Решение по дело №2931/2015 на Районен съд - Казанлък

Номер на акта: 149
Дата: 24 март 2016 г. (в сила от 1 септември 2016 г.)
Съдия: Валентина Иванова Тодорова
Дело: 20155510102931
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 23 ноември 2015 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ

                                                  24.03.2016г..                              гр. Казанлък

В ИМЕТО НА НАРОДА

Казанлъшкият районен съд,                                  I-ви граждански състав

На 24.02.                                                                                    2016 година,

В открито съдебно заседание,

в следния състав:

 

                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЕНТИНА ТОДОРОВА

 

при участието на секретаря Д. Г.

като разгледа докладваното от съдия Валентина Тодорова

гражданско дело № 2931 по описа за 2015г.,

за да се произнесе взе предвид следното:

                       

Производството е образувано по искова молба от „Ф.И." ЕАД,  представлявано от Александер    Викторов Грихилес изпълнителен директор, седалище и адрес на управление:*** срещу М.К.М., ЕГН **********,***. Твърди се, че на 11.03.2009г. БНП Париба Пърсънъл Файненс ЕАД сключило с ответницата  Договор за потребителски паричен кредит  РLUS - 01366705 за сумата от 1052 лв., която била предоставена на кредитополучатя  по банкова сметка ***. М. се задължавала да заплати на кредитора 20-месечни погасителни вноски по кредита, включващи главница и определена добавка, съставляваща печалбата на кредитора (договорна лихва), посочени в Погасителния план съгласно чл.3 от Договора. Твърди се, че от 15.01.2010г. ответната страна преустановила плащанията и не погасявала всички свои задължения по договора. Падежът на цялото задължение по кредита настъпил на 15.11.2010г. На 08.07.2014г. с договор за цесия кредитора прехвърлил вземането си срещу ответницата на ищцовото дружество. Твърди се, че поради неизпълнение от страна на кредитополучателя на договорните му задължения ищецът, в качеството му на цесионер по Договора за кредит, предявил  претенцията си по съдебен ред и подал заявление по чл. 410 от ГПК. По образуваното ч.гр.д. 2211/2015 г. по описа на РС Казанлък, имало  издадена заповед за изпълнение, препис от която била връчена на длъжника, който подал възражение. В изпълнение на задължението си по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД БНП Париба Пърсънъл Файненс ЕАД упълномощило ищеца да уведоми длъжника за прехвърлянето на вземания. С връчването на книжата по делото на длъжника следвало да се връчи и уведомление от цедента за настъпилата цесия. От съда се иска  да признае за установено, че към датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда от страна на „Ф.И." ЕАД, , длъжникът М.К.М., ЕГН **********,***, дължи на дружеството следните суми: 639,64 лв. - главница, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението до окончателно изплащане на вземането; 124,37 лв. - договорна лихва за периода от 15.01.2010г. до 15.11.2010г.; 340,21 лв. - договорно обезщетение за забава за периода от 16.01.2010г. до 30.07.2015г.. Претендира се присъждане на  направените в настоящото производство разноски и тези сторени в заповедното производство.

В законоустановения срок по чл. 131, ал.1 от ГПК ответницата чрез  процесуалния си представител е депозирала писмен отговор, в който оспорва исковете. Твърди, че петитума на исковете, така както бил формулиран в исковата молба бил неясен, поради което и процесуално недопустим за разглеждане от съда по реда на нормата на чл.422, ал.1 от ГПК. На следващо място възразява, че исковете са изцяло неоснователни, тъй като ответницата не  била надлежно уведомена съобразно нормата на чл.99,ал.3 от ЗЗД във връзка с нормата на чл.99, ал.4 от ЗЗД за извършената цесия между третото за спора лице „БНП Париба Пърсънъл Файненс"ЕАД и ищцовото дружество към 31.08.2015г., към 01.09.2015г. и към 20.11.2015г. и 23.11.2015г..  Твърди, че вземането било погасено поради изтичане на предвидената в нормата на чл.110 от ЗЗД  погасителна давност. Това било така, тъй като задължението по кредита било възникнало на 11.03.2009г., от когато, според адв. Б., било станало изцяло изискуемо, независимо от съгласието за разсрочено изплащане на вноски, и от тази дата била започнала да тече, предвидената в нормата на чл.110 от ЗЗД погасителна давност. Според адв. Б. давността била изтекла на 11.03.2014г.. Алтернативно възразява, че е налице основание за приложение на кратката погасителна давност. Вземането било разделено на периодични плащания, последното от които  следвало да бъде извършено на 15.10.2010г., т.е. от този момент  започвала да тече кратката погасителна давност за съдебно претендиране на вземането, която била изтекла на 15.10.2013г. От съда се претендира или да прекрати производството, като предявено по недопустими искове или да ги отхвърли като неоснователни, като присъди на ответницата сторените по делото разноски.

Ищцовото дружество, редовно призовано за датата на съдебното заседание, не изпраща процесуален представител. С молба с вх. №  2000/23.02.2016г. заявява, че исковете като основателни и доказани следва да бъдат уважени. Направено е възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение  заплатено на процесуалния представител на ответницата.

Ответницата, редовно призована за датата на съдебното заседание, чрез процесуалния си представител поддържа изложеното в отговора на исковата молба и оспорва възражението за прекомерност на договорения и заплатен адвокатски хонорар.  

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа страна:

На 11.03.2009г. е сключен писмен Договор за потребителски паричен кредит  между БНП Париба Пърсънъл Файненс ЕАД- гр. София, в качеството му на  кредитор, и М.К.М., в качеството  й на кредитополучател, по силата на който е отпуснат паричен заем в размер на 1 052 лева. Кредитополучателят се е съгласил паричната сума, предмет на договора, да му бъде предоставена по банкова сметка, ***иректно  на застрахователния агент. Кредитополучателят  се е съгласил  да заплати на кредитора погасителни  вноски, указани по размер и брой в поле „месечна погасителна вноска“. Погасителните вноски  съставляват изплащане на  главница  по заема, ведно  с надбавка, покриваща разноските на кредитора по подготовка и обслужване на заема и определена добавка, съставляваща  печалба на кредитора.  Договорено е, че  погасителните вноски следва да се  изплащат не по-късно от определените дати, наречени „падеж“ и посочени в полето „погасителен план“. В т. 5 на договора е съгласувано, че при забава  на една или повече месечни погасителни вноски кредитополучателят дължи обезщетение за забава в размер  на действащата  законна лихва  за периода  на забавата върху всяка забавена погасителна  вноска ведно  с направените за събиране на вземането разноски за телекомуникационни услуги, напомнителни писма и /или други действия извършени по преценка на кредитора.  При просрочие на две  или повече  месечни вноски, и считано от  падежната  дата на  втората  непогасена  вноска, вземането на кредитора става  предсрочно изискуемо в целия му размер, включително всички  определени в договора  надбавки  ведно  с дължимото  обезщетение  за забава  и всички  разноски  за събиране на  вземането.  В т.7 от договора страните са се договорили, че месечните  погасителни вноски  покриват компонентите на  задължението в последователност главница, надбавка по чл. 3, обезщетение за забава по чл. 5 и разноски  за събиране на  вземането.  

По делото не се спори, че след получаване на сумата по заема, ответницата е заплатила на кредитора дължимите месечни вноски  за периода  от 15.04.2009г.  до 15.01.2010г..

На 08.07.2014 г. БНП Париба Пърсънъл Файненс ЕАД, в качеството на цедент, и „Ф.И." ЕАД, в качеството на цесионер, сключили договор за прехвърляне на вземания. По силата на договора титуляр на вземанията по Договора за потребителски паричен кредит, вкл. вземанията, претендирани в настоящото производство, ставало второто дружество.

Съгласно §2, ал.1 от Договора  цедентът е посочил и определил тези вземания в списък Приложение № 1 към Договора. В удостоверние за прехвърлените вземания, издадено  от цедента на цесионера, под т.6 е вписано името, ЕГН на длъжника  М.  М.  по Договор за потребителски паричен кредит  РLUS – 01366705. 

В изпълнение на договореното в §5, ал.5 от Договора за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) с нотариално заверено Потвърждение зa цесия с  пълномощно от 29.07.2014., заверено под номер 11689 от нотариус с рег. 302 на нотариалната камара и район на действие Софийски Районен Съд, цедентът БНП Париба Пърсънъл Файненс ЕАД- гр. София е упълномощил цесионера да уведоми по законоустановения ред длъжниците  за сключения на 08.07.2014г. договор за цесия, както и  да извърши  всички  необходими правни и фактически действия с оглед  надлежното  уведомяване на  длъжниците.

В приложените към исковата молба документи се съдържа, адресирано до  М.  К.М., уведомление за извършено прехвърляне на вземания, изходящо от цедента, действащ чрез  цесионера „Ф.И." ЕАД ***. Писмото е връчено  на ответницата М. на 14.12.2015г. в хода на  настоящото производство с връчване на преписа на исковата молба с приложенията и  указанията на съда по чл. 131 от ГПК.

По делото е изслушана съдебно-икономическа експертиза. Вещото лице даде заключение /стр.5/, че неизплатената главница по кредита  за периода  15.01.2010г. до  15.11.2010г. е в размер на  607, 27 лв.; неизплатената главница по застраховка на кредита е в размер на  32, 37 лв. или общо главницата възлиза  на 639, 64 лв./ поради техническа грешка в заключението вещото лице е записало, че главницата е в размер на 639, 94 лв./. По отношение на неизплатената договорната лихва за периода 15.01.2010г. до 15.11.2010г. вещото лице е изчислило, че тя е в размер на оставаща лихва по кредита – 118,22 лв.  и оставаща  лихва  застраховка на кредит в размер на 6,15 лв. или общо договорната лихва била в размер на 124, 37 лв.. В частта на изчислената лихва за забава в размер на 294,37 лв.  за периода 16.01.2010г. до 08.07.2014г., съдът не кредитира заключението, тъй като в съдебното заседание вещото лице призна, че е определило лихвата за период по-кратък от периода, за който се претендира тази лихва от ищеца – 16.01.2010г. до 30.07.2015г.    

На 01.09.2015г. дружество „Ф.И." ЕАД *** е депозирало заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу ответника М.М. сумите в размер на: 639,64 лв. - главница, по договор за паричен заем от 03/2009г. и договор за цесия от 08.07.2014г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението – 01.09.2015г. до окончателно изплащане на вземането; 124,37 лв. - договорна лихва за периода от 15.01.2010г. до 15.11.2010г.; 340,21 лв. - договорно обезщетение за забава за периода от 16.01.2010г. до 30.07.2015г. и разноски в размер на  25 лв. – държавна такса и  300 лв. юрисконсултско възнаграждение. Съдът е уважил заявлението и е издал заповед за изпълнение на  парично  задължение № 1561/03.09.2015г., по ч. гр. д. № 2211/2015г. по описа на КРС. В срока по чл. 414, ал.2 от ГПК ответникът в заповедното производство е възразил срещу издадената заповед за изпълнение, което поражда правния интерес на ищеца в срока по чл. 415, ал.1 от ГПК  да   предяви настоящите установителни искове.

При така установената фактическа обстановка съдът намира следното от правна страна:

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание: чл. 422 от ГПК във вр. чл. 79, ал.1 от ЗЗД, чл. чл. 422 от ГПК във вр. чл. 86 от ЗЗД и чл. 99, ал.1 от ЗЗД.

Не се оспорва обстоятелството, че по заповедното производство е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК за търсените суми в полза на цесионера. Кредиторът БНП Париба Пърсънъл Файненс ЕАД- гр. София е прехвърлил процесното вземане срещу кредитополучателя М.М. на ищцовото дружество. Уведомлението за извършеното  прехвърляне на вземане е адресирано до  ответницата М.  К.М.. То изхожда от цедента, действащ чрез упълномощения от него цесионер, и се намира на  стр. 15 от делото. Цедентът може  да упълномощи цесионера  да  изпрати съобщението – в този смисъл:  „Облигационно право – обща част“, автор Ангел Калайджиев ,издателство Сиби 2001г. и Облигационно право – общо учение  за облигационното отношение, автор Александър Кожухаров,  Университетско издателство „Св. Климент Охридски“.   При наличие на упълномощаване цесионерът действа спрямо длъжника от името на представлявания. В чл. 36 ЗЗД законодателят е предвидил представителството за всички правни действия, вкл. и  за това по чл.99, ал.4 ЗЗД. Още повече, че съобщението не е елемент от фактическия състав, който поражда действие между страните по договора за цесия.  Значението на  съобщението е с оглед  на третите лица, в т. ч. и длъжника, който да бъде защитен срещу ненадлежно изпълнение на неговото задължение, т.е. срещу изпълнение на лице, което не е носител на вземането. Или  уведомяването по чл. 99, ал.4 от ЗЗД има значение, че стабилизира  правата на  цесионера  и не може  да бъде изпълнено валидно   другиму. Поради това настоящият съд приема, че прехвърлянето на вземането има действие не само между страните по договора за цесия, но и за ответника.

Освен това настоящият съдебен състав споделя практиката, че уведомление, изходящо от цедента, но приложено  към исковата молба на цесионера и достигнало  до длъжника със същата, съставлява съобщаване за  цесията, съгласно чл. 99, ал.3, пр. първо от ЗЗД , с което  прехвърлянето  на вземането поражда  действие  за длъжника, на осн. чл. 99, ал.4 от ЗЗД. Същото следва да бъде  съобразено като факт от значение  за спорното право, настъпил след предявяване на иска, на осн. чл. 235, ал.3 от ГПК в този смисъл са Решение № 123/24.06.2009г., по т.д. № 12/2009г. на II т.о. на ВКС; Решение №3/16.04.2014г. на ВКС по т.д. №1711/2013г. на I т.о. на ВКС, постановени  по реда на чл. 290 от ГПК и съгласно  т.2  от ТР №1/19.02.2010г. по тълк. Д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС са задължителни за съдилищата.

Страните не спорят относно валидността на договора за кредит и основанието на дълга.

Спорен е въпросът: „ Периодично ли е плащането за главницата и погасено ли е по давност вземането за главница и лихви?“. С разпоредбата на чл. 111, б.“в“ от ЗЗД е прогласено, че с изтичането  на тригодишна  давност  се погасяват вземанията  за наем, за лихви и  други  периодични  плащания. За да е налице  периодично  плащане, то същото  по естеството  си следва  да има периодичен  характер, или  да е  установено  като  такова по закон. Периодичните  плащания  представляват самостоятелно обособени, еднородни престации, независими една от друга, и произтичащи от общ  юридически факт. Поради  това  всяко  от тези  плащания е независимо и самостоятелно  от останалите еднородни задължения. По договора за  заем е налице неделимо плащане. В случай, че е уговорено  връщането на сумата да стане  на погасителни вноски на определени дати, то това  не превръща тези вноски в периодични  плащания. Договореното връщане на заема на погасителни вноски представлява съгласие  на кредитора  да приеме  изпълнение от страна  на длъжника  на части – аргумент за противното  основание от чл. 66 от ЗЗД. Това  не превръща  договора за кредит в такъв  за периодични  платежи, а  представлява частични плащания  по договора. /Решение №261/12.07.2011г., постановено  по гр. д.    795/2010г.  по описа на  ВКС, IV, г.о.;  Решение № 28/05.04.2012г., постановено по гр. д.  № 523 по описа  за 2011г. на ВКС, III г. о. и др. /. С оглед изложеното по отношение на главницата  приложим е общият петгодишен  давностен  срок  по чл.  110 от ЗЗД. Неоснователни са възраженията на процесуалния представител на ответницата, че давностният срок започвал да тече: било от възникване на задължението - 11.03.2009г., алтернативно от  датата на последната вноска. Настоящият съдебен състав приема, че  при разсрочено  плащане, какъвто е и настоящият случай, по отношение  на всяка  отделна  вноска от  главницата започва да  тече  нова давност, считано от съответния падеж / в този смисъл Решение № 132 от 11.11.2011г. по т.д. № 648/2010г. на ВКС, IIт.о.; Решение № 1509 от 27.11.2002г. на ОС  - Варна  по гр. д. № 2151/2009г., оставено в сила  с  Решение  № 261/12.07.2011г., гр.д. № 795/2010г. на ВКС, IVг.о./. Заявлението по чл. 410 от ГПК, входирано в съда на 01.09.2015 г. за издаване на заповед за изпълнение, прекъсва давността от тази дата по смисъла на чл. 116, б. "б" ЗЗД, тъй като съгласно чл. 422, ал. 1 ГПК, искът за съществуване на вземането се смята предявен от момента на подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Претендираното  най-старо задължение е 15.01.2010г., а заповедното производство, образувано като ч.гр.д.№ 2211/2015 г., е по заявление депозирано в съда на 01.09.2015 г. При това положение съдът приема с оглед общите правила на чл. 110 от ЗЗД, че суми за главница  се дължат само за времето от пет години назад, а именно за периода 01.09.2010г. до 01.09.2015г.. Съгласно съставената от вещото лице по съдебно – счетоводната експертиза таблица /стр.5 от делото/ дължимите суми за периода 01.09.2010г. до 01.09.2015г. като главница, включващи главница по кредита/колона 4/ и главница по застраховката на кредита /колона 8/, възлизат общо в размер на 228, 09 лв., за горницата над сумата от 228,09 лв. до сумата от 639,64 лв., както и за периода от 15.01.2010г. до 01.09.2010г., искът следва да се отхвърли като неоснователен.

По отношение на исковете за установяване  задължения за договорна лихва  и обезщетение за забава, съдът намира следното:

 С три годишна давност съгласно нормата на чл. 111, б.“б“ и  б."в" от ЗЗД се погасяват и вземанията за обезщетения и за лихви. Съгласно разпоредбата на чл. 114 от ЗЗД давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. Договорната лихва е претендирана от деня на преустановяване на  плащанията  15.01.2010г., а обезщетението за забава от следващия ден  16.01.2010г. Заявлението по чл. 410 от ГПК, входирано в съда на 01.09.2015 г. за издаване на заповед за изпълнение, прекъсва давността от тази дата по смисъла на чл. 116, б. "б" ЗЗД, тъй като съгласно чл. 422, ал. 1 ГПК, искът за съществуване на вземането се смята предявен от момента на подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. При това положение съда приема с оглед общите правила на чл. 111, ал.1, б. „б“ и "в" от ЗЗД, че суми за обезщетение и лихви се дължат само за времето от три години назад, т. е от 01.09.2012г. С оглед на гореизложеното вземането за  договорната лихва  в размер на  124, 37 лв.  за периода  от 15.01.2010г. до  15.11.2010г. е погасено по давност, поради което иска следва да бъде отхвърлен.

При това положение и с оглед общите правила на чл. 111, б.в от ЗЗД съдът приема, че суми за обезщетение за забава  се дължат само за времето от три години назад, а именно за периода 01.09.2012г. до 01.09.2015г..  Дължимите суми  като обезщетение за забава за периода 01.09.2012г. до 01.09.2015г. върху изчислената по-горе главница от 228, 09 лв., на осн. чл.162 от ГПК и след използване на онлайн калкулатор, съдът изчисли, че са в размер на 69, 70лв. за горницата над сумата от 69,70 лв. до сумата от 340,21 лв., както и за периода от 16.01.2010г. до 01.09.2012г., искът следва да се отхвърли като неоснователен.

Съгласно ТР № 4 от 2013 г. на ВКС по тълк.дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС съдът следва да се произнесе за разноските, дължими в производството по установителния иск, а също така и в заповедното производство.

С оглед основателността на предявените искове, които са частично основателни от сумите по заповедното производство, съда намира, че са налице основания за ревизиране разноските по заповедното производство, като на основание чл. 78, ал.1 от ГПК ответникът, следва да понесе разноските в размер на 87,65 лв., включващи адвокатско възнаграждение и държавна такса.

Предвид изхода от спора и направеното искане от ищцовата страна за присъждането на разноски на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, съдът намира, че такива следва да бъдат присъдени в размер на 141,58 лв., съразмерно уважената част от исковете от платена държавна такса, възнаграждение за вещо лице и адвокатско възнаграждение.

На ответника на осн. чл. 78, ал.3 от ГПК  следва да бъдат присъдени направените от него разноски съразмерно  с отхвърлената част от исковете в размер на  219, 09 лв. адвокатско възнаграждение, като с оглед сложността на делото и обстоятелството, че заплатеното възнаграждение за адвокат е съгласно минималния размер, определен в Наредба № 1 от 2004г., съдът преценя като неоснователно възражението за прекомерност на адвокатския хонорар  . 

 Мотивиран от гореизложеното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

    ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „Ф.И." ЕАД, представлявано от Александер    Викторов Грихилес изпълнителен директор, седалище и адрес на управление:*** и М.К.М., ЕГН **********,***, по предявения иск с правно основание чл. 422 от ГПК, вр. чл. 79 от ЗЗД във вр. чл. 99, ал.1 от ЗЗД, че М.К.М. дължи на „Ф.И." ЕАД, по заповед за изпълнение № 1561/ 03.09.2015 г., постановена по ч.гр. дело № 2211/2015г. по описа на КРС сумата от 228,09 лв., представляваща неизплатена главница  по Договор за паричен заем 11.03.2009г., прехвърлена  с договор за цесия от 08.07.2014г., за периода  01.09.2010г. до 01.09.2015г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението в съда – 01.09.2015г., по ч.гр. дело № 2211/2015 г. по описа на КРС до окончателното й изплащане, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за главница за горницата над 228,09 лв. до претендирания размер от 639,64 лв. за периода 15.01.2010г. до 01.09.2010г. поради изтекла погасителна давност.

 ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „Ф.И." ЕАД,  представлявано от Александер    Викторов Грихилес изпълнителен директор, седалище и адрес на управление:*** и М.К.М., ЕГН **********,***, по предявения иск с правно основание чл. 422 от ГПК, вр. чл. 86 от ЗЗД във вр. чл. 99, ал.1 от ЗЗД, че М.К.М. дължи на „Ф.И." ЕАД, по заповед за изпълнение № 1561/ 03.09.2015 г., постановена по ч.гр. дело № 2211/2015г. по описа на КРС сумата от 69,70 лв., представляваща обезщетение за забава върху неизплатена главница от 228,09 лв.  по Договор за паричен заем 11.03.2009г., прехвърлена  с договор за цесия от 08.07.2014г., за периода  01.09.2012г. до 01.09.2015г., КАТО ОТХВЪРЛЯ иска  за горницата над 69,70 лв. до претендирания размер от 340,21 лв. за периода 16.01.2010г. до 01.09.2012г. поради изтекла погасителна давност.

 ОТХВЪРЛЯ, като погасен по давност, иска с правно основание чл. 422, ал.1 от ГПК, във връзка с чл. 86 от ЗЗД от ЗЗД вр. чл. 99, ал.1 от ЗЗД, предявен от Ф.И." ЕАД, ЕИК *********, представлявано от Александер    Викторов Грихилес изпълнителен директор, седалище и адрес на управление:*** против М.К.М., ЕГН **********,***, да се признае за установено, че М.К.М. дължи на „Ф.И." ЕАД сумата от 124,37 лв. договорна възнаградителна  лихва за периода  15.01.2010г. до  15.11.2010г. по Договор за паричен заем /11.03.2009г., прехвърлена  с договор за цесия от 08.07.2014г., за която е   издадена Заповед № 1561 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 03.09.2015г., по ч. гр. д.  № 2211/2015г. по описа на КРС.

ОСЪЖДА, на осн. чл. 78, ал.1 от ГПК, М.К.М., с горепосочени данни,  ДА ЗАПЛАТИ на „Ф.И." ЕАД, с горепосочени данни, сумите от: 87,65 лв., включващи адвокатско възнаграждение и държавна такса по заповедното производство и 141,58 лв., включващи държавна такса, възнаграждение за вещо лице и адвокатско възнаграждение по исковото производство, съразмерно на уважената част от исковете.

ОСЪЖДА, на осн. чл. 78, ал.3 от ГПК, „Ф.И." ЕАД, с горепосочени данни, ДА ЗАПЛАТИ на М.К.М., с горепосочени данни, разноски в размер на 219,09 лв., съразмерно  с отхвърлената част от исковете.

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред ОС – Стара Загора в 2-седмичен срок от връчването му на страните.

                                             РАЙОНЕН СЪДИЯ: