Р
Е Ш Е Н И Е
№
гр. Добрич, 11.06.2019 г.
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
ДОБРИЧКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНА КОЛЕГИЯ, ТРЕТИ СЪДЕБЕН СЪСТАВ, в
публичното заседание на двадесет и седми май две хиляди и деветнадесета година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Галя Митева
При участието на секретаря Стоянка Петрова, разгледа докладваното
от съдията АНД № 227 по описа на Добричкия районен съд за 2019 г. и за да се
произнесе, взе следното предвид:
Производството е по реда на чл. 59
и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба от Д.М.Ч.
ЕГН ********** *** срещу Наказателно постановление № *** г., издадено от Началника
на Сектор „Пътна полиция” към ОД на МВР – Д*, с което на Д.М.Ч. ЕГН **********
за нарушение по чл. 6, т. 1 от ЗДвП, на основание чл. 177, ал. 3, т. 2 от ЗДвП
е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 500 лв.
С жалбата се иска отмяна на
наказателното постановление, като незаконосъобразно.
В съдебно заседание жалбоподателят
е редовно призован, но не се явява и не се представлява.
Въззиваемата страна в съдебно
заседание не се представлява, в писмено становище се иска съдът да остави
жалбата без последствие и да потвърди наложеното наказание.
Добричкият районен съд, като
разгледа жалбата и събраните доказателства намира за установено следното:
Жалбата е допустима, като
подадена в законоустановения 7-дневен срок и от лице, което има правен интерес.
Независимо от основанията,
посочени от жалбоподателя, съдът подложи на цялостна проверка атакувания
административно-наказателен акт, какъвто е обхватът на въззивната проверка, при
което констатира следното:
В процесния случай
административно-наказателното производство е започнало с Акт за установяване на
административно нарушение /АУАН/ № 2368 от 09.10.2018 г., съставен от
компетентното длъжностно лице, съобразно разпоредбата на чл. 189, ал. 1 от ЗДвП
и Заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. на Министъра на вътрешните работи относно
определяне на длъжностни лица от МВР да съставят актове за установяване на
административни нарушения, да издават наказателни постановления и да
осъществяват контролна дейност по Закона за движението по пътищата, която
заповед е служебно известна на съдебния състав.
От приложените по делото
доказателства, както и от показанията на актосъставителя М.И.В. и св. С.М.А. се
установява, че нарушителят Д.М.Ч. не е бил поканен да се яви за съставяне на
акта за установяване на административно нарушение. Видно от приложения по
делото АУАН /л. 5/, като същият е бил съставен в отсъствие на Д.М.Ч. на 09.10.2018
г., поради което следва да се приеме, че при съставяне на акта не е спазена
разпоредбата на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН.
С оглед изложеното, АУАН е
съставен в нарушение на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН, при липса на предпоставките по
чл. 40, ал. 2 от ЗАНН за съставяне на АУАН в отсъствие на нарушителя, което
нарушение, според настоящия съдебен състав е съществено и се отразява на
правото на защита, респективно – опорочава наказателното постановление в степен
влечаща отмяната му. Както вече бе посочено, Ч. не е бил поканен да се яви за
съставяне на АУАН, като същият е съставен на *** г. в отсъствие на нарушителя,
без да е налице покана за явяването му на тази дата. Процесуалните правила при
съставяне на АУАН са формални и тяхното стриктно спазване се явява условие за
законосъобразност на издаденото въз основа на акта наказателно постановление.
Само стриктното съблюдаване на процесуалните правила е гаранция за надлежното
упражняване на правото на защита, която гаранция законодателят е счел за нужно
да обезпечи, посредством въвеждането на императивни правила. В случая АУАН за
конкретно установеното нарушение не е съставен в деня на извършването му - ***
г. Това обстоятелство, както и факта, че АУАН е съставен при несъблюдаване на
процесуалния ред, без да е налице покана до нарушителя, опорочават процедурата
по издаване на наказателното постановление. В действителност, АУАН е бил връчен
на Ч. на *** г., като същият е бил запознат с правото си в 3-дневен срок от
подписването му да направи писмени възражения по него. В настоящия случай,
става въпрос за различни и независими етапи от процедурата, които са със
самостоятелно значение – съставяне и предявяване на АУАН. Първостепенно
значение, сред които етапи заема именно надлежното и своевременно известяване
на субекта за отпочналото срещу него административно-наказателно производство и
осигуряването му на възможност да присъства при съставяне на акта, с произтичащото
от това право да отрази писмените си възражения към този момент, явяващи се
първата проявна форма на правото му на защита. Недопустимо и неоправдано от
гледна точка на закона, актосъставителят е съставил АУАН в отсъствие на
нарушителя и при липсата на предвидените в закона предпоставки. С оглед
изложеното, издаденото въз основа на този АУАН наказателно постановление следва
да бъде отменено като незаконосъобразно само на това основание /В тази връзка
виж Решение № 21 от 02.02.2016 г. по к.адм.нак.д. № 706/2015 г. по описа на
АдмС – Добрич/.
Това нарушение при съставяне на
процесния АУАН е толкова съществено, че същият не може да изпълни основната си
функция – да повдигне обвинение срещу нарушителя за посоченото в него
административно нарушение, поради което не е следвало да се издава наказателно
постановление. Вместо да констатира тази нередност, административно-наказващият
орган е издал обжалваното наказателно постановление, с което на Д.М.Ч. за
нарушение по чл. 6, т. 1 от ЗДвП, на основание чл. 177, ал. 3, т. 2 от ЗДвП е
наложено административно наказание глоба в размер на 500 лв.
Допуснатото процесуално
нарушение, описано по-горе е съществено и не може да бъде преодоляно по реда на
чл. 53, ал. 2 от ЗАНН, нито пък може да бъде отстранено в съдебната фаза на
производството. Тъй като се касае за особено съществено нарушение, довело до
нарушение на императивна разпоредба на ЗАНН, наличието на това нарушение
обуславя отмяната на атакуваното постановление.
Съдът намира за нужно са отбележи, че органите
на държавната администрация именно защото осъществяват контрол по спазване на
законодателството, трябва сами безпогрешно да изпълняват процесуалните
механизми по реализиране на административно-наказателната отговорност. При
проява на небрежност от тяхна страна при съставяне на АУАН и/или при
постановяване на НП, съдебният контрол върху издаденото наказателно
постановление, поради това, че задължително обхваща процесуалната
законосъобразност на обжалвания акт, може да доведе при констатиране на съществени
недостатъци на процедурата до отмяна на НП и в крайна сметка до ненаказване на
виновния нарушител.
Независимо от изложеното, съдът
намира, че следва да обсъди и обосноваността на обжалвания санкционен акт, като
по отношение на визираното нарушение и приложимия материален закон, съдът
установи следното:
Въз основа на Заповед № 1718 от
09.12.2016 г., издадена от Кмета на Община Добричка на основание чл. 44, ал. 2
от ЗМСМА, чл. 3 от Закона за движение по пътищата и чл. 39, т. 4 и т. 6 от
Наредба № 19 за управление на общинските пътища на територията на община
Добричка е било наредено да се въведе забрана, чрез поставяне на знак „В4”, с
цифра „5” – „Забранено е влизането на товарни автомобили с тегло над пет тона”,
съгласно проекта за „Организация на движението на тежкотоварни автомобили в с.
С*, общ. Д*”. Забраната е била въведена с цел осъществяване на защита и
предпазване от разрушаване на общински път DOB - 3102 и ул. „*” в селото.
С Писмо рег. № 252/03.09.2018 г. кметът
на с. С* - св. М.Г.Х., изпратил на Началника на Сектор „Пътна полиция” при ОД
на МВР – Д* списък с тежкотоварни МПС, преминали по общински път DОВ3102 и по ул. „*” в с. С*, като приложил и снимков
материал за всяко от нарушенията за предприемане на действия по ангажиране на
административно-наказателната отговорност на нарушителите, между които било
името на жалбоподателя и управляваното от него МПС.
След извършена справка в базата
данни на сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР – Д* се установило, че собственик
на влекач „***” с рег. № *** е В*Р*В* ЕГН ********** ***.
На * г. В* попълнила Декларация
за предоставяне на информация във връзка с разпоредбата на чл. 188 от Закона за
движението по пътищата, в която декларирала, че Д.М.Ч. е управлявал товарния
автомобил на *** г. около 12:34 ч.
На *** г. свидетелят М.И.В. –
младши автоконтрольор в Сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР – Д*, в
присъствието на свидетеля С.М.А. съставил Акт за установяване на
административно нарушение против Д.М.Ч. за това, че на *** г., около 12:34 ч. в
с. С* по ул. „*” № * управлява влекач „*” с рег. № * с прикачено полуремарке с
рег. № *, като нарушава пътен знак „В4” – нарушение по чл. 6, т. 1 от ЗДвП.
В АУАН като втори свидетел бил
посочен и М.Г.Х., но видно от показанията на същия, той не е присъствал при
съставяне на акта и в подкрепа на това негово твърдение е обстоятелството, че в
документа няма негов подпис.
На *** г. актът е бил предявен и
връчен по надлежния ред на Д.Ч., който не се е възползвал от правото си на
възражения и обяснения.
Въз основа на съставения АУАН, е
били издадено и обжалваното наказателно постановление, с което жалбоподателят е
санкциониран за това, че на *** г., около * ч. в с. С* по ул. „*” № * управлява
влекач „*н знак „В4” – нарушение по чл. 6, т. 1 от ЗДвП.
Актосъставителят и наказващият
орган са приели, че Д.Ч. виновно е нарушил разпоредбата на чл. 6, т. 1 от ЗДвП,
като за това нарушение, на основание чл. 177, ал. 3, т. 2 от ЗДвП на
жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в размер на 500
/петстотин/ лв.
Изложената фактическа обстановка
съдът намира за безспорно установена въз основа на показанията на разпитаните
свидетели и събраните писмени доказателства, приобщени по надлежния ред по
делото.
При така установената фактическа
обстановка се налагат следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 6,
т. 1 от ЗДвП, „Участниците в движението: съобразяват своето поведение със
сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират или да контролират
движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с
пътната маркировка”.
В обстоятелствената част на АУАН
и издаденото въз основа на него НП е посочено, че жалбоподателят, управлявайки
товарен автомобил „***” с рег. № *** с прикачено полуремарке с рег. № *** е
навлязъл след пътен знак „В4”, забраняващ влизането на МПС с размери, маса или
натоварване на ос над означените.
Настоящият съдебен състав намира,
че за да е осъществен състава на административно нарушение по чл. 6, т. 1 от ЗДвП, следва да се установи както
неспазване от страна на водача на въведена с пътен знак забрана, така и
обстоятелството, дали същата е била сигнализирана по начин, съобразен с
нормативните изисквания на Наредба № 18/23.07.2001 г. за сигнализация на
пътищата с пътни знаци.
На първо място, от събраните по делото гласни и писмени доказателства не се установява по
безспорен и категоричен начин, че на процесната дата и час управляваният
автомобил е преминал по упоменатата в АУАН и НП улица, както и че е навлязъл
след забраняващия знак. Действително, по делото е налице снимков материал, но
същият е недостатъчен за обективна преценка за местоположението на упоменатия
знак и за траекторията на движение на тежкотоварния автомобил. Снимковият
материал, находящ се на л. 11-12, дава данни за евентуално движещ се /а може и
да е паркиран/ тежкотоварен автомобил по неустановена улица от неустановено
населено място. От снимките не може да се направи категоричен извод кое е
населеното място и наименованието на улицата, къде е поставено записващото
устройство /камера/ и къде се намира забраняващият знак, който евентуално е бил
нарушен. Ето защо съдът приема, че преминаването на МПС през посочените в АУАН
и НП населено място и улица не се доказва по безспорен и категоричен начин от
събраните материали. От показанията на разпитаните свидетели също не се
установяват горните обстоятелства, доколкото актосъставителят и св. А. не са
очевидци на нарушението, а показанията на св. Х., че камионът е преминал през
ул. „*” № *, не могат да бъдат кредитирани безусловно, доколкото същият е
инициатор на процедурата за поставяне на знаци в населеното място с оглед
опазване на общинските пътища от повреди, които тежкотоварните автомобили биха
направили с преминаването си. Още повече, че самата процедура по поставяне на
знаците е незаконосъобразна, като тази теза съдът ще доразвие по-надолу в
изложението си.
В този смисъл съдът намира, че
описаното в АУАН и НП нарушение не се доказва по безспорен и категоричен начин
от събраните в хода на производството гласни и писмени доказателства.
На следващо място, съгласно разпоредбата на чл. 73, ал. 1 от Наредба № 18 от 23.07.2001 г.
за сигнализация на пътищата с пътни знаци, пътните знаци В4, В5, В6, В13, В14,
В15, В16, В17, В18 и В19 освен в началото на пътния участък, в който трябва да
се въведе забраната, се поставят и предварително, на предходното кръстовище,
като разстоянието до мястото на въвеждане на забраната се указва с допълнителна
табела Т1, а на напречните клонове на кръстовището – с допълнителна табела Т11.
Видно от ал. 2 от същата норма, когато началото на пътния участък, в който
трябва да се въведе забраната с пътни знаци В4, В5, В6, В13 и В14 е на
кръстовище, за сигнализиране на забраната за навлизане в участъка от останалите
клонове на кръстовището може да се използва пътен знак Ж5 или Г20.
От представените в хода на
съдебното следствие писмени доказателства – материалите по Проект за
„Организация на движението на тежкотоварни автомобили в с. С*, общ. Д*”, приет
от комисия с протокол № 7 от *** г. се установява, че пътни знаци „В4” са били
поставени както следва:
1. Пътен знак „В4” –
поставен на 6 метра след кръстовището по ул. „***”, образувано от второстепен
път ІІ-71 от републиканската пътна мрежа с ул. „*” на с. С* по посока КК „*”.
2. Пътен знак „В4” –
поставен на 6 метра след кръстовището по ул. „***” пред РПК – Магазина по
посока гр. Д*.
3. Пътен знак „В4” –
поставен на 1300 метра по четвъртокласен общински път след кръстовището,
образувано от този път с второстепенен път ІІ-29 от републиканската пътна мрежа
по посока с. С*.
4. Пътен знак „В4” –
поставен на 6 метра по четвъртокласен общински път след кръстовището,
образувано от този път с второстепенен път ІІ-29 от републиканската пътна мрежа
по посока с. С*.
Или, в настоящия случай се
установява, че са липсвали поставени предварително пътни знаци „В4” с
допълнителна табела Т1 /съответно Т11/, указващи разстоянието до мястото на
въвеждане на забраната, така, както изисква разпоредбата на чл. 73, ал. 1 от
Наредба № 18 от 23.07.2001 г. за сигнализация на пътищата с пътни знаци.
Това нормативно изискване обаче
не е било спазено, въпреки че формално е бил изготвен Проект за „Организация на
движението на тежкотоварни автомобили в с. С*, общ. Д*”, приет от комисия с
протокол № * от *** г.
Относно комисията, приела Проект
за „Организация на движението на тежкотоварни автомобили в с. С*, общ. Д*”:
По делото е приложен протокол № ***
г., от който е видно, че проектът за организация на движението на тежкотоварни
автомобили в с. С*, общ. Д* е бил разгледан и приет без забележки на заседание
на Общински експертен съвет по устройство на територията при Община Д*. Нейният
състав обаче, не е бил съобразен с изискванията на чл. 14, ал. 2 от Наредба № 1
от 17.01.2001 г. за организиране на движението по пътищата, където изрично е
посочено, че за участие в експертния съвет се поканват представители на
съответните компетентни органи на Министерството на вътрешните работи, на
Областното пътно управление, на Националната служба „Пожарна и аварийна безопасност”
и на Хигиенно-епидемиологичната инспекция. В конкретния случай, в състава на
Общинския експертен съвет по устройство на територията при Община Добричка не е
участвал представител на Областно пътно управление – Д*.
Изложените фактически обстоятелства
водят до извода, че разглеждането и одобряването на проекта за „Организация на
движението на тежкотоварни автомобили в с. С*, общ. Д*” е осъществено в грубо
нарушение на материалния закон, доколкото експертния съвет, който го е
разгледал и приел без забележки е бил в незаконен състав /липсвал е
представител на Областно пътно управление – Д*/. Допуснатото съществено
нарушение на материалния закон рефлектира пряко и върху издадената впоследствие
Заповед № 1718/09.12.2016 г. от Кмета на Община Д*, с която е било наредено да
се въведе забрана, чрез поставяне на знак „В4”, с цифра „5” – „Забранено е
влизането на товарни автомобили с тегло над пет тона”, съгласно проекта за
„Организация на движението на тежкотоварни автомобили в с. С*, общ. Д*”.
За пълнота на изложението, съдът
намира за нужно да отбележи следното:
Съгласно т. 1 от цитираната
заповед, забраната е била въведена с цел осъществяване на защита и предпазване
от разрушаване на общински път DOB - 3102 и ул. „***” в с. С*. При това
положение и с посочената в заповедта цел, е следвало да бъдат поставени пътни
знаци В 18 „Забранено е влизането на пътни превозни средства с маса с товар,
по-голяма от означената” и В19 „Забранено е влизането на пътни превозни средства
с натоварване на която и да е от осите, по-голямо от означеното”, които знаци
се използват за сигнализиране на пътен участък, в който движението на пътни
превозни средства с маса или осово натоварване над определените стойности
застрашава целостта на пътното съоръжение или на пътната настилка /чл. 72, ал.
1 от Наредба № 18/23.07.2001 г. за сигнализация на пътищата с пътни знаци/.
С оглед изложеното, съдът намира,
че издаването на обжалваното наказателно постановление за нарушение на въведена
забрана въз основа на Проект за „Организация на движението на тежкотоварни
автомобили в с. С*, общ. Д*”, разгледан и приет в грубо нарушение на
материалния закон, е основание за отмяната на наказателното постановление.
С оглед изложеното, съдът счита, че
наказателното постановление следва да бъде отменено, като незаконосъобразно и
необосновано, поради което и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление № **** г., издадено от Началника на сектор „Пътна полиция” към
ОДМВР – Д*, с което на Д.М.Ч. ЕГН ********** за нарушение по чл. 6, т. 1 от ЗДвП, на основание чл. 177, ал. 3, т. 2 от ЗДвП е наложено административно
наказание ГЛОБА в размер на 500 лв.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване с касационна жалба по реда на Административно-процесуалния
кодекс пред Административен съд - Добрич в 14 - дневен срок от уведомяването на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: