Р Е Ш Е Н И Е

№…… 30.07.2010год. гр.Търговище

В ИМЕТО НА НАРОДА

Търговищкият районен съд десети състав

в публично заседание на втори юли през две хиляди и година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Розалина Ботева

Секретар: Елисавета Петкова,

като разгледа докладваното от Председателя

гр.д. № 842 по описа за 2007год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на § 2, ал. 1 от ПЗР на ГПК.

Производството е за делба на недвижим имот, във фаза по извършване на делбата.

На основание чл.286 от ГПК/ 52г.- отм., ищецът е направил искане, с правно основание чл. 31, ал. 2 ЗС, против ответниците Ж.К. и С.К. за пропуснати ползи от недвижимия имот, предмет на делбата в размер на 30лв. месечно.

Ответниците оспорват предявения иск, като твърдят, че не са били поканени от ищеца да му осигурят ползването на жилището.

На основание чл.286 от ГПК/ 52г.- отм., ответниците И.К., Н.Д., А.И., В.С. и М.Г. са направили искания, с правно основание чл. 31, ал. 2 ЗС, против ответниците Ж.К. и С.К. за пропуснати ползи от недвижимия имот, предмет на делбата в размер на общо 150лв., за всеки един от тях, за периода 16.05.2008г.- 04.06.2010г.

На основание чл. 116 ГПК/ 52г.- отм., е допуснато изменение на исковете, досежно петитума на същия, като предявените искове се считат предявени за сумата от 263,33лв, месечно, за всеки един от съделителите.

Ответниците Ж.К. и С.К. оспорват предявените искове, като твърдят, че не са получавали покана, а положения подпис върху обратна разписка, с която се твърди, че е изпратена поканата не е положен от Ж.К..

Предвид направеното оспорване, е открито производство по оспорване истинността на представената обратна разписка, досежно положения от Ж.К. подпис.

На основание чл. 286 от ГПК/ 52г.- отм., ответниците Ж.К. и С.К. са направили искане против Д.И., И.К., Н.Д., А.И., В.С. и М.Г., за сумата от 459,07лв, представляваща направени разходи за погребение на Славка А. и С.А., с правно основание чл. 59 ЗЗД.

Ответниците по иска оспорват предявения иск, с доводи, че същият не е допустим.

На основание чл. 286 от ГПК/ 52г.- отм., ответниците Ж.К. и С.К. са направили искане против Д.И., И.К., Н.Д., А.И., В.С. и М.Г. са направили искане, с правно основание чл. 55, ал. 1, т. 3 ЗЗД, за сумата от 12000лв.,, представляваща платена цена по предварителен договор от 11.07.2006г., унищожен като сключен при крайна нужда, с решение № 881/ 28.12.2007г., постановено по гр.д. № 1208/2007г. на ТРС.

Ответниците по иска оспорват предявения иск, с довод за неоснователност на същия, поради обстоятелството, че сумата не е получена от наследодателя им.

След като прецени събраните по делото доказателства,съдът прие за установено следното: С влязло в сила решение № 151 от 30.04.2009г., постановено по гр.д. № 842/2008г. на ТРС, е допусната делба между Д.И.И., И.В.К., Н.А.Д., А.А.И., В.Г.С., Ж.В.К., С.Х.К. и М.Б.Г. на недвижим имот- представляващ апартамент, находящ се в гр. Т.А.І” № 4, ет. 3, представляващ самостоятелен обект с идентификатор № 73626.507.487.2.29, попадащ в сграда с идентификатор № 73626.507.487.2, построена в парцел с идентификатор № 73626.507.487 и гараж, представляващ самостоятелен обект с идентификатор № 73626.507.487.2.31, по Кадастралната карта на гр. Търговище, при квоти Д.И.И.- 2/24ид.ч., И.В.К.4/24ид.ч., Н.А.Д.- 4/24ид.ч., А.А.И.- 4/24ид.ч., В.Г.С.- 4/24ид.ч., Ж.В.К.- 1/24ид.ч., С.Х.К.- 1/24ид.ч. и М.Б.Г.- 4/24ид.ч.

По отношение на извършване на делбата: от назначената по делото съдебно- техническа експертиза се установява, че допуснатия до делба апартамент е неподеляем. Съгласно разпоредбата на чл. 203, ал. 1 ЗУТ, съдебна делба на съсобствена сграда, жилище или друг обект се извършва само ако съответните дялове могат да бъдат обособени в самостоятелни обекти без значителни преустройства и без неудобства, по-големи от обикновените, при спазване на строителните правила и нормативи. Не може да се приеме, че една съсобствена вещ е поделяема на самостоятелни жилищни обекти, ако новообособените жилища не отговарят на строителните правила и норми, съобразно действащия правен режим- а именно чл. 40 ЗУТ. Строителните правила и норми са императивни правила, отклонения от тях могат да се допускат само в рамките, установени от самия закон, а не по преценка на съда. Разпоредбата на чл. 40 ЗУТ установява, че всяко жилище следва да има самостоятелен вход, най-малко едно жилищно помещение, кухня или кухненски бокс, баня, тоалетна и складово помещение. Този принцип е доразвит от законодателя в нормата на чл. 110, ал. 1 Наредба № 7 за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони, съгласно която всяко жилище трябва да има най- малко едно жилищно помещение, кухня или кухненски бокс, баня-тоалетна и най-малко едно складово помещение във или извън жилището. Доколкото, съгласно заключението на вещото лице, от допуснатият до делба недвижим имот, предвид квотите на съделителите, разположението на помещенията и „ВиК” инсталациите, не могат да се обособят дялове за отделните съделители, при спазване на строителните правила и норми, то процесният имот е неподеляем.

Съгласно разпоредбата на чл. 288, ал. 1 ГПК/ 1952г.- отм., когато някой имот е неподеляем и не може да бъде поставен в един от дяловете, съдът постановява да бъде изнесен на публична продан. В случая допуснатия до делба имот е неподеляем. Предвид смесения характер на възникване на съсобствеността между страните- на договорно основание за Ж.К. и С.К., и по силата на наследяване и наследствено правоприемство за останалите съсобственици, възлагане на имота е недопустимо. Ето защо допуснатите до делба недвижими имоти следва да бъдат изнесени на публична продан.

По отношение искането по сметки:

По отношение на претенцията на Д.И.И. против Ж.В.К. и С.Х.К., с правно основание чл. 31, ал. 2 ЗС, за пропуснати ползи от недвижимия имот, предмет на делбата, в размер на 30лв., месечно:

Ищецът претендира пропуснати ползи- наем в размер на 30лв. месечно, за това, че е бил лишен от ползването на жилището, тъй като същото се е ползвало от ответниците Ж. и С. Костови. Безспорно е по делото, че имотът, след смъртта на наследодателя С. Анастасов, се ползва от ответниците Костови. Съобразно разпоредбата на чл. 31, ал.2 от ЗС, когато само единия съсобственик ползва веща, той дължи на останалите съсобственици ползата, която последните са пропуснали, от писменото поискване и тъй като само ответниците Костови ползват съсобствения имот, Д.И. има право да претендира пропуснати ползи. От нормата на закона следва, че обезщетение за ползата се дължи от деня, в който неползващият съсобственик поиска от ползващия да му заплати следващото се обезщетение. За да възникне задължението за заплащане на обезщетение, от страна на съсобственика, който чрез личното ползване лишава другия съсобственик от възможността да ползва и той общата вещ, законът изисква само едно условие - писмено поискване. Писменото поискване по чл. 31, ал. 2 ЗС е равнозначно на поканата по чл. 81, ал. 2 ЗЗД и след получаването му съсобственикът изпада в забава. От този момент той дължи заплащането на обезщетение. Съгласно разпоредбата на чл. 127, ал. 1 ГПК/ 52г.- отм., доказването на това условие, а именно, че до ползващия съсобствения имот е отправено писмено поискване, е в тежест на ищеца. В конкретния случай ищецът не доказа обстоятелството, че е изпратил покана, по смисъла на чл. 31, ал. 2 ЗС, до ответниците Костови. Липсата на такова, значи, че вземането не е изискуемо. Такъв иск, предявен извън делбеното производство- преди неговото образуване, включително и след приключването му, е допустим, но неоснователен. Делбеното производство е особено исково производство и в него обективно съединяване на искове е допустимо само при наличието на специално предвидените условия. Претенции по сметки могат да бъдат заявени от страните до първото заседание след влизане в сила решението за допускане на делбата. Срокът е преклузивен, което значи, че вземане, възникнало или станало изискуемо след това, няма как да бъде предявено. В случая, искането за заплащане на обезщетение по чл. 31 ЗС следва да се цени като покана по смисъла на чл. 31, ал. 2 ЗС, но тя прави изискуемо вземането от тук насетне, което в случая е след преклузивния срок по чл. 286 ГПК/ 52г. (отм.). Това вземане не може да бъде предявено в делбеното производство.

Предвид изложеното, предявеният от Д.И.И. против Ж.В.К. и С.Х.К. иск, с правно основание чл. 31, ал. 2 ЗС е недопустим, в настоящето делбено производство, и следва да бъде оставен без разглеждане, а производството, в тази му част- прекратено.

По отношение на претенцията на И.В.К., Н.А.Д., А.А.И., В.Г.С. и М.Б.Г. против Ж.В.К. и С.Х.К., с правно основание чл. 31, ал. 2 ЗС, за пропуснати ползи от недвижимия имот, предмет на делбата, в размер на 52,66лв., за всеки един от съделителите (263,33лв. за всички съделители), месечно, за периода 16.05.2008г.- 04.06.2010г:

Искът на съсобственик за заплащане на обезщетение за ползата, от която е лишен, предявен срещу друг съсобственик, който ползва лично цялата обща вещ, е осъдителен. Приложимата материално-правна норма е чл. 31, ал. 2 ЗС, която разпорежда, че задължението за плащане на обезщетение възниква от деня на писменото поискване. Както съдът посочи вече, липсата на такова, значи, че вземането не е изискуемо. Конкретиката на случая сочи, че покана, по смисъла на чл. 31, ал. 2 ЗС, до Ж.К. и С.К. е отправила единствено И.К.. Ответниците Ж. и С. Костови оспориха истинността на представената обратна разписка, с която се твърди, че са получили поканата по чл. 31, ал. 2 ЗС и досежно този факт бе открито производство по чл. 154 ГПК/ 1952г.- отм. От заключението на назначената съдебно- графологическа експертиза се установява, че подписът от името на Ж.В.К. в известие- обратна разписка, с пощенско клеймо от 15.05.2008г. е положен от лицето Ж.В.К.. Предвид това, съдът счита, че оспорването на истинността на известие- обратна разписка, с пощенско клеймо от 15.05.2008г. е недоказано. Предвид това, съдът счита, че в случая е доказано обстоятелството, че ищцата по претенцията- И.К. е отправила покана до Ж.К. и С.К.. Не се спори по делото, а и това се установява от адресната част на исковата молба, че ответниците Костови ползват жилището, предмет на делбата. Задължението за заплащане на обезщетение произтича от разпоредбата на чл. 31, ал. 2 ЗС, съгласно която, когато общата вещ се използва лично само от някои от съсобствениците, те дължат обезщетение на останалите за ползата, от която са лишени от деня на писменото поискване Установеното от закона правило съставлява имуществен коректив за онзи от съсобствениците на една обща вещ, които е лишен от възможността да я ползува според нейното предназначение, в рамките на притежавания обем права в съсобствеността. Разпоредбата на чл. 31, ал. 2 ЗС се явява частен случай на общата забраната /чл. 59 ЗЗД/ едно лице да се облагодетелства за сметка на друго лице, като препятства макар и по силата на едно правомерно от гл.т. на закона поведение възможността да се упражнява едно субективно материално право- правото на съсобственика да ползува лично своята част от имота. Всеки от съсобствениците има право да ползва общата вещ според правата си, като законът не се интересува дали е налице нужда от такова ползване. Фактът на ползването не е спорен по делото Налице е и писмено поискване по смисъла на чл. 31, ал. 2 от ЗС, което И.К. е отправила до Ж. и С. Костови, заявено в поканата, отправена до тях. От приложеното известие- обратна разписка се установява, че Ж. и С. Костови са получили отправената до тях покана на 15.05.2008г., поради което и началния момент на дължимото обезщетение е 16.05.2008г. От заключението на вещото лице, изготвило съдебно- икономическата експертиза, прието без възражения от страните се установи, че размерът на месечния наем за периода 16.05.2008г.- 04.06.2010г. възлиза на 263,33лв. месечно, определен като средноаритметична обща наемна цена, а размерът на обезщетението за ползване на 4/24 ид.ч., каквато е идеалната част на И.К. от допуснатите до делба имоти, във вид на наем е в размер на 1081,60лв., за целия период или 10,97лв. месечно. С оглед изложеното съдът счита, че искането на ищцата по претенцията- И.К. е основателно за периода 16.05.2008г.- 04.06.2010г., като размерът на пропусната полза следва да се определи в размер на 1081,60лв. Ответниците Ж. и С. Костови следва да бъдат осъдени да заплатят на ищцата И.К. сумата от 1081.60 лв. Ищцата претендира обезщетение в размер на 52,66лв. месечно или за целия период 1263,98лв. Действително в констатациите си вещото лице е посочило, че това е размерът на месечния наем- 263,33лв., но касаещ целия имот. Доколкото всеки съсобственик има право да търси обезщетение за неползването на съсобствения имот, до размера на притежаваната идеална част, то и на ищцата е дължимо само това, което съответства на идеалната част, която притежава в имота. Предвид това, в останалата част до пълния размер от 1263,98лв., искането следва да се отхвърли като неоснователно. Ответниците следва да бъде осъдени да заплатят и д.т. върху уважената част от претенцията в размер на по 25лв.

Съдът счита, че искането на останалите ищци по претенцията- Н.А.Д., А.А.И., В.Г.С. и М.Б.Г. е недопустимо. Същите не са отправили покана до ответниците, по смисъла на чл. 31, ал. 2 ЗС. Приложената такава изхожда единствено от И.К., от нея изхожда и известието- обратна разписка. Предвид това, доколкото претецията им не е била изискуема към първото заседание след допускане на делбата, същата е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане, а производството в тази му част- прекратено.

По отношение на претенцията по чл. 59 ЗЗД, за сумата от 459,07лв, представляваща направени разходи за погребение на Славка А. и С.А., предявена от Ж.К. и С.К. против Д.И., И.К., Н.Д., А.И., В.С. и М.Г.: с иска за съдебна делба могат да се съединят обективно осъдителни искове между съделителите, възникнали по повод имуществената общност. Основният предмет на иска за делба е прекратяване на съсобствеността. Ето защо, в делбеното производство не могат да се съединяват искове, свързани с други отношения между съделителите, различни от съсобствеността между тях. В случая предявената претенция, е обоснована с обстоятелството, че ищците по нея са направили разходи за погребението на наследодателите. Претендираното вземане не е във връзка със съществуващата преди делбата съсобственост. (в т.см. Ж. Сталев, „Б.”, решение № 3571/13.10.1983г., по гр.д. № 2226/83г. І г.о., опр. № 749/ 30.12.2009г. по гр.д. № 719/2009г. І г.о.) Ето защо, претенцията е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане, а производството в тази му част- прекратено. Не е налице пречка претенцията да се предяви в самостоятелно производство.

По отношение на предявения от Ж.К. и С.К. против Д.И., И.К., Н.Д., А.И., В.С. и М.Г. иск, с правно основание чл. 55, ал. 1, т. 3 ЗЗД, за сумата от 12000лв., представляваща платена цена по предварителен договор от 11.07.2006г.:

Ищците обосновават предявения иск с обстоятелствата, че на 11.07.2006г. са сключили предварителен договор с наследодателя за продажба на недвижимия имот- апартамент, предмет на делбата, за който имот са платили сумата от 12000лв., като в последствие, с решение № 881/ 28.12.2007г., постановено по гр.д. № 1208/2007г. на ТРС, договорът е обявен за унищожаем, като сключен при крайна нужда. Основният предмет на производството е прекратяване на съществуващата съсобственост. С оглед на това съделителите могат да предявят искания само за такива сметки, които имат връзка с общността, предмет на делбата. (в т. см. ППВС № 7/73г.) В делбеното производство се ликвидират само тези правоотношения, чиято ликвидност е необходима, за да се образува правилно наследствената маса- привнасяния на имоти или прихващане на стойности, намаляване на завещателни разпоредби и в равна степен дарствени разпореждания. В делбеното производство следва да бъдат приключени и всички правоотношения с оглед общността на правата- сметките във връзка с направените необходими разноски за запазване на вещта или подобренията, както и получените доходи от имотите. Според чл. 70 ЗН, могат да бъдат обект на разглеждане във фазата по сметките и такива спорни правоотношения между съделителите, които се основават и произтичат от наследяването въобще. Текстът обвързва със задължението да стане привнасяне "в наследството" онова, което наследникът дължи на наследодателя. Очевидно е, че става дума за такива задължения, които поради наследяването са създали правоотношения между сънаследниците, но същевременно и за задължения, които имат относителна безспорност. Логично е да се приеме, че и чл. 286 ГПК/52г.- отм., има предвид не всякакви сметни отношения между съделителите, а само онези, които имат връзка със собствеността. Ограничителното тълкуване на разпоредбите е наложително. В конкретния случай, предявената претенция се основава на чл. 55, ал. 1, т. 3 ЗЗД - дадено нещо на отпаднало основание по един унищожаем договор. Правните последици от конститутивното съдебно решение, уважаващо иск за унищожаване на договора, се изразяват в заличаване с обратна сила на правното му действие към момента на сключването му. През 2006г. не е съсобственост между страните, нито се е създала такава с унищожаемия договор. Съсобствеността е съществувала между Ж. и С. К, и наследодателя С. Ав, и то към 03.08.2006г., със сключване на договора за дарение, след сключване на унищожаемия договор и извършване на твърдяното плащане. Вземането на Ж. и С. Костови няма връзка със съсобствеността между страните, възникнала едва при откриване на наследство през 17.07.2006г. Претендираното вземане не е във връзка със съществуващата преди делбата съсобственост. Ето защо, претенцията е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане, а производството в тази му част- прекратено. Не е налице процесуална пречка претенцията да се предяви с отделен иск.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

ИЗНАСЯ НА ПУБЛИЧНА ПРОДАН следните недвижими имот, представляващи АПАРТАМЕНТ № 29, с площ от 110кв.м., находящ се в гр. Т., ул. “А.І” № 4, ет. 3, представляващ самостоятелен обект с идентификатор № 73626.507.487.2.29, попадащ в сграда с идентификатор № 73626.507.487.2, построена в парцел с идентификатор №73626.507.487 по Кадастралната карта на гр. Търговище, при граници- на същия етаж- обект с идентификатор № 73626.507.487.2.30, под обекта- обект с идентификатор № 73626.507.487.2.13, над обекта 73626.507.487.2.21, заедно с таванско помещение № 5, при съседи: изток- таванско помещение № 6, на П А.Г., запад- двора на блока, север- коридор на тавански помещения, юг- ул. “Антим І” и избено помещение № 1, при съседи- изнок- избено помещениеэ№ 2 наэСтефан Колев Стефанов, запад- двора на блока, юг-коридора на избите, ведно с 1/8 ид. ч. от общите части на сградата и правото на строеж и ГАРАЖ № 9, представляващ самостоятелен обект с идентификатор № 73626.507.487.2.31, с площ от 15 кв.м., попадащ в сграда с идентификатор № 73626.507.487.2, построена в парцел с идентификатор №73626.507.487 по Кадастралната карта на гр. Търговище, при граници- на същия етаж- имот № 73626.507.487.2.32, над обекта- имот № 73626.507.487.2.13, собственост на Д.И.И.- 2/24ид.ч., И.В.К.- 4/24ид.ч., Н.А.Д.- 4/24ид.ч, А.А.И.- 4/24ид.ч, В.Г.С.- 4/24ид.ч, Ж.В.К.- 1/24 ид.ч., С.Х.К.- 1/24 ид.ч., Мадлен Б.Г.- 4/24 ид.ч

Пазарната стойност на имотите е: на апартамент 75000лв., на гараж 10000лв.

ПРИЕМА ЗА НЕДОКАЗАНО оспорването на известие- обратна разписка, с пощенско клеймо от 15.05.2008г.

ОСЪЖДА Ж.В.К., ЕГН ********** *** и С.Х.К., ЕГН ********** *** да заплатят на И.В.К., ЕГН ********** *** сумата от 1081,60лв., представляваща обезщетение за пропусната полза, за периода от 16.05.2008г.- 04.06.2010г., на осн. чл.286 от ГПК/ 52г., отм. във вр. с чл.31,ал.2 от ЗС, като отхвърля искането в останалата му част над сумата от 1081,60лв. до 1263,98лв., като неоснователно.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ предявеният от Д.И.И., ЕГН ********** *** против Ж.В.К., ЕГН ********** *** и С.Х.К., ЕГН ********** *** иск за сумата от 1410лв., представляваща обезщетение за пропусната полза, за периода от 17.07.2006г.- 04.06.2010г., на осн. чл.286 от ГПК/ 52г., отм. във вр. с чл.31,ал.2 от ЗС, като недопустим.