Р Е Ш
Е Н И Е
№
гр. Перник, 07.04.2016 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ПЕРНИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД - Гражданска колегия, в открито заседание на 17.03.2016 г., VIII - ми състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Кристиан Петров
при секретаря Н.С. като разгледа гр.дело № 06222 по
описа за 2015 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени
са искове по
чл. 415, ал.1 ГПК от “Топлофикация - Перник” АД срещу Б.Г. за установяване,
че дължи:
1/ на осн. чл. 79, ал.1,
пр.1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ
сумата 818,91 лв. - цената на доставена, разпределена и потребена топлинна
енергия за битови нужди за периода 01.12.2011 г. – 30.04.2014г. в жилище,
находящо се в гр. Перник, ул. ., аб. № ., ведно със законната лихва върху
главницата от подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до изплащане на вземането;
2/ на осн. чл. 86 ЗЗД сумата 185,91 лв. – лихви за забава върху
главницата, считано от 30.01.2012 г. до 08.06.2015 г.
Ответникът в срока по чл. 131 ГПК е
подал писмен отговор, с който оспорва исковете по основание и размер по
подробно изложени съображения. Приложените с ИМ общи условия не са разгласени
по изрично посочения в ЗЕ ред – в един централен и един местен ежедневник, т.е.
същите не са влезли в сила. Оспорва, че за процесния имот, а и за цялата АС е
налице сключен договор с ФДР за разпределяне на ТЕ, както и че за исковия
период е съществувал законно монтиран и сертифициран топломер в АС, а освен
това не е извършван отчет на топломера в АС по реда на ОУ и съответната
наредба. Оспорва редовността на воденото от ищеца счетоводство, поради което
извлечението от сметка като последващ документ не може да бъде ползван за
установяване на вземанията на ищеца. При условията на евентуалност възразява,
че не дължи претендираните суми за главници и лихви, тъй като са погасени с
предвидената в чл. 111, б. В ЗЗД тригодишна давност.
Пернишкият
районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
доводите и възраженията на страните, приема от фактическа и правна страна
следното:
По иска по чл. 415, ал.1 ГПК, вр. чл. 79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ:
Установява се от заключението
на съдебно-техническата експертиза (СТЕ) и съдебно-икономическата експертиза (СИЕ),
че е била употребявана топлинна енергия за процесния период в жилище, находящо
се в гр. Перник, ул. ., аб. № .. Обстоятелството, че ответникът е собственик на
процесното жилище и следователно потребител /клиент след изменението на ЗЕ, в
сила от 17.07.2012 г./ на топлинна енергия за процесния период по смисъла на
чл. 153, ал. 1 ЗЕ, се установява от представения нот. акт № 12, т. ІІ, рег. № 792,
д. № 174 от 28.03.2005 г. (л. 92-93 от делото), с който ответникът е придобил
по покупко-продажба процесното жилище, като идентичността на ответника и
купувача на имота по договора се установява от писмо от 19.02.2016г. на община
Перник (л. 91 от делото). Следователно доказва се, че в процесния период между
“Топлофикация - Перник” АД – като снабдител на топлинна енергия и ответника, в
качеството на потребител /клиент след изменението на ЗЕ, в сила от 17.07.2012
г./, са съществували облигационни отношения, касаещи продажбата на топлинна
енергия при публично известни общи условия на ищцовото дружество, одобрени с
Решение № ОУ-011/14.04.2008 г. на ДКЕВР, като ОУ са публикувани в местния ежедневник вестник “Съперник”, бр.
82/29.04.2008г. (л. 7-8 от делото). Същевременно и съобразно чл. 187 ГПК не е било
необходимо ищецът да представя печатни материали от публикуваните ОУ в
централен ежедневник, а единствено да посочи къде са публикувани, тъй като
съдът може да си ги достави без особена трудност. В случая общите условия са публикувани и в централния ежедневник в-к
“Новинар”, бр. 101/30.04.2008 г., което съдът служебно е установил във връзка и с
многобройните други подобни съдебни дела, поради което възражението, че не са
разгласени по изрично посочения в ЗЕ ред е неоснователно. Още повече, че начинът
на разгласяването им не се отразява на тяхната валидност, като следва да се има
предвид и разпоредбата на чл. 150, ал. 3 ЗЕ, която предоставя възможност за
потребителите, които не са съгласни с предвидените в Общите условия клаузи, в
срок от 30 дни след влизането им в сила да внесат в съответното топлопреносно
предприятие заявление, в което да предложат специални условия. Ответникът не
твърди да е упражнил правото си да възрази по горепосочения начин срещу Общите
условия, предвид което следва извод, че ги приема и в тази връзка изложените от
същият доводи за липсата на валидно облигационно правоотношение са
неоснователни. Общите условия на
“Топлофикация - Перник” АД,
са общоизвестни и съгласно чл. 150 ЗЕ обвързват всички
абонати на енергийния
снабдител, без да е необходимо изричното им приемане от страна на потребителите.
Въз основа
заключението на СТЕ съдът приема за установено, че за процесния период в имота
на ответника е използвана топлинна енергия за топлоотдаване от сградната
инсталация /СИ/, от отоплително тяло щранг-лира в помещение баня – без монтиран
индивидуален разпределител, като в имота (стая, хол и кухня) няма отоплителни
тела с монтирани ИР, за които е начислявана топлинна енергия за отопление, както
и е начисляван разход за битово горещо водоснабдяване /БГВ/ за периода въз
основа на монтирани уреди за измерване на топла вода /1 бр. водомер/. Осъщественото
от ФДР "Данувиус" ЕООД, гр. София дялово разпределение на потребената
от ответника топлинна енергия за процесния период е извършено правилно и
ищцовото дружество правилно е начислило дължимите въз основа на тях суми.
Топломерът в АС е минал последващи проверки-метрологичен контрол, удостоверено
със свидетелства за проверка със срок на валидност 2 години, първата извършена
през 2011г., а последната през 2013г., което обстоятелство само по себе си
опровергава оспорването на ответника, че за процесния имот, а и за цялата АС за
исковия период не е съществувал законно монтиран и сертифициран топломер в АС. ФДР
осъществява дейността по измерването на индивидуалното потребление на топлинна
енергия и вътрешното разпределение на разходите за отопление и топла вода между
топлоснабдените имоти в сградата в режим на етажна собственост по договор с
етажните собственици. Няма разминаване в отопляемия обем на сградата и имота на
ответника въз основа на които е изчислявана припадащата се на ответника част от
ТЕ за сградна инсталация. За целия процесен период е било извършено реално
отчитане на ползваната от ответника топлоенергия, след което е извършвано
изравняване на начислените прогнозни суми с реалния разход за всеки отчетен
период. Изготвени са индивидуални изравнителни сметки за всеки отоплителен
период. При определяне на дължимите суми ищецът се е съобразил с действащите
през процесния период цени, като от дължимите суми за абонатната станция са
приспаднати технологичните разходи в същата. По време на процесния период за
имота на ответника е разпределяна ТЕ, отдадена от СИ, от щранг-лирата в
помещение баня и БГВ, като в имота няма отоплителни тела с монтирани
индивидуални разпределители, за които не е начислявана топлинна енергия за
отопление. Независимо от това обаче,
съгласно ЗЕ от 09.12.2003 г., чл. 153, ал. 6, потребители в сградата етажна
собственост с прекратено топлоподаване към отоплителните тела в имотите си /с
техническа възможност за това/ остават потребители на топлинна енергия,
отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на
сградата /както и от такива отоплителни тела в имот, за които няма техническа
възможност за отделяне/. В чл. 140, ал. 3 ЗЕ е посочено, че сградните
инсталации за отопление и горещо водоснабдяване са обща етажна собственост и
съответно отдадената от тях топлоенергия се разпределя между отделните
потребители от етажната собственост като топлоенергия, отдадена от сградната
инсталация. По време на процесния период топлоенергията, отдадена от сградната
инсталация за сградата етажна собственост, следва да бъде определяна по
изчислителен път, съгласно Наредба № 16-334 и т. 6.1.1 от Приложението към чл.
61, ал. 1 от наредбата, и е разпределяна в съответствие с т. 6.1.3. –
пропорционално на отопляемия обем на всеки един имот от сградата етажна
собственост. Видно от изравнителните сметки, за имота е разпределяна
топлоенергия, отдадена от сградната инсталация, пропорционално на отопляемия обем,
като определената от ФДР топлинна енергия за единица отопляем обем за сградата
етажна собственост за отчетните отоплителни периоди е в съответствие с
нормативната база. Определената от ФДР топлинна енергия за една дялова единица
за сградата етажна собственост за отделните отоплителни периоди, е в
съответствие с нормативната база. Видно от отчетните карти за имота,
отоплителното тяло в помещение баня е щранг-лира и е свързано към сградната
инсталация, което е проектирано да отдава топлоенергия, както всяко друго
отоплително тяло, но е без индивидуален разпределител поради техническа невъзможност
за монтиране на такъв и отдава непрекъснато топлоенергия по време на
отоплителните периоди. Разпределяната топлоенергия, отдадена от това
отоплително тяло по време на отоплителните периоди, следва да бъде определяна
по изчислителен път в съответствие с т. 6.9. от Приложението към чл. 61, ал. 1
от Наредба 16-334/06.04.2007 г., съобразно разпоредбата на т.6.5., в
съответствие с топлинната мощност на щранг-лирата и максималния специфичен
разход на сградата. В общите части на етажната собственост няма данни за
работещи и свързани към сградната инсталация отоплителни тела, поради което за
тях не е разпределяна топлинна енергия. От заключението на СТЕ се установява,
че общата сума, която се дължи от ответника, включваща суми за отопление
/сградна инсталация и отопление за имот/, БГВ, сума корекция и вноска за дялово
разпределение е в размер на 818,91 лв. и е в съответствие с действащите за
процесния период цени на топлоенергията.
Възражението на ответника, че не е
сключван договор с ФДР за процесния период, съдът намира за неоснователно.
Видно от заключението на СТЕ, вещото лице е изготвило експертизата и въз основа
на предоставени му изравнителни сметки за дялово разпределение на потребената в
имота топлинна енергия за процесния период (намиращи са на л. 54-73 от делото),
което дялово разпределение е осъществено от ФДР "Данувиус" ЕООД.
Действително по делото няма доказателства да е провеждано ново общо събрание по
реда на чл. 139б от ЗЕ съгласно редакцията, ДВ. бр. 74/08.09.2006 г., както и
да е налице писмено съгласие на 2/3 от собствениците, съгласно редакцията, ДВ
бр. 54/2010 г. Обстоятелството, че липсват доказателства за проведен избор на
топлинен счетоводител, не означава, че искът е недоказан и потребителят на
топлинна енергия не дължи суми за нейното заплащане, каквито са доводите на
ответника. Отделно от това нито с редакцията на ЗЕ - ДВ бр. 74/08.09.2006 г.,
нито в предходната редакция на ЗЕ - ДВ бр. 65/11.08.2006 г., е било предвидено
5 годишно действие на договора за избор на топлинен счетоводител. Такова
отчитане на топлинната енергия и разпределение по системата за дялово
разпределение е продължило да се извършва от ""Данувиус" ЕООД,
като видно от заключението на СТЕ, то е извършвано правилно, съобразно
системата за дялово разпределение, поради което размерът на задълженията на
ответника съответства на установеното по този ред топлинно отчитане.
СИЕ дава заключение, че общият
размер на доставената и потребена топлоенергия за процесния период възлиза на 818,91
лв. - главница, формиран от сбора на сумите дължими за потребената ТЕ за
отопление /сградна инсталация и отопление за имот/, за БГВ, за ДР и
изравнителните сметки, като за процесния период няма данни за от ответника внасяне
на тази сума за погасяване на задължението за процесния период. Размерът на
законната лихва върху тази сума от датата на падежа на всяко от задълженията е 185,91
лв. Тези суми за периода до 30.06.2012 г. са 262,22 лв. – главница и 85,46 лв.
– лихви. СИЕ е изготвена въз основа на вписванията, извършени в счетоводните
книги на ищцовото дружество. По делото са събрани доказателства - изравнителни
сметки и заключение на вещи лица, въз основа на които може да бъде извършена
преценката, че извършените от ищеца вписвания в счетоводните книги са
достоверни, в т.ч., че стойността на доставената в имота топлинна енергия е в
размерите, посочени в данъчните фактури. Изпълнението на това задължение на
дружеството-ищец, съчетано с приложението на чл. 182 ГПК и чл. 55 ТЗ –
търговските книги на ищеца да служат като доказателство за фактурираното и
осчетоводеното от него количество и стойност топлоенергия, налага извода, че ищцовото дружество е изпълнило задължението си за доставка на топлинна енергия в процесния имот на
ответника за процесния период. При установеното по делото, съдът
намира иска за главница за процесния период за основателен за
сумата 818,91 лв., съгласно заключенията на СИЕ и СТЕ.
По иска по чл. 415, ал.1 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД:
Когато вземането е
срочно, то е изискуемо на срока, и длъжникът изпада в забава ако не плати на падежа, без да е нужна покана за изпълнение -
чл. 84, ал. 1 ЗЗД. В ОУ е предвидено, че купувачите са длъжни да заплащат
месечните си задължения за доставена топлинна енергия в 30 -дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят, като е предвидено, че при
неизпълнение на задължението в срок дължат обезщетение за забава в размер на
законната лихва. През 30
-дневния период от време
вземането е ликвидно, а след изтичането на този срок вземането става и
изискуемо. В ОУ изрично се
посочва, че неполучаването
на съобщение за стойността на ТЕ, не освобождава потребителя от задължението да заплати в срок дължимата сума. В случая, ответникът има задължение да плати
стойността на доставената и използвана ТЕ, което не е изпълнено в 30 -дневен
срок след изтичане на периода, за който се отнася, поради което ответникът е в
забава, за което по гореизложените съображения не е нужна покана, поради което
възраженията на ответника в обратен смисъл са неоснователни. Лихвата за забава върху
главницата за процесния период, изчислена от СИЕ е в размер на 185,91 лв.
Възражението за
погасителна давност е основателно за част от задължението. С ТР № 3/2011 г. е
прието, че задълженията на потребителите на топлинна енергия, представляват
задължения за периодично плащане – погасяват се с изтичането на 3-годишен срок
- чл. 111 ЗЗД. В ОУ е предвидено, че купувачите са длъжни да заплащат месечните
си задължения за доставена топлинна енергия в 30 -дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят. Съгласно чл. 114, ал.1 ЗЗД давността започва да
тече от момента на изискуемостта на вземането, като при срочните задължения
/каквито са процесните за главница/, давността тече от деня на падежа. В
съответствие с чл. 422 ГПК погасителната давност е прекъсната на 01.07.2015 г.,
когато е предявено заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Ето защо
съдът приема, че са погасени по давност тези задължения за главница, които се
отнасят за периода до 30.06.2012 г. Въз основа на гореизложеното съдът намира
исковете за основателни, но сумите следва да бъдат установени само в тези
части, които не са погасени по давност, а такива са /погасени са/ задълженията
за ТЕ за периода до 30.06.2012 г., като
ответникът остава задължен за стойността на ТЕ за периода след това в общ
размер на 556,69 лв. - главница, изчислена от СИЕ, а за разликата до пълния
предявен размер претенцията следва да бъде отхвърлена.
На основание чл.
119 ЗЗД поради погасяване на главното вземане (като задължението за лихва също
се погасява с 3-годишна погасителна давност и на собствено основание съгласно чл. 111,
б."в", пр.ІІ ЗЗД) са погасени поради изтекла давност и
вземанията за мораторна лихва върху главниците, начислени от ищеца за периода 30.01.2012
г. (датата на изискуемост на първата погасена по давност главница) - 08.06.2015
г. (крайната дата, до която ищецът претендира лихва за забава). Съответно
размерът на претендираната лихва за периода 09.09.2012 г. (датата на
изискуемост на първата непогасена по давност главница) - 08.06.2015 г.
(крайната дата, до която ищецът претендира лихва за забава) върху непогасената
главница е 100,45 лв., изчислена от СИЕ - за тази сума искът е основателен, а
следва да се отхвърли за погасената по давност претенция от 85,46 лв.
Следва да бъде
установено и че ответната страна дължи законна лихва върху неизплатената и непогасена
по давност сума за главницата, след подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до
окончателното й изплащане, тъй като това изрично е поискано от ищеца и следва
от разпоредбата на чл. 422, ал. 1 ГПК.
По
разноските:
Съгласно ТР № 4 от 18.06.2014 г. на
ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК,
съдът по исковото производство, съобразно изхода на спора разпределя
отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното
производство.
Ищецът
претендира и доказва разноски в исковото производство общо от 575,00 лв., от които 75 лв. – заплатена ДТ,
300 лв. - ю.к. възнаграждение и 200,00 лв. – възнаграждение за вещи лица (съгласно
представените доказателства), които му се дължат в съотношение 657,14/1004,82
(уважената част и целия претендиран размер), т.е. дължимите на ищеца разноски
възлизат на сумата 376,04 лв.
Ответникът
доказва разноски общо от 350 лв. – заплатено адв. възнаграждение (съгласно договор
за правна защита, като липсва списък по чл. 80 ГПК), които му се дължат в съотношение 347,68/1004,82 (отхвърлената част и целия
претендиран размер), т.е. има право на разноски от 121,10 лева.
Подлежат на присъждане и направените
от ищеца разноски в заповедното производство общо в размер на 125,00 лв. (25
лв. – заплатена ДТ и 100,00 лв. – юрисконсултско възнаграждение), които му се
дължат в съотношение 657,14/1004,82 (уважената част и целия претендиран размер),
т.е. дължимите на ищеца разноски възлизат на сумата 81,75 лв.
Ответникът доказва и претендира разноски по
заповедното производство в размер на 150,00 лв. – заплатено адв. възнаграждение
(съгласно представените доказателства по заповедното дело), които му се дължат
в съотношение 347,68/1004,82 (отхвърлената част и целия
претендиран размер), или 51,90 лв.
Предвид изложеното,
съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 415 ГПК по отношение на Б.В.Г., ЕГН ********** ***, съдебен адрес:***
(чрез адв. В.К.),
че дължи на “Топлофикация - Перник” АД, ЕИК *********, гр. Перник, ж.к. Мошино,
ТЕЦ Република: 1/ на осн. чл. 79, ал.1,
пр.1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ
сумата 556,69 лв. - цената на доставена, разпределена и потребена топлинна
енергия за битови нужди за периода 01.07.2012 г. – 30.04.2014г. в жилище,
находящо се в гр. Перник, ул. ., аб. № ., ведно със законната лихва върху
главницата от подаване на заявлението по чл. 410 ГПК - 01.07.2015 г. до
изплащане на вземането; 2/ на осн. чл. 86 ЗЗД сумата 100,45 лв.
– лихви за забава върху главницата, считано от 09.09.2012 г. до 08.06.2015 г., които
суми са предмет на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, издадена по ч. гр. д.
№ 04103/2015 г. по описа на Районен съд - гр. Перник, КАТО ОТХВЪРЛЯ исковете по чл. 79, ал.1,
пр.1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ
за сумата над 556,69 лв. до пълния претендиран размер от 818,91 лв. - цената на
доставена, разпределена и потребена топлинна енергия за периода 01.12.2011 г. –
30.06.2012г., и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
сумата над 100,45 лв. до пълния претендиран размер от 185,91 лв. - лихви за
забава върху главницата за периода 30.01.2012г. – 08.06.2015г., КАТО ПОГАСЕНИ ПО ДАВНОСТ.
ОСЪЖДА
Б.В.Г., ЕГН **********
***, съдебен адрес:*** (чрез адв. В.К.), да заплати на “Топлофикация - Перник” АД,
ЕИК *********, гр. Перник, ж.к. Мошино, ТЕЦ Република, сумата 376,04 лв. - разноски по исковото производство.
ОСЪЖДА Б.В.Г., ЕГН ********** ***, съдебен адрес:***
(чрез адв. В.К.), да заплати на “Топлофикация - Перник” АД,
ЕИК *********, гр. Перник, ж.к. Мошино, ТЕЦ Република, сумата 81,75 лева
- разноски по заповедното производство.
ОСЪЖДА
“Топлофикация
- Перник” АД, ЕИК *********, гр. Перник, ж.к. Мошино, ТЕЦ Република, да заплати
на Б.В.Г., ЕГН **********
***, съдебен адрес:*** (чрез адв. В.К.), сумата 121,10 лв. - разноски по исковото производство.
ОСЪЖДА
“Топлофикация
- Перник” АД, ЕИК *********, гр. Перник, ж.к. Мошино, ТЕЦ Република, да заплати
на Б.В.Г., ЕГН **********
***, съдебен адрес:*** (чрез адв. В.К.), сумата 51,90 лв. - разноски по заповедното производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия
окръжния съд в 2-седмичен срок от връчването на страните.
След влизане в сила на решението, ч. гр.
дело № 04103/2015 г. по описа на ПРС да се върне на съответния състав, като се
приложи заверен препис от влязлото в сила решение.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: