Решение по дело №1103/2018 на Районен съд - Бургас

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№ 424                          25.02.2019 г.                                     гр.Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Бургаският районен съд,                                XXI – ви граждански състав

На двадесет и пети януари             две хиляди и деветнадесета година

В открито съдебно заседание, в състав:

 

                                                       Районен съдия: Моника Яханаджиян

 

Секретар: Ж. С.

Като разгледа докладваното от съдия М.Яханаджиян

гражданско дело №1103 по описа за 2018 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

                                Производството е образувано по искова молба на „ЕВН България Електроснабдяване” АД, ЕИК....................., със седалище и адрес на управление в гр.П., ул.„Х.Г.Д.” №..., подадена чрез пълномощник – юк.Р.Ч., с която се иска от съда да постанови решение, с което да приеме за установено в отношенията между страните, че ответникът Д.Н.Р., ЕГН **********, с адрес ***, дължи на ищеца сумата от 244,98 лева, представляваща стойността на консумирана в обект, находящ се в гр.Б., ул.“П.Г.“ №...., електрическа енергия за периода 23.04.2015 г. – 23.10.2016 г. и сумата от 55,46 лева, представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата в размер на законната лихва за периода от 26.06.2015 г. – 22.10.2017 г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от 23.10.2017 г. до изплащането й, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК с №4722/24.10.2017 г. по ч.гр.д.№7940/2017 г. по описа на Бургаския районен съд.

                                В исковата молба е посочено, че страните са били в облигационна връзка по повод сключен договор за продажба на електрическа енергия за обект на потребление, находящ се в гр.Б., ул.“П.Г.“ №..... Ищецът твърди, че е изправна страна по договора, като в периода 23.04.2015 г. – 23.10.2016 г. е доставил до обекта на ответника електроенергия на обща стойност 244,98 лева, която ответникът не е заплатил и до настоящия момент, поради което се е снабдил със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№7940/2017 г. по описа на РС-Бургас.

                                В подкрепа на иска са ангажирани доказателства.                                 В съдебно заседание ищцовото дружество се представлява от надлежно упълномощен процесуален представител – адв.В., която поддържа иска и моли за уважаването му. Претендира разноски.

                                В срока по чл.131 от ГПК ответникът се е възползвал от правото си на писмен отговор на исковата молба, чрез назначения му от съда особен представител – адв.К., в който се оспорва възникването и съществуването на правоотношения с ищеца в периода 23.04.2015 г. – 23.10.2016 г. Наред с това се твърди, че ответникът не е дал повод за завеждане на делото, тъй като не е бил канен от ищеца да изпълни задължението си по издадените фактури, тъй като не са му били предявявани. Поради изложеното се претендира за отхвърляне на исковете.

                                В съдебно заседание отговорът се поддържа от адв.К., назначена за особен представител на ответника, която ангажира доказателства.

                                ПРАВНАТА КВАЛИФИКАЦИЯ на предявените искове е по чл.422 от ГПК, вр.чл.79, ал.1 и чл.86, ал.1 от ЗЗД.

                                Бургаският районен съд, като взе предвид събраните по делото писмени доказателства и като съобрази закона, намира за установено от фактическа страна следното:

                                Към настоящото производство е приложено ч.гр.д.№7940/2017 г. по описа на БРС, видно от което по заявление на „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД съдът е издал на 24.10.2017 г. Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК с №4722, срещу длъжника Д.Н.Р., ответник в настоящето производство, за сумата от 244,98 лева, представляваща стойността на доставена електрическа енергия по партидата на длъжника с клиентски номер ......................., за периода 23.04.2015 г. – 23.10.2016 г. и за обект на потребление в гр.Б., ул.“П.Г.“ №..., ет....., ИТН ............, както и за сумата от 55,46 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода от 26.06.2015 г. до 22.10.2017 г., ведно със законната лихва върху всяка главница от датата на подаване на заявлението на 23.10.2017 г. до окончателното плащане на вземането.

                                В срока по чл.415 е подадена и настоящата искова молба, която съдът намира за допустима, като за ищеца в настоящето производство съществува правен интерес от установяване на оспореното вземане за главница и мораторна лихва със сила на присъдено нещо по отношение на длъжника.

                                Между страните не се спори, че ищцовото дружество има качеството на краен снабдител на електрическа енергия и продава такава на клиентите си при публично известни общи условия.

                                По делото е представено и прието като доказателство заверено копие от препис-извлечение от сметка за дължими суми по фактури от ответника Р. за обект на потребление в гр.Б., ул.“П.Г.“ №...., ет......, според което същите възлизат на сумата от 244,98 лева за периода 23.04.2015 г. – 23.10.2016 г.

                                Представени и приети като доказателства по делото са издадени от ищеца фактури с №№1138182080/31.08.2015 г. за отчетен период 24.07.2015 г. – 23.08.2015 г., №**********/31.05.2015 г.за отчетен период 23.04.2015 г. – 23.05.2015 г., №**********/30.06.2015 г. за отчетен период 24.05.2015 г. – 23.06.2015 г., №**********/31.07.2015 г. за отчетен период 24.06.2015 г. – 23.07.2015 г., №**********/31.10.2015 г. за отчетен период 24.09.2015 г. – 23.10.2015 г., №**********/30.11.2015 г. за отчетен период 24.10.2015 г. – 23.11.2015 г., №**********/31.12.2015 г. за отчетен период 24.11.2015 г. – 23.12.2015 г., №**********/31.01.2016 г. за отчетен период 24.12.2015 г. – 23.01.2016 г., №**********/29.02.2016 г. за отчетен период 24.01.2016 г. – 22.02.2016 г., №**********/31.03.2016 г. за отчетен период 23.02.2016 г. – 23.03.2016 г., №**********/30.04.2016 г. за отчетен период 24.03.2016 г. – 23.04.2016 г., №**********/31.05.2016 г. за отчетен период 24.04.2016 г. – 23.05.2016 г., №**********/30.06.2016 г. за отчетен период 24.05.2016 г. – 23.06.2016 г., №**********/31.07.2016 г. за отчетен период 24.06.2016 г. – 23.07.2016 г., №**********/31.08.2016 г. за отчетен период 24.07.2016 г. – 23.08.2016 г., №**********/30.09.2016 г. за отчетен период 24.08.2016 г. – 23.09.2016 г., №**********/31.10.2016 г. за отчетен период 24.09.2016 г. – 23.10.2016 г., в които като основание за издаването им е посочено от ищеца консумирана електрическа енергия.

                                По делото е изготвената от в.л.Т.Д. съдебно-икономическа експертиза, от заключението на която става ясно, че издадените фактури са осчетоводени по дебита на сметка 411 /Клиенти/ по партида на ответника и по кредита на сметка 701 /Приходи от продажби на продукция/ и кредита на сметка 453002 /Начислен ДДС на продажбите/ и са включени в дневника му за продажби по ЗДДС за съответните данъчни периоди. Видно от заключението е още, че стойността на фактурите възлиза на обща стойност 244,98 лева и по тях няма отразени плащания в счетоводството на ищеца, а посочването на стари задължения в тях, съобразно допълнителното заключение, не е задължителен атрибут на фактурата и и има само информативен характер.

                                По делото е извършена от в.л.инж.С.Т. и съдебно-техническа експертиза, от заключението на която става ясно, че фактурираната ел.енергия съвпада с тази по показанията на електромера, които се отчитат на всяко 24-то число на месеца.

                                При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:

                                При условията на чл.422 от ГПК са предявени обективно съединени искове с правно основание вр.чл.79, ал.1 и чл.86, ал.1 от ЗЗД за установяване на вземане на ищеца, предмет на издадена по ч.гр.д.№7940/2017 г. по описа на БРС Заповед №4722/24.10.2017 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК. Размерът на иска е под 25 000 лева, поради което и родово компетентен да се произнесе по него е настоящия съд.

                                За да бъде уважен предявения иск, съобразно разпределената от съда доказателствена тежест, ищецът следваше при условията на пълно и главно доказване да установи качеството си на кредитор на ответника за доставена и потребена електроенергия.

                                Ответникът, чрез назначения му от съда особен представител оспорва да се намира в облигационно правоотношение с ищцовото дружество във връзка с покупко-продажбата на електрическа енергия, но с оглед на представеното като доказателство Постановление за възлагане на недвижим имот по изп.д.№20158000400768/2015 г. по описа на ЧСИ с рег.№800 на КЧСИ, в сила от 05.07.2017 г., то изводът който се налага, е че в периода 23.04.2015 г. – 23.10.2016 г., ответникът се е легитимирал като собственик на недвижим имот, находящ се в гр.Б., ул.“П.Г.“ №..., ет...., ап..... и следователно е имал качеството на потребител на електрическа енергия в този обект.

                                Предвид на изложеното, съдът приема, че между страните действително е възникнало облигационно отношение, поради което и отношенията между тях следва да се уреждат по силата на приетите от ищеца ОУ на договорите за продажба на електрическа енергия на „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, одобрени с решение на ДКЕВР №ОУ-013/10.05.2008 г.

                                Доставката на електроенергията е извършвана от ищеца за недвижим имот, находящ се в гр.Б., ул.”П.Г.“ №..., ет..... в периода 23.04.2015 г. – 23.10.2016 г., когато ответникът е бил негов собственик.

                                Според настоящия съдебен състав, от събраните по делото писмени доказателства, подробно обсъдени по-горе, по несъмнен начин се установи възникването на парични задължения на ответника за процесния период, за който са издадени процесните фактури на ищеца, въз основа на редовно водено счетоводство – чл.182 от ГПК. Вземанията по фактурите се основават на реална доставка и потребена електроенергия, без данни за рекламационна претенция на ответника-клиент или за неправилно функциониране на електромера. Съгласно изложеното, стойността на консумацията възлиза на сумата от 244,98 лева, за която сума главният иск е основателен и доказан, ведно с акцесорната претенция за законна лихва, начиная от подаване на заявлението по чл. 410, ГПК – 23.10.2017 г.

                                Основателност на главницата налага извода, че за периода 26.06.2015-22.10.2017 г. ответникът дължи и обезщетение за забавата си, чийто размер възлиза на 55,46 лева, поради което и акцесорната претенция следва да бъде уважена като основателна и доказана по размер.

                                Що се отнася до възражението на процесуалния представител на ответника за липсата на доказателства същият да е бил поканен да заплати сумите по издадените му фактури за консумирана ел.енергия, то съдът намира същото за неоснователно, тъй като в ОУ е регламентиран срока за заплащането им, поради което и след изтичането му не е необходима изрична покана в този смисъл от страна на кредитора.

                                Основателността на исковете налага присъждане направените от ищеца в настоящия процес деловодни разноски, като същите са в общ размер на 825,00 лева, от които 75,00 лева е платената по делото държавна такса, 150,00 лева е юрисконсултското възнаграждение, 150,00 лева е депозита за особен представител и 450,00 лева е възнаграждението за вещи лица.

                                При съобразяване със задължителните указания на ВКС по т.12 от Тълкувателно решение №4/2013 на ОСГТК, в полза на ищеца следва да бъдат присъдени и направените в заповедното производство разноски, които са в общ размер на 75,00 лева.

                                Ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на РС-Бургас и сумата от 50,00 лева, депозит за допълнително възнаграждение на вещото лице.

                                Мотивиран от изложеното, на основание чл.235 от ГПК, Бургаският районен съд

Р Е Ш И:

                           ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл.422 от ГПК, че ответникът Д.Н.Р., ЕГН **********, с адрес ***, дължи на ищеца  „ЕВН България Електроснабдяване” АД, ЕИК..................., със седалище и адрес на управление в гр.П., ул.„Х.Г.Д.” №......, сумата от 244,98 лева /двеста четиридесет и четири лева и деветдесет и осем стотинки/, представляваща стойността на консумирана в обект, находящ се в гр.Б., ул.“П.Г.“ №......., електрическа енергия за периода 23.04.2015 г. – 23.10.2016 г. и сумата от 55,46 лева /петдесет и пет лева и четиридесет и шест стотинки/, представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата в размер на законната лихва за периода от 26.06.2015 г. – 22.10.2017 г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от 23.10.2017 г. до изплащането й, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК с №4722/24.10.2017 г. по ч.гр.д.№7940/2017 г. по описа на Бургаския районен съд.

                                ОСЪЖДА Д.Н.Р., ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на ищеца  „ЕВН България Електроснабдяване” АД, ЕИК............., със седалище и адрес на управление в гр.П., ул.„Х.Г.Д.” №....., сумата от 825,00 лева (осемстотин двадесет и пет лева), представляваща направените в исковото производство съдебно-деловодни разноски.

                                      ОСЪЖДА Д.Н.Р., ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на ищеца  „ЕВН България Електроснабдяване” АД, ЕИК.............., със седалище и адрес на управление в гр.П., ул.„Х.Г.Д.” №......, сумата от 75,00 лева (седемдесет и пет лева), представляваща направените в заповедното производство съдебно-деловодни разноски.

                                ОСЪЖДА Д.Н.Р., ЕГН **********, с адрес ***, да заплати по сметка на РС-Бургас сумата от 50,00 лева /петдесет лева/ - разноски за възнаграждение за експерт.

                                Решението може да бъде обжалвано от страните по въззивен ред пред БОС в 2-седмичен срок от получаване на препис от съдебния акт.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: / п /

 

Вярно с оригинала

Ж. С.