№ 17996
гр. София, 07.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 140 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:И Г
при участието на секретаря С Р
като разгледа докладваното от И Г Гражданско дело № 20231110156242 по
описа за 2023 година
Производството е по реда на Част втора, Дял първи от ГПК.
Образувано е по подадена от Д. С. Г. с ЕГН **********, чрез адв. П. Д.,
срещу “Н с” ЕАД с ЕИК ххх, с която са предявени обективно съединени
осъдителни искове, както следва: иск с правно основание чл.79, ал.1, предл.1
вр. чл.286, вр. чл.141,ал.7 ТЗ, за сумата от 12 121,54 лв., представляващо
незаплатено възнаграждение на ищеца в качеството му на назначен управител
на “Н с” ЕАД - клон гр. Ш, по договор за възлагане на управлението № РД-14-
2/25.01.2022г., дължимо за периода 19.12.2022г. - 27.03.2023г., ведно със
законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното изплащане
на вземането, а при условията на евентуалност иск с правно основание чл.79,
ал.1, предл.2 вр. чл.286, вр. чл.141,ал.7 ТЗ, за сумата от 12 121,54 лв.,
представляваща обезщетение поради неизпълнение на задължението на
ответника да не възпрепятства ищеца в изпълнението на задълженията му по
договор за възлагане на управлението № РД-14-2/25.01.2022г., през периода
19.12.2022г. - 27.03.2023г., ведно със законната лихва от подаване на исковата
молба до окончателното изплащане на вземането.
Ответникът, чрез процесуалния си представител -юрк. И, оспорва
предявените искове, като поддържа, че същите следва да бъдат отхвърлени
като неоснователни и недоказани по подробно изложени в отговора на
исковата молба, както и при разглеждане на делото, фактически и правни
съображения.
И двете страни по производството претендират присъждане на разноски, като
представят списъци по см. на чл.80 ГПК.
1
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид доводите на страните и
прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 от ГПК, приема
за установено от фактическа и правна страна следното:
Страните по настоящото производство не спорят, че между ищеца и
ответника е бил сключен договор за възлагане на управлението на клона на
дружеството в гр. Ш, а именно - договор № РД-14-2/25.01.2022г., видно от
съдържанието на който, същият бил сключен за срок от три години, като са
посочени правата и задълженията на всяка от страните по договора, в т.ч. и
конкретни основания, при настъпването на които, същият се счита прекратен.
Към посочения договор, страните сключили допълнително споразумение от
16.05.2022г., с което размерът на месечното възнаграждение се увеличавал,
считано от 12.05.2022г., като се предвиждало “основното възнаграждение по
договора да е в размер на пет бални единици”. Съобразно чл.6, ал.1, т.2 от
договора, ищецът има право на допълнително възнаграждение, което се
изчислявало след приключване на всяко тримесечие, по реда на чл.6, ал.3 от
договора, по показателите от Приложение №1 към същия. С издадена от
ответника, Заповед № РД-11-72/23.02.2023г. е наложена финансова санкция в
размер на 50 % от уговореното допълнително възнаграждение, определимо по
реда на чл.6, ал.3 от договора, сключен с ищеца от 25.01.2022г., касаещ
последното четвърто тримесечие на 2022г. /м.октомври, м.ноември и
м.декември/. Видно от представените материално-отчетни документи -
фишове за получавано възнаграждение от ищеца, на същия е начислено
допълнително възнаграждение за четвъртото тримесечие на 2022г., в размер
на 3998,42 лв., като размерът на наложената финансова санкция е за сумата от
1999,21 лв. /брутен размер/, като същото се потвърждава и от заключението на
вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза, която съдът е приел и
кредитира изцяло като обективно и безпристрастно изготвено.
Не е спорно между страните и обстоятелството, че по силата на взето
решение на Съвета на директорите и Изпълнителния директор на ответника
“Н с” ЕАД, обективирано в Протокол от 19.12.2022г., и видно от
съдържанието на последния /приет като писмено доказателство по
настоящото производство/, било взето единодушно решение сключеният с
ищеца договор за възлагане на управлението на клона на ответника в гр. Ш от
25.01.2022г., да бъде прекратен , като е посочено и конкретно основание -
чл.18, т.1, буква “д” от Договора. В съдържанието на последния - чл.18, т.3, се
посочва, че договорът се прекратява, считано от датата на заличаване на
управителя в Търговския регистър. Видно от приетата като писмено
доказателство - Заповед № РД-11-275-1/20.12.2022г., издадена от
Изпълнителния директор на ответното дружество, за периода от вземане на
решението за прекратяване на правомощията на ищеца като управител на
клона в гр.Ш, до заличаването му като управител на клона в Търговския
регистър, изпълнението на правомощията на управител на клона в гр. Ш се
възлагат на друго конкретно посочено лице до избор на нов управител и
вписване на промяната в регистъра. В същата заповед е посочено още, че в
2
срок до 21.12.2022г., ищецът е следвало да предаде предоставените му за
изпълнение на функциите му на управител, материални активи. Ищецът бил
уведомен за взетото решение, обективирано в протокола от 19.12.2022г., както
и за обстоятелството, че считано от 19.12.2022г., следва да преустанови
всички действия от името и за сметка на клона на дружеството в гр.Ш, да
предаде необходимата документация и имущество на лицето, определено да
изпълнява временно правомощията на управител на клона в гр. Ш, видно от
съдържанието на изпратено писмо с изх.№ РД-14-47/19.12.2022г., получено от
ищеца лично чрез лицензиран пощенски оператор на 05.01.2023г.
Основният спорен между страните въпрос е правен такъв и е свързан с
определяне на момента, от който е настъпило прекратяването на
правомощията на ищеца по сключения с ответното дружество, договор за
възлагане на управлението на клона му в гр. Ш. Ищцовата страна твърди, че
договорът за възлагане на управление, сключен между страните по
производството е действал през процесния исков период, поради това че за
настъпване на правните последици на прекратяването му е необходимо
настъпване на отлагателното условие, изрично уговорено между страните, а
именно вписване на заличаването на ищеца като управител на клона на
ответника в Търговския регистър. Такова не било осъществено, поради което
правния ефект на прекратяването не е настъпил и договорът за възлагане на
управление е действал между страните през исковия период.
Съдът намира, че наведените правни съображения се явяват неоснователни.
Договорът за възлагане на управлението на търговско дружество, създава
облигационно правоотношение между дружеството и лицето, на което се
възлагат правомощията по неговото управление, правата и задълженията по
което се доближават по своята правна характеристика до тези на договора за
поръчка и възникващото на негово основание, мандатно правоотношение,
като се отчитат необходимите специфики. Предвидено е договорът за
възлагане на управление на търговско дружество да се сключва в писмена
форма, която представлява форма за действителност. Вписването на
сключения договор за възлагане на управление по партидата на дружеството в
Търговския регистър, не притежава конститутивно действие по отношение на
правното му действие, а оповестително такова за третите добросъвестни лица.
Конститутивното действие на вписването следва да е изрично предвидено
като такова, както е изрично посочено в разпоредбата на чл.140, ал.3 ТЗ,
приложима и в настоящата хипотеза, в която е предвидено, кои актове и
решения, пораждат своето правно действие /терминът употребен в
разпоредбата е “влизане в сила”/ след вписването им в Търговския регистър,
като по -нататък, в ал.4 е посочено, че решенията за назначаване и
освобождаване на управител “имат действие от вписването им в Търговския
регистър”. Трайно установената съдебна практика, приема че в тази хипотеза,
вписването на взето решение за назначаване/освобождаване на управител в
Търговския регистър не притежава конститутивно действие, като в
отношенията между страните по мандатното правоотношение /дружеството,
3
чието управление се възлага с договора и лицето, на което се възлагат
правомощията по управлението му/, се счита, че същият е породил своето
правно действие, ако е налице предвидената от закона писмена форма, както и
в случая на освобождаване на управителя, да е налице валидно образувана и
валидно изразена воля за това, на компетентния/те орган/и на дружеството.
Наличието на вписване на последното обстоятелство по партидата на
дружеството в Търговския регистър, създава презумпцията, че всички трети
добросъвестни лица са узнали за настъпилата правна промяна /в този см.
Решение № 135/09.11.2009г., по т.д. № 184/2009г., на I Т.О. на ВКС;
Определение № 603/25.09.2013г., по ч.т.д. № 2988/2013г., на I Т.О. на ВКС;
Решение № 251/06.08.2018г., по т.д. №593/2017г., на II T.O. на ВКС, както и
цитираната в посочените съдебни актове, съдебна практика/. Посоченото по -
горе във връзка с правното действие на вписването и изричното предвиждане,
когато законодателят му придава конститутивно действие, не би могло да бъде
дерогирано по волята на страните, както в настоящата хипотеза поддържа
ищеца, че по силата на общото съгласие по договора за възлагане на
управление, прекратителното му действие настъпва едва след сбъдването на
отлагателното условие - вписване на заличаването на управителя, чиито
правомощия са били прекратени по волята на компетентните органи на
търговското дружество. Приемането на противното становище би влязло в
противоречие с разпоредбите, регламентиращи правното действие на
вписването, тъй като последните са предназначени най-вече за гарантиране на
правната сигурност в гражданския оборот. С оглед на гореизложеното, съдът
приема, че в отношенията между страните, прекратяването на мандатното
правоотношение по сключения договор за възлагане на управлението на клона
на ответника в гр. Ш, с № РД-14-2/25.01.2022г., е настъпило считано от
19.12.2022г., с вземане на решение за това от Съвета на директорите и
обективираното му в протокол от проведено на същата дата събрание.
От този правен извод следва, че през исковия период - 19.12.2022г., -
27.03.2023г., между страните не е съществувало валидно облигационно
правоотношение с твърдяното в исковата молба съдържание. Поради
обстоятелството, че за основателността на предявените обективно съединени
при условията на евентуалност, осъдителни искови претенции, следва на
първо място, ищецът при условията на пълно доказване, да установи
наличието на валидно облигационно правоотношение, обвързващо страните
през исковия период, а от правните изводи, посочени по-горе се установи, че
такова не е съществувало, то фактическата и правна преценка, свързана с
пълното, точно и навременно изпълнение на задълженията на ищеца по
твърдяното като съществуващо облигационно правоотношение между
страните е безпредметно, с оглед диспозитивното начало и обстоятелството,
че исковите претенции са предявени на договорно основание, а не и на
наличието на извъндоговорно такова /водене на чужда работа без натоварване;
неоснователно обогатяване/.
С оглед приетите фактически и правни изводи, настоящият съдебен състав
4
намира, че следва да отхвърли като неоснователени както главният иск, така и
евентуалния такъв по идентични съображения, свързани с липсата на
облигационна връзка между страните по договор за възлагане на управление
от 25.01.2022г., която да е обвързвала валидно същите през исковия период.
По разноските.
Съобразно изхода от настоящия правен спор, на основание чл.78, ал.3 и ал.8
ГПК, в полза на ответника следва да бъдат присъдени разноските за съдебно-
счетоводна експертиза в размер на 300 лв., както и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 150 лв., или разноски в общ размер на 450 лв.
По изложените мотиви, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен, предявения от Д. С. Г. с ЕГН **********,
чрез адв. П. Д., срещу “Н с” ЕАД с ЕИК ххх, осъдителен главен иск с правно
основание чл.79, ал.1, предл.1 вр. чл.286, вр. чл.141,ал.7 ТЗ, за сумата от 12
121,54 лв., представляващо незаплатено възнаграждение на ищеца в
качеството му на назначен управител на “Н с” ЕАД - клон гр. Ш, по договор за
възлагане на управлението № РД-14-2/25.01.2022г., дължимо за периода
19.12.2022г. - 27.03.2023г., ведно със законната лихва от подаване на исковата
молба до окончателното изплащане на вземането, КАКТО И ОТХВЪРЛЯ
предявения обективно съединен при условията на евентуалност, осъдителен
иск с правно основание чл.79, ал.1, предл.2 вр. чл.286, вр. чл.141,ал.7 ТЗ , за
сумата от 12 121,54 лв., представляваща обезщетение поради неизпълнение на
задължението на ответника да не възпрепятства ищеца в изпълнението на
задълженията му по договор за възлагане на управлението № РД-14-
2/25.01.2022г., през периода 19.12.2022г. - 27.03.2023г., ведно със законната
лихва от подаване на исковата молба до окончателното изплащане на
вземането, като неоснователен.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 и ал.8 ГПК, Д. С. Г. с ЕГН **********, да
заплати на “Н с” ЕАД с ЕИК ххх, сумата от 450 лв., разноски сторени в
исковото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5