№ 403
гр. Сливен, 21.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, I СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Живка К. Желязкова - Спирова
при участието на секретаря Албена Г. Василева
като разгледа докладваното от Живка К. Желязкова - Спирова Гражданско
дело № 20232230101502 по описа за 2023 година
Производството е образувано по предявени обективно съединение
искове отрицателно установителни искове за установяване недължимост на
сума с правно основание чл.124 от ГПК във вр. с чл. 439 от ГПК.
В молбата си ищцата В. С. А. твърди, че ответното дружество
"Водоснабдяване и канализация - Сливен" е образувало ч.гр.д. № 4690/2021
год. по описа на СлРС с искане за издаване на първообразен изпълнителен
лист за задължения, произтичащи за ползвана и консумирана питейна вода за
периода от 01.06.2013 год. до 31.07.2021 год. вкл. Задълженията са начислени
за абонатен № 17498, с адрес: гр. Сливен, ж.к. „Дружба" бл. 41-Д-11.
Твърди, че на основание чл. 416 от ГПК и във вр. с чл. 410 от ГПК съдът е
издал Изпълнителен лист № 1649/01.12.2021 год., като е осъдил длъжника В.
С. А. да заплати на „ВиК"-Сливен следните задължения: сумата 1116.47 лв.
(хиляда сто и шестнадесет лева и четиридесет и седем стотинки),
представляваща главница за доставена питейна вода за периода 01.06.2013
година до 31.07.2021 година вкл., сумата 399.26 лв. (триста деветдесет и девет
лева и двадесет и шест стотинки), представляваща лихва за забавата за
периода от 30.07.2013 година до 02.09.2021 год.; сумата 30.31 лв. (тридесет
лева и тридесет и една стотинки), представляваща държавна такса по сметката
на СлРС за издаване на Заповед за изпълнение № 2174/2021 год.
1
Сочи, че въз основа на изпълнителен лист е образувал последващо
изпълнително дело № 198/2023 год. по описа на ЧСИ Миглена Минкова с per.
№ 768, с район на действие Окръжен съд Сливен. В качеството си на взискател
по изпълнителното дело „Водоснабдяване и канализация" ООД град Сливен е
поискал от съдебния изпълнител принудително да събере задължението.
Съдебния изпълнител по молба на взискателя е наложил запор на трудовото
възнаграждение със запорно съобщение от 01.03.2023 год., което е изпратено
до работодателя на ищцата.
Сочи, че задълженията по ИД № 198/2023 г. към 01.03.2023 год. са за
периода от 01.06.2013 год. до 11.03.2023 год. в общ размер на сума от 2257.76
лв. (две хиляди двеста петдесет и седем лева и седемдесет и шест стотинки)
по описа на ЧСИ Миглена Минкова, както следва: сумата от 1116.47 лв.
(хиляда сто и шестнадесет лева и четиридесет и седем стотинки),
представляващи главница за доставена питейна вода за периода 01.06.2013 год.
до 31.07.2021 год. вкл., сумата от 429.57 лв. (четиристотин двадесет и девет
лева и петдесет и седем стотинки), неолихвяема сума за периода 30.07.2013 г.
до 02.09.2021 год., сумата от 158.90 лв. (сто петдесет и осем лева и деветдесет
стотинки), представляваща лихва върху цялото задължение за периода от
датата на образуване до 01.03.2023 год., сумата 26.60 лв. (двадесет и шест лева
и шестдесет стотинки) присъдени разноски, сумата 336.00 лв. (триста
тридесет и шест лева), разноски по ИД № 198/2023 год., сумата 190,22 лв. (сто
и деветдесет лева и двадесет и две стотинки) такса по т. 26 от Тарифа за такси
и разноските по ЗЧСИ с включен ДДС в полза на ЧСИ Миглена Минкова.
Изтъква, че незаконосъобразно и в противоречие с ГПК кредитора
„Водоснабдяване и канализация" ООД град Сливен е предприел действия по
ИД № 198/2023 г., така като има издадени три предходни ИЛ между същите
страни, за същия период и същото задължение, което се явява недопустимо.
Съгласно чл. 408, ал. 1 от ГПК Изпълнителния лист се издава в един
екземпляр, подписан от съдия от съответния съд. По електронната система на
СлРС са отразени четири граждански дела със заявител „Водоснабдяване и
канализация" ООД - гр. Сливен с длъжник по тях В. С. А., с ЕГН **********,
а водените дела са: ч.гр.д. № 5254/2017 год.; ч.гр.д. № 1915/2019 год. ч.гр.д. №
376/2021 год. и ч.гр.д. № 4690/2021 год.
Твърди още, че през 2017 г. е образувано ч.гр.д. № 5254/2017 год. по
което е издадена Заповед за незабавно изпълнение и издаден изпълнителен
лист за консумирана питейна вода за периода от 01.06.2013 год. до 31.08.2017
год., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 18.10.2017 год.
до окончателното изплащане за следните суми: 618.73 лв., 140.45 лв.
представляваща лихва, изтекла към 03.10.2017 год., 26.00 лева (двадесет и
шест лева) - деловодни разноски.
През 2019 год. „Водоснабдяване и канализация" ООД – гр. Сливен е
образувало ново ч. гр.д № 1915/2019 год. по описа на СлРС с искане за
издаване на нова Заповед и изпълнителен лист за периода от 01.09.2017 г. до
2
31.01.2019 г. за следните суми: 737.66 лв. (седемстотин тридесет и седем лева
и шестдесет и шест стотинки), представляващи главница за доставена и
консумирана питейна вода за периода 01.09.2017 г. до 31.01.2019 г.; 55.22 лв.
(петдесет и пет лева и двадесет и две стотинки), изтекла към 20.03.2019 г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 08.04.2019 г. до
окончателното изплащане и сумата от 25 лв. (двадесет и пет лева) деловодни
разноски по ч. гр.д. № 1915/2019 год. по описа на СлРС.
През 2021 год. ответното дружество е образувало ново ч.гр.д. №
376/2021 г. по описа на СлРС за издаване на Заповед за изпълнение по която е
издаден нов изпълнителен лист за задължения за периода от 01.02.2019 год. до
31.10.2020 год., както следва: сумата от 805.77 лв. (осемстотин и пет лева и
седемдесет и седем стотинка), представляваща главница за периода от
01.02.2019 г. до 31.10.2020 год., сумата 59.37 лв. (петдесет и девет лева и
тридесет и седем стотинки), законна лихва към 03.02.2021 год., сумата от 25
лв. (двадесет и пет лева) деловодни разноски по ч.гр.д. № 376/2021 год.
Изтъква, че в нарушение на принципите на добросъвестност кредитора
е образувал три изпълнителни дела, по които течът паралелни лихви, някой от
които се застъпват в изпълнителните дела. Отделно от това разноските за
образуване на изпълнителни дела, както и съдебни такси се дублират и са
завишени, поради причина, че има издадени три предходни изпълнителни
листа за същите задължения и периоди, както следва: изп. дело № 1515/2021
год. за период 01.09.2017 г. до 31.01.2019 г.; изп. дело № 974/2022 год. за
периода 01.02.2019 г. до 31.10.2020 год.; изп. дело № 198/2023 год. за периода
от 01.06.2013 г. до 31.07.2021 г. с дублирана лихва от 03.02.2021 год. до
03.07.2021 год. и с дублирани задължения по които има вече издадени
изпълнителни листи.
Изтъква, че в настоящия случай длъжникът е задължен да заплати на
взискателя задължения, който са погасени по давност, за които има издаден
предходен изпълнителен лист. Отделно от това длъжника е задължен да
плаща дублиращи се лихви в заповедното и изпълнителното производство.
Разноските за образуване на заповедните и изпълнителни дела също се
дублират, като събираните такси на основание т. 26 по тарифата на ЧСИ са
завишени.
За да бъде отстранен този порок сочи, че следва изпълнителен лист №
1649/01.12.2021 год. издаден на основание Заповед № 2174/2021 год. по ч.гр.д.
№ 4690/2021 год. да бъде обезсилен изцяло, като незаконосъобразно издаден.
Сочи, че ответното дружество е държател на издадените изпълнителни листи,
които са ценна процесуална книга, за които е установено, че не са загубени и
се извършват съответните изпълнителни действия.
Предвид гореизложеното, моли съда да обезсили изцяло Изпълнителен
лист № 1649/01.12.2021 год., издаден въз основа на Заповед № 2174/2021 год.
3
по ч.гр.д. № 4690/2021 год., като незаконосъобразен.
Моли съда да осъди ответната страна да заплати направените разноски в
настоящото производство. Моли да бъдат изискани и приложени към делото
ч.гр.д. № 5254/2017 г. по описа на СлРС, ч.гр.д. № 1915/2019 г. по описа на
СлРС, ч.гр.д. № 376/2021 г. по описа на СлРС, ч.гр.д. № 4690/2021 г., както и
изпълнителни дела № 1515/2021 г., изп. д. № 974/2022 г., изп. д. № 198/2023 г.
по описа на ЧСИ Миглена Минкова, с per. № 768, с район на действие
Окръжен съд Сливен.
При условията на чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба
от ответното дружество, с който заявява, че оспорва предявеният иск и счита
същият за неоснователен.
Прави се признание, че действително съдът е сезиран от ищцовата страна
с искане за обезсилване на конкретно цитиран изпълнителен лист. Описана е
фактическата обстановка, като е цитирал наличие на влязла в сила заповед за
изпълнение, което е предпоставка и основание за издаване на изпълнителен
лист. Изтъква, че не са налице доказателства за исканата отмяна, т.е.
изпълнителния лист е издаден въз основа на влязъл в сила съдебен акт, който
се ползва със съответния стабилитет. Ответната страна счита, че липсват
данни, относно обезсилване на заповедта за изпълнение, а освен това
липсвали и твърдения, за това. Излага възражение, че ищеца не е възразил в
производството по издаване на заповед за изпълнение, не е оспорил това
задължение, не е представил доказателства за неговото изпълнение или не е
предявил отрицателно установителен иск, което изключва възможността към
момента на отмяната на заповедта за изпълнение, както и за атакуване на
издадения въз основа на нея изпълнителен лист.
Намира, че ако се претендират едни и същи задължения по няколко
изпълнителни дела (което не отговаря на действителността), то може да
претендира недължимост на дублираните суми по реда на 439 от ГПК, но в
случая такава хипотеза не е налице.
Сочи, че по ч.гр.д. № 5254/2017 г. по описа на PC - Сливен на
дружеството не е издаван изпълнителен лист, а на служител на ответника е
обяснено, че делото липсва и не е намерено. Това обстоятелство е видно и в
момента, а именно че делото липсва и изпълнителен лист не е издаван. Не е
ясно и какъв е периода, за който е била заповедта за изпълнение. Намира, че
след като липсва делото, то това води на ситуация в която няма яснота за това
какъв е бил изхода от него. Счита, че изпълнителен лист е издаден едва по
ч.гр.д. № 1649/2021 г. по описа на PC - Сливен.
Изтъква, че не отговаря на истината и твърдението, че задълженията се
претендират по няколко дела. При подробно запознаване с приложените дела е
видно, че претенцията е за обобщен период от 01.06.2013 г. до 31.07.2021 г. и
няма помесечни задължения, които да се претендират два или повече пъти. В
случай, че ищецът счита, че е налице дублиране може да предяви иск, относно
4
изпълнението им, но очевидно не е сторил това, тъй като задълженията не са
заплатени. В случай, че е налице двойно изпълнение, то след като е налице
съответното основание може да предяви иск за плащането им без основание,
но и това не е сторено. Не се противопоставя да бъдат приети писмените
доказателства представени с исковата молба.
Предвид изложеното, моли съда да отхвърли предявения иск, като
неоснователен. Претендира за присъждане на направените по делото
разноски.
Съдът е оставил исковата молба без движение с Протоколно
определение № 1469/09.11.2023 г.
Постъпила е допълнителна искова молба от В. С. А., в която уточнява,
че е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по ч.гр.д. №
4690/2021 г. по описа на СлРС. В заявлението е посочено, че титуляр на
партида № 17498 е В. С. А., като е посочен адрес: гр. Сливен, кв. „Българка“
бл. 41, вх. Д, ап. 11, който адрес не отговаря на адреса на длъжника. Изтъква
се, че посочената сума в размер на 1116,47 лв. представлява стойността на
доставена и консумирана питейна вода за периода от 01.06.2013 г. до
31.07.2021 г., както и мораторна лихва в размер на 399,26 лв. и държавна такса
в размер на 30.31 лв.
Излага аргументи, че в първообразен изпълнителен лист по ч.г.д. №
4690/2021 г. по описа на СлРС взискателя е образувал изп. дело № 198/2023 г.
при ЧСИ Миглена Минкова с район на действие СлОС по което е започнато
принудително събиране на вземането по Заповед № 2174/2021 год. по която са
предприети принудителни действия, за което е имало издадена вече издадена
заповед и първообразен изпълнителен лист в предходно заповедно
производство по ч.гр.д. № 5254/2017 г. В деловодната програма било отразено,
че това ч.гр.д. е унищожено, но има влязла в сила заповед и изпълнителен
лист за сумите 618,73 лв., представляваща незаплатена главница за доставена
и консумирана питейна вода за периода 01.06.2013 г. до 31.08.2017 г. в размер
на 618.73 лв., както и 140,45 лв. лихва към 03.10.2017 г.
Кредиторът не е завел дело, с което да се снабди с дубликат на
изпълнителния лист, тъй като първообразът е загубен. Вместо него е завел
ново заповедно производство, а именно ч.гр.д. № 4690/2021 г.
Моли да се признае за установено, че В. А. не дължи на ВиК – Сливен
ООД сумата от 521,21 лв. за консумираната питейна вода за периода
01.06.2013 г. до 31.04.2017 г. по ч.гр.д. № 4690/2021 г. като намира, че това
производство е недопустимо, тъй като длъжника не бил уведомен за
предходното ч.гр.д. № 5254/2017 г.
Постъпил е отговор от ответното дружество „Водоснабдяване и
канализация" ООД по допълнителната молба с вх. № 576/2024 г., с който
намира иска за допустим, но неоснователен.
5
Ищецът е сезирал съда с искане за обезсилване на цитирания
изпълнителен лист. Прави се признание, че действително съдът е сезиран от
ищцовата страна с искане за обезсилване на конкретно цитиран изпълнителен
лист. Описана е фактическата обстановка, като е цитирал наличие на влязла в
сила заповед за изпълнение, което е предпоставка и основание за издаване на
изпълнителен лист. Изтъква, че не са налице доказателства за исканата
отмяна, т.е. изпълнителния лист е издаден, въз основа на влязъл в сила
съдебен акт, който се ползва със съответния стабилитет. Ответната страна
счита, че липсват данни, относно обезсилване на заповедта за изпълнение, а
освен това липсвали и твърдения, за това. Излага възражение, че ищеца не е
възразил в производството по издаване на заповед за изпълнение, не е оспорил
това задължение, не е представил доказателства за неговото изпълнение или
не е предявил отрицателно установителен иск, което изключва възможността
към момента на отмяната на заповедта за изпълнение, както и за атакуване на
издадения въз основа на нея изпълнителен лист.
Намира, че ако се претендират едни и същи задължения по няколко
изпълнителни дела (което не отговаря на действителността), то може да
претендира недължимост на дублираните суми по реда на 439 от ГПК, но в
случая такава хипотеза не е налице.
Сочи, че по ч.гр.д. № 5254/2017 г. по описа на PC - Сливен на
дружеството не е издаван изпълнителен лист, а на служител на ответника е
обяснено, че делото липсва и не е намерено. Това обстоятелство е видно и в
момента, а именно че делото липсва и изпълнителен лист не е издаван. Не е
ясно и какъв е периода, за който е била заповедта за изпълнение. Намира, че
след като липсва делото, то това води на ситуация в която няма яснота за това
какъв е бил изхода от него. Счита, че изпълнителен лист е издаден едва по
ч.гр.д. № 1649/2021 г. по описа на PC - Сливен.
Изтъква, че не отговаря на истината и твърдението, че задълженията се
претендират по няколко дела. При подробно запознаване с приложените дела е
видно, че претенцията е за обобщен период от 01.06.2013 г. до 31.07.2021 г. и
няма помесечни задължения, които да се претендират два или повече пъти. В
случай, че ищецът счита, че е налице дублиране може да предяви иск, относно
изпълнението им, но очевидно не е сторил това, тъй като задълженията не са
заплатени. Намира, че основанието за плащане не е изпълнителния лист, а
облигационното отношение между страните и двойното изпълнение на
поетото задължение, което прави по-късно изпълненото като изпълнено без
основание, но такава претенция няма. Намира, че в настоящия процес освен за
неоснователност на предявения иск се поставя разглеждането на въпроса и на
неговата допустимост, за която съдът следва да следи служебно.
Предвид изложеното, моли съда да отхвърли предявения иск, като
неоснователен. Претендира за присъждане на направените по делото
разноски.
6
В с.з. ищцата се явява лично и с пълномощник, молят съда да уважи
изцяло исковите претенции. Претендират за присъждане на направените по
делото разноски.
Ответното дружество се представлява от пълномощник, който моли
съда да отхвърли изцяло исковите претенццци. Претендира за присъждане на
направените по делото разноски.
От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено
следното от фактическа и правна страна:
Горната фактическа обстановка е несъмнена. Тя се установява от
събраните по делото писмени доказателства, които съдът кредитира изцяло
като безпротиворечиви, взаимно допълващи се и неоспорени от страните.
Не е спорно, че ищцовото дружество „Водоснабдяване и канализация -
Сливен" е подало заявление, въз основа на което на 13.10.2021 г. е образувано
ч.гр.д. № 4690/2021 год. по описа на СлРС, по което е издадена Заповед
№2174/14.10.2021г. на основание чл. 410 от ГПК за главница в размер на 1116,
47 лева, представляваща начислена по фактури стойност за доставена и
консумирана питейна вода за длъжник с аб. №17498 за периода 01.06.2013г. до
31.07.2021г., ведно със законна лихва от 13.10.2021 г. до изплащане на
вземането и мораторна лихва от 30.07.2013г. до 02.09.2021г. в размер на 399,26
лева и д.т. в размер на 30,31 лева.
Видно от поставения печат върху заповедта, изп. лист е издаден на
01.12.2021г. е получен на 08.09.2022г. от Кина Михайлова. Това заповедно
производство е архивирано с арх.№ 251/2023 г.
От следващото ч.гр.д.№ 5254/2017 г. по описа на СлРС, по което е
издадена Заповед № 3497/20.10.2017 г. на основание чл. 410 от ГПК за
главница в размер на 618, 73 лева, представляваща начислена по фактури
стойност за доставена и консумирана питейна вода за длъжник с аб. № 17498
за периода 01.06.2013 г. до 31.08.2017 г., ведно със законна лихва от 18.10.2017
г. до изплащане на вземането и мораторна лихва от 30.07.2013г. до
02.09.2021г. в размер на 140,45 лева и д.т. в размер на 26 лева.
Видно от поставения печат върху заповедта, изп. лист е издаден на
21.11.2017 г., но не е получен, тъй като е на стр.13 по архивираното заповедно
производство ч.гр.д.№ 5254/2017 г. с арх.№ 251/2023г.
7
От така представеното към доказателствения материал трето заповедно
производство се установи, че по ч.гр.д.№ 1915/2019г. по описа на СлРС, по
което е издадена Заповед №1377/15.04.2019г. на основание чл. 410 от ГПК за
главница в размер на 737, 66 лева, представляваща начислена по фактури
стойност за доставена и консумирана питейна вода за длъжник с аб. №17498 за
периода 01.09.2017г. до 31.01.2019г., ведно със законна лихва от 20.03.2019 г.
до изплащане на вземането и мораторна лихва от 30.07.2013г. до 02.09.2021г. в
размер на 55,22 лева и д.т. в размер на 25 лева.
Видно от поставения печат върху заповедта, изп. лист е издаден на
19.06.2019 г., но е получен на 02.07.2019 г. по архивираното заповедно
производство ч.гр.д.№ 1915/2019 г. с арх.№ 5173/2019 г.
От приложеното четвърто заповедно производство безспорно се установи,
че в следващото ч.гр.д.№ 376/2021 г. по описа на СлРС, по което е издадена
Заповед № 260207/04. 20.2021г. на основание чл. 410 от ГПК за главница в
размер на 805,77 лева, представляваща начислена по фактури стойност за
доставена и консумирана питейна вода за длъжник с аб. № 17498 за периода
01.02.2019г. до 31.10.2020г., ведно със законна лихва от 03.02.2021 г. до
изплащане на вземането и мораторна лихва от 30.07.2013г. до 02.09.2021г. в
размер на 59,37 лева и д.т. в размер на 25 лева.
Видно от поставения печат върху заповедта, изп. лист е издаден на
02.06.2021 г., като е получен на 25.08.2021 г, тъй като е на стр.14 по
архивираното заповедно производство ч.гр.д. № 376/2021 г. с арх.
№5154/2021г. по описа на Районен съд – Сливен.
От приложените изпълнителни производства съдът проследи
отношенията между длъжника и взискателя в тяхната хронологичност, като се
установи, че на 19.10.2021г. ЧСИ Миглена Минкова е образувала изп.д.
№1515/2021 г, въз основа на изп. лист от 19.11.2019г. по ч.гр.д.№1915/2019г.
по описа на СлРС за главница в размер на 737, 66 лева, представляваща
начислена по фактури стойност за доставена и консумирана питейна вода за
длъжник с аб. №17498 за периода 01.09.2017 г. до 31.01.2019 г., ведно със
законна лихва от 20.03.2019 г. до изплащане на вземането и мораторна лихва
от 30.07.2013г. до 02.09.2021г. в размер на 55,22 лева и д.т. в размер на 25
лева. Върху цитирания изп. лист са поставени печати, че са изплатени всички
дължими суми по изп. лист .
8
На 01.08.2022 ЧСИ Минкова образува ново изп. производство, а именно
изп.д. № 974/2022 г. въз основа на изп. лист от 02.06.2021 г. по ч.гр.д. №
376/2021 г. по описа на СлРС за изплатени суми, като последното отбелязване
е на 20.04.2023 г.
Така от приложеното изп. д. № 198/2023 г. по описа на ЧСИ Минкова се
установи и доказа, че на 16.02.2023 г. е образувала това производство на база
на представения от взискателя изпълнителен лист № 1649/01.12.2021 г. по
ч.гр.д.№ 4690/2021 г. по описа на СлРС, като на гърба на него са поставени
печати за изплатени 2 суми на обща стойност 32,46 лева, последната на
12.04.2023 г.
От представените справки по трите изпълнителните дела се установи и
доказа, че ищцата макар, че не е ползвател на услугите на ВиК, което
безспорно се установява и доказва от направените изводи от колегата Минев
от представеното по делото влязло в сила съдебно решение № 686/19.07.2024
г. по гр.д. № 705/2023 г., в което е прието, че в издадените от община Сливен
удостоверения № 9400-10289 и №9400-10291 от 22.05.2023г., удостоверяващи
постоянния и настоящия адрес на ищцата е гр.Сливен, ул. "Хан Крум"№ 13,
който е съвсем различен от този за който са направени начисленията, а именно
апартамент находящ се в кв. „Българка“ бл. 41-Д-11.
По делото е прието, че от другите две издадени от общината
удостоверения - 9400-10287 и 9400-10288 се установява и че ответницата има
брат - Денчо Стоянов Дрянков, чийто адрес е онзи на родителите им, вече
покойници - гр. Сливен, кв."Българка" бл.41, вх."Д", ап.11. Майката на ищцата
Нина Дрянкова е починала през 2007 г., а баща Стоян Дрянков е починал през
2015-та година. По несъмнен начин, че през процесния период от време- от
01.08.2021г. до 31.08.2022г., ищцовото дружество е доставяло вода до обект,
находящ се на адрес: гр. Сливен, кв.„Българка" бл. 41, вх. Д, ап. 11.
Количествата й не са отчитани чрез преглед, от негов служител -инкасатор, на
показанията на нарочния за това уред- водомер, а както се изрази
представителя на ищцовото дружество, тези количества са начислявани
служебно. В тази връзка той се позовава на обстоятелството, че през целия
период от време водомера в жилището е бил повреден, както и на чл.23 ал.8,
т.1 от общите си условия.
От представените извлечения от образуваните изпълнителни дела от на
стр. 77 до 79 по делото се установи и доказа, че действително ищцата, въпреки
9
че няма качеството на потребител на услугите на „ВиК“ дружеството е
изплатила всички калкулирани задължения за адрес: гр. Сливен, кв. „Българка,
41-Д-11 с аб. № 17498.
Следователно съдът прави извод, че по изпълнително дело № 198/2023 г.
по описа на ЧСИ Минкова, образувано въз основа ч.гр.д. № 4690/2021 г. за
периода 01.06.2013 г. до 31.07.2021 г. на съдия Коджабашева са изплатени
главницата, мораторните лихви и държавните такси. И е останал остатък от
1,54 лв.
По изпълнително дело № 974/2022 г. по описа на ЧСИ Минкова
образувано въз основа ч.гр.д. № 376/2021 г., касаещо периода 01.02.2019 г. до
31.10.2020 г. е прекратено и няма остатък за плащане.
По изпълнително дело № 1515/2021 г. по описа на ЧСИ Минкова
образувано въз основа ч.гр.д. № 1915/2019 г., касаещо периода 30.07.2013 г. до
02.09.2021 г. също е изплатено и е прекратено, липсва остатък за плащане.
В тази насока е и отговора на ВиК – Сливен до ответницата, в което
уточняват, че изп. д. № 1515/2021 г. и № 974/2022 г. са прекратени, поради
цялостно изплащане на сумите.
Действително по делото се събраха доказателства, от които е видно, че
по изпълнителния лист по ч.гр.д. № 5254/2017 г. с арх. № 251/2023 г. не е
получен, поради бездействие от страна на взискателя. Очевидно сумите по
този изпълнителен лист по ч.гр.д. № 5254/2017 г. са включени в ново
заповедно производство ч.гр.д. № 4690/2021 г. Следователно твърденията на
ищцовата страна за недължимост на тези суми се доказаха, поради следните
няколко съображения изложени по-горе.
Съпоставяйки двете заповедни производства действително се установи,
че по ч.гр.д. № 5254/2017 г. касаещо период на начислени суми от 01.06.2013 г.
до 31.08.2017 г. главницата и лихвите са на стойност 618.73 лв., а мораторната
лихва е 140.45 лв., а по ч.гр.д. № 4690/2021 г. в което се претендират сумите
начислени за периода от 01.06.2013 г. до 02.09.2021 г., в който всъщност
период е включен повторно периода за който е издадена заповед по чл. 410 от
ГПК по ч.гр.д. № 5254/2017 г. Аритметично пресметнати сумите от
представената справка по ч.гр.д. № 4690/21 г. за повторно включения период
от 01.06.2013 г. до 31.08.2017 г. възлиза на главница 530.38 лв. и мораторна
лихва 29.23 лв.
Съдът прави извод, че е налице тотално разминаване на претендираните
от ВиК- Сливен суми за един и същи период, включени в двете заповедни
производства цитирани в предходния абзац, като задължения.
Налице е произнасяне на съда повторно за претендирания период по
ч.гр.д. № 4690/2021 г., поради което съдът приема за основателни твърденията
на ищцовата страна за недължимост на тези суми претендирани с това
10
заповедно производство за процесния период. От друга страна от
приложените справки към отговора на ВиК-Сливен от стр. 77-79 по делото се
установи и доказа, че изпълнително дело № 198/2023 г. по описа на ЧСИ
Минкова са изплатени напълно главницата, мораторните лихви и дължимите
такси, образувани въз основа на изпълнителния лист по ч.гр.д.№ 4690/2021 г.,
като е останал остатък от 1,54 лв.
Следователно сумите, описани в заповедно производство № 5254/2017
г., по които не е получен изпълнителния лист са вече изплатени по изп. дело №
198/2023 г. по описа на ЧСИ Минкова, образувано въз основа на изпълнителен
лист, издаден по ч.гр.д. № 4690/2021 г., в който всъщност повторно са
включени задълженията за периода 01.06.2013 г. до 31.08.2017 г. по ч.гр.д. №
5254/2017 г. по описа на СлРС.
По тези съображения, съдът приема за установено, че ищцата не дължи
на ответното дружество начислените суми по ч.гр.д. № 5254/2017 г. –
главница, лихви и разноски за периода от 01.06.2013 г. до 31.08.2017 г., поради
изплащането им по изпълнително дело № 198/2023 г. на ЧСИ Минкова по
изпълнителен лист издаден въз основа на заповед за изпълнение по ч.гр.д. №
4690/2021 г. по описа на СлРС, в което са включени повторно сумите за
посочения период.
Разгледани по същество исковете са основателни и доказани и следва да
се уважат в пълен размер.
С оглед изхода на процеса ответното дружество следва да заплати на
ищцата направените по делото разноски в общ размер на 563.70 лв., от които
63.70 лв. държавна такса и 500 лв. за адвокатско възнаграждение.
Ръководен от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено по отношение на В. С. А., ЕГН
********** от гр. Сливен, ул. “Хан Крум“ № 13, със съдебен адрес: гр.
Сливен, бул. „Цар Освободител“ № 4, ет. 4, офис 10, чрез адв. И. И. от АК –
Благоевград, че НЕ ДЪЛЖИ на „Водоснабдяване и канализация-Сливен”
11
ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Сливен, ул.
„Шести септември” № 27, със съдебен адрес: гр. Сливен, ул. „Георги Сава
Раковски“ 14, ет. 3, чрез адв. К., начислените суми по ч.гр.д. № 5254/2017 г. по
описа на СлРС – главница, лихви и разноски за периода от 01.06.2013 г. до
31.08.2017 г., поради изплащането им по изпълнително дело № 198/2023 г. на
ЧСИ Минкова, образувано по изпълнителен лист, издаден въз основа на
заповед за изпълнение № 2174/14.10.2021 г. по ч.гр.д. № 4690/2021 г. по описа
на СлРС, като недължими.
ОСЪЖДА „Водоснабдяване и канализация-Сливен” ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Сливен, ул. „Шести
септември” № 27 да заплати на В. С. А., ЕГН ********** от гр. Сливен, ул.
“Хан Крум“ № 13, със съдебен адрес: гр. Сливен, бул. „Цар Освободител“ №
4, ет. 4, офис 10, чрез адв. И. И. от АК – Благоевград направените по делото
разноски в общ размер на 563.70 лв. (петстотин шестдесет и три лева и 70
стотинки), от които 63.70 лв. държавна такса и 500 лв. за адвокатско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалвано пред Сливенски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
12