Р Е Ш Е Н И Е
№ 9
гр. Русе, 10.01.2023
г.
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
Административен съд - Русе, VII – ми състав, в публичното заседание на 19 декември,
през две хиляди двадесет и втора година, в състав:
Съдия: ЙЪЛДЪЗ АГУШ
при секретаря МАРИЯ СТАНЧЕВА, като
разгледа докладваното от съдия АГУШ
административно
дело № 398 по описа за 2022 година, за да се произнесе,
съобрази следното:
Производството
е по реда на чл. 215, ал. 1, във връзка с чл. 225а, ал. 1, във връзка с чл.
225, ал. 2, т. 2 от Закона за устройство на територията (ЗУТ), във връзка с чл. 145 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Н.Л.М., А.Л.М.
и М.Н.М. оспорват Заповед
№ РД-01-2535 от 05.08.2022 г. на Заместник-кмет по УТ на Община Русе, с която е
наредено на Д.Б.К. и на жалбоподателите, в качеството им на извършители, да
премахнат незаконен строеж категория V (пета): „Двуетажна пристройка към
съществуваща жилищна сграда“, намираща се в поземлен имот (ПИ) с кадастрален
идентификатор (КИ) 63427.2.873, съгласно Кадастралната карта и кадастралните
регистри (КККР) на гр. Русе, одобрени със Заповед № РД-18-18 от 16.05.2007 г.
на Изпълнителния директор на Агенция по геодезия, картография и кадастър (АГКК),
с административен адрес: гр. Русе, ул. ***.
Излагат се твърдения за
незаконосъобразност на оспорената заповед поради допуснати съществени нарушения
на административнопроизводствените правила, противоречие с материалноправните
разпоредби и несъответствие с целта на закона.
Претенцията е да се отмени
оспорената заповед, както и присъждане на направените по делото разноски.
Ответникът
в производството не взема становище по жалбата.
Д.Б.К., в
качеството на заинтересована страна, счита жалбата за основателна.
Административен съд - Русе, след като
обсъди данните по делото и доводите на страните и след преценка на събраните по делото
писмени и гласни доказателства, и заключението по назначената
съдебно-техническа експертиза, намира за установено следното:
По фактите
Заместник-кметът по УТ на Община
Русе, при условията на
делегирана компетентност по §1, ал. 3, предложение първо от ДР на ЗУТ, е издал
оспорената в настоящото производство Заповед № РД-01-2535 от 05.08.2022 г., като на
съда е служебно известно, че на
инж. М.И., на длъжност Заместник-кмет на Община Русе, са делегирани определени
функции от кмет на община по издаване на заповеди по ЗУТ, включително и на
такива по чл. 225а, ал. 1, във вр. с чл. 225, ал. 2 от ЗУТ за премахване на
незаконен строеж от четвърта до шеста категория.
С процесната заповед, на
основание чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ е наредено на Д.Б.К. и на жалбоподателите, в
качеството им на извършители, да премахнат незаконен строеж категория V (пета):
„Двуетажна пристройка към съществуваща жилищна сграда“, намираща се ПИ с КИ
63427.2.873, съгласно КККР на гр. Русе, одобрени със Заповед № РД-18-18 от
16.05.2007 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с административен адрес:
гр.Русе, ул. *** (л. л. 80 - 84 от преписката).
Посочено е още, че се
определя 60-дневен срок от влизане в сила на заповедта за доброволно
изпълнение, като е указано, че при неспазване на срока за доброволно изпълнение
ще се извърши принудително премахване.
Основанията за издаване на
обжалвания акт са наличие на строеж, извършен без съответните строителни книжа,
което определяло строежа като незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ.
За да постанови оспорената
пред настоящата инстанция заповед и да стигне до изложените в нея изводи за
наличие на незаконен строеж, административният орган въз основа на съставен от
длъжностни лица от Община Русе Констативен акт № НС-40 от 08.12.2021 г. (л. л.
64 - 70 от преписката), е приел за установено и безспорно доказано в мотивите
на същата следното:
На 08.12.2021 г. работна група в състав служители в
отдел „Строителен контрол“ към Дирекция „Инфраструктура, строителен и
инвеститорски контрол“ при Община Русе извършила проверка на строеж категория V
(пета): „Двуетажна пристройка към съществуваща жилищна сграда“, намираща се в
ПИ с КИ 63427.2.873, съгласно КККР на гр. Русе, одобрени със Заповед № РД-18-18
от 16.05.2007 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с административен адрес:
гр. Русе, ул. ***.
Установено било, че ПИ с КИ 63427.2.873 по КККР на гр.
Русе е собственост на Министерство на финансите - съгласно Акт № 173 по
актовата книга на Министерството на финансите от 28.12.1950 г. за завземане
недвижим имот за държавен.
Носители на други вещни права в ПИ с КИ 63427.2.873 по
КККР на гр.Русе са М.Н.М. и Н.Л.М., като наследници на Л.А. М. (починал), съгласно
Удостоверение за наследници № 5-350 от 28.10.2021 г., издадено от Община Русе
(л. 62 от преписката), и А.Л.М., като наследник, съгласно Удостоверение за
наследници № 5-350 от 28.10.2021 г., издадено от Община Русе, и собственик на
едноетажна полумасивна жилищна сграда цялата застроена на 101,70 м2,
дървена сграда и отстъпено право на
строеж върху държавно място, с административен адрес: гр. Русе, ул. ***,
съгласно Нотариален акт за покупко - продажба на недвижим имот срещу гледане и
издръжка № 65, том X, дело № 2768 от 1993 г. на Районен съд – Русе (л. л. 49 и
50 от преписката).
Н.Л.М. - собственик на една втора идеална част от
сграда с КИ 63427.2.873.1, съгласно КККР на гр. Русе, заедно с всички
подобрения в поземления имот и отстъпеното право на строеж в поземлен имот с КИ
63427.2.873 по КККР на гр. Русе, съгласно Нотариален акт за дарение на недвижим
имот № 78, том I, peг. № 31781, дело № 66 от 25.05.2010 г. на нотариус,
вписан в регистъра на Нотариалната камара под номер 632, с район на действие
Районен съд - Русе, вписан в Служба по вписванията при Агенция по вписването
вх. № 5562 от 25.05.2010 г., акт № 82, том 13, дело 2674 от 2010г (л. 5 от
преписката).
Възложител на строежа по смисъла на чл. 161, ал. 1 от ЗУТ е Министерство на финансите, съгласно Акт № 173 по актовата книга на МФ от
28.12.1950 г. за завземане недвижим имот за държавен.
Строители/извършители са Д.Б.К., А.Л.М., Н.Л.М. през
периода 2001-2002 г., съгласно декларации, представени с Писмо вх. № 94Л-2420-1#4
от 30.07.2021 г. (л. л. 38 – 41, л. 52 от преписката) и Л.А. М. през периода
1998-2001 г., съгласно декларация от М.Н.М., представена със Заявление вх. № 94Л-2420-1#1
от 12.04.2021 г. (л. л. 24 и 25 от преписката).
Строителен надзор: няма.
Констатирано е, че е била съборена северна част на
сграда с КИ 63427.2.873.1 по КККР на гр. Русе, съгласно декларации от Д.Б.К., А.Л.М.,
Н.Л.М., представени с Писмо вх. № 94Л-2420-1#4 от 30.07.2021 г. Изградена е
нова двуетажна жилищна сграда, която е ситуирана до страничните имотни граници
на два съседни имота с КИ 63427.2.874 и 63427.2.872, съгласно КККР на гр.Русе,
на около 11 м. от имот с КИ 63427.2.870, съгласно КККР на гр. Русе.
Строежът е с размери в
план 6,50/10,80 м. и вътрешно двураменно стълбище, конструкцията е
монолитна със стоманобетонов скелет: колони, греди и плочи. Височината на
първия етаж е 2,80 м., а височината на втория етаж е 2,65 м. Външните ограждащи
и вътрешните стени са тухлени. Монтирана е дограма.
Към момента на проверката обектът е захранен с ел.
енергия и вода.
Двуетажната пристройка е функционално свързана с
останалата част от сграда с КИ 63427.2.873.1, съгласно КККР на гр. Русе.
Прието е, че изградената двуетажна пристройка е
строеж, съгласно § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ.
Към 2001 г. за кв. 83 по регулационния план на гр.
Русе има цялостно квартално застроително решение, одобрено със Заповед № 168 от
26.05.1961 г. на Председателя на Градски народен съвет – Русе (л. 55 от
преписката). Имотът с КИ 63427.2.873, съгласно КККР на гр. Русе не е
самостоятелно урегулиран, а част от урегулиран общ УПИ IV-7, 8, 9, 10, 11, 12 и
13 и отреден за групово кооперативно жилищно застрояване.
Прието е, че строежът е реализиран без одобрени
инвестиционни проекти и издадено разрешение за строеж.
В застроителния план, одобрен със Заповед № 168 от
26.05.1961 г. на Председателя на Градски народен съвет - Русе, за УПИ IV-7,
8, 9, 10, 11, 12 и 13 очертанията на сградите в план са показани с прекъснати
(ограничителни) линии, не с непрекъснати линии на застрояване, както в
останалите урегулирани поземлени имоти. В урегулирани поземлени имоти не е
котирана дълбочината на застрояване, не са котирани разстоянията между
сградите, в т.ч. сградите в съседните имоти и през улицата, не са котирани
разстоянията от регулационните линии до сградите, поради което не може
безспорно да се потвърди съответствието на извършения строеж с предвижданията
на застроителния план.
Прието е, че за същия не е приложим чл. 50, т. 1,
букви а) и б) от ЗУТ и чл. 148, ал. 1 от ППЗТСУ (отменен), предвид разгъната
застроена площ на обекта.
Имотът е държавна собственост и за пристройката,
липсват доказателства за наличието на договор по чл. 182, ал. 1 от ЗУТ. /В тази
връзка обаче в преписката се
съдържат заверено копие на АДС № 173/28.12.1950 г. за недвижим имот, находящ се
на ул. *** в гр. Русе, както и Договор за продажба на същия държавен недвижим
имот, съгласно Наредбата за продажба на жилища от държавния жилищен фонд от
10.04.1971 г. – л. л. 58 – 60 от преписката/.
Длъжностните лица по чл. 223, ал. 2 от ЗУТ за счели,
че за строежа не е приложим § 16 от ПР на ЗУТ и § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на
ЗУТ, поради това, че същият е извършен през периода 2001-2002 г., видно от
събраната документация по преписката и съгласно декларации, представени с Писмо
вх. № 94Л-2420-1#4 от 30.07.2021 г.
Приели са още, че строежът е V (пета) категория, съгласно
чл. 137, ал. 1, т. 5, б. „а“ от ЗУТ и чл. 10, ал. 1, т. 1 от Наредба № 1 от
30.07.2003 г. за номенклатурата на видовете строежи.
При проверката е установено още, че за имота има
издадена виза за проектиране на пристройка на два етажа с размери 5,70/7,50 м.
на основание чл. 148 от ППЗТСУ от Главния архитект на Община Русе на 03.11.1998
г. Одобрени проекти по част Архитектура за пристройка към съществуваща жилищна
сграда на 11.03.1999 г. от Главния архитект на Община Русе. В проекта ясно и
точно са показани габаритите 5,70/7,50 м. на пристройката. Същата е отделена от
съществуващата сграда с дилатационна фуга. Ясно е показано, че в североизточния
край съществуващата жилищна сграда е едноетажна. В част конструктивна, одобрена
на 24.03.1999 г. от Главния архитект на Община Русе, в проекта за „Пристройка към
съществуваща жилищна сграда“ е отразено, че в северното помещение на
съществуващата сграда се предвижда понижаване на нивото на съществуващата
подова конструкция и изграждане на нова стоманобетонова плоча. С конструктивния
проект също не се предвижда втори етаж в североизточната част на съществуващата
сграда. На 26.03.1999 г. от Главния архитект на Община Русе е издадено
Разрешение за строеж № 204 за пристройка на два етажа с размери 5,70/7,50 м.
към съществуваща сграда, състояща се от гараж, тоалетна и баня в първия етаж и
две спални във втория етаж и преустройство на съществуващата сграда (л. 46 от
преписката). Представен е Протокол от 31.07.2001 г. за откриване на строителна
площадка и определяне на строителна линия и ниво (л. л. 15 – 20 от преписката).
В окомерната скица в протокола е показано, че строежът е с размери 5,70/7,50 м.
В част III, относно констатациите от извършените проверки, при достигане на
контролираните проектни нива има отразено само ниво изкоп. Представен е и
дневник на строежа № 280/01.08.2001 г.
В заключение е прието, че одобрените проекти не са
относими към реализирания строеж, поради несъответствие в геометрията и
габаритите на сградата и несъответствие между реализирана и одобрена
конструкция.
Длъжностите лица по чл. 223, ал. 2 от ЗУТ са посочили,
че извършеното строителство не попада в хипотезата на чл. 151, ал. 1 и чл. 147,
ал. 1 от ЗУТ и чл. 225, ал. 1 и ал. 3 от ППЗТСУ (отм.), с оглед на което за
извършването му е било необходимо разрешение за строеж.
Разрешение за строеж № 204 за пристройка на два етажа
с размери 5,70/7,50 м. към съществуваща сграда и преустройство на съществуващата
сграда не е относимо към реализираната „Двуетажна пристройка към съществуваща
жилищна сграда“ с размери в план 6,50/10,80 м. Предвид което е прието, че
пристройката е изпълнена без изискващото се разрешение за строеж през периода
2001-2002 г., затова не е търпим строеж и подлежи на премахване.
Констативен
акт № НС-40 от 08.12.2021 г. (л. л. 64 - 70 от преписката) е съобщен на заинтересованите лица по реда на § 4 от
ДР на ЗУТ (л. л. 71 – 75 от преписката).
По същия в законоустановения срок е постъпило Възражение
вх. № 94Л-2420-1#6 от 04.01.2022 г. от Н.Л.М. и А.Л.М. (л. л. 78 и 79 от
преписката).
Във възражението се излагат твърдения, че при строежа
на пристройката във вътрешната част на двора (северната част на сградата) е
съборена част от старата съществуваща сграда и при строежа е изравнена с
пристройката. Описано е, че е съборена част от баня на първия етаж, залепена за
основата на сградата, като основната сграда не е събаряна. Събарянето било
извършено преди да е дадена строителна линия и ниво на строителството на
пристройката. Във възражението е изложено още, че на втория етаж при извършване
на строителството на пристройката се е изградило и функционално свързване с
таванско помещение, част от старата къща. Твърди се още, че при завършване на
строителството пристройката и старата къща са измазани едновременно с външна
мазилка, което е внесло заблуда при изготвяне на констативния акт.
Така изложените възражения, са били обсъдени от
административния орган и приети за неоснователни, като Заместник-кметът по УТ
на Община Русе е потвърдил направените в констативния акт констатации, с
мотиви, че при извършената проверка от служители на отдел СК на място е
установено, че съборената северна част на сграда с КИ 63427.2.873.1, съгласно
КККР на гр.Русе и сграда с КИ 63427.2.873.2, съгласно КККР на гр. Русе, са
изградени едновременно, а не през различен период от време, тъй като между тях
липсват дублирани колони, греди и зидове, като не е възможно същите да бъдат
изградени по отделно, без да има дублиране на посочените конструктивни елементи
и без тях, те не могат да съществуват като самостоятелни конструкции.
На 05.08.2022 г. е издадена и
оспорената в настоящото производство Заповед № РД-01-2535 на Заместник-кмет по
УТ на Община Русе. Тя се основава изцяло на констатациите в Констативен акт № НС-40
от 08.12.2021 г. (л. л. 80 - 84 от преписката).
С Писмо изх. № 94Л-2420-1#7 от 17.08.2022 г. Заповед № РД-01-2535
от 05.08.2022 г. на Заместник-кмет по УТ на Община Русе е изпратена на жалбоподателите,
на Д.Б.К., на Областен управител на Област Русе, с копие и до Лина Георгиева
Денева, Валентин Христов Денев и Милен Димитров Аврамов, по молба (л. л. 3 и 4
от преписката), на които е била извършена проверка на обект с идентификатор
63427.2.873.2 по КККР на гр.Русе (л. л. 85 и 86 от преписката).
От съдържащите се в административната преписка документи
става ясно, че по повод молбата от Лина Георгиева Денева, Валентин Христов
Денев и Милен Димитров Аврамов да бъде извършена проверка на обект с
идентификатор 63427.2.873.2 по КККР на гр. Русе (л. л. 3 и 4 от преписката),
преди да бъде извършена проверка на 08.12.2021 г., при която е съставен
Констативен акт по реда на чл. 223, ал. 2, т. 1 от ЗУТ за незаконен строеж, са
били извършени други две проверки:
- първата от които на 09.04.2021 г., за която е изготвен
протокол от 09.04.2021 г. (л. л. 26 и 27 от преписката) и установява, че е изградена пристройка към жилищна сграда в
имот с адрес: ул. *** №17, гр. Русе, като за извършеното строителство на
пристройката има издадено Разрешение за строеж № 204 от 26.03.1999 г. от
главния архитект на Община Русе. След извършени замервания е констатирано,
че изграденият обект има калканна стена към имота с адрес: ул. „Църковна
независимост“ №13, гр. Русе. Установено е, че освен пристройката, в имота има изградена надстройка в северната част
на обект с идентификатор 63427.2.873.1 по КККР на гр. Русе с размери в план
около 6,50/3,30 м. Реализираната надстройка е функционално свързана със
сграда с идентификатор 63427.2.873.2 по КККР на гр. Русе.
- втората проверка е на 06.07.2021 г., за нея също е
изготвен протокол (л. 33 и 34 от преписката) и установява, че между сграда с идентификатор 63427.2.873.2 и
сграда с идентификатор 63427.2.873.1 няма дилатационна фуга, каквато е
предвидена в одобрения проект на 11.03.1999 г. от Главния архитект на Община
Русе. Двете сгради са с обща конструкция. В най-северната част от сграда с
идентификатор 63427.2.873.1 е надстроена с един етаж без за това строителство
да има одобрени проекти и издадено разрешение за строеж, като по този начин
сградата е станала двуетажна. Габаритът на сграда с идентификатор 63427.2.873.2
посока север-юг е увеличен с 75-80 см.
Жалба до АдмС – Русе срещу
заповедта е подадена чрез административния орган на 26.08.2022 г. от Н.Л.М., А.Л.М.
и М.Н.М., като основното възражение на жалбоподателите се изразява в това, че
отразената в заповедта фактическа обстановка не отговаря на действителната
такава, с оглед на което и органът е извел неправилни и необосновани правни
изводи относно наличието на незаконен строеж (л. л. 6 - 8 от делото).
По делото по искане на
жалбоподателите са разпитани като свидетели И.Б.Н. и Р.А.З. (л. л. 52 и 53 от
делото), които в показанията си сочат, че семейство М. строило пристройка до старата
си къща, при което строителство били съборени баня и тоалетна към старата къща,
бил ремонтиран и покривът на старата сграда, били свързани двата покрива на
старата и новата сграда. Знаят, че за строителството имало проект, идвали и
контролни органи от строителен надзор, за да осъществяват контрол върху
строежа.
По делото, за изясняване на
възникнали въпроси, за които са необходими специални знания и които са от
съществено значение за правилното разрешаване на спора бе назначена и
съдебно-техническа експертиза. От заключението й, както и от допълнително
направените уточнения от вещото лице в съдебно заседание се установява следното
(л. л. 55 - 62 и л. л. 68 - 69 от делото):
Строежът, чието премахване е разпоредено с оспорената
заповед, е изграден в ПИ с КИ 63427.2.873, съгласно КККР на гр. Русе, на адрес:
ул.***.
Описаният строеж е с размери в план 6,50/10,80 м. и
обхваща общо пристройката и реконструираната част от съществуващата сграда.
Като цяло пристроената част е 7,5 м., а съществуващата
реконструирана част е 3,3 м.
Размерът от 5,70 м. на пристройката е увеличен и равен с
преустроената съществуваща част от 6,40 м. /съгласно проекта/.
В одобрените проекти е дадена дилатационна фуга между
пристройката и реконструираната част на съществуващата сграда, което
представлява дублиране на два зида на фуга 5 см., каквато не е изпълнена на
място.
Строежът е описан с точните характеристики, но с
уточнение пристройка – 7,5 м. и реконструирана част – 3,3 м.
Строежът, чието премахване е разпоредено с оспорената
заповед, излиза от обхвата на Разрешение за строеж № 204 за пристройка на два
етажа към съществуваща сграда с размери 7,50/5,70 м., състояща се от гараж,
тоалетна и баня в първия етаж и две спални във втория етаж и преустройство на
съществуваща сграда, тъй като пристройката е увеличена от 5,7 м. на 6,5 м.
Вещото лице е посочило, че в преписката на л. 8 се
съдържа молба от собствениците до Община Русе за преработка на проекта с цел да
се увеличи РЗП на двуетажната пристройка до максимално допустимата квадратура,
като се преустрои таванското помещение в ателие за индивидуална творческа
дейност.
Функцията на пристройката е изцяло запазена – гараж,
тоалетна и баня в първия етаж и две спални във втория етаж.
Извън обхвата на
разрешението за строеж е обособяването на помещение над преустроената част,
като е задигната покривната конструкция, което е визирано като надстройка в
северната част на обекта. Според
допълнителните пояснения на вещото лице в съдебно заседание има възможност само
тази част, която излиза извън обхвата на разрешението за строеж - помещението
над преустроената част от съществуващата сграда, да бъде премахнато
самостоятелно, без да се засяга останалата част от строежа, която има
самостоятелен характер.
Вещото лице дава заключение, че дилатационната фуга
между пристройката и реконструираната сграда не може да бъде причина за премахване на строежа. Въпросната дилатационна
фуга, както уточнява експерта в съдебно заседание, не е съществен елемент, може
и без нея, така както е реализирано строителството и съществува вече 20 години,
като дори ако той изгражда обекта не би я направил. Според експерта, тази дилатационна
фуга е била предвидена от проектантите, за да се постигне двуетажна пристройка,
която да отговаря на тогава действащата нормативна уредба, а именно 40 кв.м. с
частичен сутерен.
Относно несъответствието в единия размер от 5,70 на 6,50
м. /измерено 6,40 м./ експертът счита, че не
е пречка да се приеме, че строежът, чието премахване е разпоредено с оспорената
заповед, е разрешен като вид строеж и размери с Разрешение за строеж № 204,
като не му е известен нормативен документ, който да определя допустимите
разлики.
По правото
Жалбата е
процесуално допустима като подадена
в 14-дневния срок по чл. 215, ал. 4 от ЗУТ, от надлежни страни, имащи право и
интерес от обжалването.
Разгледана
по същество, жалбата се явява основателна,
поради следните съображения:
Заместник-кметът по УТ на
Община Русе, при
условията на делегирана компетентност по §1, ал. 3, предложение първо от ДР на
ЗУТ, е издал оспорената в настоящото производство Заповед № РД-01-2535 от 05.08.2022 г., като на
съда е служебно известно, че на
инж. М.И., на длъжност Заместник-кмет на Община Русе, са делегирани определени
функции от кмет на община по издаване на заповеди по ЗУТ, включително и на
такива по чл. 225а, ал. 1, във вр. с чл. 225, ал. 2 от ЗУТ за премахване на
незаконен строеж от четвърта до шеста категория. Следователно оспорената
заповед се явява издадена от компетентен орган.
Тя е в предписаната от закона
форма и фактическите основания за издаването й обосновават приложеното правно
основание по чл. 225а, ал. 1, във връзка с чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ.
При постановяване на
процесната заповед обаче административният орган е допуснал съществени
нарушения на административнопроизводствените правила, довели и до неправилно
приложение на материалния закон.
За да е налице незаконен
строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2 от ЗУТ следва точно и ясно да се
идентифицира конкретният строеж, след което именно по отношение на него да се
извърши проверка относно законността му и при липса на такава, както и на
търпимостта му, може да се издаде заповед за неговото премахване като
незаконен.
В случая административният орган не е изяснил всички
факти и обстоятелства от значение за случая.
При издаване на заповед по чл. 225а,
ал. 1, във връзка с чл. 225, ал. 2, т.2 от ЗУТ административният орган дължи
конкретно описание на предмета на указаните с тази заповед разпоредителни
действия, което в случая не е постигнато.
В заповедта за премахване на
незаконен строеж или в преписката по издаването й, административният орган
следва да посочи ясно и точно конкретното описание на същия, което в настоящия
случай не е направено.
Административният орган не е описал и индивидуализирал
процесния строеж съответно на действителното фактическо положение, както в
съставения констативен акт, така и в издадената въз основа на него заповед.
Съгласно диспозитива на заповедта, е разпоредено да се
премахне незаконен строеж категория пета, представляващ „Двуетажна пристройка
към съществуваща жилищна сграда“, намираща се в ПИ с КИ 63427.2.873, съгласно
КККР на гр. Русе, одобрени със Заповед № РД-18-18 от 16.05.2007 г. на Изпълнителния
директор на АГКК, с административен адрес: гр. Русе, ул.***.
От мотивната част на заповедта става ясно, че строежът –
посочената в диспозитива двуетажна пристройка има следните характеристики:
Строежът е с размери в
план 6,50/10,80 м. и вътрешно двураменно стълбище, конструкцията е
монолитна със стоманобетонов скелет: колони, греди и плочи. Височината на
първия етаж е 2,80 м., а височината на втория етаж е 2,65 м. Външните ограждащи
и вътрешните стени са тухлени. Монтирана е дограма.
Органът не е приел за относимо към този строеж представеното
в административното производство Разрешение за строеж №
204 за пристройка на два етажа с размери 5,70/7,50 м. към съществуваща сграда и
преустройство на съществуващата сграда, тъй като реализираната „Двуетажна
пристройка към съществуваща жилищна сграда“ била с размери в план 6,50/10,80 м.
От заключението на вещото лице по назначената
съдебно-техническа експертиза, а и при проверките от служители на Община Русе,
извършени на 09.04.2021 г. и на 06.07.2021 г., обаче по несъмнен начин се
установява, че реализираната пристройка е разрешена като вид строеж и размери с
Разрешение за строеж № 204, като това, че е увеличен габаритът на сградата с
идентификатор 63427.2.873.2 /въпросната пристройка/ в посока север-юг с 75-80
см., според експерта по назначената по делото съдебно-техническа експертиза, не
води до противни изводи.
Според вещото лице също така не би могло да бъде причина
за премахване на строежа и обстоятелството, че предвидената в одобрените
проекти дилатационна фуга между новоизградената пристройка и съществуващата
сграда не е била реализирана.
От данните по делото се установява, че действително освен пристройката с размери 6,50/7,50 м., в
имота има изградена надстройка в северната част на обект с идентификатор
63427.2.873.1 по КККР на гр. Русе с размери в план около 6,50/3,30 м., без за
това строителство да има одобрени проекти и издадено разрешение за строеж.
Така пристроената част е 7,5 м., а надстройката на
съществуващата сграда е 3,3 м., като посочените 10,80 м. всъщност са сбор от
размер на новата пристройка и надстройката на съществуващата жилищна сграда.
Според вещото лице има възможност само тази част, която
излиза извън обхвата на разрешението за строеж - помещението над преустроената
част от съществуващата сграда, да бъде премахнато самостоятелно, без да се
засяга останалата част от строежа, която има самостоятелен характер.
Несъответствието между
фактически съществуващия строеж, посочен в диспозитива на заповедта като „Двуетажна пристройка към
съществуваща жилищна сграда“ и описания в оспорената заповед, съставлява
съществено процесуално нарушение, тъй като създава неопределеност на предмета
на разпореденото премахване, поради което влече след себе си и
незаконосъобразност на акта, с който е разпоредено премахването.
Неточното описание на строежа
рефлектира пряко и възпрепятства извършването на преценка по основния въпрос в
производството по чл. 225а от ЗУТ, а именно незаконен ли е строежът и подлежи ли
на премахване.
С оглед гореизложеното описаният в
заповедта незаконен строеж е разпореден за премахване, без фактическа
конкретизация на обема, параметрите и характеристиките му. Това съставлява
нарушение на изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 и т. 5 от АПК.
При издаване на заповедта по чл.
225а, ал. 1 от ЗУТ административният
орган, извън липсата на строителни книжа за проверявания обект, следва да
установи вида, местоположението и всички относими към индивидуализацията на
строежа факти. От една страна за това го задължават
административно-производствените правила, а от друга - установяването на тези
факти е от значение за последващото изпълнение на заповедта, след влизането й в
сила.
Преди да издаде акта,
административният орган е следвало безпротиворечиво да установи обстоятелството,
дали изграденото представлява и може да се квалифицира като незаконно изграден
строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, да посочи точните му
характеристики.
В този смисъл, административните
актове не могат да почиват на необосновани и недоказани твърдения, като
издаването им в противоречие с това правило, прави същите немотивирани и
издадени при съществено нарушение на административнопроизводствените правила.
С оглед описаните по-горе в
настоящото решение несъответствия в предмета на заповедта с безпротиворечиво
установеното действително фактическо положение, настоящият съдебен състав
приема, че при издаване на оспорената Заповед № РД-01-2535 от 05.08.2022 г. на Заместник-кмет по УТ на
Община Русе, административният орган е нарушил изискването на чл. 35 от АПК,
задължаващо този орган, преди да се произнесе със своя административен акт, да
изясни всички факти и обстоятелства от значение за случая. Нарушаването на тази
норма също води към незаконосъобразност на издадения административен акт.
В този
смисъл са и Решение № 5280 от 26.04.2017 г. на ВАС по адм. д. №
12509/2016 г., II о., Решение № 7920 от
21.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 10695/2016 г., II о., Решение № 10753 от 13.10.2016 г. на ВАС по адм. д. №
1691/2016 г., II о. и др.
Предвид
всичко изложено дотук, Административен съд - Русе счита, че жалбата се явява
основателна и доказана и като такава, следва да се уважи.
По разноските
С оглед изхода на спора, и
като съобрази разпоредбата на чл. 143, ал. 1 от АПК, съдът намира искането за
разноски, направено от процесуалния представител на оспорващите за основателно.
Същите са в общ размер на 980 лева, от които 30 лева заплатени държавни такси
(по 10 лева за всеки един от жалбоподателите) за образуване на дело (л. 27 от
делото), 600 лева заплатено в брой адвокатско възнаграждение, съгласно
представения договор за правна защита и съдействие (л. 9 от делото) и 350 лева
депозит вещо лице (л. л. 48 и 49 от делото).
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Заповед
№ РД-01-2535 от 05.08.2022 г. на Заместник-кмет по УТ на Община Русе.
ОСЪЖДА Община Русе да заплати на Н.Л.М., ЕГН **********, А.Л.М.,
ЕГН ********** и М.Н.М., ЕГН ********** и тримата от гр. Русе, направените в
съдебното производство разноски общо в размер на 980 лева.
Решението
може да се обжалва с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните пред Върховния административен съд.
Съдия: