№ 95543
гр. София, 17.06.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 78 СЪСТАВ, в закрито заседание на
седемнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Мария Ст. Танева
като разгледа докладваното от Мария Ст. Танева Частно гражданско дело №
20251110132280 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 410 ГПК.
Подадено е заявление от ,, за вземания по договор за паричен заем, и
договор за поръчителство, сключени с потребителя.
Настоящият съдебен състав, като съобразява служебното си задължение по
чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК, така и с оглед въведено от практиката Съда на
Европейския съюз задължение за служебна преценка неравноправност на
договорни клаузи, когато са налице фактически данни за такава
неравноправност (С-147/16; C-243/08) намира, че от представените по дело
документи може да се направи извод за вероятна неравноправност на договора
за крЕ.т, а на самостоятелно основание – и на отделни клаузи от договора за
него, както и на свързания с него договор за поръчителство.
На първо място, от извършена служебно справка в Агенция по вписвания –
Търговски регистър, на основание чл. 23, ал. 6 ЗТРРЮЛН се установява, че
принципал на заявителя „,, е „К,“ ЕАД (с прЕ.шна правноорганизационна
форма АД). Следователно се касае за хипотеза на свързани лица по смисъла на
§ 1, т. 5 от ДР на ТЗ.
На второ място, уговореното по посочения по-горе начин възнаграждение за
осигуряване на поръчителство на свързано с първоначалния крЕ.тор е в
размер над 50 % от този на размера на задълженията за главница по договора
за заем.
Въз основа на изложените от заявителя фактически обстоятелства и
ангажираните доказателства, настоящият съдебен състав приема, че
1
уговореното възнаграждение за предоставеното поръчителство, трябва да се
разгледа, като разход по договора за крЕ.т (включително с оглед изложеното,
че е налице хипотеза на свързани лица), който разход следва да бъде включен
при изчисляването на годишния процент на разходите, който е индикатор за
общото оскъпяване на договора за крЕ.т – арг. чл. 19, ал. 1 и ал. 2 ЗПК.
В разглеждания случай, при цялостният анализ на договора за крЕ.т, съдът
намира, че неговото сключване и получаването на сумата по крЕ.та е било
обвързано от предоставяне на обезпечение по договора от страна на
крЕ.тополучателя.
Според съда, невключването на възнаграждението за поръчител в годишния
процент на разходите, на самостоятелно основание заобикаля закона с оглед
чл. 19, ал. 4 ЗПК, във вр. § 1 ДР ЗПК и прави целия договор за крЕ.т вероятно
недействителен на основание чл. 22, във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК – не е
посочен действителният годишен процент на разходите по крЕ.та, което прави
невъзможно за потребителя да прецени икономическите му послЕ.ци.
В случая добавянето на „възнаграждение“ за поръчителя би променило
годишния процент на разходите, а това означава, че в договора въобще не е
посочен правилен такъв, т.е. прилагат се послЕ.ците по чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПКр
във връзка с чл. 22 ЗПКр и целият договор е нищожен, а длъжникът дължи
връщане само на главницата по договора.
В горния смисъл е и решение на СЕС от 21.03.2024 г. по дело C‑714/22, с
поред което Член 10, параграф 2, буква ж) и член 23 от Директива 2008/48
трябва да се тълкуват в смисъл, че когато в договор за потребителски крЕ.т не
е посочен годишен процент на разходите, включващ всички предвидени в член
3, буква ж) от тази директива разходи, посочените разпоредби допускат този
договор да се счита за освободен от лихви и разноски, така че обявяването на
неговата нищожност да води Е.нствено до връщане от страна на съответния
потребител на предоставената в заем главница.
В заключение, предвид обстоятелството, че договорът за крЕ.т се
основава на неравноправни клаузи и съществува обоснована вероятност
същият да е недействителен на основание чл. 22, във вр. с чл. 11, ал. 1, т.
10 ЗПК, по него се дължи връщане на чистата стойност на крЕ.та (чл. 23
ЗПК), а възнаградителна лихва и други лихви, както и възнаграждение
по договора за поръчителство не се дължат.
2
Съдът намира, че независимо, че договорът на поръчителство е
недействителен, заявителят е погасил задължението за главница, дължимо от
длъжника по договора за крЕ.т и на основание чл. 59 от ЗЗД се явява крЕ.тор
на последния за същата сума.
Съдът определя юрк. възнаграждение в размер на 50 лв.
Съдът ще присъди съразмерно на уважената част разноски.
Ето защо, заявлението в посочените по-горе части следва да бъде
отхвърлено.
Така мотивиран, Софийският районен съд,
РАЗПОРЕ.:
РАЗПОРЕ.:
ОТХВЪРЛЯ на основание чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК заявление от заявител:
, и адрес: гр. София, Б,, общ. Столична, обл. София (столица), за издаване на
заповед за изпълнение
срещу :Е. П. Д. с ЕГН: ********** и адрес: **********
за сумата : сумата 202,61 лева (двеста и два лева и 61 стотинки),
представляваща договорна лихва за период от 11.12.2023 г. до 10.10.2024 г.,
сумата 139,24 лева (сто тридесет и девет лева и 24 стотинки), представляваща
мораторна лихва за период от 10.01.2024 г. до 05.05.2025 г., 83,25лева
(осемдесет и три лева и 25 стотинки), представляваща възнаграждение по
договор за предоставяне на поръчителство , ведно със законна лихва за период
от 29.05.2025 г. до изплащане на вземането, сумата 7,49 лева (седем лева и 49
стотинки), представляваща мораторна лихва за период от 10.01.2024 г. до
05.05.2025 г.
както и съразмерно разноски.
УКАЗВА на заявителя на основание чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК, че може да
предяви осъдителен иск за вземанията си в едномесечен срок от влизане в
сила на настоящето разпореждане, като при спазване на срока ще се ползва от
3
внесената в заповедното производство държавна такса и следва да довнесе
Е.нствено разликата.
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски
градски съд в едноседмичен срок от връчване на препис на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4