№ 4393
гр. София, 07.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на единадесети април през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Силвана Гълъбова
Членове:Георги Ст. Чехларов
Боян Г. Бояджиев
при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева
като разгледа докладваното от Силвана Гълъбова Въззивно гражданско дело
№ 20241100501405 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.258 – 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ищеца срещу решение от 13.11.2023 г. по гр.д.
№48759/2022 г. на Софийски районен съд, 65 състав, в частта, в която са отхвърлени
предявените от жалбоподателя срещу „Хоспис – Парадайз“ ЕООД иск с правно основание
чл.124 ал.1 ГПК вр. чл.357 ал.1 КТ за установяване по отношение на ответника
съществуването на трудово правоотношение с ищеца за периода от 01.07.2019 г. до
12.12.2021 г., включително, по силата на което жалбоподателят е заемала длъжността
„санитар“ в „Хоспис Парадайз“ ЕООД, с уговорено трудово възнаграждение в размер на
560,00 лв., и осъдителни искове с правно основание чл.128 т.2 вр. чл.245 ал.2 КТ за
разликата от уважения размер от 445,97 лв. до пълния предявен размер от 630,00 лв.,
представляваща незаплатено трудово възнаграждение за месец ноември 2021 г., ведно със
законната лихва от 07.09.2022 г. до окончателното и заплащане, за разликата от уважения
размер от 182,03 лв. до пълния предявен размер от 490,00 лв., представляваща незаплатено
трудово възнаграждение за месец декември 2021 г., ведно със законната лихва от 07.09.2022
г. до окончателното и заплащане, както и предявените искове с правно основание чл.245 ал.2
КТ за заплащане на сумата от 49,10 лв. - мораторна лихва за периода от 01.12.2021 г. до
07.09.2022 г. върху главницата от 630,00 лв., и сумата от 34,04 лв. - мораторна лихва за
периода от 01.01.2022 г. до 07.09.2022 г. върху главницата от 490,00 лв., като ищецът е
осъден да заплати на ответника разноски по делото.
В жалбата се твърди, че решението на СРС е неправилно. Сочи, че неправилно и
необосновано първоинстанционният съд е приел, че между ищеца и ответника не са били
налице фактически трудови правоотношения, тъй като е установено, че обективно е
осъществявала трудова дейност, а представените граждански договори имат всички
елементи на трудови такива. Поддържа, че исковата молба се явява покана, поради което
ответникът е в забава по отношение изплащане на дължимите и се възнаграждения. Предвид
1
изложеното, жалбоподателят моли въззивния съд да отмени решението и да уважи
предявения иск за установяване на трудово правоотношение, както и да уважи изцяло
предявените искове за заплащане на трудови възнаграждения и лихви за забава. Не
претендира разноски.
Въззиваемата страна „Хоспис Парадайз“ ЕООД в срока за отговор по чл.263 ал.1 ГПК
оспорва жалбата и моли решението на СРС да бъде потвърдено. Претендира разноски.
Решението не е обжалвано от ответника в частта, в която са уважени предявените
осъдителни искове за заплащане на възнаграждения до посочените по-горе размери, поради
което е влязло в законна сила в тази му част.
Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен
акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни
изводи:
Жалбата е подадена в срок и е допустима, а разгледана по същество е
неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да
приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса
на някоя от страните – т.1 от ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Настоящият случай не попада в двете визирани изключения, поради което въззивният съд
следва да се произнесе по правилността на решението само по наведените оплаквания в
жалбата.
Процесното първоинстанционно решение е валидно, допустимо и правилно по
следните съображения:
По иска с правно основание чл.124 ал.1 ГПК вр. чл.357 ал.1 КТ:
С разпоредбата на чл.357 ал.1 КТ изрично е предвидена правната възможност за
предявяване на иск относно съществуването на трудово правоотношение, което обосновава
правен интерес за ищеца от търсената с иска правна защита.
Съгласно разпоредбата на чл.62 ал.1 КТ, трудовият договор се сключва в писмена
форма, която форма е условие за неговата валидност. Изискването на чл.62 ал.1 КТ за
писмена форма на трудовия договор е удовлетворено, както когато е съставен документ,
съдържащ двете насрещни волеизявления и е подписан от страните, така и когато е подадена
писмена молба за приемане на работа и приемането на предложението от работодателя в
писмена форма /заповед, акт или с друго название документ за назначение/, достигнало у
предложителя /така решение №92 от 16.06.2020 г. на ВКС по гр.д. №421/2020 г., IV ГО/.
Работникът е добросъвестен, ако е подал молба или заявление за приемане на работа и е
получил сведение от работодателя, че е приет на исканата работа /без да е видял копие от
изявлението за приемане или да е държал оригинал/. Ако работодателят не представи или
заяви, че не е получил или не пази получената молба или заявление, работникът може да
докаже както подаването на писменото предложение, така и неговото съдържание с всички
доказателствени средства /доказването не е необходимо да е пълно, тъй като
добросъвестността на работника се предлога/. Ако работникът е бил добросъвестен /твърди,
че е подал молба или заявление или е подписал договор/, дори изискването за форма на
трудовия договор да не е спазено, отношенията между страните се уреждат както при
действителен трудов договор и трудово възнаграждение се дължи, доколкото е доказано по
несъмнен начин количеството на положения труд, а при липса на достатъчно данни за
размера на уговореното трудово възнаграждение, той се определя от съда при условията на
чл.162 ГПК, като бъдат съобразени размера на минималната работна заплата, минималните
осигурителни прагове за съответната трудова функция, статистическите данни средния
2
размер на работната заплата в съответния бранш, и всички други установени обстоятелства
по делото. В този смисъл е трайната практика на ВКС – напр. решение №467 от 31.01.2014 г.
по гр.д. №2392/2013 г., IV ГО.
В конкретния случай по делото не е спорно, а и установено, че между страните
трудов договор не е подписван. Налице са двустранно подписани граждански договори,
сключени в периода от 01.07.2019 г. – 01.10.2021 г., съгласно които ответното дружество е
възложило на ищеца дейности като санитар срещу заплащане на възнаграждение. В
договорите са инкорпорирани и констативни протоколи, което също са двустранно
подписани, че работата е приета от възложителя без забележки, посочени са и бр.
повиквания и посещения, както и е описано извършеното от изпълнителя.
От показанията на свид. Н.П. се установява, че ищецът е подписала с ответното
дружество граждански договори, като е трябвало да и се изплатят суми за 2 мес.
От показанията на свид. З.А. се установява, че ищецът е започнала работа при
ответника през 2020 г. като санитар и чистач, като е работила на 24-часови графици.
От приложеното във въззивното производство АНД №8715/2022 г. по описа на СРС,
10 състав, по което с решение от 02.05.2023 г., влязло в сила на 25.07.2023 г., е потвърдено
НП, издадено от Инспекция по труда, с което на ответното дружество за нарушение на чл.62
ал.1 вр. чл.1 ал.2 КТ е наложена имуществена санкция заради липсата на сключен трудов
договор с ищеца. Последната е разпитана като свидетел в производството, като при разпита
изрично е посочила, че е работила в ответното дружество без сключен трудов договор. Тези
и показания представляват извънсъдебно признание за неизгоден за страната факт, поради
което съдът ползва доказателствената им сила.
От приетото по делото заключение на ССчЕ, което и настоящият съдебен състав
кредитира напълно, се установява, че графици за положен труд не са и предоставени, тъй
като лицето не било по трудов договор, а счетоводните записвания за неполучени
възнаграждения на лица, които са назначени на граждански договори, съответстват на
приложените граждански договори.
Във въззивното производство са представени и графици за медицинските специалист
и санитари, работещи в дружеството-ответник за мес.11 и 12.2021 г.
При тези данни настоящият въззивен състав споделя решаващия извод на
първоинстанционния съд, че между страните не е налице трудово правоотношение. Между
страните липсва сключен в изискваната от закона писмена форма трудов договор, което не е
и спорно между страните. Не може да бъде прието, че представените и описани по-горе
граждански договори могат да бъдат счетени за документ, съдържащ насрещни
волеизявления на двете страни за сключване на трудов договор. В случая не е налице и
добросъвестност на работника – същата не само, че не твърди да е подавала молба или
заявление за приемане на работа, нито, че е получила насрещно изявление, че е приета на
работа, а напротив – ищецът е била наясно, че е работила при ответника без сключен трудов
договор.
По исковете с правно основание чл.128 КТ:
Трудовото възнаграждение е парично плащане от работодателя на работника или
служителя за престираната от него работна сила. За основателността на този иск ищецът
следва да установи съществуването на трудово правоотношение между него и ответника,
размера на договореното трудово възнаграждение и размера на неизплатената част от него,
както и че е изпълнил задълженията си по трудовия договор между него и ответника, за
месеците, за които претендира неизплатено трудово възнаграждeние.
В доказателствена тежест на ответника е да докаже, че е изплатил претендираното
трудово възнаграждение.
Доколкото обаче съдът не достигна до извод за наличието на трудово
3
правоотношение, то и тези искове подлежат на отхвърляне.
По исковете с правно основание чл.86 ЗЗД:
Исковете за лихва за забава предполагат наличието на главен дълг, за наличието на
каквито в размер на 445,97 лв. и 182,03 лв. е достигнал до извод СРС, и забава в
погасяването.
Съгласно чл.86 ал.1 ЗЗД, при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи
обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Кой е този ден, сочи чл.84
ЗЗД. Когато задължението е без срок за изпълнение, длъжникът изпада в забава от деня, в
който бъде поканен от кредитора. В настоящия случай за присъдените вземания липсва
установен срок за изпълнение на задължението на ответника, то за да изпадне същият в
забава, е необходимо отправянето на покана за плащане от ищеца, каквато не е представена,
а и не се твърди да е отправяна, поради което исковете подлежат на отхвърляне.
Поради изложеното и поради съвпадането на крайните изводи на въззивния съд с
тези на първоинстанционния съд, въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение
като неоснователна, а обжалваното решение на СРС – потвърдено.
С оглед изхода на делото и направеното искане, на въззиваемата страна на основание
чл.78 ал.3 ГПК следва да се присъдят разноски във въззивното производство в размер на
сумата от 400,00 лв., представляваща адвокатско възнаграждение. Възражението на
въззивника за прекомерност на заплатеното от въззиваемата страна адвокатско
възнаграждение е основателно. По делото е представен договор за правна помощ, сключен
между въззиваемата страна и адв. И., според който въззиваемата страна е заплатила
адвокатско възнаграждение по настоящето дело в размер на сумата от 900,00 лв. Според
решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело С-483/22, правилото на чл.78 ал.5 ГПК, че при
намаляване на адвокатското възнаграждение поради прекомерност съдът не може да пада
под минимума в Наредба №1/09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, не се
прилага. В пар.2 Наредба №1/09.07.2004 г. са определени критериите за преценката за
„фактическа и правна сложност“ при определяне размера на възнаграждението.
Договореното по настоящето дело адвокатско възнаграждение не съответства изцяло на
естеството на правния спор, вида и обема на предоставената правна защита, поради което
следва да бъде намалено до размера на сумата от 400,00 лв.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №18656/13.11.2023 г., постановено по гр.д. №48759/2022
г. по описа на СРС, ГО, 65 състав, в обжалваната част.
ОСЪЖДА С. Ц. Н., ЕГН **********, адрес: гр. София, ул. ****, да заплати на
„Хоспис – Парадайз“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. София,
ул. „Клисура“ №20, на основание чл.78 ал.3 ГПК сумата от 400,00 лв., представляваща
разноски във въззивното производство.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
4
Членове:
1._______________________
2._______________________
5