№ 261
гр. София , 20.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН в публично
заседание на девети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Владимир Астарджиев
Членове:Величка Цанова
Виолета Магдалинчева
при участието на секретаря Нина Ш. Вьонг Методиева
в присъствието на прокурора Стойчо Тодоров Ненков (АП-София)
като разгледа докладваното от Владимир Астарджиев Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20211000600195 по описа за 2021 година
Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.
С присъда от 30.10.2020г. по НОХД №3119/2019г., Софийски
градски съд, НО, 22 състав е признал подсъдимия И. Й. Т. за виновен в това,
че на 24.07.2018г. около 10.00 часа в гр.***, в подлеза на кръстовището на
бул.„***“ и бул.„***“ е направил опит умишлено да умъртви К. С. А., като
опитът е останал недовършен по независещи от дееца причини и деянието е
извършено по начин и със средства, опасни за живота на мнозина, поради
което и на основание чл.116, ал.1, т.6, пр.1, алт.1 НК вр. чл.115 НК вр. чл.18,
ал.1 НК и чл.58, б.„а” НК вр. чл.55, ал.1, т.1 НК го е осъдил на лишаване от
свобода за срок от осем години.
На основание чл.57, ал.1, т.2, б.„а“ ЗИНЗС е определен първоначален
„строг” режим за изтърпяване на наложеното наказание лишаване от свобода.
На основание чл.59, ал.1 НК е зачетено времето, през което по
делото подсъдимият И. Й. Т. е бил задържан под стража и е търпял мярка за
1
неотклонение „домашен арест“.
На основание чл.53, ал.1, б. „а“ НК съдът е отнел в полза на
държавата средството на престъплението - пистолет марка „Глог“, модел 19,
калибър 9х19 мм с №NZТ912.
Подсъдимият И. Й. Т. е осъден да заплати на гражданския ищец К.
С. А. сумата от 1 552,50 лв. обезщетение за претърпени от престъплението
имуществени вреди, ведно със законната лихва от 24.07.2018г. до
окончателното изплащане на сумата.
Подсъдимият И. Й. Т. е осъден да заплати на гражданския ищец К.
С. А. сумата от 70 000 лв. обезщетение за претърпени от престъплението
неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 24.07.2018г. до
окончателното изплащане на сумата, като гражданският иск е отхвърлен до
пълния предявен размер от 100 000 лв. като недоказан.
Срещу присъдата в законоустановения срок е постъпил протест от
Софийска градска прокуратура, с който се иска увеличаване на наложеното на
подсъдимия Т. наказание, като се изтъкват съображения, свързани с
обществената опасност на деянието и превенциите по чл.36 НК. В протеста не
се иска събирането на доказателства
Срещу присъдата в законоустановения срок е постъпила и жалба от
частния обвинител и граждански ищец К. С. А. чрез упълномощения
повереник - адв.М. Ч., с която се иска увеличаване на наложеното наказание
лишаване от свобода на осемнадесет години, както и уважаване на
предявения граждански иск за неимуществени вреди в пълен размер. Сочат се
доводи, свързани с превес на отегчаващите обстоятелства и се оспорват
изложени от подсъдимия на досъдебното производство твърдения. В жалбата
не се иска събирането на доказателства
Срещу присъдата в законоустановения срок е постъпила и жалба от
подсъдимия И. Й. Т. чрез упълномощения защитник - адв.Я. А.. С жалбата се
иска оправдаване на подсъдимия, алтернативно преквалифициране на
2
деянието в по-леки престъпления. В жалбата се иска преразпит на вещите
лица по назначените съдебно-психиатрични и психологични експертизи на
подсъдимия, както и назначаване на нова такава експертиза.
В разпоредително заседание на 24.02.2021г. въззивният съд по реда
на чл.327 от НПК е преценил, че за изясняване на обстоятелствата по делото
не се налага разпит на подсъдимия и на свидетели, както и ангажирането на
други писмени или веществени доказателства. Уважено е искането в жалбата
на защита за преразпит на вещите лица и е назначена аудио (фоноскопна)
техническа експертиза.
Допуснатите съдебно-следствени действия са извършени в
съдебните заседания на 02.06.2021г. и на 09.06.2021г.
Пред въззивния съд представителят на Софийска апелативна
прокуратура сочи, че първоинстанционната присъда е правилна и
законосъобразна, а наложеното наказание е съобразено с доказателствата по
делото и предлага да се потвърди атакувания съдебен акт.
Повереникът на частния обвинител и граждански ищец К. С. А. -
адв.М. Ч. иска увеличаване на наложеното на подсъдимия наказание и
уважаване на гражданския иск за неимуществени вреди в пълния предявен
размер, като оспорва жалбата на подсъдимия и доводите на неговата защита.
Сочи, че наказанието е занижено и няма да изпълни целите по чл.36 НК.
Оспорва доводите на защитата за наличие на неизбежна отбрана,
физиологичен афект, уплаха или смущение, гневна реакция или провокация
от пострадалия, като счита, че подсъдимият е действал с изключително
самообладание, последователност и целенасоченост при произвеждането на
изстрела. Пледира за уважаване изцяло на предявения граждански иск, като
се позовава на влошаване на състоянието на пострадалия по време на
съдебното производство в резултат от неговото нараняване.
Частният обвинител и граждански ищец К. С. А. подкрепя доводите
3
на своя повереник.
Защитникът на подсъдимия И. Й. Т. - адв.Я. А. пледира за отмяна на
присъдата на първата инстанция и за оправдаване на подсъдимия.
Алтернативно иска прилагане на закон за по-леко наказуемо престъпление по
чл.119 НК. Сочи, че агресивното поведение на пострадалия А. е основна
причина за възникването на инцидента и твърди, че подсъдимият Т. е
действал при условията на неизбежна отбрана, а ако е налице превишаване на
пределите на неизбежната отбрана, това се дължи на страха на подсъдимия от
агресивните действия на пострадалия. Твърди, че подсъдимият Т. е извадил
законно притежаваното оръжие, за да респектира нападателя и е налице
грешка в предмета, доколкото подсъдимият е възприел, че пострадалият вади
огнестрелно оръжие от чантата си. Пледира за липса на умисъл за убийство,
доколкото подсъдимият е обучаван да стреля. Оспорва уважения граждански
иск за неимуществени вреди, като иска неговото отхвърляне при оправдаване
на подсъдимия, респ. многократното му намаляване, ако спрямо подсъдимия
бъде приложен закон за по-леко наказуемо престъпление.
Подсъдимият И. Й. Т. е солидарен с доводите на своя защитник и в
последната си дума иска справедливост и съобразяване на присъдата с
обективната истина, а не с предположения.
Софийски апелативен съд, след като обсъди доводите в протеста, в
жалбата на частния обвинител и граждански ищец, в жалбата на подсъдимия,
както и становищата, изложени от страните в съдебно заседание‚ и след като
в съответствие с чл.314 от НПК провери изцяло правилността на атакуваната
присъда, констатира, че не са налице основания за отменяването на
първоинстанционния акт.
Първоинстанционната присъда е постановена след събиране на
относимите доказателства, като първата инстанция е подложила на подробен
анализ доказателствените източници, за да стигне до приетите от нея
фактически положения. Доказателственият анализ на първата инстанция се
4
споделя напълно от въззивния съд, като настоящият съдебен състав при
собствената преценка на доказателствата в съответствие с чл.314, ал.1 НПК
намери, че липсват основанията на чл.316 НПК за установяване на нови
фактически положения, а следва само да изложи по-последователно
фактическото развитие на инкриминираната ситуация, в каквато насока
систематизира описанието на фактическата обстановка, направено от първата
инстанция. Извършените от въззивната инстанция следствени действия не
променят изводите относно фактите, а способстват за отстраняване на
наличните неясноти и противоречия, свързани с направените от подсъдимия
Т. и неговата защита твърдения.
След направения собствен доказателствен анализ, въззивният съд
приема следното от фактическа страна:
Подсъдимият И. Й. Т. e роден на ***г. в гр.***, българин, български
гражданин, живее в гр.***, ж.к.„***”, бл. ***, вх.А, ет.3, ап.16, с висше
образование, женен, безработен, неосъждан, ЕГН **********. Има много
добри характеристични данни.
Подсъдимият И. Й. Т. е бивш служител на РУМНО до 1991г.
Притежава лично оръжие пистолет марка „Глог“, модел 19, калибър 9х19 мм
с №NZТ912, за което има издадено разрешително от Служба „КОС” на
СДВР-06РУ, валидно до 2023г.
На 24.07.2018г. сутринта подсъдимият Т. носел личното си
огнестрелно оръжие в чантичка, преметната през рамо.
Същия ден - 24.07.2018г. малко преди 09.50 часа пострадалият св.К.
С. А. и съпругата му - св.Д. Т. А. разхождали своето куче, като в този момент
се прибирали след продължила около един час разходка към дома си в ж.к.
„***”, бл.9. Трябвало да пресекат кръстовището на бул.„***” и бул. „***”,
като за целта използвали пешеходния подлез, изграден под кръстовището.
В този подлез имало магазини и ателиета, вкл. магазин за вестници,
5
в който продавала св.И. Б. Т.-съпруга на подсъдимия Т. и сервиз за поправка
на велосипеди, стопанисван от сина на подсъдимия Т..
Подсъдимият И. Й. Т. в този момент се намирал при магазина за
вестници на съпругата си и се отправил към ателието за ремонт на
велосипеди на сина си. В ръката си държал чаша кафе.
Св.Д. А. водела кучето си на каишка, като вървяла няколко метра
преди съпруга си - св.К.А.. При преминаване на кучето покрай ъгъла на
помещението, в който се намирал сервизът за ремонт на велосипеди,
стопанисван от сина на подсъдимия Т., кучето на св. А. вдигнало крак и
маркирало магазина, като уринирало.
Подсъдимият И. Й. Т. видял това действие на кучето и на висок глас
направил забележка на св. А. за действията на кучето. св. А. не обърнала
внимание на подсъдимия, казала му, че е куче и продължила напред.
Подсъдимият Т. се обърнал след нея и започнал да използва груби изрази по
адрес на св. А..
Тези думи на подсъдимия били чути от св.А., който се движел на
няколко крачки след съпругата си. Св.А. се обърнал към подсъдимия и му
отправил реплики с остър тон, да не нагрубява съпругата му. Подсъдимият Т.
също се обърнал към св.А. и не му останал длъжен, като на висок тон между
двамата започнала размяна на груби изрази.
В близост преминавал св.Д. Г. Н., който им направил забележка да
престанат и отминал. Двамата - св.А. и подсъдимият Т. не преустановили
пререканието и в този момент пострадалият А., който бил по-млад, по-висок и
по-добре сложен физически от подсъдимия Т. го избутал с две ръце, като
подсъдимият отстъпил назад. Двамата продължили да се карат и св.А. се
доближил до подсъдимия и с дясната си ръка докоснал лявото ухо на
подсъдимия с презрителен жест, минал покрай подсъдимия и поставил лявата
си ръка върху главата на подсъдимия, като се отдалечил от подсъдимия.
Подсъдимият обаче се отправил след св.А. и с рязко движение на ръката си
излял носената от него чаша с кафе върху главата и лицето на св.А..
В този момент към тях се приближил св.Н. с цел да ги разтърве, но
6
св.А. се доближил до подсъдимия и с десния си крак нанесъл удар в горната
външна част на лявото бедро на подсъдимия Т., който направил опит да се
предпази с две ръце. Двамата продължили да разменят гневни реплики, като
св.А. казал на подсъдимия Т., че ще „му навре очилата отзад”.
Св.А. се доближил до подсъдимия с вдигнати ръце, свити в юмруци
и направил опит да го удари по лицето с дясната ръка, но подсъдимия също
вдигнал ръце и се предпазил.
В този момент между двамата вече се намирал св.Н., който успял да
избута назад св.А. и да преустанови агресивното му поведение. На място
дошла и съпругата на подсъдимия Т. - св.И. Т., която също застанал пред
св.А., за да предпази своя съпруг.
Подсъдимият Т. отстъпил няколко крачки назад (на около 4-5
метра).
Св.А. останал на място, без да говори и да прави нищо, като
наблюдавал подсъдимия.
В този момент подсъдимият Т. започнал да вади от носената от него
през рамото чантичка личното си огнестрелно оръжие. Тези действия на
подсъдимия били забелязани от св.А., който също бръкнал в своята чантичка,
за да извади носена от него разгъваема метална палка.
Докато пострадалият вадел палката си, подсъдимият успял да извади
своя пистолет и го заредил, вдигнал го и го насочил към св.А., като се
приближил на около 3 метра от него. Тези действия на подсъдимия били
възприети от св.А. и от св.Н., които започнали да му викат „Какво правиш”,
„Престани”. Св.Н. бил на около метър от пострадалия А., а леко встрани от
двамата, също на около метър, била съпругата на подсъдимия. В близост се
намирала и неустановена по делото жена, която наблюдавала случващото се.
Подсъдимият Т., спокойно и без да каже дума, свалил надолу
пистолета, вдигнало го и произвел изстрел в посока на пострадалия. В този
момент пострадалият се обърнал леко наляво и куршумът проникнал в корема
му, леко вляво над пъпа по средна ключечна линия, като преминал през
7
коремната кухина и излязъл през гърба, непосредствено вляво от гръбначния
стълб на нивото на последен гръден-първи поясен прешлен. По пътя си
проектилът причинил огнестрелно нараняване на меките тъкани (кожа и
подкожие), проникнал в коремната кухина, перфорирал голямото було на
коремницата, опоръкът на низходящото дебело черво, пробил на две места
тънкото черво и предизвикал масивен кръвоизлив в коремната кухина, след
което проникнал в ретроперитонеалното пространство, разкъсал левия бъбрек
на св.А. и предизвикал масивен ретроперитонеален хематом.
Пострадалият А. почувствал рязко замайване приклекнал и после
легнал на земята.
Към него се приближил св.Н. и незабавно телефонирал за помощ на
телефон 112. Покрай пострадалият минал и подсъдимият Т., видял какво е
неговото състояние и също се обадил на телефон 112.
В този момент на място се върнала св. А., която изчаквала съпруга
си и чула изстрела. Тя видяла мъжа си паднал на земята и разбрала, че е
прострелян от подсъдимия Т., обърнала се към подсъдимия и го попитала с
какво е прострелял мъжа й, той отговорил „С боен патрон”. св. А. се хвърлила
към подсъдимия с викове „Убиец”, но св.Н. успял да я успокои и тя останала
при лежащия на земята св.А., за да изчака Спешна помощ.
В подлеза слезли св.Д. Г. и св.Т. М., служители на СДВР-Отдел
„Пътна полиция”, които били на булеварда над подлеза и които разбрали за
прострелването от неустановена жена.
Св.М. извел подсъдимия до служебния автомобил и го задържал, а
св.Г. останал в подлеза, за да запази мястото до пристигането на огледна
група.
По-късно в подлеза дошъл и екип на Спешна помощ, като
пострадалият А. бил закаран във Военномедицинска академия и спрямо него
била извършена животоспасяваща операция, която предотвратила
неминуемия смъртен изход от нараняването.
8
Горепосочената фактическа обстановка въззивният съд прие за
установена въз основа на:
А. Обясненията на подсъдимия И. Й. Т. (частично);
Б. Показанията на свидетелите К. С. А. (дадени в съдебно заседание
и прочетени по реда на чл.281, ал.4 вр. ал.1, т.2 НПК и по реда на чл.281, ал.5
вр. ал.1, т.2 НПК), Д. Т. А. (дадени в съдебно заседание и прочетени по реда
на чл.281, ал.5 вр. ал.1, т.1 и т.2 НПК), И. Б. Т., Т. К. М. (дадени в съдебно
заседание и прочетени по реда на чл.281, ал.5 вр. ал.1, т.1 и т.2 НПК), Д. Д. Г.
(дадени в съдебно заседание и прочетени по реда на чл.281, ал.5 вр. ал.1, т.1 и
т.2 НПК), С. И. Г., Д. Г. Н. (дадени в съдебно заседание и прочетени по реда
на чл.281, ал.5 вр. ал.1, т.2 НПК), А. Д. Р. (дадени в съдебно заседание и
прочетени по реда на чл.281, ал.4 вр. ал.1, т.1 и т.2 НПК), Б. Б. К. (дадени в
съдебно заседание и прочетени по реда на чл.281, ал.5 вр. ал.1, т.1 и т.2 НПК)
и А. М. М.;
В. От приетите по делото заключения на комплексна балистична и
физикохимична експертиза (т.2, л.37-л.42 от досъдебното производство),
физикохимична експертиза (т.2, л.49-л.51 от досъдебното производство),
физикохимична експертиза (т.2, л.56-л.58 от досъдебното производство),
комплексна балистична и физикохимична експертиза (т.2, л.64-л.68 от
досъдебното производство), физикохимична експертиза (т.2, л.74-л.77 от
досъдебното производство), съдебномедицинска експертиза на веществени
доказателства по метода на ДНК-профилиране (т.2 л.83-л.89 от досъдебното
производство), съдебномедицинска експертиза на веществени доказателства
по метода на ДНК-профилиране (т.2 л.94-л.98 от досъдебното производство),
съдебномедицинска експертиза за пострадалия (т.2, л.101-л.103 от
досъдебното производство), допълнителна съдебномедицинска експертиза за
пострадалия (т.2, л.110-л.121 от досъдебното производство),
съдебномедицинска експертиза за подсъдимия (т.2, л.128 от досъдебното
производство), съдебномедицинска експертиза за подсъдимия (т.2, л.139-
л.144 от досъдебното производство), комплексна съдебнопсихиатрична и
психологична експертиза за подсъдимия (т.2, л.160-л.176 от досъдебното
9
производство), комплексна съдебнопсихиатрична и психологична експертиза
за подсъдимия (т.2, л.178-л.195 от досъдебното производство), комплексна
съдебнопсихиатрична и психологична експертиза за пострадалия (т.2, л.205-
л.210 от досъдебното производство), видеотехническа експертиза (т.2, л.222-
л.232 от досъдебното производство), трасологична експертиза (л.323-л.326 от
НОХД №3119/2019г.) и аудио (фоноскопна) експертиза (л.45-л.56 от
въззивното производство);
Г. От писмените доказателства и доказателствени средства:
- от том 1 на досъдебното производство - определение на СГС –
л.94-л.99, определение на САС – л.100-л.103, определение на САС – л.104-
л.106, определение на СГС – л.107-л.113, определение на СГС – л.117-л.123,
определение на САС – л.124-л.129, протокол за оглед на местопроизшествие –
л.130-л.131 с фотоалбум – л.132-л.136, определение на СГС – л.136, протокол
за освидетелстване – л.139-л.140 с фотоалбум – л.141-л.143, определение на
СГС – л.144, протокол за обиск – л.147 с фотоалбум – л.148-л.150, протокол за
доброволно предаване – л.151, протокол за доброволно предаване – л.152,
протокол за доброволно предаване – л.153 и протокол за доброволно
предаване – л.154;
- от том 2 на досъдебното производство - протокол за вземане на
образци за сравнително изследване - л.31 и протокол за предаване и приемане
на обекти в НСБК - л.43
- от том 3 на досъдебното производство - разписка за връщане на
мобилен телефон - л.5, писмо №СОА18-ДИ04-1970/03.08.2018г. на СО - л.9,
писмо №10581р-2439/22.08.2018г. на РЦ 112-София - л.13, електронни
картони - л.14-л.21, компактдиск - л.22, писмо №17700/07.09.2018г. на „А1
България” ЕАД - л.24, писмо №17060/07.09.2018г. на „БТК” ЕАД - л.25,
писмо №17770/07.09.2018г. на „Теленор България” ЕАД - л.26, писмо
№07.02-198/21.11.2018г. на НЗОК - л.28, писмо №24-00-59/20.11.2018г. на
СЗОК - л.29, писмо №1048-40-2294/12.11.2018г. на НОИ - л.31, медицински
справки - л.33-л.41, писмо №И-7-53/24.08.2018г. на ВМА с медицинска
документация за лечението на пострадалия - л.43-л.66, справка №513р-
61503/24.07.2018г. на СДВР - л.68-л.69, справка за съдимост - л.70, справка за
10
издадени разрешителни за огнестрелни оръжия - л.71, справка за преглед на
оръжие - л.72
- от том 4 на досъдебното производство - медицинска
документация за лечения на подсъдимия И. Й. Т. в МИ-МВР-София - л.1-л.34
- от НОХД №3119/2019г. - медицинска документация за
пострадалия К. С. А. - л.38-л.54, фактури и касови бележки за пострадалия К.
С. А. - л.55-л.63 и характеристични справки за подсъдимия И. Й. Т. - л.382-
л.383;
- от въззивното производство - писмо №5370/30.03.2021г. на МВР-
Д“ БДС“ - л.57 и л.76, писмо №С-152#1/21.04.2021г. на УМБАЛ „А.ска“ ЕАД
- л.86, препис-извлечение от акт за смърт - л.87 и медицинска документация
за св.К.А. - л.119-л.125;
Д. От вещественото доказателство - видеозапис (на диск - л.222 от
том 2 на досъдебното производство, на който е извършен оглед в съдебното
заседание на 20.01.2020г. (л.144-л.171 от НОХД №3119/2019г.) в
присъствието на страните и на вещите лица по комплексните
съдебнопсихиатрични и психологични експертизи. Този запис е бил предмет
на видеотехническата експертиза, приета по делото (л.222-л.232 от т.2 на
досъдебното производство).
Съдът приема, че най-обективно станалото на 24.07.2018г. в подлеза
на кръстовището на бул. „***” и бул. „***” в гр.*** е възпроизведено от
показанията на св.Д. Г. Н. и от вещественото доказателство - видеозапис от
охранителна камера, инсталирана от Столична община в подлеза, място на
инцидента.
По отношение на видеозаписа трябва да се посочи, че видеокамерата
е била монтирана и обозначена в съответствие с изискванията на ЗЧОД от
Столична община и записът е създаден непреднамерено и в съгласие с
изискванията на чл.32, ал.2 от Конституцията на Република България, поради
което може да се използва като веществено доказателство по делото.
11
Видеозаписът не отразява звук, поради което от него не може да се извлече
информация за разменените реплики, а и като цяло поради ниското качество
на записа (при нормален ритъм от 25-30 кадъра в секунда, записът е с около 6
кадъра в секунда - л.148 от НОХД №3119/2019г.) някои от действията са
накъсани. Този видеозапис не съдържа и информация за действията на
подсъдимия Т. след като св.А. е бил успокоен от св.Н., доколкото в обхвата
на камерата е бил само пострадалия, а действията на подсъдимия не са
записани, но пък записът на видеокамерата потвърждава показанията на св.Н.
и на св.А. относно протичането на инцидента след разделянето на
пострадалия и подсъдимия след намесата на св.Н. (а и на съпругата на
подсъдимия - св. Т.), като категорично този запис опровергава твърденията на
подсъдимия относно протичането на инцидента, нанесените му удари и
тяхната сила.
Показанията на св.Н. са добросъвестни, последователни във времето
и достатъчно подробни при динамичността на ситуацията, за да мотивират
настоящия съдебен състав да ги възприеме изцяло като верни. Този свидетел
е случаен участник в инцидента, няма отношение към никоя от страните в
процеса, има необходимия житейски, образователен и социален опит, за да
възпроизведе точно това, което е възприел.
Св.Н. е положил и необходимите и разбираеми от нормална
житейска гледна точка усилия да предотврати ескалация на напрежението,
успокоил е пострадалия А. и го е отдалечил без използване на сила от
мястото, на което е бил подсъдимия.
Св.Н. е категоричен по отношение на употребените от подсъдимия и
пострадалия думи и изрази, като изрично сочи, че пострадалият не е отправял
заплахи за живота на подсъдимия, а най-тежкия употребен от пострадалия
израз е бил за напъхването на очилата отзад на подсъдимия.
Свидетелят е категоричен и за това, че подсъдимият по никакъв
начин не е предупредил, че ще произведе изстрел и е действал спокойно,
целенасочено, подредено и хладнокръвно при прострелването на св.А..
Показанията на св.Н. опровергават напълно защитната версия,
изградена от подсъдимия за последователността на действията преди
12
изстрела. Този свидетел по никакъв начин не може да бъде счетен за
предубеден или отрицателно настроен към подсъдимия. Напротив -
свидетелят описва агресивното поведение на пострадалия и именно поради
това агресивно поведение е предприел действия за озаптяването на
пострадалия А., който е възприел като по-висок, по едър и физически по-
добре поставен от подсъдимия.
Показанията на този свидетел са повлияни от бързината на
случващото се и от бързото и динамично развитие на ситуацията, поради
което не е могъл да възприеме всички действия на подсъдимия по ваденето на
оръжието, доколкото в този момент е бил с гръб към него и с лице към
пострадалия, когото е наблюдавал, за да не възобнови нападението. Поради
това св.Н. е категоричен за това, че пострадалият е прекратил напълно
агресията по отношение на подсъдимия и е бил спокоен до момента, в който е
започнал да вади палката от чантичката си - тогава св.Н. вече е възприел
подсъдимия Т. с изваден пистолет и е отправил към него въпрос какво прави.
Показанията на св.Н. и записът от видеокамерата, приобщен по
надлежния ред чрез неговия оглед и чрез заключението на видеотехническата
експертиза, която изключва неговата манипулация, са в основата на приетата
от настоящия съдебен състав фактическа обстановка. Тези доказателствени
източници са най-обективни и пълни.
Те се допълват в основни линии от показанията на св.А., при
отчитане на неговото отрицателно отношение към подсъдимия.
Съдът приема за верни показанията на св.А. по отношение на
причината за спречкването с подсъдимия, за поведението на св.А. по време на
разправията с подсъдимия, за начина, по който свидетелят е възприел
действията на подсъдимия по изваждане на оръжието, както и относно
предприетите от св.А. действия да се предпази.
Съдът отчита заинтересоваността на този свидетел от осъждането на
подсъдимия, когото счита за отговорен за своето рязко влошено
здравословно, физическо и социално положение, като отчита и данните от
комплексната съдебнопсихиатрична и психологична експертиза за
характеровите особености на този свидетел. Пострадалият омаловажава
13
своята агресия и отрича отправените от него груби думи и изрази спрямо
подсъдимия. В тази им част показанията на пострадалия се опровергават от
описаното от св.Н., поради което съдът не ги възприема за достоверни. Св.А.
е отправил конкретни заплахи за телесния интегритет на подсъдимия, които
излизат извън рамките на нормалното поведение, предприел е физическа
агресия спрямо подсъдимия, като го е избутал и го е унизил с жестове
„ушанка” (завъртане на ушната мида с пръсти) и избутване на главата с
лявата ръка, като тези действия са записани от охранителната камера на
Столична община.
В същото време показанията на пострадалия за неговото поведение
след намесата на св.Н. съвпадат както с показанията на този свидетел, така и
със записаното от камерата.
На тези записи ясно се вижда липсата на всякакви опити за
възобновяване на агресията от страна на св.А. спрямо подсъдимия, неговото
заставане на едно място, разговора му със св.Н. и действия по изваждането на
палка в секундите преди прострелването му от подсъдимия.
Поради това за тази част от случилото се съдът намира за
достоверни показанията на този свидетел, които той е дал пред съда и които
съвпадат с твърденията му пред органите на досъдебното производство.
Спорен момент по делото е и това къде е попаднал нанесения от
пострадалия удар с крак в тялото на подсъдимия Т. и дали този удар е
причинил такава болка на подсъдимия, която само мъж би могъл да усети и
разбере (по израза на защитата в пледоариите пред въззивния съд).
От записа на видеокамерата и от показанията на св.Н. е очевидно, че
ударът, макар и насочен към слабините на подсъдимия, не е довел до някаква
негова болезнена реакция - приклякване, отстъпване назад, загуба на
ориентация, невъзможност да ходи. Този удар не е причинил на подсъдимия
Т. увреждания, мотивиращи убийството на св.А..
При направеното при задържането на подсъдимия освидетелстване
са установени леки зачервявания на лявото бедро в областта на ингвиналната
гънка, а при съдебномедицинската експертиза на д-р Г. (т.2, л.128 от
14
досъдебното производство), изготвена непосредствено след задържането на
подсъдимия дори тези следи са отсъствали и не е имало никакви обективни
находки за някакво увреждане на подсъдимия. Заключението на
съдебномедицинската експертиза на д-р Й. (т.2, л.139-л.144 от досъдебното
производство) и разясненията, дадени от вещото лице, също не могат да
свържат по-късно установеното увреждане на подсъдимия, довело до
оперативно лечение, с удара нанесен от пострадалия. Подсъдимият е страдал
от аналогично заболяване няколко години преди инцидента и е претърпял
операция по този повод. Вещото лице д-р Ю. Г. Й. е категоричен, че ударът,
който би могъл да предизвика увреждане на подсъдимия трябва да е с такава
сила, която би била отразена от видеозаписа от охранителната камера. Такова
нещо в записа липсва.
Цялото поведение на подсъдимия Т. след нанасянето на удара с крак
от пострадалия разкрива неговото адекватно и несмутено от нищо физическо
състояние.
При тези преки доказателствени източници - видеозаписът и
показанията на св.Д. Г. Н., въззивният съд намира обясненията на подсъдимия
И. Й. Т., подкрепени частично от показанията на неговата съпруга - св.И. Б.
Т., за израз на защитна позиция и на изграждане на защитна версия, а не за
източник на относими и достоверни факти по предмета на доказване.
На първо място показанията на св.И. Т. са очевидно повлияни от
нейния съпружески дълг спрямо подсъдимия, което напълно разбираемо с
оглед на техните близки отношения. Тази свидетелка описва действия на
пострадалия, които не са фиксирани от камерата за видеонаблюдение - два
удара с ръка, два ритника и агресия след намесата на св.Н.. Показанията на
тази свидетелка се опровергават не само от показанията на св.А., но и от тези
на св.Н., а и от обясненията на подсъдимия, който е категоричен, че му е
нанесен само един удар с крак.
Освен това св. Т. твърди, че св.А. е продължил с нападението си и тя
го е избутвала, което категорично се опровергава от записа на камерата, който
е заснел липса на какъвто и да било контакт между св. Т. и св.А., който е
стоял на едно място и е гледал към подсъдимия, без да прави някакви опита
15
да се приближи към него.
Що се отнася до твърденията на тази свидетелка за това, че нейният
съпруг е предупредил, че ще стреля - това нейно твърдение се опровергава от
категоричните показания на св.Н. за липса на всякакво такова
предупреждение от страна на подсъдимия.
Обясненията на подсъдимия Т. са очевидно насочени към
изграждане на защитна версия и като цяло не са източник на достоверни
факти за станалото. Тези обяснения противоречат на записите от
видеокамерата, на показанията на св.Н., на заключенията на комплексните
съдебнопсихиатрични и психологични по делото и на заключенията на
съдебномедицинските експертизи по делото.
Вече бяха изложени съображения защо съдът възприема за
достоверни показанията на св.Н. и записите на охранителната камера на
Столична община. Описаното от подсъдимия е опровергано от тези
доказателствени източници.
Назначената от въззивния съд аудио (фоноскопна) експертиза на
записите от телефон 112 подкрепя твърденията на св.Н. за състоянието на
този свидетел и за състоянието на подсъдимия в миговете, непосредствено
след прострелването на св.А.. Записът разкрива хаотичност и неподреденост в
обаждането на св.Н., който дори не е могъл да посочи в първия момент
конкретното място на инцидента, като в същото време подсъдимият е точен,
подреден и последователен в своето първо обаждане.
Тази експертиза не подкрепя защитната версия и по отношение на
твърдяното нападение (или мнимо нападение) срещу подсъдимия от
пострадалия. Едва във второто обаждане, след като подсъдимият Т. е имал
достатъчно време да обмисли случилото се, той излага твърдения за
агресивно поведение на пострадалия. Тези твърдения не отговарят на
описаното от св.Н. и записаното от камерата за видеонаблюдение на
Столична община, но те разкриват адекватното и контролирано състояние на
подсъдимия. Подсъдимият вече е имал възможност да види изпусната от
пострадалия неразгърната палка (обикалянето му около тялото на жертвата е
записано от охранителната камера) и да реши да се позове на някакво мнимо
16
нападение срещу своята личност.
Не отговарят на истината твърденията на съпругата на подсъдимия -
св. Т. пред съда, за това, че подсъдимият е бил нападнат с речен камък в ръка
от страна на съпругата на пострадалия - св. А.. Това не се вижда нито на
видеозаписите, които през цялото време следят поведението на св. А., която
не излиза от обхвата на камерата, нито пък се потвърждава от св.Н., който е
попречил на св. А. да влезе във физически контакт с подсъдимия.
Твърденията на подсъдимия за неговото повлияване от болката,
вследствие на „изпилването на зъбите му” на 23.07.2018г. не могат да бъдат
приети за достоверни. За пръв път такова състояние от страна на подсъдимия
Т. е заявено чак на 03.09.2018г. пред зъболекаря на следствения арест, като
при направения преглед (т.3, л.34 от досъдебното производство) не са
установени някакви особени болезнени състояния, а всички посочени от
подсъдимия зъби са били обработени и пломбирани. В неговата саморъчна
декларация от деня на задържането - 24.07.2018г., той не е посочил никакви
проблеми, свързани със зъбите му, а е описал аритмия на сърцето, изтръпване
на ръцете и болки в кръста (т.1, л.66 от досъдебното производство). Поради
всички тези факти въззивния съд, доверявайки се и на заключенията на двете
независими комплексни съдебнопсихиатрични и психологични експертизи, не
приема, че това зъболечение на подсъдимия е оказало каквото и да било
влияние върху неговите действия по предприемане на изстрел в тялото на
пострадалия А..
Останалите факти като цяло не са спорни по делото:
- заключенията на комплексната балистична и физикохимична и на
многобройните балистични експертизи по делото установяват
обстоятелството, че изстрелът, наранил пострадалия, е бил произведен от
подсъдимия Т. от разстояние над 100 см.;
- последователността на обажданията на телефон 112 и тяхното
съдържание са записани по реда на чл.16 от Закона за националната система
за спешни повиквания с единен европейски номер 112 и представляват
веществено доказателствено средство в наказателния процес по силата на
чл.17 от същия закон;
17
- здравословното състояние на пострадалия К. С. А. е установено по
категоричен начин от заключенията на приетите по делото
съдебномедицински експертизи, както и от писмените доказателства, приети
по делото (вкл. пред въззивния съд);
- причината за целия инцидент - маркирането (препикаването) на
ъгъла на сервиза за велосипеди, стопанисван от сина на подсъдимия Т., от
кучето, водено от св. А. е категорично установен - от показанията на самата
св. А. и от обясненията на подсъдимия.
Въззивният съд, за разлика от първоинстанционния, не приема за
източник на годни доказателства показанията на св.Х. И. Б.. Този свидетел не
е бил на мястото на станалото на 24.07.2018г., доколкото описаното от него
състояние на подсъдимия се опровергава от видеозаписа на инцидента (вкл.
на облеклото на подсъдимия), опровергава се от показанията на полицейските
служители св.М. и св.Г., в които въззивния съд няма основание да се съмнява,
опровергава се дори от показанията на св. Т. и обясненията на подсъдимия,
които описват последователност на своите действия, които не съвпадат с
изложението на св.Б.. Този свидетел се появява повече от пет месеца след
датата на престъплението и не дава никакво логично обяснение за тази своя
„забава”, а изложените от него обстоятелства, освен че са опровергани от
посочените по горе веществени доказателства и свидетелски показания, са
нелогични и необясними. По тези причини показанията на св.Б. не се ценят от
настоящия съд, независимо, че дори да се приемат за достоверни, те не
допринасят с нищо за изясняване на предмета на доказване по делото.
Особено внимание въззивният съд счете, че трябва да отдели на
заключенията на двете комплексни съдебнопсихиатрични и психологични
експертизи за подсъдимия, изготвени на досъдебното производство. Това
наложи нов разпит на експертите (за съжаление вещото лице д-р К. - експерт
по втората от посочените експертизи, е починало преди образуването на
въззивното производство). При тези разпити вещите лица защитиха
убедително своите изводи, които се свеждат до изключване на всякакви
основателни причини от психиатрична и психологична гледна точка за
18
извършеното от подсъдимия, освен неговото желание да убие пострадалия,
който го е унижил, фрустрирал и се е отнесъл пренебрежително към
личността на бившия служител на органите за сигурност Т., който е решил да
му даде отпор за това поведение и да респектира унижаващия с употребата на
огнестрелно оръжие.
Този мотив за предприемане на действия по убиването на
пострадалия не е защитим нито от правна, нито от житейска гледна точка и не
изключва наказателната отговорност на подсъдимия Т..
Всички посочени съображения мотивираха настоящия съд да приеме
описаната по-горе фактическа обстановка, като отново трябва да се посочи,
че подробният анализ на доказателствените източници, извършен от първата
инстанция, като цяло се споделя от въззивния съд.
При установената фактическа обстановка, първоинстанционният съд
правилно е приел, че с деянието си подсъдимият И. Й. Т. е осъществил от
обективна и субективна страна престъпния състав по чл.116, ал.1, т.6, пр.1,
алт.1 НК вр. чл.115 НК вр. чл.18, ал.1 НК.
По делото по категоричен начин се установява, че на 24.07.2018г.
около 10.00 часа в гр.***, в подлеза на кръстовището на бул.„***“ и бул.„***“
подсъдимият И. Й. Т. е направил опит умишлено да умъртви К. С. А., като
опитът е останал недовършен по независещи от дееца причини и деянието е
извършено по начин и със средства, опасни за живота на мнозина.
Подсъдимият Т. е произвел от разстояние около три метра изстрел
със законно притежавания от него пистолет марка „Глог“, модел 19, калибър
9х19 мм с №NZТ912, като изстрелът е бил насочен към жизненоважен орган
на пострадалия А. - коремната кухина, в която се намират редица органи, без
които човешкият организъм не може да функционира, а самата кухина е
силно кръвоснабдена и засягането й причинява обилни кръвоизливи, както е
станало и в конкретния случай.
19
При този изстрел куршумът, изстрелян от подсъдимия, е проникнал
в корема на св.К.А., леко вляво над пъпа по средна ключечна линия, като е
преминал през коремната кухина и е излязъл през гърба, непосредствено
вляво от гръбначния стълб на нивото на последен гръден-първи поясен
прешлен и по пътя си е причинил огнестрелно нараняване на меките тъкани
(кожа и подкожие), проникнал е в коремната кухина, перфорирал е голямото
було на коремницата, опоръкът на низходящото дебело черво, пробил е на две
места тънкото черво и е предизвикал масивен кръвоизлив в коремната
кухина, след което е проникнал в ретроперитонеалното пространство,
разкъсал е левия бъбрек на св.А. и е предизвикал масивен ретроперитонеален
хематом.
Вследствие на тези наранявания животът на св.А. е бил поставен в
непосредствена реална опасност, като единствено висококвалифицираната
неотложна помощ, оказана от медици от ВМА с животоспасяваща операция, е
предотвратила настъпването на леталния изход за пострадалия К. С. А.. Това
налага извод, че опитът за убийство е бил довършен, като целените от
подсъдимия Т. общественоопасни последици не са настъпили единствено
поради оказаната висококвалифицирана и своевременна медицинска помощ.
Нараняването, причинено на пострадалия, пряко и бързо би довело до
неговата смърт без тази помощ.
Мястото и насоката на произведения изстрел, употребеното оръжие,
оживеното място, на което е бил произведен изстрелът, присъствието в
непосредствена близост до простреляния А. на още три лица - св.Н., св. Т. и
неустановената по делото жена - всичко посочено мотивира и настоящия
съдебен състав да приеме, че средството на извършване на опита за убийство
е опасно за живота на мнозина, а и начинът на употребата на оръжието -
изстрел от близко разстояние с огнестрелно оръжие, като проектилът е
напуснал тялото на пострадалия, сочи на съществуваща опасност за живота и
здравето на трети лица. Поради това въззивният съд намира, че е налице
квалифициращия признак по чл.116, ал.1, т.6, пр.1 НК, независимо от
доводите на защитата, че подлезът не е бил оживен около 10.00 часа на
24.07.2018г.
За наличието на този квалифициращ признак не е необходимо
20
изстрелът да бъде произвеждан в гъста тълпа от хора. Достатъчно е наличието
на поне още едно лице, за което да е създадена реална опасност за живота,
наред със засягането на живота на жертвата. В случая в непосредствена
близост до пострадалия А. са се намирали още две лица, като св.Н. бил
съвсем леко странично спрямо траекторията на изстреляния проектил.
Средството, с което е нанесено нараняването на пострадалия А.
също е опасно за живота на повече от едно лице, независимо, че е произведен
само един изстрел. При стрелба от непосредствена близост в уязвими меки
части от тялото на жертвата, е напълно възможно с един куршум да бъдат
поразени повече от едно лице по начин, който да постави в опасност живота
на тези лица.
Деянието е извършено от подсъдимия Т. при пряк умисъл с цел
умъртвяване на пострадалия А..
Подсъдимият И. Й. Т. е бил достигнал достатъчна степен на
психофизическа зрялост и натрупан житейски и професионален опит, за да
съзнава стореното от него и да може да ръководи постъпките си, имал е
подготовката и опита да борави с огнестрелно оръжие, бил е служител на
органите за сигурност на НРБ, знаел е неизбежността на настъпване на
смъртта при нараняване в коремната кухина, в която се намират
жизненоважни органи на човешкия организъм, знаел е поразителното
действие на притежаваното от него оръжие и е бил напълно наясно, че при
изстрел от разстояние около 3 метра в корема на св.А., настъпването на
смъртта е естествена последица. Въпреки всички тези фактори, подсъдимият,
под контрола на своето съзнание и от близко разстояние, е произвел изстрел с
боен патрон в жизненоважен орган на пострадалия.
Всичко посочено води до извод, че подсъдимият Т. е целял
умъртвяването на пострадалия, използвал е годно средство да предизвика
това умъртвяване и е поставил началото на причинен процес, водещ до
умъртвяването на жертвата.
Подсъдимият е бил в адекватно психическо състояние, за да може да
оцени последиците от своето деяние, като описаното в двете приети по
делото съдебнопсихиатрични и психологични експертизи раздразнено
21
(гневно) състояние на подсъдимия не е довело до стесняване на неговото
съзнание по начин, който да изключи контрола на съзнанието върху
целенасочените действия по умъртвяване на пострадалия. Гневното
отреагирване на състоянието на унижение и фрустрация, което подсъдимият е
изживял в резултат на пренебрежителното и агресивно поведение на
пострадалия А., не представлява стесняване на съзнанието, водещо до
наличието на патологичен или физиологичен афект и не е действие,
извършено под влияние на страх или на неразбиране на ставащото.
Поради това настоящият съдебен състав е напълно съгласен със
заключението на първата инстанция, че опитът за убийство е извършен при
наличие на пряк умисъл и ясно разбиране, приемане и пожелаване от страна
на подсъдимия на смъртта на жертвата св.А., който си е позволил да
пренебрегне и унизи подсъдимия Т..
Поведението на подсъдимия Т. по никакъв начин не покрива
елементите на неизбежната отбрана по чл.12 НК и няма основания действията
му да се квалифицират като превишаване на неизбежната отбрана по чл.119
НК, още повече да се приеме, че е налице превишаване на неизбежната
отбрана поради уплаха или смущение (респ. да се стигне до ненаказуемост по
силата на чл.12, ал.4 НК). В тази насока аргументите на защитата черпят
своето основание единствено в изградената от подсъдимия И. Й. Т. защитна
версия, която по изложени по-горе причини не се възприема за достоверна от
съда.
Към момента на предприемането на действията от страна на
подсъдимия Т. по изваждане на законно притежавания от него пистолет от
преметната през рамото му чантичка, агресивното държание от страна на
пострадалия А., което би могло да бъде оценено като евентуално
противоправно нападение по смисъла на чл.12, ал.1 НК, е било напълно
преустановено вследствие на намесата на св.Н. и на присъствието на
съпругата на подсъдимия - св. Т. и на още едно лице на мястото на инцидента.
По никакъв начин поведението на пострадалия, който е бил
успокоен (според св.Н. и видеозаписа), не е издавало агресия или възможност
22
за подновяване на нападателни действия.
Подсъдимият Т. се е отдалечил на разстояние от четири-пет метра,
започнал е да вади своето оръжие от чантата си и едва след това св.А., който е
видял предприетото от подсъдимия вадене на оръжието, е извадил от своята
чантичка, без да разгъва, носената от него палка.
Дори след изваждането на палката, св.А. не е предприел опит да се
приближи към подсъдимия, а след като е възприел, че подсъдимият вади
оръжие, е бил изненадан и заедно със св.Н. вербално са се опитали да възпрат
последващите действия на подсъдимия.
Зареждането на пистолета, неговото вдигане в посока на
пострадалия, свалянето, повторното вдигане и възпроизвеждането на
прицелен изстрел в корема на жертвата, която не е предприела никакви
действия за приближаване към подсъдимия - тези обстоятелства изключват
наличието на неизбежна отбрана, доколкото в момента на използване на
огнестрелното оръжие подсъдимият Т. не е бил нападнат от пострадалия, а и
не е имал основания да предполага някакво последващо нападение при
наличието на св.Н., който е успял единствено с присъствието си да успокои
афектирания пострадал.
Няма основания да се обсъжда и наличието на т. нар. „мнима
неизбежна отбрана” или грешка в предмета, както предлага защитата. По
никакъв начин подсъдимият Т. не е бил заблуден относно някой съществен
елемент в ситуацията. Напротив - подсъдимият пръв е предприел действия по
изваждане на носеното от него бойно огнестрелно оръжие след прекратяване
на агресивните действия на пострадалия А.. Едва след това пострадалият е
извадил носената от него сгъваема палка, която не е била дори разгъната в
момента, в който подсъдимият е възпроизвел изстрела срещу св.А..
Първата инстанция основателно е посочила, че при разстоянието
между подсъдимия и жертвата е физически невъзможно палката, вадена от
пострадалия, да бъде възприета като огнестрелно оръжие, още повече самият
подсъдим при изваждането на тази палка вече е бил извадил и насочил своето
оръжие.
23
Не може да се разглежда и наличието на физиологичен афект (респ.
да се приложи чл.118 НК) по отношение поведението на подсъдимия. На
първо място и двете комплексни съдебно-психиатрични и психологични
експертизи са категорични, че в поведението на подсъдимия, описано от
свидетелите и заснето на видеокамерата на охранителната система на
Столична община, липсват данни за приемането на такова стеснение на
съзнанието на подсъдимия Т., което да може да се квалифицира като афект
(патологичен или физиологичен). Пред въззивния съд разпитаните вещи лица
подробно разясниха основанията за тези свои заключения и съдът няма
основание да не възприеме тяхното становище за меродавно и правилно.
На следващо място самото поведение на подсъдимия не е било
провокирано изначално от действията на пострадалия А., а от поведението на
кучето, което е водела на каишка съпругата на св.А. - св. А., а агресивните
словесни изрази са били използвани най-напред от страна на самия подсъдим,
което е провокирало намесата на св.А. в защита на неговата съпруга.
Последвалата размяна на реплики е довела до физически сблъсък, провокиран
от св.А., който пръв е предприел действия по физически контакт с
подсъдимия, но последният също е реагирал с агресия, като е излял носеното
от него кафе по главата и по лицето на пострадалия.
С оглед на тези съображения са неоснователни исканията за
прилагане на института на неизбежната отбрана, на мнимата неизбежна
отбрана, или за преквалифициране на деянието на подсъдимия като такова по
чл.118 НК или по чл.119 НК, както и за прилагането на разпоредбата на чл.12,
ал.4 НК и подсъдимият И. Й. Т. следва да носи отговорност съобразно
нормата на чл.116, ал.1, т.6, пр.1, алт.1 НК вр. чл.115 НК вр. чл.18, ал.1 НК, по
която е предаден на съд и по която е осъден от първата инстанция.
За престъплението по чл.116, ал.1, т.6, пр.1, алт.1 НК вр. чл.115 НК
вр. чл.18, ал.1 НК законът предвижда наказание „лишаване от свобода” от
петнадесет до двадесет години, доживотен затвор или доживотен затвор без
замяна.
Доколкото деянието е останало в стадия на опита и като е отчела
24
обстоятелството, че реакцията на подсъдимия, макар и да не представлява
неизбежна отбрана и да не е била обусловена от физиологичен или
патологичен афект, е била провокирана от предходно противоправно
поведение на пострадалия А., първата инстанция правилно е намерила, че
следва да приложи разпоредбата на чл.58, б.„а” НК и да приложи чл.55 НК.
Видът на наложеното наказание - „лишаване от свобода” е съобразен
с обществената опасност на конкретното деяние и на дееца, както и с
обстоятелствата в случая. Очевидно за настоящия съдебен състав е, че не
следва да се налагат наказанията „доживотен затвор” или „доживотен затвор
без замяна”.
Прилагането на разпоредбата на чл.58, б.„а” НК вр. чл.55, ал.1, т.1
НК от първата инстанция е законосъобразно и правилно. Няма основания да
се определи наказание „лишаване от свобода” в рамките, установени от
чл.116, ал.1 НК.
Такова наказание не би държало сметка за поведението на
пострадалия, за наличните смекчаващи отговорността на подсъдимия
обстоятелства - неговата възраст, чистото му съдебно минало, добрите му
характеристични данни.
Тук първата инстанция е пропуснала да посочи и обстоятелството,
че подсъдимият на два пъти се е обадил на телефон 112 непосредствено след
произвеждането на изстрела, като е конкретизирал мястото на инцидента и
необходимата помощ. Тези обаждания, макар и да са свързани с началото на
изграждане на защитна версия, обективно са допринесли за своевременно
оказване на помощ на пострадалия и до спасяване на неговия живот, като не
могат да доведат до прилагането на чл.18, ал.3 НК, доколкото опитът е бил
довършен и не са отстранени всички вредни последици от престъплението, но
следва да се съобразят именно на плоскостта на определяне на наказанието за
престъплението.
Наказанието от осем години лишаване от свобода, определено от
първата инстанция, макар и близо два пъти по-ниско от минимума, предвиден
в чл.116, ал.1 НК, е съобразено с целите на генералната и на специалната
превенция, а отчита и възрастта на подсъдимия Т., неговото психическо
25
състояние към момента на произвеждане на изстрела и предхождащите
изстрела агресивни действия на пострадалия А..
Въззивният съд не намира основания да уважи протеста на
прокуратурата и жалбата на частния обвинител, доколкото обстоятелствата в
случая не разкриват завишена степен на обществена опасност на деянието и
на дееца, като животът на пострадалия е спасен и благодарение на усилията
на самия подсъдим, а наказателната репресия не налага по-дълго изолиране на
подсъдимия от обществото при данните за неговата личност и напредналата
му възраст.
Поради това съдът намира, че определеното от първата инстанция
наказание „лишаване от свобода” за срок от осем години съответства на
тежестта на престъплението (чл.35, ал.3 НК), на степента на довършеност на
престъплението (чл.18, ал.2 НК) и на целите на генералната и на специалната
превенция (чл.36, ал.1 НК) и трябва да бъде потвърдено.
По тези причини протестът на прокуратурата (който не се поддържа
от САП) и жалбата на частния обвинител се явяват неоснователни и не следва
да бъдат уважени, като присъдата на първата инстанция трябва да се
потвърди по отношение на наложеното наказание.
С оглед размера на наказание (осем години лишаване от свобода)
първата инстанция правилно е определила първоначалния режим за
изтърпяване на това наказание - съобразно чл.57, ал.1, т.2, б. „а” ЗИНЗС той
следва да бъде „строг”. Не са налице предпоставките по чл.66, ал.1 НК за
отлагане изпълнението на наложеното наказание, доколкото се налага
наказание лишаване от свобода над три години.
В мотивите на присъдата при определяне на режима първата
инстанция е допуснала техническа грешка, като е посочила, че наложеното
наказание е седем години „лишаване от свобода”. Очевидна е волята на съда -
в диспозитива на присъдата, и в останалата част от мотивите на съда, в които
е посочен размер на наказанието, това наказание да бъде именно осем години
„лишаване от свобода”, поради което настоящият въззивен състав не намира
да е налице неяснота във волята на първата инстанция или някакво
съществено нарушение на процесуалните правила.
26
Първата инстанция правилно е приложила и разпоредбата на чл.59,
ал.1 НК и е зачела периода на предварително задържане на подсъдимия Т. и
времето, през което той е бил с мярка за неотклонение „домашен арест”.
С оглед признаването на подсъдимия И. Й. Т. за виновен за
извършено престъпление по чл.116, ал.1, т.6, пр.1, алт.1 НК вр. чл.115 НК вр.
чл.18, ал.1 НК са налице основанията за уважаване на предявените от
пострадалия К. С. А. граждански искове за претърпени имуществени и
неимуществени вреди. Жалбата на подсъдимия Т. срещу присъдата в
гражданско-осъдителната част се явява неоснователна.
В резултат от деянието на подсъдимия Т., пострадалият К. С. А. е
претърпял значителни болки и страдания, като е била налице реална и
непосредствена опасност за неговия живот. Между деянието на подсъдимия и
установените категорично по делото болки и страдания е налице пряка и
непосредствена причинна връзка. Деянието на подсъдимия е противоправно и
виновно и нарушава установения в чл.45 ЗЗД принцип да не се вреди
другиму. По тази причина и съобразно изискванията на чл.45, ал.1 ЗЗД
подсъдимият Т. следва да репарира причинените на пострадалия
неимуществени вреди чрез заплащане на парично обезщетение.
Първата инстанция е изходила от критериите на съдебната практика
и съобразно разпоредбата на чл.52 ЗЗД е съобразила, че справедливо
обезщетение за претърпените неимуществени вреди за пострадалия А. следва
да бъде сумата от 70 000 лв., като е отхвърлила гражданския иск до пълния
предявен размер от 100 000 лв.
Това становище на първата инстанция се споделя от въззивния съд.
Първата инстанция правилно е отчела продължителността на страданията и
интензивността на причинените на пострадалия увреждания, съобразила е
действителните последици от деянието за здравето и психиката на жертвата,
като е отчела напълно и въздействието от престъплението върху здравето на
св.А.. Липсват основания да бъде увеличено присъденото обезщетение, както
се претендира пред въззивния съд в жалбата на гражданския ищец и в
пледоарията на неговия повереник. Сумата от 70 000 лв. е достатъчно голяма
27
по размер, за да обезщети претърпените от К. С. А. унижение, страх, болка и
страдание, както и да обезщети трайните вредни последици за неговото
здраве. По-голям размер на обезщетението ще се яви неадекватен на
действителните последици от престъплението върху личността на
пострадалия и няма да бъде съобразен и с тежестта и обществената опасност
на самото деяние на подсъдимия Т. и с поведението на пострадалия по време
на инцидента, предизвикал неговото нараняване.
Доколкото от съда е поискано и присъждането на законна лихва
върху сумата на обезщетението от деня на увреждането до окончателното
изпащане на сумата и в съответствие с разпоредбата на чл.86, ал.1 ЗЗД вр.
чл.84, ал.3 ЗЗД първата инстанция правилно е осъдила подсъдимия И. Й. Т. да
заплати тази лихва върху присъденото обезщетение от 70 000 лв., считано от
24.07.2018г. до окончателното изплащане на сумата.
Присъденото обезщетение за имуществени вреди, дължащи се на
разноски по провеждане на лечението във ВМА и за домашно лечение, за
които са представени разходно-оправдателни документи (л.55-л.63 от делото)
също е съобразено с разпоредбите на чл.45 и сл. ЗЗД, като е налице пряка и
непосредствена причинна връзка между деянието на подсъдимия Т.
(противоправно и виновно) и необходимостта от изразходването на
доказаните суми за лечение и лекарства за пострадалия А..
Посочените съображения водят въззивния съд до извод, че трябва да
потвърди присъдата на първата инстанция и в частта, с която съдът се е
произнесъл по предявените и допуснати до съвместно разглеждане в
наказателния процес граждански искове.
Първоинстанционният съд е осъдил подсъдимия Т. да заплати
държавна такса върху уважения граждански иск. С присъдата съдът е
пропуснал да се произнесе по направените по делото разноски. В същото
време в мотивите си е посочил суми на разноски, за които осъжда
подсъдимия да заплати на СДВР и на СГС (л.423 от делото).
Това противоречие налага присъдата на първата инстанция да бъде
28
отменена в тази нейна част, като произнасянето ще следва да стане по реда на
чл.306 НПК. Посоченото противоречие между мотиви и диспозитив не се
явява съществено противоречие, което да налага отмяна на цялата присъда,
доколкото не касае нито един от въпросите, по които съдът може да се
произнесе само с присъда по реда на чл.301 НПК, а се отнася до въпрос, който
може да бъде решен и по реда на чл.306 НПК - не по съществото на делото.
Пред въззивния съд повереникът на частния обвинител К. С. А. -
адв.М. Ч. иска присъждане на направените пред въззивната инстанция
разноски. По силата на чл.189, ал.3 НПК въззивният съд трябва да осъди
подсъдимия Т. да заплати тези разноски. Трябва да се отбележи, че първата
инстанция не е осъдила подсъдимия да заплати разноски, направени от
частния обвинител и граждански ищец, но такова искане не е направено нито
в молбата за конституиране на частен обвинител и граждански ищец (л.35-
л.36 от делото), нито при конституирането на страната (л.65-л.68 от делото),
нито при съдебните прения (л.397-л.399и л.402 от делото). По тази причина
подсъдимият Т. дължи възстановяване единствено на разноските, направени
пред въззивния съд в размер на 3 000 лв. (л.30 от настоящето производство).,
които са изрично поискани (л.29 от настоящето производство).
Първата инстанция законосъобразно е приложила разпоредбата на
чл.53, ал.1, б.„а” НК и е отнела в полза на държавата средството за
извършване на престъплението - пистолет марка „Глог“, модел 19, калибър
9х19 мм с №NZТ912, собственост на подсъдимия И. Й. Т., послужил за
извършване на умишлено престъпление.
При извършената на основание чл.314 от НПК цялостна служебна
проверка на правилността на атакуваната присъда, въззивната инстанция не
констатира наличието на други основания, които да налагат нейната отмяна
или промяна.
29
Водим от всичко изложено и на основание чл.334, т.6 от НПК вр. чл.338 от
НПК‚ Софийски апелативен съд, Наказателно отделение, 6 състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ присъдата от 30.10.2020г.‚ постановена по НОХД
№3119/2019г. по описа на Софийски градски съд‚ НО, 22 състав в частта на
възлагане на разноски по делото.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата от 30.10.2020г.‚ постановена по НОХД
№3119/2019г. по описа на Софийски градски съд‚ НО, 22 състав в останалата
част.
ОСЪЖДА подсъдимия И. Й. Т. (с установена самоличност) ДА
ЗАПЛАТИ на частния обвинител и граждански ищец К. С. А. (с установена
самоличност) направени пред въззивния съд разноски в размер на 3 000 лв.
(три хиляди лв.).
Решението подлежи на обжалване или протест пред Върховния касационен
съд на Република България в 15-дневен срок от съобщаването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
30