характеристиките на повтарящи се вземания по смисъла на чл. 111 б.
„в“ ЗЗД. В мотивите, отразяващи съображенията за дадения отговор на разгледания
въпрос изрично е посочено, че „давността за всяка престация настъпват поотделно, тъй като се касае за
самостоятелни задължения, имащи единен правопораждащ факт“. Онагледеният пример за периодичните
плащания – задълженията към доставчиците на енергия, определя самостоятелния
характер на вземането като присъщ белег на периодичното плащане. Предвид
нормата на чл. 130 ал. 2 ЗСВ утвърденияj
по този ред смисъл на закона обвързва настоящия съд, поради което и
самостоятелната преценка е недопустима. Разсроченото плащане на главницата,
произтичащо от погасителния план, сочи на част от цяло вземане и следователно
изключва характеристиката на самостоятелност. Ето защо и приложение следва да
намери общото правило – вземането се погасява с изтичане на петгодишна давност.
Настоящият
състав обаче не споделя поддържаното от представителя на ищеца и срещано в
съдебната практика становище за началото на давностния срок при разсроченото
плащане да започва да тече от падежа на последната вноска. Понеже правилата,
регламентиращи института на давността са императивни, наложително е стриктното
им тълкуване (така изрично и ТР 3/2012 г.). Законът еднозначно определя
момента, от който започва да тече давностният срок – от настъпване на изискуемостта
(чл. 114 ал. 1 ЗЗД). След като погасителният ефект е резултат от бездействието
на кредитора при липса на изпълнение да го наложи принудително, няма произтичаща
от закона причина да бъде игнорирана фактическата и юридически осигурена
възможност кредиторът да поиска от съд изпълнение на просрочени погасителни
вноски. Погасителният план предписва срок за изпълнение на отделните части от
задължението за главница, поради което и съгласно чл. 84 ал. 1 ЗЗД моментът за
изпълнение на всяка анюитетна вноска е определен. Ето защо и с настъпване на
падежа всяка от тях става изискуема. Това обстоятелство именно е визирано в чл.
114 ал. 1 ЗЗД с изрично придадено му правно значение – полага началото на
давностния срок. Следователно за всяка от вноските давностният срок започва да
тече от деня, следващ обещания ден за изпълнение (падежа). Изводът, че началото
на давностния срок започва да тече за всички части предпоставя удължаване на
давностния срок за всички предходно изискуеми части от вземането, което обаче
влиза и в пряко противоречие със абраната давностният срок да бъде удължаван
включително по волята на длъжника, при все, че е призната възможност на
кредитора да приема за надлежно изпълнението и след като давността е изтекла.
Съгласно чл.
116 б. „б“ ЗЗД с предявяване на иска за защита правото давността се прекъсва.
Ето защо неплатените на падежа погасителни вноски от главницата с падеж,
настъпил преди 13.03.2014 г. са погасени по давност.
Съгласно чл. 162 ГПК установеното правно положение между страните по спора
овластява съда да определи размера на претенцията. Съотнасяйки размера на
установеното вземане към указания в погасителния план размер на главницата,
формиран за периода 21.03.2014 г. – 10.07.2018 г., настоящият състав приема за
основателен и доказан предявения иск за главницата до сумата от 37363,48 лв.,
до която сума следва да бъде уважен спрямо ответниците физически лица.
Понеже
давността погасява правото на принудително изпълнение, а не самото право –
доброволното му изпълнение не е лишено от основание (чл. 118 ЗЗД), а при
предписани от закона предпоставки погасеното по давност парично вземане може да
бъде противопоставено на подлежащо на изпълнение парично вземане (чл. 103 ал. 2 ЗЗД), настоящият състав приема, че установеният погасителен способ налага
изрично огласяване с диспозитива на обхванатия от него размер на вземането – 12617,69
лв.
Съгласно чл.
120 ЗЗД давността не се прилага служебно, което определя възражението като
изключително зависещо от преценката на всеки длъжник. При тези съображения
настоящият състав приема, че възражението за давност се включва в обхвата на
чл. 122 ал. 3 ЗЗД. По тези съображения съдът приема, че спрямо ответника „П.“
ЕООД предявеният иск следва да бъде уважен за сумата от 49981,16 лв., а за
разликата – да бъде отхвърлен.
По претенцията за
законна лихва, предявена при условията на чл. 214 ал. 2 ГПК
Нормата
на чл. 214 ал. 2 ГПК утвърждава изключение от задължението на съда да обезпечи
защита на ликвидно вземане, ангажирайки го да определи вземане за лихва
единствено по основание, а размерът му да бъде определен при погасяване на
главницата. Процесуалният закон не установява собствено съдържание на
визираното вземане за лихва, нито определя пораждащите го обстоятелства. Ето
защо и досежно това самостоятелно от правна гледна точка вземане приложим е
материалният закон.
Съгласно
чл. 79 ал. 1 ЗЗД неизпълненото в срок парично задължение ангажира длъжника да
възмезди кредитора и за вредите от закъснението. Установеното вземане отговаря
на тези критерии, което го определя и като лихвоносно. Нормата на чл. 86 ЗЗД
установява необоримо предположение, че неизпълненото парично задължение поражда
вреда като регламентира и механизъм за остойностяването й. Тъй като не се
установява предявеното и установено в процеса вземане да е било погасено и в рамките
на исковия процес, следва да бъде присъдено ведно със законната лихва до
окончателно погасяване на главницата.
По разноските
При
установения изход от спора в ответникът дължи да възстанови частично
направените от ищеца и доказани в процеса разноски съразмерно на уважената част
от исковете.
Ищецът е защитаван от юрисконсулт,
поради което и с оглед правилото на чл. 78 ал. 8 ГПК следва да бъде присъдено
претендираното на това основание възнаграждение, съответстващо на правната
сложност на делото.
Настоящият
състав приема, че режимът на отговорността за разноски в съдебното производство
е функция от правоотношението, обусловило установеното в процеса вземане.
Наложените от неизпълненото допълнителни разноски за кредитора следва да
подлежат на възстановяване при условията, относими и към самия дълг. Ето защо
приема, че отговорността на ответниците е солидарна по отношение на
припокриващата се част от подлежащите на възстановяване разноски, а ответното
дружество дължи да поеме разликата.
Поетата защита на ответниците е при
условията на чл. 38 ал. 1 т. 3 предл. първо от Закона за адвокатурата (ЗА). Нормата
на чл. 38 ал. 2 ЗА легитимира адвоката, отзовал се на поискана защита от
роднина, да бъде възмезден за вложения труд по делото от насрещната страна по
спора, доколкото са налице предпоставките за ангажиране отговорността й за
разноски. Съгласно чл. 78 ал. 3 ГПК отговорността произтича от отхвърлена
претенция.
Самият
материален закон предписва изискване защитата да е била поета безплатно, поради
което и възражението за липсващо плащане е неоснователно. Понеже
възнаграждението в хипотезата на чл. 38 ал. 2 ЗА не подлежи на договаряне,
нормативно е утвърден механизъм за остойностяването му. При тези обстоятелства
неоснователно е и възражението за прекомерност на възнаграждението. Размерът
следва да бъде определен с оглед на предписания механизъм в Наредба № 1 за
минималните размери на адвокатските възнаграждения при отчитане размера на
отхвърлената част от иска. Тъй като основание за остойностяване е интересът,
броят на представляваните в процеса солидарно отговорни ответници не е
меродавен. Титуляр на вземането е адвокат Д.Д.Н., поради което и нему следва да
бъде присъдена сумата.
Мотивиран от изложеното съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА на основание чл. 99 ЗЗД вр. чл. 430 ал. 1 ТЗ „П.“ ЕООД,
ЕИК ******** със седалище и адрес на управление ***, Н.П.М. с адрес *** и К.Т.Л.
с адрес *** при условията на солидарност да заплатят на „М.Б.“ ЕАД, ЕИК********със
седалище и адрес на управление:*** сумата 37363,47 лв. – главница
по договор за
банков кредит продукт „БИЗНЕС ОВЪРДРАФТ“ № BL 19710 от 09.07.2008 г. с
разсрочено плащане за периода 21.03.2014 г. – 10.07.2018 г., а „П.“ ЕООД,
ЕИК ******** да заплати
и сумата от 12617,69 лв. – главница
по същия договор с разсрочено плащане за периода до 21.02.2014 г., включително
като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за
разликата от 5316,00 лв. до пълния предявен размер от 55297,16 лв.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „М.Б.“ ЕАД, ЕИК********срещу Н.П.М. и К.Т.Л. при условията на солидарност да заплатят сумата 12617,69 лв. – главница по същия договор с разсрочено плащане за периода
до 21.08.2014 г. като погасен по давност.
ОСЪЖДА на основание чл. 78 ал. 1 ГПК „П.“ ЕООД, ЕИК ******** със седалище и адрес на управление ***, Н.П.М. с адрес *** и К.Т.Л. с адрес *** при условията на солидарност да заплатят на „М.Б.“ ЕАД, ЕИК********със седалище и адрес на управление:*** сумата от 1595.89 лв., а „П.“ ЕООД, ЕИК ******** и сумата 538,94 лв. - разлика до дължимия размер на подлежащите на възстановяване разноски от 2134,83 лв.
ОСЪЖДА на основание чл. 78 ал. 8 ГПК „П.“ ЕООД, ЕИК ******** със седалище и адрес на управление ***, Н.П.М. с адрес *** и К.Т.Л. с адрес *** при условията на солидарност да заплатят на „М.Б.“ ЕАД, ЕИК********със седалище и адрес на управление:*** сумата от 92.98 лв., а „П.“ ЕООД, ЕИК ******** и сумата 42,60 лв. – разлика до дължимия размер на възнаграждение за защита от юрисконсулт от 135,58 лв.
ОСЪЖДА на основание чл. 38 ал. 2 ЗА „М.Б.“ ЕАД, ЕИК********със седалище и адрес на управление:*** да заплати на Д.Д.Н. с адрес ***, сумата от 709,90 лв. – възнаграждение за безплатно предоставена правна помощ на роднина.
Решението
може да бъде обжалвано от страните с въззивна жалба пред Апелативен съд – София
в двуседмичен срок от връчване на препис.
СЪДИЯ: