Р Е
Ш Е Н
И Е
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
№………………….гр.София, 31.01.2020 г.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІV“в“ въззивен състав в публично съдебно
заседание на петнадесети октомври две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Албена Александрова
ЧЛЕНОВЕ: Елена И.а
Златка Чолева
при участието на секретаря Вяра Баева , като
разгледа докладваното от съдия Зл.Чолева гр. дело № 13540 по описа за 2018
година , за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.
Обжалва се решение от под № 449759 от
12.07.2018г. на СРС, 37 състав, постановено по гр.дело № 6206/2014г., с което
П. на Република България е осъдена да заплати на основание чл.49 от ЗЗД
на М.С.С. и С.Л.С.- на всеки поотделно сумата от по 10 000,00лв., като
обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от забавено привеждане в
изпълнение на влязла в сила присъда от 19.02.1999г. по н.о.х.д. № 346/
1998г. на Софийски военен съд в периода 15.05.2001г.- 05.03.2013г., ведно със законната
лихва върху посочените суми от 05.03.2013г.- до окончателното изплащане.
Решението се обжалва и в частта за разноските.
Въззивникът
П.
на РБ заявява искане за отмяна на атакуваното решение, като се позовава на
отменителните основания- незаконосъобразност и неправилност. Възразява, че при
дадената от първата инстанция правна квалификация на предявените искове – по
чл.49 от ЗЗД, въпросът за продължителността и разумността на сроковете не може
да бъде разглеждан, тъй като той е предмет на самостоятелно регламентирана
хипотеза от нормата на чл.2“б“ от ЗОДОВ. Поддържа неправилност на извода на
съда, с който е прието, че забавата за привеждане в изпълнение на влязлата в
сила присъда е пряк резултат от действията и бездействията на П.. Възразява, че
от представените доказателства по пр.пр.№ 28/2001г., образувана по привеждане в изпълнение на влязлата в сила
присъда , е видно, че от П. са предприети своевременно действия за привеждане
на присъдата в изпълнение още на датата 18.01.2001г., като е започнало
издирване на осъденото лице Н.И.- налични са многобройни справки и писма до
СДВР за хода на издирването. Твърди, че
от доказателствата по пр.пр.№ 28/2001г. се установява, че осъденото лице е
страдало от тежко заболяване, което е било пречка за изтърпяване на
наказанието, поради което това изтърпяване е било отлагано на основание
чл.374,ал.1 от НПК /отм./ с постановления на съответните прокурори въз основа
на данните по представените по делото и неоспорени от ищците медицински
документи. Т.е.- не е налице
противоправност на действията на П., тъй като същите са били изцяло в
съответствие със закона. Поддържа , че
след като от първата инстанция е установено наличието на над 20 писма по
пр.пр.№ 28/2001г.,, с които от П. са изисквани данни от СДВР за осъденото лице,
неправилен е изводът на съда, че от П. не са извършени почти никакви действия
във връзка с изискване на действия от органите, отговорни за издирването на
осъденото лице, както и че действията на П. не са били интензивни. Възззивникът-ответник моли настоящата
инстанция да съобрази факта, че той сам е извършвал действия чрез отправено от СГП на 04.06.2008г. искане
до ВКП за обявяване на осъденото лице за международно издирване, като на
16.03.2009г. прокурор от СГП е издал Европейска заповед за арест, която е
изпратена на МВР на 20.03.2009г. и в резултат на всички тези действия осъденото
лице е задържано и преведено в Софийски централен затвор за изпълнение на наказанието. Въззивникът-ответник възразява, че от
събраните по делото доказателства се установява, че е постигнат крайният
резултат по изтърпяване на наложеното наказание лишаване от свобода, като в
периода до привеждането на наказанието в изпълнение от негова страна е било
направено всичко възможно за постигане целите на присъдата. Поддържа неправилност на извода на първата
инстанция, с който е прието, че погасителната давност за претендираните
обезщетения е започнала да тече от 05.03.2013г. Счита, че началният момент на
давността е датата на влизане в сила на осъдителната присъда- 16.05.2001г.,
поради което процесните вземания се явяват погасени по давност. С изложените доводи въззивникът-ответник
мотивира искането си за отмяна на обжалваното решение и вместо него-
постановяването на друго, с което предявените искове да бъдат отхвърлени като
неоснователни. Заявява искане за присъждане на направените по делото разноски
за юрисконсултско възнаграждение.
Въззиваемите С.Л.С.
и М.С.С. оспорват жалбата като
неоснователна и заявяват искане за потвърждаване на обжалваното решение по
съображения, подробно изложени в депозирания в срока по чл.263,ал.1 от ГПК
писмен отговор. Поддържат законосъобразност на изводите на първата инстанция, с
които е прието, че нееднократното отлагане на изтърпяване на наказанието на
осъденото лице е извършвано от ответника в нарушение на изискванията на нормата
на чл.374,ал.1 от НПК /отм./, като тези незаконосъобразни действия и
последващото незаконосъобразно бездействие на ответника по привеждане на осъдителната присъда в
изпълнение, са в пряка причинно-следствена връзка с претърпяните от тях
неимуществени вреди. Твърдят, че след като
в конкретния случай се касае за незаконосъобразно бездействие на ответника,
като продължаващо състояние, то вземанията им за обезщетения са станали
изискуеми от момента на прекратяване на това състояние- 05.03.2013г.- датата на
залавянето на осъденото лице и привеждането му в затвора за изтърпяване на
наложеното наказание лишаване от свобода. Ето защо, намират за неоснователно
възражението на ответника за погасяване на вземанията им по давност. Претендират присъждане на разноски по делото
за въззивното производство – адвокатско възнаграждение по чл.38,ал.2,т.2 от ЗА.
Софийски
градски съд, като взе предвид становищата и доводи на страните и обсъди събраните по делото
доказателства по реда на чл.235, ал.2 и ал.3 от ГПК, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Въззивната
жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и от легитимирана страна, поради
което е процесуално допустима.
При извършената проверка по реда на чл.269, предл.1 от ГПК
съдът установи, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Ето защо съдът
дължи произнасяне по съществото на спора в рамките на доводите, заявени с
въззивната жалба , от които е ограничен, съгласно нормата на чл.269, предл.2 от ГПК.
Съдът е сезиран с обективно и
субективно съединени искове с правно основание чл.49 от ЗЗД, всеки с цена от по
10 000,00лв.
Настоящият съдебен състав приема, че
предявените искове правилно са квалифицирани от първата инстанция с основанието
чл.49 от ЗЗД. Настоящият съдебен състав приема , че в конкретния случай исковите
претенции не попадат в приложното поле на нормата на чл.2“б“ от ЗОДОВ,
доколкото ищците не твърдят наличие на
висящо дело /съдебно производство/, чиято продължителност за разглеждане и
решаване да надхвърля разумния срок,
която хипотеза попада в обхвата на чл.2“б“ от ЗОДОВ. Напротив, ищците изрично поддържат
твърдението, че наказателният процес е приключил с влязла в сила осъдителна присъда,
с която подсъдимият е признат за виновен в умишлено причинена смърт на техния
син, поради което подсъдимият е осъден на лишаване от свобода за 16 години при
първоначално усилен строг режим на изтърпяване. Ищците твърдят, че претърпяните
от тях неимуществени вреди, като родители на убитото лице, са последица от
незаконосъобразни действия и бездействия на ответника в качеството му на орган
на съдебната власт по глава VІІ от Конституцията на РБ, на който по закон е
възложено изпълнението на влязлата в сила осъдителна присъда – чл.375,ал.2 от НПК /отм./ и идентичната норма от действащия НПК – чл.416,ал.2 от НПК. Тази
дейност на П. по своята правна същност е правоприлагаща, /а не административна, поради
което е изключено приложението и на чл.1
от ЗОДОВ/, тъй като е свързана е
прилагането на правните последици на влязъл в сила съдебен акт- изпълнението на
осъдителна присъда. Ето защо, за вредите
от неизпълнението на тази дейност, респ.- за вредите от забавеното изпълнение ,
отговорността следва да бъде ангажирана на общото основание по чл.49 от ЗЗД.
С обжалваното решение исковите
претенции са уважени като доказани и основателни. Настоящият съдебен състав напълно
споделя правните изводи на първата инстанция, с които е мотивирана
основателността на предявените искове, изведени при правилно установена по
делото фактическа обстановка, ето защо и на основание чл.272 от ГПК – препраща
към тях. В допълнение на мотивите на първата инстанция и във връзка с доводите,
заявени с въззивната жалба, настоящия съдебен състав приема следното:
Между страните по делото няма спор, а и
от събраните по делото писмени доказателства се установява, че с влязла в сила
на 15.05.2001г. присъда по н.о.х.дело № 346/1998г. по описа на Софийски военен
съд, лицето Н.С.И.е осъдено за извършено престъпление по чл.116,ал.1,т.2,пр.3
от НК- умишлено умъртвяване на В.С.С. /син на ищците по настоящото дело/ - на
лишаване от свобода за срок от 16 години при първоначално усилен строг режим на
изтърпяване.
Видно от писмо на Военно окръжна
прокуратура под № 102/ 2001г. /л.6 от пр.пр.№ 28/2001г., образувана във връзка
с изпълнението на присъдата/, първото действие на ответника по привеждане на осъдителната
присъда в изпълнение е предприето на датата 18.06.2001г. Между страните по делото няма спор, а и от
писмените доказателства по пр.пр.№ 28/2001г. се установява, че присъдата е приведена в изпълнение на
дата 05.03.2013г., когато осъденото лице
е задържано от СДВР и е преведено в Софийски централен затвор, като осъденият е
починал в затвора на 08.12.2016г. вследствие на сърдечно-съдово заболяване,
довело до инфаркт, поради което преписката е прекратена с постановление на
прокурор от СГП от 23.02.2017г.
Правният спор между страните е по
въпроса дали в рамките на периода от време от датата на получаването на преписа
от влязлата в сила осъдителна присъда – до датата, на която тя е приведена в изпълнение – в рамките на
този 12 годишен период от време, от
страна на ответника са били извършени всички необходими, възможни и ефективни мерки за изпълнение на
присъдата. Настоящият съдебен състав приема, че от събраните по делото
доказателства не се установява изпълнението на законово възложеното задължение
на ответника с нормата на чл.375,ал.2 от НПК от 1974г. /отм./ , приложима към
част от исковия период – до 28.06.2006г. и идентичната разпоредба на
чл.416,ал.2 от НПК / в сила от 29.06.2006г/. – приложим към останалата част от
исковия период.
На първо място, забавата за
изпълнение на влязлата в сила присъда от страна на ответника съдът приема, че е
последица от незаконосъобразно издадени
от ответника постановления, с които изтърпяването на наказанието на осъденото
лице са отлагани нееднократно по реда на чл.374,ал.1,т.1 от НПК от 1974г.
/отм./, без да е установено наличието на законово изискуемите предпоставки на
посочената правна норма, както и поради неосъществен от ответника последващ
контрол и проверка дали отлагането се е ползвало от осъденото лице по
предназначение. Следва да се посочи в
тази връзка, че отлагането на
изтърпяване на наказанието по реда на чл.374,ал.1,т.1 от НПК /отм./ е извършено
от ответника при спазване на законовите изисквания само два от случаите- след надлежно освидетелстване на
осъденото лице и дадено медицинско заключение , че здравословното му състояние
не позволява изтърпяване на наказанието : С постановлението от 18.09.2001г. – за срок
от 2 месеца, считано от 18.09.2001г. до 18.11.2001г и с
постановление от 27.12.2001,г., с което изтърпяването на наказанието е отложено
за 6 месечен срок.
Във всички останали случаи на
отлагане изтърпяването на наказанието от страна на ответника е постановено без
наличието на законоустановените предпоставки по чл.374,ал.1,т.1 от НПК /отм./.
Така с постановлението от 21.06.2002г. , с което изтърпяването на наказанието е
отложено за нов 6 месечен срок, това отлагане е постановено без лично
освидетелстване на осъденото лице чрез личен преглед, независимо , че такъв
изрично е постановен и е определен ден за явяване на осъдения /10.06.2002г./ с
предходното постановление от 27.12.2001г.
А с постановлението от 02.01.2003г.
новото отлагане на изтърпяване на наказанието за 6 месечен срок е
постановено от ответника без медицинско заключение относно
здравословното състояние на осъденото лице. Без медицинско становище относно здравословното състояние на осъденото
лице и наличието на пречки с оглед на това състояние то да изтърпява наложеното
му наказание, с постановление от
20.04.2004г., отново е отложено изпълнението на наказанието да срок от 6
месеца, считано от 20.04.2004г., като е
постановено осъденият да се яви на контролен преглед пред ЛКК към болницата към
затвора в гр.София на 19.10.2004г.
На следващо място, освен
гореизброените случаи на отлагане на изпълнението на наказанието от страна на
ответника в нарушение на нормата на
чл.374,ал.1,т.1 от НПК /отм./, настоящият съдебен състав приема, че в нарушение
на законовото задължение за изпълнение на влязлата в сила присъда, за пръв път
едва през 2003год . от страна на ответника са предприети действия по проверка и
контрол върху допуснатото от него отлагане на изпълнение на осъдителната присъда
– дали отлагането се ползва по предназначение или е съпроводено с неправомерни
действия от страна на осъдения с цел отклонение от изтърпяване на наказанието-
с писмо на ВКП под № 51/ 04.02.2003г. /л.58 от преписката/ . Тази проверка освен ,
че е предприета със забава не е
предприета служебно от ответника – в изпълнение на законово възложеното му
задължение по чл.375,ал.2 от НПК /отм./, а е по
молба – жалба на ищцата по настоящото дело с вх.№ 6564/ 28.12.2002г.
Във връзка с тази проверка от
процесуалния представител на осъденото лице е представена с молба от
26.02.2003г. /л.64 от преписката/, етапна епикриза на осъденото лице, издадена
от УСБАЛНП“ Св.Наум“, 4-ти километър, Втора психиатрична клиника. От този медицински документ се установява,
че осъденото лице е било хоспитализиран в периода 16.11.2001г. - 21.12.2001г.,, като след изписването е приемало
поддържащо лечение с предписан медикамент. В началото на месец януари 2002г. е постъпило
отново на болнично лечение по препоръка на близките му и е изписано в стабилно
състояние. През месец юни 2002г. по повод ново влошаване на депресивната
симптоматика е хоспитализирани след проведено лечение е изписано в подобрено
състояние, като е продължило лечението с антидепресант. Видно от етапната епикриза- последната
хоспитализация в клиниката е от 16.12.2002г. до 30.01.2003г., по повод поредно
влошаване в състоянието и поради
потенциален суициден риск. Изписан е след стабилизиране на състоянието с
насочване на продължаване на лечението към районния психиатър, лекува се в амбулаторни
условия, като се явява веднъж седмично да оценка на състоянието. Тази етапна епикриза е изпратена и от самата
болница- до СГП с писмо изх.І Д-177/ 25.02.2003г. /л.68 от преписката/. От тези медицински документи се установява,
че влошаването на състоянието на осъденото лице, налагащо болничното му
лечение, /в някои от случаите то е
доброволно- по искане на самото осъдено лице/,
настъпва непосредствено преди изтичане на срока за отлагане на
наказанието и отпада след постановяване
на новото отлагане. Този факт се потвърждава и от писмата на болница „Св.Наум“ от 22.10.2004г. и от
25.10.2004г.., от което е видно, че към датата , определена от ответника за
явяване на осъденото лице за медицинско освидетелстване- 19.10.2004г. /с
постановлението от 20.04.2004г./ , осъденото лице отново се намира в болничното
заведение, като постъпването му е станало по собствено желание на дата 15.10.2004г.. по повод нов депресивен
период. Поради липса на надлежно
упражнен от ответника контрол за ползване на отлагането по предназначение тези
факти не са установени от него и
съответно- не са проверени – включително липсва проверка дали действително в
периодите между влизанията в болницата на осъденото лице то действително се е
лекувало амбулаторна, съгласно медицинските предписания, дадени му при изписването му от болничното заведение.
Като последица от този неупражнен от ответника контрол съдът приема, че е допуснато неправомерно отлагане
на наказанието, тъй като такова отлагане не би следвало да бъде постановявано
от ответника при установено от него неползване на същото по предназначение от
осъденото лице.
След
първото искане от 04.02.2003г.- за извършване на проверка за ползването на
отлагането на наказанието по предназначение, следващото действие от ответника
за проверка на този факт е предприето с писмо от 02.04.2003г. , изпратено до
07 РПУ- МВР /л.71 от преписката/, с което е разпоредено извършването на
проверка дали осъденото лице пребивава на адреса, като бъдат снети обяснения от
съседи какво е поведението му и дали с нещо застрашава околните, както и дали
отлагането на изпълнението на присъдата се ползва по предназначение.
В отговор на писмото на СГП от
02.04.2003г. е подадена докладна записка от 21.04.2003г. , изготвена от районния инспектор при 07 РПУ
– МВР /л.73 от делото/, с която ответникът е уведомен, че при проверка по
местоживеене на осъденото лице , при проведени разговори със съседи и направена
справка в масивите на МВР е установено, че то не живее на посочения от него
адрес в гр.София, кв.*********, както и никога не е било регистрирано на този
адрес.
С писмо , изпратено един месец
след постъпване на докладната записка– писмо от 21.05.2003г. , СГП е уведомила
Апелативната прокуратура- София, че прекъсва отлагането на изпълнението на
наказанието и привежда присъдата в изпълнение, тъй като осъденото лице не е
намерено на адреса. Едновременно с това
е изпратено и писмо до Началника на СДВР – за задържане на осъденото лице и
привеждането му в Софийски централен затвор- л.77 и л.78 от преписката.
С писмо от 22.05.2003г., изпратено на 22.05.2003г. до
Началника на СДВР – сектор издирване /л. 79 от преписката/ последният е
уведомен, че в 3 дн.срок от получаване на писмото осъденото лице следва да бъде
задържано с цел изтърпяване на наказанието,
като за това ответникът следва да бъде уведомен.
С молба от 19.06.2003г. от
процесуалния представител на осъденото лице /м.122 от преписката/ е заявено ново искане за отлагане изпълнението
на наказанието, поради факта, че същият е намира в болнично заведение, в което
се провежда лечението му, като последният факт обуславя невъзможността за
явяването му за контролен преглед пред ЛКК на Централен софийски затвор на
определената от ответника дата 21.06.2003г. Към молбата е приложено
удостоверение № 3712/09.06.2003г. на Медицински университет Държавна
университетска болница по неврология и психиатрия, етапна епикриза, на база на
които да бъде извършена преценка на основателността като на
искането за отлагане на наказанието. Епикризата е издадена на дата 18.06.2003г.
и в нея е отразено, че осъденото лице се намира на лечение в болничното
заведение с поставена диагноза: афективно разстройство, периодична депресия,
депресивен синдром, като от медицинското удостоверение /л.120 от преписката/ е
видно, че осъденото лице е постъпило в
болницата за лечение 05.06.2003г. и лечението му продължава и към датата на
издаване на удостоверението- 09.06.2003г.
На база на тези два документа /епикризата и мед.удостоверение/ е
издадена медицинска справка от 24.06.2003г.о от ЛКК към болницата при затвора в
София, с която е дадено становище да бъде отложено изтърпяването на наказанието
с още 6 месеца.
По молбата на процесуалния
представител на осъденото лице от 19.06.2003г. няма произнасяне от страна на ответника. По преписката се съдържа писмо от 29.07.2003г., изходящо от СГП, с
което Военноокръжната прокуратура е уведомена, че присъдата на Н.И.не е
приведена в изпълнение, поради факта, че е отложена, /към този момент е изтекъл срокът на предходното отлагане от
02.01.2003г. и не е налично ново такова-
такова е постановено едва с постановлението от 23.10.2003г., обсъдено
по-долу в мотивите/, като е посочено, че в СГП е представена медицинска справка
от ЛКК при затвора в София, от която е видно, че осъденият се намира в болнично
заведение, като при промяна на фактическата обстановка Военноокръжната
прокуратура ще бъде уведомена.
С молба от 04.07.2003г. /л.130 от
преписката/ процесуалният представител на осъденото лице- адв. С. е уведомила
СГП, че адресът , на който живее доверителят й Н.И., който е негов регистриран
постоянен адрес и в който няма промяна е гр.София, кв.*********като е направено
искане за извършване на нова проверка на този адрес от органите на МВР, тъй
като първата извършена проверка е била на грешен адрес. С молбата СГП е
уведомена, че на посочения адрес живеят близки на осъденото лице, които могат
да бъдат намерени в жилището всеки делничен ден след 17ч., а самото осъдено
лице продължава да бъде на лечение в Държавната университетска болница по неврология
и психиатрия „Св.Наум“- гр.София, което обстоятелство може да бъде проверено.
С писмо от 29.07.2003г.
ответникът е изискал от 07 РПУ – МВР извършване на спешна проверка относно
факта дали осъденото лице живее на посочения от него адрес в гр.София, ж.к.*********Към
молбата е приложена докладна записка от 11.08.203г. за проверка, извършена от
служител на 07 РПУ- МВР, видно от която лицето се намира на лечение в болница
„Св.Наум“ – гр.София. Към докладната е приложено и обяснение от майката на
осъденото лице от 05.08.2003г. – М.М., с
която е дадена информация, че осъденото лице Н.И.се намира на лечение в болница
„Св.Наум“. Към обяснението на майката на осъденото лице и приложено
удостоверение, издадено от болница „Св.Наум“- гр.София с дата 06.08.2003г.
/л.134 от преписката/, с която е удостоверено, че считано от 05.06.2003г.
осъденото лице Н.С.И.се намира на лечение в болницата, което лечение продължава
и към датата на издаване на удостоверението.
С постановление от 20.10.2003г.
на прокурор от СГП е продължено изпълнението на наказанието на осъдения Н.И.с 6
месеца, считано от 20.10.2003г., като е постановено явяване на осъденото лице
на контролен преглед пред ЛКК към болницата в затвора в гр.София на
19.04.2004г.
При горепосочената хронология се
установява, че в периода 02.04.2003г.- 20.10.2003г. липсва каквато и да било
яснота, адекватност и последователност в поведението на ответника във връзка с
изпълнение на възложеното му задължение по чл.375,ал.2 от НПК. Напротив,
установява се абсурдният факт, че към момент, в който е изтекъл срокът за
отлагане на изтърпяване на наказанието , постановено с постановлението от 02.01.2003г.
и при липса на ново допуснато
такова от ответника, за ответника да
липсва яснота , че към датата 19.07.2003г. присъдата е следвало да бъде
приведена незабавно в изпълнение. В
периода от време от момента на изтичане на срока на отлагането на изтърпяване
на наказанието /с постановлението от 02.01.2003г./ - 02.07.2003г. - до
датата, на която от ответника е постановено следващо отлагане- 20.10.2003г. от страна на ответника не
са предприети никакви действия за привеждане на присъдата в изпълнение - в
нарушение на нормата на чл.375,ал.2 от НПК.
След изтичане на 6 месечния срок
за отлагане на наказанието , определен с постановлението от 20.04.2004г. и
неявяването на осъденото лице за преглед в болницата към затвора в гр.София на
определената с това постановление дата – 19.10.2004г. , с писмо на СГП от
20.10.2004г. са изискани данни от болница „Св.Наум“ относно здравословното
състояние на осъденото лице, изискана е етапна епикриза , както и данни къде се
намира понастоящем и какви са перспективите за приключване на цялостния курс на лечение и отзвучаване на
заболяването. Данните са изискани във връзка с молба на процесуалния
представител на осъденото лице- адв.С. от 19.10.2004г. , с която ответникът е
уведомен, че осъденото лице не може да се яви на преглед на посочената дата,
тъй като се намира на лечение в болнично заведение.
В отговор на запитването от
болница „Св.Наум“ е изпратено писмо на 25.10.2004г., с което СГП е уведомена,
че осъденото лице се лекува за пореден път в болницата по собствено желание,
удостоверено е, че заболяването му има хроничен характер и не би могло да се очаква окончателно излекуване, както и че
след болничното лечение , лечението може да продължи в амбулаторни условия ход
контрола на районния психиатър, като болницата не е компетентна да даде
експертно заключение. С второ писмо от
22.10.2004г. , изходящо от болница „Св.Наум“ СГП е уведомена, че осъденото лице е било на лечение
в болницата в периода 15.04.2004г. - 05.05.2004г., като от 15.10.2004г. отново
се намира на доброволно лечение по повод пореден депресивен епизод, като е
необходима експертна оценка от
специалист съдебен психиатър относно годността на лицето да изтърпява наказанието,
предвид хроничния характер на заболяването , което не се очаква да бъде
излекувано, на такава, както бе посочено по-горе от ответника е изискана само в
два от случаите на отлагане изтърпяването на наказанието.
С писмо на СГП от 05.11.2004г. е изискана
информация от ЛКК към болницата в затвора в гр.София относно становище за
привеждане на присъдата в изпълнение , което становище да бъде взето на база на
изпратените с писмото медицински документи – етапна епикриза, издадена от
болница „Св.Наум“.
С медицинска справка от 09.11.2004г.,
издадена от ЛКК в болницата към затвора в гр.София, ответникът /чрез СГП/ е уведомен, че
пациентът следва да бъде представен на клиниката по съдебна психиатрия и
психология, където има специалисти, които да отговорят дали състоянието му
позволява изтърпяване на наказанието, като преценката изисква определен период
на наблюдение, което може да се осъществява в СБАЛЛС- София, като по принцип
във всички медицински центрове към затворите работят лекари – психиатри, а към
затвора в гр.Ловеч има и психиатрично отделение, което дава възможност за
оказване на психиатрична помощ на лишените от свобода.
С оглед горепосочените данни,
относно здравословното състояние на осъденото лице, предоставени от болницата
„Св.Наум“ и даденото становище от ЛКК в
болницата към затвора в гр.София и поради неявяване на осъденото лице за
медицинско освидетелстване с 20 дневно закъснение от ответника са предприети
действия по привеждане на присъдата в изпълнение -
с писмото от 22.11.2004г., изходящо
от ответника /чрез СГП/ и адресирано до Началника на затвора в гр.София, с
което е изпратен препис от присъдата на Н.И.,
като е посочено, че тя следва да бъде изпълнена, на основание чл.8 и чл.157 от
Закона за изпълнение на наказанията. Върху
писмото е извършено отбелязване от прокурор Вълчева от СГП, в което е посочено,
че осъденото лице се намира в дома си след проведено лечение във Втора
психиатрична клиника, както и че е подадена неточна информация от г-жа Симова.
По преписката е представена жалба
с вх.№ ДП-28-24.11.2004г., подадена от адв.С., като пълномощник на осъдения Н.И.,
в която е изложено твърдение, че искането на осъденото лице , заявено с молба
от 19.10.2004г.- за отлагане изпълнението на наказанието е оставено без
уважение, но осъденият по пълномощникът му не разполагат с постановлението на П.,
с която е постановен посочения отказ, направено е искане за предоставяне на
препис от постановлението – отказ, в случай че е налице такъв.
С ново писмо от 03.12.2004г.,
изходящо от ответника и адресирано до Областно звено „Охрана“, е изпратен
препис от влязлата в сила присъда на осъдения Н.И.с указание в 3 дн.срок от
получаване на присъдата осъденото лице да бъде задържано, като ответникът бъде
уведомен за датата на задържането, като бъде уведомен за започване на
изпълнението на наказанието или принудителното лечение веднага след
постъпването на осъдения в затвора или при настаняването му за принудително
лечение, а също и за освобождаването или прекратяването на принудителното
лечение.
С постановление от 07.12.2004г.
на СГП осъденият Н.С.И.е настанен в
УЗБАЛНП „Св.Наум-4 км.“ за срок от 30 дни за изготвяне на тройна психиатрична
експертиза, която да се изготви от психиатри при Секция по съдебна психиатрия и
съдебна психология и да даде заключение какво е моментното здравословно
състояние на осъденото лице , нуждае ли се от специализирани медицински грижи и
лечение, позволява ли здравословното състояние на лицето да изтърпява наказание
в Затвора в гр.София или се налага настаняване
в Психиатричното отделение на затвора в гр.Ловеч.
В изпълнение на горепосоченото
постановление от 07.12.2004г. е изпратено писмо до ответника, получено на
21.12.2004г., изходящо от Главна дирекция „Охрана“ към Министерство на
правосъдието, с което ответникът е уведомен, че осъденото лице Н.И.не е
намерено на адреса в гр.София, както и на адреса в гр.Златоград, ул.“********
С писмо от 01.01.2005 г. /с
неправилно посочена година 2004/, изходящо от ответника /л.207 от
преписката/ е изискана информация от
Началника на Областно звено-София при Главна дирекция „Охрана“ дали е задържан
осъденият Н.И., като е указано, че след като същият не е намерен на адрес в гр.София, и на адреса в гр.Златоград,
следва да бъдат предприети всички необходими мерки за установяване на точното
му местонахождение и задържането му, за което ответникът да бъде уведомен.
С писмо от 04.01.2005г., изходящо
от СГП и адресирано до Военноокръжна прокуратура – София / л.209 от преписката/
е подадена информация, че присъдата на осъденото лице Н.И.не е приведена в
изпълнение, тъй като осъденият Н.И.не е
намерен както на софийския му адрес, така и на адреса в гр.Златоград, като е
обявен за общодържавно издирване през месец септември 2003г., но до момента не
е открит и издирването му продължава. Информацията в писмото относно обявяването на лицето за общодържавно
издирване в посочения момент и към датата на писмото не се потвърждава от
доказателствата по делото. Липсва доказателство, от което да е видно, че
осъденото лице е обявено за общодържавно издирване през м.09.2003. От друга
страна, по преписката е налично писмо от 14.01.2005г., изходящо от СГП и
адресирано до ищците по делото от 2005г. /л.212/ ,с което ищците са уведомени,
че процесната присъда на осъденото лице Н.И.не е приведена в изпълнение, тъй като след изпращането й на ОЗ „Охрана“ на
03.12.2003г. лицето не е намерено нито на софийския му адрес, нито на адреса в
гр.Златоград. В писмото е посочено, че осъденото лице е обявено за общодържавно
издирване на друга дата /различна от посочената по-горе/- м.12.2004г., като
доказателства за този факт по делото отново не са налице.
По преписката е представена
справка /л.216/, изготвена от МКр П., в която е посочено, че присъдата е
получена в СДВР на 21.06.2001г., като осъденият е обявен за издирване с блюлетин
№ 179/ 29.06.2001г., не е намерен на адреса в гр.София, кв.********ет.1 , а е
задържан на 06.03.2002г. в КАТ – СДВР,
но не е приведен в СЦЗ на основание
Постановление от 17.12.2001г., с което изпълнението на наказанието му е
отложено за срок от 6 месеца, поради което е освободен. Обявен е за повторно издирване с бюлетин №
175/ 25.06.2003г. на СДВР и телеграма № 15 232/ 02.09.2003г. на ДНСП, като
адресът му в гр.София е посещаван без резултат, проведени са разузнаватели
беседи със съседите, при които е установено, че лицето се появява епизодично,
има затворен характер и не общува с хора от входа, не са установени други
адреси, на които да е пребивавал на територията на гр.София,. Няма данни да се
придвижва с автомобил. След направени справки в масивите на МВР е установено,
че не пребивава в местата за лишаване от свобода и следствените арести, няма
данни да е напуснал пределите на страната. Посочено е , че осъденото лице е
издирвано и на адресите на негови близки
и роднини в гр.Златоград, както и че издирването продължава.
С писмо от 31.03.2005г. от
ответника /чрез СГП/ са изискани данни от СДВР- сектор „Издирване“ относно
предприетите действия и резултата от тях
по издирване на осъденото лице Н.И.. Следващото писмо с идентично съдържание е
изпратено от ответника до СДВР на 15.06.2005г. и на 11.08.2005г.
За пръв път и единствен път с писмото от 12.12.2005г.
/л.241 от преписката/ от страна на ответника /чрез СГП/ освен изискването на
данни от СДВР относно издирването на осъденото лице Н.И.са дадени указания във
връзка с издирването, като е изискана информация дали осъденият е търсен редовно
на адресите в гр.София и гр.Златоград, установени ли са нови адреси, на които
да пребивава, провеждани ли са редовно разговори с кръга на познатите му хора,
дадено е указание за изготвяне на разширен план за издирване на осъденото лице,
съобразен с актуалната към момента фактическа обстановка, провеждане на
разговори с адв.Е.Н.във връзка с издирването на лицето, съобразно приятелското
и роднинско обкръжение на осъденото лице да се набележат евентуални места и
адреси, където той би могъл да се укрива, като тези адреси да бъдат редовно
проверявани, да се изискат справки от общинската администрация към СО относно
евентуални регистрации на осъденото лице- за временен или постоянен адрес, за
внасяне на данъци и др. Да де изискат справки и от други държавни органи.
Следващото искане за информация от
страна на ответника – до СДВР относно мерките и резултата от издирването на
осъденото лице е направено на 18.01.2006г. , след което запитване е направено
на 02.03.2006г., на 10.04.2006г., като
следващото искане за предприетите мерки и резултати от издирването , отправено
от ответника до СДВР е направено едва през следваща година- с писмо от 04.01.2007г.
/л.273 от преписката/, като на
16.01.2007г. от ответника изпратено
запитване до Главна дирекция „Гранична полиция“ – МВР относно влизанията и
излизанията в страната на осъденото лице,
след което запитвания до СДВР са
направени с писма от 06.03.2007г.,
20.12.2007г., а следващото искане
за информация до Главна дирекция „Гранична полиция“- МВР е от 04.04.2008г.
/л.69 от преписката/, съответно- до СДВР
- с писмо от 16.04.2008г., с писмо от 14.05.2008г.
На
04.06.2008г. от
ответника са предприети действия за обявяване на осъденото лице за международно издирване с цел арест и
екстрадиция, като е изготвено
предложение до ВКП /л.77/ . Шест месеца по това предложение не са
предприети никакви действия, като предложението е върнато от ВКП за
комплектоване с документи с писмо от 14.01.2009г. Преписката отново е върната на ВКП на
10.02.2009г.- комплектована. Видно от писмо на МВР от 25.02.2010г. /л.123 от
преписката/ , осъденото лице е обявено за международно издирване с телеграма на
ДМОПС рег.№ 2848 на 06.04.2009г.
Ново искане за информация до
Главна дирекция „Гранична полиция“ за влизане и/или излизане на осъденото лице
от страната е заявено с писмо от 01.09.2008г.
/л.84 от преписката/, а информация от СДВР е поискана на 14.08.2008г., като на
последната дата е отправено и искане за информация до Началника на Втора
психиатрична клиника при СБАЛНП „Св.Наум“,
дали осъденото лице се води на отчет в клиниката и кога за последен път
се е явявало на преглед /л.94 от преписката/.
На 14.03.2009г. от ответника е направено запитване до СДВР относно
мероприятията и резултата от издирването на осъденото лице, като са изискани
данни за оперативна информация дали лицето към днешна дата е напуснало страната
и пребивава в чужбина, както и какви конкретни бъдещи действия са набелязани по
плана за издирване.
На
17.03.2009г. от СГП са изпратени до Администрацията на Главния прокурор на РБ 3
броя от издадена от СГП Европейска заповед за издирване на осъденото лице, с
молба за превод на същите от български на английски език.
На 20.03.2009г. издадената
Европейска заповед за арест е изпратена на български език на МВР, като е
уточнено, че преводът й на английски език ще бъде изпратен допълнително.
Преводите на Европейската заповед са изпратени от Администрацията на Главния
прокурор – на СГП с писмо от 07.04.2009г., като същите са препратени от СГП –
на МВР с писмо от 09.04.2009г.
Следващото
искане за информация , отправено от ответника до СДВР е с писмо от 09.02.2010г. /л.118 от преписката/- с отговор от 25.02.2010г. от СДВР е посочено,
че издирването няма резултат и продължава.
Нова справка за издирване на
осъденото лице е изискана от ответника от СДВР с писмо от 26.04.2010г., а следващото искане е направено едва през 2011г.- с
писмо от 13.01.2011г. /л.132 от
преписката/.
С писмо от 11.04.2011г. /л.152 от
преписката/, изходящо от Апелативна
прокуратура – София и адресирано до Софийска градска прокуратура, последната е
уведомена , че по оперативен път е получена информация, че издирваното лице се
намира от дълго време в Румъния, като с оглед на тази нова информация е
предоставено извършването на преценка да необходимостта от предприемането на
съответни допълнителни действия.
С писмо от 12.04.2011г. ,
изходящо от СГП, е изпратена на МВР дирекция „Международно оперативно
сътрудничество“ , справка на О „КП-СДВР“, сектор „Издирване“ от 30.03.2011г.,
видно от която осъденото лице се намира от дълго време на територията на
Република Румъния, с искане за предприемане на незабавни действия по
компетентност.
Последното писмо, с което от
ответника е изискана информация от СДВР относно издирването на осъденото лице е
изпратено на 13.03.2012г. /л.155 от
преписката/. на ответни
Подробно изброените по-горе факти
настоящият съдебен състав приема, че категорично опровергават твърдението на
ответника, че в периода след м.10.2004г. , /когато е изтекъл последният 6
месечен срок за отлагане изтърпяване на наказанието на осъденото лице/ - до
датата на залавяне на осъденото лице и привеждането му в затвора за изпълнение на влязлата в сила присъда
/05.03.2013г./, от ответника са били предприети всички възможни мерки за
изпълнение на задължението му по чл.375,ал.2 от
НПК /отм./ и идентичното задължение по чл.416,ал.2 от НПК /в сила от
2006г./. , че тези мерки са били предприети своевременно, регулярно и
са били ефективни. Напротив, от гореизброените факти се установява, че в този
период изпълнението на законово възложеното задължение е било изпълнявано от
ответника формално - чрез формално
изисквани справки относно резултатите от издирването на осъденото относно
предприетите действия от страна на
органите на МВР, на които по закон е възложено издирването на осъденото лице.
Нещо повече, тези справки освен, че са формални, са правени и през дълги
периоди от време – някои от тях надхвърлящи 6 месеца. Едва през 2008 год. / 4 години след изтичането на срока за последното отлагане на
изтърпяване на наказанието/ , от ответника са предприети действия за обявяване
на осъденото лице за международно издирване, след като резултатите от
издирването му на територията на страната очевидно не са дали резултати и това
е било ясно за ответника още през първата година от издирването. Самото изготвяне на документите във връзка с международното
издирване е отнело на ответника недопустимо дълъг период от време – от около 6
месеца /предложението е направено на 04.06.2008г., а документите са изготвени и
комплектовани надлежно на 10.02.2009г./. Следва да се посочи в тази връзка, че с
правната възможност за снабдяване с Европейска заповед за арест ответникът е
разполагал още през 2007г. /след приемането на Република България в Европейския
съюз на - 01.01.2007г./, а такава е издадена едва през 2009г., като е налице
напълно необоснована забава в рамките на този 2 годишен период, особен предвид
факта, че се касае за лице, осъдено за тежко престъпление срещу личността.
С оглед гореизложените мотиви,
настоящият съдебен състав приема, че по делото безспорно е доказано
незаконосъобразното поведение на ответника /реализирано чрез обсъдените по-горе
действия и бездействия/ , последица от което е необоснованата забава за
изпълнение на законово възложеното му задължение по чл.375,ал.2 от НПК /отм./ и чл.416,ал.2 от НПК /в сила от 2006г./, като това задължение , както законосъобразно е приел и
първоинстанционният съд, произтича и от нормата на чл.2,пар.1 от КЗПЧОС, тъй
като именно чрез ответника държавата
реализира защитата на правото на живо на етапа на изпълнение на влязлата в сила осъдителна присъда за
доказаното престъпление по чл.116 от НК.
Пряка и непосредствена последица от тази
необоснована забава на ответника за изпълнение на задължението му за
привеждане в изпълнение на влязлата в сила осъдителна присъда са претърпяните
от ищците неимуществени вреди, изразяващи се в претърпяно от тях страдание ,
разочарование и липса на усещане , че е реализирана ефективна защита на правото
на живот на техния син и е постигнато възмездие, тъй като тази защита не е
свързана само с налагане на адекватното наказание на виновното лице с
осъдителната присъда, но и с реализацията на това наказание, тъй като без
последната налагането на наказанието би се обезсмислило, поради непостигане на
целите на същото, установени с нормата
на чл.36 от НК. Именно в този смисъл са
и постановените решения на Европейския
съд по правата на човека, на които се е позовал първоинстанционният съд в
обжалваното решение. Претендираният от ищците размер на обезщетенията за претърпянните
от тях неимуществени вреди от по 10 000,00лв. настоящият съдебен състав
приема, че е минимален, с оглед дългата продължителност на забавата - от 12 години за изпълнение на
законовото задължение на ответника по 375,ал.2 от НПК /отм./ и чл.416, ал.2 от НПК /в сила от 2006г./, в който дълъг период ищците са търпяли страдание,
произтичащо от липсата на възмездие за
причинената смърт на техния син, с който родствената и емоционална връзка е
най-силна. Законосъобразно и обосновано при приемане на този размер от първата
инстанция е отчетено, че в рамките на 12 годишния период ищците през цялото
време са били емоционално ангажирани с проблема от неосъщественото привеждане
на присъдата в изпълнение, предвид наличните множество подадени от тях в тази връзка
молби и жалби до ответника и други органи на държавната власт /президента/.
Настоящият съдебен състав намира
за неоснователно заявеното от ответника възражение за погасяване на вземанията
на ищците по давност. В хипотезата , при която от ответника е поддържано във
времето едно продължаващо противоправно състояние /поведение, независимо от
това дали то има различни проявления
чрез действия или бездействия, давността
започва да тече от момента на преустановяване на това противоправно състояние/поведение,
а това е моментът на привеждане на присъдата в изпълнение – на 05.03.2013г., от
който момент – до датата на предявяване на исковата молба 22.08.2013г. не е
изтекла 5 годишната погасителна давност.
Тъй като изводите на настоящата инстанция напълно
съвпадат с тези на първата, обжалваното решение следва да бъде потвърдено, а
въззивната жалба срещу него- оставена без уважение, като неоснователна.
При този изход на делото и на основание
чл.78,ал.3 от ГПК в тежест на ответника са направените от ищците разноски по
делото във въззивното производство -
адв.възнаграждение по чл.38,ал.2, в. с ал.1,т.2 от ЗА в размер на 830,00лв., което следва са
бъде присъдено на процесуалния им представител – адв.Н.Д..
Воден от горните мотиви, Софийски
градски съд,
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решението от под № 449759 от
12.07.2018г. на СРС, 37 състав, постановено по гр.дело № 6206/2014г.
ОСЪЖДА П. на Република България да заплати на – адв.Н.Д. в качеството й на процесуален представител на ищците М.С.С. и С.Л.С., на основание чл.78,ал.1 от ГПК – сумата от 830,00лв.- адвокатско възнаграждение по чл.38,ал.2, вр. с ал.1,т.2 от ЗА.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в 1 месечен
срок от връчването му на страните при наличието на предпоставките по чл.280,
ал.1 и ал.2 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.