О
П Р Е
Д Е Л
Е Н И Е
№ 602 13.02.2020 г. град Бургас
БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, I-ви въззивен граждански състав, на тринадесети февруари
през две хиляди и двадесета година, в закрито
заседание в следния състав:
Председател: Мариана Карастанчева
Членове: 1. Пламена Върбанова
2.мл.с.
Марина Мавродиева
Секретар:
Прокурор:
Като
разгледа докладваното от младши съдия Марина Мавродиева въззивно гражданско
дело № 398 по описа за 2020 година на Окръжен съд Бургас и за да се произнесе
взе в предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е въз
основа на въззивна жалба, подадена от Главна дирекция „Пожарна безопасност и
защита на населението“ на МВР, представлявана от Гл. комисар Николай Н. –
Директор чрез ст.юрисконсулт Татяна Стойкова (пълнм. л. 20) с адрес за връчване:
гр. Бургас, ул. „Александър Велики“ № 37Б, РДПБЗН - Бургас против Решение № 3416/05.12.2019г.
по гр.д. № 7014/2019г. по описа на РС Бургас, с което съдът е осъдил Главна
дирекция “Пожарна безопасност и защита на населението“ МВР ДА ЗАПЛАТИ на И.В.С.
сумата от 1653.63лева/ хиляда шестстотин петдесет и три лева и шестдесет и три
стотинки/ представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен
извънреден труд за периода 01.07.2016г. до 30.06.2019г. - разликата между
положения нощен труд и преизчисления в дневен такъв с коефициент 1.143, ведно
със законна лихва върху главницата от датата на предявяване на иска –
20.08.2019г. до окончателното изплащане и Е ОСЪДИЛ Главна дирекция “Пожарна
безопасност и защита на населението“ МВР ДА ЗАПЛАТИ на И.В.С. сумата от 360.00лева /триста и шестдесет
лева/ разноски по водене на производството за адвокатско възнаграждение, КАКТО
И Е ОСЪДИЛ Главна дирекция “Пожарна безопасност и защита на населението“ МВР на
основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на РС гр. Бургас сумите от
200.00лева/ двеста лева/ за изготвената експертиза и 66.15лева /шестдесет и
шест лева и петнадесет стотинки / държавна такса.
Жалбоподателят счита решението за неправилно и
необосновано. Сочи, че Наредба № 812 lз-407 от 11.08.2014 г. предвиждала
правило за превръщане на нощните часове в дневни за разлика от Наредба №
8121з-592/25.05.2015г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016г., както и че Наредба №
812 lз-407 от 11.08.2014 г. е запазила действието си след постановеното решение
по адм. дело № 5450/2016 г. на ВАС до приемането на новата Наредба № 8121з-776
от 29.07.2016 г. и била действаща през четири дни от исковия период. Счита, че
основаната грешка на съда се състои в допускането на субсидиарно прилагане на
Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, тъй като общата
уредба на трудовите правоотношения била неприложима към служебните правоотношения
на държавните служители, назначени по чл. 142, ал. 1, т. 1 ЗМВР, какъвто е и
ищецът. Счита, че видът и условията за заплащане на възнаграждение, натурални
престации и работното време на държавните служители в МВР са предмет на
подробна уредба в глава XV, раздел VI и VII
от ЗМВР (отм.), както и в глава VII, раздел VI и VII ЗМВР (обн., ДВ, бр.
53
от 27.06.2014 г.). Съпоставя се действалата нормативна уредба като се прави
извод, че изброяването на видовете допълнителни
възнаграждения в ЗМВР е изчерпателно. Излага становище, че в ЗМВР препраща към
Кодекса на труда само в изрично определени разпоредби, като редът на полагане,
отчитане и заплащане на нощен
или извънреден труд
е уреден в ЗМВР и препращане към
КТ по тези елементи на служебните правоотношения на служителите няма. Счита, че предвиждането
в Наредба № 8121з-407 за преизчисляване на часовете нощен труд към дневни не
била в съответствие със ЗМВР, поради което със следващите Наредба №
8121з-592/25.05.2015г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016г. правилото липсвало.
На следващо място намира, че неправилно е приложена разпоредбата на чл. 9, ал.
2 НСОРЗ, тъй като продължителността на нощния труд съгласно чл. 187, ал. 3 ЗМВР
била осем часа. Съгласно чл. 187 ЗМВР нормалната продължителност на дневното
работно време на държавните служители било 8 часа, а положения през нощта труд
8 часа за всеки 24-часов период, поради което съотношението на нормалната
дневна продължителност на работното време към нормалната продължителност на
нощния труд по ЗМВР е 8часа : 8 часа, което е равно на коефициент 1, а не както
по КТ 1,143. За държавните служители по ЗМВР положения нощен труд не се
трансформирал в дневен, а се заплащал по 0,25 лева на час съгласно Заповед №
8121з-791/28.10.2014г. на Министъра на МВР. В този смисъл била и докладна
записка № 8121р-20714/30.04.2015г. от Дирекция „Правно-нормативна дейност“ в
МВР. Позовава се на съдебна практика и правна консултация на проф. Мръчков,
която представя в приложение за сведение. Поддържа, че липсва полагане на
извънреден труд. Счита, че постановеното от РС решение получените при
преизчисление часове да се заплащат като извънреден труд поставя в
по-неблагоприятно положение работещите по трудови правоотношения спрямо
служителите, чиито служебни правоотношения са регламентирани от ЗМВР и че се нарушава
принципа на йерархията на нормативните актове. Счита, че неправилно е
кредитирано заключението на вещото лице. Излага съображения, че в платежните
ведомости е начислен нощен труд положен по график в рамките на месечната норма,
положен по график над месечната норма и положен по заповед, но тези обстоятелства
не били отчетени от вещото лице по извършената съдебно - счетоводна експертиза.
Поддържа, че съдът е приел като доказателство СИЕ с манипулативен резултат,
като не е отчел, че част от положения нощен труд вече е бил заплатен на ищеца
като извънреден труд. Относно присъдените лихви заявява, че поддържа
становището, изразено в писмения отговор.
Въззивникът моли
съда да отмени обжалваното решение и да отхвърли изцяло предявените искове. В
случай, че не се отхвърли изцяло исковата претенция, то моли при постановяване
на решението да се вземе предвид, че през периода 01.01.2018г.-17.07.2018г.
трудът на работещите по КТ при сумирано изчисляване на работното време е
отчитан без превръщане на нощните часове в дневни съгласно редакцията на чл. 9г
през този период от Наредба за работното време, почивките и отпуските (обн. ДВ
бр. 41/2017). Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение
на насрещната страна. Претендира за присъждане на направените по делото
разноски и юрисконсултско възнаграждение в минимален размер. Няма
доказателствени искания. Моли делото да се гледа в негово отсъствие.
В срока по чл.
263, ал. 1 ГПК по делото е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от
въззиваемия С. чрез адвокат И.К. (пълнм.л. 8 от първа инстанция за
представителство пред всички инстанции), с който оспорва въззивната жалба като
неоснователна. Излага доводи в подкрепа на първоинстанционното решение. Намира
същото за правилно, законосъобразно, съобразено със събраните по делото
доказателства и при липса на допуснати процесуални нарушения. Претендира
разноски. Няма искания по доказателствата.
Въззивната жалба е
подадена в срок, от легитимирана страна, насочена срещу подлежащ на обжалване
акт, внесена е дължимата държавна такса, поради което е редовна и допустима и
следва да се внесе за разглеждане в открито съдебно заседание.
Така мотивиран ОС
Бургас
О П Р Е Д Е Л И:
ДОКЛАДВА въззивна
жалба, подадена от Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на
населението“ на МВР, представлявана от Гл. комисар Николай Н. – Директор чрез ст.юрисконсулт
Татяна Стойкова с адрес за връчване: гр. Бургас, ул. „Александър велики“ № 37Б,
РДПБЗН - Бургас против Решение № 3416/05.12.2019г. по гр.д. № 7014/2019г. по
описа на РС Бургас, съобразно настоящото определение.
ВНАСЯ в.гр.д. № 398/2020г.
по описа на Окръжен съд Бургас за разглеждане в открито съдебно заседание,
насрочено за 01.04.2020 г. от 10,30 часа.
Преписи от
настоящото определение да се връчат на страните.
Определението не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2. мл.с.