№ 168
гр. Сливен , 29.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, I СЪСТАВ в публично заседание на
тринадесети юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Иван М. Димитров
при участието на секретаря Росица Н. Стоянова
като разгледа докладваното от Иван М. Димитров Административно
наказателно дело № 20212230200697 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 – чл. 63 от ЗАНН.
Постъпила е жалба от П. МЛ. Д. срещу НП № 570953-F594037/23.04.2021
г. на Началник на отдел ”Оперативни дейности” – Бургас в ЦУ на НАП, с
което на основание чл. 273 от ДОПК и е наложено адм. наказание - ГЛОБА
в размер на 500 лв., за нарушение на чл. 13 от ДОПК, с която иска НП да
бъде отменено изцяло, като незаконосъобразно и неправилно.
В с.з. жалбоподателката, чрез своя пълномощник – адв. Ст.Р., иска НП да
бъде отменено. Претендира за направените по делото разноски.
В с.з. въззиваемата страна, чрез своя представител иска НП да бъде
потвърдено, като правилно и законосъобразно.
Съдът като съобрази събраните по делото гласни и писмени
доказателства – поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установена
следната фактическа обстановка:
На 16.02.2021 г. инспектори по приходите извършили при ТД НАП –
Бургас, извършили проверка на студио по йога. За целта сактосъст. Е. по
предварителна заявка участвала в йога практиката. След завършване на
1
практиката повечето участници си тръгнали. Проверяващите започнали
проверка, т.к. за заплатената такса за участие жалбопод. не издала фискален
бон. Поискали еясно какви документи от жалбопод. Тя им дала личната си
карта и се обадила по телефона на свид. Д., който и е баща и също е участвал
н практиката. Д. се върнал в залата. Видял, че в залата има лица без маски и
посъветвал жалб. Д. да си тръгва. Тя си взела личната карта и си тръгнала.
За извършената проверка бил съставен ПИП серия АА №
0053509/16.02.2021 г.
За извършеното на жалбоподателя бил съставен АУАН №
F594037/24.02.2021 г., с който деянието било квалифицирано като нарушение
на чл. 13 от ДОПК. Актът бил предявен на жалбоподателката, която след като
се запознала със съдържанието му е дала обяснения.
На основание така съставения АУАН било издадено и обжалваното НП
№ 570953-F594037/23.04.2021 г., с което било наложено посоченото по-горе
наказание.
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена и
доказана въз основа на събраните по делото гласни и писмени доказателства и
доказателствени средства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност.
Съдът кредитира показанията на разпитаните по делото актос. Е.Е. и
свидетелите С.Р. и М.Д. тъй като те се подкрепят със събраните по делото
други доказателства - протокол за извършена проверка, АУАН и НП.
Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна съдът
направи следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима - подадена е в рамките на
преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от надлежна страна /лице, което е
санкционирано/. Разгледана по същество, тя е основателна.
Жалбопод. Д. е обвинена за нарушение на следните текстове от ДОПК: -
Чл. 13. ал.1 Участниците в производствата са длъжни да оказват съдействие и
да предоставят информация при условията и по реда на този кодекс на органа
по приходите и публичния изпълнител при изпълнение на правомощията им
по чл. 12, ал. 1 – 4, а наказана по чл. 273 Който не окаже съдействие на орган
2
по приходите или публичен изпълнител или възпрепятства упражняването на
правомощията им, се наказва с глоба от 500 до 1000 лв. за физическите лица,
а за едноличните търговци и юридическите лица - с имуществена санкция в
същия размер.
Съдът констатира нарушения на процедурата, както при съставяне на
акта, така и при издаване на НП. В съставеният акт и издаденото въз основа
на него НП е посочено, че нарушението е извършено П.Д.. По делото не
стана ясно от къде АНО е приел, че жалбопод. не е оказала съдействие на ОП.
Напротив самите проверяващи свидетелстват, че жалб. е дала личната си
карта. Наказаната Д. в своите обяснения заявява, че за последно е
практикувала в тази зала и е нямала никакви други документи, т.е. не е могла
да представи исканите документи. По делото въобще не стана ясно какви
точно документи са искани от Д. и в какво точно се изразява обвинението
„неоказване съдействие на ОП във връзка с изпълнение на сл. им
задължения“.
В наказателното постановление, следва изрично да е описано
нарушението, датата и мястото, където е извършено, както и обстоятелствата,
при които е извършено и доказателствата, които го потвърждават, съгласно
разпоредбата на чл. 57, ал.1, т. 5 от ЗАНН. В конкретния случай съдът
намира, че издаденото НП не отговаря на изискванията на чл. 57, ал. 1, т. 5 от
ЗАНН, тъй като в него не са посочени елементите от състава на
административното нарушение, за което е издадено. В съставения АУАН и в
издаденото НП липсват дата и място на извършване на нарушението съгласно
разпоредбите на чл. 42, т. 3 от ЗАНН, респективно разпоредбите на чл. 57, ал.
1, т. 5 от ЗАНН. Видно съставеният АУАН – в същото няма посочено място и
време на извършване на нарушението. По същият начин липсва и място и час
на извършване на нарушението и в издаденото НП. Липсата на време и място
на извършване на нарушението, е накърнило правото на защита на
наказаното лице, тъй като жалбоподателят е бил лишен от възможността да
разбере конкретно кога и какво нарушение се твърди, че е извършил. От
друга страна неспазването на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, прави невъзможно
упражняването на съдебен контрол за законосъобразност на обжалваното НП,
доколкото районния съд в производството по обжалване на НП по реда на чл.
59 – 63 от ЗАНН, следва да установява съществуването или
3
несъществуването на описаното в НП административно нарушение и
съответно – съпоставяне на установеното действие или бездействие на
жалбоподателя със съответната действаща правна норма, регламентираща
същото като административно нарушение, което се предпоставя от
индивидуализация на съответното административно нарушение, съобразно
всички изисквания на чл. 57 от ЗАНН.
Разпоредбата на чл. 57 от ЗАНН е императивна, тъй като осигурява
правото на защита на привлечения към административно – наказателна
отговорност, в чието съдържание се включва е правото му да знае точно
какво административно нарушение се твърди, че е извършил, за да може да
организира защитата си в пълен обем. Административно – наказващият орган
следвало да спази всички изисквания на нормите на ЗАНН, включително и на
чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, като неспазването на това изискване води до
незаконосъобразност на наказателното постановление и същото следва да
бъде отменено. Друго съществено нарушение и липсата на описание на
нарушението. По делото не стана ясно в какво точно е обвинена жалб. Д..
АНО е следвало да посочи по какъв начин е следвало да окаже Д. съдействие
и какви документи е следвало да представи. Стана ясно, че тя е имала и
представила лична карта, но не стана ясно какви други документи е следвало
и не е представила.
От друга страна ако проверяващите са били без маски, така както
свидетелства Д. то Жалб. е била права, че е напуснала залата, т.к. по това
време, а и сега в публични затворени пространства носенето на маски е
задължително. Съдът не е в състояние да провери дали проверяващите са
били с маски или не. В с.з. свид. Д. заяви, че били без маски, Свид. Р. заяви,
че бил с маска, а актост. не си спомняла.
Последно но не по важност съдът следва да посочи, че даже и да е
осъществен състава на описаното по горе нарушение деянието е пример за
класически маловажен случай. За да е деянието такова, то следва от него да
не са настъпили никакви вредни последици, каквито в случая липсват, или
неговата обществена опасност да е незначителна. Едно деяние представлява
маловажен случай, когато степента на засягане на охраняваните от закона
обществени отношения е много ниска. Преценката дали дадено деяние следва
да се квалифицира, като маловажно е строго индивидуална. Преценяващият
4
орган следва да изхожда освен от накърнените обществени отношения, така
също и от личността на дееца, на пострадалия, както и от сферата на самите
обществени отношения, които се засягат. Необходимо е да се изследват и
начина на извършване на деянието, мотивите и подбудите водили дееца при
извършването му, не на последно място и отзвука който деянието има в
обществото. В процесния случай извършеното е точно такова. Касае се за
малък обект с явно минимални продажби. Този извод се налага от свид.
показания, че са практикували 3-4 човека, а залата е ползвана за последен
път.
От деянието не са настъпили никакви вредни за фиска последици.
Ето защо административно-наказващият орган след като се е запознал с
фактите и обстоятелствата е следвало да квалифицира случая като маловажен
и да приложи чл. 28 от ЗАНН. Впрочен АНО въобще не е обсъждал
наличието евентуално на малов. случай.
Преценката за маловажност на деянието подлежи на съдебен контрол и
когато съдът намери, че АНО не е приложил правилно закона, то това
нарушение следва да бъде отстранено. В този смисъл е Тълкувателно решение
№ 1/12.12.2007 год. на ВКС, ОСНК, постановено по Т.Н.Д. № 1/2007 год. по
описа на ВКС, както и костантната практика на СлАС, напр. КАНД 132/20 г.
Мотивиран от посоченото съдът прие, че следва да отмени атакуваното
НП, ето защо:
РЕШИ:
5
ОТМЕНЯ НП № 570610-F605170/20.04.2021 г. на Началник на отдел
”Оперативни дейности” – Бургас в ЦУ на НАП, с което на П. МЛ. Д. с ЕГН
********** от гр. С., съдебен адрес: гр. Сливен, ул. Г.С.Раковски № 1, офис 6
, чрез адв. Ст.Р. и е наложено административно наказание ГЛОБА в размер
на 500 лв. на осн. чл. 273 от ДОПК като НЕПРАВИЛНО и
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд
- Сливен в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
6