№ 35
гр. Велики Преслав, 09.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКИ ПРЕСЛАВ, II СЪСТАВ, НО, в публично
заседание на девети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Е. С. Геренска
при участието на секретаря Марияна П. Василева
като разгледа докладваното от Е. С. Геренска Административно наказателно
дело № 20243610200141 по описа за 2024 година
Производство по чл. 59 и сл. от ЗАНН образувано въз основа на
въззивна жалба от Министерство на земеделието и храните, ЕИК *********,
чрез пълномощник – гл.юрисконсулт В. Н. срещу Наказателно постановление
№ НЯСС-63/12.04.2024 г., издадено от председателя на ДАМТН, с което на
жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 1 000 лева, на
осн.чл.201, ал.12, вр.чл.200, ал.1, т.39 от Закона за водите, за неизпълнение на
задължение по чл.190а, ал.2, вр.ал.1, т.3 от Закона за водите.
В жалбата са изложени доводи за отмяна на Наказателното
постановление като издадено в противоречие с процесуалните разпоредби и
материалния закон, за което се излагат подробни подкрепящи посоченото
аргументи, като се иска същото да бъде отменено като незаконосъобразно,
неправилно и необосоновано.
В съдебно заседание, жалбоподателят, чрез процесуален представител
поддържа изцяло наведените с жалбата основания и доводи за отмяна на
атакуваното НП. Претендират се и разноски.
Въззиваемата страна и призованата на осн.чл.62 от ЗАНН Районна
прокуратура-Шумен не изпраща представител в съдебно заседание, като в
нарочна молба от пълномощник, наказващия орган развива становище по
същество и моли наказателното постановление да бъде потвърдено, както
бъдат присъдени и разноски за юрисконсулско възнаграждение.
Съдът, след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност събраните
по делото писмени и гласни доказателства, установи следното от фактическа
страна:
На 27.09.2022 г. при извършване на проверка от служители на ДАМТН
на яз.“Тича“, собственост на Министерството на земеделието и храните,
съгласно съотв.за това Актове за публична собственост, сред които бил и св.Р.,
1
гл. инспектор“ в РО НЯСС „Североизточна България“, офис Шумен при
ДАМТН, се констатирало възоснова на документи, при обход и оглед на място,
че основният изпускател на язовира не е изправен, предвид, че при направени
пробни манипулации от оператора на язовира, обективирани в изготвени
Протоколи от технически преглед от 26.04.2022 г и Анализ за техническото
състояние на язовира за 2021 г., същите установили проблем в повдигателния
механизъм на табления затвор на съоръжението, предвид и което било
необходимо извършването на подводен оглед, за да се установи какво е
неговото състояние и в зависимост от това да се предприемат нужните мерки
за отстраняване на проблема с основния изпускател. Възоснова на това и
доколкото съгласно чл.26, ал.4 от Наредба за условията и реда за
осъществяване на техническата и безопасната експлоатация на язовирните
стени и на съоръженията към тях и за осъществяване на контрол за
техническото им състояние, съоръженията на големите язовири, които се
намират поС.но под вода, периодично, най-малко веднъж на 5 години,
подлежат на оглед, а осъществяването на такъв не бил извършван от
собственика на яз.“Тича“, в съставения при извършената проверка
Констативен протокол №05-03-58/27.09.2022 г., отразил направената
констатация, било дадено предписание със срок до 30.06.2023 г. да се предстви
в ДАМТН протокол от извършен водолазен оглед на основния изпускател на
яз.Тича, на осн.чл.26, ал.4 от посочената Наредба.
При осъществена на 08.08.2023 г. контролна проверка на посочения
участък, св.Р. констатирал, че даденото предписание не е изпълнено и не е
изготвен нужният и посочен в предписанието от 27.09.2022 г. водолазен оглед.
За извършената в присъствието и на представител на ОД“Земеделие“, както и
на оператира – Напоителни системи ЕАД проверка, бил съставен Констативен
протокол №05-03-73/08.08.2023 г.
След преценка от административнонаказващия орган касателно
констатираното, съобразявайки и изготвени междувременно от Комисия,
назначена със Заповед на Министъра на земеделието и храните, на 28.10.2022
г. и 26.04.2023 г. още Протоколи от извършен технически преглед на
язовирната стена и съоръженията към нея, на Министрество на земеделието и
храните, на 27.10.2023 г. бил съставен и АУАН за неизпълнение в срок
даденото на осн.чл.190а, ал.1, т.3 от ЗВ предписание и възоснова на същия и
било съставено обжалваното НП, с което на жалбоподателя на осн.чл.201,
ал.12, вр.чл.200, ал.1, т.39 от Закона за водите, за неизпълнение на задължение
по чл.190а, ал.2, вр.ал.1, т.3 от Закона за водите била наложена имуществена
санкция в размер на 1 000,00 лв.
Приетата за установена фактическа обстановка, съдът изведе въз основа
на анализа на доказателствата - писмени и гласни събрани в хода на
настоящото производство и приобщени в хода на съдебното следствие.
Свидетелските показания депозирани от разпитания свидетел – св.Р. са
напълно безпротиворечиви, допълващи и в кореспондираща връзка с
писмените доказателства по делото. С оглед и на посоченото съдът възприема
с доверие и цени изцяло както показанията на разпитания свидетел считайки
ги обективни и достоверни, така и кредитираните писмените доказателствени
източници.
При така установените фактически положения, съдът намира от правна
страна следното:
2
Жалбата е подадена от надлежно легитимирано лице, спрямо което е
издадено атакуваното НП, и в установения от закона срок от връчването на
НП. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна, като съображенията за
това на настоящата инстанция са следните:
Актът за установяване на административно нарушение и наказателното
постановление са съставени в законоустановените в ЗАНН срокове и от
компетентни органи, противно на релевираните в тази връзка от страна на
жалбоподателя доводи. Съдът намира за неоснователно възражението на
жалбоподателя, че с процесното предписание контролните органи са излезли
извън своята предметна компетентност съгласно разпоредбата на чл. 190а, ал.
1, т. 3 от ЗВ, доколкото същото се явява неотносимо към настоящата
конкретика, респективно съответно обхвата на Приложение № 1 към чл. 13, т.
1 от ЗВ, тъй като административнонаказателната отговорност на касатора е
ангажирана за неизпълнение на предписание на контролен орган. Това
предписание няма данни да е оспорено по съдебен ред, поради което е налице
е влязъл в сила административен акт, който подлежи на изпълнение. В този
смисъл Определение № 2157/18.02.2021 г. по адм. д. № 1319/2021 г. по описа
на ВАС на Р България.
При издаване на НП, наказващият орган е спазил задължението си по чл.
52, ал. 4 от ЗАНН за преценка на събраните и представени доказателства. Като
несъстоятелен съдът намира изтъкнатия аргумент на жалбоподателя в тази
връзка за незаконосъобразността на издаденото НП от страна свързан с
противоречието между отразеното в НП за липсата на постъпило в срока по
чл.44 от ЗАНН възражение и реално осъщественото такова, респ.
неосъществено съобразно изложеното в същото допълнително разследване.
Посоченото противоречие обаче, съдът не намира за рефлектиращо върху
законосъобразността на издаденото НП, доколкото обективираното в същото
№8268/16.11.2023 г., не променя установената от АНО фактическа обстановка,
предвид че изложеното в него касае информация за назначена комисия за
изготвяне на технически спецификации, критерии за подбор, методика за
определяне на комплексната оценка на офертата, включително показателите за
оценка и относителната им тежест, специфични технически изисквания и
други образци към документацията за провеждане на обществена поръчка с
предмет „Изготвяне на анализ и оценка на носещата способност и на
устойчивостта на язовирните стени и съоръженията към тях на 19 комплексни
и значими язовири – публична държавна собственост с предоставени права на
Министерство на земеделието и храните“.
Съдът, противно на посоченото от въззивника, счита и че съставените
АУАН и НП съдържат всички изискуеми съобразно разпоредбите на чл.42 и
чл.57 от ЗАНН реквизити, в това число описание на нарушението,
обстоятелствата, като е посочена и конкретната нарушена административна
норма от Закона за водите.
Несъстоятелно съдът намира възражението на жалбоподателя касателно
извършена неправилна правна квалификация на деянието в съставения АУАН,
с аргумент, че в изготвения КП от 27.09.2022 г. е посочена разпоредбата на
чл.26, ал.4 от Наредба за условията и реда за осъществяване на техническата и
безопасната експлоатация на язовирните стени и на съоръженията към тях,
както и на контрол за техническото им състояние , която е отменена с
Постановление №12 на МС от 28.01.2020 г. с което е приета Наредбата за
3
условията и реда за осъществяване на техническата и безопасната
експлоатация на язовирните стени и на съоръженията към тях и за
осъществяване на контрол за техническото им състояние и което се сочи, че е
рефлектирало върху правото на въззивника да разбере какво нарушение му се
вменява. Това е така, предвид, че от една страна правната квалификация на
деянието е посочената от АНО разпоредба от Закона за водите, а не визирания
от цитираната наредба член. От друга страна, незначителната в
наименованието на двете наредби разлика, която не е и смислова такава, както
и обстоятелството, че посочения чл.26, ал.4 е наличен единствено в
действащата Наредба и направеното описанието на неговото съдържание в
издадения АУАН съдът намира, че не са се отразили върху правото на защита
на санкционирания и възможността да разбере за какво се ангажира
отговорността му, още повече, че в издаденото НП, което е предмет на
настоящата въззивна проверка е цитирана влязлата в сила на 31.01.2020 г.
Наредба, а и предвид принципната приложимост на чл.53, ал.2 от ЗАНН.
При тази фактическа установеност и с оглед събрания доказателствен
материал съдът приема, че от страна на жалбоподателя е осъществен по
безспорен и категоричен начин състава на вмененото административно
нарушение.
В АУАН и в НП подробно са описани всички елементи от състава на
нормата, проявлението на които сочат на съставомерност на деянието по
приложения от административно наказващия орган административно-
наказателен състав. Безспорно установено е, че при извършване на
контролната проверка на 08.08.2023 г. от служители на ДАМТН, не е
изпълнено даденото такова предписание със срок до 30.06.2023 г. ,
жалбоподателя да предприеме действия за извършването на водолазен оглед
на основния изпускател на яз.Тича и представянето на Протокол, обективиращ
извършеното в ДАМТН, което правилно е ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя. Самото
нарушение е едно – неизпълнение на задължително предписание, и като
такова изпълнителното деяние се осъществява чрез непредприемане на
дължимите действия (бездействие).
С нормата на чл. 200, т. 39 от ЗВ е предвидено административно
наказание - глоба, съответно имуществена санкция в размер от 1 000 до 20 000
лева, освен ако не подлежи на по-тежко наказание, за физическото или
юридическото лице, което не изпълни предписание по чл.138а, ал.3, т.5 ат ЗВ
или задължение по чл.190а, ал.2, в чиято именно и хипотеза попада и
разпоредбата на чл.190а, ал.1, т.3 от ЗВ.
В случая предписанието е дадено на Министерство на земеделието и
храните, със срок за изпълнение - до 30.06.2023 г. Предписанието не е
оспорено и е влязло в сила, а доколкото и по делото спор няма относно
неизпълнението на така даденото предписание, то изложените възражения
свързани с предприети действия от въззивника за изпълнение на
предписанието, но неосъществени предвид необходимост от значителни
капиталови средства и спазване на редица закониви изисквания е изцяло
ирелевантно.
С оглед изложеното, съдът намира, че от обективна страна са
осъществени признаците на състава на посоченото в НП административно
нарушение по Закона за водите, а именно - неизпълнение на задължение по
чл.190а, ал.2, вр.ал.1, т.3 от Закона за водите, какакто правилно деянието е
4
квалифицирано от административнонаказващия орган. Вмененото нарушение
е формално, на просто извършване, чрез неизпълнение на задължение за
предприемане на определено действие, което е безпротиворечиво установено.
Доколкото нарушението е извършено от юридическо лице, е
безпредметно да се изследва субективната страна – налице е обективна
безвиновна отговорност съобразно чл.83, ал.1 от ЗАНН.
Съдът намира, че правилно административнонаказващият орган е
приел, че извършеното нарушение не представлява маловажен случай, поради
което разпоредбата на чл. 28 ЗАНН е неприложима. Касае се за нарушение,
осъществявано трайно във времето и свързано пряко с осигуряване
безопасността на населението, като бездействието на нарушителя за
продължително време би я е застрашило. При определяне на маловажните
случаи при административните нарушения следва да се съобразяват
разпоредбите на чл. 11 от ЗАНН и чл. 93, т. 9 от НК. Действително в случая не
се установява да са настъпили някакви вредни последици за хората, околната
среда или инфраструктурата от така извършеното нарушение, но това само по
себе си не води автоматично до маловажност на нарушението, още повече че
законодателят не диференцира това дали едно неизпълнено предписание е
нарушение или не според това дали е свързано с настъпването на някакви
вредни последици. За да се прецени приложението на чл. 28 от ЗАНН
релевантни са не само липсата на вредни последици или тяхната
незначителност, но и другите обстоятелства, които могат да обосноват изводи
в тази насока. В случая безспорно обаче вредни последици, при това
значителни и касаещи живота и здравето на хората, могат да настъпят
вследствие бездействие от неизясняване на причините за неизправността на
основния изпускател и респ.отстраняването на неизправностите му,
доколкото и състоянието му се явява индикатор за изключително висока
степен на потенциална опасност съобразно оценката на риска от човешки
жертви, икономически, социални и екологични щети, като реалните примери в
тази насока, през настоящата календарна година в страната ни са десетки.
Съдът намира, че отговорността на жалбоподателя правилно е
ангажирана от административнонаказващия орган, при отчитане на
предвидените в чл. 27, ал. 1 и ал. 2 ЗАНН критерии и според настоящия
състав, същата съответства на характера на извършеното нарушение и би
постигнала визираните в ЗАНН цели на наказанието, като с оглед конкретните
обстоятелства по делото и във връзка с проверка на материалноправната
законосъобразност на наказателното постановление, в частта за наложената
санкция настоящият състав намира, че определеното наказание имуществена
санкция в размер на 1 000 лева е обосновано опредЕ..
Съгласно разпоредбата на чл. 63д от ЗАНН в съдебните производства по
обжалване на издадени НП пред районния съд страните имат право на
присъждане на разноски по реда на АПК, като на основание чл. 144, ал.3 от
АПК, с оглед изхода на делото такива следва да се присъдят на
административнонаказващия орган, който своевременно е направил изрично
искане за това. Съгласно чл. 37, ал. 1 от ЗПП заплащането на правната помощ
е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в
наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. Като взе предвид,
че производството по делото е приключило в две съдебни заседания, съотв.
същото не представлява фактическа и правна сложност намира, че на страната
следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в минималния
5
размер, предвиден в нормата на чл. 27е от Наредбата, а именно за сумата от
80,00 /осемдесет/ лева.
Воден от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т.5 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № НЯСС-63/12.04.2024
г., издадено от председателя на ДАМТН, с което на Министерство на
земеделието и храните, ЕИК ********* е наложена имуществена санкция в
размер на 1 000 лева, на осн.чл.201, ал.12, вр.чл.200, ал.1, т.39 от Закона за
водите, за неизпълнение на задължение по чл.190а, ал.2, вр.ал.1, т.3 от Закона
за водите.
ОСЪЖДА Министерство на земеделието и храните, ЕИК *********
ДА ЗАПЛАТИ на ДАМТН, сумата от 80,00 /осемдесет/ лева, представляваща
разноски за юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд – Шумен по реда на АПК в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Велики Преслав: _______________________
6