Определение по дело №398/2020 на Окръжен съд - Бургас

Номер на акта: 602
Дата: 13 февруари 2020 г.
Съдия: Марина Иванова Мавродиева
Дело: 20202100500398
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 5 февруари 2020 г.

Съдържание на акта

О   П   Р   Е   Д   Е   Л   Е   Н   И   Е

                                                                                                                                                                              

602                                            13.02.2020 г.                                    град Бургас

 

БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение,  I-ви  въззивен  граждански състав, на тринадесети февруари през две хиляди и двадесета година, в закрито  заседание в следния състав:

 

                                                                           Председател: Мариана Карастанчева

                                                                                  Членове:  1. Пламена Върбанова                                    

                                 2.мл.с. Марина Мавродиева

Секретар:

Прокурор:

Като разгледа докладваното от младши съдия Марина Мавродиева въззивно гражданско дело № 398 по описа за 2020 година на Окръжен съд Бургас и за да се произнесе взе в предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е въз основа на въззивна жалба, подадена от Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ на МВР, представлявана от Гл. комисар Николай Н. – Директор чрез ст.юрисконсулт Татяна Стойкова (пълнм. л. 20) с адрес за връчване: гр. Бургас, ул. „Александър Велики“ № 37Б, РДПБЗН - Бургас против Решение № 3416/05.12.2019г. по гр.д. № 7014/2019г. по описа на РС Бургас, с което съдът е осъдил Главна дирекция “Пожарна безопасност и защита на населението“ МВР ДА ЗАПЛАТИ на И.В.С. сумата от 1653.63лева/ хиляда шестстотин петдесет и три лева и шестдесет и три стотинки/ представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за периода 01.07.2016г. до 30.06.2019г. - разликата между положения нощен труд и преизчисления в дневен такъв с коефициент 1.143, ведно със законна лихва върху главницата от датата на предявяване на иска – 20.08.2019г. до окончателното изплащане и Е ОСЪДИЛ Главна дирекция “Пожарна безопасност и защита на населението“ МВР ДА ЗАПЛАТИ на И.В.С.  сумата от 360.00лева /триста и шестдесет лева/ разноски по водене на производството за адвокатско възнаграждение, КАКТО И Е ОСЪДИЛ Главна дирекция “Пожарна безопасност и защита на населението“ МВР на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на РС гр. Бургас сумите от 200.00лева/ двеста лева/ за изготвената експертиза и 66.15лева /шестдесет и шест лева и петнадесет стотинки / държавна такса.

 Жалбоподателят счита решението за неправилно и необосновано. Сочи, че Наредба № 812 lз-407 от 11.08.2014 г. предвиждала правило за превръщане на нощните часове в дневни за разлика от Наредба № 8121з-592/25.05.2015г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016г., както и че Наредба № 812 lз-407 от 11.08.2014 г. е запазила действието си след постановеното решение по адм. дело № 5450/2016 г. на ВАС до приемането на новата Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. и била действаща през четири дни от исковия период. Счита, че основаната грешка на съда се състои в допускането на субсидиарно прилагане на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, тъй като общата уредба на трудовите правоотношения била неприложима към служебните правоотношения на държавните служители, назначени по чл. 142, ал. 1, т. 1 ЗМВР, какъвто е и ищецът. Счита, че видът и условията за заплащане на възнаграждение, натурални престации и работното време на държавните служители в МВР са предмет на подробна уредба в глава XV, раздел VI  и VII от ЗМВР (отм.), както и в глава VII, раздел VI и VII ЗМВР (обн., ДВ, бр. 53 от 27.06.2014 г.). Съпоставя се действалата нормативна уредба като се прави извод, че изброяването на видовете допълнителни  възнаграждения в ЗМВР е изчерпателно.  Излага становище, че в ЗМВР препраща към Кодекса на труда само в изрично определени разпоредби, като редът на полагане, отчитане и заплащане  на  нощен  или  извънреден  труд  е  уреден в ЗМВР и препращане към КТ по тези елементи на служебните правоотношения  на служителите няма. Счита, че предвиждането в Наредба № 8121з-407 за преизчисляване на часовете нощен труд към дневни не била в съответствие със ЗМВР, поради което със следващите Наредба № 8121з-592/25.05.2015г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016г. правилото липсвало. На следващо място намира, че неправилно е приложена разпоредбата на чл. 9, ал. 2 НСОРЗ, тъй като продължителността на нощния труд съгласно чл. 187, ал. 3 ЗМВР била осем часа. Съгласно чл. 187 ЗМВР нормалната продължителност на дневното работно време на държавните служители било 8 часа, а положения през нощта труд 8 часа за всеки 24-часов период, поради което съотношението на нормалната дневна продължителност на работното време към нормалната продължителност на нощния труд по ЗМВР е 8часа : 8 часа, което е равно на коефициент 1, а не както по КТ 1,143. За държавните служители по ЗМВР положения нощен труд не се трансформирал в дневен, а се заплащал по 0,25 лева на час съгласно Заповед № 8121з-791/28.10.2014г. на Министъра на МВР. В този смисъл била и докладна записка № 8121р-20714/30.04.2015г. от Дирекция „Правно-нормативна дейност“ в МВР. Позовава се на съдебна практика и правна консултация на проф. Мръчков, която представя в приложение за сведение. Поддържа, че липсва полагане на извънреден труд. Счита, че постановеното от РС решение получените при преизчисление часове да се заплащат като извънреден труд поставя в по-неблагоприятно положение работещите по трудови правоотношения спрямо служителите, чиито служебни правоотношения са регламентирани от ЗМВР и че се нарушава принципа на йерархията на нормативните актове. Счита, че неправилно е кредитирано заключението на вещото лице. Излага съображения, че в платежните ведомости е начислен нощен труд положен по график в рамките на месечната норма, положен по график над месечната норма и положен по заповед, но тези обстоятелства не били отчетени от вещото лице по извършената съдебно - счетоводна експертиза. Поддържа, че съдът е приел като доказателство СИЕ с манипулативен резултат, като не е отчел, че част от положения нощен труд вече е бил заплатен на ищеца като извънреден труд. Относно присъдените лихви заявява, че поддържа становището, изразено в писмения отговор.

Въззивникът моли съда да отмени обжалваното решение и да отхвърли изцяло предявените искове. В случай, че не се отхвърли изцяло исковата претенция, то моли при постановяване на решението да се вземе предвид, че през периода 01.01.2018г.-17.07.2018г. трудът на работещите по КТ при сумирано изчисляване на работното време е отчитан без превръщане на нощните часове в дневни съгласно редакцията на чл. 9г през този период от Наредба за работното време, почивките и отпуските (обн. ДВ бр. 41/2017). Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна. Претендира за присъждане на направените по делото разноски и юрисконсултско възнаграждение в минимален размер. Няма доказателствени искания. Моли делото да се гледа в негово отсъствие.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК по делото е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от въззиваемия С. чрез адвокат И.К. (пълнм.л. 8 от първа инстанция за представителство пред всички инстанции), с който оспорва въззивната жалба като неоснователна. Излага доводи в подкрепа на първоинстанционното решение. Намира същото за правилно, законосъобразно, съобразено със събраните по делото доказателства и при липса на допуснати процесуални нарушения. Претендира разноски. Няма искания по доказателствата.

Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна, насочена срещу подлежащ на обжалване акт, внесена е дължимата държавна такса, поради което е редовна и допустима и следва да се внесе за разглеждане в открито съдебно заседание.

Така мотивиран ОС Бургас

 

                                                 О П Р Е Д Е Л И:

ДОКЛАДВА въззивна жалба, подадена от Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ на МВР, представлявана от Гл. комисар Николай Н. – Директор чрез ст.юрисконсулт Татяна Стойкова с адрес за връчване: гр. Бургас, ул. „Александър велики“ № 37Б, РДПБЗН - Бургас против Решение № 3416/05.12.2019г. по гр.д. № 7014/2019г. по описа на РС Бургас, съобразно настоящото определение.

ВНАСЯ в.гр.д. № 398/2020г. по описа на Окръжен съд Бургас за разглеждане в открито съдебно заседание, насрочено за 01.04.2020 г. от 10,30 часа.

Преписи от настоящото определение да се връчат на страните.  

Определението не подлежи на обжалване.

 

 

                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                             ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                                                   2. мл.с.