№ 10103
гр. София, 14.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 138 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ Г. МЕСОВА СТОЕВА
при участието на секретаря ДИАНА К. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ Г. МЕСОВА СТОЕВА Гражданско
дело № 20211110138498 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по искова молба от " фирма" АД против
М. Н. ЕВТ., ЕГН **********, с която са предявени обективно съединени искове с
правно основание чл.422 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл. 430 ТЗ и чл.92 ЗЗД за
установяване съществуване на вземания на ищеца против ответника за следните суми:
сумата от 1700 лв., представляваща неизплатена главница по договор за издаване на
кредитна карта № 51РКО-А-6235/21.03.2006г., изменен и допълнен с Анекс № 1 от
24.08.2007 г., ведно със законна лихва от 23.10.2020 г. до изплащане на вземането,
договорна лихва в размер на 5472,14 лв. за периода от 19.7.2010 г. до 12.10.2020 г.,
обезщетение за забава в размер на 1087,67 лв. за периода от 6.8.2010 г. до 12.3.2020 г.,
наказателна лихва в размер на 133,80 лв. за периода от 14.5.2020 г. до 12.10.2020 г.,
законна лихва в размер на 4,72 лв. за периода от 13.10.2020 г. до 22.10.2020 г., такса за
поддръжка на кредитната карта в размер на 78 лв., разходи за връчване на покана за
предсрочна изискуемост в размер на 60 лв., за които вземания е издадена заповед за
изпълнение по ч.гр.д. № 51874/2020 г. по описа на СРС, 138 с-в.
Ищецът твърди, че с ответника е сключен договор за издаване на кредитна карта
№ 51РКО-А-6235/21.03.2006г., изменен и допълнен с Анекс № 1 от 24.08.2007 г., по
силата на който кредитодателят е предоставил на ответника банков кредит овърдрафт в
размер на 1 700 лв., срещу задължението на ответника да погасява предоставения
овърдрафт в сроковете и по начина, договорени в действащите към момента на
сключването на договора общи условия. Твърди, че предоставеният банков кредит е
усвоен изцяло, като по него са извършвани частични погасявания. Сочи, че кредитът е
1
в просрочие, считано от 19.07.2010 г. – общо 3 749 дни към 22.10.2020 г. Твърди, че
съгласно т. 6 от договора лихвеният процент при сключване на договора се равнява на
годишна лихва в размер на 15.75 % за първата година и 18 % за следващата. Поддържа,
че ответникът не е изпълнил задължението си за погасяване на дълга, поради което
кредитът е обявен за предсрочно изискуем на 13.10.2020 г. Поддържа, че е връчил на
ответника на 27.08.2020 г. покана за доброволно изпълнение с вх. №021047 от
24.07.2020 г. чрез ЧСИ С.Я., рег. № 844 на КЧСИ, с която е уведомил ответника за
настъпването на предсрочната изискуемост. Сочи, че въпреки отправената покана
ответникът не изпълнил, поради което банката депозирала заявление за издаване на
заповед по чл. 417 ГПК, като ответникът подал възражение по издадена заповед. По
подробно изложените съображения се претендира установяване на вземания за сумите,
за които е издадена заповедта по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. № 51874/2020г. по описа на
СРС, 138 състав. Претендират се разноските по делото.
Ответникът е депозирал отговор на исковата молба, с който изцяло оспорва
исковете, като релевира възражение за изтекла погасителна давност. Оспорва
предсрочната изискуемост на кредита с твърдения, че институтът на предсрочната
изискуемост не е приложим в настоящия случай, тъй като вземането по кредита е
падежирало преди обявяването й. Оспорва претендирания размер. Навежда
възражение за неравноправни клаузи по смисъла на ЗЗП относно автоматичното
подновяване на срочен договор, както и относно размера на обезщетението за забава и
неустойка. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на доказателствата по
делото намира за установено следното от фактическа и правна страна:
От материалите по приложеното по настоящото дело ч.гр.д № 51874/2020 г. по
описа на Софийския районен съд, 138 с-в, се установява, че по заявление от " фирма"
АД е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ
по чл. 417 ГПК от 19.11.2020 г., с която е разпоредено ответникът М. Н. ЕВТ., ЕГН
**********, да заплати сумата от 1700 лв., представляваща неизплатена главница по
договор за издаване на кредитна карта № 51РКО-А-6235/21.03.2006г., изменен и
допълнен с Анекс № 1 от 24.08.2007 г., ведно със законна лихва от 23.10.2020 г. до
изплащане на вземането, договорна лихва в размер на 5472,14 лв. за периода от
19.7.2010 г. до 12.10.2020 г., обезщетение за забава в размер на 1087,67 лв. за периода
от 6.8.2010 г. до 12.3.2020 г., наказателна лихва в размер на 133,80 лв. за периода от
14.5.2020 г. до 12.10.2020 г., законна лихва в размер на 4,72 лв. за периода от
13.10.2020 г. до 22.10.2020 г., такса за поддръжка на кредитната карта в размер на 78
лв. и разходи за връчване на покана за предсрочна изискуемост в размер на 60 лв.,
както и разноски в общ размер от 220,73 лв. за държавна такса и възнаграждение на
юрисконсулт.
2
С разпореждане от 17.06.2021 г., като е констатирал, че в срока по чл. 414, ал .2
ГПК е постъпило възражение от длъжника, на основание чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК съдът
е указал на заявителя възможността в едномесечен срок от съобщението да предяви
иск за установяване на вземанията си по заповедта. В определения от закона
едномесечен срок са предявени настоящите установителни искове, които имат за
предмет установяване съществуване на вземания, идентични с вземанията по
издадената заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК. По тези съображения съдът приема,
че предявените установителни искове с правна квалификация по чл.422 ГПК вр. чл.79,
ал.1 ЗЗД вр. чл. 430 ТЗ и чл.92 ЗЗД, предмет на настоящото исково производство, се
явяват допустими и подлежат на разглеждане по същество.
За основателността на предявените искове в тежест на ищеца съобразно правилото
на чл.154, ал.1 ГПК е да установи при условията на пълно и главно доказване, че
между страните е възникнало валидно правоотношение по договор за кредит с
твърдяното в исковата молба съдържание, усвояването на кредита от
кредитополучателя, размера на задължението, наличието на валидна клауза за
неустойка за забава и размера на неустойката, включително предпоставките, уговорени
в договора за настъпване на предсрочна изискуемост. С оглед възражението за давност,
в тежест на ищеца е да установи наличието на обстоятелства, водещи до спиране или
прекъсване на давностния срок. В тежест на ответника и при установяване на горните
факти е да докаже погасяване на задълженията.
Представен е договор за издаване на кредитна карта № 51РКО-А-6235/21.03.2006г.,
сключен между „ фирма“ АД, в качеството на кредитодател, и ответника М. Н. ЕВТ.,
като кредитополучател, наречен за краткост „ картодържател", по силата на който
банката приема да издаде кредитна карта MasterCard, като предоставя на
картодържателя банков кредит овърдрафт по картова разплащателна сметка в размер
на 250 лева срещу задължението на ответника да погасява предоставения овърдрафт в
сроковете и по начина, договорени в действащите към момента на сключването на
договора общи условия.
От представения договор се установява, че страните са се споразумели, че
кредитната карта се издава със срок на валидност до 21.03.2008 г., който е и краен срок
за погасяване на предоставения овърдрафт, освен ако срокът на договора не бъде
продължен - чл. 3 от договора.
С клаузата на чл. 7 от договора страните са предвидили, че за предоставения
овърдрафт картодържателят заплаща на банката промоционален фиксиран лихвен
процент за първите 3 отчетни периода в размер на 0,75 % на месец и за остатъка от
срока на договора в размер на 1,5 % на месец, който се начислява еднократно на
датата, следваща датата на падежа, върху дебитните остатъци по картовата
разплащателна сметка, формирани до края на предходния отчетен период и непогасени
3
до датата на падежа.
Съгласно чл. 7 от договора картодържателят ползва гратисен период със срок от 45
дни, ако до датата на падежа погаси цялото дебитно салдо по картовата си
рацплащателна сметка, формирано до края на предходния отчетен период, като
банката не начислява лихва върху ползваните и погасени до датата на падежа суми.
Предвидено е с клаузата на чл. 9 от договора, че за ползването на кредитната карта
и предоставения овърдрафт картодържателят заплаща на банката такси и комисиони
съгласно действащата Тарифа за такси и комисиони на банката, неразделна част от
договора.
С анекс № 1 от 24.08.2007 г. към договора страните са се споразумели, че банката
увеличава предоставения на картодържателя банков кредит овърдрафт по картовата
разплащателна сметка от 250 лв. на 1700 лв., а с подписването на анекса
кредитополучателят декларира, че е запознат и приема измененията и допълненията от
27.03.2007 г. на Общите условия на " фирма" АД за издаване и ползване на
международни кредитни карти без депозит Mastercard и Visa, неразделна част от
договора, и приема прилагането им при уреждане на правата и задълженията на
страните по договора. Оправомощеният държател приема отношенията между
страните във връзка с откриване и водене на банковата сметка да се уреждат от Общите
условия за откриване и водене на банкови сметки, неразделна част от договора. С т. 4
от анекса страните са уговорили, че всички останали клаузи по договора остават
непроменени и в сила.
Представени са по делото Общи условия на " фирма" АД за издаване и ползване
на международни кредитни карти без депозит Mastercard и Visa. Съгласно раздел XVII,
т. 36 срокът за ползване на овърдрафта е съгласно договора и съвпада със срока на
валидност на картата. Банката подновява срока на валидност на картата, респективно
продължава срока за ползване на овърдрафта служебно, като издава нова карта.
Картодържателят може да получи новата си карта в банката в срок от 14 дни преди
изтичането на срока на валидност на картата, след като учреди уговорените в договора
обезпечения. Ако картодържателят не желае картата да бъде подновена, респективно
срокът за ползване на овърдрафта да бъде продължен, той следва да уведоми банката за
това в писмена форма не по-късно от един месец преди датата на изтичане на срока на
валидност на картата и да погаси изцяло дебитното салдо по картовата разплащателна
сметка до изтичане срока на договора. Банката си запазва правото да откаже да
поднови картата, респективно да продължи срока на овърдрафта, без да посочи мотиви
за това - т. 36.2 от ОУ.
Съгласно т. 36.3 картодържателят може да прекрати едностранно договорните си
отношения с банката с двумесечно писмено предизвестие, след като е погасил изцяло
дебитното салдо по картовата разплащателна сметка и е изпълнил всичките си
4
задължения към банката. В този случай картодържателят е длъжен незабавно да върне
картата на банката. Според клаузата на т. 36.4 банката може да прекрати едностранно
договора по всяко време, без да сочи мотиви за това, като блокира, деактивира и изиска
картата от картодържателя.
По делото са представени и Общи условия на " фирма" АД за издаване и
ползване на револвиращи международни кредитни карти с чип Mastercard и Visa.
Като писмени доказателства по делото са представени покана с вх. № 021047 от
24.07.2020 г. по описа на ЧСИ С.Я. до кредитополучателя, ведно с разписка за
връчване, фактура от 01.09.2020 г. и платежно нареждане за извършено плащане по
фактурата.
Установява се от заключението на приетата по делото съдебно-счетоводна
експертиза, че кредитът е усвоен в пълен размер от 1700 лв. Вещото лице е
констатирало, че за периода от 25.03.2006 г. до 15.07.2010 г. многократно са усвоявани
суми за закупуване на стоки и услуги, теглене в брой и за погасяване на задължения за
лихви и такси с неусвоената част от разрешения кредитен лимит в общ размер от
5968,87 лв. Съгласно експертното заключение за периода от 15.07.2010 г. до 08.01.2014
г. няма получени плащания по кредита и кредитният лимит за този период е постоянно
надвишен. По счетоводни данни на ищеца за периода от 08.05.2006 г. до 07.07.2010 г.
ответникът е внесъл суми по сметката, обслужваща процесния кредит, в общ размер на
4774 лв., с които суми е намалявал задълженията по кредита към момента на
плащането. След 07.07.2010 г. няма постъпили вноски по сметката. Вещото лице дава
заключение, че към датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК - 23.10.2020 г., по процесния
кредит съществуват следните неплатени задължения: непогасена главница в размер на
1700 лв., отнасяща се за изтеглени суми в брой, платени лихви и такси за периода от
23.09.2008 г. до 21.07.2010 г., непогасена договорна лихва в размер на 2102,93 лв.,
отнасяща се за периода от 19.07.2010 г. до 02.01.2014 г., неплатена наказателна лихва в
размер на 1087,67 лв. за периода от 06.08.2010 г. до 02.01.2014 г., неплатена лихва,
начислена от банката по ГЛП 20,44 % плюс наказателна надбавка в размер на
законната лихва в размер на 3508,13 лв., отнасяща се за периода от 02.01.2014 г. до
12.10.2020 г., неплатена законна лихва от 4,72 лв. за периода от 12.10.2020 г. до
22.10.2020 г., неплатени такси в размер на 78 лв. и неплатени разходи за връчване на
покана за предсрочна изискуемост, възлизащи на 60 лв.
Съдът, като извърши преценка на заключението на вещото лице съобразно
правилото на чл. 202 ГПК, намира, че следва да го кредитира, тъй като е обективно,
компетентно и добросъвестно, като изводите на експерта са обосновани и не
противоречат на останалите доказателства, които формират доказателствената маса по
делото, обратно, отговорите на въпросите са мотивирани и са в синхрон със събраните
5
по делото доказателства, а, от друга страна, по делото липсват данни експертът да е
заинтересован от изхода на правния спор.
Въпреки кредитираното заключение на съдебно-счетоводната експертиза съдът
следва да разгледа своевременно въведеното от ответника в срока по чл. 131 ГПК
възражение за погасителна давност.
Настоящото производство е образувано при условията на чл. 422 ГПК, поради
което и с оглед уредената фикция в цитираната норма, настоящият иск се счита
предявен от 23.10.2020 г. – датата на подаването на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение. При това положение, с оглед приложение на нормите на чл. 115, б. „ж“
ЗЗД и чл. 116, б. „б“ ЗЗД, от този момент давността се счита спряна и прекъсната. В
случая приложима е общата петгодишна погасителна давност – арг. чл. 110 ЗЗД. При
договор за банков кредит се касае за единно вземане, чието изпълнение е разсрочено на
части – така, напр., решение № 161/08.02.2016 г. по дело № 1153/2014 г. на ВКС, II т.о.,
решение № 261 от 12.07.2011 г. по гр. д. № 795/2010 г., ІV г.о., решение № 28 от
05.04.2012 г. на ВКС по гр. д. № 523/2011 г., III г.о., решение № 582/21.12.2010 г. на
ВКС по гр.д. № 1384/2009 г. на IV г.о., решение № 147/23.07.2012 г. по гр.д. №
627/2011 г. на ВКС, III г.о., решение № 90/31.03.2014г. по гр.д. № 6629/2013 г. на ВКС,
IV г.о. Т.е., предвид датата на предявяване на иска всички вземания преди 23.10.2015г.
са погасени по давност.
При тълкуване на договора съобразно правилото на чл. 20 ЗЗД, според което при
тълкуването на договорите следва да се търси действителната воля на страните, а
отделните уговорки следва да се тълкуват във връзка едни с други и всяка следва да се
схваща в смисъла, който произтича от целия договор, с оглед целта му, обичаите в
практиката и добросъвестността, съдът приема, че в процесния договор за издаване на
кредитна карта с № 51РКО-А-6235/21.03.2006г. е уговорен прекратителен срок - до
21.03.2008 г., доколкото по делото не са ангажирани доказателства срокът на договора
да е подновен от страна на банката при условията на чл. 36 от приложимите ОУ. С
оглед клаузите на чл. 6 и чл. 7 от договора, налага се изводът, че след изтичане на
гратисния период със срок от 45 дни съответните вземания по договора са дължими,
съответно, с изтичането му е настъпвала изискуемостта за съответната главница и
акцесорни вземания към нея. От друга страна, дори да се приеме, че договорът не е с
прекратителен срок до 21.03.2008 г., то съобразно заключението на съдебно-
счетоводната експертиза последното усвояване по кредита от страна на ответника е на
15.07.2010 г. Доколкото давността започва да тече от деня, в който вземането е станало
изискуемо / чл. 114, ал.1 ЗЗД/, и предвид посоченото по-горе, следва, че вземанията са
погасени по давност, като в тази насока трябва да се отбележи, че вземанията за
договорна възнаградителна лихва, мораторна и наказателна лихва, такси и разходи за
поддръжка са акцесорни вземания, а според разпоредбата на чл. 119 ЗЗД с
6
погасяването на главното вземане се погасяват и произтичащите от него допълнителни
вземания, макар давността за тях да не е изтекла.
Не може да се приеме становището на ищеца, че изискуемостта на вземанията
произтича от обявяването на кредита за предсрочно изискуем, считано от 13.10.2020 г.,
доколкото падежиралите съобразно уговореното в договора вземания не могат да бъдат
обявени за предсрочно изискуеми, след като падежът е настъпил.
По гореизложените съображения съдът приема, че предявените искове са
неоснователни и като такива следва да бъдат отхвърлени.
Относно разноските в производството.
При този изход на спора право на разноски има ответникът, поради което и на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК следва да му бъдат присъдени своевременно
претендираните и доказани разноски в размер на 757 лв. – за адвокатско
възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 13.06.2022 г., като в тази
връзка съдът намира за неоснователно наведеното от ищеца възражение за
прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение, с оглед броя и размера на
предявените искове, фактическата и правна сложност на делото, както и разпоредбата
на чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, съобразно която минималният размер на адвокатското
възнаграждение в случая възлиза на 756,81 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „ фирма“ АД, ЕИК 0000, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „ Драган Цанков“ № 37, срещу М. Н. ЕВТ., ЕГН
**********, с адрес: гр. София, ж.к. „Люлин“, бл. 540, вх. А, ет. 5, ап. 21, искове по
чл.422 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл. 430 ТЗ и чл.92 ЗЗД за установяване
съществуване на вземания на ищеца против ответника за следните суми: сумата от
1700 лв., представляваща неизплатена главница по договор за издаване на кредитна
карта № 51РКО-А-6235/21.03.2006г., изменен и допълнен с Анекс № 1 от 24.08.2007 г.,
ведно със законна лихва от 23.10.2020 г. до изплащане на вземането, договорна лихва в
размер на 5472,14 лв. за периода от 19.7.2010 г. до 12.10.2020 г., обезщетение за забава
в размер на 1087,67 лв. за периода от 6.8.2010 г. до 12.3.2020 г., наказателна лихва в
размер на 133,80 лв. за периода от 14.5.2020 г. до 12.10.2020 г., законна лихва в размер
на 4,72 лв. за периода от 13.10.2020 г. до 22.10.2020 г., такса за поддръжка на
кредитната карта в размер на 78 лв., разходи за връчване на покана за предсрочна
изискуемост в размер на 60 лв., за които вземания е издадена заповед за изпълнение по
ч.гр.д. № 51874/2020 г. по описа на СРС, 138 с-в.
7
ОСЪЖДА „ фирма“ АД, ЕИК 0000, със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. „ Драган Цанков“ № 37, да заплати на М. Н. ЕВТ., ЕГН **********, с
адрес: гр. София, ж.к. „Люлин“, бл. 540, вх. А, ет. 5, ап. 21, на основание чл. 78, ал. 3
ГПК сумата от 757 лв., представляваща разноски по делото за адвокатско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в двуседмичен
срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8