Д О Б Р И Ч К И Р А Й О Н Е Н
С Ъ Д
Р Е Ш Е Н И Е
№……………..
гр.Добрич,
25.06.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Добрички районен съд, наказателна
колегия, осми състав, в публично съдебно заседание на единадесети юни две
хиляди и осемнадесета година, в състав:
Съдия - Веселин С. Монов,
при участието на съдебен секретар Милена Александрова,
разгледа
А.Н.Д.№131 по описа на ДРС за 2018 г.
Производството
е по реда на чл.59, ал.І във вр. с чл.63, ал.І от ЗАНН и е образувано по жалба
на „***”, ЕООД, с ЕИК:********* със седалище и адрес на управление: гр.Д., ул.”***,
представлявано от управителя инж. В.Й.Т., с ЕГН ********** срещу наказателно
постановление №08-000546/403 от 01.12.2017 година на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” – гр. Добрич.
С
атакуваното наказателно постановление за осъществен състав на административно
нарушение по текста на чл.61, ал.1 във вр. с чл.1, ал.2 от Кодекса на труда КТ/
на жалбоподателя „*** ЕООД на основание чл.416, ал.5 във вр. с чл.414, ал.3 от КТ е наложена имуществена санкция в размер на 1500 /хиляда и петстотин/ лева.
С депозираната пред съда жалба
се моли за
отмяна изцяло на наказателното постановление като незаконосъобразно и
неправилно.
Навеждат се оплаквания за допуснати съществени нарушения на материалния
закон и процесуалните правила при издаване на НП, довели до ограничаване на
правото на защита. Излагат се правни съображения за несъстоятелност на обвинителната
теза, за която се приема, че не се основава на безспорни и категорични
доказателства, доказващи наличието на осъществен състав на административно
нарушение по чл.61,ал.1 във вр. с чл.1,ал.2 от КТ от страна на санкционирания
субект.
В съдебно
заседание жалбоподателят се представлява от адв.Д.А. ***, който поддържа искането за отмяна на наказателното постановление на
посочените в жалбата основания и доводи.
Въззиваемата страна, редовно призована, в съдебно заседание се представлява от свой процесуален представител-ст.юрисконсултД.П..Представляващият държавната институция пледира жалбата да се остави без уважение, а наказателното постановление да се потвърди изцяло, като правилно и законосъобразно,
включително и в частта му, отнасяща се за размера
на постановената имуществена санкция. Аргументира позицията си с приложените към делото безспорни
писмени доказателства и събрани
в хода на съдебното дирене гласни такива, доказващи наличието на осъществен състав на
адм.нарушение от страна на жалбоподателя по чл.61, ал.1 във вр. с чл.1, ал.2 от КТ, в качеството му на „работодател”.
След като
подложи на анализ и преценка събраните в хода на съдебното дирене
доказателства, аргументите и доводите наведени от страните, съдът съобразно обхвата
на предоставените му правомощия в чл.314 от НПК провери изцяло правилността на
наказателното постановление, намери за установено от фактическа страна следното
:
На 13.10.2017
година, в 16:00 часа длъжностни лица от Дирекция
"Инспекция по труда" – гр.Добрич, между които и свидетелите М.К. и С.Г. /първата е актосъставител/, извършили проверка на обект - саниране на
жилищна сграда, находяща се в гр.Д., ул.”***, изпълнявано от работници на
жалбоподателя „***” ЕООД. По време на проверката на място на обекта са заварени
да работят множество работници, между които и свидетелят Г.С.К. , с ЕГН **********.
Същият е изпълнявал дейност по саниране на сградата, качен на работно скеле
наред с други работници,извършвани такава дейност.
С оглед на възложените им задачи
по осъществяване на проверката, проверяващите изискали от работника да попълни лично
декларация, съдържаща конкретни въпроси по спазване на трудовото и осигурително
законодателство. Предвид факта, че работникът заявил пред тях , че е неграмотен
и не може да попълни декларацията, същата е била попълнена от друг работник,
негов колега.. Данните А.Х. заявил лично, а попълващият декларацията работник
ги отразил, при което и подписал декларацията от името на първия.
С оглед на по-голяма прецизност и пълнота на събраната
информация при осъществяване на проверката, от жалбоподателя в качеството му
„работодател” /по смисъла на §1, т.1 от ДР на КТ/ длъжностните лица на ДИТ
изискали да представи на основание чл.402, ал.1, т.2 от КТ на определена дата
набор от документи, вкл. трудовите досиета на работещите в цеха, ведомости за
заплати, присъствени форми, оценка на риска, книги за начален и периодичен
инструктаж и др.документи.
На 19.10.2017 година жалбоподателят представил на
проверяващите органи от ДИТ-Добрич исканите документи, включително граждански
договор от дата 16.10.2017 година, за доставка и монтаж на скеле, сключен между
„***” ЕООД и св. Г.С.К. в качеството на „изпълнител”. Съгласно цитирания
договор, последният се задължавал да достави и монтира скеле на обект
по ул.”*** гр.Добрич.
След като подложили на анализ и
преценка представения набор от документи от жалбоподателя, вкл. и „договора за
поръчка”, събраните при проверката писмени доказателства, проверяващите органи
на ДИТ достигнали до извода, че „***” ЕООД в качеството си „работодател” е
осъществил състава на адм. нарушение по чл.61,ал.1 във вр. с чл.1, ал.2 от КТ, след
като е приел на работа на 13.10.2017 година лицето Г.С.К. с определена трудова
функция – като ***” в обекта , но без да е сключил с него трудов договор в
писмена форма, преди постъпването му на работа. Идентично с констатираното
нарушение е установено и по отношение на други работещи на обекта работници,
които нарушения са обективирани в съставения протокол за извършена проверка
№1737465/06.11.2017 година. С протокола на работодателя са дадени конкретни
предписания на основание чл.402, ал.1, т.2 от КТ като при това е установен и
краен срок за тяхното изпълнение.
Водена от изложените фактическси
обстоятелства констатации на проверката св.М.Р.К., в качеството си на компетентно
дл.лице /ст.инспектор при ДИТ-Добрич/ съставила
Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ с бланков №08-000546/15.11.2017
година, с който привлякла отговорността на „***” ЕООД в качеството му на
„работодател”. С АУАН е прието, че жалбоподателят е осъществил
състава на административно нарушение по текста на чл.61, ал.1 от КТ, във вр. с
чл.1, ал.2 от КТ. Актът е съставен в присъствието на упълномощено лице, което
не е релевирало към този момент никакви възражения или обяснения. В
действителност, такива възражения са изложени по-късно в законоустановения
3-дневен срок от жалбоподателя , след съставяне на АУАН.
Описаната и възприета от съда
фактическа обстановка се установява по безсъмнен и категоричен начин от показанията на актосъставителката
М.Р.К. и свидетелите С.И.Г. и Т.А. /първата от свидетелите е присъствал при
извършване на проверката и установяване на нарушението/, както и приложените по
делото писмени доказателства, приобщени от съда по предвидения процесуален ред.
Показанията на изброените свидетели, вписани в АУАН, както и на актосъставителката
се явяват непротиворечиви, взаимнодопълващи се и еднопосочни. При това, същите не
стоят изолирано от останалите писмени доказателства по делото, а намират доказателствена
опора и се подкрепят от тях. Изложеното мотивира съда да кредитира изцяло
показанията на актосъставителката и горепосочените свидетели, като правдиви и
обективни.
Въз
основа на АУАН и в преклузивния срок по чл.34, ал.3 от ЗАНН административнонаказващият
орган е издал атакуваното НП №08-000546/403 от 01.12.2017 година, с което на
осн. чл. 416, ал.5, във вр. с чл.414, ал.3 от КТ е ангажирал
административно-наказателната отговорност на жалбоподателя „***” ЕООД в
качеството му на „работодател”. Изложената фактическа обстановка в АУАН е залегнала
изцяло и в наказателното постановление. Нарушението е квалифицирано като
съставомерно по текста на чл.61, ал.1 във вр. с чл.1, ал.2 от КТ.
Съдът, предвид вмененото му
задължение и извършена цялостна проверка на атакуваното наказателно
постановление и АУАН констатира, че същите са съставени при спазване на
процесуалните правила и срокове, посочени в разпоредбите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Началото на административно-наказателното производство е поставено с
АУАН, съставен от компетентното длъжностно лице, в
кръга на предоставените му по силата на чл.416, ал.1 от КТ властнически правомощия,
да съставя актове за установяване на административни нарушения и да осъществява
контролна дейност по спазване на трудовото законодателство. Наказателното
постановение също е издадено в кръга на предоставените властнически правомощия
на наказващия орган. Липсват нарушения от материално
правен и процесуален характер, доколкото
в НП са посочени конкретно нарушената материално-правна норма, мястото и датата на извършване на нарушението, както
и други релевантни обстоятелства, имащи съществено значение за предмета на
спора. По изложените съображения съдът счита, че не е накърнено правото на защита на санкционирания субект да се
защити, в каквато насока са претенциите на защитата.
В законоустановеният преклузивен срок на чл.59,
ал.2 от ЗАНН жалбоподателят в качеството на надлежна страна с правен интерес
оспорва законосъобразността и обосноваността на НП, при което жалбата му се
явява процесуално допустима. Разгледана по същество, съдът я намира за
неоснователна:
/По приложимия материален закон/
Законосъобразно наказващият орган
е приел, че жалбоподателят „***” ЕООД в качеството на „работодател”, по смисъла
на §1 ,т.1 от ДП на КТ, след като е
приел на работа на дата 13.10.2017 година лицето Г.С.К., с ЕГН ********** като
„***” в проверявания обект, без да е сключил с него трудов договор в писмена
форма преди постъпването му на работа, е осъществил състава на адм. нарушение
по чл.61, ал.1 във вр. с чл.1, ал.2 от КТ. Този правен извод наказващият орган
е извел след съвкупна преценка и анализ на събраните по преписката безспорни писмени
доказателства, доказващи наличието на възникнало трудово отношение между „***”
ЕООД от една страна като „работодател” и от друга, лицето Г.С.К., доколкото последният е
престирал работна сила на проверявания обект, а не определен трудов резултат.
Безспорно, че в случая са съобразени редица съществени от правно значение елементи
на трудово правотоношение, които последователно и аналитично са описани в НП
като аргумент, за привличане отговорността на санкционирания субект.
На първо място, правилно и обосновано наказващият орган е
отхвърлил като несъстоятелно твърдението на жалбоподателя, за наличие на сключен
„договор за поръчка” от дата 16.10.2017 година, с представянето на който се
цели да се прикрие вече възникнало трудово правоотношение между „***” ЕООД” и работника Г.С.К..
Въпросния договор, на който се основава защитната теза е сключен след датата,
на която е извършена проверката от органите на ДИТ и по никакъв начин не
компрометира крайния извод, че св. Г.К. е престирал
труд на обекта като ***, но без преди това да има сключен трудов договор за
извършваната от него работа / респ.саниране на блока/. Разпитан в хода на
съдебното следствие св.К. отрича факта, да е извършвал саниране, като твърди
единствено това, че е почиствал на строителния обект. От друга страна, в
противоречие с изложеното сочи, че е щял да сключва договор, макар и той да е
бил неграмотен. Св.К. не отрича да е полагал подпис в декларацията, но
несъстоятелно сочи обстоятелството, че друг работник на обекта –св. Ю.Р.Р. му е попълнил декларацията. Соченото от К. обстоятелство
обективно не съответства на изложените от свидетеля Р. Р. показания пред съда.
При предявяване на „договора за поръчка” /л.25/ на св.Г.К., в който същият е посочен като „изпълнител” да извърши доставка
и монтаж на скеле на обекта, свидетелят отрече да го е подписвал и заяви, че
не е полагал подпис в него. Противоречивите и недостоверни показанията на
свидетеля, както и факта, че скелето е било доставено и монтирано на обекта, а
работникът е бил на него и е извършвал дейност по саниране на сградата,
мотивираха съда да отхвърли показанията му като недостоверни и неправдоподобни.
Противоречивите показания на св. Г.К.,
както и факта, че същият е заварен от проверяващите да работи на скелето на
обекта, извършвайки работа в обекта, наложиха за съда да разпита друг работник от
същата бригада –св. Ю.Р.Р. относно тези обстоятелства,включително
и за попълнената декларация. Св.Р. отрече той лично да е попълвал декларацията
от името на св.К.. Подчерта ясно, че почерка в декларацията не е негов, както и
че подписът не е положен от него. Свидетелят Р. потвърди конкретен факт, който бе изтъкнат недвусмислено
от актосъставителката М.К. и св.С.Г. /двете са
извършили проверката с други дл.лица/, а
именно, че работниците са били заварени
качени на скелето. Този факт, както и това, че всички работещи на скелето са
свалени от проверяващите със съдействието на полицаи, заради липса на препазно
облекло /без предпазни каски и обувки/ не бе отречен от св.Ю.Р.Р.. Същият поясни още, че всички са извършвали работа по
саниране на блока, както и че е предстояло с тях да бъде сключен договор за
тази дейност.
Сочените обстоятелства правилно и
обосновано са послужили като основание и правен довод за наказващият орган, да
игнорира изцяло представения от жалбоподателя „договор за поръчка” и да приеме,
че с него всъщност се цели да се прикрие възникнало трудово правоотношение
между работника Г.К. и работодателя „***” ЕООД /изцяло в тази насока Реш. №203/15.05.2018
год. по к.а.н.д.№ 18382018 год. на Адм. съд –Добрич/.
На следващо място, както бе посочено по-горе в мотивите, обстоятелството,
че св.Г.С.К. е извършвал работа като „***” при саниране на блока, се потвърждава
от показанията на актосъставителката М.Р.К. и св.С.И.Г. /двете, задено с дурги дл.лица са
извършили проверката и установили нарушението/. В показанията си К. и Г.
сочат правдиво и обективно, че към момента, когато са извършили проверката на
строителния обект, всички работници са извършвали работа по саниране, тъй като
са били качени на скелето. Факта, че работникът К. е бил свален от скелето при
проверката заедно с още десетина други работници, които не са били снабдени с
предпазни каски и специални обувки, съобразени с извършвана работа по саниране,
се потвърждава и от приложените по делото писмени доказателства и най-вече
попълнената декларация от св.Г.К.. В нея той лично положил подпис, след като са
му били известни обстоятелствата, относно полагания труд в строителния обект.В
този смисъл, изцяло несъстоятелно и неоснователно се претендира в жалбата и
поддържа като правен довод от защитата, че лицето Г.С.К. е било наето да
извърши „почистване и подготовка на
строителната площадка” на обект по ул.”Максим Горки”№5 в гр.Добрич, каквито
фактически обстоятелства не са установени при проверката от органите на ДИТ. Още
повече, че въпросният граждански договор е бил сключен няколко дни по-късно от
датата на проверката, а не както е посочено в жалбата на 11.10.2017 година?
Съдът намира за необходимо да коментира и съществените различия
на трудовия договор от „договора за поръчка”, който работодателят формално е сключил на по-късна дата 16.10.2017
година със св. Г.С.К., и с който очевидно
е целял да прикрие възникнало трудово правоотношение. Правилно и
законосъобразно наказващият орган се е ръководил от това, че характерът на
договора се определя не от неговото наименование, а от съдържанието му, както и
от правата и задълженията, които се установяват с него. Съобразил е, че един
трудов договор трябва да отговаря на конкретни изисквания, а именно: с него да
е уговорено за каква работа /длъжност/ е сключен; да е уговорено място на
работа; да е уговорена трудовото възнаграждение; работникът да е подчинен на
работодателя относно това къде, какво и как да работи; работникът или
служителят да отговаря пред работодателя по правилата на ограничената
имуществена отговорност; работникът или служителят да има право на почивка, на
отпуска /изцяло в тази насока Тълк.решение №86/27.02.1986 год. по гр.д.№86/1985
год. на ОСГК; Реш.от 12.07.2016 год. по А.Н.Д. № 262/2016 год. на АС-Добрич;
Реш.от 12.07.2016 год. по А.Н.Д.№265/2016 год. на АС-Добрич/.
В разглеждания случай, белезите на „договора за поръчка” не
са налице, доколкото „изпълнителят” по него – св.Г.С.К.
не е относително самостоятелен по отношение на изпълнението на възложената му
дейност, а е подчинен пряко и задължен да спазва указанията на работодателя, по
саниране на сградата. Налице са и други съществени елементи, доказващи вече възникнало
трудово отношение между работодателя „***” ЕООД и работника К., които
наказващият орган правилно е отчел при разглеждане на
административнонаказателната преписка. Така например, съществено за предмета на
спора е обстоятелството, че работещото по „договора за поръчка” лице е имало
установено работно място – строителен обект
по ул.”*** в гр.Д., определено работно време от 08.00 до 17.00 часа, два
почивни дни /събота и неделя/ , както и че се е намирало в пряка йерархическа
подчиненост, тъй като е изпълнявало стриктно даваните от работодателя „***” ЕООД
указания по санирането. От изложеното следва, че претенциите на защитата, че
няма събрани безспорни доказателства в подкрепа на обвинителната теза, както и
че НП е издадено при неизяснена и спорна фактическа обстановка, съдът намира за
правно неиздържани и несъстоятелни. Очевидно , че в разглеждания случай, след
като е приел на работа на горепосочената дата лицето Г.С.К. като *** в проверявания обект , без да е сключил с
него трудов договор в писмена форма, преди постъпването му на работа, жалбоподателят
„***” ЕООД е
осъществил състава на адм. нарушение по чл.61, ал.1 във вр. с
чл.1, ал.2 от КТ, за което е привлечен да отговаря.
По изложените правни съображения съдът приема, че атакуваното с
наказателно постановление се явява законосъобразно и обосновано, постановено в съгласие
с приложимия материален закон.
А колкото до преценката на наказващия орган,
че осъщественото административно нарушение не съставлява „маловажен случай”,
съдът я споделя изцяло като правилна. В КТ изрично са предвидени случаите, в
които може да се приеме, че е налице маловажност и да се приложи разпоредбата
на чл.415в, ал.1 от КТ. Същата се намира в съотношение „специален” към „общ”
закон, по отношение на нормата на чл.28 от ЗАНН, уреждаща тъй нар. „маловажен случай” на адм.
нарушение. Ето защо, при наличието на предпоставки, от които може да се приеме,
че нарушението съставлява „маловажен случай” на адм. нарушение по КТ, приложима
се явява се явява разпоредбата на чл.415в,ал.1 от КТ. Същата в конкретния
случай е неприложима, доколкото в разпоредбата на чл.415, ал.2 от КТ
законодателят изрично е предвидил, че не са маловажни нарушенията на чл.61,
ал.1, чл.62, ал.1 и ал.3 и чл.63, ал.1 и ал.2 от КТ. Ето защо, крайният извод
на наказващия орган да приеме, че инкриминираното нарушение не съставлява
„маловажен случай” по смисъла на чл.415в,ал.1 от КТ се явява правилен.
По изложените съображения настоящия
съдебен състав намира, че от събраните
по делото писмени и гласни доказателства се доказва по безспорен начин
извършеното нарушение на разпоредбите на чл.61,ал.1 във вр. с чл.1, ал.2 от КТ
от жалбоподателя „***” ЕООД”. Съобразно цитираните разпоредби
на чл.61, ал.1 от КТ е предвидено, че трудовият договор се сключва между
работника или служителя и работодателя преди постъпването на работа, а съгласно
чл.1, ал.2 от КТ отношенията при предоставянето на работна сила се уреждат само
като трудови правоотношения. В случая е налице противоправно поведение от
страна на работодателя, тъй като работникът е извършвал трудова функция, а
отношенията не са били уредени като трудови. Нарушението правилно е съобразено от
наказващия орган и санкционирано по административен ред.
А колкото до претенциите на защитата в насока, че при
издаване на НП е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила и в
частност на чл.57,ал.1,т.5 от ЗАНН, тъй като не е била посочена датата на
постъпване на работа на работника, съдът намира за несъстоятелни и неприемливи.
Неправилно и изцяло несъстоятелно е становището на защитата, че в след като в
НП не е посочен съставомерен доказателствен факт – кога е бил приет на работа въпросния
***, това е довело до ограничаване на правото на защита. Както в АУАН, така и в
НП е направено ясно и точно описание на изпълнителното деяние на нарушението, а
именно, че по време на извършване на проверката в строителния обект е
установено, че „***” ЕООД в качеството на
работодател е приел на работа на 13.10.2017 година лицето Г.С.К.
като *** в проверявания обект, без да е сключил с него трудов договор в писмена
форма преди постъпването му на работа. Правилно в НП е отразено като съществено
обстоятелство датата, на която е установено нарушението и е прието, че преди да
бъде приет на работа в обекта, работникът не е имал сключен трудов договор, в
надлежната писмена форма с дължимите реквизити по КТ. За съставомерността на инкриминираното
нарушение е съществено това, да се посочи датата, на която е установено, че в
нарушение на горепосочените норми /чл.61,ал.1 във вр. с чл.1,ал.2 от КТ/ работодателят
е приел на работа работника или служителя да престира труд, без да е сключил с
него трудов договор в писмена форма, преди постъпването му на работа. Или с
други думи, по отношение описанието на състава на административното нарушение е
достатъчно, да се посочи датата, на която е било констатирано самото нарушение,
че работодателят е приел на работа работника, но без преди постъпването му на
работа да е сключил с него трудов договор в писмена форма. Очевидно, че в
случая с посочване на датата на която е констатирано нарушението, която реално съвпада
с тази на неговото извършване , не води до неяснота и не ограничава правото на
защита.
В НП конкретно и ясно са посочени датата и мястото,
където е извършена проверката, обстоятелствата, при които е установено
нарушението, както и доказателствата, на които се основава обвинителната теза.
Изложеното мотивира съда да приеме, че няма допуснато съществено нарушение на
процесуалните правила, в каквато насока са претенциите на защитата, което да е
довело до ограничаване на правото на защита. Още повече, че е посочено точно
каква работа е извършвал работникът и на каква длъжност е бил приет в обекта –„***”. В тази насока, съдът изложи в настоящите
мотиви пространни съображения, защо дава вяра на едни доказателствени източници
и отхвърля други, като несъстоятелни и неправдоподобни, поради което не намира
за необходимо да ги преповтаря отново.
/ По отношение размера на наложената имуществена санкция/
За осъщественото адм. нарушение по чл.61, ал.1
във вр. с чл.1, ал.2 от КТ на жалбоподателя „***”
ЕООД на основание
чл.416, ал.5 във вр. с чл.414, ал.3 от КТ е наложена имуществена санкция в
размер на 1500 / хиляди/ лева , която се явява определена в самия законов
минимум /по закон наказанието е имуществена санкция или глоба в размер от 1500
до 15 000 лв/. Това изключва всякаква възможност да се поставя и пререшава
въпроса за размера на санкцията. Съдът счита, че макар и определена в този
минимален размер, санкцията би могла да се спомогне за реализиране на посочените
в чл.12 от ЗАНН цели, респ.
да се предупреди и превъзпита нарушителя към спазване на установения
правен ред и се въздействува възпитателно и предупредително върху останалите граждани.
Водим от гореизложените
фактически констатации и правни изводи, на основание чл.63, ал.І от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И :
П О Т В
Ъ Р Ж Д А В А наказателно постановление №08-000546/403 от 01.12.2017 година
на Директора на Дирекция „Инспекция по труда”- гр.Добрич, с което на основание
чл.416, ал.5 във вр. с чл.414, ал.3 от Кодекса на труда на „***” ЕООД, с ЕИК:*********
със седалище и адрес на управление: гр.Д., ул. ”***, представлявано от
управителя инж.В.Й.Т., с ЕГН ********** за извършено административно нарушение
по чл.61, ал.1 във вр. с чл.1, ал.2 от Кодекса е наложена имуществена санкция в
размер на 1500 / хиляда и петстотин/ лева.
Решението
подлежи на касационно обжалване в 14-дневен
срок от уведомяването на страните пред Административен съд-гр.Добрич, по реда
на глава ХІІ от Административнопроцесуалния кодекс.
Съдия :