Решение по дело №257/2020 на Окръжен съд - Пловдив

 

 

Р Е Ш Е Н И Е № 260123

гр. Пловдив, 22.03.2021г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

         ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданска колегия, ІІ- ри състав в открито заседание на двадесети  и втори февруари две хиляди двадесет и първа година в състав:

 

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: ВЕЛИНА ДУБЛЕКОВА

 

при участието на съдебния секретар Диана Плачкова разгледа докладваното от съдията търг. дело № 257 по описа на съда за 2020 година, и за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск по чл.558, ал.5 вр. чл.557, ал.1, т.2, б „а“ КЗ.  

Ищецът В.А.К., ЕГН  **********, чрез пълномощник адв. А.Г., със съдебен адрес ***, моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника Гаранционен фонд – гр. София, ул. „Граф Игнатиев“ № 2, ет.4, да му заплати сумата от 200 000 лв., обезщетение за неимуществени вреди- болки и страдания, причинени от смъртта на дъщеря му З. В. К., настъпила в резултат на ПТП от ***г., ведно със законната лихва от 30.03.2020г до окончателното изплащане на сумата. Претендира разноски за настоящото производство.

Ищецът твърди, че на *** г. около 12.20 часа на път *** при разклона за ***, неговата дъщеря З. В. К., в качеството си на пътник, возеща се на предната седалка в л.а. марка Форд, модел „Кугар„ с рег. № **** е починала при пътно - транспортно произшествие, причинено виновно от З. Г.Ш. с ЕГН: ********** в качеството й на водач на л.а. марка „ Форд „ модел „ Кугар „ с рег. № ****.

Твърди следните обстоятелствата по настъпване на пътно-транспортното произшествие: на ***г., около 12.20 часа З. Г.Ш., управлявайки л.а. марка Форд, с рег. № **** по път ***, при разклона за *** причинява ПТП с пострадали МПС марка „Форд“, модел „Транзит“, с рег. № ****, при което е починала З. В. К.. Твърди, че за станалото ПТП е съставен Констативен протокол за ПТП с пострадали лица, рег. № *** от ***, от дежурен служител ПТП при ОД - МВР - ***, и е образувано досъдебно производство № 1415/2019 по описа РУ към ОД на МВР - ***, пр. пр. № 3805/19 по описа на ***.

Ищецът твърди, че търпи морални страдания от смъртта на дъщеря си. Твърди, че към датата на своята смърт З. В. К. е била едва на *** години, млада, здрава жизнена жена, че между нея и ищеца е имало много силна емоционална връзка, като на баща и дъщеря, че З. В. К. е била всеодайна дъщеря, между нея и ищецът е съществувало особено силно чувство на обич, уважение, подкрепа и всеотдайност. Ищецът твърди, че с причинената смърт на дъщеря му е загубил морална, физическа и финансова подкрепа, на която е разчитал, че не може да преодолее и да приеме трагедията, мъката му е огромна, че е отчаян, а безвъзвратната загуба на дъщеря му се отразява изключително тежко на емоционалното и здравословното му състояние, загубил е смисълът на живота, не празнува празници, не се радва на нищо, живота му е напълно променен. Твърди, че моралните му страдания от безвъзвратната загуба на неговата дъщеря са огромни и неописуеми и ще го съпътстват през целия му живот и той никога няма да може да го преживее.

Ищецът твърди, че към датата на настъпване на процесното ПТП - *** за л.а. марка  „Форд“ с рег. № ****, при управлението на който е причинено ПТП, няма валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“.

Ищецът твърди, че на 30.12.2019г. е входирал в Гаранционен Фонд претенция за изплащане на обезщетение за нанесени неимуществени вреди по доброволен ред, вх. № ***, въз основа на което при ответника е образувана щета № ***, като с писмо, с изх. № ***, ответникът е уведомил ищеца, че изисква от него документи, които на този етап няма как да бъдат предоставени, тъй като проверката по досъдебно производство № 1415/2019 по описа РУ към ОД на МВР - *** и пр. пр. № 3805/19 по описа на *** не е приключила. Твърди, че на 30.03.2020г. е изтекъл законоустановеният тримесечен срок за произнасяне от страна на ответника.

По същество ищецът чрез пълномощника си адв. А.Г. пледира за уважаване на иска, и за присъждане на разноските в производството. Представя писмена защита.

Ответникът Гаранционен фонд – гр. София с отговора на исковата молба е оспорил основателността на предявените искове – по основание и размер.

Оспорва механизма на настъпване на процесното ПТП, оспорва причините и обстоятелствата при получаване на травмите на починалата З. К..

Релевира възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалата З. К., тъй като същата не е ползвала обезопасителен колан.

Прави възражение за прекомерност на претенцията за обезщетение за неимуществени вреди, като излага съображения, че претендираното от ищеца обезщетение за претърпените неимуществени вреди е прекомерно завишено и в противоречие с принципа за справедливост и съществуващите в страната икономически условия и стандарт на живот.

С отговора на исковата молба ответникът заявява, че не оспорва факта, че процедурата по чл.558 КЗ е изпълнена.

Въз основа на изложено се иска отхвърляне на исковата претенция и присъждане на разноски.

По същество, ответникът чрез пълномощника си адв. С.М. пледира за отхвърляне на иска и за присъждане на разноските в производството.

По делото е конституиран в качеството на трето лице – помагач на страната на ответника, на основание чл.219 ГПК, Е.З.Ш., ЕГН **********, с адрес ***, чрез неговия законен представител Е.Й.С., ЕГН **********, с адрес ***.

Третото лице – помагач чрез своя пълномощник адв. М.М. в о.с.з. от 21.12.2020г. оспорва иска по основани и размер. По същество пледира за отхвърляне на иска, като развива подробни съображения в представена писмена защита.

Пловдивският окръжен съд, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства, както и доводите на страните намери за установено следното:

По допустимостта на иска.

Предявеният иск е допустим и следва да бъде разгледан по същество.

По основателността на иска.

От събраните по делото писмени доказателства – протокол за оглед на местопроизшествие ведно фотоалбум, находящо се в приложеното копие от ДП № 1415/ 2019г. по описа на РУ на МВР- ***, пр. пр. № 3805/ 2019г. по описа на ***, и заверен препис от Постановление на ОП – ***  от 04.01.2020г. по пр. пр. № 3805/ 2019г. по описа на ОП- ***, се установява, че на *** г. на републикански път ***, в посока  от *** за ***, е настъпило ПТП с участници л.а. „Форд Кугар“, с рег. № ****, управлявано от водача З. Г.Ш., и т.а. „Форд Транзит“, с рег. № ****, управляван от Д.Е.В.. Установява се, че като пътник в .а. марка „Форд Кугар“ е пътувала З. В. К., която е починала при инцидента. Установява се, че по случая е образувано досъдебно производство 1415/2019 по описа РУ към ОД на МВР - гр. ***, пр. пр. № 3805/19 по описа на ОП – ***, което производство е прекратено с Постановление за прекратяване на наказателно производство от 04.01.2021г. на основание чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК, тъй като не е налице престъпление по чл.343, ал.1, б. „в“ вр. чл.342, ал.1 от НК или друго престъпление от общ характер.

За установяване механизма на настъпване на процесното пътно-транспортно произшествие и за установяване на причинно- следствената връзка между процесното ПТП и настъпилата смърт на З. К. по делото е допусната и изслушана комплексна съдебно- медицинска и автотехническа експертиза, изготвена от в.л. С.М. и от в.л. д-р Е.Б..

Настоящият съдебен състав кредитира изцяло заключението по КСМАТЕ, същото е мотивирано и обосновано и не противоречи на събраните по делото доказателства.

Съгласно заключението процесното ПТП е настъпило между л.а. „Форд Кугар“, с рег. № ****, управлявано от водача З. Г.Ш., и т.а. „Форд Транзит“, с рег. № ****, управляван от Д.Е.В.. Водачката З. Г.Ш. е управлявала л.а. „Форд Кугар” рег.№ **** по платното за движение на пътя *** *** в посока от запад на изток. През това време водачът Д.Е.В. е управлявал т.а. „Форд Транзит“ рег.№ **** по северната лента на платното за движение на същия път, в посока от изток на запад, срещу л.а. „Форд Кугар”. В един момент, при преминаване на л.а. „Форд Кугар” през десен завой на пътя, водачката е загубила контрол над автомобила и така е навлязла със странично плъзгане в лявата (северна) лента на платното. Водачът на т.а. „Форд Транзит“ е реагирал, като екстрено е задействал спирачната система, но въпреки това след около 2,9 сек е настъпил удар, който е бил неизбежен. Ударът е настъпил в дясната страна на л.а. „Форд Кугар” и в предната лява част на л.а. „Форд Транзит“. След удара л.а. „Форд Кугар” се е установил на мястото и в положението отразени в протокола за оглед и видни от фотоалбума на местопроизшествието и т.а. „Форд Транзит“ се е установил на мястото и в положението отразени в протокола за оглед и видни от фотоалбума на местопроизшествието. Основна причина за настъпилото пътнотранспортно произшествие от техническа гледна точка е, че водачката на л.а. „Форд Кугар” – З. Г.Ш. при преминаване през десен завой на пътя е загубила контрол над автомобила и така е навлязла със странично плъзгане в лявата (северна) лента на платното на място, по начин и в момент, когато това не е било безопасно т.е. когато там насрещно се е движел т.а. „Форд Транзит“. Съгласно заключението от момента в който е реагирал, водачът на т.а. „Форд Транзит” е нямал техническа възможност да установи автомобила преди мястото на удара и да избегне произшествието чрез безопасно екстрено спиране. Водачът на л.а. „Форд Транзит“ би имал техническа възможност да спре преди мястото на удара, ако се е движел със скорост по- малка от 86 км/ч, но въпреки това водачът на т.а. „Форд Транзит“ пак би нямал техническа възможност да избегне произшествието, тъй като дори и да бе имал техническа възможност да спре непосредствено преди мястото на удара, то поради насрещното движение на л.а. „Форд Кугар”, удар пак би настъпил. Съгласно заключението по КСМАТЕ причината за настъпването на смъртта на З. К. е тежката, съчетана, несъвместима с живота черепно-мозъчна, гръбначно-мозъчна, гръдна, коремна и опорно- двигателна травма, довела до нарушаване на функциите на жизненоважните мозъчни центрове и масивна кръвозагуба, причинили спирането на сърдечната дейност и дишането. Касае се за високоенергийна травма, при която използването на предпазни колани не е възможно да предотврати получените несъвместими с живота травматични увреждания. Установява се от заключението по КСМАТЕ, че причината за смъртта на К. е последица от травмите, получени при процесното ПТП.

От събраните по делото доказателства, безспорно се установи, че в резултат на така описаното пътно-транспортно произшествие, пътуващата в автомобила З. К. е починала.

При изслушване на заключението в о.с.з. от 22.02.2021г. вещото лице С.М. пояснява, че ударът между двата автомобила е настъпил в лентата за движение на т.а. „Форд Транзит“, той се е движил в дясната за него лента, не я е напускал и ударът настъпва в нея.

 От представените по делото писмени доказателства – удостоверение за наследници /л.18/ се установява родствената връзка на ищеца с починалата З. К., а именно, че ищецът е неин баща.

По делото са изслушани свидетелите Ю. З., Д. Д., К. С. и Е.Ш. относно техните впечатления за отношенията между ищеца и починалата З. К., относно преживените от ищеца болки и страдания вследствие на смъртта на неговата дъщеря, както относно това къде и с кого е живяла З. К..

От показанията на свидетеля Ю. З. се установява, че ищецът и З. са били много близки, че тя му била най- милото момиче от всички деца, които има ищецът, понеже З. работела, поддържала семейството, помагала много, включително финансово на баща си, била опората на семейството, помагала за отглеждането на по- малките си братя и сестри. Свидетелства, че З. и ищеца са живеели заедно в *** и че З. е работела в едно *** в ***. Свидетелства, че З. винаги е живяла при баща си, там е учела и работела. Според свидетеля майката на З. живее в ***, с друг мъж, З. е ходела само веднъж за два месеца при нея, но се върнала. Свидетелства, че З. имала средно специално образувание и навсякъде я взимали на работа и работела най- много от всички. От показанията на този свидетел се установява, че ищецът приел много тежко загубата на дъщеря си и оттогава започнал да има психически проблеми, много скърбял за дъщеря си, през два дни ходел на гробищата, не се събирал с роднини и приятели.

От показанията на свидетеля Д. Д. се установява, че ищецът и починалата З. К. са живеели заедно – от раждането й до смъртта й, че З. е работела и се е грижела за домакинството и финансите. Според свидетеля починалата е живяла в ***, в една къща с майка си и баща си, когато свидетелят е ходил на гости майката на З. е била там. Свидетелства, че З. е работела непрекъснато на различни места, първо в ***, а след това в ***. Свидетелства, че ищецът е приел много тежко смъртта на дъщеря си, че тъгува много за нея и редовно посещава гроба й.

От показанията на св. К. С. се установява, че в продължение на последните четири години преди смъртта си З. е живяла със З. Ш. /сестра на свидетелката/, последното двете са живели в ***, а преди това в ***. Свидетелства, че З. и З. са пътували многократно до ***, където са имали продължителни престои там. Свидетелства, че при един продължителен престой на З. в ***, в продължение на около два месеца, З. е живяла в дома на свидетелката. На свидетелката не й е известно З. да е поддържала отношения с баща й.

От показанията на свидетелката Е.Ш. се установява, че през последните три- четири години З. К. е живяла със З. Ш. /сестра на свидетелката Е.Ш./***, а последно в ***, че З. и З. са ходели по 2-3 месеца в *** да работят, връщали са се за по един месец да си починат и после пак заминавали. Понякога З. оставала в *** и за да не е сама и докато З. се върне, живеела при  по- голямата сестра на свидетелката Ш. – К.. Свидетелства, че когато З. и З. са живеели в ***, жилището им било в близост до жилището на свидетелката и последната им е ходела да ги вижда, когато са били в ***. Свидетелства, че когато З. и З. са били в ***, е виждала З. по няколко пъти месечно. Свидетелства, че З. се е издържала от това, че са ходели със З. заедно  в *** да работят, че двете са работели едно и също. 

От събраните по делото писмени доказателства – Справка от НАП за сключени трудови договори /л.218- л.224/ и писмо- справка от НАП /л.347/ се установява, че за периода ***г. – ***г. няма регистрирани трудови договори и данни за осигурителни правоотношения на лицето З. К..

От приетите по делото писмени доказателства – удостоверения за регистрация от 06.09.2019 г. на З. К., валидно до 05.09.2021г., и от 08.10.2019г. на З. Ш., валидно до 07.10.2021г. /л.202- л.216/ се установява, че починалата З. К. и З. Ш. са били регистрирали на територията на *** дейност съгласно §3 от ***.

От приетата по делото Справка за задгранични пътувания /л.225/ се установява, че за периода 21.02.2016г. – 23.10.2019г. в АИС „Граничен контрол“ има данни за 12 преминавания през ГКПП на *** на З. К..

По делото не е спорно, че към датата на пътния инцидент ***г. процесният лек автомобил „Форд Кугар“ не е имал валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, което ангажира отговорността на Гаранционния фонд за изплащане на обезщетение за причинените от ПТП неимуществени вреди, изразяващи се в  болки и страдания от смъртта на дъщерята на ищеца.

По делото не е спорно, че ищецът е отправил претенция към ответника и е образувано щета, както и че към момента не е налице изплатено от ответника обезещетение.

За да бъде успешно проведен предявеният от ищеца иск с правно основание чл. 558, ал.5 вр. с чл.557, ал.1, т.2, б. „а“ от КЗ, следва да са осъществени следните кумулативно дадени материалноправни предпоставки: деликт с всички кумулативно дадени елементи от фактическия му състав /противоправно деяние, вреди, причинно - следствена връзка между вредите и деянието и вина на извършителя/; непозволеното увреждане да е извършено на територията на Република България и да е причинено от моторно превозно средство, което обичайно се намира на територията на Република България, и виновният водач да няма сключена задължителна застраховка "Гражданска отговорност на автомобилистите“ и увреденото лице да е сезирало Гаранционния фонд по предвидения в чл. 558, ал. 3 от КЗ ред и същият да не се е произнесъл по подадената молба в срока по чл.496  от КЗ, да е отказал плащане на обезщетение или увреденият да не е съгласен с размера на определеното обезщетение /чл. 558, ал.5 от КЗ/.

По отношение на претендираните неимуществени вреди от ищеца са осъществени всички горепосочени материалноправни предпоставки за ангажиране отговорността на ответника, който дължи на основание чл.557, ал.1, т.2, б. „а“ от КЗ вр. с чл. 45 ЗЗД репариране на действително причинените вреди, които са пряка и непосредствена последица от ПТП. Налице са противоправно деяние от страна на деликвента, изразяващо се в нарушение на правила на ЗДВП, извършено виновно; неимуществени вреди и причинно - следствена връзка между противоправното деяние и вредите, както и предпоставките по чл.557, ал.1, т.2, б. „а“  и чл. 558, ал. 5 КЗ - факти, установени с приетите по делото писмени доказателства.

Неоснователно е възражението на ответника, с което оспорва механизма на настъпване на процесното ПТП. От заключението на вещото лице по САТЕ се установява безспорно, че ударът между двата автомобила е настъпил в платното за движение на т.а. „Форд Транзит“ и че водачът на т.а. „Форд Транзит“ не е имал техническа възможност да избегне удара чрез безопасно екстремно спиране, а и дори да беше спрял удар пак би настъпил поради движението на л.а. „Форд Кугар“, който е бил навлязъл в платното на движение на товарния автомобил. Не следва да се обсъжда въобще хипотезата дали ако водачът на товарния автомобил би отклонил движението на автомобила в дясно или в ляво, така би могъл да избегне удара, защото ако той би направил това, то той би напуснал своето платно за движение и би навлязъл или в насрещното платно за движение /при отклонение в ляво/, или да излезе от пътя /при отклонение в ляво/, при което положение би застрашил движението на пътя, тъй като би могло да последва удар в насрещно движещ се автомобил /при навлизане в насрещното платно/ или да настъпи занасяне на автомобила и/или удар в крайпътен обект /при напускане платното за движение/, т.е. данастъпи ПТП, което ще е по причина поведението на водача на товарния автомобил. Същият няма вменено от закона задължение при възникване опасност на пътя да предприема други действия или маневри, освен спиране на автомобила, посредством което да избегне удара. В заключение безспорно се установява, че основна причина за настъпването на процесното ПТП е поведението на водача на л.а. „Форд Кугар“ З. Ш..  

Настоящият съдебен състав намира, че предявеният иск е доказан по своето основание, а неговият размер следва да бъде определен според разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, която предвижда, че при непозволено увреждане обезщетение за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост.

При определяне размера на обезщетението за понесените от ищеца неимуществени вреди съдът, въз основа на събраните по делото доказателства и на основание чл.52 ЗЗД, взе предвид, че в случая се касае за най- тежката неимуществена вреда – безвъзвратна загуба на любим човек. Безспорно смъртта на З. К. е причинила мъки и страдания на ищеца, тъй като е ноторно известно, че е изключително тежко един родител да преживее своето дете и да стане свидетел на неговата смърт, При определяне на размера на обезщетението съдът съобрази обективни и доказани по делото факти – възрастта на починалата и възрастта на ищеца, отношенията на ищеца с починалата, невъзвратимостта на загубата. От събраните по делото доказателства не се установиха твърденията на ищеца за наличието на особено силна емоционална връзка между него и починалата, наличието на особено силно чувство на обич, подкрепа и всеотдайност, не се установи, че с нейната смърт ищецът губи морална, физическа и финансова подкрепа. Показанията на ищцовите свидетели З. и  Д. относно обстоятелствата за близост между ищеца и починалата му дъщеря и относно това, че същата е живяла до смъртта си при него, помагала му е финансово и за отглеждането на останалите деца на ищеца се опровергават от показанията на свидетелите С. и Ш., от които се установява постоянно местонахождение на починалата в последните четири години преди смъртта й извън ***, както и липса на всякакви индикации за близки отношения между починалата З. и баща й. Съдът кредитира показанията на свидетелите С. и Ш. като достоверни, логични и непротиворечиви, почиващи на техните непосредствени впечатления от контактуването им с починалата З. К.. Отделно от това показанията на свидетелите С. и Ш. се подкрепят и от събраните по делото писмени доказателства- Справка за влизане и излизане на починалата З. К. през ГКПП- та в страната, удостоверение за регистрация на територията на ***. Показанията на свидетелите З. и Д. са в противоречие със събраните по делото писмени доказателства – справки от НАП, от които се установява, че липсват данни за трудова заетост на починалата З. К., както и справка за влизане и излизане през ГКПП-та, от които се установяват честите пътувания на починалата З. К. извън страната, поради което съдът счита показанията на свидетелите З. и Д. за неубедителни. Отделно от това съдът намира показанията на св. Д. за неубедителни и по съображения, че същите са в противоречие с показанията на св. З. относно лицата, които са живеели в къщата с ищеца, конкретно свидетелят твърди, че майката на починалата е била в къщата, при неговите посещения.       

Ето защо, при преценка на посочените критерии и установени обстоятелства, съдът намира, че справедливото обезщетение е в размер на 80 000 лв. За целите на реализиране на отговорността следва да се определи размер на задължението, съобразен с критерия за справедливост по чл.52 ЗЗД. Този критерий включва освен обективно установените по делото факти и обществената мяра за справедливост, произтичаща от конкретните икономически условия и обективирана в съдебната практика като ориентир за размерите на обезщетенията. Настоящият състав приема, че сумата от 80 000 лв. в пълна степен отговаря на така посочените критерии за справедлива компенсация за претъпените от ищеца неимуществени вреди.

При определяне размера, който ще се присъди на ищеца, следва да се разгледа и наведеното от ответника възражение за съпричиняване на вредоносния резултат, изразяващо се в това, че починалата при ПТП не е ползвала предпазен колан.

За да е налице съпричиняване от страна на пострадалия е необходимо да е установен конкретен принос от негова страна, т.е с действията си същият обективно и конкретно да е допринесъл за настъпването на вредоносния резултат. Релевантен за съпричиняването и прилагането на чл.51, ал.2 ЗЗД е само онзи конкретно установен принос на пострадалия, без който не би се стигнало до неблагоприятния резултат. В настоящия случай обаче такъв конкретен принос от страна на пострадалата, без който не би се стигнало до нейната смърт не е установен. Действително по делото не може да бъде установено с категоричност, че същата е била с предпазен колан по време на инцидента, но от заключението на вещото лице д-р Б. се установява, че в анализирания случай се касае за високоенергийна травма, вследствие на което са получени несъвместими с живота травматични увреждания, които не биха могли да бъдат предотвратени от използването на предпазни колани. Ето защо направеното от ответника възражение за съпричиняване от страна на пострадалата З. К. е неоснователно.

Предвид на изложеното иска за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди следва да бъде уважен за сумата от 80 000 лв., като до пълния предявен размер следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

По иска за присъждане на законна лихва.

Основателно е искането за присъждане на законна лихва върху присъдената сума, считано от 30.03.2020г. до окончателното изплащане на сумата, по следните съображения:

Съгласно чл. 558, ал. 1 КЗ лихвите за забава на Гаранционния фонд се изчисляват и изплащат при спазване на чл. 497 КЗ –  от датата, на която изтича срокът за произнасяне по претенцията, предявена от увреденото лице, като срокът за произнасяне не може да бъде по-дълъг от три месеца от датата на завеждане на претенцията /чл. 496, ал. 1 КЗ/. В случая ищецът е сезирал Гаранционния фонд с искане за заплащане на обезщетения с молба вх. № ***г. С писмо от 03.01.2020г. ответникът е изискал допълнително представяне на документи. Съобразявайки горната разпоредба и като взе предвид, че тримесечният срок, определен в разпоредбата на чл. 496, ал. 1 КЗ, изтича на 30.03.2020г., съдът намира, че лихвата за забава върху уважения размер на обезщетението следва да се присъди за претендирания от ищеца период от 30.03.2020г. до окончателното изплащане на сумата.

В частта по разноските.

Страните са направили искания за присъждане на разноски.

Ищецът претендира разноски за адвокатско възнаграждение за осъществена безплатна адвокатска помощ по чл.38, ал.1, т.2 и чл.36 от ЗАдв, като бъде присъдено дължимото минимално възнаграждение, което в настоящия случай, с оглед материалния интерес, съгласно разпоредбата на чл.7, ал.2, т.5 от Наредба № 1/ 09.07.2004г. и §2а от ДР за минималните размери на адвокатските възнаграждения, възлиза на сумата от 5530 лв. или 6636 лв. с включено ДДС. Съобразно уважената част от иска, на процесуалния представител на ищеца следва да бъде присъдена сумата от 2654,40 лв. с включено ДДС.

Ответникът претендира разноски за внесени по делото депозити за вещи лица и свидетели, които от данните по делото се установява, че възлизат общо на сумата от 305 лв. Съобразно отхвърлената част от исковата претенция, на основание чл. 78, ал.3 от ГПК искането за присъждане на разноски е основателно за сумата 183 лв.

Ищецът е освободен от внос на държавна такса. В тази връзка и на основание чл.78, ал.6 ГПК ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати в полза на бюджета на съдебната власт следните суми: 3200 лева – държавна такса съобразно уважената част от исковата претенция; 130 лв. – възнаграждения за вещи лица по КСМАТЕ, изчислено съответно на уважената част от исковата претенция.

Мотивиран от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОСЪЖДА Гаранционен фонд – гр. София, ул. „Граф Игнатиев“ № 2, ет.4, да заплати на В.А.К., ЕГН  **********, чрез пълномощник адв. А.Г., със съдебен адрес ***, обезщетение за неимуществени вреди- болки и страдания, причинени от смъртта на дъщеря му З. В. К., настъпила в резултат на ПТП от ***г., в размер на 80 000 лв. /осемдесет хиляди лева/, ведно със законната лихва върху посочената сума, считано от 30.03.2020г до окончателното изплащане,  като ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска за разликата до пълния предявен размер от 200 000 лв.

ОСЪЖДА Гаранционен фонд – гр. София, ул. „Граф Игнатиев“ № 2, ет.4, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Окръжен съд- Пловдив, съобразно уважената част от иска, държавна такса в размер на 3200 /три хиляди и двеста/ лева и възнаграждение за вещи лица по допусната КСМАТЕ в общ размер на 130 лв. /сто и тридесет лева/ за производството по търг. дело №  257/ 2020г. по описа на Окръжен съд- Пловдив.

ОСЪЖДА Гаранционен фонд – гр. София, ул. „Граф Игнатиев“ № 2, ет.4, да заплати на адв. А.Х.Г., ЕГН **********,***, адвокатско възнаграждение за осъществена безплатна адвокатска помощ на основание чл.38, ал.1, т.2 във вр. чл.36 ЗАдв  в размер на 2654,40  лв. с включено ДДС /две хиляди шестстотин петдесет и четири лева и четиридесет стотинки/ за производството по търг. дело № 257/ 2020г. по описа на Окръжен съд- Пловдив.

ОСЪЖДА В.А.К., ЕГН  **********, чрез пълномощник адв. А.Г., със съдебен адрес ***, да заплати на Гаранционен фонд – гр. София, ул. „Граф Игнатиев“ № 2, ет.4, разноски в размер на 183 лева /сто осемдесет и три лева/ за производството по търг. дело №  257/ 2020г.  по описа на Окръжен съд- Пловдив.

Сумите могат да бъдат изплатени от Гаранционен фонд – гр. София на ищеца по банкова сметка: ***, ***, с титуляр *** А.Г..

Решението е постановено при участието на трето лице- помагач на страната на ответника Е.З.Ш., ЕГН **********, чрез неговия законен представител Е.Й.С., ЕГН **********, с адрес ***.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.  

 

 

 

 

 

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: