Мотиви към
присъда по НОХД № 1062/2011 г. по описа на Русенски районен съд, Х н.с.
Русенска районна
прокуратура е обвинила И.М.С. ***, в извършване на
престъпление по чл.296 ал.І пр.1 от НК за това, че на
15.04.2010 г., в гр.Русе, не изпълнил Заповед за защита от домашно насилие,
издадена на 03.06.2009 г. по силата на Решение № 148/16.11.2009 г. по гр.дело № 2935/2009 г. по описа на Русенски районен съд,
влязло в законна сила на 29.12.2009 г.,
като приближил и посетил местоработата на бившата си съпруга Х.Т.П.- офис на банка- „Уникредит
Булбанк” АД- филиал Русе.
Прокурорът
поддържа повдигнатото обвинение.
По делото е
конституирана като частен обвинител Х.Т.П., която също
поддържа обвинението.
Подсъдимият дава
обяснения на съдебното производство, като счита, че не е извършил престъпление.
Съдът, след
преценка на събраните доказателства, приема за установени следните фактически
обстоятелства:
Подс.И.М.С. е роден на *** ***, български
гражданин, с висше образование, разведен, безработен, осъждан е за деяния по
чл.343 б ал.І от НК и чл.227 б от НК.
Подсъдимият и
частният обвинител са бивши съпрузи, като брака им бил прекратен с Решение №
562 по гр.д. № 6284/2009 г. по описа на Русенски районен съд, влязло в законна
сила на 01.05.2010 г. Междувременно, с Решение
по гражданско дело № 2935/2009 г. по описа на Русенски районен съд, на
основание чл.15 от ЗЗДН, подс.С. бил отстранен от семейното жилище, намиращо се
в гр.Русе по ул.”Княжеска” № 26, вх. А, ет.ІІІ, ап.7, за срок от една година, като
му било забранено за срок от 1 година да
приближава горепосоченото жилище, както и местоработата, местата за социални
контакти и отдих на П..Това съдебно решение влязло в законна сила на 29.12.2009
г. и за същото подсъдимият бил известен.Издадената
заповед по ЗЗДН била приведена в изпълнение от св.Й.Г.-***,
който по повод служебните си задължения познавал подс.С. и лично му
разяснил ограниченията във връзка със съдебния акт.
Същевременно,
към м.април 2010 г. ч.о.Х.П.
работела в банка „Уникредит Булбанк” АД клон Русе,
намиращ се на пл.”Света Троица”, като служител „Оперативна дейност”.Към
този период в този офис работел и св.И.С., с който П.
фактически съжителствала.Между частния обвинител и
подсъдимия съществували лични проблеми поради неуредените им семейни отношения
и П. на няколко пъти сигнализирала органите на
полицията за оказван й телефонен тормоз.От своя страна
С. я обвинявал в проблеми, които му създала по повод на отпуснат кредит от
банката, в която работела.
При тези
обстоятелства, на 15.04.2010 г. подсъдимият се насочил към офиса на „Уникредит Булбанк” АД, намиращ се на пл.”Света Троица” в
гр.Русе, в който офис работела П..С. искал да се
срещне с директора на клона- св.К.П.,
тъй като смятал, че П. неправомерно
е изтеглила суми, свързани с негова сметка по издадена кредитна карта.В следобедните
часове на посочената дата подсъдимият влязъл в салона на банката и се насочил
към св.В.Д.И.- отговорник „охрана”.С. му заявил, че
желае да се срещне със св.П. и
му заявил, че ще изчака пред входа на банката да бъде извикан, след което
напуснал салона.Междувременно, поради „интериорното решение” на оперативния
салон, при което работните места на служителите не били отграничени от вътрешни прегради,
св.И.С. и ч.о.Х.П. забелязали, че подсъдимият е влязъл, редом с други
посетители.Фактически при влизането на С., св.С.
разговарял със св.Д., за когото твърди пред съда, че
са в приятелски отношения, а св.П. се
намирала на работното си бюро.Така, след като охраната разговаряла с подсъдимия,
а впоследствие се насочила към св.П., за да го уведоми за исканата среща, С. пък напуснал
помещението, св.С. се върнал в офиса си
на друг етаж в банката и по телефона посъветвал П. да извести полицейския
служител- св.Г. за нарушаването на
Заповедта, издадена по ЗЗДН.Междувременно директорът отказал среща с подсъдимия,
а явил се на място полицейски патрул отвел подсъдимия в І РУП, където в
разговор със св. Г. той обяснил, че намерението му било да се срещне с управителя
по повод на проблеми с кредитната му карта, издадена именно от този клон.При установяване на обстоятелствата във връзка с
инцидента не било констатирано подсъдимият да е извършвал каквито и да било
неправомерни действия с характер на престъпления при посещението в банковия
офис и разговорите с банковата охрана или полицейски служители, поради което му
бил съставен единствено предупредителен протокол.Не
било констатирано също така С. да е осъществил контакт с частния обвинител.
Изложените обстоятелства
се доказват от приложените по делото писмени доказателства и доказателствени средства- Решение № 148/16.11.2009 г. по гр.дело № 2935/2009
г. на Русенски районен съд, протокол за полицейско предупреждение от 15.04.2011
г., справка от Община Русе за гражданско състояние, справка за съдимост, трудов договор № 2314/29.12.1998 г.,
допълнително споразумение към трудов договор, Решение № 562/07.04.2010 г. на
Русенски районен съд, декларация, автобиография.
Приетите за
установени факти се потвърждават и от гласните доказателства, събрани и
проверени в хода на съдебното следствие, които съдът анализира, както следва:
Съдът дава вяра
изцяло на обясненията на подс.С..В същите последният
твърди, че на посочената дата посетил офиса „Уникредит
Булбанк”, намиращ се на пл.”Света Троица” в гр.Русе, мотивиран от желанието си
да се срещне със св.П.- директор на клона, тъй като
считал, че е ощетен финансово по повод на договор за кредитна карта от бившата
си съпруга, която е служител на банката.С. твърди, че влизайки в салона, се
насочил директно към св.И.- изпълняващ функции по
охрана, провел с него кратък разговор, като му обяснил намеренията си, и
доброволно напуснал вътрешността на учреждението, за да изчака пред входа.Подсъдимият
твърди, че престоят му в помещението бил изключително кратък и за времето на
същия не търсил контакт с П..Същият не отрича, че е
търсил бившата си съпруга в различни периоди от време, като твърди, че мотив за това черпел от
неуредени финансови отношения.Преценявайки този доказателствен източник, съдът
съобразява, че обясненията са и възможност за реализиране на правото на защита
на подсъдимото лице, поради което същите следва да се подложат на по- прецизен анализ от гледна точка на достоверността на поднасяните
факти.От друга страна, установява се, че заявените от С. обстоятелства се
потвърждават и от показанията на св.В.И..И. разказва
пред съда, че на инкриминираната дата, докато разговарял със св.И.С.,
подсъдимият влязъл в салона на банката.Като охрана на
учреждението И. твърди, че пресрещнал в средата на помещението С., който му
обяснил, че има среща със св.К.П..Св.И. също
потвърждава, че подсъдимият не е проявявал каквато и да било агресия, нито е
търсил контакт с други лица, включително и П., и напуснал салона, за да изчака
навън, без да възрази по какъвто и да било начин.Тези показания на св.Д. съдът
кредитира изцяло като достоверни, тъй като са последователни, напълно
непротиворечиви и преди всичко- липсват каквито и да
било фактически обстоятелства, които да създават съмнение за субективна
заинтересованост на това лице да поддържа тезата на защитата или тезата на
обвинението в процеса.Тези показания се
намират в логическа кореспонденция и с други гласни доказателства-
показанията на св.С.-***, който заявява, че на
15.04.2010 г. посетил офиса на Булбанк, намиращ се на пл.Света Троица, където
установил подс.С. пред банката и получил от него
обяснение, че изчаква среща с директора.С. определя
поведението на подсъдимия в този случай като спокойно и безпроблемно,
включително и при отвеждането му в полицейското управление, очевидно по
подадения от частния обвинител сигнал.От своя страна,
показанията на св.С., съотнесени
към показанията на св.Й.Г.- полицейският служител,
натоварен с изпълнението на Заповедта по ЗЗДН, обосновават идентична на
заявената от подсъдимия фактическа обстановка.Св.Г. не
отрича, че познава С. по повод на неколкократни
осъждания, както и факта, че е работил с лицето по ЗЗДН, като е привел в
изпълнение издадена Заповед по този ред и е беседвал с подсъдимия за
изпълнението й.Относно конкретния случай, Г.
свидетелства, че подсъдимият му обяснил желанието си да се срещне с директора
на офиса, в който работи съпругата му, което мотивирало действията му на
посочената дата.Всички тези факти реално се
потвърждават и от
показанията на св.Кр.П., който също свидетелства, че на
инкриминираната дата подсъдимият търсил среща с него, която така и не се
състояла, като впоследствие разбрал, че се касае до ползван кредитен
продукт.Същият потвърждава, че служебните му правомощия и задължения
предпоставят и такива контакти с клиентите, както и това, че на инкриминираната
дата С. не е демонстрирал непристойни или неправомерни действия при посещението
в банковия офис.
В противовес на
всички тези гласни доказателства са показанията на частния обвинител-
св.Хр.П. и тези на св.И.С..П. твърди, че на 15.04.2010 г.
бившият й съпруг, след многократни позвънявания на мобилния й телефон, посетил офиса, в който работи с
цел да осъществи контакт с нея и така да наруши издадената Заповед по ЗЗДН.От
друга страна, същата не отрича, че към този период С. бил в договорни отношения
с банката, но изразява мнение, че по повод на част тях би могъл да посети и друг
банков офис, като от друга страна не отрича, че някои следва да се извършат
именно в клона на пл.”Света Троица”.Независимо, че не
сочи конкретни прояви на агресивно поведение спрямо себе си, или опити за
осъществяването на физически или визуален контакт на подсъдимия с нея на посочената от обвинението
дата, св.П. изразява убеждение, че желанието на бившия
й съпруг е било да наруши заповедта за незабавна защита.В последния аспект тези
гласни доказателства намират опора единствено в показанията на св.И.С.- служител на банковия офис и лице, с което П. фактически съжителства.Св.С. заявява, че на посочената дата
частният обвинител и той получили многократни обаждания и кратки съобщения на
мобилните си телефони, след което С. посетил работното им място и още с
влизането си в салона се насочил към П..Тук показанията на С. противоречат на
показанията на И., който отрича подсъдимият да се е „фиксирал” спрямо св.П., като дори дава пример от
предходен инцидент, в който, както заявява: „Тогава при инцидента преди година беше коренно различно
поведението му”.Извън това малко, но съществено противоречие, всички релевантни
към предмета на делото факти, за които свидетелства С., са идентични на
възпроизведените пред съда от другите разпитани свидетели, посочени по- горе.Преценявайки показанията на св.И.С.,
съдът съобразява обстоятелството, че към инкриминираната дата и понастоящем
същият се намира в близки отношения със св.Х.П., която от своя страна е с влошени такива с подсъдимия.При
това, житейски естествено и логично е С. и П. да са формирали най- малкото
критично отношение към действия на бившия й съпруг- подсъдимия, с който заедно и поотделно имали конфликти, видно от
твърденията за налаган тормоз и отправяни заплахи чрез мобилен телефон.Независимо
от това, факт е, че показанията на П. и С., съдържащи твърдения, че намерението
на С. е било да наруши заповедта за
незабавна защита, са израз на тяхна субективна преценка на конкретната
ситуация, не и на обективни данни за това.
Анализирайки
доказателствата по делото съдът достига до следните правни изводи:
По делото не се
спори, че по отношение на Х.П. била
издадена съдебна Заповед по ЗЗДН.Не се спори, че по силата на същата, подс.С. бил отстранен от обитаваното жилище и била наложена
забрана да приближава имота, както и местоработата, местата за социални
контакти и отдих на същата.По делото е безспорно, че
на 15.04.2010 г. подсъдимият посетил офис на „Уникредит
Булбанк”, намиращ се в гр.Русе на пл.”Света Троица”.Именно за тези свои
действия същият е привлечен към отговорност и предаден на съд за престъпление
по чл.296 ал.І от НК. Според този текст подлежи на наказание този, който
попречи или осуети по какъвто и да е начин изпълнението на съдебно решение или
не изпълни заповед за защита от домашното
насилие.
По делото следва
да се отговори на въпросите има ли извършено деяние, извършено ли е от
подсъдимия и извършено ли е виновно.
Съдът счита, че
с действията си подс.И.М.С. не е извършил нито от обективна,
нито от субективна страна престъпление по чл.296 ал.І
от НК. Аргументацията на съда да обоснове този извод е следната:
Очевидно най-
същественият от релевантните към предмета на делото въпроси е прилагането на
заповедта за незабавна защита, издадена по Закона за защита от домашното
насилие /ЗЗДН/.Приложението на този нормативен акт е детайлизирано в Правилник
и според чл.1 ал.І от същия с него се уреждат мерките за защита от домашното
насилие.Без съмнение, заповедта за незабавна защита е правен инструмент за
реализиране на една от мерките по чл.5 от Закона.Същевременно, в чл.7 ал.І от
ППЗЗДН се сочи, че в случай на неизпълнение на
наложена мярка по чл. 5, ал. 1, т. 1, 2 и 3 от закона пострадалото лице или
лицето, установило нарушението, подава сигнал до съответното районно управление
на Министерството на вътрешните работи.Именно това е и сторено от ч.о.П.- чрез
сигнализирането на св.Г. в качеството му на полицейски служител, привел в
изпълнение конкретната заповед. От своя страна, съгласно ал.ІІ на чл.7 от
Правилника полицейските органи извършват проверка на подадения сигнал, като в случаите
на неизпълнение на наложената мярка предприемат действия съгласно Наказателно-процесуалния кодекс. Следващата ал.ІІІ сочи, че когато нарушението по ал. 1 не съставлява престъпление, полицейските органи съставят
протокол за предупреждение по реда на чл. 56 от Закона за Министерството на вътрешните работи.Така, видно от доказателствата по
делото, спрямо подс.И.М.С., на 15.04.2010 г., в 17.00 часа, в П РУМВР Русе, е
съставен протокол за полицейско предупреждение, който очевидно се явява
следствие от заявения на същата дата, около 16.00 часа инцидент.
Според чл.6 от
ППЗЗДН полицейските органи следят за изпълнението на заповедта за защита,
когато с нея е наложена мярка по чл.5 от закона.Логическото тълкуване на всички
цитирани текстове налага извода, че именно на
тези органи е предоставена
преценката на обстоятелствата, свързана с неспазването на заповедта, и
конкретно, такава преценка е извършена, като е прието наличието на хипотезата
на чл.7 ал.ІІІ от Правилника- нарушение, при което следва да се състави
предупредителен протокол.В случая не са констатирани данни за престъпление,
които съобразно ал.ІІ на чл.7 от Правилника да изискват сезирането на други
надлежни органи за образуване на наказателно производство.Изложеното обосновава
извода, че констатациите за нарушаването
на всяка заповед за домашно насилие
трябва да бъдат следствие от преценката на органите на полицията, а не от
субективната оценка на обстоятелствата от т.нар.”пострадало лице”.В случая
такава преценка е извършена надлежно, и със съставянето на предупредителен
протокол по ЗМВР, е прието наличието на нарушение, а не на „неизпълнение на заповед за защита от
домашно насилие”.Във втората хипотеза се касае до престъпно деяние, покриващо
признаците на състава на чл.296 ал.І от НК.
От друга страна,
ЗЗДН не дефинира понятието месторабота, места за социални контакти, отдих, дори
и местоживеене.От една страна, такъв законодателен подход е разбираемо
следствие от бързо реципиране
на норми от законодателства с други правни и обществени традиции.От друга
страна, в случая той влиза в колизия с основни принципи в действащото наказателното право, от гледна точка не само правата на обвиняемото лице и предадения на
съд подсъдим, а и правната сигурност в обществените отношения.
ЗЗДН не
дефинира понятието „месторабота”.Легална дефиниция на
същото би следвало да се изведе от КТруда.В §1 т.2 от Допълнителните разпоредби /обяснения на някои
думи/ се сочи, че "Предприятие" е всяко място -
предприятие, учреждение, организация, кооперация, заведение, обект и други
подобни, където се полага наемен труд.Т.4 от §1 определя от своя
страна работното място като помещение, цех,
стая, нахождение на машина, съоръжение или друго подобно териториално
определено място в предприятието, където работникът или служителят по указание
на работодателя полага труда си в изпълнение на задълженията по трудовото
правоотношение. При извършване на надомна работа работно място е домът на
работника или служителя или друго помещение по негов избор извън предприятието.
Теоретично е
възприето, че мястото на работата представляват териториалните граници, където
работникът или служителят ще предоставят работната си сила, като „работното
място” е част от мястото на работа /местоработата/.Очевидно, при тази
законодателна регламентация, когато се тълкува нормата на чл.296 ал.І от НК и
се извършва преценка обективирани ли са в конкретен случай признаците на
престъпния състав, всяко съмнение следва да се тълкува в полза на обвиняемия-
подсъдимия, което е основен принцип в наказателното право.От тук съдът намира,
че следва да се изведе и друго съществено съждение, а именно, че субективната
страна на деянието по чл.296 ал.І от НК по принцип, и особено в аналогични хипотези-
при твърдяно неизпълнение на заповед за незабавна защита, трябва да се изследва
особено внимателно.Това е така, поради обстоятелството, че „местоработата” на
определено лице би могла да се окаже, преценявана с териториален критерий
такава, че забраната за доближаването й би довела до ограничаване на конституционните права на
друго лице /предполагаем нарушител/ неправомерно в неподозирани мащаби. Още по-
проблемно би се поставил въпроса с местата за социални контакти и отдих, които
за разлика от местоработата и местоживеенето абсолютно не подлежат на
предварително дефиниране и изчерпателно изброяване.Поради тези съображения съдът
счита, че логиката, която следва ЗЗДН се състои в това лицето, което е защитено със заповедта,
да сигнализира органа по изпълнение,
който да прецени конкретно всяко действие какъв характер има- на нарушение или
престъпление.Извън това, очевидно при липса на умисъл в поведението на
обвиняемия или подсъдимия, насочен към неизпълнението на заповедта за незабавна
защита, деянието е несъставомерно.Съдът счита, че по
делото не се доказва наличието на вина под формата на умисъл у подс.С..От анализираните по- горе
гласни доказателства се налага извода, че цялостното поведение на подсъдимото
лице на инкриминираната дата е било
насочено към реализирането на друга цел- среща с директора на съответния банков
клон- св.Кр.П. по определени лични мотиви.Не
са налице нито преки доказателства, нито такава съвкупност от косвени, които да
обосноват извод в обратна посока.Изразени са
единствено предположения от страна на пострадалата и нейния близък-
св.И.С., които предположения не са достатъчни за да формират у съда вътрешно убеждение за
наличие на виновно поведение.
С тези мотиви,
считайки, че деянието по чл.296 ал.І от НК не е
осъществено нито от обективна, нито от субективна страна, съдът, на основание чл.304 от НПК признава подс.И.М.С.
за невинен по обвинението, с което е предаден на съд.
Мотивиран така
съдът постанови присъдата си.
Районен съдия: