Мотиви към присъда по НОХД № 3391 / 2016г. по
описа на ПРС, 5 н.с.
Районна
прокуратура – гр. Пловдив е повдигнала обвинение срещу подсъдимите по делото,
както следва:
1. против И.Г.В. в това, че през периода от 27.10.2011г. до 11.03.2013г.
в гр.Пловдив,в условията на продължавано престъпление,пред надлежен орган на
властта - *** Я.С. от Второ РУ на
МВР по досъдебно производство № 863/2011г. по описа на същото РУ на МВР, и пред
председателя и състава на 7-ми нак.състав на Пловдивския РС по н.о.х.д. №
2273/12г. по описа на ПРС, като свидетел писмено и устно, съзнателно е
потвърдил неистина относно местонахождението си през нощта на 1.08.2011г. срещу
02.08.2011г. и относно това кой е ползвал мобилен телефон с № ***, както и
относно продължителността на близката му връзка с лицето А.С., а също и относно това дали е присъствал като очевидец на
нанесен побой от лицето В.Р. над С.Т. през същата нощ на 1.08.2011г. срещу 02.08.2011г.,а
именно:
- на 27.10.2011г. пред надлежен
орган на властта - *** Я.С. от Второ РУ на МВР,Пловдив,по досъдебно
производство № 863/2011г. по описа на същото РУ на МВР, е заявил: :“ Не познавам човек с имена В.Р. по прякор „***“….Не съм бил през
месец август 2011г. през нощта на
бензиностанция „Шел“ на бул.“Копривщица“,заедно с Д. /обв.Ш./……Не познавам
човек с имена С.Х.Т.“ и
пред съда
- председателя на 7 нак.състав при РС, Пловдив,по н.о.х.д. № 2273/2012г.
- на
31.07.2012г. е заявил : „ В началото на месец август 2011г.не съм ставал
свидетел на инцидент.В този период от време,а именно около 25.07.2011г. до
05-06.08.2011г.бях на село - с.***.Към онзи момент имах два телефона на мое
име.Единият го ползвах аз,другия моята приятелка.Моя не го помня,но помня този
на моята бивша приятелка ,а именно - ***.А.Х.С. й е името….Доста време вече не
сме заедно.Повече от година. Септември-октомври се разделихме с нея и искам да
забравя всичко свързано с нея.Тя тогава учеше,не работеше….Към
02.08.2011г.бяхме заедно,не бяхме още разделени. От 25.07.20121г. до
05-06.2011г. тя си беше в Пловдив…..Тя не беше с мен в с.***.С нея в с.*** не съм
бил.С подсъдимия се запознах,когато ни викаха в досъдебното
производство.Познавам един от свидетелите,които са отвън. Друг в залата не
познавам.Преди това не съм го срещал
даже и визуално подсъдимия“.
- на
2.10.2012г. е заявил: „Моите познати ме наричат „***“.На 2.08.2011г.не съм бил
в района на бензиностанция“Шел“.Не съм ставал очевидец на побой,нанесен над
пострадалия С.Т.. Не съм му помагал да преодолее наранявания,които са му били
нанесени. На 2.08.2011г. имахме нещо като юбилей.С това го свързвам. Аз за това
помня датата.Аз не бях с нея тогава.Телефонът беше с нея…На 2.08.2011г. моята
приятелка ползваше моя телефон.“
- На
11.03.2013г. като свидетел е заявил: „ Телефон *** е мой,но мисля че го
ползваше А.С..Разделени бяхме с нея преди да ме разпитате тук,може би повече от
година…Той и към момента е активен и е мой.Понастоящем нямаме отношения,откакто
се разделихме е датата,не помня точно как е било.…Не поддържаме отношения.Само
по интернет си пишем - „Здравей.Как си?“,нормални приятелски отношения….Около
тази дата не съм бил в Пловдив,но точно коя,как и защо е датата,не помня точно
как е било.През януари 2013г. не съм провеждал многократни телефонни разговори
с А.С.“ - престъпление по чл.290 ал.1,вр. чл.26 ал.1 от НК.
2. против Д.М.Ш. в това, че през периода от 24.10.2011г. до 5.06.2012г. в гр.Пловдив, в
условията на продължавано престъпление, пред надлежен орган на властта - *** Я.С.
от Второ РУ на МВР, гр.Пловдив, по досъдебно производство № 863/2011г. по описа
на същото РУ на МВР, и пред председателя на 7-ми нак.състав на Пловдивския РС,
по н.о.х.д. № 2273/2012г., като свидетел, писмено и устно, съзнателно е
потвърдил неистина относно причината за възникване и развоя на скандал между
лицата В.Р. и С.Т. и нанесен побой от Р. над Т. през нощта на 1.08.2011г. срещу
02.08.2011г., както и относно присъствието на този побой като очевидец на обв.И. Г.В., както и относно постигната по телефона
договорка между Ш.,В. и Р. за среща в района на бензиностанция””Шел” находяща
се на бул.”Копривщица” в гр.Пловдив,като:
- на
24.10.2011г. пред надлежен орган на властта - *** Я.С.,при Второ РУ на МВР,Пловдив,по
досъдебно производство № 863/2011г. по описа на Второ РУ на МВР, е заявил: “
Това беше през юли или август 2011г.С В. Р. се видяхме в „Смирненски“
случайно,беше още светло,тъкмо се смрачаваше. Той ми е приятел от година-
две.Отидохме към бензиностанция „Шел“,след като малко се разходихме из
квартала,която се намира на бул.“Копривщица“. Беше около 22 часа и нещо.Веднага
седнахме на една маса отвън сами.Взехме си двамата една бутилка от литър и
половина бира,май беше „Загорка“.Седнахме да си изпием и почнахме да си
говорим.След около 20 минути дойдоха още две момчета,около двадесет
годишни,седнаха при нас.Аз знам за тях,че са от Смирненски,нищо друго не
знам,нито имената,нито къде учат,нито къде работят,нищо.Просто ги познавам по
физиономия от квартала……Към 23,30 часа откъм блока,откъм линиите се прояви едно
момче С.,когото знам като А.……С. дойде при мен,каза „Здравей,как си“ и след
това застана зад В..В. беше седнал от лявата ми страна,масата беше
правоъгълна,със заоблени ъгли.Нещо си говориха,но не чух какво….В. стана да
отиде някъде,сигурно до тоалетната,но като измина метър и половина- два от
масата по посока на задния вход на бензиностанцията,С. тръгна към
него,прегърнаха се и се сбутаха като на шега.Сборичкаха се с ръцете и двамата
паднаха на земята.Не видях кой кого подсече и как стана падането,но и двамата
паднаха на земята….Аз веднага станах и ги вдигнах - помогнах и на двамата да
станат.Те паднаха на един метър от мен.Никой друг не е ставал да им помогне.Аз
помогнах и на двамата да станат.Никой не е ритал или удрял С.,аз гледах през
цялото време.С. си взе едно столче и седна при нас….Седна между мен и В.…никой
не е карал С. насила да седи при нас, той
просто си седна.На С. нищо му нямаше,ни съм видял да му има нещо на С. - нито
кръв,нито счупен зъб,нищо.На В. също му нямаше нищо….Познавам И.,по прякор „***“,фамилията
му е В..На хиляда процента съм убеден,че не беше там тази вечер,абсолютно съм
сигурен. Аз вдигнах С. и В. от земята. Другите момчета само си седяха….С. не е
бил удрян и ритан тази вечер.Двамата с В. паднаха,след като се сборичкаха като
на шега. Това е.“ и
- на
5.06.2012г. пред съда - председателя на 7-ми нак.състав на Районен съд,Пловдив
и пред съдебния състав по н.о.х.д.№
2273/2012г.е заявил: „Видяхме се с В.Р. след 22,00-23,00 часа,мисля че веднага
отидохме на бензиностанция“Шел“.От бензиностанцията купихме бира и седнахме в
задната част.Мисля,че на масата през цялото време до идването на С. бяхме
сами.Със С. сме учили заедно в едно училище.Той е по-малък от мен…..като седна
при нас,не съм ги слушал какво си говорят с В.,но те си говореха за някакви
неща…..С. имаше заядлив,приповдигнат тон. Не съм слушал как се заяждаше,тонът
му беше приповдигнат и заядлив,не съм го слушал какво говори….Не разбрах защо В.
стана от масата.Когато погледнах,видях че са станали.Аз гледах към масата и не
съм ги гледал тях…..Мисля,че бях на около един метър от масата,когато С.
започна да посяга с дясната си ръка в юмрук.Мисля,но не съм сигурен дали успяда
го удари,мисля,че имаше удар,не знам,но посегна.Паднаха и двамата.От този удар С.
не падна,мисля ,че не е залитнал.Когато посегна се хванаха някак си двамата,на
2-3 метра максимум от масата.Двамата се държаха,бяха прегърнати,не помня кой
беше отгоре,кой отдолу.Не помня да съм чул някакъв шум от удар.Аз им помогнах
да се изправят.Аз ги вдигнах.станаха и седнаха пак на масата.Не видях В. да има
нещо ударено,и на С. нищо му нямаше.Постояхме още малко и С. си тръгна…..Беше
агресивен,бих казал заядлив….Познавам И.в. от квартала.Знам ,че му викат „***“.
Той не е бил там.На масата не помня да е имало други хора докато станахме..Кръв
по лицето на С. не съм видял и по главата му не съм видял да има кръв.С. удари В.
по гърдите и се сборичкаха.В. го хвана и се обърна.Двамата почнаха да се хващат
и като паднаха бяха още хванати.През цялото време се държаха.С. мисля,че беше
сам тази вечер.Не помня да е имало друго момче с него или да го е чакал
някой…..С. провокира агресията която доведе до този конфликт….Не е имало удари
с юмруци и ритници.На бензиностанцията В. не съм го виждал този ден.Като се
изправиха В. и С. седнаха отново на масата “ - престъпление по
чл.290 ал.1,вр. чл.26 ал.1 от НК.
В
съдебно заседание представителят на прокуратурата поддържа обвиненията със
същата правна квалификация на деянията. По отношение на индивидуализиране на
наказанията предлага на подсъдимите
да бъдат наложени наказания при
условията на чл.54 от НК – лишаване от свобода за срок от по една година и шест
месеца ефективно за всеки един от тях при първоначален общ режим.
Подсъдимите в съдебно заседание не дават обяснения по
обвиненията, не се признават за виновни.
Лично и чрез защитниците си считат, че следва да бъдат оправдани по
повдигнатите им обвинения, тъй като не са извършили престъпленията, за които са
предадени на съд.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди доводите и съображенията на страните,
намира за установено следното:
ДЕЯНИЕ
Подсъдимият И.Г.В. е роден на ***г***,живее в същия град,
не е женен, има завършено средно образование, неосъждан /реабилитиран по право/,
с ЕГН **********, студент в Колежа по икономика и администрация в гр.Пловдив, работещ
в областта на строителството.
Подсъдимият Д.М.Ш. е на ***г***, живущ ***, ***,
български гражданин, неженен, неосъждан,
със средно образование, работещ ***, ЕГН **********.
През
месец август 2011г. И.В. ползвал мобилен телефон с № ***, регистриран на негово
име, а Ш. ползвал мобилен телефон с № ***,също регистриран на негово име. Техният познат В.Р. през август 2011г.
ползвал мобилен телефон с № ***, регистриран на негово име. По същото време И.В.
имал приятелка - А.С.. През август 2011г. А.С. ползвала мобилен
телефон с № ***, който бил регистриран на името на майка й Д. С.. Прякорите на В.
и на В.Р. били съответно „***“ и „***“.
На
1.08.2011г. в гр.Пловдив около 22,30 - 23 часа В. и Ш. заедно с Р. се намирали
на бензиностанция „Шел“ и и били седнали на маса и консумирали напитки. В
компанията им известно време имало и още
едно лице, чиято самоличност не е могло да се установи.
Същата
нощ на 1.08.2011г.срещу 02.08.2011г. свидетелите С.Т. /непълнолетен към онзи
момент/ и К.Т. около 01,30 часа на 02.08.2011г. се срещнали и отишли до
бензиностанция „ Шел“, находяща се на бул.“Копривщица“ в съседство със
супермаркет „Лидъл“,откъдето решили да си купят цигари. Пристигайки на место в
бензиностанцията влезнал само свид. С.Т., за да купи цигари,а свид.Т. останал
отвън на спирката на автобус № 37, тъй
като бил гол до кръста и му било неудобно да влиза в търговския обект. Чакал
свид.Т. около 15 минути, но тъй като същият се забавил, Т. си тръгнал. Всъщност
през това време свид.Т. закупил кутия цигари и излизайки от търговската част на
бензиностанцията и насочвайки се към източния вход, откъдето бил влезнал /т.е.
не през района с бензиноколонките, а от страничния вход/, някой му свирнал и
обръщайки се неочаквано получил силен удар в областта на устата, нанесен му от В.Р..
Зашеметен от неочакваното поведение, Т. паднал назад по гръб на пода и си ударил главата. От неочаквания и
непредизвикан с нищо побой над него, Т. получил счупване на първия горен ляв
зъб, лицето му било разкървавено, както и имал множество охлузвания по лицето и
шията, вкл. и в областта на едното око. Същият изпитвал силни болки както в тилната
област на главата която си ударил в пода, така и в областта на устата му, бил
замаян и изплашен. В.Р. се върнал към масата, където седял преди това заедно с
двамата подсъдими Ш. и В. и още едно неустановено лице. Ш. не реагирал, а В. отвел
на масата Т. и поставил ръцете си на раменете на пострадалия го задържал на
масата, въпреки желанието му да си тръгне, за да му спре кръвотечението, което
бършел с нещо като кърпа. След известно време свид.Т. си тръгнал. Позвънил на
приятеля си - свид.Т., на когото казал,
че е пребит. Свид.К.Т. отишъл до дома на пострадалия Т. и го заварил във видимо
лошо съС.ие- с наранявания и отоци, с наранена уста, ударено око и пукната
глава. Св.Т. бил уплашен и дори заеквал. Накратко разказал на приятеля си, че
бил пребит след като закупил цигари в бензиностанцията и бил спрян от три
момчета. Посочил като автор на побоя лицето В.Р., познат му с прякора „***“ и
казал, че същият бил в компания с лицата
И. с прякор „***“ и друго момче от квартала - Д..
Свид. С.Т.
в присъствието на Т. се обадил по телефона на родителите си – свидетелите Х.Т.
и З.Т., които били на почивка на морето, заедно с по-малкия
им син. Обяснил им накратко, че е пребит и дори се разплакал. Бил посъветван
веднага да потърси лекарска помощ, а на сутринта родителите му тръгнали от
морето да се прибират за гр.Пловдив.
Свидетелите
Т. и Т. отишли до спешното отделение на УМБАЛ „Св.Георги“, където била оказана
медицинска помощ на последния. Когато родителите на Т. *** разбрали, че има
счупен зъб, и го завели на преглед при свид.Г. Д. - С., която била семеен
стоматолог на сем.Т.. След преглед на зъбния статус свид.С. констатирала, че
действително С.има счупен горен ляв зъб /резец/. На 4.08.2011г. на свид.С.Т. било
издадено след преглед съдебно медицинско удостоверение, от което било видно, че
в резултат на побоя му е причинено разстройство на здравето, извън случаите на
чл.128 и чл.129 от НК.
По
повод на този инцидент срещу В.Р. било образувано досъдебно производство №
863/2011г. по описа на Второ РУ на МВР - гр.Пловдив. В хода на същото от ст.
разследващ полицай Я.С. били разпитани
като свидетели лицата И.В. и Д.Ш., като на същите преди разпитите им били
разяснени правата, които имат в качеството си на свидетели и били изрично
предупредени , че носят наказателна отговорност за лъжесвидетелстване.
Всеки
от двамата подсъдими, самостоятелно, воден от криво разбрано чувство за
солидарност с В.Р. всеки от тях двамата решил да му „помогне“ като
лъжесвидетелства.
В
изпълнение на взетото от него решение В. като свидетел по дознание №863/2011г. по описа на ІІ РУ
на МВР, пред надлежен орган на властта – *** Я.С., при разпита му като свидетел
на 27.10.2011г. съзнателно излъгал за местонахождението
си през нощта на 1.08.2011г. срещу 02.08.2011г. и относно това дали е
присъствал като очевидец на нанесен побой
от лицето В.Р. над С.Т. през
същата нощ на 1.08.2011г. срещу 02.08.2011г. Пред разследващия полицай Я.С. по същото досъдебно производство след
призоваване при разпита му като свидетел
на 27.10.2011г. И.В. е заявил следното пред разследващия: “ Не познавам
човек с имена В.Р. по прякор „***“….Не
съм бил през месец август 2011г. през
нощта на бензиностанция „Шел“ на бул.“Копривщица“, заедно с Д./т.е. обв.Ш./……Не
познавам човек с имена С.Х.Т.“. Целта на В. при депозирането на тези неистински
показания била да укрие факта, че е видял лично нанасянето на побой от страна
на неговия приятел В.Р. над пострадалия свид.С.Т. и по този начин да му
помогне, като попречи да се разкрие обективната истина по воденото срещу Р.
наказателно производство.
По
същото досъдебно производство и пред същия разследващ полицай бил призован и
разпитан като свидетел и подсъдимия Д. Ш.. Същият решил да помогне на В.Р., като
депозира показания, различни от истинското положение на нещата. Като свидетел
по цитираното досъдебно производство №863/2011г. по описа на ІІ РУ на МВР, пред
надлежен орган на властта – *** Я.С., Ш. съзнателно потвърдил неистина, т.е.
излъгал, относно причината за възникване и развоя на скандала между лицата В.Р.
и С. Т. т.е. за това че безпричинно, Р. нанесъл побой над Т. през нощта на
1.08.2011г. срещу 02.08.2011г. както и относно присъствието на този побой като
очевидец на другия настоящ подсъдим - И.
Г.В.. Отрекъл присъствието на В.,
за да може по този начин, заедно с обясненията на Р., да подкопае доверието на
разследващите органи в истинността на показанията на свид.Т.. Така, подс.Ш. по цитираното досъдебно производство в
протокол за разпит от дата 24.10.2011г. като свидетел заявил пред
разследващия следното:
„Това беше през юли или август 2011г .С В. Р.
се видяхме в „Смирненски“ случайно,беше още светло,тъкмо се смрачаваше. Той ми
е приятел от година- две.Отидохме към бензиностанция „Шел“,след като малко се
разходихме из квартала,която се намира на бул.“Копривщица“. Беше около 22 часа
и нещо. Веднага седнахме на една маса отвън сами. Взехме си и двамата една
бутилка от литър и половина бира,май беше „Загорка“.Седнахме да си изпием и
почнахме да си говорим.След около 20 минути дойдоха още две момчета,около
двадесет годишни,седнаха при нас.Аз знам за тях,че са от Смирненски,нищо друго
не знам,нито имената,нито къде учат,нито къде работят,нищо.Просто ги познавам
по физиономия от квартала……Към 23,30 часа откъм блока,откъм линиите се прояви
едно момче С.,когото знам като А.……С. дойде при мен,каза „Здравей,как си“ и
след това застана зад В..В. беше седнал от лявата ми страна,масата беше
правоъгълна,със заоблени ъгли.Нещо си говориха,но не чух какво….В. стана да
отиде някъде,сигурно до тоалетната,но като измина метър и половина- два от
масата по посока на задния вход на бензиностанцията,С. тръгна към
него,прегърнаха се и се сбутаха като на шега.Сборичкаха се с ръцете и двамата
паднаха на земята.Не видях кой кого подсече и как стана падането,но и двамата
паднаха на земята….Аз веднага станах и ги вдигнах - помогнах и на двамата да
станат.Те паднаха на един метър от мен.Никой друг не е ставал да им помогне.Аз
помогнах и на двамата да станат.Никой не е ритал или удрял С.,аз гледах през
цялото време.С. си взе едно столче и седна при нас….Седна между мен и В.…никой
не е карал С. насила да седи при нас, той
просто си седна.На С. нищо му нямаше,ни съм видял да му има нещо на С. - нито
кръв,нито счупен зъб,нищо.На В. също му нямаше нищо….Познавам И.,по прякор „***“,фамилията
му е В..На хиляда процента съм убеден,че не беше там тази вечер,абсолютно съм
сигурен. Аз вдигнах С. и В. от земята. Другите момчета само си седяха….С.не е
бил удрян и ритан тази вечер.Двамата с В. паднаха,след като се сборичкаха като
на шега. Това е“.
Вследствие
воденото разследване бил изготвен обвинителен акт срещу В.Р. за престъпление по
чл.131 ал.1 т.12, вр. чл.130 ал.1 от НК с пострадал свид.С.Т.. По така внесения
обвинителен акт било образувано НОХД № 2273/2012г. по описа на Пловдивския
районен съд, седми нак.състав, по което започнало разгледане на делото в
съдебна фаза по общия ред.
В хода
на провежданото съдебно следствие по н.о.х.д. № 2273/2012г. по описа на ПРС, седми
нак.състав, Ш. и В., били призовавани и разпитвани в качеството им на
свидетели. Преди разпита им като такива, председателят на съдебния състав е
разяснил правата и задълженията им като свидетели и същите са били предупредени
за наказателната отговорност по чл.290, ал.1 от НК при лъжесвидетелстване. Въпреки
това, отново водени от приятелските им чувства към В.Р. по това дело, всеки от
тях сам за себе си решил да му помогне, като отново депозира показания, в които
да потвърди неистина за обстоятелства от съществено значение за разкриване на
обективната истина по случая. Всеки от тях решил да следва позицията, която
заел при разпита му на досъдебното производство, вместо да се отрече
своевременно от дадените лъжливи свидетелски показания по дознанието.
На
датите 31.07.2012г., 02.10.2012г. и 11.03.2013г. пред състава на РС, в
качеството си на свидетел, И.В. устно заявил съответно следното:
На 31.07.2012г. пред
съдебния състав заявил следното:
„ В началото на месец август 2011г.не съм
ставал свидетел на инцидент.В този период от време,а именно около 25.07.2011г.
до 05-06.08.2011г.бях на село - с.***. Към онзи момент имах два телефона на мое
име.Единият го ползвах аз,другия моята приятелка.Моя не го помня,но помня този
на моята бивша приятелка ,а именно - ***.А.Х.С. й е името….Доста време вече не
сме заедно.Повече от година. Септември-октомври се разделихме с нея и искам да
забравя всичко свързано с нея.Тя тогава учеше,не работеше….Към
02.08.2011г.бяхме заедно,не бяхме още разделени. От 25.07.20121г. до
05-06.2011г. тя си беше в Пловдив…..Тя не беше с мен в с.***.С нея в с.*** не
съм бил.С подсъдимия се запознах,когато ни викаха в досъдебното производство.Познавам
един от свидетелите,които са отвън. Друг в залата не познавам.Преди това не съм го срещал даже и визуално подсъдимия“.
На 2.10.2012г. като
свидетел е заявил следното:
„Моите познати ме наричат „***“.На
2.08.2011г.не съм бил в района на бензиностанция“Шел“.Не съм ставал очевидец на
побой,нанесен над пострадалия С.Т.. Не съм му помагал да преодолее
наранявания,които са му били нанесени. На 2.08.2011г. имахме нещо като юбилей.С
това го свързвам. Аз за това помня датата.Аз не бях с нея тогава.Телефонът беше
с нея…На 2.08.2011г. моята приятелка ползваше моя телефон.“
На 11.03.2013г. като
свидетел е заявил:
„Телефон *** е мой,но мисля че
го ползваше А.С..Разделени бяхме с него преди да ме разпитате тук,може би повече
от година…Той и към момента е активен и е мой. Понастоящем нямаме
отношения,откакто се разделихме е датата,не помня точно как е било.…Не
поддържаме отношения.Само по интернет си пишем - „Здравей.Как си?“,нормални
приятелски отношения….Около тази дата не съм бил в Пловдив,но точно коя,как и
защо е датата,не помня точно как е било.През януари 2013г. не съм провеждал
многократни телефонни празговори с А.С.“.
По този начин на датите 13/07/2012г. и 02/10/2012г. пред
7-ми нак.състав на Пловдивския РС по н.о.х.д.№ 2273/12г. по описа на ПРС, като
свидетел устно и съзнателно потвърдил неистина /излъгал/ относно
местонахождението си през нощта на 1.08.2011г. срещу 02.08.2011г. както и за това
дали е присъствал като очевидец на нанесен побой от лицето В.Р. над С. Т. през същата нощ на 1.08.2011г. срещу
02.08.2011г., като отрекъл последното – т.е. отново излъгал, че не е присъствал
на инцидента.
Подс.Ш.
също бил призоваван и разпитван в качеството му на свидетел по н.о.х.д. №2273/2012г. по описа на
Пловдивския РС, седми нак.състав, като пред съда устно е депозирал следните свидетелски показания:
На 05.06.2012г. в
съдебно заседание като свидетел е заявил следното:
„Видяхме се с В.Р. след 22,00-23,00 часа, мисля
че веднага отидохме на бензиностанция“Шел“.От бензиностанцията купихме бира и
седнахме в задната част.Мисля,че на масата през цялото време до идването на С.
бяхме сами.Със С. сме учили заедно в едно училище.Той е по-малък от мен…..като
седна при нас,не съм ги слушал какво си говорятс В.,но те си говореха за
някакви неща…..С. имаше заядлив,приповдигнат тон. Не съм слушал как се
заяждаше,тонът му беше приповдигнат и заядлив,не съм го слушал какво говори….Не
разбрах защо В. стана от масата.Когато погледнах,видях че са станали.Аз гледах
към масата и не съм ги гледал тях…..Мисля,че бях на около един метър от
масата,когато С. започна да посяга с дясната си ръка в юмрук.Мисля,но не съм
сигурен дали успяда го удари,мисля,че имаше удар,не знам,но посегна.Паднаха и
двамата.От този удар С. не падна,мисля ,че не е залитнал.Когато посегна се
хванаха някак си двамата,на 2-3 метра максимум от масата.Двамата се
държаха,бяха прегърнати,не помня кой беше отгоре,кой отдолу.Не помня да съм чул
някакъв шум от удар.Аз им помогнах да се изправят.Аз ги вдигнах.станаха и
седнаха пак на масата.Не видях В. да има нещо ударено,и на С. нищо му
нямаше.Постояхме още малко и С. си тръгна…..Беше агресивен,бих казал
заядлив….Познавам И.в. от квартала.Знам ,че му викат „***“. Той не е бил там.На
масата не помня да е имало други хора докато станахме..Кръв по лицето на С. не
съм видял и по главата му не съм видял да има кръв.С. удари В. по гърдите и се
сборичкаха.В. го хвана и се обърна.Двамата почнаха да се хващат и като паднаха
бяха още хванати.През цялото време се държаха.С. мисля,че беше сам тази
вечер.Не помня да е имало друго момче с него или да го е чакал някой…..С.
провокира агресията която доведе до този конфликт….Не е имало удари с юмруци и
ритници.На бензиностанцията В. не съм го виждал този ден.Като се изправиха В. и
С.седнаха отново на масата.“
По този начин пред 7-ми
нак.състав на Пловдивския РС, по н.о.х.д. № 2273/2012г. Ш.,в качеството му на
свидетел по това дело устно и съзнателно е потвърдил неистина относно причината
за възникване и развоя на скандал между лицата В.Р. и С.Т. – т.е. относно
безпричинната агресия на Р., защото на
същия е било повдигнато обвинение за нанесена телесна повреда по хулигански
подбуди, както и относно факта на самия нанесен побой от Р. над Т. през нощта
на 1.08.2011г. срещу 02.08.2011г. Той излъгал и относно присъствието на този
побой като очевидец на И. Г.В., като отрекъл да е бил там.
Воденото
срещу В.Р. н.о.х.д.№ 2273/2012г. по описа на ПРС 7 н.с. завършило с присъда, с
която същото лице било признато за виновно в извършване на престъпление по
чл.131 ал.1 т.12,вр. члр.130 ал.1 от НК, като на основание чл.78 а от НК Вл.Р.
бил освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно
наказание от 1000 лв. глоба. Р. обжалвал
тази присъда, но с решение по в.н.ч.х.д. № 1080/13г. Пловдивският ОС потвърдил обжалваната присъда.
ДОКАЗАТЕЛСТВА
Гореописаната фактическа обстановка се установява от
следните, събрани по делото доказателствени материали:
- от
свидетелските показания на свидетелите С.Х.Т., Х.С. Т., К.Т.Т., З.Д.Т., Г.М.Д. и И.А.В. относно
фактите, възприети и изложени от всеки едни от тях съобразно субективните им
възможности, както следва:
С.Т. /разпитан
пред съда в с.з. от 25/10/2016/ даде ясни и обективни показания, въпреки
изтеклия период от време и обстановката, в която се намираше при разпита – пред
двамата подсъдими и тримата им защитници и видимото притеснение, което
изпитваше. При постановяване на присъдата, съдът ползва и прочетените на
основание чл. 281 ал. 5 вр. ал. 1 т. 1 от НПК показания на свид. С. Х.Т., дадени
пред орган на досъдебното производство, в протокол за разпит от 24.01.2014 г. на л. 128 гръб, от том І на досъдебното производство, в началната им част, за които констатира
съществено противоречие, относно датата на инцидента, и в крайната част на
същата страница /последни 10 реда/ относно присъстващите на инцидента и
задържането на место на свидетеля лица. Предвид изреченото от него твърдение за
друг период на инцидента и присъстващи лица се яви съществено противоречие с
показанията му, спрямо тези, дадени пред разследващия орган. Така
констатираното противоречие според съда се дължи на изтеклия период от време,
за което и свидетелят поясни, че не си спомня / „Възможно е да е така, както го прочетохте, да се е случило 2011 г.
– началото на м.август, на 02.08.2011г., доста време е минало. Другото е
така както съм казал. Не си спомням всичко вече. Под непознатия имам предвид,
че действително бяха четирима общо, а не
трима”/. Свидетелят признава, въпреки младата си възраст тогава, че е
искал да закупи цигари. В тази насока са и показанията на Т. и свид.В., на
които съдът ще се спре по-долу в настоящите мотиви.
Не се
опорочава заявеното от този свидетел и баща му, че едва ли не те сега
лъжесвидетелстват /по възражението на адв.С./, защото са имали интерес от това,
бидейки конституирани като граждански ищец по н.о.х.д.№2273/2012г. на
ПРС. Заявеното от тези свидетели относно наличните
телесни увреди се подкрепя от СМУ, показанията на свид.С., видяното от Т.,
както и от свид.Т., който оставил приятеля си на бензиностанцията и след 15
мин. видял, какво е било съС.ието на С., който пък на свой ред веднага му
разказал случката и назовал лицата, които се намирали там и кой какво е сторил.
Тези му показания са непротиворечиви и последователни. Липсва каквато и
индикация свид.С.Т. да си измисля лица, които да са му нанесли побоя и държали
след това на масата, съобщено ведната и на свид.Т. – т.е. относно факта, че побой му нанесъл Р.,
а там са били и В. и Ш. /” ...При
излизането някой ми свирна, обърнах се и ми
нанесе силен удар. Познавам отпреди това лице -В.. След ударите ме
извикаха на тяхната маса. Извикаха ме В., Д.
и другото момче ../посочва подс. В./. Седнах на масата, той дойде зад
мен и с някаква кърпа или нещо ме избърса, защото си бях ударил главата, бях
паднал при удара...”/.
Тук следва да се подчертае, че свид.СТ.Т. сам пред съда, започна разказа си с посочване
присъстващите на инцидента лица, наричайки ги по име– Д. и В., както и по
отношение на И. В., който не го е познавал от по-рано и затова го посочи, за
когото поясни, че му бършел раната след удара. Освен това, относно
неустановеното лице, също присъствало там, за който пък не е сочел в никой
период от пет години след инцидента, кое е това лице, т.е. той е останал
неиндентифициран от пострадалия, за да си измисли персонажа и на това лице.
Съдът намира преките свидетелски показания на свид.С.Т. за обективни,
подкрепени с останалите макар и косвени гласни и писмени доказателства, защото
заедно с тях образува непротиворечива и еднопосочна доказателствена маса,
водеща на извода за авторството и виновността на предадените на съд лица.
Във
връзка с изложеното, съдът кредитира показанията и на свид. К.Т., основно
прочетените такива на основание чл.
281 ал. 5 вр. ал. 1 т. 2 пр. ІІ от НПК, тъй като този свидетел не
си спомняше за каквито и да е съществени
обстоятелства за инцидента със свид. С.Т., с когото е бил заедно в един
момент преди и след това във въпросната
нощ. Доколкото лаконично разказа в общи линии пред съда, че имал бегъл спомен
за това, съдът ползва и показанията му, дадени непосредствено пред съда в с.з. от 25/10/2016г., в които потвърждаваше
за случката, но без съществена конкретика, както и прочетени такива изцяло,
дадени пред разследващия орган. Поради обстоятелството, че на всички конкретни
въпроси, задавани от страните и председателя
на състава заявяваше, че не си спомня, бяха прочетени показанията му, дадени в
протокол за разпит, проведен на
05.01.2014 г. на л. 131-132, Том
І от досъдебното производство, пред орган на досъдебното производство, които
той напълно потвърди и изложи причините за липсата на спомен изтеклия период от
време /”..Така е както съм казал. Не си
спомнях почти нищо, но заставам си зад
онези думи, които съм казал”/. Поради
това, съдът ползва същите при постановяване на присъдата, като отчете и факта,
че заявеното пред съда не им противоречи. Този свидетел изяснява обстановката и
съС.ието на пострадалия непосредствено сред инцидента, както и факта, че именно
преди това го оставил сам да влезе в магазинната част на бензиностанцията, да
купи цигари, чакал отвън, но след 10-15 мин си тръгнал, тъй като Т. се забавил,
помислил, че си е тръгнал с парите. След случката обаче възприел непосредствено
разстроеното и емоционално състояние на приятеля си, това, че заеквал, разказал
му че бил ударен от Р. „***”, както и там били В. - И.„***” и Д. – Ш.. За тези факти узнали също
непосредствено след инцидента родителите на пострадалия – свидетелите Т. - Х.С. Т., З.Д.Т., разпитани пред съда в с.з. от
25/10/2016г.
Съдът
кредитира и техните показания, независимо, че са косвени и произхождат от
изложеното от пострадалия тогава техен син С.. На техните показания съответства
изложното и от свид.Т., който потвърждава факта, че С.се обадил и на родителите си и им съобщил за случилото
се, като те го посъветвали да отиде до болнично заведание, както и сторил,
придружен от свид.Т.. В същата насока са и показанията на свид. Г.М.Д. /с.з. от
25/10/2016г./, която дава яснота, относно това, че констатирала увреди на
пациента й С.Т., които касаят увреждането на резеца.
В хода
на съдебното дирене е допуснат до разпит като свидетел И. А.В. /с.з. от 24/11/2016г./, ***в, на който са му
станали достояние факти от значение по делото и които той сам е възприел. Той е
посетил местопроизшествието, разговарял е със служителите там, преглеждал е
записи от видеокамери за наблюдение. В тази връзка следва да се посочи, че
полицейският служител може да бъде свидетел за обстоятелства от значение за
делото, които сам е възприел и за когото не същестува забраната по чл.118 от НПК. Т.е. той не е извършвал действия по разследване по делото, не е участвал в
същото в друго процесуално качество /в настоящото досъдебно производство,
включително и по дос.пр. №
863/2011г по описа на Второ РУ на МВР/, не касае и провежана „беседа”
със задържани лица или прилагани други дублиращи способи за разследване,
вкл.СРС. В тази насока е и съдебното практика – например Р 15-2012- I, Р
90-2012- III, Р 524-2012-III, Р 76-2013- II, Р 198-2013- I, Р 367-2011- II НО/.
Поради това съдът кредитира показанията на свид.В., те са съответни и на тези,
изложени от свид.С.Т. и К.Т.. Така, свидетелят заявява пред съда, че
пострадалият е бил в бензиностанцията, за да си купи цигари, което е видял и на
видеозаписа, купил си е, и бил спрян от някого, като самият побой не се вижда.
Бил пресрещнат от група момчета, за които много добре си спомня прякора на
единия – а именно „***”. Разказът на свидетеля съответства на този на пострадалия,
както и времето и мястото на инцидента /..”едно
момченце, което живее наблизо отива да си купува цигари от бензиностанцията,
денонощна, „Шел”, в тъмната част на денонощието, през нощта.. На излизане от
бензиностанция е пресрещнат от група
момчета, мисля че го удрят. Мисля, че има цепене на устната, нещо такова,
това по памет. Този прякор „С.”
ми се е набил.... Имам ясен спомен как
влиза в заведението и след това
както излиза. Заведението, където са масите
е от към бул. „Копривщица” половината маси са вънка, половината са в закрито като
оранжерия, там е местопроизшествието.”/. Освен това свидетелят заявява, че
е бил на место и преглеждал записите от камерите именно за да фиксира времето
на инцидента. За възпроизведените от този свидетел показания пред съда липсват
основания да са изопачени, заинтересовани или необективни, поради което съдът
намира същите за достоверни и съответни и на коментираните до тук гласни
доказателствени средства.
Свидетелите
С.В.К. и Н.М.Б., разпитани в последното по делото заседание от 14/02/2017г., не
внасят яснота по предмета на делото и обстоятелствата, подлежащи на изясняване
по чл.102 от НПК, поради което съдът не ги ползва. Двамата като полицейски
служители към 2011г. не си спомнят нищо във връзка с посещение в УМБАЛ
Св.Георги Пловдив при пострадалия тогава С. Т., когато се явил на преглед на
02/08/2011г. през нощта след инцидента. Така е и относно показанията на
свидетелите С.Ф.К. /дадени в с.з. от 24/11/2016г. и З.Р.Т. /с.з. от
18/01/2017г./, които не са възприели нищо от инцидента, работещи към м.08
2011г. съответно като касиер и оператор бензиноколонки в бензиностанцията ШЕЛ на
бул. „Пещерско шосе” до прелеза.
Фактите
по делото се установяват и от писмените доказателства, приобщени по реда на
чл.283 от НПК, сред които характеристични справки, справки съдимост, справки БДС, СМУ, справка на л. 102 от делото относно
изтърпяване наказанието пробация по предходно осъждане на подс.В. по НОХД №
8583/10 г., материалите от НОХД № 2273/12 г., доколкото в оригинал са приложени
материалите по протеклото наказателно производство, по което съгласно
обвинението са лъжесвидетелствали подсъдимите в качеството им на свидетели.
Съдът ползва единствено като писмени доказателства заверени протоколи от
проведените по НОХД № 2273/12 г. ,
съдебни заседания, протоколи за разпити на тогавашните свидетели В. и Ш. пред *** С. и пред съда, постановената
присъда по делото, протеклото въззивно производство и крайният изход на делото
– признаването на Р. за виновен в извършено престъпление по чл.131 т.12
вр.чл.130 ал.1 от НК с пострадал С.Т..
Протоколите
по извършените действия по разследване, вкл. протоколи от разпити, съгласно
чл.131 от НПК са доказателствено средство за извършените действия и реда, по
които са били извършени. Т.е. от тях е видно, че по НОХД № 2273/12 г. и воденото досъдебно производство №
863/2011г. на Второ РУП Пловдив подсъдимите сега В. и Ш.
са били разпитвани като свидетели и по този начин са били обективирани думите
им пред съда и пред разследващия полицай С.. По този начин те се ползват като
писмени материали по настоящото производство като официални удостоверетелни
/свидетелстващи/ документи, съставени по
съответния ред от съответните дрлъжностни лица. Както първоинстанционният
наказателен състав по НОХД №
2273/12 г., така и въззивният съд, са обсъждали показанията на
свидетелите В. и Ш. и са приели, че тези показания са недостоверни, опосредени,
заинтересовани и противоречащи на останалия събран по делото доказателствен
материал, поради което не са им дали вяра. Изложеното единствено се отбелязва
от настоящия съд, доколкото тези писмени материали фигурират като протоколи
/писмени документи/, приложени към настоящото досъдебно производство, така и в
оригинал към приобщеното към настоящото дело НОХД № 2273/12 г. и не подлежи на обсъждане от
настоящия съд изводите на тези органи, а и тяхната оценка е ирелевантна за
съставомерността на деянието по чл.290 ал.1 от НК.
Нормата на чл.159 а от НПК е
въведена от законодателя с ДВ бр.
24 от 2015 г., в сила от 31.03.2015 г. В хода на настоящото разследване на досъдебното
производство са приобщени копия на изисканите такива по стария ред по чл.159
ал.1 от НПК по НОХД № 2273/2012г. на ПРС и воденото преди това досъдебно
производство т.е. и без да се касае за тежко умишлено престъпление. Те са
приложени като документи - писмени
доказателства, фигуриращи в оригинал по приобщеното НОХД № 2273/2012г. на ПРС,
а и по настоящото досъдебно производство, прочетени и приети от съда по реда на
чл.283 от НПК - справки относно регистрираните телефонни номера и провеждани
разговори и клетките, в които се намирали към дата 01-02/08/2011г., видно от
които подс.В. спрямо ползвания и
регистриран за негово име тел.номер ***
е провеждал разговори именно в района на местопроизшествието /л.24 лице и гръб т.ІІ
/ в кв.Смирненски, ул.Ружа. Тук следва да се посочи, че и без тези справки
фактите по делото се установяват, така както са възприети в изложената
фактическа обстановка от съда и посредством доказателствените източници,
обсъдени до тук.
Представените
справка от Прокурора досежно Д. Ш. и
криминалистическа регистрация по отношение на подс. В. / не водят на
извода за лоши характеристични данни, доколкото не касаят факти, извън
установените по настоящото дело, свързани с противообществени прояви на
предадените на съд лица и то към момента на настоящите престъпления. За Ш. има
данни, че е задържан понастоящем по наказателно производство на ПОС по чл.354а
ал.1 от НК, но към настоящия момент съдебен акт не е в сила, а и съдът
преценява обществената опасност на деянието и на дейците към момента на
извършване на престъпленията, за които са предадени на съд и следва да
постанови съдебния си акт с оглед именно тази им деятелност. Т.е. съдът не може
да накаже по-строго извършителя, за това, че впоследствие е задържан по друго
производство с неясен изход, неотносимо към действията му през 2011г. А дали принципно и в цялост деецът се
очертава като личност с висока или не степен на обществена опасност съдът ще обсъди след
малко. Освен това, съдът кредитира представеното от адв.С. уверение за това, че
подс.В. е студент, а от справка от НАП е видно, че Ш. е трудово ангажиран. Тези
писмени материали касаят характеристичните данни на подсъдимите и ще бъдат
обсъдени при решаване на въпросите за параметрите на наказанията.
Без
значение за изхода на делото е представеното от защитата на В. ***/15.11.2016
г.за свид.С.Т.. Последното е извън обстоятелствата по чл.102 от НПК, предмет на
установяване в настоящото производство, нито по някакъв начин се отразява на
достоверността на показанията на Т. син и родители, които са преместили сина си
в друго учебно заведение, независимо, че вероятно, предвид отразеното в
коментираното удостоверение /л.81 съд.сл./, е имал проблеми с дисциплината, но
преди вземане на решение за налагане на наказание е бил преместен в друго
учебно заведение. В този ред на мисли, последното не води на извода, че преместването е било
именно по причина неговата дисциплина в училище. Т.е. наведените доводи за
компрометиране показанията на свидетелите Т. пред съда са неоснователни и съдът
не счита, че те са излъгали или затаили истината, каквато обструкция се направи
от защитата в лицето на адв.Н.. На по-силно основание техните показания /за
преместването на сина им/ не са свързани със свидетелстване относно наказателна
деятелност на обвиняемо или подсъдимо лице или относно релевантни за изхода по
гражданско дело обстоятелства.
При
така установената по категоричен и безспорен начин в хода на настоящото
производство фактическа обстановка относно деятелността на подсъдимите,
събраните и анализирани от съда доказателства, доказателствени средства и
способи за доказване, при спазване принципите по чл.13, чл. 14 и чл.107 от НПК,
настоящият състав направи следните изводи от правна страна:
ПРЕСТЪПЛЕНИЕ
При гореустановетите
факти и анализът на доказателствата и тяхното проявление, свързано с
наказателноправната деятелност на подсъдимите, еднопосочността на
доказателствената маса, кредитирана от съда, води на извода на решаващата първа
съдебна инстанция, че И.Г. В. и Д. М. Ш., всеки един от тях самостоятелно, е
извършил от
обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.290 ал.1 вр.чл.26
ал.1 от НК.
От обективна страна, И. В.
през периода от 27.10.2011г. до 02.10.2012г. в гр.Пловдив, в условията на
продължавано престъпление, пред надлежен орган на властта - *** Я.С. от Второ РУ на МВР по
досъдебно производство № 863/2011г. по описа на същото РУ на МВР, и пред съда
по НОХД № 2273/12г. по описа на ПРС - 7
нак.състав, като свидетел устно, съзнателно е потвърдил неистина относно
местонахождението си през нощта на 1.08.2011г. срещу 02.08.2011г., както и
относно това дали е присъствал като
очевидец на нанесен побой от лицето В.Р.
над С.Т. през същата нощ на 1.08.2011г.
срещу 02.08.2011г.,а именно:
- на 27.10.2011г. пред надлежен
орган на властта - *** Я.С. от Второ РУ на МВР,Пловдив, по досъдебно
производство № 863/2011г. по описа на същото РУ на МВР, е заявил: “Не съм бил през месец август 2011г. през нощта на бензиностанция „Шел“ на бул.“Копривщица“
заедно с Д. Ш.“ и
пред
съда по н.о.х.д. № 2273/2012г. на ПРС –
7 нак.състав:
- на
31.07.2012г. е заявил : „ В началото на месец август 2011г.не съм ставал
свидетел на инцидент.
- на
2.10.2012г. е заявил: „На 2.08.2011г.не съм бил в района на
бензиностанция“Шел“. Не съм ставал очевидец на побой, нанесен над пострадалия С.Т.”.
От обективна страна, Д. Ш. през периода от
24.10.2011г. до 5.06.2012г. в гр.Пловдив, в условията на продължавано
престъпление, пред надлежен орган на властта - *** Я.С. от Второ РУ на МВР,
гр.Пловдив, по досъдебно производство № 863/2011г. по описа на същото РУ на
МВР, и пред съда по н.о.х.д. № 2273/2012г., на Пловдивския РС 7-ми нак.състав, като
свидетел устно съзнателно е потвърдил неистина относно причината за възникване
и развоя на скандал между лицата В.Р. и С.Т. и нанесен побой от Р. над Т. през
нощта на 1.08.2011г. срещу 02.08.2011г.,
относно присъствието на този побой като очевидец на И.Г. В., като:
- на
24.10.2011г. пред надлежен орган на властта - *** Я.С. при Второ РУ на МВР-Пловдив
по досъдебно производство № 863/2011г. по описа на Второ РУ на МВР, е заявил: „В.
стана да отиде някъде, сигурно до тоалетната, но като измина метър и
половина-два от масата по посока на задния вход на бензиностанцията, С. тръгна
към него, прегърнаха се и се сбутаха като на шега. Сборичкаха се с ръцете и
двамата паднаха на земята. Не видях кой кого подсече и как стана падането, но и
двамата паднаха на земята…Никой не е ритал или удрял С., аз гледах през цялото
време. С. си взе едно столче и седна при нас…. Седна между мен и В.… никой не е
карал С. насила да седи при нас, той просто си седна. На С. нищо му нямаше, ни
съм видял да му има нещо на С. - нито кръв, нито счупен зъб, нищо. Познавам И.,
по прякор „***“, фамилията му е В.. На хиляда процента съм убеден, че не беше
там тази вечер, абсолютно съм сигурен. С. не е бил удрян и ритан тази вечер. Двамата
с В. паднаха, след като се сборичкаха като на шега. Това е.“
и
- на
5.06.2012г. пред съда по н.о.х.д.№ 2273/2012г. 7-ми нак.състав на Районен съд Пловдив
е заявил: „ … С. имаше заядлив, приповдигнат тон. Не съм слушал как се
заяждаше, тонът му беше приповдигнат и заядлив, не съм го слушал какво говори….
Мисля, че бях на около един метър от масата, когато С. започна да посяга с
дясната си ръка в юмрук. Мисля,но не съм сигурен дали успя да го удари, мисля,че
имаше удар, не знам, но посегна. Паднаха и двамата. От този удар С. не падна, мисля,
че не е залитнал. Когато посегна се хванаха някак си двамата, на 2-3 метра
максимум от масата. Двамата се държаха, бяха прегърнати, не помня кой беше
отгоре, кой отдолу...и на С. нищо му нямаше. Постояхме още малко и С. си
тръгна…..Беше агресивен, бих казал заядлив…Познавам И. В. от квартала, знам че
му викат „***”, той не е бил там. Кръв по лицето на С. не съм видял, и по
главата му не съм видял да има кръв. С. удари В. по гърдите и се сборичкаха. В.
го хвана и се обърна. Двамата почнаха да се хващат и като паднаха бяха още
хванати. През цялото време се държаха. С. провокира агресията, която доведе до този конфликт….Не е имало
удари с юмруци и ритници. На бензиностанцията В. не съм го виждал този ден“.
Престъпленията са извършени като
форма на изпълнителното деяние – потвърждаване на неистина. Осъществени са с
активно действие – подсъдимите са съобщили невярна информация относно събитието
на разследването по предходното наказателно производство, в хода на което са
свидетелствали пред разследващ полицай Я.С. по досъдебно производство № 863/2011г. по описа на ІІ РУ на МВР и пред съда
по н.о.х.д. № 2273/2012г., на ПРС,
по начин различен от действителния. Изпълнителното деяние са извършили
устно, защото и пред разследващия полицай и пред съда са изговорили посочените
по-горе неистини. Деянието не става писмено с факта, че В. и Ш. се подписали на
протоколите за разпит на досъдебното производство , защото те са изговорили лъжите
/така са потвърдили неистината/, а не са я написали. Разпитът на обвиняем в
хода на досъдебното производство се извършва устно пред разследващия полицай,
който съставя протокол за разпит /чл.129 от НПК/ и в случая така е било на
инкриминираните по-горе дати, а в съдебно заседание протоколът се изготвя по
реда на чл.311 от НПК.
Престъпленията дейците са
осъществили пред надлежните за това органи, заети с разследването на
досъдебното производство – в случая разследващия полицай Я.С., а по НОХД №
2273/2012г. – съдът, разглеждащ делото, независимо от неговия състав – дали
едноличен в състав само от съдия или председател и съдебни заседатели – т.е. в
случая съдът, постановил присъдата по НОХД № 2273/2012г. Лъжливите показания
подсъдимите са дали в хода на висящо наказателно производство с което е
изпълнено това изискване за съставомерността на деянието, а не по време на
предварителна проверка или оперативна беседа, защото последните не са част от
наказателния процес /Р 266-2003- III н.о. ВКС/.
Престъплението
по чл.290 ал.1 вр.чл.26 ал.1 от НК е довършено с факта на завършване на
показанията пред надлежния орган, които изцяло или частично са лъжливи, то е
формално и на просто извършване. В този смисъл Р 308-2009-1 НО. За
довършеността на престъплението е без
значение дали надлежният орган е кредитирал свидетелските показания. В случая
показанията на В. и Ш. не са били кредитирани от съда по НОХД № 2273/2012г., на
Пловдивския РС 7-ми нак.състав и от ПОС във въззивното производство, което се
спомена по-горе, но това е
ирелевантно за съставомерността на престъплението по чл.290 от НК и настоящият
съд не е обвързан от изводите на
предходни разследващи или правораздавателни органи.
Константна
е практиката на съдилищата, че за
съставомерността на престъплението лъжествидетелстване следва фактите и
обстоятелствата, за които са били депозирани лъжливите свидетелски показания
/или съзнателно премълчани такива/ да са релевантни за предмета на доказване по
делото, за което се свидетелства, защото в противен случай, те не се отразяват
на правораздавателната дейност и деянието е несъставомерно. В този смисъл Р
148-2010-1 НО.
Този
извод не се променя от факта, че подсъдимите може да са депозирали и други
неистини с оглед прикриване на косвени факти, но пряко неотносими към предмета
на разследване, а например свързани с осуетяване проверката на тяхната
истиност. Сами по себе си обаче те не са релевантни към изхода и предмета на
делото и поради това са несъставомерни. В тази насока това са обстоятелствата,
свързани в настоящото производство за близката и в каква степен именно интимна
или не връзка на подс.В. с лицето А.С. и нейната продължителност, какви
уговорки са имали преди това за вечерта присъствалите на инцидента, в каква
степен и доколко се познавали В. и Ш. с Р. ***, кой какъв номер точно е ползвал
и къде се е намирал /извън местопроизшествието/ и т.н. които ще се обсъдят
по-долу. В тази насока е например Р 347-2004- III НО на ВКС. Т.е. това са
обстоятелства, които са се намирали извън процесуалната функция на свидетеля,
т.е. извън предмета на доказване.
Релевантните
такива в настоящия процес и за които обстоятелства всъщност В. и Ш. са излъгали
в предходното производство и за което се извършвало разследването с оглед разкриване
на обективната истина, са тези, относно местонахождението на В. през нощта на 1.08.2011г. срещу
02.08.2011г., както и относно това дали е присъствал като очевидец на нанесен побой от лицето В.Р. над С.Т. през същата нощ на 1.08.2011г. срещу
02.08.2011г., относно причината за
възникване и развоя на скандал между лицата В.Р. и С.Т. и нанесен побой от Р.
над Т. през нощта на 1.08.2011г. срещу 02.08.2011г. Причината за възникването и
развоя на инцидента е релевантна, доколкото се касае за извършено от Р.
престъпление, за което е бил признат за виновен с влезнала в сила присъда за
нанесена телесна повреда по хулигански подбуди и за това, че действително
причинената от него телесна повреда спрямо
С.Т. е била безпричинна, без предходни конфликти и непредизвикана от
пострадалия, както и демонстрираща незачитане и пренебрежително отношение към
обществения ред, а не както разказал Ш., че се сбутали като на шега или едва ли
не че С.Т. е предизвикал конфликта, защото се заяждал с Р..
От
субективна страна престъпленията от подсъдимите са осъществени виновно, при
пряк умисъл и за двамата. При извършването им те са имали ясната представа за
противообществения характер на стореното, предвиждали са и са желаели
настъпването на общественоопасните последици, като въпреки предупреждението за
наказателната отговорност, която носят за лъжесвителстване, са направи своя
избор да излъжат пред разследващия орган и съда, като потвърдят неистината за
горните обстоятелства. Прочее относно този въпрос има двояка съдебна практика,
дали е задължително за съставомерността на деянието по чл.290 ал.1 от НК свидетелят
изрично да е бил предупреден за отговорността, която носи, но това в настоящия
случай така или иначе е изпълнено.
При
извършване на престъпленията подсъдимите са проявили своеобразна упоритост,
като неколкократно в хода на воденото наказателно производство неизменно са
заели позицията по потвърждаване на неверните обстоятелства, за които са били
разпитвани – обобщено, че не е имало побой над Т., че последният не е бил
предизвикан от Р., че В. не е бил там. Налице е усложнена престъпна
дейност за двамата извършители В. и Ш..
Престъплението
е извършено като продължавано по смисъла на чл.26 ал.1 от НК, тъй като през
непродължителни периоди от време при еднородност на вината /пряк умисъл / двамата, всеки за себе си, е
извършил отделни деяния на едно и също престъпление като състав и при една и
съща обстановка, като последващите деяния се явяват от обективна и субективна
страна продължение на предшестващите ги. В тази връзка правилно са
квалифицирани от прокурора по чл.290 ал.1 вр.чл.26 ал.1 от НК престъпленията,
вменени на подсъдимите, и в съответствие със задължителната съдебна практика –
ТР 34/88г.ОСНК на ВС, ТР 3/71г., ТР
52/88г. ОСНК на ВС и ТР 1/2006г. на ОСНК на ВКС.
ОПРАВДАВАНЕ
Прокуратурата
явно за улеснение е инкриминирала изцяло разпитите на подсъдимите в прежде
качеството им на свидетели, но е и уточнила в обобщен вид изложеното от
подсъдимите като лъжа с оглед техния смисъл и значение, което е напълно
правилно, защото това се инкриминира, а не дословно изреченото. Конкретно – за В.
– относно местонахождението му през нощта на 1.08.2011г.
срещу 02.08.2011г. и относно това кой е ползвал мобилен телефон с № ***, както
и относно продължителността на близката му връзка с обв.А.С., и това дали е
присъствал като очевидец на нанесен побой
от лицето В.Р. над С.Т. през
същата нощ на 1.08.2011г. срещу 02.08.2011г., след което следва дословно
цитиране на показанията му, независимо, че касаят и ирелевантни обстоятелства. За Ш. –
относно причината за възникване
и развоя на скандал между лицата В.Р. и С.Т. и нанесен побой от Р. над Т. през
нощта на 1.08.2011г. срещу 02.08.2011г.и относно присъствието на този побой
като очевидец на И.Г. В., както и относно постигната по телефона договорка
между Ш., В. и Р. за среща в района на бензиностанция””Шел” находяща се на
бул.”Копривщица” в гр.Пловдив. След това следва цитат
на целите показания на подсъдимия, пренесени по системата COPY-PASTE в
повдигнатото обвинение.
Чл.290
от НК инкриминира затаяването на истина или потвърждаването на неистина с оглед
вложения смисъл на премълчаните или лъгани обстоятелства, относими към предмет
на дадено производство /било то наказателно или гражданско/ и засягащи устоите
на разследващата и правораздавателна дейност на държаните органи, защото чрез
тях може да се повлияе на решението им, което следва да вземат по закон.
Обществената опасност на деянието се заключава в самото изричане
/потвърждаване/ на неистината или затаяването /скриването/ на истината и с това
престъплението е довършено /в този смисъл резултата не е част от състава на
престъплението, както се посочи то е формално, на просто извършване и не
предвижда настъпването на такъв общественоопасен резултат/. В тази връзка не е било необходимо и
съобразно изискванията на ТР 2/2002г. на ОСНК на ВКС да се инкриминират дословно
показанията на подсъдимите, а вложеният в тях смисъл. Но тъй като прокурорът е
предприел друг подход, това изисква пълнота и на произнасянето на съда по
обвиненията с присъдата по делото.
Така, и
вследствие гореизложените мотиви на съда относно признаването на вината на подсъдимия И.Г. В., престъплението да е извършил само устно, следва той да се
признае за невинен писмено да е потвърдил неистината на горепосочените места и
време по повдигнатото му обвинение, и относно периода на продължаваното
престъпление след 02.10.2012г. до 11.03.2013г., защото последното деяние е
несъставомерно, както и относно това кой е ползвал мобилен телефон с № *** и продължителността
на близката му връзка с лицето А.С., също
поради несъставомерност.
В тази
връзка предвид изцяло инкриминираните му разпити следва да бъде оправдан и да е
извършил горното престъпление заявявайки „Не познавам човек с имена В.Р. по прякор „***“…Не познавам
човек с имена С. Х. Т.. В този период от време, а именно около 25.07.2011г. до
05-06.08.2011г. бях на село - с.***, ***. Към онзи момент имах два телефона на
мое име. Единия го ползвах аз, другия
моята приятелка. Моя не го помня, но помня този на моята бивша приятелка , а
именно - ***. А.Х.С. й е името….Доста
време вече не сме заедно. Повече от година. Септември-октомври се разделихме с
нея и искам да забравя всичко свързано с нея. Тя тогава учеше, не работеше….Към
02.08.2011г.бяхме заедно, не бяхме още разделени. От 25.07.20121г. до 05-06.2011г. тя си беше в
Пловдив…..Тя не беше с мен в с.***. С нея в с.*** не съм бил. С подсъдимия се
запознах, когато ни викаха в досъдебното производство. Познавам един от
свидетелите, които са отвън. Друг в залата не познавам. Преди това не съм го срещал даже и визуално подсъдимия. Моите
познати ме наричат „***“. Не съм му помагал /на С.Т./ да преодолее наранявания,
които са му били нанесени. На 2.08.2011г. имахме нещо като юбилей /със С./. С
това го свързвам. Аз за това помня датата. Аз не бях с нея тогава. Телефонът
беше с нея…На 2.08.2011г. моята приятелка ползваше моя телефон“,
както и
на 11.03.2013г. като свидетел да е потвърдил неистина, като е заявил: „ Телефон
*** е мой, но мисля че го ползваше А.С.. Разделени бяхме с нея преди да ме
разпитате тук, може би повече от година…Той и към момента е активен и е мой. Понастоящем
нямаме отношения, откакто се разделихме е датата, не помня точно как е било.…Не
поддържаме отношения. Само по интернет си пишем - „Здравей. Как си?“, нормални
приятелски отношения….Около тази дата не съм бил в Пловдив, но точно коя, как и
защо е датата, не помня точно как е било. През януари 2013г. не съм провеждал
многократни телефонни разговори с А.С.“.
Следва
на основание чл.304 от НПК съдът да оправдае подс.В. по повдигнатото му обвинение в този смисъл,
защото както се уточни истината е
затаена само устно, а релевантните за предмета на делото обстоятелства са били
само присъствал ли той на инцидента, за
което е излъгал и възприел ли е побоя над Т., за което също е излъгал.
Останалите обстоятелства доколко познава
***, каква е интензивността и
продължителността на връзката му със С., той и тя къде се намирали, и какви
телефони са ползвали са ирелевантни и прочее не следва да се изследват от съда
в настоящото производство. Въпросът дали е бил в *** или другаде не подлежи на
установяване, сред като за съда и за целите на производството, предмета на
доказване и съставомерността на деянието, е достатъчно установеният факт и
подлежащият единствено на доказване като относим, че всъщност В. е бил на
инцидента на 01/02.08/2011г. в бензиностанция ШЕЛ на бул.Пещерско шосе до
прелеза и е възприел този инцидент - именно В. е задържал пострадалия на место,
като му е бърсал раната, но това действие едва ли може да се възприеме като
оказана помощ, т.е. по този начин да му помага да преодолее нараняванията
пострадалия Т., за което съдът намери, че изложеното от подсъдимия в тази
връзка не касае лъжа /че не му е помагал да преодолее наранявания/. Относно
собствеността на тел.номер *** в последния си разпит не отрича, че е бил негов,
както и изразява несигурност кой именно го е ползвал, той или приятелката му. Обстоятелството,
че не е познавал С.Т. към момента на инцидента, съдът приема за истина и в тази
връзка престъплението не е осъществено.
Така е обаче и относно познанството на В. със „***“, защото ирелевантни
за деятелността на лъжещия свидетел, както и за предмета на разследването за
извършено престъпление от страна на Р. е дали са били приятели тогава със
свидетелстващия В., дали са се запознали
същата вечер, кога и как са си узнали имената и прякорите – дали същата вечер
или впоследствие, което се отнася и за Т., който видял за първи път тогава В.,
явно и за последния е било така. Т.е. дали В.Р. е извършил побоя над С. е без
значение дали е бил приятел или познат със свидетеля В., от кога и какви
отношения са поддържали.
За
сетен път съдът ще акцентира, че неправомерността в показанията на подс.В. в
хода на разследването по делото на Р. е бил факта на лъжата, че не е присъствал
на инцидента и нищо не е видял / а всъщност е бил там и е възприел уврежданията
на пострадалия и техния причинител/, с което пряко е засегнал обществените
отношения, свързани с надлежното упражняване на правораздавателната дейност /а
не с показанията си дали и доколко е познавал „***“/.
Както
се посочи по-горе показанията на В. на 11.03.2013г. като свидетел изцяло касаят
отношенията му със С. и ползвани телефони, поради което и това последно деяние
отпада от продължаваното престъпление. Поради същите мотиви показанията на
тогавашния свидетел В. не са били свързани с предмета на делото – т.е. с престъпните
действия на Р.. В тази насока неговите показания от дата 11.03.2013г. са обслужвали само производството по НОХД № 2273/2012г. на ПРС за проверка
достоверността на показанията му и са се изчерпали с тази им функция.
В горния
ред на мисли следва и подсъдимият Д. М.
Ш. да бъде признат за невинен в това, на горепосочените места и
време да е потвърдил неистината писмено за причината и развоя на скандала,
нанесения побой над Т. и липсата на место на В./. Подс.Д. Ш. не е извършил
престъплението по чл.290 ал.1 от НК относно обстоятелствата за постигната по телефона договорка между Ш., В.
и Р. за среща в района на бензиностанция ”Шел”, находяща се на бул.”Копривщица”
в гр.Пловдив.
Той не е
извършил престъплението и заявявайки “Това беше през юли или август 2011г. С В. Р.
се видяхме в „Смирненски“ случайно, беше още светло, тъкмо се смрачаваше. Той
ми е приятел от година-две. Отидохме към бензиностанция „Шел“, след като малко
се разходихме из квартала, която се намира на бул.“Копривщица“. Беше около 22
часа и нещо. Веднага седнахме на една маса отвън сами. Взехме си двамата една
бутилка от литър и половина бира, май беше „Загорка“. Седнахме да си изпием и
почнахме да си говорим. След около 20 минути дойдоха още две момчета,около
двадесет годишни,седнаха при нас. Аз знам за тях, че са от Смирненски, нищо
друго не знам, нито имената, нито къде учат, нито къде работят, нищо. Просто ги
познавам по физиономия от квартала……Към 23,30 часа откъм блока, откъм линиите
се прояви едно момче С., когото знам като А.……С. дойде при мен, каза „Здравей, как
си“ и след това застана зад В.. В. беше седнал от лявата ми страна, масата беше
правоъгълна, със заоблени ъгли. Нещо си говориха, но не чух какво…. Аз веднага
станах и ги вдигнах - помогнах и на двамата да станат. Те паднаха на един метър
от мен. Никой друг не е ставал да им помогне. Аз помогнах и на двамата да
станат. … На В. също му нямаше нищо… Аз вдигнах С. и В. от земята. Другите
момчета само си седяха…”,
„Видяхме
се с В.Р. след 22,00-23,00 часа, мисля че веднага отидохме на
бензиностанция“Шел“. От бензиностанцията купихме бира и седнахме в задната
част. Мисля,че на масата през цялото време до идването на С. бяхме сами. Със С.
сме учили заедно в едно училище. Той е по-малък от мен…..като седна при нас, не
съм ги слушал какво си говорят с В., но те си говореха за някакви неща…..Не
разбрах защо В. стана от масата. Когато погледнах, видях че са станали. Аз гледах
към масата и не съм ги гледал тях… Не помня да съм чул някакъв шум от удар. Аз
им помогнах да се изправят. Аз ги вдигнах, станаха и седнаха пак на масата. Не
видях В. да има нещо ударено. На масата не помня да е имало други хора, докато
станахме. С. мисля, че беше сам тази вечер. Не помня да е имало друго момче с
него или да го е чакал някой…Като се изправиха В. и С. седнаха отново на
масата”,
Визираните
обстоятелства, фигуриращи в обвиненито на Ш. касаят от една страна истина - срещата им на уреченото място и присъствието
им там и това какво са яли и пили, кой къде е седял, присъствието на Р. и С.Т.
там, липсата на наранявания по Р., както
и че С. е бил сам онези вечер на мястото на инцидента. Доказателства в
противната насока няма за срещата им, а и тези факти не подлежат на
установяване, защото са неотносими – без значение е за делото и не следва да се
изследват въпросите кой, кога, в колко часа и къде, с кого, се е уговорил да
излиза и какво да консумира. От друга страна е ирелевантно дали Ш. или някой
друг е вдигнал от земята пострадалия, както и кой откъде кого познава и дали
само по физиономия или не, поради същите съображения на съда, изложени за В.. А
лицата присъствали на инцидента са установени, посредством доказателствата,
подложени на анализ по-горе /с изключение на едни неидентифициран, който бил
също на масата с подсъдимите и Р./.
В изложеното
насока правилни са възраженията по същество на адв.Гърбатилова относно липсата
на категоричност на тези показания на Ш., и на основание чл.304 от НПК той
следва да бъде оправдан по повдигнатото му обвинение в горния смисъл и относно
така цитираните фрази. Подс.Ш. следва да
отговаря наказателно по повдигнатото му обвинение единствено относно
обстоятелствата за причината за възникване и развоя на скандал между лицата В.Р.
и С.Т., нанесен побой от Р. над Т. през нощта на 1.08.2011г. срещу
02.08.2011г., и относно липсата на този побой като очевидец на И.Г. В., за което е потвърдил неистината - - изговорил е тези обстоятелства пред
компетентните органи в противоположния им смисъл.
НАКАЗАНИЕ
Съобразно правната
квалификация на извършеното от подсъдимия И. В. и Д. Ш. самостоятелно престъпление
по чл.290 ал.1 вр.чл.26 ал.1 от НК за всеки от тях, предвиденото в закона
наказание е до пет години лишаване от свобода.
При
индивидуализиране на наказанието, което следва да бъде наложено на всеки един
от двамата подсъдими, съдът намира, че същото следва да бъде определено при
условията на чл.55 ал.1 т.2 б.Б от НК, за всеки от тях, като наказанието
лишаване от свобода бъде заменено с наказание ПРОБАЦИЯ. Налице са само
смекчаващи отговорността обстоятелства, които се явяват многобройни и наличието на изключително смекчаващо
отговорността обстоятелство и за двамата извършители. Конкретно – касае се за
две млади лица, които и съобразно вмененото им обвинение, а изводите на съда са
в тази насока, че като подбуди за извършване на престъпленията за всеки от тях
двамата е било водещо криворазбраното им чувство за солидарност с В.Р., на
когото по този начин са искали да
помогнат. И за В. и за Ш. към момента на довършване на престъпленията са налице
добри характеристични данни, те не са осъждани /В. е реабилитиран/, и двамата
са трудово ангажирани, като В. е и студент, същевременно е само с един родител
– баща си, като майка му е починала, и в тази връзка напълно споделя изложеното
от адв.С., че на същия освен да учи, му се налага и да работи, за да издържа
семейството си и в тази насока проявава необходимата активност.
В
унисон с изложеното съдът намира, че е налице и изключително смекчаващо
отговорността обстоятлество, свързано с отдалечеността на извършеното
престъпление спрямо постановеният от съда акт, ангажиращ наказателната
отговорност на дейците. При това наказанието лишаване от свобода се явява
несъответно на всички смекчаващи обстоятелства и несъразмерно тежко за деянието,
осъществено през 2012г., за което през 2017г. е постановена присъдата.
Съгласно
чл.6 т.1 от ЕКЗПЧОС всяко лице при ...наличието на каквото и да е наказателно
обвинение срещу него има право на ...гледане на неговото дело в разумен срок.
От изложеното е видно, че разглеждането на делото в разумен срок е установено
като право на обвиняемия /респ.подсъдимия/, обект на защита от ЕКЗПЧ, а по НПК
като принцип на процеса. Настоящата присъда е постановена на 14/02/2017г., а деянията
на подсъдимите са довършени при усложнената престъпна дейност по чл.26 от НК
съответно на 02.10.2012г. за В. и на 5.06.2012г. за Ш. – т.е. изтекъл
е близо пет-годишен период от време.
Вярно е, че през това време е
протичало и друго наказателно производство, което обаче не може да се вмени във
вина на подсъдимите, нито пък и продължителността на настоящото разследване, като
съдът отчете обстоятлеството, че неколкократно делото е било връщано на РП Пловдив за отстраняване
на отстраними съществени процесуални
нарушения, с които държавният обвинител не се е съобразявал. Всички тези
дейности не са били наложени от поведението на подсъдимите или защитата, не е било
налице т.нар. шиканиране процеса от тяхна страна, липсва злоупотреба с права, т.е.
продължителността на настоящото производство не се свързва с поведението на
страните. Вярно е, че подсъдимите са били привлечени като обвиняеми в един
по-късен период от време, след довършване на престъпленията, но именно постановената присъда за довършени от тях
престъпления преди повече от четири години и половина, водят на извода на съда,
че и най –лекото предвидено в закона наказание за конкретното престъпление е
несъразмерно тежко, а то е лишаване от свобода. Т.е. преценявайки
обстоятелствата по чл.55 от НК и тези относно обществената опасност на дейците
и деянието, наличието само на смекчаващи отговорността обстоятелства, които се
явяват многобройни и изключителното такова относно отдалечеността на
ангажираната отговорност на подсъдимите спрямо деянията, следва наказанието
лишаване от свобода да се замени с пробация за всеки от тях. Константна е
практиката на ВКС в тази насока относно приложението на чл.55 от НК – Р 192 –
2011- ІІІ НО, Р 338-2008-III, Р 303-2009- III, Р
18-2009- III, Р 239-2010- II, Р 582-2011- I, Р
378-2011- II, Р 44-2011- I, Р 62-2011- III.
В
случая наказанието лишаване от свобода и за двамата извършители се явява
несъразмерно тежко, както с оглед индивидуалната превенция, така и с оглед генералната. Вярно е, че генералната превенция също е
цел на наказанието, и тя не бива да бъде подценявана, но за постигане целите на генералната превенция от значение
се явява преди всичко неизбежността на наказанието и своевременното му
налагане, а не толкова размера и начина му на изтърпяване. В заключение генералната превенция по чл.36
от НК също ще се постигне в настоящия казус посредством наказание пробация за
двамата подсъдими.
Поради гореизложеното, и за Ш. и
за В. следва на основание чл. 42а ал. 1 вр. ал. 2 т. 1 вр. ал. 3 т. 1 вр. чл.
42б ал. 1 от НК наказанието пробация да обхваща следните пробационни мерки като
вид и продължителност, а именно - ЗАДЪЛЖИТЕЛНА РЕГИСТРАЦИЯ ПО НАСТОЯЩ АДРЕС за
срок от ЕДНА ГОДИНА И ДЕСЕТ МЕСЕЦА, изразяваща се в явяване и подписване пред
пробационния служител или определено от
него длъжностно лице при периодичност
ДВА ПЪТИ СЕДМИЧНО и на основание
чл. 42а, ал. 1 вр. ал. 2, т. 2, вр. ал. 3 т. 1 от НК ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ ПЕРИОДИЧНИ
СРЕЩИ С ПРОБАЦИОНЕН СЛУЖИТЕЛ за срок от ЕДНА ГОДИНА И ДЕСЕТ МЕСЕЦА.
С тези
наказания ще се осъществят адекватно целите на чл.36 от НК като вид и параметри
на наказанието - пробация. Същата обхваща задължителни две мерки и като
продължителност е около средния размер, но с най-малката честота на явяване и
подписване, за което ще даде възможност на подсъдимите да изпълняват същата,
без съответно да възпрепятства трудовата им ангажираност и учението на В., а и
е съответно на продължилата във време престъпна деятелност по формата на
продължавано престъпление. Посредством това именно наказание за Ш. и за В. ще
се въздейства превъзпитетално и въздържателно от други престъпни прояви, ще им
се даде шанс като млади хода да се поправят и да продължат напред, както и ще
се осъществи ефективно предупредителното въздействие върху останалите членове
на обществото за грозащото ги осъждане и наказание, ако извършват такива
престъпления.
Причините
за извършване на престъплението са ниската правна култура, незачитане
установения от закона правов ред за добросъвестно поведение пред надлежните
органи на властта и зачитане устоите на правосъдната система.
По изложените мотиви съдът постанови присъдата си.
СЪДИЯ при ПРС, V н.с.:
ВЯРНО С
ОРИГИНАЛА!
ТС