№ 254
гр. Плевен, 21.02.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:ВЕСЕЛА ЛЮБ. САХАТЧИЕВА
Членове:РЕНИ М. СПАРТАНСКА
КРАСИМИР ИВ. ПЕТРАКИЕВ
като разгледа докладваното от РЕНИ М. СПАРТАНСКА Въззивно частно
гражданско дело № 20224400500020 по описа за 2022 година
Производство по чл. 274 ал.1,т.2 във вр.с чл.407 ал.1 ГПК .
Настоящото дело е образувано на основание постъпила частна жалба от
ИВ. Т. Б. от гр.Плевен срещу разпореждане на ПРС от 25.11.
2021г.,постановено по гр.д.№2597/2020г.по описа на същия съд ,с което е
уважена молбата на С.Б. за издаване на изпълнителен лист на основание
чл.242 ал.1 ГПК във вр.чл.404 т.1 ГПК.Изложени са доводи,че обжалваното
разпореждане е неправилно,постановено в нарушение на материалния закон,
при допуснати съществени нарушения на процесуалния закон и
необосновано.Посочено е,че с определение на ПРС от 21.07.2020г.по гр.д.
№2597/2020г.по реда на чл.323 ГПК са постановени привременни мерки до
влизане в сила на съдебното решение по делото,съгласно които
упражняването на родителските права спрямо децата И. Б. и Н. Б. са
предоставени на бащата И.Б..Твърди се,че по гр.д. № 2597/ 2020г.по описа на
ПРС е постановено решение,с което упражняването на родителските права
спрямо двете деца е предоставено на майката С.Б.,ведно с всички законови
последици,а решението на ПРС е потвърдено с решение на ПОС №151/25. 06.
2021г. постановено по въззивно гр.д. №316/2021г.Изложени са подробни
доводи и съображения,че до приключване производството по делото с влязло
в сила съдебно решение,действие имат привременните мерки,вкл.и в частта
относно присъдената издръжка за двете деца,като жалбоподателят се
1
позовава на практиката на ВКС-определение №218 от 25.06.2020г.по гр.д.
№1570/2020г.,ІV г.о.В заключение моли Окръжния съд да отмени
обжалваното разпореждане на ПРС от 25.11.2021г.,с което е уважена молбата
на С.Б. за издаване на изпълнителен лист на осн.чл.242 ал.1 ГПК,както и да
бъде обезсилен издадения от ПРС изпълнителен лист №*** от 25.11.2021г.
Ответницата по подадената частта жалба СВ. Н. Б., чрез своя
пълномощник адвокат Ц.У. от САК не е депозирала писмен отговор в срока
по чл.276 ал.1 ГПК.Препис от частната жалба е изпратен на адвокат Ц.У. от
САК на посочения съдебен адрес в гр.София на 13.01.2022г.и до момента
повече от месец не е върнат отрязък от призовката.
Окръжният съд като прецени изложените в частната жалба оплаквания и
събраните по делото доказателства,приема за установено следното:
Жалбоподателят е получил покана за доброволно изпълнение по изп.д.с
кратък номер №785/2021г.по описа на ЧСИ П.Н.,рег.№*** и район на
действие ОС Пловдив на 21.12.2021г.Частната жалба е подадена на 23.12.
2021г.в срока по чл.407 ал.1 ГПК, от надлежна страна срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт,поради което е допустима.Разгледана по същество е
ОСНОВАТЕЛНА.
С решение на Плевенски Окръжен съд ,настоящ състав №151/25. 06.
2021г.по въззивно гр.д.№316/2021г.е потвърдено решението на ПРС №
260071/28.01.2021 г.,постановено по гр. дело № 2597/2020г. по описа на
същия съд в обжалваната му част,а именно в частта ,в която ПРС е приел,че
вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака имат и двамата
съпрузи,в частта,в която упражняването на родителските права върху
родените от брака деца И. И. Б. и Н. И. Б. е предоставено на майката СВ. Н.
Б.,определено е местоживеене на децата при майката,както и в частта,в която
бащата ИВ. Т. Б. е осъден да заплаща ежемесечна издръжка за детето И. в
размер на 220 лв.,а за детето Н. 190 лв.,считано от датата на постановяване на
решението на ПРС 28.01.2021г.
Срещу горепосоченото въззивно решение на ПОС е постъпила
касационна жалба от ИВ. Т. Б. и на съда служебно е известно ,че делото е
изпратено на ВКС.За да се произнесе по същество по подадената частна
жалба,ПОС изиска копия от деловодната програма на релевантните за спора
молби и съдебни актове,съдържащи се в гр.д.№ 2597/2020г.по описа на ПРС,
2
които са приложени.
С разпореждане на ПОС №210/27.08.2021г.по въззивно гр.д.
№316/2021г. съдът е разпоредил на основание чл.404 ал.1,предл.второ от ГПК
въз основа на невлязлото в сила въззивно решение да се издаде изпълнителен
лист в полза на СВ. Н. Б. относно упражняването на родителските права
върху децата И. Б. и Н. Б.. Жалбоподателят И.Б. е обжалвал това
разпореждане с частна жалба пред ВТАС,въз основа на което е образувано
въззивно ч.гр.д.№456/2021г.по описа на ВТАС.С определение на ВТАС
№538/18.11.2021г.по в.ч.гр.д. №456/2021г.е отменено разпореждането на
ПОС №210/27.08.2021г.и вместо него ВТАС се е произнесъл по
същество,като е отхвърлил молбата на СВ. Н. Б. за издаване на изпълнителен
лист относно упражняването на родителските права спрямо децата И. И. Б. и
Н. И. Б.,въз основа на невлязлото в сила решение на ПОС
№151/25.06.2021г.,постановено по въззивно гр.д.№316/2021г.Със същото
определение на ВТАС е обезсилен издадения изпълнителен лист ,въз основа
на разпореждане на ПОС№ 210/17.08.2021г. по въззивно гр.д. №316/2021г.
На 22.11.2021г.от майката на децата СВ. Н. Б. е постъпила молба до
ПОС по в.гр.д.№316/2021г.с искане да бъде издаден изпълнителен лист за
присъдената издръжка,дължима от И.Б. на децата И. Б. и Н. Б..Молителката
се е позовала на разпоредбата на чл.242 ал.1 ГПК,съгласно която решението в
частта за издръжката подлежи на предварително изпълнение.Молбата е
изпратена за произнасяне по компетентност на ПРС. Доколкото цялото
производство, съдържащо гр.д.№2597/2020г.по описа на ПРС и въззивно
гр.д. №316/2021г. по описа на ПОС е изпратено на ВКС,разпореждането на
ПРС за уважаване на молбата не е приложено като копие,но е безспорно ,че
молбата на С.Б. за издаване на изпълнителен лист за присъдената издръжка по
невлязлото в сила въззивно решение е уважена.ПРС е издал изпълнителен
лист №*** от 25.11.2021г. по гр.д.№2597/2020г.,с който ИВ. Т. Б. е осъден да
заплаща ежемесечна издръжка на децата И. И. Б. и Н. И. Б.,чрез тяхната
майка и законен представител СВ. Н. Б. ,съответно в размер на 220 лв.за
детето И. и в размер на 190лв.за детето Н. ,считано от 28.01.2021г.,с падеж до
5-то число на месеца,ведно със законна лихва върху всяка закъсняла вноска
до настъпване на законна причина за нейното изменяване или
прекратяване.Това именно разпореждане за издаване на изпълнителен лист е
3
предмет на обжалване в настоящото производство по реда на чл.407 ГПК.
Окръжният съд счита,че не са налице предпоставките за издаване на
изпълнителен лист за присъдената издръжка за двете деца на основание
невлязлото в сила въззивно решение на ПОС по в.гр.д.№316/2021г.
Безспорно е,че съгласно чл.242 ал.1 ГПК решението в частта за издръжката
подлежи на предварително изпълнение ,а съгласно чл.404т.1,предл.второ от
ГПК невлезлите в сила осъдителни решения на въззивните съдилища, каквото
е постановеното от ПОС решение по въззивно гр.д.№316/2021г.,вкл.и в частта
за издръжката представлява изпълнително основание.Молбата на С.Б. за
издаване на изпълнителен лист за присъдената издръжка на основание чл.242
ГПК и въз основа на невлязлото в сила осъдително решение на въззивния
съд,би била основателна в хипотезата,ако по делото не бяха постановени
привременни мерки.В конкретната хипотеза обаче по делото са постановени
привременни мерки както относно упражняването на родителските права,така
и относно издръжката за двете деца ,които имат действие до окончателното
разрешаване на спора с влязло в сила съдебно решение.С определение на ПРС
№2512 от 21.07. 2020г. по гр.д. №2597/2020г. по реда на чл.323 ГПК са
постановени привременни мерки до влизане в сила на решението,съгласно
които упражняването на родителските права върху двете деца И. и Н. е
предоставено на бащата ИВ. Т. Б.,на майката С.Б. е определен режим на
лични отношения с децата и същата е осъдена да заплаща издръжка за всяко
от децата в размер на 155 лв.Въз основа на така определените привременни
мерки в полза на бащата И.Б. е издаден изпълнителен лист от ПРС
№260974/25.02.2021г.по гр.д.№2597/2020г.за присъдената издръжка в размер
на 155 лв.за всяко от децата,дължима от майката С.Б..Пред въззивната
инстанция по в.гр.д.№316/2021г.с депозирания отговор на въззивната жалба
по реда на чл.263 ал.1 ГПК майката С.Б. е направила искане за изменение на
така постановените привременни мерки.Това искане е оставено без уважение
с определение на ПОС №582/26.04.2021г. по въззивно гр.д. №316/2021г.Както
към датата на издаване на изпълнителния лист от ПРС-25.11.2021г.,така и към
днешна дата определените привременни мерки,както в частта относно
упражняването на родителските права,така и в частта за присъдената
издръжка не са отменени или изменени.
При наличие на привременни мерки,които имат действие до
4
окончателното решаване на спора с влязло в сила съдебно решение и издаден
от ПРС изпълнителен лист в полза на бащата И.Б. за присъдената
издръжка,дължима от майката С.Б. на двете деца на основание така
определените привременни мерки ,молбата на С.Б. за издаване на
изпълнителен лист за издръжката въз основа на невлязлото в сила решение на
ПОС по в.гр.д.№316/2021г. и на осн.чл.242 ГПК е неоснователна и следва да
се остави без уважение.В този смисъл е и посочената от жалбоподателя и
цитирана в отменителното определение на ВТАС съдебна практика-
определение на ВКС №218 от 25.06.2020г.по ч.гр.д.№1570/2020г., ІVг.о.В
посоченото определение ВКС е приел ,че е недопустимо по пътя на
предварителното изпълнение на невлязло в сила въззивно решение,
постановените привременни мерки да бъдат отменени.В диспозитива на
постановеното от ПРС решение №260071/28.01.2021г.също е постановено,че
до влизане в сила на решението,е дължима издръжката , присъдена за децата
И. и Н. с определение №2512/21.07.2020г.по гр.д.№2597/2020г., т.е.
издръжката определена по привременните мерки,като с решението на
първоинстанционния съд не е допуснато предварително изпълнение в частта
за издръжката по реда на чл.242 ГПК.Уважавайки молбата на С.Б. за издаване
на изп.лист за издръжката по невлязлото в сила въззивно решение,ПРС на
практика е издал два изпълнителни листа за дължимата издръжка с
противоречиво съдържание, съответно по първия изп.лист от 25.02.2021г.,
издаден на основание привременните мерки майката С.Б. е осъдена да
заплаща издръжка за двете деца И. и Н.,а по втория изп.лист от
25.11.2021г.,издаден на основание невлязлото в сила осъдително решение на
ПОС бащата И.Б. е осъден да заплаща издръжка на двете деца.
По изложените съображения молбата на С.Б. от 22.11. 2021г.за издаване
на изп.лист за присъдената издръжка спрямо двете деца И. и Н. по
невлязлото в сила решение на ПОС,постановено по въззивно гр.д.№316/2021г.
е неоснователна и следва да се остави без уважение. Постановеното от ПРС
разпореждане,с което молбата е уважена е неправилно и следва да се
отмени,а Окръжният съд се произнесе по същество в горния смисъл.Следва
да се обезсили и издадения от ПРС изпълнителен лист №*** от 25.11.2021г.
Настоящото определение е окончателно и не подлежи на касационно
обжалване по реда на чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК, съгласно дадените разяснения в
5
ТР №5/12.07.2018г.по тълк.д.№5/2015г.на ОСГТК на ВКС.
Водим от горното ,Окръжният съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯВА на осн.чл.407 ал.1 ГПК разпореждане на Плевенски
Районен съд от 25.11.2021г. по гр.д.№2597/2020г.по описа на същия съд,с
което е уважена молбата на СВ. Н. Б. от 22.11.2021г.за издаване на
изпълнителен лист за присъдената издръжка относно децата И. И. Б. и Н. И. Б.
по невлязлото в сила въззивно решение на ПОС по в.гр.д.№316/2021г.КАТО
ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВАВА:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ като неоснователна молбата на СВ. Н.
Б.,ЕГН ********** от 22.11.2021г.за издаване на изпълнителен лист за
присъдената издръжка относно децата И. И. Б. и Н. И. Б. по невлязлото в сила
въззивно решение на ПОС по в.гр.д.№316/2021г.
ОБЕЗСИЛВА издадения от Плевенски Районен съд изпълнителен лист
№*** от 25.11.2021г.по гр.д.№2597/2020г.по описа на същия съд,с който ИВ.
Т. Б. ,ЕГН ********** е осъден да заплаща ежемесечна издръжка на децата
И. И. Б.,ЕГН ********** и Н. И. Б.,ЕГН **********,чрез тяхната майка и
законен представител СВ. Н. Б. ,съответно в размер на 220 лв.за детето И. и в
размер на 190лв.за детето Н. ,считано от 28.01.2021г.за двете деца ,с падеж до
5-то число на месеца,за който се дължи издръжката,ведно със законна лихва
върху всяка закъсняла вноска до настъпване на законна причина за нейното
изменяване или прекратяване.
Определението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6