РЕШЕНИЕ
№ 1287
гр. Пловдив, 22.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Костадин Б. Иванов
при участието на секретаря Марина Ив. Кондарева
като разгледа докладваното от Костадин Б. Иванов Гражданско дело №
20215330109419 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Съдът е сезиран с искова молба от „Айзаем.Бг“ ООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. София, ж.к. Хаджи Димитър, ул.
„Панайот Хитов“ бл. 118, вх. Д, ет. 1, ап. 123, срещу Г. З. Х., ЕГН **********,
с адрес гр. П., ул. „***“ № *, ет. *, ап. *, с която е предявен иск по реда на чл.
422 ГПК.
С оглед на изложеното в исковата молба и предвид дадените указания с
Определение № *** г. по в.ч.гр.д. №*** г. по описа на ПОС, съдът намира, че
с настоящия иск се претендира да бъде установено в отношенията между
страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 1141,35 лв. – главница,
дължима по Запис на заповед, издаден на *** г., с падеж на плащане
30.09.2020 г., ведно със законната лихва върху вземането, считано от датата
на подаване на заявлението в съда – 15.02.2021 г., до окончателното
изплащане, за която сума е издадена Заповед № *** г. за незабавно
изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. № *** г. по
описа на ПРС, * гр.с.
В исковата молба се твърди, че за процесната сума в полза на ищеца
срещу ответника е издадена по ч.гр.д. № *** г. по описа на ПРС, * гр.с.,
заповед за незабавно изпълнение въз основа на документ по чл. 417, т. 10
ГПК – запис на заповед. Срещу заповедта било постъпило възражение от
длъжника, което обосновавало правния интерес от предявяване на настоящия
иск. Изложени са съображения за наличие на каузално правоотношение
1
между страните, а именно, че е сключен договор за заем № *** от *** г.
между „Айзаем.Бг“ ООД, като кредитодател, и Г. З. Х., като
кредитополучател, за сумата от 1000 лв., като самият договор представлявал
и разписка за реално получената сума. Била уговорена и възнаградителна
лихва в размер на 141,35 лв., дължима за периода 05.10.2020 г. – 05.04.2021 г.,
платима с всяка погасителна вноска. Между страните бил сключен и договор
за имуществено проучване от 28.08.2020 г. с възнаграждение за ищеца от
531,65 лв., за което вземане обаче било отхвърлено заявлението за издаване
на заповед за незабавно изпълнение. Процесната сума включвала вземанията
за главница и за възнаградителна лихва. Развити са съображения във връзка с
валидността на договора за кредит по каузалното правоотношение, относно
неговия характер като двустранна и възмездна сделка и относно същността на
възнаградителната лихва по него, която ищецът счита, че не е прекомерна и
противоречаща на добрите нрави. Поддържа се, че в претендираните суми не
са включени такива за други разходи, неустойки или такси. Сочи се, че
въпреки многократни покани до ответника за плащане на неговите
задължение, изпълнение не е направено. По изложените съображения се моли
за уважаване на исковата претенция. Претендират се разноски.
В срока по чл.131, ал.1 ГПК не е постъпил отговор от ответника Г. З. Х.,
като в хода на съдебното дирене и при устните състезания ответникът
изразява позиция за неоснователност на иска изцяло и развива съображения
за невалидност на каузалното правоотношение.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на
чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна
страна:
По допустимостта на исковете:
Видно от приложеното ч.гр.д. № ***г. на Районен съд Пловдив, * гр.с.,
вземанията по настоящото производство съответстват на тези по заповедта за
изпълнение, издадена по цитираното частно гражданско дело. Срещу
заповедта е постъпило възражение по чл. 414 ГПК, поради което с
разпореждане на съда са дадени указания по реда на чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК на
заявителя да предяви иск за вземането си. Настоящият иск е предявен в
месечния срок по чл. 415, ал.1 ГПК. Същият е допустим и подлежи на
разглеждане по същество.
По основателността на исковете:
За уважаване на исковата претенция ищцовото дружество следваше да
докаже при условията на пълно и главно доказване вземането си на
претендираното основание и в претендирания размер, а именно – валиден
запис на заповед, издаден от ответника в полза на ищеца за процесната сума.
В настоящото производство не са наведени абсолютни възражения
срещу формата и съдържанието на записа на заповед, нито такива
възражения, основани на пороци на волята при издаването му. При
извършената проверка се установява, че записът на заповед съдържа всички
2
необходими реквизити, посочени в чл. 535 ТЗ, поради което настоящият
състав намира, че процесният запис на заповед е редовна от външна страна
ценна книга. Процесната ценна книга /видно от съдържанието на изисканото
за послужване ч.гр.д. № *** / съдържа наименованието „запис на заповед“
както в заглавието на акта, така и в текста на същата. Налице е безусловна
клауза за заплащане на определена парична сума – 1673 лв. Падежът на
записа на заповед е уговорен съобразно нормата на чл. 537 ТЗ, вр. чл. 486, т. 4
ТЗ – на определен ден: 30.09.2020 г. Като място на издаване е посочен гр.
Пловдив, а за място на плащане се прилага чл. 536, ал. 3 ТЗ. Като ремитент
(поемател) е посочен „Айзаем.Бг“ ООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. София, ж.к. Хаджи Димитър, ул. „Панайот Хитов“ бл.
118, вх. Д, ет. 1, ап. 123. Менителничният ефект е издаден на *** г. и е
положен подпис на издателя Г. З. Х.. Тъй като представеният запис на заповед
съдържа всички законоустановени реквизити, същият е действителен и е
породил валидно менителнично задължение. Към датата на подаване на
заявлението по чл. 417 ГПК е настъпила и падежната дата.
Съгласно задължителните разяснения, дадени с ТР № от 18.06.2014 г. по
т. д. № 4/2014 г. на ОСГТК, т. 17, предметът на делото по иска, предявен по
реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, се определя от правното твърдение на ищеца в
исковата молба за съществуването на подлежащо на изпълнение вземане, за
което е издадена заповедта за изпълнение. Вземането по запис на заповед
произтича от абстрактна сделка, на която основанието е извън съдържанието
на документа. При редовен от външна страна менителничен ефект и
направено общо оспорване на вземането от ответника, ищецът не е длъжен да
сочи основание на поетото от издателя задължение за плащане и да доказва
възникването и съществуването на вземане по каузално правоотношение
между него като поемател и длъжника - издател по повод или във връзка с
което е издаден записът на заповед. С въвеждането на твърдения или
възражения от поемателя или от издателя за наличието на каузално
правоотношение, по повод или във връзка с което е издаден редовният запис
на заповед, се разкрива основанието на поетото задължение за плащане или
обезпечителния характер на ценната книга. В тази хипотеза в производството
по чл. 422 ГПК на изследване подлежи и каузалното правоотношение
доколкото възраженията, основани на това правоотношение, биха имали за
последица погасяване на вземането по записа на заповед. По правилото на чл.
154, ал. 1 ГПК за разпределение на доказателствената тежест всяка от
страните доказва фактите, на които основава твърденията и възраженията си,
и които са обуславящи за претендираното, съответно отричаното право - за
съществуването, респ. несъществуването на вземането по записа на заповед.
При липса на спор между страните относно наличието на конкретно каузално
правоотношение, чието изпълнение е обезпечено с издадения запис на
заповед, съдът разглежда заявените от ответника - длъжник релативни
възражения, като например: за невъзникване на вземането, за погасяването му
или за недействителност на основанието по каузалното правоотношение.
По настоящото дело не е спорно, че вземанията на кредитора
произтичат от каузално правоотношение по договор за заем №***от *** г.
3
между „Айзаем.Бг“ ООД, като кредитодател, и Г. З. Х., като
кредитополучател, за сумата от 1000 лв. Ето защо въпросът относно
основанието на поетото задължение за плащане и съществуването на вземане
по каузалното правоотношение, във връзка с което е издадена процесната
ценна книга, е включен в предмета на делото.
Предвид горното и доколкото са въведени от страните и твърдения, че
записът на заповед обезпечава договор за кредит, то ищецът следва да докаже
съществуването и на вземане по каузалното правоотношение, а именно
наличието на валидно сключен договор за потребителски кредит, който
обвързва страните и по който е била предоставена и усвоена твърдяната
парична сума, като установи и настъпването на изискуемостта на вземанията
по договора за кредит. Следваше да се докаже и конкретния размер на дълга,
който се претендира.
Както се посочи вече, не е спорно между страните сключването
помежду им на договор за заем № *** от *** г. Същото се установява и от
представения по делото екземпляр от договора, с уговорена главница от 1000
лв., фиксиран ГЛП от 41,03 %, и посочени в договора ГПР от 49,69 % и обща
дължима сума в размер на 1673 лв. Като приложения към договора са
представени ОУ на същия и погасителния план към него, както и Стандартен
европейски формуляр.
Приложен към изисканото за послужване ч.гр.д. № *** г. на Районен
съд Пловдив, * гр.с., е Договор за имуществено проучване и изготвяне на
удостоверение за кредитен рейтинг от дата *** г. между Г. З. Х., като
възложител, и „Айзаем.Бг“ ООД, като изпълнител, при уговорено
възнаграждение за изпълнителя от 531,65 лв. Същото е включено в общата
дължима сума по кредит – 1673 лв., видно от съдържанието на договора за
кредит.
В тази насока, настоящият съдебен състав намира, че е налице
нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ГПК, който гласи, че договора за кредит
следва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума,
дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора
за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при
изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение
№ 1 начин. Изложените от ответника съображения в аналогичен смисъл се
споделят. В случая в процесния договор се явяват посочени само
абсолютните стойности на ГПР, без ясно разписана методика на формирането
му – кои компоненти точно са включени в него и как се формира същият от
49,69%, посочената годишна фиксирана лихва от 41,03 % е неясно как точно
се съдържа и как е изчислена по отношение на общия ГПР. Неправилно,
според съда не е включено в процента на оскъпяване на кредита и вземането в
размер на 531,65 лв. по Договор за имуществено проучване и изготвяне на
удостоверение за кредитен рейтинг, сключен на дата *** г. между ответника
Х. и „Айзаем.БГ” ООД. При приложението на чл. 20 ЗЗД, и като взе предвид
предмета на договора, страните по него, и близките дати на сключването му
/*** г./ и тази на сключването и отпускането на кредита – *** г., както и
4
едновременното заплащане на задължението по двата договора с вноските по
погасителния план, съдът намира двата договора да са взаимно свързани и да
представляват част от общо съглашение. В тази насока възнаграждението на
изпълнителя по договора за проучване е следвало да се включи като част от
общо дължимата сума по договора за кредит, както и е сторено, но също така
и да се отчете при изчисляването на ГПР на кредита, тъй като
възнаграждението от 531,65 лв. представлява разход по кредита по смисъла на
§ 1 от ДР на ЗПК. Това е следвало да бъде сторено, още повече, че сумата от
531,65 лв. е платима разсрочено, заедно с вноските по кредита. Последното,
видно от заключението по приетата по делото ССчЕ, неоспорено от страните
и кредитирано от съда, не е направено. Според вещото лице ГПР по кредита
би бил в размер на 73,29 %, ако в него се включи и вземането по
допълнителната услуга за имуществено проучване. Предвид неотчитането на
посочената сума като разход по кредита и невключването й в ГПР,
потребителят е бил поставен в невъзможност да разбере какъв е реалният
процент на оскъпяване на кредита и дали посочения в договора ГПР
съответства на действителните разходи за кредитополучателя.
Съгласно чл. 22 ЗПК когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1,
чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за
потребителски кредит е недействителен. Следователно, доколкото договора
противоречи с нормата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, то същият по силата на чл.
22 ЗПК е недействителен. На основание чл. 23 ЗПК когато договорът за
потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само
чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по
кредита. Следователно по кредита са дължи единствено сумата от 1000 лв.,
доколкото липсват данни ответникът да е извършвал плащания по
правоотношението. За разликата над 1000 лв. кредитополучателят не дължи
плащане, поради наличие на едно от специалните основание за
недействителност на договора за кредит.
С оглед безспорно установеното по делото, че процесният запис на
заповед обезпечава изпълнението по сключения между страните договор за
заем и предвид недействителността на последния на визираното специално
основание, се налага извод за погасяване на вземането по записа на заповед за
разликата над 1000 лв., тъй като недействителността на каузалната сделка по
смисъла на чл. 22 ЗПК има погасителен ефект, съобразно приложението на
разпоредбата на чл. 23 ЗПК, за вземането по менителничната сделка при
установена връзка между двете.
Възраженията в обратния смисъл на ответника не се споделят.
Настоящият съдебен състав приема, че последиците за възникналото между
страните правоотношение по договор за потребителски кредит, визирани в
чл. 23 вр. чл. 22 ЗПК, задължават съда при иск, основан на договорното
правоотношение, да присъди в полза на кредитора, по установения за
недействителен договор за заем, чистата стойност на кредита, респ. остатъка
от невъзстановената сума до достигане на размера на главницата. Искът не
следва да се отхвърля изцяло, като предявен на различно основание – въз
основа на договор, а не с оглед неоснователно обогатяване, тъй като подобно
5
тълкуване обезсмисля разпоредбата на чл. 23 ЗПК. Това е така, защото
кредиторът по нищожна сделка всякога разполага с иск за връщане на
платено без основание по чл. 55 ЗЗД. Наличието на специални разпоредби в
чл. 23 вр. чл. 22 ЗПК обаче предвижда особен вид недействителност и
дерогира приложението на общия кондикционен иск, като задължава съда да
уважи иска за чистата стойност на кредита по договорното правоотношение.
По аналогия, когато се претендира вземане по менителничен ефект,
обезпечаващ недействителен по силата на чл. 22 ЗПК договор за кредит, то
вземането по ефекта не се погасява изцяло, а само за разликата над чистата
стойност на кредита, доколкото на основание чл. 23 ЗПК тази сума се дължи
по правоотношението, обезпечено с ценната книга.
С оглед на горното искът се намират за основателен за сумата от 1000
лв., за която и ще се уважи, като за разликата до пълния претендиран размер
от 1141,35 лв. искът ще се отхвърли.
Относно разноските:
При този изход на спора право на разноски има всяка страна по
съразмерност. На ищеца, на основание чл.78, ал.1 ГПК, ще присъди сумата от
29,80 лв. разноски за държавна такса и 315,51 лв. разноски за един адвокат,
както и сторените разноски в заповедното производство – 20,32 лв. за
държавна такса и 216,17 лв. за един адвокат. В полза на ответника ще се
присъди сумата от 61,96 лв. за един адвокат в исковото производство и 14,97
лв. платен депозит за вещо лице, както и сумата от 37,17 лв. за един адвокат в
заповедното производство.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Г.
З. Х., ЕГН **********, с адрес гр. П., ул. „***“ № *, ет. *, ап. *, ДЪЛЖИ на
„Айзаем.Бг“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, ж.к. Хаджи Димитър, ул. „Панайот Хитов“ бл. 118, вх. Д, ет. 1, ап.
123, сумата 1000 лв. – главница, дължима по Запис на заповед, издаден на ***
г. за сумата от 1673 лв., с издател Г. З. Х., ЕГН **********, и поемател
„Айзаем.Бг“ ООД, ЕИК *********, с падеж на плащане 30.09.2020 г., ведно
със законната лихва върху вземането, считано от датата на подаване на
заявлението в съда – 15.02.2021 г., до окончателното изплащане, за която
сума е издадена по Заповед № *** г. за незабавно изпълнение на парично
задължение по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. № **г. по описа на Районен съд
Пловдив, * гр.с., КАТО ОХВЪРЛЯ иска като неоснователен за разликата от
присъдените 1000 лв. до пълния претендиран размер от 1141,35 лв.
ОСЪЖДА Г. З. Х., ЕГН **********, с адрес гр. П., ул. „***“ № *, ет.
*, ап. *, ДА ЗАПЛАТИ на „Айзаем.Бг“ ООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. София, ж.к. Хаджи Димитър, ул. „Панайот Хитов“ бл.
118, вх. Д, ет. 1, ап. 123, съразмерно на уважената час на иска, сторените
разноски в исковото производство, а именно сумата от 315,51 лева
6
адвокатско възнаграждение и сумата от 29,80 лева за държавна такса, както и
разноските в заповедното производство по ч.гр.д. № ***г. по описа на
Районен съд Пловдив, * гр.с., а именно 20,32 лева за държавна такса и 216,17
лева за един адвокат.
ОСЪЖДА „Айзаем.Бг“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, ж.к. Хаджи Димитър, ул. „Панайот Хитов“ бл. 118, вх.
Д, ет. 1, ап. 123, ДА ЗАПЛАТИ на Г. З. Х., ЕГН **********, с адрес гр. П.,
ул. „***“ № *, ет. *, ап. *, съразмерно на отхвърлената час на иска, сторените
разноски в исковото производство, а именно сумата от 61,96 лева адвокатско
възнаграждение и сумата от 14,97 лева платен депозит за вещо лице, както и
сумата от 37,17 лева за един адвокат в заповедното производство по ч.гр.д. №
*** г. по описа на Районен съд Пловдив, * гр.с.
Решението може да бъде обжалвано от страните в двуседмичен срок от
съобщаването му с въззивна жалба пред Окръжен съд Пловдив.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______/п/________________
7