Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 28.10.2021 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Софийски градски съд, Гражданско
отделение, IV-Г с-в, в публичното заседание на тридесети
март през 2021 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АЛБЕНА АЛЕКСАНДРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАНЯ ОРЕШАРОВА
мл.с.
ДИМИТРИНКА КОСТАДИНОВА-
МЛАДЕНОВА
при секретаря А.Петрова,
като разгледа докладваното от съдия Александрова гр.д.№ 2648 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258-273 ГПК.
С решение от 21.11.2019
г. СРС, 120 с-в, по гр.д.№ 64886/18 г. е осъдил „ДЗИ-Общо З.“ АД да заплати на
„В.т.л.“ ЕООД на основание чл.405, ал.1 КЗ и чл.86 ЗЗД сумата от 13 603,32
лв., представляваща неизплатена част от
застрахователно обезщетение в общ размер на 22 412,20 лв. по договор за
автомобилна застраховка „Каско+“ и клауза „Пълно каско“ по застрахователна
полица № 440118131000902, валидна от 12.02.2018 г. до 11.02.2019 г. за товарен
автомобил марка „Волво“, модел ФМ 84 Р с рег. № *******с
рама YV2JSG0G08B497061, собственост на ищеца и
отдадено под наем на „З.Т.“ ООД със законната лихва от датата на предявяване на
иска-05.10.2018 г. до окончателното изплащане на сумата.
Срещу постановеното решение е постъпила въззивна жалба от ответника „ДЗИ-Общо
З.“ АД в частта, с която е уважен иска за сумата над 6 207,29 лв. до
13 603,32 лв. с оплаквания, че в посочената част същото е постановено в противоречие
с материалния и процесуалния закон.Въззивникът излага
доводи, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че не е налице
хипотезата на чл.363, ал.4 КЗ, която разпоредба дава право на застрахователя да
намали размера на застрахователното обезщетение, и че съдът не е приложил разпоредбата
на чл.364, ал.4 КЗ.Изразява становище, че с оглед заключението на приетата по
делото съдебно-счетоводна експертиза застрахователното обезщетение следва да
бъде намалено с 33% или със 7 396,02 лв., като след приспадане на
изплатената застрахователна сума от 8 808,88 лв. размерът на дължимото
застрахователно обезщетение възлиза на 6 207,29 лв.Моли съда да отмени
решението в обжалваната част и да постанови друго, с което да отхвърли
иска.Претендира разноски.
Ответникът по въззивната жалба- „В.т.л.“ ЕООД оспорва
същата.Поддържа становище, че първоинстанционното решение е правилно, валидно и
законосъобразно.Твърди, че съдът е обсъдил всички твърдения, възражения на
страните и събраните по делото доказателства и е достигнал до правилен извод,
че ответникът не е провел пълно доказване на обстоятелството, че не
собственикът, а трето лице е ползвало автомобила и е станало причина или е
допринесло за възникването на застрахователното събитие и до увеличаване на
вредите, поради което не са налице основания за прилагане на разпоредбата на
чл.363, ал.1 КЗ.Излага доводи, че оплакванията във въззивната жалба са
формулирани бланкетно.Моли съда да потвърди
обжалваното решение.Претендира разноски.
Съдът, като
прецени становищата на страните и обсъди представените по делото доказателства,
приема за установено от фактическа страна следното:
Районният
съд е бил сезиран с иск с правно основание чл.405, ал.1 КЗ.Ищецът-„В.т.л.“ ЕООД твърди,
че на 31.10.2017 г. е сключил договор за наем със „З.Т.“ ООД на товарни
автомобили и ремаркета, един от които бил товарен автомобил марка „Волво“, модел ФМ 84 Р с рег. № *******с рама YV2JSG0G08B497061,
по силата на който се е задължил да предаде на посоченото дружество посочените
МПС, а наемателят се е задължил да му заплаща всички консумативни разноски,
свързани с ползването на МПС.Договорът за наем е влязъл в сила на 01.11.2017
г., когато товарните автомобили и ремаркета, включително и процесния, са били
предадени на наемателя.На 21.05.2018 г. около 09,00 ч. процесният товарен
автомобил, управляван от Р.Р.-служител на „З.Т.“ ООД,
се е движел в гр.София, по северната скоростна тангента, като в близост до
разклона за с.Требич шофьорът на товарния автомобил,
поглеждайки в страничното огледало е установил, че от задната част на
автомобила в областта на задните гуми излиза пушек и е спрял МПС.След като
слязъл от автомобила огънят започнал да се разпространява и да обхваща целия
товарен автомобил.Бил извикан екип на „Пожарна безопасност и защита на
населението“ и пожарът бил ликвидиран, като в издаденото удостоверение е
посочено, предполагаемата причина за пожара е възпламеняване на задните гуми от
възникнало високотемпературно въздействие, получено в резултат от триене по
време на движение на автомобила“.Твърди, че за процесния автомобил е налице
валидно сключен договор за застраховка „Каско+“ клауза „Пълно каско“ с
допълнителна уговорка „доверен сервис“ съгласно застрахователна полица № 440118131000902
със срок на валидност от 12.02.2018 г. до 11.02.2019 г. вкл.Съгласно посочените
клаузи и т.2.1.2.3. от клауза „Супер“ застрахователят покрива и риск „Пожар
вследствие на техническа неизправност, възникнал по време на движение на МПС“.Наемателят
е уведомил застрахователя за настъпилото застрахователно събитие, за което е
образувана щета № 44012131816849/22.05.2018 г.Извършените ремонтни дейности по
процесното МПС възлизат на 22 412,20 лв., като застрахователят е изплатил
обезщетение в размер на 8 808,88 лв. с аргумент, че не е уведомен, че МПС
е било отдадено под наем.Ищецът твърди, че са налице предпоставките за
заплащане на пълния размер на застрахователното обезщетение и моли съда да
постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата от
13 603,32 лв.-остатък от дължимото застрахователно обезщетение със
законната лихва от датата на предявяване на иска.
Видно
от договор за наем на МПС от 31.10.2017 г. „В.т.л.“ ЕООД като наемодател се е задължил
да предостави на „З.Т.“ ООД като наемател описаните в договора МПС, сред които
и товарен автомобил марка „Волво“, модел ФМ 84 Р с
рег. № *******с рама ******* при месечна наемна цена от 693 лв. без ДДС за срок
от 5 години, считано от 01.11.2017 г. до 31.10.2022 г.
Първоинстанционният
съд е приел за безспорно между страните и ненуждаещи се от доказване следните
обстоятелства: че за товарен автомобил марка „Волво“,
модел ФМ 84 Р с рег. № *******е съществувала валидна застраховка „Каско+“ по
клауза „Пълно каско“ по застрахователна
полица № 440118131000902
със срок на валидност от 12.02.2018 г. до 11.02.2019 г. вкл.; че на 21.05.2018
г. около 09,00 ч. процесният товарен автомобил „Волво“
с рег.№ ********движейки се в гр.София,
Северна скоростна тангента до разклона за с.Т. се е самозапалил в резултат на възпламеняване
на задните гуми; че ответното дружество
е изплатило застрахователно обезщетение в полза на ищеца сума в редуциран
размер на 8 808,88 лв. на 13.09.2018 г.Посочените обстоятелства се
установяват и от представените по делото писмени доказателства- полица № 440118131000902,
удостоверение рег.№ 764001-1033/25.05.2018 г. на Столична дирекция „Пожарна
безопасност и защита на населението“ към ГД „Пожарна безопасност и защита на
населението“ при МВР и документи по щета № 44012131816849.
В
представения въпросник по застрахователна полица № 440118131000902 като
предназначение на МПС е посочено-лично ползване.Видно от застрахователната
полица застраховащ по договора е „И.Т.“ ЕООД.
Съгласно
т.10.7 от Общите условия /ОУ/ на автомобилна застраховка „Каско+“, неразделна
част от процесния договор за застраховка, застрахованият е длъжен да уведомява
писмено застрахователя незабавно след узнаването на всички обстоятелства
/промени в обстоятелствата, които е декларирал, които са възникнали по време на
действие на договора или за които е узнал по време на действието на договора.В
случай на неизпълнение на тези задължения застрахователят може едностранно да
прекрати договора или да предложи изменения в условията му, а при настъпване на
застрахователно събитие да намали размера на застрахователното обезщетение или
изцяло да откаже изплащането му.В случай, че застраховащият не изпълни свое
задължение, произтичащо от тези ОУ и вследствие на това настъпи застрахователно
събитие или се създадат предпоставки за увеличаване на риска, за увеличаване на
вредите, или се попречи на установяването на причините за застрахователното
събитие и размера на действителните вреди, обстоятелствата за възникване на
застрахователното събитие и/или определяне на застрахователното обезщетение,
застрахователят има право да откаже или да намали застрахователното обезщетение
/т.10.8/.
От
заключението на приетата по делото автотехническа експертиза /АТЕ/ на вещото
лице Й.Й. е установено, че щетите по товарен
автомобил марка „Волво“, модел ФМ 84 Р с рег. № *******са
в пряка и причинно-следствена връзка с настъпилото на 21.05.2018 г.
произшествие в гр.София.Стойността за възстановяване на МПС, изчислена на база
средни пазарни цени към датата на ПТП е 21 845,81 лв.Направените разходи
по представените по делото фактури отговарят на средните пазарни цени към
момента на настъпване на произшествието.
По
делото е приета и повторна АТЕ, изготвена от в.л. Б. С., съгласно която за
отстраняване на щетите е заплатена сума в размер на 22 412,20 лв.Всички
описани и фактурирани операции в процесните со били необходими.Стойността на ремонта по средни пазарни
цени към датата на ПТП с включени цени на основния вносител на марката възлиза
на 26 069,54 лв., а без включени цени на основния вносител-на
22 502,93 лв.Щетите по процесния автомобил отговарят напълно на механизма
на събитието и са в пряка и непосредствена зависимост от процесното ПТП.
От
приетото по делото заключение на съдебно-счетоводната експертиза, изготвена от
вещото лице К.М. е установено, че съотношението между размера на платената
застрахователна премия по процесната застрахователна полица и премията, която
трябва да се плати съгласно завишението по Тарифата на застрахователя на МПС,
които се отдават под наем е 66,77% към 33,23%.Платената застрахователна премия
е 903,93 лв., размерът на премията по
завишена тарифа с 50% е 1 353,85 лв.
Разпитаният
по делото свидетел И.П.твърди, че е собственик на фирма „И.Т.“ ЕООД, и че шофьор
на фирмата-Р.Р., му се е обадил и е
казал, че нещо дими по камиона, и че 4-5 минути след обаждането са тръгнали
пламъци.Пожарната е дошла след 8-10 минути и е изгасила огъня.Гумите са били нови.Застрахователят е извършил
оглед.Свидетелят е заявил, че фирмата му е с наименование
При така
установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл.405, ал.1 КЗ при настъпване на
застрахователното събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно
обезщетение в уговорения срок.
От събраните по делото доказателства безспорно се
установи наличието на застрахователно правоотношение по имуществена застраховка
„Каско“, настъпване на застрахователно събитие по време на действие на
застрахователния договор, вреди, причинна връзка между тях и настъпилото
застрахователно събитие, както и размера на вредите.Спорен е въпросът за
размера на дължимото обезщетение от застрахователя.
Първоинстанционният съд е приел, че не са налице предпоставките за
приложение на разпоредбата на чл.363, ал.4 КЗ, тъй като застрахователният
договор е сключен не с ищеца, а с „И.Т.“ ЕООД, което обстоятелство е записано
във въпросника-предложение за застраховка, и че това лице е декларирало, че
предназначението на автомобила е за лично ползване, поради което няма скрити
обстоятелства от застрахования.Съдът е изложил и мотиви, че не ответникът не е
провел пълно доказване, че обстоятелството, че не собственикът, а трето лице,
/което е и застраховащ/ е ползвало автомобила, е станало причина или е
допринесло за възникването на процесното застрахователно събитие, респ. за
причиняване на вреди в по-голям размер.
Настоящият съдебен състав напълно споделя мотивите на
първоинстанционния съд и на основание чл.272 ГПК препраща към тях.Решението е
постановено след преценка на всички събрани по делото доказателства в тяхната
връзка и при постановяването му не се установи нарушение на императивни материалноправни разпоредби.
Съгласно разпоредбата на
чл. 362, ал.1 КЗ при сключването на застрахователния договор, когато застрахователят
е поставил въпроси, застраховащият, неговият пълномощник или неговият
застрахователен брокер е длъжен да обяви точно и изчерпателно съществените
обстоятелства, които са му известни и са от значение за риска. Изречение първо
се прилага и за застрахования, когато при сключването на договора е била
поискана информация и от него.Застрахователят може да откаже изцяло или
частично плащане на застрахователно обезщетение ако неточно обявеното или
премълчаното обстоятелство е оказало въздействие за настъпването на събитието,
а когато обстоятелството е оказало въздействие само за увеличаване на размера
на вредите, застрахователят не може да откаже плащане, но може да го намали
съобразно съотношението между размера на платената премия и на премията, която
трябва да се плати според реалния застрахователен риск /чл.363, ал.4 КЗ/.
Настоящият съдебен състав счита, че не е налице укрито
обстоятелство от застрахователя, тъй като въпросникът е попълнен от застраховащия-„И.Т.“
ЕООД, който е посочил, че предназначението на застрахованото МПС е за лични
нужди.От доказателствата по делото се установи, че застрахователното събитие е
настъпило при ползване на автомобила от служител на застраховащото дружество.При
това положение не може да се приеме, че е налице неточно обявено или премълчано
обстоятелство от застрахователя.
Дори и да беше установено, че е налице неизпълнение на
задължение за съобщаване на обстоятелството, че автомобилът се ползва под наем,
не е налице хипотезата на чл.408, ал.1, т.3 КЗ, съгласно която застрахователят може да
откаже плащане на обезщетение само при неизпълнение на задължение по
застрахователния договор от страна на
застрахования, което е значително с оглед интереса на застрахователя,
било е предвидено в закон или в застрахователния
договор и е довело до възникване на
застрахователното събитие.В случая ответникът не е доказал, че
ползването на автомобила от наемател е в пряка причинна връзка с настъпването
на застрахователното събитие и че неизпълнението на задължението е значително с
оглед интересите на застрахователя.Предвиждането на по-висока застрахователна
премия по тарифата на застрахователя в случаите, при които застрахованото МПС
се отдава под наем е ирелевантно, тъй като причинната
връзка не се презумира, а подлежи на доказване.Поради
изложеното съдът намира, че са налице предпоставките за ангажиране на
отговорността на застрахователя за изплащане на застрахователно обезщетение в
пълен размер.
Поради съвпадане на крайните изводи на двете инстанции
обжалваното решение следва да се потвърди.
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.3 ГПК въззивникът следва да бъде осъден да заплати на въззиваемия сумата от 700 лв.-разноски за настоящата
инстанция.
Водим от горното
съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решението от 21.11.2019 г. на СРС, 120 с-в, по гр.д.№ 64886/18 г. в
обжалваната част.
ОСЪЖДА „ДЗИ-О. З.“ АД с ЕИК ****** и със седалище и адрес на управление:***
да заплати на „В.т.л.“ ЕООД с ЕИК ******* със седалище и адрес на управление:***
и със съдебен адрес:***, офис 107 сумата 700 лв. /седемстотин лева/ на
основание чл.78, ал.3 ГПК.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.