№ 1044
гр. София, 21.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-17 СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Стилияна Григорова
при участието на секретаря Мария Б. Тошева
като разгледа докладваното от Стилияна Григорова Гражданско дело №
20241100109010 по описа за 2024 година
Делото е образувано по предявен от П. Л. П. срещу Софийски районен
съд осъдителен иск за заплащане на сумата от 340 000 лева, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди от нарушаване на правото й на
разглеждане и решаване на гр.д. № 54454/2017 г. по описа на СРС в разумен
срок, ведно със законните лихви от 08.08.2017 г. до окончателното изплащане.
В исковата молба се твърди, че гр.д. № 54454/2017 г. е образувано по
подадена на 08.08.2017 г. искова молба. До 16.08.2018 г. липсвало движение по
делото, а едва с определение от 23.02.2023 г. съдът насрочил делото в открито
съдебно заседание за 18.05.2023 г. До 15.02.2024 г. се провели три съдебни
заседания.
Неразумно продължаващият срок на воденото срещу ищцата
производство предизвикало у нея болки и страдания извън обичайните както
поради сложните взаимоотношения между членовете на семейството й, така и
поради непрекъснат стрес и психически тормоз от компрометирането й като
магистрат. Неимуществените вреди оценява на сумата от 340 000 лева, като
претендира присъждане на законна лихва от 08.08.2017 г. до окончателното
изплащане.
В отговора на исковата молба ответникът СРС е оспорил
основателността на предявения иск - натовареността на съда и работа при
извънредни обстоятелства в периода 2020 г. – 2022 г. Забавянето се дължало на
самия предмет на делото, както самата ищца твърдяла в исковата молба. П.а
не предприела и действия по подаване на молби за бавност, а приложените
документи, които твърди да са с невярно съдържание, нямали отношение към
1
предмета на производството по чл. 2б от ЗОДОВ.
Оспорва и размера на обезщетението, както и акцесорния иск за лихви,
включително поради погасяването му по давност.
СГП изразява становище за неоснователност на иска.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните
по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа и
правна страна:
Предявен е иск с правно основание чл. 2б, ал. 1 от ЗОДОВ.
В настоящото дело ищцата твърди, че гарантираното й от Конвенцията
за защита на правата на човека и основните свободи (КЗПЧОС) право е
нарушено поради забавяне разглеждането на гр.д. № 54454/2017 г. по описа на
СРС, 44 състав.
Според разпоредбата на чл. 6, § 1 от КЗПЧОС всяко лице при
определянето на неговите граждански права и задължения … има право на
справедливо и публично гледане на неговото дело в разумен срок от
независим и безпристрастен съд, създаден в съответствие със закона.
Според редакцията на нормата, субект на правото е всяко физическо
лице, независимо от качеството му на страна в гражданското
съдопроизводство – ищец или ответник.
Вътрешноправният ред за реализиране на отговорността на държавата е
уреден в чл. 2б от ЗОДОВ, като критериите са примерно посочени в ал. 2, а
стандартите са установени от практиката на ЕСПЧ по приложението на чл. 6,
§ 1 от ЕКЗПОЧ. Те са идентични в систематизираните в решение №
62/29.06.2023 г. по гр.д. № 4227/2022 г. на ВКС, III г.о.: преценката дали са
налице вреди от забавяне на съдебно производство са фактическа и правна
сложност на делото, поведението на страната и на властите, като се отчита, че
държавата е длъжна да организира системата си за разследване по начин, че да
не засяга правата на гражданите.
В случая се установява, че на 09.08.2017 г. в СРС е внесена искова молба,
с която „Юробанк България“ АД е предявила срещу П. Л. П., К.К.М. и К.К.М.
иск с правно основание чл. 135 от ЗЗД за обявяване за относително
недействителна по отношение на нея на разпоредителна сделка, с която П. П.
е дарила на синовете си К. и К. 9/30 ид.ч. от недвижим имот. Интересът си
банката е обосновала със задължение на дарителя П. П., като авалист по три
2
записа на заповед, обезпечаващи задължения на „Аеропак Инженеринг“ ООД
по договори за банков кредит.
В хода на производството ответникът по образуваното гр.д. №
54454/2017 г. П. П.а М. е възразила срещу развитието на производството,
твърдейки висящи спорове, чийто изход е от значение за развитието на
производството по чл. 135 от ЗЗД. Още в подадения на 03.12.2018 г. отговор на
исковата молба са цитирани дела, относими към съществуването на вземането
на „Юробанк България“ АД към П. П.. Приложено е копие на искова молба, с
която „Юробанк България“ АД е предявила срещу издателя и авалистите по
запис на заповед от 28.11.2006 г. (сред които ищцата в настоящото
производство) установителен иск за съществуване на вземане от 150 000 лева,
част от главницата по менителничния ефект в размер на 320 000 лева.
Представен е и препис от определение от 08.03.2016 г., с което на ответниците
по т.д. № 1502/2016 г. по описа на СГС е изпратен препис от исковата молба и
доказателствата за отговор.
От процесуалния представител адв. П. е подадена молба на 17.05.2023 г.,
в която е акцентирал на спор относно съществуване на вземането. В съдебното
заседание на 18.05.2023 г. съдът е указал на ищеца до следващото съдебно
заседание, насрочено за 06.07.2023 г., да посочи под кой номер са образувани
заведените от него дела по исковете му за вземания по записите на заповеди и
за статуса на производствата, с оглед преценка на основанията за спиране на
производството по делото.
С молба от 29.06.2023 г. ищецът по гр.д. № 54454/2017 г. по описа на
СРС е представил заверен препис от определение № 158/25.03.2021 г. по гр.д.
№ 1399/2020 г. по описа на ВКС, II т.о., с което не е допуснато касационно
обжалване на решение № 825/21.04.2020 г. по в.т.д. № 5498/2018 г. по описа на
САС. Решението, обект на касационен контрол е постановено по иск с правно
основание чл. 422 от ГПК във връзка със съществуване на вземането на
банката по записа на заповед, за което е било образувано т.д. № 1502/2016 г. по
описа на СГС. В съдебното заседание на 18.05.2023 г. съдът е дал възможност
на ответниците да представят документи, за които са им издадени съдебни
удостоверения.
В съдебното заседание на 06.07.2023 г. отново е дадена възможност на
ответниците да представят доказателства за наличие на други висящи дела с
3
предмет вземания на банката от П. П..
Следващите съдебни заседания, насрочени за 31.10.2023 г. и за
05.12.2023 г., са отложени поради изразена от страните воля за постигане на
извънсъдебно уреждане на спора. След като до споразумение не се е стигнало,
в съдебното заседание на 15.02.2024 г. съдът е приключил съдебното дирене и
е дал ход на устните състезания.
При така установените по делото факти, се установява, че е налице
забавяне в движението на производството по гр.д. № 54454/2017 г. по описа на
СРС от датата на образуването му до насрочване на делото в открито съдебно
заседание с определение от 23.02.2023 г. За част от периода обаче, до
25.03.2021 г., това забавяне не е породило право на страната, в случая – на
ответника П. П., да бъде обезщетена от това забавяне. Това е така, защото по
указания на ВКС в т. 2 на ТР № 2/09.07.2019 г. по тълк.д. № 2/2017 г. по описа
на ВКС, налице е връзка на преюдициалност по смисъла на чл. 229, ал. 1, т. 4
от ГПК между производството по предявен от кредитора иск за вземането му
и предявен иск по чл. 135 от ЗЗД за обявяване на относителна
недействителност на извършени от длъжника действия, увреждащи
кредитора. Следователно, до 25.03.2021 г., когато е приключило обуславящото
производство, забавянето не е в причинна връзка с произтекли за П. П. вреди,
за които вина носи СРС. Независимо че делото не е било спряно, неговото
развитие е препятствано от висящото производство по т.д. № 1502/2016 г. по
описа на СГС. Това е обстоятелство, лежащо извън задълженията на съда за
своевременно разглеждане на спора, с който е сезиран.
Действително, за период от две години - от приключване на
производството по обуславящия спор, предмет на т.д. № 1502/2016 г. по описа
на СГС, на 25.03.2021 г. до 23.02.2023 г., когато делото е насрочено в открито
съдебно заседание за 18.05.2023 г. процесуални действия то съда не са
извършвани.
Дали забавянето за горепосочения период от 2021 г. до 2023 г. е извън
разумния срок за разглеждане на делото е в причинна връзка с твърдените от
ищцата П. П.а – М. вреди следва да се разгледа през призмата на
обстоятелствата, свързани с неговото последващо развитие. След 18.05.2023
г., когато е проведено първото по делото съдебно заседание, са провеждани
регулярно открити съдебни заседания, отлагани по вина на самите страни,
4
поискали възможност да уредят отношенията си извънсъдебно. Самата П. П.,
чрез процесуалните си представители – адв. С. и адв. П., е ставала причина за
отлагане на делото, непредставяйки доказателства за наличието на други
висящи дела относно претенции на банката към ответника П., каквато
възможност съдът й е дал. Следва да се отбележи, че тези обстоятелства са от
значение за спора, особено при непостигнато между страните извънсъдебно
споразумение. За период от девет месеца делото е разгледано в открито
съдебно заседание и в тази фаза на развитието на процеса не се открива
необосновано забавяне или неразумно дълъг срок на разглеждане на делото.
За времето от две години, когато се установява бездействие на съда, страните
са могли да се споразумеят, а не да причиняват двукратно отлагане на делото.
Самият ответник по гр.д. № 54454/2017 г. е бездействала вместо да направи
опит да се спогоди с ищеца. Следователно, и след насрочване на делото в
открито съдебно заседание, страните не са имали готовност да събират
доказателства и да приключат съдебното дирене, а тепърва са поискали от
съда възможност да се спогаждат, което са могли да сторят от март 2021 г.,
когато са отпаднали пречките за продължаване на съдопроизводствените
действия. Поради това, каквито и да било вреди за П. П. не са в причинна
връзка със забавени действия от съда, а се дължат изключително на
процесуалното й поведение по гр.д. № 54454/2017 г.
Не може да се приеме и наличие на забавяне във връзка с приключване
на делото с окончателен съдебен акт след 15.02.2024 г. до датата на подаването
на исковата молба – 05.08.2024 г., предвид натовареността на СРС и
обичайните срокове, в които гражданските съдилища постановяват решения
по спорове, с които са сезирани. Що се отнася до твърдяното от ищцата
забавяне и след периода на образуване на настоящото производство, съгласно
молба, представена в съдебно заседание на 15.11.2024 г., това обстоятелство
съдът не може да вземе предвид. Макар и настъпило в хода на процеса, то
представлява изменение на основанието на иска, което не може да бъде
зачетено и да обоснове основателност на претенцията. Противното означава
препятстване правото на защита ответника. При това се касае за особена
хипотеза, при която се търси обезщетение за вреди от забавяне разглеждането
на висящо дело. Окончателното му приключване е с влизане в сила на
съдебния акт или поради необжалването му от страните, или след
преминаване на проверка на правилността на решението от горните съдебни
5
инстанции. В последния случай част от дължимите от СРС процесуални
действия са и такива по администриране на евентуални въззивни жалби.
Периодът на евентуално забавяне след 05.08.2024 г. не препятства правото на
страната да претендира вреди и след неговото приключване, в хипотезата на
чл. 2б, ал. 3 от ЗОДОВ.
По така изложените съображения предявеният от ищцата иск за
заплащане на обезщетение в размер на 340 000 лева е неоснователен. Като
акцесорен следва да бъде отхвърлен и искът за присъждане на мораторни
лихви върху главницата.
С оглед изхода на спора, право на разноски има ответникът. Такива са
претендирани с отговора на исковата молба и с последващи молби, като се
иска присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съгласно чл. 32, т. 3 от ГПК, представители на страните по пълномощие
могат да бъдат юрисконсултите или други служители с юридическо
образование в учрежденията, предприятията, юридическите лица и на
едноличния търговец. При тази редакция на цитираната норма, процесуалното
представителство може да се извърши освен от юрисконсулт, който заема тази
длъжност по трудов договор с представлявания, и от лице, което е служител с
юридическо образование, без да е назначено като юрисконсулт. Отнесено към
конкретната хипотеза, това означава, че процесуално представителство на съд
може да се извърши и от съдебен служител с юридическо образование. Това
разграничение законодателят не е пренесъл в разпоредбата на чл. 78, ал. 8 от
ГПК, уреждаща правото на разноски за юрисконсултско възнаграждение на
юридическо лице или едноличен търговец. Само когато последните са били
защитавани от юрисконсулт (но не и от служител с юридическо образование),
те имат право на разноски, когато изходът на спора е изцяло или частично в
тяхна полза.
В случая упълномощеното от председателя на СРС лице не заема
юрисконсултска длъжност, поради което това искане е неоснователно.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от П. Л. П., ЕГН ********** срещу Софийски
6
районен съд иск с правно основание чл. 2б, ал. 1 от ЗОДОВ за заплащане на
сумата от 340 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди от нарушаване на правото й на разглеждане и решаване
на гр.д. № 54454/2017 г. по описа на СРС, 44 състав в разумен срок, ведно със
законните лихви от 08.08.2017 г. до окончателното изплащане.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника за присъждане на
разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Решението е постановено при участието Софийска Градска прокуратура,
на основание чл. 10, ал. 1 от ЗОДОВ.
Решението може да се обжалва пред САС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
7