О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№…..
гр. Плевен, 30.01.2017 г.
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, VІІІ състав, в закрито заседание, проведено на тридесети
януари две хиляди и седемнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНА ИЛИЕВА
като разгледа
докладваното от съдията гр.д. № 653
по описа на ПРС за 2017 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по депозирана
искова молба от Т.И.Н., действаща чрез пълномощника си В. Н. Н. от гр.Плевен
против Д.Д. и Х.Т. – съдии при ПлРС.
Според изложените в исковата молба
обстоятелства, на които се основава претенцията на ищеца е видно, че са
наведени доводи за незаконосъобразност на съдебен акт, постановен от единия от
ответници в производство по заповедно производство по подадени заявления на „Т.
П.“ ЕАД с цена на иска 735,64 лв. претърпени вреди.
Когато са налице настъпили вреди при
неправомерна дейност на магистрати, то гражданската отговорност за обезвреда се
поема от Държавата по реда на Закона
за отговорността на държавата и общините за вреди, но само при предвидените в
него предпоставки, наличието на които трябва да се твърди от ищеца, за да може
да се приеме, че съдът е сезиран с иск, намиращ правното си основание в този
закон.
След като в случая твърдените действия не попадат в хипотезите на чл. 2 от ЗОДОВ, съдът приема, че искът е
предявен по общия ред на непозволеното увреждане по ЗЗД и следва да намери правното си основание в
чл.45 от ЗЗД.
Съдът намира, че така предявената
искова претенция се явява недопустима, като съображенията за това са следните: ищецът
е изложил твърдения, че правопораждащите факти за правото му на обезщетение произтичат
от вреди, причинени от съдии при Плевенски районен съд във връзка със заеманата
от тях длъжност и са свързани с изпълнението на служебните им задължения. Съдът
счита, че с оглед разпоредбата на чл. 132, ал.1
от Конституцията, изложените от ищеца факти са обхванати от
функционалния имунитет, което е пречка за развитие на допустимо производство.
Съгласно сочената Конституционна разпоредба съдиите, прокурорите и
следователите не носят наказателна и гражданска отговорност за техните служебни
действия и за постановените от тях актове, освен в хипотезите на умишлено
извършено престъпление, а последното се установява с влязла в сила
присъда. Гражданската неотговорност по чл. 132, ал. 1 от КРБ за магистратите,
прави сочените ответници съдия Д.Д. и съдия Х.Т., процесуално ненадлежна страна
да отговоря по предявената срещу тях искова претенция, а принадлежността на
правото на иск, обуславя процесуалната легитимация, както на ищеца, така и на
ответника, и е абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на иска, за
която съдът следи служебно.
Защитата срещу незаконосъобразни
съдебни актове се осъществява по реда на инстанционния контрол, иницииран с
подадена в законоустановения срок жалба.
Предвид гореизложеното, съдът намира,
че следва да се прекрати производството по гр.д.№653/2017г. по описа на ПлРС,
поради недопустимост на исковата претенция.
Воден от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПРЕКРАТЯВА
ПРОИЗВОДСТВОТО по гр.д.№653/2017г.
по описа на ПлРС, поради недопустимост на предявеният от Т.И.Н.,
действаща чрез пълномощника си В. Н. Н. от гр.Плевен против Д.Д. и Х.Т. – съдии
при ПлРС, иск с правно основание чл.45
от ЗЗД, при условията на солидарност.
Определението подлежи на обжалване с
частна жалба пред Плевенски окръжен съд в едноседмичен срок от връчването му на ищеца.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: