№ 330
гр. Варна, 01.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на четиринадесети
септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Галина Чавдарова
при участието на секретаря Христина Здр. Атанасова
като разгледа докладваното от Галина Чавдарова Търговско дело №
20213100900170 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба, подадена от
„БАНКА ДСК” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.София, ул.Московска №19, срещу В. В. В. и М. М. В., и двамата от
гр.Варна, с която са предявени обективно съединени искове с правно
основание чл.422, ал.1 ГПК във вр. чл.415 ГПК вр. чл.430 ТЗ за признаване за
установено, че ответниците в качеството си на поръчители дължат солидарно
с В. В. В. на БАНКА ДСК АД следните суми както следва: сумата от 32839,03
евро, представляваща главница по договор за обединяване на кредити от
19.07.18г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението - 16.12.19г. до окончателното погасяване на
вземането; сумата от 1474,05 евро, представляваща договорна лихва за
периода 26.05.19г. - 10.12.19г.; сумата от 80,78 евро, представляваща
обезщетение за забава за периода 26.05.19г. до 10.12.19г.; сумата от 45,61
евро, представляваща обезщетение за забава за периода 11.12.19г. до
16.12.19г.; сумата от 60 евро, представляваща разход за изискуем кредит, за
които вземания по ч.гр.д.№20671/2019г. по описа на ВРС, е издадена заповед
№9673/27.12.2019г. за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл.417 от ГПК.
Ищецът твърди, че между него и В. В. В. било сключено
споразумение за обединяване на съществуващи задължения на последния,
като възникнало ново задължение в размер на 33650 евро, формирано като
сбор от непогасени главници на обединените задължения и неплатената по
1
тях редовна лихва. Бил договорен срок за издължаване 120 месеца, както и
гратисен период от 6 месеца, през който кредитополучателят дължал само
договорната лихва. Договорено било кредита да се олихвява с променлив
лихвен процент, формиран от стойността на 6-месечния EURIBOR и надбавка
от 8,284%. Сочи, че вземането на кредитора е обезпечено с поръчителство, за
което бил сключен договор за поръчителство от 19.07.18г., по силата на който
ответниците са се задължили да отговарят солидарно за изпълнението на
задълженията на кредитополучателя. Твърди, че последният е допуснал
просрочие като е погасил вноски с падеж 28.04.19г. и част от вноската с
падеж 28.05.19г. Твърди, че банката е предприела действия по обявяване на
предсрочна изискуемост, като е изпратено уведомление, връчено по реда на
чл.47, ал.5 ГПК на 20.09.19г. Излага , че на осн. т.4 от договора се дължала
възнагр.лихва, а на осн. т.18.1 и т.18.2 от ОУ се дължало обезщетение за
забава. Съгласно Тарифа на банката се дължала и такса-разход по изискуем
кредит. В евентуалност заявява, че счита кредита за изискуем, считано от
получаване на преписа от исковата молба. Излага, че подал заявление за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение и изпълнителен
лист, по което била издадена заповед за изпълнение и изп.лист по ч. гр. дело
№20671/2019г. на ВРС против длъжника.
В срока по чл.131 от ГПК ответниците В. В. В. и М. М. В., и
двамата от гр.Варна, са депозирали писмен отговор, с който оспорват иска
като като неоснователен. Считат, че не са спазени изискванията на чл.47 ГПК
при удостоверяване на залепване на уведомлението, поради което и кредита
не бил предсрочно изискуем на посочената дата. Считат, че липсата на
обявена предсрочна изискуемост водела до настъпване на погас.давност.
Позовават се на чл.147 ЗЗД досежно отговорността на поръчителите. Твърдят,
че банката е обявила кредита за изискуем преди настъпване на договорените
90 дни забава.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства,
становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 12
ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Видно от приложеното по делото ч.гр.д. №20671/19г. на ВРС по
подадено от „БАНКА ДСК” АД заявление е издадена заповед
№9673/27.12.19г. за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл.41 ГПК, като е разпоредено длъжниците В. В. В., В. В. В. и
М. М. В., да заплатят солидарно на заявителя сумата от 32839,03 евро
главница, 1474,05 евро- догов.лихва за периода 26.05.19г. до 10.12.19г.,
2
80,78евро-лихвена надбавка за забава за периода 26.05.19г.-10.12.19г., 45,61
евро- законна лихва за периода 11.12.19г.-16.12.19г. и 60 евро-такса при
изискуем кредит, ведно със законната лихва, считано от 16.12.19г. до
изплащане на вземането, и разноски в производството-1399,50лв-д.т. и
ю.к.възнаграждение.
Срещу така издадената заповед от длъжниците В. В. В. и М. М. В.
са постъпили възражения по реда на чл.414 ГПК, които настоящият състав
намира, че са подадени в срока по чл.414, ал.2 от ГПК.
Видно от приложеният по делото договор за обединяване на
кредити от 19.07.18г., сключен между БАНКА ДСК АД и В. В.В., чието
подписване от страните не се спори, кредитополучателят е признал
задължение по договор за кредит 11/22760092 от 30.06.15г. в размер на
31902,52евро, а по договор за кредит 11/19621598 от 13.07.11г. – 3723,20лв,
като е поел задължение да заплати общия остатък на обединените кредити –
33650евро в срок от 120 месеца, считано от подписване на споразумението.
Изрично в договора за обединяване на кредити е договорено кредита да се
олихвява с променлив лихвен процент в размер на 8,284%, формиран от
стойността на 6-месечния EURIBOR и надбавка 8,284%, като крайния лихвен
процент не може да бъде по-нисък от фиксираната надбавка. Договорен е 6-
месечен гратисен период, през който ще се плаща само лихва. С оглед
съдържанието на поетите от страните права и задължения, договорът
разкрива характеристиките на договор за спогодба, тъй като съдържа
признание на кредитополучателя за съществуване на задължения към
банката; постигнато е съгласие за размера на дълга, както и е разсрочено
изпълнението му с уговаряне на нови срокове за плащане и при нов лихвен
процент, и той съставлява самостоятелен източник на права и задължения за
страните по него. Така постигнатото споразумение има установително
значение за съществуващото кредитно задължение и неговия размер. С
нарочни договори за поръчителство от 19.07.18г., сключени между банката и
ответниците по делото, последните са се задължили да отговарят за
изпълнение на задължението по договора за обединяване на кредити.
От изслушаната по делото съдебно-счетоводна експертиза,
кредитирана от съда, се установява, че първата забава в плащанията е
3
допусната за вноската с падеж 28.07.18г., като неплатени били и погас.вноски
с падежи 28.05.19г. / частично платена с плащане на 18.11.19г./, 28.06.19г.,
28.07.19г., 28.08.19г., 28.09.19г., 28.10.19г., 28.11.19г. Ответната страна нито
твърди, нито ангажира доказателства за извършени редовни плащания на
дължимите вноски. С оглед на така установеното следва да се приеме
настъпването на предвидения в чл.18.2 от ОУ факт, пораждащ правото на
банката да обяви кредита за предсрочно изискуем. Съобразно разясненията,
дадени в т.18 на Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк.
д. № 4/2013г., постигнатата в договора предварителна уговорка, че при
неплащане на определен брой вноски или при други обстоятелства кредитът
става предсрочно изискуем и без да уведомява длъжника кредиторът може да
събере вземането си, не поражда действие, ако банката изрично не е заявила,
че упражнява правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем, което
волеизявление да е достигнало до длъжника– кредитополучател, и то преди
подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение. Предсрочната
изискуемост представлява изменение на договора, което за разлика от общия
принцип в чл.20а, ал.2 ЗЗД настъпва с волеизявление само на едната от
страните и при наличието на две предпоставки – обективният факт на
неплащането и упражненото от кредитора право да обяви кредита за
предсрочно изискуем. Или за да настъпи предсрочната изискуемост на
кредита е необходимо волеизявлението за обявяването й да достигне до
длъжника и то трябва да предхожда депозирането на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение. Волеизявлението на ищеца за обявяване на цялото
задължение по договора за предсрочно изискуемо е обективирано в покана,
адресирана до кредитополучателя, достатъчно ясна и разбираема, като
съгласно представеният констативен протокол от 21.09.19г. на ЧСИ Н.Г.
регистрираният адрес на лицето е бил посетен на 05.09.19г., като от съсед от
ап.42 /Симеонови/ е установено, че В. В. не живее повече от 1 година на
адреса. Възраженията на отв.страна за неспазване на процедурата по
залепване на уведомление не могат да бъдат споделени, тъй като при
наличието на данни, чийто източник е индивидуализиран в достатъчна степен,
че лицето не живее на адреса, то законът изключва приложението на
правилото за три посещения на адреса. Същевременно в конст.протокол е
отразено още, че адресатът е търсен и по телефон, но не е открит, като няма
данни и за действащо трудово правоотношение към момента на връчването
4
на уведомлението. Удостоверено е и последващо изявление от ЧСИ, с което
се удостоверява връчването на тази покана на лицето по реда на чл.47, ал.5 от
ГПК. С оглед на така представените доказателства съдът прави извода, че
кредитополучателят е бил уведомен за упражненото от кредитора
потестативно право да направи кредита предсрочно изискуем към датата на
връчването на поканата – 20.09.19г. Следователно именно към този момент –
узнаването от кредитополучателя на нарочното изявление на кредитора /в
случая 20.09.19г./, следва да се определи и момента на предсрочната
изискуемост. Поради обявената предсрочна изискуемост за последния се е
породило задължението да върне кредита в пълен размер. Съобразно
заключението на вещото лице размерът на неиздължената главница възлиза
на 32839,03 евро, поради което и предявеният иск за главница в този размер
се явява основателен.
Доколкото с обявяването на предсрочната изискуемост отпада
преимуществото на срока, съответно и правото на ползване на кредита
занапред, то след този момент договорна лихва не се следва. Ето защо
претенцията за такава лихва се явява основателна за периода 26.05.19г. до
20.09.19г. и в размер от 1078,55евро. За разликата до пълния размер от
1474,05 евро и за периода 21.09.19г.-10.12.19г. иска за догов.лихва следва да
бъде отхвърлен.
От възприетото заключение на назначената съдебно-счетоводна
експертиза, се установява, че към датата на подаване на заявлението -
16.12.19г. дължимото по договора обезщетение за забава съгл. чл.18.1 и
чл.18.2 от ОУ възлиза на 80,78 евро за периода 26.05.19г. – 10.12.19г. и в
размер на 45,61 евро за периода 11.12.19г. – 16.12.19г. , както и 60 евро
разходи за изискуем кредит.
Направеното от страна на ответниците възражение за погасяване
на вземанията по давност съдът намира за неоснователно. Съгласно чл.114,
ал.1 от ЗЗД давността започва да тече от деня, в който вземането е станало
изискуемо. Според разпоредбата на чл.110 от ЗЗД вземанията се погасяват с
обща петгодишна давност, а чл.111, б.„б“ и „в“ от ЗЗД предвижда вземанията,
съответно за неустойки и лихви да се погасяват с тригодишна давност. В
разглежданият случай се установи, че вземанията са станали изискуеми
5
считано от 20.09.19г. Или към датата на подаване на заявлението по чл. 417 от
ГПК – 16.12.2019г., за нито едно от претендираните вземания не е изтекъл
предвидения в закона давностен срок.
Твърденията на ответниците-поръчители за погасяване на
отговорността на поръчителя поради изтичането на преклузивния срок по
чл.147, ал.1 ЗЗД не се споделят от съда. Тъй като в случая е налице хипотеза
на упражняване от страна на кредитора на правото му да трансформира
кредита по своя воля в предсрочно изискуем , то предвид възражението на
поръчителите за неспазване на 6-месечния срок по чл.147 , ал.1 ЗЗД,
релевантен относно факта на настъпване на предсрочната изискуемост на
кредита е подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. С
упражненото право на предсрочна изискуемост, считано от 20.09.2019год.,
длъжниците са изпаднали в забава и от този момент е започнал да тече
шестмесечния срок по чл.147 ЗЗД. Заявлението за издаване на заповед за
изпълнение е подадено от кредитора на 16.12.19г., видно от приложеното
ч.гр.д.№20671/19г. на ВРС, т.е. в рамките на 6-месечния срок, поради което и
съдът приема, че не е налице отпадане на отговорността на ответниците-
поръчители спрямо кредитора.
С оглед на така изложеното съдът намира, че предявените искове
се явяват основателни за следните суми- сумата от 32839,03 евро- главница ,
сумата от 1078,55евро- договорна лихва за периода 26.05.19г. до 20.09.19г.;
сумата от 80,78евро-обезщетение за забава за периода 26.05.19г. до 10.12.19г.;
сумата от 45,61 евро- обезщетение за забава за периода 11.12.19г. до
16.12.19г. и сумата от 60 евро- разход за изискуем кредит, и в тези размери
следва да се уважат. В останалата част за горницата до претендирания от
кредитора размер на догов.лихва и за периода 21.09.19г.-10.12.19г.
претенцията като неоснователна следва да бъде отхвърлена.
Доколкото ответниците по делото са поели задължението по
договора за кредит в качеството им на поръчители, и предвид не доказването
на изплащането на това задължение, то тяхната отговорност за последното
също следва да бъде ангажирана, и то в условията на солидарност съгл.
общите разпоредби на чл. 141 ЗЗД.
Следва да бъде уважено и искането да се приеме за установено, че
6
ответниците дължат и претендираните със заявлението законната лихва
върху главницата от датата на депозиране на заявлението по чл.417 от ГПК по
ч.гр.д. №20671/ 2019г. на ВРС в съда - 16.12.2019г. до окончателното й
изплащане.
С оглед разясненията, дадени в т.12 на Тълкувателно решение №
4 от 18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, отговорността за
разноските по издаване на заповедта за изпълнение следва да се разпредели
от съда в исковото производство, или с решението си по установ.иск съдът
дължи произнасяне по дължимостта на разноските за заповедното
производство.
Съдът като съобрази установения по-горе основателен размер на
вземането, както и размера на сторените в заповедното производство
разноски от ищеца, намира, че дължимите в заповедното производство
разноски са в размер на 1383,46лв.
Предвид изхода от спора направеното искане от ищцовата страна
за присъждане на разноски на осн. чл.78, ал.1 и ал.8 ГПК следва да бъде
уважено. Доколкото ищецът е защитаван от юрисконсулт, то следващото се
възнаграждение на осн. чл.78, ал.8 ГПК за настоящата инстанция следва да се
определи на осн. чл.25 от НЗПП в размер на 100лв. Или следващите се на
ищеца за производството пред ВОС разноски възлизат на 1838,60лв–д.т.,
ю.к.възнаграждение и депозит за вещо лице.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено в отношенията между „БАНКА ДСК”
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София,
ул.Московска №19, В. В. В., ЕГН **********, и М. М. В., ЕГН **********, и
двамата от гр.Варна, ул.** №36, вх.И, ет.8, ап.46, че В. В. В., ЕГН
**********, и М. М. В., ЕГН **********, ДЪЛЖАТ солидарно на БАНКА
ДСК АД, ЕИК *********, следните суми както следва: СУМАТА от 32839,03
евро / тридесет и две хиляди осемстотин тридесет и девет евро и 3е.ц./,
представляваща главница по договор за обединяване на кредити от 19.07.18г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението - 16.12.19г. до окончателното погасяване на вземането;
7
СУМАТА от 1078,55евро / хиляда седемдесет и осем евро и 55 е.ц./,
представляваща договорна лихва за периода 26.05.19г. до 20.09.19г.;
СУМАТА от 80,78 евро / осемдесет евро и 78 е.ц./, представляваща
обезщетение за забава за периода 26.05.19г. до 10.12.19г.; СУМАТА от 45,61
евро / четиридесет и пет евро и 61 е.ц./, представляваща обезщетение за
забава за периода 11.12.19г. до 16.12.19г.; СУМАТА от 60 евро / шестдесет
евро/, представляваща разход за изискуем кредит, за които вземания по ч.гр.д.
№20671/2019г. по описа на ВРС, е издадена заповед №9673/27.12.2019г. за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК,
на основание чл.422, ал.1 ГПК във вр. чл.415 ГПК вр. чл.430 ТЗ, като
ОТХВЪРЛЯ предявения иск за договорна лихва за разликата над
1078,55евро до пълния претендиран за установяване размер на вземането от
1474,05евро и за периода 21.09.19г.-10.12.19г. като неоснователен.
ОСЪЖДА В. В. В., ЕГН **********, и М. М. В., ЕГН
**********, и двамата от гр.Варна, ул.** №36, вх.И, ет.8, ап.46, ДА
ЗАПЛАТЯТ на „БАНКА ДСК” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.София, ул.Московска №19, СУМАТА от 1383,46лв / хиляда
триста осемдесет и три лева и 46ст./, представляваща направените в
заповедното производство разноски, за които е издадена заповед
№9673/27.12.2019г. за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл.417 от ГПК по ч.гр.д. №20671/2019г. по описа на ВРС.
ОСЪЖДА В. В. В., ЕГН **********, и М. М. В., ЕГН
**********, и двамата от гр.Варна, ул.** №36, вх.И, ет.8, ап.46, ДА
ЗАПЛАТЯТ на „БАНКА ДСК” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.София, ул.Московска №19, СУМАТА от 1838,60лв / хиляда
осемстотин тридесет и осем лева и 60ст./, представляваща направените по
делото разноски, на осн. чл.78, ал.1 и ал.8 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски
апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
8