Решение по дело №1090/2009 на Районен съд - Царево

Номер на акта: 65
Дата: 23 юни 2009 г. (в сила от 11 септември 2009 г.)
Съдия: Румен Николов Йосифов
Дело: 20092180101090
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 27 май 2009 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

№:         65                            23.06.2009г.                            гр.Царево,

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Царевският районен съд,                                                     граждански състав

На двадесет и трети юни,                                     две хиляди и девета година

В публично заседание в следния състав:

Председател:…Р.Й.

Членове:…..................................

Съдебни заседатели:…..............

Секретар: Н.С.

Прокурор:

като разгледа докладваното от Р.Й. *** по описа за 2009год., за да се произнесе взе пред вид следното:

 

 

Производството по делото е по реда на чл.12 и сл. от Закона за защита срещу домашното насилие (ЗЗДН) и е образувано по молбата на А.Н. Сотирова за издаване на заповед, с която да бъдат наложени мерки за защита срещу упражненото домашно насилие спрямо нея от съпруга й Д.Н.С..

В молбата се съдържат твърдения, че на 16.05.2009г. ответникът е упражнил физическо насилие върху молителката. Твърди се, че ответникът и друг път се е държал по този начин.

В съдебното заседание, молителката лично и чрез своя пълномощник адв.Атанас Петров, поддържа изнесеното в молбата и моли съда да издаде заповед, с която да наложи мерки за защита – задължаване на съпругът й да се въздържа от извършване на домашно насилие, отстраняването му от съвместно обитаваното жилище за срок от една година, забрана на съпруга да доближава жилището, местоработата и местата за социален отдих за срок от една година, определяне местоживеене на децата при молителката за срок от една година.

Ответникът Д.Н.С., редовно уведомен, не се явява пред съда и не изразява становище по молбата.

Царевският районен съд, като взе предвид становищата на страните, събраните по делото доказателства, преценени по отделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното :

Съгласно писмените доказателства и заявеното от молителката – те са съпрузи от 1992г. От това съжителство са придобили две деца, съответно на 15 и 5 години. Молителката заявява пред съда, че на 16.05.2009г. сутринта, след направена от нея проверка за пореден път е намерила карта за мобилен телефон, от която е установила, че ответникът е разговарял с друга жена, с която поддържа извънбрачна връзка. Съпругът започнал да я лъже и да се оправдава, а след възникналия скандал, започнал да я бие с юмруци и ритници пред двете деца. От побоя молителката е получила следните наранявания, видно и от представеното съдебно-медицинско удостоверение № 224/2009г. – кръвонасядания на лицето в ляво и в лявата гръдна половина, драскотини по шията и ръката. Децата били силно шокирани от поведението на баща си и от нанесения над майка им побой.

Молителката депозира пред съда и декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗДН за осъщественото спрямо нея домашно насилие от съпруга й Д.С..

 

Съдът намира молбата за допустима, тъй като същата е подадена в срока по чл.10, ал.1 от ЗЗДН – едномесечен срок от акта на насилие. След преценката и анализа на събраните по делото доказателства, се налага извод за основателност на същата. Събраните данни сочат на осъществено спрямо молителката домашно насилие от Д.С. по смисъла на закона. Съгласно чл.2 от ЗЗДН, домашно насилие е всеки акт на физическо, психическо или сексуално насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личната свобода и на личния живот, извършено спрямо лица, които се намират или са били в семейна или родствена връзка, във фактическо съпружеско съжителство или които обитават едно жилище. От данните по делото и изявленията на молителката, които не се оспорват от ответника, се установява, че ответникът Д.С. е установил едно агресивно поведение спрямо съпругата си – нанесъл й е удари с юмруци и ритници пред двете деца, което не може да бъде оправдано, въпреки, че по делото се установи, че и съпругата е имало поведение което може да се квалифицира като психическо насилие – извършвала е проверки на телефона на молителя. Интензитетът на извършеното насилие от съпруга Д.С. обаче е с по-висока степен, тъй като той е използвал физическото си превъзходство и е упражнил физическо насилие, чрез нанесения побой. Налице са предпоставките за предприемане на мерки за защита на молителката по смисъла на ЗЗДН.

Според съда поисканата първа мярка от молителката – задължаване на съпругът да се въздържа от извършване на домашно насилие, не отговаря по своя интензитет на извършеното насилие спрямо нея. На ответника следва да бъде наложена по-тежката поискана мярка, като той следва да бъде отстранен от съвместно обитаваното жилище на страните за срок под средния предвиден в закона, а именно  четири месеца. За да определи този срок на мярката съдът взе предвид, както вида на упражненото насилие – касае се за физическо насилие, така и заявеното от молителката пред съда, че съпругът й и пречи да дава жилището им под наем на почиващи, което не е свързано с упражняването на насилие. Отстраняването на молителя от съвместно обитаваното жилище включва в себе си и забрана на съпруга да доближава това жилище, а досежно забраната към него да доближава местоработата и местата за социални контакти, тази мярка не може да бъде наложена, защото към настоящия момент молителката не се установи да работи, а местата за социални контакти не бяха точно конкретизирани. Във връзка с обстоятелството, че съпругът ще бъде отстранен от съвместно обитаваното жилище, следва да бъде уважена и последната поискана от молителката за същия срок – определяне на местоживеене на децата при молителката

Съдът счита, че налагането на тези мерки най-точно съответства на проявеното физическо насилие от страна на ответника. В тази връзка едно просто предупреждение срещу ответника няма да го мотивира към правомерно поведение.

На ответникът следва да бъде наложена и глоба в размер под средния предвиден в закона – чл.5, ал.3 от ЗЗДН, а именно 400лв.

На основание чл.11, ал.2 ЗЗДН, съдът определи държавна такса за производството в размер на 50лв., която следва да бъде заплатена от Д.С..

С оглед на изложеното и на основание чл.15, вр.чл.16, ал.1, вр.чл.5 от ЗЗДН, Царевският районен съд

 

 

РЕШИ:

 

 

     НАЛАГА мярка за защита на А.Н. Сотирова, ЕГН-********** *** 7, срещу осъществено спрямо нея  домашно насилие от съпруга й Д.Н.С., ЕГН-**********, като: ОСТРАНЯВА Д.Н.С. от съвместно обитаваното от тях жилище, находящо се в гр.Приморско, ул.Странджа 7, за срок от четири месеца, считано от днес; ЗАБРАНЯВА на Д.Н.С. през този период да доближава това жилище; ОПРЕДЕЛЯ децата на А.Н. Сотирова и Д.Н.С., да живеят с майка си за срок от четири месеца.

ОСЪЖДА Д.Н.С. да заплати глоба в размер на 400лв. (четиристотин лева), както и 3 (три) лева за служебно издаване на изпълнителен лист.

            ОСЪЖДА Д.Н.С. да заплати на Районен съд–Царево сумата от 50лв. за държавна такса.

            Да се издаде  Заповед  по чл. 15 ал.2 ЗЗДН, като предупреждава Д.Н.С. за последиците от неизпълнението на заповедта по чл.21 ал.2 от ЗЗДН.

            Заповедта подлежи на незабавно изпълнение.

            Указва на РУМВР-Приморско да следи за изпълнението на заповедта.

            Решението може да бъде обжалвано пред Бургаския окръжен съд в 7-невен срок от връчването му.

            Обжалването не спира изпълнението на заповедта.

 

 

СЪДИЯ :