Р
Е Ш Е Н И Е
гр. София, 29.05.2020 г.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-д въззивен състав, в
закрито заседание на двадесет и девети май две хиляди и двадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР МАЗГАЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: СИЛВАНА ГЪЛЪБОВА
Мл.с.
ГАБРИЕЛА ЛАЗАРОВА
като разгледа докладваното от съдия
Гълъбова ч.гр.д. №2431/2020 г., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.435 - 438 ГПК.
Образувано е по жалба, подадена от
длъжника „Ч.Е.Б.“ АД по изпълнително дело №20198510403123 на ЧСИ М.П.с рег.
№851 от РКЧСИ, срещу постановлението за разноските в частта, в която е прието
за събиране възнаграждение за процесуално представителство на взискателя за
размера над 200,00 лв. до 230,00 лв., както и срещу таксите по ТТР към ЗЧСИ в
частта над 84,00 лв. до 135,60 лв. с ДДС. Твърди, че тъй като банковата му
сметка е общественоизвестна и винаги има авоари в нея, липсва правна и
фактическа сложност на изпълнението. Счита, че с подаване на молба за
образуване на изпълнителното производство се изчерпват необходимите правни
действия, а наличието на множество банкови сметки с наличност по тях изключва
каквото и да е затруднение при изпълнението. Ето защо, дължимото адвокатско
възнаграждение по Наредба №1/09.04.2004 г. следва да бъде в размер на сумата от
200,00 лв. Намира за неоснователно начислени таксите по т.3 ТТР към ЗЧСИ за
справка в НАП за наличие на публични задължения, по т.5 за два броя съобщения
за прекратяване на делото. Излага съображения, че пропорционалната такса по
т.26 не следва да е върху размера на адвокатското възнаграждение, а само върху
сумата, за която е удостоверено правото на принудително изпълнение. Оспорва и
отказа на ЧСИ М.П.за присъждане на възнаграждение за процесуално
представителство в размер на сумата от 100,00 лв. Моли съда да отмени отказа на
съдебния изпълнител, както и да измени постановлението за разноските, съгласно
направените в жалбата искания.
Взискателят по изпълнителното дело И.И.И.
е подала възражение в законовия срок, в което излага подробно становище за
неоснователност на жалбата. Счита, че минималния размер, предвиден в Наредба №1/09.04.2004
г., не може да е под 367,00 лв. Намира, че процесуалното поведение на
жалбоподателя по оспорване на такси и разноски по изпълнението в случая се
явява злоупотреба с права, тъй като се цели увреждане на насрещната страна и
забавяне на изпълнението. Твърди, че ищецът не е заплатил дълга нито преди
образуване на изпълнителното производство, нито в срока за доброволно
изпълнение, а освен това и банковите му сметки не са общественоизвестни, поради
което се е стигнало до увеличение на фактическата и правната сложност на
процесното дело.
Частен съдебен изпълнител М.П.е
депозирал мотиви по извършените от него изпълнителни действия, в които е
изложил становище за частична недопустимост и за неоснователност на жалбата. По
отношение на обжалване на таксите и разноските на съдебния изпълнител се твърди
просрочие, а по отношение обжалване на размера на адвокатското възнаграждение –
неоснователност. ЧСИ приема, че хонорарът на процесуалния представител на
взискателя е съобразен с минималните размери по Наредба №1/09.04.2004 г., предвид
липсата на доброволно изпълнение в законовия срок. Обосновава се дължимост на
всички начислени обикновени такси по т.1, 3, 4, 5 и 9, в т.ч. и на
пропорционалната по т.26 ТТР към ЗЧСИ.
Съдът, след като обсъди доводите,
изложени в жалбата, и се запозна с доказателствата по делото, както и с
мотивите на частния съдебен изпълнител, приема следното:
По отношение на направените оспорвания
за конституиране на взискателя по изпълнителното дело в производството по
обжалване на действията на ЧСИ съдът приема същите за неоснователни, тъй като
ясно е записано в разпоредбата на чл.436 ал.2 ГПК, че уведомяването на
насрещната страна е част от фактическия състав по администриране на жалбата.
Жалбата е подадена от процесуално
легитимирана страна срещу подлежащо на основание чл.435 ал.2 т.7 ГПК на обжалване
действие на съдебния изпълнител – разноските по изпълнението.
Предмет на обжалване по чл.435 ал.2 т.7 ГПК са разноските по изпълнението, претендирани от взискателя и възложени в
тежест на длъжника, които се определят от частния съдебен изпълнител. За техния
размер последният уведомява длъжника.
В т.2 ТР №3/2015 г. на ОСГТК на ВКС се
приема, че постановлението за разноските
представлява всеки акт на съдебния изпълнител, с който той се произнася
по задължението на длъжника за разноски по изпълнението. Това важи и за
разноските, посочени в поканата за доброволно изпълнение. В тази си част
поканата съдържа произнасяне по отношение на размера на разноските, които не са
удостоверени в изпълнителното основание и издадения въз основа на него
изпълнителен лист. Това произнасяне може да бъде оспорвано от длъжника по реда
на чл.435 ал.2 ГПК, като това оспорване обаче не го лишава от възможността да
изпълни задължението си по изпълнителния лист в срока за доброволно изпълнение.
В процесния случай ЧСИ е уведомил за начислените разноски длъжника с поканата
за доброволно изпълнение, която е връчена на последния чрез куриерска агенция
на 27.12.2019 г. в 09:36 часа на лицето Маринкова, видно от приложената по изп.
дело товарителница. Постъпило е възражение до съдебния изпълнител с вх. №10024
от 04.11.2019 г., с което се иска намаляване на адвокатско възнаграждение по
изп. дело и таксите на ЧСИ. На 07.01.2020 г. органът по изпълнението е
постановил отказ на искането на длъжника и го е уведомил за същото със
съобщение на 27.01.2020 г. Жалбата срещу постановлението за разноските е с вх.
№10024/07.02.2020 г., като на гърба и е отбелязано, че е постъпила на
05.02.2020 г. Съгласно разпоредбата на чл.436 ал.1 ГПК, същата е подадена след
изтичането на двуседмичния преклузивен срок, поради което следва да бъде
оставена без разглеждане като просрочена. Правилни са изложените в мотивите на
ЧСИ доводи, че по отношение на разноските за такси в изпълнителното
производство не важи разпоредбата на чл.78 ал.5 ГПК за необходимо произнасяне на
органа по принудителното изпълнение като предпоставка за упражняване на правото
на жалба срещу отказа на намаляване на размера им.
По отношение на обжалването на
разноските за адвокатско възнаграждение жалбата е допустима, тъй като същата се
разглежда по реда на чл.78 ГПК.
ЧСИ е образувал изпълнително дело под
№3123/2019 г. на 20.12.2019 г. въз основа на молба от взискателя И.И.И. и е
изпратил покана за доброволно изпълнение, получена на 27.12.2019 г. С молбата е
възложено на ЧСИ да образува изп. дело, да наложи запор на всички банкови
сметки на длъжника в „Ситибанк Европа“ АД - клон България, едновременно с
изпращане на поканата за доброволно изпълнение и да извърши имуществено
проучване на длъжника, без да се възлагат правомощия по чл.18 ЗЧСИ. Приложен е
и договор за правна помощ от 19.12.2019 г., сключен между взискателя и адв.
Димитър Димитров, за оказване на правна защита срещу заплащане на
възнаграждение в размер на 230,00 лв., като е посочено, че сумата е платена в
брой.
С възражението с вх. №10024 от
04.11.2019 г. жалбоподателят е отправил искане до ЧСИ да намали претендираното
от взискателя адвокатско възнаграждение, в отговор на което ЧСИ с резолюция от
07.01.2020 г. е оставил без уважение възражението и е уведомил взискателя.
В срока за доброволно изпълнение,
изтичащ на 10.01.2020 г., за длъжникът няма данни по делото, нито се твърди в
жалбата, да е погасил дължимите от него в изпълнителното производство суми.
Предвид изложеното, настоящият съдебен
състав приема, че сложността на делото не предполага възлагане в тежест на
длъжника на разноски на взискателя за адвокат над минималния размер по Наредба
№1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. В
настоящия случай процесуалният представител на взискателя е извършил едно
фактическо действие – подал е молба за образуване на изпълнително производство,
в която е посочен изпълнителният способ – запор на банкови сметки. Съгласно
чл.426 ал.2 ГПК, в молбата си взискателят посочва начина на изпълнението, като
той може да посочи едновременно няколко начина, само ако това е нужно за
удовлетворяване на вземането му. Сезирането на ЧСИ с конкретен изпълнителен
способ е условие за редовност на молбата на взискателя, поради което
първоначалното посочване на изпълнението следва да се счита, че е основание за
начисляване адвокатско възнаграждение само за образуване на изпълнително дело
по т.1 на чл.10 Наредба №1/09.07.2004 г., а не и по т.2 на същата разпоредба. В
чл.426 ал.2 изр.2 ГПК е предвидено, че в течение на производството взискателят
може да посочва и други начини на изпълнение, като в такива случаи е предвидено
да бъде начислявано адвокатско възнаграждение по т.2 на чл.10 Наредба
№1/09.07.2004 г. за процесуално представителство, защита и съдействие на
страните по изпълнително дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на
парични вземания. Предвид фактът, че длъжник е „Ч.Е.Б.“ АД, което е
платежоспособен титуляр на банкови сметки, и е активен участник в гражданския
оборот, не са налице обективни пречки ЧСИ да наложи запор върху банкови сметки
и в кратки срокове да събере дължимите суми, без да е необходимо от
допълнителни указания и съдействие от взискателя. Дължимите суми обаче не са
платени от длъжника още в срока за доброволно изпълнение. С оглед процесуалното
поведение на страните и на ЧСИ, и при съобразяване с обстоятелството, че
процесното изпълнително дело не се отличава нито с фактическа, нито с правна
сложност, следва да се заключи, че в тежест на длъжника следва да бъдат
възложени разноски за дължимо на взискателя адвокатско възнаграждение,
съобразно минималните размери, предвидени в Наредба №1/09.07.2004 г.
Приложимите в случая разпоредби на
Наредбата - чл.7 ал.2 т.1 и чл.10 т.1 и 2 са отменени с влязло в сила решение
№5419 от 08.05.2020 г. по адм. дело №14384/2019 г. на ВАС, II колегия. Действието на посочения съдебен акт обаче е
занапред, съгласно приетото в ТР №2/2016 г. на ОС на ВАС: „Спрямо подзаконовия
нормативен акт законодателят е въвел специална правна норма - чл.195 ал.1 АПК,
съгласно която подзаконовият нормативен акт се смята за отменен от деня на
влизане в сила на съдебното решение. От посочената разпоредба следва изводът,
че за периода от приемане на подзаконовия нормативен акт до неговата отмяна с
влязло в сила съдебно решение, този акт се счита за законосъобразен и поражда
валидни правни последици. Последващо съдебно решение, с което подзаконовия
нормативен акт се отменя, няма обратно действие и не може да преуреди възникналите
обществени отношения“.
Предвид изложеното, в тежест на
жалбоподателя следва да се възложи сума в размер на 200,00 лв., съгласно чл.10
т.1 в редакцията му от изм. и доп. ДВ бр.7 от 22.01.2019 г., както и на
основание т.2 на същата разпоредба за вземане под 500,00 лв., т.е. 1/10 от 300,00
лв. /„съответното възнаграждение по чл.7 ал.2 т. 1“, съгласно редакцията му с
изм. ДВ. бр.41 от 23.05.2017 г./ – 30,00 лв. Ето защо, настоящият въззивен състав
приема, че ЧСИ правилно е постановил отказ за намаляване размера на
адвокатското възнаграждение на 200,00 лв.
С оглед изложеното, жалбата следва да
бъде частично оставена без разглеждане като недопустима, а в останалата и част
да бъде отхвърлена като неоснователна.
Воден
от гореизложеното, съдът
Р Е Ш
И:
ОСТАВЯ
БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ
жалба, подадена от длъжника „Ч.Е.Б.“ АД,
ЕИК *******, седалище и адрес на управление:***, БенчМарк Бизнес център, по
изпълнително дело №20198510403123 на ЧСИ М.П., рег. №851 от РКЧСИ, срещу
постановлението за разноските в частта, в която са приети за събиране такси по
ТТР към ЗЧСИ в размер на 135,60 лв. с ДДС.
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ
жалба, подадена от длъжника „Ч.Е.Б.“ АД,
ЕИК *******, седалище и адрес на управление:***, БенчМарк Бизнес център, по
изпълнително дело №20198510403123 на ЧСИ М.П., рег. №851 от РКЧСИ, срещу
постановлението за разноските в останалата му част, в която е прието за
събиране възнаграждение за процесуално представителство на взискателя И.И.И. в
размер на 230,00 лв.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на
обжалване, а в частта, в която жалбата е оставена без разглеждане, имащо характер
на определение, подлежи на обжалване пред САС с частна жалба в едноседмичен срок
от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.