ПРОТОКОЛ
№ 171
гр. Бургас, 17.09.2024 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на седемнадесети
септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Светла М. Цолова
Членове:Петя Ив. П.а Дакова
Яни Г. Гайдурлиев
при участието на секретаря Елена П. Георгиева
и прокурора М. Ан. Д.
Сложи за разглеждане докладваното от Яни Г. Гайдурлиев Въззивно
наказателно дело от общ характер № 20242000600163 по описа за 2024
година.
На именното повикване в 10:00 часа се явиха:
Апелативна прокуратура - Бургас се представлява от прокурор
М. Д.
Жалбоподателят подсъдим П. Б. П., редовно призован, се явява
лично и с упълномощените си защитници адв. Г. Н. и адв. С. К. от АК –
Бургас.
Страните поотделно ЗАЯВЯВАТ, че нямат искания за отводи за
състава на съда, на прокурора и на секретаря.
По даване ход на делото:
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.
АДВ. Н.: Да се даде ход на делото.
АДВ. К.: Да се даде ход на делото.
ПОДСЪДИМИЯТ П. П.: Съгласен съм да се разгледа днес
делото.
След като се запозна с материалите по делото и изслуша
1
становищата на страните, съдът намира, че са налице изискванията на
процесуалния закон за разглеждане на делото в настоящото съдебно заседание,
поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
Съдията докладчик докладва делото.
ПРОКУРОРЪТ: Няма да соча нови доказателства, нямам
доказателствени искания.
АДВ Н.: Няма да сочим нови доказателства.
АДВ. К.: Няма да сочим нови доказателства.
ПОДСЪДИМИЯТ П. П.: Няма да соча нови доказателства.
По доказателствата съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРОЧИТА приложените по делото писмени доказателства.
ПРИКЛЮЧВА събиране на доказателствата и съдебното следствие.
ДАВА ХОД на съдебните прения.
ПРОКУРОРЪТ: С жалбата се оспорва първоинстанционната
присъда, с която подсъдимият П. е признат за виновен в извършване на
престъпление по чл. 255 от НК, освободен от наказателна отговорност по реда
на чл. 78а от НК и му е наложено административно наказание глоба в размер
от 2500 лева. Претендира се оправдателен диспозитив, тъй като се оспорват
фактическите и правни изводи на съда.
Считам жалбата за неоснователна. Поддържам изцяло
обвинителната теза и смятам постановения съдебен акт за напълно обоснован
и законосъобразен. Мотивите към постановената присъда са пълни, точни,
ясни, съдържащи всички необходими реквизити, касаещи изложението на
приетите за установени фактически обстоятелства, както и пълен анализ на
доказателствата, които ги обосновават и ги определят като обективни.
2
Съставомерността по чл. 255 от НК намирам за установена.
Събраните по делото доказателства установяват по безспорен начин, че
подсъдимият П. през периода септември 2016 г. - 07.03.2017 г., при
продължавано престъпление и при условията на посредствено
извършителство, като управляващ и представляващ данъчно задължено лице
„РВР Комерс“ ЕООД, е използвал документи с невярно съдържание - 2
данъчни фактури, а именно - данъчна фактура № 3 от 27.09.2016 г. и данъчна
фактура № 11 от 30.01.2017 г. и двете за неосъществени реално сделки, в
резултат на което е приспаднат неследващ се данъчен кредит в особено големи
размери.
По начина на създаване на обстоятелствата, на намиране и
определяне на неговия управител - свидетелят К. Ц. – дружеството „Дийлс
плюс“ ЕООД, издателят на тези две фактури, е типичният случай на
дружество от категорията на така наречените „кухи фирми“ – израз придобил
както гражданственост, така и легитимност в съдебните актове, включително
и на върховна инстанция и означава, че са фирми, които се създават без
съдържанието, намерението и възможността да извършват реално дейност, за
каквато формално съществуват, а единствено и само с цел да създават
документи с невярно съдържание, които да се използват пред данъчната
администрация и да придават достоверен вид за извършвана дейност, която да
се ползва от данъчните облекчения. „Дийлс плюс“ ЕООД няма
административен адрес, няма електронен сайт, няма телефон за връзка, липсва
изобщо информация за извършването на каквато и да било реална дейност,
няма каса, няма счетоводно обслужване. В този смисъл, освен
обстоятелствените показания на свидетеля К. Ц., напълно основателно и
обективно ползващи се с пълен кредит на доверие от страна на съда, тъй като
кой друг, ако не той като управител на дружеството е запознат с реалната му
дейност и обстоятелства по създаването и функционирането й, са от значение
и доказаните факти, които установяват липсата на дълготрайни материални
активи, липсата на каквато и да било материална, техническа и кадрова
обезпеченост на дружеството за извършване на декларираната дейност,
създаване на фалшива трудова история чрез регистрирането на 28 броя
трудови договора на лица, от които обаче 24, които всички те разпитани
надлежно, никога не са работили в това дружество, защото някои са били
извън страната, други в арест, трети на друго работно място, както и
създаването на банкови сметки и трансфер на суми за един и същи ден между
двете дружества „Дийлс плюс“ ЕООД и „РВР Комерс“ ЕООД, който обаче е
формален и привиден, тъй като сумите от изпращача са изтегляни в деня на
внасянето им от него и усвоявани по други направления. С други думи и
накратко казано, строително-монтажните работи и дейности на обекта, са
били извършвани безспорно, факт е и самата сграда, обектът е завършен и по
това спор няма, но голямото „но“ касае въпросът дали това е било сторено от
„Дийлс плюс“ ЕООД и след като отговорът е категорично „не“, резонно
следва и допълнението, че издадените от това дружество две фактури са с
3
невярно съдържание и не е следвало да бъдат издавани и ползвани,
следователно и претендираният от данъчно задълженото лице данъчен
кредит, е напълно необоснован и незаконосъобразен.
Овен разпитаните десетки свидетели и писмените доказателства,
от съществено значение за правилното решаване на делото са и извършените
по делото основна и допълнителна съдебно-счетоводна експертиза, чиито
ясни, пълни и компетентно представени анализи и заключения изцяло
кореспондират с целия доказателствен материал и обосновават извода за
осъществена данъчна измама.
По повод въпроса поставен относно представените съдебни актове
от административни производства. Макар че е пределно ясно, все пак да се
напомни, че правилата заложени в Тълкувателно решение на ОСНК № 1/2009
г. определят автономност на наказателното производство и преценка на
доказателствата по него, събрани със средствата и способите на НПК и
процедурата и резултатът от административното производство не обвързва
наказателното, независимо от знака му на развитие - в полза или вреда на
данъчно задълженото лице. Оспорва се от защитата доколко това правило е
приложимо относно административното съдопроизводство и колизията, която
се поражда с постановените при него съдебни актове. Понастоящем безспорен
е фактът на противоречие между тях, но аз поддържам тезата за независимост
и паралелност на наказателното производство и възможността чрез легалните
процесуални способи да бъде твърдяна, доказана и обоснована друга
фактическа и правна рамка. Всъщност тази колизия на гражданско или
административно и наказателно правосъдие, не е първата или единствената в
този случай, факт е наличието на такава и в случаите например на
транспортни престъпления, трудови злополуки, застрахователни измами. За
разлика от чл. 300 от ГПК, който определя изрично задължителната сила за
гражданския съд на влязлата в сила наказателна присъда, а също в този смисъл
изрично трябва да се спомене и чл. 413 от НПК, който определя
задължителната сила на актовете на наказателния съд, както и чл. 302 от ГПК,
който пък определя задължителната сила за гражданския съд на влязлото в
сила административно решение, то принципът на чл. 14, ал. 2 от НПК
изрично изключва предварително определената сила на доказателствата и
средствата за тяхното установяване. Доказването на деянието и авторството
следва да се извършва единствено и само по реда и средствата на НПК, след
преценка на всички събрани по този ред доказателства. В настоящия
наказателен процес е проведено обективно, всестранно и пълно разследване
на фактите, по начин и средства, отличаващи се количествено и качествено от
способите, които се използват в административносъдебното производство.
Изследвани са въпросите от обективната и субективна характеристика на
престъпен състав, каквито не са били и естествено не са могли да бъдат
предмет на изследване със съдебния акт. Затова и актовете от
административното и административносъдебното производства резонно са
приобщени като писмени доказателства по наказателното дело, техният факт
4
не се оспорва, но оценката им за тяхното значение за изхода на делото не е
предопределена и е резултат винаги на по-всеобхватен доказателствен анализ,
отколкото директно и тяхното приобщаване.
Извършеният доказателствен анализ, фактическите и правни
изводи като обективни и коректни на цялостния доказателствен материал,
намирам, че следва да бъдат споделени напълно.
Факт е и демонстрирана добросъвестност от страна на
подсъдимия, който е възстановил изцяло дължимите стойности и лихви,
поради което се е ползвал и от привилегията на по-леко наказуемия състав, а
оттам и от възможността и на чл. 78а от НК, определеният размер от 2500 лева
наказание е повече от справедлив, затова считам, че присъдата следва да бъде
потвърдена изцяло.
АДВ. К.: Уважаеми апелативни съдии, моля Ви да постановите
съдебен акт, с който да отмените обжалваната присъда, като на първо място,
ще Ви помолим да споделите аргументите на защитата, че обвинителният акт
не отговаря на императива на чл. 246 от НПК и на това основание да върнете
делото на прокурора за изготвяне на нов обвинителен акт.
Пред първоинстанционния съд ние на два пъти сме излагали
аргументи в тази насока, веднъж в хода на разпоредителното заседание и
веднъж в хода на съдебните прения. Ние продължаваме да твърдим, че в този
обвинителен акт липсва фактологично описание на деятелността на
подсъдимия П. по всеки един от признаците от обективната и субективната
страна на престъплението. Следвайки хронологията на обвинителния акт, ние
сме посочили на колко места обвинението твърди, че деянието е извършено по
неустановен начин или П. е кореспондирал с неустановени лица. Веднага
искам да направя една препратка и към съответствието на мотивите към
първоинстанционната присъда, която ние обжалваме, с разпоредбата на чл.
305, ал. 3 от НПК, а именно дали първоинстанционният съд е дал отговор на
всички наши възражения, на първо място, за съответствието на обвинителния
акт. В мотивите си съдът се е задоволил да каже, че в хода на
разпоредителното заседание той бил отговорил на нашите възражения и с това
мотивите се изчерпват. Само че в хода на разпоредителното заседание ние
имахме една малко по-различна насоченост на нашите възражения, като там
основният акцент, който разбира се ние и сега поддържаме е, че в
обвинителния акт не се сочат нормите от ЗДДС, които фактически са били
нарушени, както се твърди от П.; че различните правни норми предполагат
различно фактическо поведение, което следва да бъде преценявано на чисто
наказателноправна плоскост.
Вторият ни аргумент в хода на разпоредителното заседание беше
именно тази фактологична липса, но в хода на съдебното заседание, следвайки
хронологията на обвинителния акт, ние поставихме и редица други въпроси,
5
като примерно – твърди се в обвинителния акт, че става въпрос за
посредствено извършителство. Ние си позволихме да насочим вниманието на
първоинстанционния съд към обстоятелството, че в обвинителния акт
всъщност не се дава отговор - кое е лицето, посредством което се извършва
това деяние. То има и правно, има и фактическо значение, защото това лице
трябва да е наказателно неотговорно, за да може да говорим за посредствено
извършителство. Но, има и фактологично значение. В крайна сметка кое е
лицето, на което П. е предал тези две фактури и дали всъщност П. ги е предал
тези две фактури. Тук има крещяща липса на фактология. За съжаление
Бургаският окръжен съд на тези наши възражения не даде отговор. За това ние
твърдим, че тук ние сме изправени пред пълна липса на мотиви по това наше
възражение.
Когато говорим по-нататък за несъответствието на мотивите на
императива на закона, разбира се, аз ще се въздържа да следвам хронологично
мотивите, но не мога да не насоча Вашето внимание примерно към страница 5
от тези мотиви, абзац втори, където абсолютно безкритично се възпроизвежда
твърдението в обвинителния акт, че видите ли, П. намерил начин да бъдат
извършени тези строително-монтажни работи от лица, на които да плати, ама
видите ли, без ДДС. Тук отново е останало без всякакво обсъждане нашето
възражение за това, че П. е управител по това време не само на това търговско
дружество, като той е управител на още няколко търговски дружества; че не
само това търговско дружество, но и другите търговски дружества изпълняват
множество строежи по това време; че за това П. е създавал щатна и
организационна обезпеченост на тези дружества, в които всяко едно лице да
има своята отговорност – административен директор, който се занимава с
приемане на обработка на офертите, със сключването на договорите,
технически изпълнители, които контролират това изпълнение, технически
изпълнител, който се грижи за намирането на работната ръка. Този аргумент е
относим и по-натам за почти всяка една част от мотивите на съда, така че
липсва отговор за това наше възражение да получим ние задоволително
обяснение, кои са фактологичните действия от страна на П. и което е
изключително важно, императивът на закона предвижда, че всеки един извод
на съда следва да бъде обоснован от доказателствената съвкупност и съдът
следва да даде обяснение кой е доказателственият източник, въз основа на
който мотивира своите изводи. Аз разбирам затруднението на съда. Такива
доказателствени източници липсват. За това съдът удобно е възпроизвел
предположенията на прокуратурата, които почиват на някаква житейска
логика, но тази житейска логика не винаги съответства на обективната
действителност и за това обвинението следва да доказва посредством
способите на НПК всяко едно от своите твърдения. Наистина ще прескоча тук
предположенията – „по неустановен начин“, „неустановено лице“, те са на
десетки места.
Ще си позволя да кажа още нещо, когато говорим за мотивите на
първоинстанционния съд. Тук имаме едно обстоятелствено и хронологично
6
изброяване на доказателствените източници, в което няма нищо лошо.
Въпросът е, че тези доказателствени източници не са обсъдени, това е
проблемът на този съдебен акт, а тогава, когато са обсъдени, то това е сторено
половинчато и без да съответства на императива на закона. Ще си позволя да
дам два примера, на страница 16 - съдът дава вяра на показанията на
свидетеля К. Ц., дадени непосредствено в съдебно заседание, както и на
показанията му прочетени по реда на чл. 281, ал. 3, вр. ал. 1, т. 1 НПК. За да
бъдат прочетени на това основание, това предполага, че има някакви
противоречия в тези показания и ако има противоречия, тези противоречия
следваше да бъдат обсъдени в мотивите на този съдебен акт, за да разберем и
ние на коя част от тези показания се дава вяра, на коя част не се дава вяра.
Общо взето същото е положението и със свидетеля Х. Ц. и там се констатират
противоречия, огласяват се тези показания, но не се дава отговор от страна на
съда, на коя част от тях се дава вяра, на коя част не се дава вяра.
Така че тази моя критика към мотивите към първоинстанционния
съдебен акт сами по себе си предполагат искане за отмяна на
първоинстанционния акт и връщане на делото на първоинстанционния съд,
разбира се ако не уважите първоначално направеното искане.
Друг е въпросът, че ако приемете становището ни, че нито в
обвинителния акт, нито в мотивите към присъдата са описани фактологично
необходимите обстоятелства, за да се прецени дали е осъществен състав на
престъпление от обективна и субективна страна, то тогава би следвало да
споделите нашето становище, че П. Б. П. следва да бъда оправдан. Това би
довело до саниране на всички недостатъци, за които до този момент говорим.
Няма как да не кажа, че има още една алтернатива. Факт е, че в
хода на съдебното следствие П. възстанови дължимите суми с лихвите, а
деянието е довършено на 07.03.2017 г. Т.е. на 07.09.2024 г. е изтекла
абсолютната погасителна давност по по-леко наказуемия състав от
престъплението. По наше мнение и съобразно практиката на ВКС, това налага
да се постанови решение, с което той макар и да бъда признат за виновен, да
не бъде наказван. Така че аз ще Ви помоля да прецените и това наше трето
алтернативно искане.
АДВ. Н.: Уважаеми апелативни съдии, моля да се произнесете със
съдебен акт, с който отмените първоинстанционната присъда като
неправилна. Изцяло поддържам изразеното становище от колегата К., като
също считам, че делото следва да бъде върнато на първоинстанционния съд
или както той посочи – на обвинението, тъй като са налице предпоставките по
чл. 335, ал. 2 от НПК, вр. чл. 348, ал. 3 НПК. Освен за недостатъците както на
самия обвинителен акт, които впоследствие са пренесени и в
първоинстанционния акт, съдът считам, че пропусна да се произнесе по
наведени от нас възражения и ще се спра съвсем накратко.
7
В мотивите си БОС посочва, че от субективна страна деянието
било извършено при условия на пряк умисъл, като се позовава на решение на
ВКС, което сочело, че за да е налице умисъл за данъчно престъпление, било
необходимо наличие на задължение за внасяне на ДДС, т.е. знание за
приходната част в баланса на фирмата на данъчно задълженото лице, както и
че правото на данъчен кредит реално не е възникнало поради несъществуване
на предоставените сделки. Добре, той цитира, но след това абсолютно
бланкетно и декларативно заявява: „Подсъдимият П. П. в качеството си на
управител на „РВР Комерс“ ЕООД е знаел, че не са налице реални договорни
отношения за извършване на СМР между управляваното и представлявано от
него дружество „РВР Комерс“ ЕООД и „Дийлс плюс“ ЕООД, и е знаел, че
двете фактури, с които се е снабдил, не отразяват доставка на услуга,
осъществена от „Дийлс плюс“ ЕООД. От къде и въз основа на какви
доказателства съдът прави тези изводи, абсолютно не е ясно. Няма нито едно
доказателство събрано в тази посока, точно напротив, както колегата К. се
спря, подсъдимият П. никога пряко не се е занимавал нито с този договор,
нито е контролирал, нито е наблюдавал. Той като управител е видял един
чисто готов резултат, а именно извършени СМР. Няма нито едно свидетелско
показание, което да свързва, включително и на свидетеля Ц., тази деятелност
на очевидно некоректния доставчик „Дийлс плюс“ ЕООД със знание или
някаква деятелност на подсъдимия П..
Също така, повдигнали сме няколко правни въпроса, като
Бургаският окръжен съд съвсем формално, частично е отговорил на част от
тях, като се е позовал на Тълкувателно решение № 1 на ВКС, по тълкувателно
дело № 1/2009 г., отхвърлил е възражението, че това дело касае само
отношението между административното производство и наказателния процес,
а не съдебното производство по обжалване на ревизионния акт и
инстанционния контрол. Имаме произнасяне, дали е правилно или не, това е
преценка съответно на съда. В същото време обаче е пропуснал да посочи по
какъв начин е преодолял конкуренцията между двете съдебни производства и
колизията на съдебните актове. Не е спорно, че с решение на Върховния съд е
прието, че „РВР Комерс“ ЕООД, чийто законен представител е подсъдимият
П., не дължи данъци за инкриминираните периоди и законосъобразно е
приспаднал данъчен кредит по инкриминираните фактури, издадени на
„Дийлс плюс“ ЕООД. Т.е. не е налице дължим данък. В днешното съдебно
заседание държавното обвинение се спря на този въпрос, като обаче се спря от
едната гледна точка, като цитира правни норми, които касаят значението на
актовете, издадени в наказателното производство по отношение на
гражданско и административно производство, но пропусна, че законодателят е
предвидил и обратната сила. Няма празнота в законодателството. Налице са
категорични разпоредби, а именно чл. 177 от АПК и чл. 297 от ГПК. Първата
норма е наименувана „Действие на съдебното решение“, която предвижда, че
решението има сила за страните по делото. Едновременно обаче с това
изрично регламентира - ако оспореният акт бъде отменен или изменен,
8
решението има действие по отношение на всички, т.е. отмяната на
административния акт има действие по отношение на всички и никъде не е
изключено държавното обвинение или наказателния съд. Респективно
нормата на чл. 297 от ГПК, приложима по силата на изричната препратка на
чл. 144 от АПК, наименувана - „Зачитане на решението“, има почти идентичен
текст. Влязлото в сила решение е задължително за съда, който го е постановил
и е за всички съдилища, учреждения и общини в Република България.
Аз съм изтъкнала и само ще цитирам решенията, че по този
въпрос има формирана вече практика на ВКС, като Решение № 247/2012 г. по
н.д. №768/2012 г., Решение № 295/2009 г. на ВКС по н.д. № 230/2009 г., където
категорично наказателният съд и то точно по приложението на чл. 255 - 257 от
НК заявява, че е неудачно позоваването на ТР № 1/2009 г., защото тази правна
позиция не държи сметка между съществената разлика на заключенията на
административен орган, от една страна и влязло в сила съдебно решение, от
друга и не съобразява приложението на чл. 177 от АПК и чл. 297 от ГПК.
Налице е практика, аз съм я цитирала и на Софийски апелативен съд, който
също категорично застъпва становището, а то няма как в една държава, в
която държим да сме правова, да има колизия между съдебни актове и
незачитане на съдебни актове. Този въпрос за колизията на предложението и
значението на съдебния акт на Административния съд, изцяло е убягнал в
мотивите на първоинстанционния съд.
Също така, по отношение на обоснованото ни твърдение за
несъставомерност на деянието, което сме развили предвид правната природа
на данъка и липсата на данъчно задължение като данък, на това ни
възражение бланкетно е отговорено, че е неоснователно, абсолютно
безмотивно. Това всъщност бяха трите точки, на които бих желала да се спра
и се присъединявам изцяло към искането на колегата К., първо, за връщане на
делото, за оправдаване на подзащитния ни или за прекратяване на
наказателното производство.
СЪДЪТ ДАВА ПРАВО НА ЛИЧНА ЗАЩИТА НА
ПОДСЪДИМИЯ П. Б. П.: Присъединявам се към становището на моите
защитници. Считам се за невинен. Искам да кажа, че според мен нещата са
много прости. Както и прокурорът каза, сградите са построени, материалите
са вложени. Аз съм бил управител на фирмата - да, но лично не съм общувал с
тези фирми, тъй като към момента съм имал десетки обекти и десетки такива
фирми, с които съм работил. А общо взето цялото дело се върти около това за
„Дийлс плюс“, но аз няма как да съм отговорен за действията на „Дийлс
плюс“, за това дали са си водили счетоводството и какво са правили. В общи
линии това е, което искам да кажа. Платено е всичко, така че се считам за
невинен. Искам съдът да се произнесе в този смисъл, независимо от изтеклата
или не погасителна давност, за това дали съм виновен или не.
9
Реплика на ПРОКУРОРА: Ако разрешите, само едно изречение
във връзка с давността, защото е нещо ново, поне за мен. Искам само да
отбележа това, че ал. 4 на чл. 255 НК според мен не е правната норма, която
определя престъплението по смисъла на чл. 9, ал. 1 от НК, а относно
престъплението по чл. 255 НК, това са от ал. 1 до ал. 3, които имат значение
при определяне въпроса за давността. Ал. 4 е една привилегия, която има
отношение единствено и само във връзка с последващото развитие на
наказанието, което следва да бъде определено.
Реплика на АДВ. К.: Бих могъл да цитирам решение на съдия Г.
З. по идентичен случай, едно към едно. Тя казва: „В този случай за това се
постановява решение, с което се признава за виновен, но не се наказва“. В този
смисъл беше моето искане. В тази връзка цитирам и Решение № 60197 от
03.02.2022 г. на ВКС по н.д. № 781/2021 г. на III н.о.
Съдът ПРИКЛЮЧВА съдебните прения.
ДАВА ПРАВО НА ПОСЛЕДНА ДУМА НА ПОДСЪДИМИЯ П.
Б. П.: Считам се за невинен и разчитам на оправдателна присъда.
Съдът се оттегля на тайно съвещание.
Съдът след тайно съвещание, счете делото за изяснено и обяви на
страните, че ще произнесе решението си в предвидения от закона срок, за
което съгласно чл. 340, ал. 2 от НПК, ще се съобщи писмено на страните.
Протоколът е изготвен в съдебно заседание.
Заседанието приключи в 10.40 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
10