Присъда по дело №44/2022 на Окръжен съд - Габрово

Номер на акта: 5
Дата: 15 април 2022 г. (в сила от 4 май 2022 г.)
Съдия: Павел Неделчев
Дело: 20224200200044
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 21 март 2022 г.

Съдържание на акта


ПРИСЪДА
№ 5
гр. Габрово, 15.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на петнадесети
април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Павел Неделчев
СъдебниВасил Николаев Найденов

заседатели:Даниела Илиева Хаджиилиева
при участието на секретаря Веселина Й. Венкова
и прокурора Людм. Хр. Рачева
като разгледа докладваното от Павел Неделчев Наказателно дело от общ
характер № 20224200200044 по описа за 2022 година
въз основа на данните по делото и закона
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия М.У.Х.К.. (***), гражданин на **, роден на **** г. в
гр. **, В., неженен, неосъждан, с образователна магистърска степен, работещ,
притежаващ паспорт на гражданин на В. с № ***, издаден на ** г., за ВИНОВЕН в
това, че на 26.12.2021 г., около 01:10 часа, в гр. Габрово, до хотел „**“, находящ се на
ул. „**“ № **, дал подкуп – пари в размер на 140 лева и 10 евро, на длъжностно лице –
на И. В. Ф., в качеството му на полицейски орган – старши полицай в група „Охрана на
обществения ред“, сектор „Охранителна полиция“ при РУ на МВР – Габрово, за да не
извърши действия по служба и да преустанови започнала полицейска проверка, поради
което и на основание чл. 304а, във вр. с чл. 304, ал. 1 и чл. 58а, ал. 1 от НК го
ОСЪЖДА на ДЕСЕТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА и ГЛОБА в размер на 1
000 (хиляда) лева.
ПРИЗНАВА подсъдимия М.У.Х.К.. (***), със снета по-горе самоличност, за
ВИНОВЕН в това, че на 26.12.2021 г., около 01:10 часа, в гр. Габрово, до хотел „**“ на
ул. „**“ № **, управлявал МПС – лек автомобил „***“ с рег. № *** с концентрация на
1
алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда – а именно 1,59 на хиляда, установено по
надлежния ред с техническо средство „Алкотест Дрегер 7510“, поради което и на
основание чл. 343б, ал. 1 и чл. 58а, ал. 1 от НК го ОСЪЖДА на ОСЕМ МЕСЕЦА
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА и ГЛОБА в размер на 300 (триста) лева.
На основание чл. 343г, във вр. с чл. 343б, ал. 1 от НК, ЛИШАВА подсъдимия
М.У.Х.К.. (***), със снета по-горе самоличност, от ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МПС за
срок от ОСЕМ МЕСЕЦА, считано от влизане на присъдата в сила.
ОПРЕДЕЛЯ, на основание чл. 23, ал. 1 от НК, на подсъдимия М.У.Х.К.. (***),
със снета по-горе самоличност, едно ОБЩО НАКАЗАНИЕ в размер на най-тежкото
измежду наложените му за горните престъпления, а именно ДЕСЕТ МЕСЕЦА
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА и ГЛОБА в размер на 1 000 (хиляда) лева, която да
заплати в полза на държавата.
На основание чл. 66, ал. 1 от НК, ОТЛАГА ИЗПЪЛНЕНИЕТО на наложеното
наказание лишаване от свобода, като ОПРЕДЕЛЯ на подсъдимия М.У.Х.К.. (***), със
снета по-горе самоличност, изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане на
присъдата в сила.
ПРИСЪЕДИНЯВА, на основание чл. 23, ал. 2 от НК, към наложеното на
подсъдимия М.У.Х.К.. (***), със снета по-горе самоличност, общо най-тежко
наказание, наказанието ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МПС за срок от
ОСЕМ МЕСЕЦА, считано от влизане на присъдата в сила.
На основание чл. 307а от НК, ОТНЕМА в полза на държавата предмета на
престъплението по чл. 304а, във вр. с чл. 304, ал. 1 от НК – 7 броя банкноти с номинал
по 20 лева, общо 140 лева и 1 брой банкнота с номинал 10 евро, съставляващи
веществени доказателства по делото, намиращи се на съхранение в трезор в „Банка
ДСК“ АД – клон Габрово, ползван от Окръжен съд – Габрово.
Веществените доказателства, съставляващи 2 броя компактдискове, да останат
приложени към материалите за срока на запазване на делото.
Вещественото доказателство, съставляващо 1 брой пластмасова карта с надпис
„***“, да се унищожи, след влизане на присъдата в сила.
ОСЪЖДА подсъдимия М.У.Х.К.. (***) да заплати по сметка на Окръжен съд –
Габрово направените разноски за преводач в размер на 150 (сто и петдесет) лева, както
и 5 лева държавна такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
ОСЪЖДА подсъдимия М.У.Х.К.. (***) да заплати по сметка на ОД на МВР –
Габрово разноските по делото в размер на 441,95 (четиристотин четиридесет и един
лева и 95 ст.) лева, както и 5 лева държавна такса по сметка на Окръжен съд – Габрово
в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
Присъдата подлежи на въззивно обжалване и/или протестиране пред
2
Апелативен съд - Велико Търново в 15-дневен срок от днес.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
3

Съдържание на мотивите


Съдебното производство е образувано по обвинителен акт на Окръжна
прокуратура – Габрово против М.У.Х.К.. (M.U.H.K.), гражданин на К. В., по
обвинения, както следва:
1. За това, че на 26.12.2021 г., около 01.10 часа, в гр. Габрово, до хотел „**“,
находящ се на ул. „**“ № **, дал подкуп (имотна облага) - пари в размер на 140 лв. и
10 евро - на И. В. Ф., в качеството му на полицейски орган - старши полицай в група
„Охрана на обществения ред“, Сектор „Охранителна полиция“ при РУ - Габрово, за да
не извърши действия по служба и да преустанови започнала полицейска проверка -
престъпление по чл. 304а, вр. с чл. 304, ал. 1 от НК;
2. За това, че на 26.12.2021 г., около 01.10 часа, в гр. Габрово, до хотел „**“ на
ул. „**“ № **, управлявал МПС - л.а. „***“ с рег. № ***, с концентрация на алкохол в
кръвта над 1,2 на хиляда - 1,59 промила, установена по надлежния ред с техническо
средство „Алкотест Дрегер 7510“ - престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК.
В проведеното съдебно заседание подсъдимият М. К. заявява, че е получил в
срок препис от обвинителния акт и че разбира смисъла и характера на обвиненията.
Съдът, като съобрази искането на подсъдимия К. и договорните му защитници
адв. В.Т. от ВТАК и адв. Е.П. от АК - Габрово, пристъпи към разглеждане на делото по
реда на диференцираната процедура по глава 27 от НПК – Съкратено съдебно
следствие в производството пред първата инстанция, в частност по чл. 371, т. 2 от
НПК. Съдът разясни на подсъдимия разпоредбата на чл. 372, ал. 1 от НПК във връзка с
правата му и последиците от направеното самопризнание, и след проведеното
предварително изслушване, с протоколно определение от 15.04.2022 г. обяви, че при
постановяване на присъдата ще ползва самопризнанията на подсъдимия, без да събира
доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.
В хода на съдебните прения прокурорът заявява, че поддържа обвиненията и ги
намира за доказани по несъмнен начин. При излагане на съображенията си за
индивидуализация на предвидените наказания отчита липсата на отегчаващи
обстоятелства, а като смекчаващи взема под внимание невисоката степен на
обществена опасност на подсъдимия, поради липсата на други осъждания, семейното
му положение, трудовата му ангажираност и съдействието му за приключване на
наказателното производство. Представителят на държавното обвинение предлага
налагането на следните наказания на подсъдимия К.: за престъплението по чл. 304а,
вр. с чл. 304, ал. 1 от НК – лишаване от свобода за срок около една година, който
размер да бъде редуциран с 1/3, както и глоба в размер около размера на дадения
подкуп; за престъплението по чл. 343б, ал. 1 от НК – наказание лишаване от свобода в
размер около минимума, както и лишаване от правоуправление за срок, съобразена с
размера на наказанието лишаване от свобода. Прокурорът намира, че са налице
основанията за приложение на института на условното осъждане, поради което
изпълнението на наложеното на подсъдимия К. наказание лишаване от свобода следва
да се отложи за изпитателен срок от три години. Пледира за приложение на чл. 307а от
НК и произтичащото от този текст отнемане в полза на държавата на реално
получените пари, които са предмет на престъплението. Излага съображенията си за
начина на разпореждане с веществените доказателства.
Подсъдимият К. и защитниците му адв. Т. и адв. П. не оспорват фактите,
описани в обстоятелствената част на обвинителния акт и предложената от прокурора
правна квалификация на деянията. Всеки от двамата защитници излага съображения за
1
наличие на значителен превес на смекчаващите обстоятелства. Считат, че за
поправянето и превъзпитанието на подсъдимия е достатъчно налагането на наказание
лишаване от свобода в рамките на няколко месеца, чието изпълнение се отложи по реда
на чл. 66, ал. 1 от НК с минимален изпитателен срок, както и в минимални размери да
се определят наказанията глоба и лишаване от права.
Подсъдимият К. признава вината си. По отношение на вида и размерите на
наказанията се придържа към становището на защитниците си. При упражняване на
правото си на последна дума изразява дълбокото си съжаление за поведениет оси.
Съобразявайки разпоредбата на чл. 373, ал. 3 от НПК, съгласно която в
случаите по чл. 372, ал. 4 от НПК съдът в мотивите на присъдата приема за установени
обстоятелствата, изложени в обвинителния акт, като се позовава на направеното
самопризнание на фактите, както и на доказателствата, събрани в досъдебното
производство, които го подкрепят, настоящият състав приема за установено следното
от фактическа страна:
Подсъдимият М.У.Х.К.. (М.U.H.K.) е гражданин на **. Роден е на **** г. в гр.
**, В.. Не е женен и не е неосъждан. Придобил е образователна магистърска степен.
Работи. Трайно пребивава в Кипър, където живее на съпружески начала с българската
гражданка свидетелката Л.С..
Свидетелката Л.С. имала роднини в гр. Габрово и двамата с подсъдимия К.
решили да прекарат заедно с тях коледните и новогодишни празници. Със самолет
пристигнали в България на 22.12.2021 г. От гр. София наели лек автомобил „***“ с рег.
№ ***, с който се придвижили до гр. Габрово. Двамата отседнали в хотел „**“,
намиращ се на ул. „**“ № **.
На 25.12.2021 г., вечерта, подсъдимият К. и свидетелката С. вечеряли в
заведение в централната част на гр. Габрово, след което последователно посетили две
нощни заведения. В заведенията подсъдимият консумирал алкохол и бил повлиян от
него.
След полунощ, на 26.12.2021 г., подсъдимият и съжителстващата с него
свидетелка тръгнали да се прибират към хотела. Придвижвали се с управлявания от К.
лек автомобил. Около 01.00 - 01.10 часа двамата стигнали пред хотел „**“, където
свидетелката С. слязла и веднага влязла в хотела. Подсъдимият останал в превозното
средство и малко след това го привел в движение. Навлязъл в кръговото кръстовище,
намиращо се непосредствено до сградата на хотела, при което блъснал намиращия се в
средата на пътното платно пътен знак. След това завил по ул. „**“ в посока магазин
„***“, направил обратен завой и отново се върнал пред хотела, като през цялото време
се движел в лентата за насрещно движение. Това му поведение било забелязано от
намиращия се наблизо автопатрулен екип на РУ на МВР - Габрово, в чийто състав бил
свидетелите И. Ф. и С.Б..
Към 26.12.2021 г. свидетелят И. Ф. бил служител на ОД на МВР - Габрово,
заемащ длъжността „Старши полицай“ в група „Охрана на обществения ред“ на сектор
„Охранителна полиция“ към РУ - Габрово.
След като възприели движението на автомобила „***“ и допуснатото ПТП,
свидетелите Ф. и Б. веднага се придвижили до хотел „**“ със служебния автомобил и
пред входа му успели да застигнал и спрат управляваното от К. превозното средство.
Двамата служители на полицията слезли от служебния автомобил и се приближили до
автомобила на подсъдимия, като свидетелят Ф. застанал до шофьорската врата, а
2
свидетелят Б. бил в близост до него, до задната част на автомобила. Подсъдимият през
това време седял на шофьорското място при отворен страничен прозорец. Свидетелите
Ф. и Б. се представили на подсъдимия, при което последният започнал да говори на
английски език. И. Ф. владеел слабо езика, но в достатъчна степен, за да поиска от К.
на английски език за проверка свидетелството му за управление на МПС и документ за
самоличност. Тогава М. К. извадил нещо от джоба си и през прозореца го подал с ръка
на свидетеля Ф.. Последният погледнал и видял, че това не били документите, а
сгънати банкноти, като ги възприел, че са с номинал от 20 лева. Възприел действията
на подсъдимия като целящи да преустанови започналата проверка, поради което
веднага с ръка направил жест към К. да прибере парите, като отново поискал
документите му. В този момент от хотела излязла свидетелката Л.С., на която
свидетелят Ф. обяснил, че трябва да извърши проверка на подсъдимия и иска
документите му. Свидетелката обяснила това на К. на английски.
Междувременно, предвид това, че подсъдимият К. силно миришел на алкохол
и поведението му било видимо повлияно от него, свидетелят Б. поискал съдействие от
екип на „Пътен контрол“, който да го тества за алкохол. След няколко минути на място
пристигнал екип на пътна полиция, в състава на който бил свидетелят И. Н..
Свидетелката С. обяснила, че документите са в хотелската стая и се върнала обратно в
хотела да ги вземе. През цялото това време подсъдимият продължавал да седи на
шофьорското място в автомобила, а свидетелят Ф. се намирал до шофьорската врата. В
един момент М. К. отново подал с ръка през прозореца парите на свидетеля Ф., който
отново отказал да ги вземе, като казал на английски език „Не“. Тогава подсъдимият
хвърлил парите към него и те се разпилели по земята. Сумата била 140 лева (7 броя
банкноти по 20 лева) и 1 банкнота от 10 евро. Същевременно К. рязко отворил
шофьорската врата, при което блъснал с нея полицай Ф. и направил опит да излезе от
превозното средство. В този момент бил задържан от свидетелите Б. и Ф.. Малко след
това свидетелката Л.С. донесла личните документи на М. К. и самоличността му била
установена от полицай Ф.. Свидетелят И. Н. изпробвал подсъдимия за употреба на
алкохол с техническо средство „Алкотест Дрегер 7510“ , което отчело концентрация
на алкохол от 1,59 промила. На К. бил издаден талон за медицинско изследване, след
което свидетелят Н. го придружил до ЦСМП –Габрово за вземане на кръв за
изследване. С тях била и свидетелката С., която превеждала. В медицинското
заведение подсъдимият К. отказал да даде кръвна проба.
Описаната в обвинителния акт фактическа обстановка съдът прие за установена
въз основа на направеното по реда на чл. 371, т. 2 от НПК самопризнание на фактите от
подсъдимия М. К., подкрепено от събраните в досъдебното производство
доказателства, закрепени в писмените доказателства и гласните и писмени
доказателствени средства, проверени от съда при постановяване на определението му
по чл. 372, ал. 4 от НПК, а именно: показанията на свидетелите И. В. Ф., С.Н. Б., И. Б.
Н. и Л.И. С.; протокол за оглед на местопроизшествие от 26.12.2021 г. и фотоалбум
към него (л. 7-13 от ДП); справка от МВР – Габрово относно длъжностното качество на
полицай И. В. Ф. и копие от длъжностната му характеристика (л. 58-60 от ДП); копие
от протокол за ПТП и план-схема към протокола (л. 66-67 от ДП); протокол за
медицинско изследване и вземане на биологични проби за концентрация на алкохол в
кръвта и/или употреба на наркотични вещества или техни аналози (л. 68 от ДП), Талон
за изследване № 0054498 (л. 69); заверено копие от АУАН с бл. № 220877 от
26.12.2021 г.; разписка за предадени вещи (л. 77 от ДП); веществените доказателства -
предадените с писмо от МВР 1 брой оптичен носител DVD+R, съдържащ 11 броя
3
файлове от дата 26.12.2021 г., за часовия диапазон от 00:45 часа до 03:45 часа, от
камера 01, монтирана в служебен автомобил с рег. № ***, обслужващ ОДМВР –
Габрово и 1 брой оптичен носител DVD+R, съдържащ 20 броя файлове от дата
26.12.2021 г., за часовия диапазон от 00:45 часа до 03:45 часа, от камера 02 и 03,
монтирани в служебен автомобил с рег. № ***, обслужващ ОДМВР – Габрово; 7 бр.
банкноти с номинал 20 лв., 1 бр. банкнота с номинал 10 евро, 1 бр. пластмасова карта с
надпис „Wave Mode Security Card Cisa“; както и заключението на видео-техническата
експертиза.
Съдът намира, че всички кредитирани като относими гласни и писмени
доказателствени средства и писмените и веществените доказателства по
непротиворечив начин допринасят за изясняване на фактическата обстановка, като
подкрепят направеното от подсъдимия признание на описаните в обстоятелствената
част на обвинителния акт фактически положения. С оглед разпоредбата на чл. 373, ал.
3 от НПК, съдът е задължен в мотивите на присъдата си да приеме за установени
обстоятелствата, изложени в обвинителния акт, като се позове единствено на
направеното самопризнание и на доказателствата, които го подкрепят. В настоящия
случай липсват доказателства, които да обективират каквото и да било съществено
противоречие с изложените в обстоятелствената част на обвинителния акт факти,
поради което не се налага и подробно обсъждане на доказателства по реда на чл. 305,
ал. 3, изр. 2, вр. чл. 374 от НПК.
Съдът кредитира с доверието си показанията на свидетелите И. Ф., С.Б. и И. Н..
От тях безпротиворечиво се установяват обстоятелствата, наложили извършване на
документна проверка на подсъдимия, неговото поведение при проверката, хвърлените
през отворения прозорец на шофьорската врата пари към свидетеля Ф.. Представената
длъжностна характеристика определя длъжностното качеството на свидетеля Ф..
Косвена доказателствена информация за деятелността на подсъдимия се съдържа и в
показанията на свидетелката Л.С.. От протокола за извършения оглед се установяват
вида на валутата, броя на банкнотите и размера на сумата пари, които М. К. дал на
полицейския служител. Установената чрез показанията на свидетелите и писмените
доказателства и доказателствено средство фактология във връзка с акта на даване на
пари от страна на подсъдимия на полицейския служител в момент на извършване на
проверка и целящ преустановяването й, изцяло кореспондира на доказателствената
информация, която се извлича от прегледа на видеофайловете от записите на камерите,
поставени в полицейския автомобил. В подкрепа на обвинението са и останалите
приобщени веществени доказателства – пари в размер на 140 лева и 10 евро, за които
не се спори, че са дадените на полицай Ф.. По-нататък, обстоятелството, че на
подсъдимия е извършена проверка с техническо средство за употреба на алкохол, при
което е отчетен резултат от 1,59 на хиляда, се установява както от показанията на
свидетелите – полицейски служители, така и от съдържанието на съставения АУАН.
Във връзка със спазване на правилата за проверка употребата на алкохол са
представени Талон за изследване и Протокол за медицинско изследване, като в
последно посочения документ е удостоверен от лекар отказа на подсъдимия К. да даде
кръв за химически анализ.
При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните
правни изводи:
По обвинението за престъпление по чл. 304а, вр. с чл. 304, ал. 1 от НК
Съдът счита за установено по изисквания от процесуалния закон несъмнен
4
начин, че подсъдимият М. К., след като на 26.12.2021 г., около 01:10 часа, в гр.
Габрово, до хотел „**“, находящ се на ул. „**“ № **, дал подкуп – пари в размер на 140
лева и 10 евро, на длъжностно лице – на И. В. Ф., в качеството му на полицейски орган
– старши полицай в група „Охрана на обществения ред“, сектор „Охранителна
полиция“ при РУ на МВР – Габрово, за да не извърши действия по служба и да
преустанови започнала полицейска проверка, както от обективна, така и от субективна
страна е осъществил състава на престъплението по чл. 304а, във вр. с чл. 304, ал. 1 от
НК, за което бе признат за виновен.
От обективна страна подсъдимият К. е осъществил състава на активния подкуп
при форма на изпълнителното деяние – „даде“. В случая престъплението е довършено,
тъй като подкупът (дарът), представляващ пари, е излязъл от фактическата му власт с
хвърлянето на банкнотите през прозореца на шофьорската врата към проверяващия го
полицейски служител. Безспорно е установено, че към инкриминираната дата
свидетелят И. Ф. е имал качеството на полицейски орган, тъй като е бил назначен на
длъжност „Старши полицай“ в група „ООР“, сектор „Охранителна полиция“ на РУ на
МВР – Габрово. От своя страна полицаят обективно е имал възможност да приеме
дадения му подкуп, макар да не е сторил това, а незабавно както той, така и
намиращият се в близост негов колега – свидетелят Б., реагирали на престъпния акт,
продължили изпълнението на службата си и не преустановили започналата проверка
по документи и за употреба на алкохол.
От субективна страна подсъдимият е действал виновно, при пряк умисъл по
смисъла на чл. 11, ал. 2 от НК, тъй като е съзнавал общественоопасния характер на
деянието, предвиждал е настъпването на общественоопасните последици и е искал
настъпването им. Подсъдимият К. е съзнавал длъжностното качеството на свидетеля
Ф. и обстоятелството, че е полицейски орган, който изпълнява служебните си
задължения. Същият е бил наясно, че дава подкуп на полицай именно във връзка със
службата му и за да не извърши предприетите действия, като бъде преустанови
започналата срещу него полицейска проверка. По този начин той е целял да не бъде
санкциониран заради допуснатото ПТП, както и да не му бъде извършена проверка за
употреба на алкохол.
При определяне на наказанията за това престъпление съдът съобрази правилата
на чл. 54 от НК.
За престъпление по чл. 304а от НК се предвижда наказание лишаване от
свобода до десет години и глоба до петнадесет хиляди лева.
При индивидуализация на наказанията съдът съобрази завишената степен на
обществена опасност на престъплението, обуславяща се от вида и характера на
обществените отношения, които се засягат с извършването му и предвид честотата на
разпространение на престъпните посегателства от този вид. Извършеното от
подсъдимия К. престъпление разкрива типична степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи на престъпления от този вид. Съдът приема, че не са
налице отегчаващи обстоятелства, а като смекчаващи взе под внимание ниската степен
на обществена опасност на дееца, предвид чистото му съдебно минало и липсата на
данни за други противообществени прояви; трудовата му ангажираност, както и
сравнително невисокия размер на дадения подкуп. Самопризнанието на подсъдимия,
предвид провеждането на съкратено съдебно следствие, не следва да се отчита като
смекчаващо обстоятелство. При съвкупната преценка на изложеното, давайки превес
на отчетените смекчаващи обстоятелства, съдът определи наказанието към
5
минималния размер – а именно една година и три месеца лишаване от свобода.
Съгласно разпоредбата на чл. 373, ал. 2 от НПК, във вр. с чл. 58а, ал. 1 НК, при
положение, че съдебното следствие е протекло по реда на глава 27 НПК, съдът е
задължен, след като определи размера на наказанието лишаване от свобода, да го
намали с една трета. Следвайки императивните изисквания на цитираните правни
разпоредби, съдът намали с една трета определеното наказание и наложи на
подсъдимия М. К. наказание от ДЕСЕТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
Становището на съдебния състав е, че не са налице предпоставките за приложение на
чл. 55 от НК. Поначало изпълването на хипотезата на чл. 55 от НК предполага
кумулативното проявление на две условия – наличие на изключителни или
многобройни смекчаващи обстоятелства и убедителна констатация, че най-лекото,
предвидено в закона наказание се явява несъразмерно тежко за подсъдимото лице. В
разглеждания случай не е налице кумулативност на двете условия. Не се установява
изключително смекчаващо обстоятелство, а отчетените смекчаващи такива не са
многобройни. Наложеното наказание не е несъразмерно тежко, като съдът счита, че е
пропорционално на тежестта на конкретното деяние.
Съобразявайки се с горепосочените обстоятелства по чл. 54 от НК съдът
наложи на подсъдимия М. К. кумулативно предвиденото наказание ГЛОБА, която
определи в размер на 1000 лева.
По обвинението за престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК
Съдът приема за установено по несъмнен начин, че подсъдимият М. К., след
като на 26.12.2021 г., около 01:10 часа, в гр. Габрово, до хотел „**“ на ул. „**“ № **,
управлявал МПС – лек автомобил „***“ с рег. № *** с концентрация на алкохол в
кръвта си над 1,2 на хиляда – а именно 1,59 на хиляда, установено по надлежния ред с
техническо средство „Алкотест Дрегер 7510“, както от обективна, така и от субективна
страна е осъществил състава на престъплението по чл. 343б, ал. 1 от НК, за което
бепризнат за виновен.
От обективна страна е установено, че на посочената дата и място подсъдимият
К. е управлявал МПС след употреба на алкохол. Проверката за употреба на алкохол е
извършена при спазване на нормативно установените правила. Отчетената при
подсъдимия концентрация е над 1,2 на хиляда, а именно от 1,59 на хиляда. От
субективна страна престъплението е извършено при пряк умисъл на вината, като
подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е
общественоопасните му последици и е искал настъпването им.
При определяне на наказанието за това престъпление съдът съобрази
разпоредбата на чл. 54 от НК
За престъпление по чл. 343б, ал. 1 НК е предвидено наказание лишаване от
свобода от една до три години и глоба от 200 лв. до 1000 лв., както и наказание,
свързано с лишаване от права.
Престъплението не е тежко по смисъла на чл.93, т.7 НК, но е със завишена
степен на обществена опасност предвид динамиката на извършване на подобен род
деяния. При индивидуализация на наказанието съдът отчита като отегчаващи
обстоятелство допуснатото от подсъдимия К. ПТП с материални щети, а като
смекчаващи взе предвид ниската степен на обществена опасност на дееца, предвид
чистото му съдебно минало и липсата на данни за други противообществени прояви;
трудовата му ангажираност. Както съдът посочи и по-горе, самопризнанието на
подсъдимия, предвид провеждането на съкратено съдебно следствие, не следва да се
6
отчита като смекчаващо обстоятелство. При съвкупната преценка на изложеното,
давайки превес на отчетените смекчаващи обстоятелства, съдът определи наказанието
лишаване от свобода в размер на специалния минимум - а именно една година
лишаване от свобода. При спазване на императивните правила по чл. 373, ал. 2 от НПК,
във вр. с чл. 58а, ал. 1 НК, съдът намали с една трета определеното наказание и наложи
на подсъдимия М. К. наказание от ОСЕМ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
Становището на съдебния състав е, че не са налице предпоставките за приложение на
чл. 55 от НК, тъй като липсват изключителни или многобройни смекчаващи
обстоятелства, както и защото наложеното наказание не е несъразмерно тежко.
Съобразявайки се с горепосочените обстоятелства по чл. 54 от НК съдът
наложи на подсъдимия М. К. кумулативно предвиденото наказание ГЛОБА, която
определи в размер на 300 лева.
На основание чл. 343г, във вр. с чл. 343б, ал. 1 от НК, съдът лиши подсъдимия
М. К. от право да управлява моторно превозно средство за срок от ОСЕМ МЕСЕЦА,
считано от влизане на присъдата в сила. При определяне размера на това наказание
съдът отчете вида и тежестта на нарушението, формата на вината - пряк умисъл, както
и правилото, според което срокът на наказанието лишаване от права не може да е по-
кратък от този на наказанието лишаване от свобода.

На основание чл. 23, ал. 1 от НК, по правилата на съвкупността, съдът
определи на подсъдимия М. К. едно ОБЩО НАКАЗАНИЕ в размер на най-тежкото
измежду наложените му за горните престъпления, а именно ДЕСЕТ МЕСЕЦА
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА и ГЛОБА в размер на 1 000 лева, която да заплати в полза
на държавата.
Налице са предпоставките за приложение на чл. 66, ал. 1 от НК. Подсъдимият
не е осъждан и не представлява личност със завишена степен на обществена опасност.
При тези данни съдът прецени, че за неговото поправяне и превъзпитание не е
наложително да изтърпи наложеното наказание лишаване от свобода. Поради това
отложи изпълнението му, като определи на подсъдимия М. К. изпитателен срок от ТРИ
ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в сила.
На основание чл. 23, ал. 2 от НК съдът присъедини към наложеното на
подсъдимия М. К. общо най-тежко наказание, наказанието ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО
ДА УПРАВЛЯВА МПС за срок от ОСЕМ МЕСЕЦА, считано от влизане на присъдата в
сила.
Съдът счете, че така определените наказания ще изиграят своята
превъзпитателна и предупредителна роля по отношение на подсъдимия, за да коригира
поведението си, както и ще постигнат целите на генералната превенция по чл. 36 от
НК.
На основание чл. 307а от НК, съдът отне в полза на държавата предмета на
престъплението по чл. 304а, във вр. с чл. 304, ал. 1 от НК – 7 броя банкноти с номинал
по 20 лева, общо 140 лева и 1 брой банкнота с номинал 10 евро, съставляващи
веществени доказателства по делото, намиращи се на съхранение в трезор в „Банка
ДСК“ АД – клон Габрово, ползван от Окръжен съд – Габрово.
С присъдата съдът постанови веществените доказателства, съставляващи 2
броя компактдискове, да останат приложени към материалите за срока на запазване на
делото, а вещественото доказателство, съставляващо 1 брой пластмасова карта с
7
надпис „Wave Mode Security Card Cisa“, да се унищожи, след влизане на присъдата в
сила.
На основание чл. 189, ал. 3 от НПК съдът осъди подсъдимия М.У.Х.К.. да
заплати по сметка на Окръжен съд – Габрово направените разноски за преводач в
размер на 150 лева, както и 5 лева държавна такса в случай на служебно издаване на
изпълнителен лист; както и да заплати по сметка на ОД на МВР – Габрово разноските
от досъдебната фаза в размер на 441,95 лева, както и 5 лева държавна такса по сметка
на Окръжен съд – Габрово в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
В този смисъл съдът произнесе присъдата си.
8
Съобщи за изтекли лични данни