Р Е Ш Е Н И Е
№………./…………….2019г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в
открито съдебно заседание на деветнадесети юни две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДАНИЕЛА ПИСАРОВА
ЧЛЕНОВЕ: С. КИРЯКОВА
Т. КРЪСТЕВ
при участието на секретаря Албена
Янакиева, като разгледа докладваното от съдията
в.т.д.№616/2019г., по описа на ВОС, ТО, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна
жалба на ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО ОЗК ЗАСТРАХОВАНЕ АД, ЕИК
*********, София, чрез адв.Т.С. от ВАК срещу решение №402/04.02.2019г.,
постановено по ГД №12218/2018г. на 49 състав на ВРС, с което ответното
дружество, сега въззивник, е осъдено да заплати на С.С.Х.,
ЕГН **********,***, сумата от 5 889,28 лева /пет хиляди
осемстотин осемдесет и девет лева и 28 стотинки/,
представляваща дължимо и неизплатено застрахователно обезщетение за
имуществени вреди, изразяващи се в увреждане на: преден капак, фар ляв, фар десен, броня предна, декоративна решетка
централна, капачка лифт дюза - 2 бр., еърбег водач, еърбег пасажер, колан
водач, колан пасажер, калник преден ляв, абсорбер предна броня, дифузьор перки,
воден радиатор, А/С кондензатор, водачи под фарове - 2 бр., обтегач пистов
ремък, основа ляв халоген, лифт дюзи предна броня - 2 бр., метален щит пистов
ремък, очиларка предна, рог ляв, рог десен, греда под радиатори, основа предна
броня, конзоли основи предна броня - 2 бр., казанче стъкломиещо, основа преден
ляв калник, шайба хидравлична помпа и управлението на въздушните възглавници,
причинени в резултат на настъпило застрахователно събитие от 04.05.2018г. по
застрахователен договор „Каско", по застрахователна полица №
0020090201800084 от 21.02.2018г. на лек автомобил марка С Ф, с рег. № * **** **,
ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба –
13.08.2018г. до окончателното изплащане на сумата ведно с разноските.
В жалбата се излага, че решението на ВРС е
неправилно, незаконосъобразно, необосновано, постановено в разрез с
доказателствата по делото, поради което се иска неговата отмяна и отхвърляне на
иска ведно с присъждане на сторените за две инстанции разноски, вкл. за
адв.възнаграждение.
Въззивникът излага, че ищецът въпреки
разпределената му доказателствена тежест не е установил релевантните за спора
факти, а именно размера на претенцията си. Сочи, че съдът правило е възприел
наличието на правоотношение по договор „Каско на МПС”, сключен при действието
на ОУ на застрахователя за процесния л.а.Субару, модел Форестър с ДК №***; че
застрахователното събитие е настъпило в периода на действие на застраховката;
че застрахователят е уведомен от увреденото лице на 08.05.2018г.; че е
изготвена щета, съобразно която са определени частични щети в размер на
3 181.82 лева както, че застрахователят е изплатил на ищеца тази сума на
28.06.2018г. Въззивникът твърди, че доколкото исковата молба била подадена
преди представяне на документи за извършения ремонт на автомобила, размерът на
настъпилите вреди не бил установен по делото. Доказателства за възстановителния
ремонт на л.а. не били представени в първото и единствено заседание. Поддържа
се, че съгласно ОУ на застрахователя /чл.19/ , при частични щети обезщетението
се определя алтернативно по избор на заинтересованото лице – по експертна
оценка съгласно Методика на застрахователя; в доверен сервиз или по представени
оригинални разходооправдателни документи. При тотална щета се вземат предвид и
запазените части от автомобила, които се приспадат.
Въззивникът твърди, че ищецът не е основал искането
си за заплащане на обезщетение с конкретно основание – дали претендира частични
щети или тотална щета. Твърди се, че независимо от приетото от съда основание
за определяне размер на обезщетението, и в двата случая се стига до 100% от
стойността на МПС, което сочи на неоснователно обогатяване на собственика на
л.а., който запазва и собствеността, вкл.запазените части след ПТП. Според
въззивника, ищецът е следвало да представи или удостоверение за прекратяване
регистрацията на автомобила поради тотална щета, или с оглед възстановяването и
представеното удостоверение за техническа изправност на същия – да представи
разходооправдателни документи за ремонта на собственото му МПС, които да
установят действително направените разходи за възстановяване. Твърди се, че
чрез игнориране на тези доводи и възражения на ответника, се стига до
неоснователно обогатяване на увреденото лице, което е недопустимо. Съдът е
направил погрешни изводи за липса на запазени части на автомобила въпреки
изслушаната САТЕ, според която увредените детайли се намират само в предната
част и в купето. Според заключението увреждането сочело на „тотална щета” по
см.на чл.390, ал.2 КЗ. Твърди се, че въпреки експертизата, на която не е
предоставен автомобила за оглед, застрахователят не би могъл да определи
запазените части без съдействие на собственика, а последния не е предоставил
МПС на вещото лице. Поддържа се, е запазените части в конкретния случай
възлизат на 25% от действителната стойност на МПС по арг. от чл.22, ал.2 от
Методиката на застрахователя. Твърди се, че неправилно съдът е уважил и
акцесорния иск за законна лихва от предявяване на исковата молба въпреки, че в
мотивите си е приел, че забавата ще настъпи поради тоталната щета от момента на
представяне на удостоверение за прекратяване на регистрация. Претендира се
отмяна на решението на ВРС и присъждане на сторените разноски.
С отговора на въззивната жалба насрещната страна, в
срока по чл.263 ГПК, чрез адв.А., оспорва основателността на ВЖ. Поддържа се
наличието на всички предпоставки за уважаване на иска, вкл. в присъдения
размер. Поддържа наличието на „тотална щета” на МПС. Посочва се, че поради
невъзможност да се присъди повече от застрахователната стойност, която е
9 810 лева, от тази сума се приспадат платеното от застрахователя в размер
на 3 181.82 лева, неплатените вноски по договора в размер на 500.31 лева и
стойността на автомобила за скрап от 225.60 лева. Твърди се, че установяването
на запазени части и тяхната стойност е в тежест на застрахователя, чието е
възражението съгласно чл.154 ГПК. Тези твърдения останали недоказани според
въззиваемия. Неправилно се твърди, че е становището на застрахователя, че
забавата започва от представяне удостоверение за прекратена регистрация на
автомобила. Поддържа се, че забавата е от исковата молба. Твърди се, че сам
застрахователя не е снабдил ищеца с удостоверение по чл.18а, ал.2, т.1 от
Наредба № I-45 от 24.03.2000г. за регистриране, отчет, спиране от движение и
др. Твърди се изричен отказ на застрахователя да снабди молителя с
удостоверение, поради което и последния не е могъл да дерегистрира МПС и представи
удостоверение пред застрахователя за това. /р.№44 по т.дело 775/2014г. на първо
т.о. се цит. и по т.дело 1256/2014г. на второ т.о./ Претендират се сторените
разноски.
В съдебно заседание пред въззивния съд адв.Т.С.,
пълномощник на застрахователя поддържа жалбата. Допусната е корекция в
проектодоклада относно акта, от който е цитираната разпоредба на чл.22, ал.2
/от Наредба №24/2006г., а не от Методиката на застрахователя/
Насрещната страна, редовно призована, не изпраща
представител в заседанието, но не възразява по хода на делото. /докл.молба на
пълномощника на страната адв.А./
За да се произнесе по жалбата съдът съобрази, че
първоинстанционното производство е образувано по искова молба на С.С.Х. срещу
Застрахователно акционерно дружество "ОЗК Застраховане" АД с ЕИК
*********, с която са предявени искове с правно основание чл. 386, ал.1 КЗ, за
осъждане ответника да заплати на ищеца сумата от 100 лева, частичен иск от общо
6 627.18 лева, като застрахователно обезщетение за нанесени имуществени вреди,
изразяващи се в увреждане на преден капак, фар ляв, фар десен, броня предна,
декоративна решетка централна, капачка лифт дюза - 2 бр., аербег водач, аербег
пасажер, колан водач, колан пасажер, калник преден ляв, абсорбер предна броня,
дифузьор перки, воден радиатор, А/С кондензатор, водачи под фарове - 2 бр.,
обтегач пистов ремък, основа ляв халоген, лифт дюзи предна броня - 2 бр.,
метален щит пистов ремък, очиларка предна, рог ляв, рог десен, греда под
радиатори, основа предна броня, конзоли основи предна броня - 2 бр., казанче
стъкломиещо, основа преден ляв калник, шайба хидравлична помпа и управлението
на въздушните възглавници, настъпили на 04.05.2018г., по застрахователен
договор „Каско" със застрахователна полица № 0020090201800084 от
21.02.2018г., ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на
исковата молба до окончателното изплащане на сумата. Твърди се, че на 21.02.2018г.
ищецът сключил Застраховка „Каско", с клауза „Пълно каско" на личният
си автомобил марка Субару Форестер, с per. № ***, с ответното дружество със
срок на действие от 01.03.2018г. до 28.03.2019г. Твърди, че автомобила бил
застрахован за 9 810 лева, като застрахователната премия, която трябвало да
заплати съгласно застрахователна полица от 21.02.2018г. възлизала на 680.41
лева. Твърди, че на 04.05.2018г., около 17.15 часа се прибирала от работа и
навлизайки в кв.Аспарухово се движела в лявата лента. Твърди, че на спирка Джанавара
имало пешеходна пътека и изкуствена неравност на платното за движение, поради
което намалила скоростта и преминала с малка скорост и малко след това, отдясно
на платното за движение изскочило момиче, което не видяла заради автомобилите,
които се движели в дясната лента. Твърди, че уведомила ответника ЗАД „ОЗК-ЗАСТРАХОВАНЕ"
и на 08.05.2018г. служител на ответника огледал автомобила, изготвил снимков
материал и съставил Опис техническа експертиза по щета № 0020-090-0693/2018г.,
в който били описани увредените детайли. Твърди, че управлението на въздушните
възглавници също било повредено и следвало да се замени, но ответника не го
посочил в описа. Твърди, че на 28.06.2018г. като обезщетение получила сумата 3
181.82 лв. Твърди, че тази сума била много по-малка от необходимата и не можела
да покрие щетите. Претендира подмяна на частите с оригинални части. Твърди, че след
направено проучване за цените на ремонта и след приспадане на заплатеното, застрахователят
й дължи сумата в размер на 6 627.18 лв.
В срока по чл. 131 ГПК, ответникът Застрахователно
акционерно дружество "ОЗК Застраховане" АД с ЕИК *********, чрез
процесуалния си представител, депозира отговор на исковата молба, с който
оспорва исковата претенция по основание и размер. Не оспорва, че към
04.05.2018г. между ищцата и ответното дружество е съществувал валиден
застрахователен договор по полица № 0020090201800084 от 21.02.2018г. за
застраховка „Каско" на лек автомобил марка „Субару", модел
„Форестер" с per. № *** със срок на застраховката от 01.03.2018г. до
28.02.2019г. с договорена застрахователна сума от 9 810 лв., както и факта на
осъществилото се на 04.05.2018г. ПТП. Не оспорва, че на 08.05.2018г. ищцата е
подала уведомление до застрахователя за регистриране на щета, в което сочи, че
на 04.05.2018г. по време на движение със застрахования автомобил от Варна в
посока кв. Аспарухово предният автомобил рязко спрял до спирка „Джанавара"
и тя го е ударила отзад. Заявява се, че представители на ответното дружество са
извършили опис и техническа експертиза по щета, два огледа на 08.05.2018г. и на
09.05.2018г., изготвен е и снимков материал. Установено е, че са налице
посочените от ищеца повреди с изключение на управлението на въздушните
възглавници. Изтъква се, че според ищцата застрахователят й дължи
застрахователно обезщетение в общ размер от 10 000 лв., като се твърди, че тази
сума надвишава уговорената застрахователна сума от 9 810 лв. и следва да бъде
съобразена разпоредбата на чл. 390, ал. 2 от КЗ като при тотална щета. Изтъква
се, че застрахователят ще следва да репарира претърпените вреди при условията
на тотална щета, което от своя страна влече като последица възникване на
задължение за застрахования по чл. 390, ал. 1 от КЗ да представи на
застрахователя удостоверение от компетентните регистрационни органи за
прекратяване регистрацията на МПС, в което е отбелязано, че прекратяването на
регистрацията е поради настъпилата тотална щета. Изтъква се, че ищцата не е
изправна страна по застрахователния договор, поради обстоятелството, че не
изпълнила основно свое задължение в съответствие с чл. 367, ал. 1 от КЗ, а
именно да заплати в пълен размер на четири разсрочени вноски сумата от 680,41
лв., представляваща дължимата застрахователната премия. Твърди се, че ищцата е
заплатила 170,11 лв. на 21.02.2018 като незащитената премия е в размер на
510,30 лв., която следва да бъде съобразена при определяне размера на
застрахователното обезщетение.
С протоколно определение от
08.01.2019г. съдът е допуснал изменение в размера на предявения иск, който е
увеличен от 100 лева частичен иск на 5 889.28 лева.
Въз основа на твърденията и
възраженията на страните, събраните доказателства, съобразно пределите на
въззивното производство, съдът достига до следните изводи по спора:
Съдът
прецени, че подадената въззивна жалба е редовна и производството по нея
допустимо – жалбата е подадена в преклузивния срок, от надлежна страна, чрез
редовно упълномощен процесуален представител, в съответствие с останалите
изисквания на закона.
Страната
не прави доказателствени искания и не твърди извършени от първата инстанция
процесуални нарушения.
Съгласно
чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението,
по допустимостта – в обжалваната му част, а относно правилността на решението е
обвързан от оплакванията във въззивната жалба. Обжалваното решение е валидно
постановено в пределите на правораздавателната власт на съда, същото е
допустимо като постановено при наличие на положителните и липса на
отрицателните процесуални предпоставки.
По
отношение неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпореждането
на чл.269 ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания,
които в настоящия случай касаят определяне размера на
обезщетението за имуществени вреди. Поради това и предметните предели на настоящото
въззивно производство са по-ограничени от тези на първоинстанционното
производство. С въведените с ВЖ оплаквания застрахователят оспорва приетия
размер на обезвреда на собственика на автомобила като счита, че посредством
този размер се стига до неоснователно обогатяване, а последното противоречи на
правния ред и морала. Сочи, че неоснователно съдът е приел, че тежестта за
установяване на годните запазени части и детайли от автомобила е на
застрахователя. Прави довод, че напротив, доколкото автомобилът е в държане на
собственика, който е представил удостоверение за техническата му изправност към
м.август 2018г. /т.е. автомобилът е бил отремонтиран/, то не следва да бъде
обезщетяван като при тотална щета. Евентуално, ако е налице тотална щета, то
тогава ищецът следва да представи пред застрахователя удостоверение за снемане
от регистрация на МПС поради тази тотална щета, а такова не е представено.
Оспорва се решението както в определения размер обезщетение, така и в частта по
присъдените законни лихви, считано от завеждане на исковата молба на 13.08.2018г.
като съдът не е съобразил цитираната разпоредба на чл.390 от КЗ както и чл.21
от Общите условия на застрахователя.
Въззивният съд не коментира останалите предпоставки по
иска доколкото по същите страните не спорят. Не се спори по наличието на
валидно застрахователно правоотношение, настъпването на застрахователното
събитие както и отразените в описа по щета вреди по застрахованото имущество,
съответно обезщетяването на собственика на застрахования автомобил с изплащане
на сума от застрахователя.
Страните не оспорват и събраните пред ВРС доказателства,
поради което въззивният състав основана изводите върху същите.
Доколкото констатациите на вещото лице при изготвяне на
САТЕ не са оспорени от ответника, вкл. с въззивната жалба, настоящият състав
приема, че е налице „тотална щета” на процесното МПС. Съгласно чл.390, ал.2 от КЗ, същата предполага увреждане, при което стойността на разходите на
необходимия ремонт надвишава 70 на стой от действителната стойност на МПС,
която пък е определена от самия застраховател по арг. от чл.386 и чл.400, ал.3
от КЗ.
Съдът споделя изводите за определяне на обезщетение по пазарни цени на алтернативни доставчици
за нови авточасти по изложените от първата инстанция мотиви, към които препраща съгласно
чл.272 ГПК.
При определената от експерта по
САТЕ стойност на разходите, необходими за отстраняване на уврежданията в размер
на 22 435.94 лева и стойността на автомобила към
04.05.2018г. – 10 107 лева, е налице тотална щета по смисъла на чл.390 КЗ./чл.21 от ОУ/ Размерът на застрахователното обезщетение е
ограничен от максималната стойност на застрахователната сума, която в случая е
в размер на 9 810 лева, видно от застрахователната
полица. Поради това, от тази стойност,
която се явява горна граница за обезвреда на ищеца следва да се приспаднат: изплатеното обезщетение от застрахователя в размер на 3 181,82 лева, стойността на незаплатените от
ищеца вноски по застрахователната премия в общ размер от 500,31лв., данни за които се извличат
от полицата. По делото не са ангажирани
доказателства за наличие на запазени части, но към момента на
изслушване на заключението това не е било обективно възможно поради
отремонтиране на автомобила. /доказателство за това е представеното
удостоверение за преминат технически преглед към 07.08.2018г. /на л.69/ Съдът
намира, че установяването на годни части и агрегати на увредения автомобил е в
тежест на застрахователя, който е извършил два огледа на застрахованото
имущество – МПС и е могъл да обезпечи възражението си. Последния не е оспорил и
заключението на вещото лице и не е поставил допълнителна задача на същото за
установяване на възражението си. Независимо от това, при преценката си относно
адекватния размер за обезщетяване на застрахованото лице, съдът е редуцирал от
посочената по-горе сума от 9 810 лева и посочения от вещото лице размер на
автомобила за скрап от 225.60 лева. Крайната сума от 5 902.27 лева е в
по-висок размер от претендирания с изменения иск размер от 5 889.28 лева,
поради което и правилно искът е уважен до този размер.
Неоснователни
съдът намира оплакванията във въззивната жалба, че при определяне на
обезщетението следва да се съобрази посочената в Общите условия и
застрахователната полица „Каско” за оценка на вредите и разходите за
поправянето, експертна оценка. Ответното дружество не е оспорило заключението
на вещото лице, нито в хода на производството е направило възражение по смисъла
на чл.386 КЗ. При това положение застрахователят е длъжен да заплати
застрахователно обезщетение, което е равно на действително претърпените вреди
към деня на настъпване на застрахователното събитие, като това е изключено в
случаите на подзастраховане и застраховане по договорена застрахователна
стойност. По делото не са въведени и такива възражения, които биха ограничили
съда, при определяне на дължимото обезщетение. Действителната стойност на
вредите към датата на ПТП съвпада със застрахователната стойност. Съобразно
разпоредбата на чл.400, ал.2 КЗ, за възстановителна застрахователна стойност се
смята стойността за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и
качество, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж
и др., без прилагане на обезценка. Съдебната практика е категорична, че при
съдебно предявена претенция за заплащане на обезщетение, последното се определя
по действителната стойност на вредата към момента на настъпване на
застрахователното събитие, без да се проверява дали не се надхвърлят
минималните размери по Методиката към Наредба № 2/2006г. Няма различна от
посочената уредба и в приложените Общи условия на застрахователя, чл.21 от
същите. Тази практика е приложима и при сега действащия КЗ, предвид липсата на
съществени различия в уредбата на имущественото застраховане с отменения КЗ.
Действителната стойност на вредата е съизмерима със средните пазарни цени. Дори
и застрахования да е заявил изплащане на обезщетение по експертна оценка, то
това не може да доведе до отричане на възможността причинените щети на
застрахованото имущество да бъдат възмездени в размер различен от
действителната им стойност, поради което релевираното в тази насока възражение
се явява неоснователно.
Съгласно чл.193 ал.3 КЗ /отм./, сега
чл.390, ал.1 КЗ, предпоставка за изплащане от застрахователя на обезщетение за
тотална щета на МПС, е представянето на доказателства за прекратяване на
регистрацията му, т.е. изпълнението на административната процедура обуславя плащането,
а не установяване на задължението по съдебен ред. Плащането от застрахователя
може да бъде доброволно (без да е налице съдебно производство) или в изпълнение
на влязло в сила решение. И в двата случая, изпълнението/неизпълнението на
задължението за дерегистрация и представянето пред застрахователя на
доказателства за това, има значение за началния срок на забавата, но не и за
основателността на претенцията за застрахователно обезщетение. Непредставянето
на такова удостоверение води до неоснователност на претенцията за изплащане на
лихва, обезщетение за забава по чл.86 ЗЗД, но не води до неоснователност на
претенцията за застрахователно обезщетение. Спазването на изискването по чл.390 КЗ не е условие за установяването на задължението на застрахователя по съдебен
ред, а само предпоставка за определяне момента на изпадането му в забава за
изплащане на това обезщетение. Във връзка с възражението на въззивника в жалбата
му относно уважаване на иска за законна лихва от подаване на исковата молба при
липса на представено удостоверение за дерегистрация на процесния автомобил,
съдът съобразява изискванията на чл.18а, ал.2, т.1 от Наредба №I-45 от 24.03.2000г. за регистриране,
отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане,
прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и
ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните
пътни превозни средства, съгласно която собственикът на увредения автомобил
следва да се легитимира с удостоверение от самия застраховател. В конкретния
случай, при определяне на размера на обезщетението по предявената извънсъдебна
щета и в хода на съдебното производство, становището на застрахователя е било
за липса на "тотална щета", респективно не е изискал от увредения
представяне на удостоверение за дерегистрация на автомобила, нито му е предал
такова издадено от него, за да се извърши дерегистрацията. Нещо повече,
застрахователя е изплатил обезщетение за частични вреди по експертна оценка и
съобразно действащата негова Методика. Неоснователно съдът намира позоваването
във въззивната жалба на отменена вече разпоредба на чл.22 от Наредба
№24/08.03.2006г. за задължителното застраховане, съобр.уточнение в съдебно
заседание, която освен, че е отменена, не касае исковото производство, а
евентуално производството пред самия застраховател. В обобщение, становището на
ответника за отсъствие на "тотална щета", изключва възможността за
прекратяване на регистрацията на увреденото МПС по посоченият ред. В резултат
от което с поведението си самия длъжник се е поставил в забава за заплащане на
обезщетение, респективно то се дължи без допълнителни условия. Поради това,
настоящият състав намира, че обезщетението следва да бъде присъдено именно от
момента на предявяване на иска. Застрахователят е поставен в забава дори
по-рано, с подаване на застрахователната претенция.
С оглед на изложеното и поради
съвпадане на правните изводи на двете инстанции, решението на ВРС следва да
бъде потвърдено изцяло.
Поради
неоснователност на въззивната жалба разноски за производството се дължат на
въззиваемата страна. По делото е направено искане за присъждане на разноските с
отговора на въззивната жалба като са приложени доказателства за договорения и
изплатен адв.хонорар от 750 лева – списък на разноски по чл.80 ГПК и договор за
правна помощ с обективирана в него разписка за изплащане в брой на хонорара.
Поради това, в тежест на въззивника следва да бъдат възложени разноските на
насрещната страна за въззивното производство до размера от 750 лева, на
основание чл.78, ал.1 ГПК.
Водим от горното, съдът
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
изцяло решение №402/04.02.2019г., постановено по гр.дело №12218/2018г. на XLIX състав на ВРС.
ОСЪЖДА ЗАД ОЗК ЗАСТРАХОВАНЕ АД, ЕИК
**********, София да заплати на С.С.Х., ЕГН **********, от гр.Варна сторените
във въззивното производство разноски за адв.възнаграждение в размер на 750
лева, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване
съгласно чл.280, ал.3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: