Решение по дело №2453/2018 на Районен съд - Русе

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№

 

гр.Русе, 25.02.2020г.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, осми граждански състав, в закрито съдебно заседание на двадесет и пети февруари, две хиляди и двадесета година, в състав:

 

                                                                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ИВАЙЛО ИВАНОВ      

 

като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 2453 по описа за 2018г., за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл.250 от ГПК.

          Постъпила е молба от пълномощника на ищеца, с която моли съда да допълни постановеното по делото решение, тъй като не се е произнесъл по отношение претенцията на ищцовото търговско дружество за сумата от 14.79 лева, представляваща главница за неизплатени далекосъобщителни услуги.

          В срока за отговор назначения особен представител на ответника не взема становище по молбата.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира за установено следното:   

Молбата е подадена в законоустановения срок за обжалване на решението, поради което същата е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

          Гр.дело № 2453/2018г. по описа на РРС е било образувано по предявени обективно съединени искове – положителен установителен иск с правно основание чл.422 от ГПК, с който се иска да се признае за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата от 14.79 лева, представляваща главница за неизплатени далекосъобщителни услуги и обективно съединени осъдителни искове чл.92 от ЗЗД и чл.342 и сл. от ТЗ – за претендирани договорна неустойка и неплатени лизингови вноски. С влязло в сила определение № 2297/20.04.2018г. постановено по настоящото дело е бил оставен без разглеждане предявеният от ищеца положителен установителен иск с правно основание чл.422 от ГПК, с който се иска да се признае за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата от 14.79 лева - неизплатени далекосъобщителни услуги, като процесуално недопустим. Причината за това е била, че издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 4611 от 30.10.2017г. по ч.гр.дело № 7781/2017г. по описа на РРС е била обезсилена с определение № 2243/18.04.2018г. Т.е. в случая няма надлежно издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по отношение на претендираната главница за неизплатени далекосъобщителни услуги и при липса на такава е недопустимо да се предявява иск по чл.422 от ГПК за установяване съществуване на вземането по нея. Производството по делото след това е продължило за разглеждане на предявените осъдителни искове и искът по чл.422 от ГПК за сумата от 14.79 лева, представляваща главница за неизплатени далекосъобщителни услуги не е била предмет на настойщото исково производство и съдът не се е произнасял за нея.

Поради това, съдът намира, че няма основание да допълва решението, с оглед на което молбата на пълномощника на ищеца следва да се отхвърли, като неоснователна.

          Мотивиран така и на основание чл.250 от ГПК, районният съд

 

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ молбата на пълномощника на ищеца „Теленор България“ ЕАД“, ЕИК *********, за допълване на постановеното решение № 1230 от 05.07.2019г. по гр.дело № 2453/2018г. по описа на РРС, като неоснователна.

Препис от решението да се изпрати на ищеца и назначения особен представител на ответника.

Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Русенски окръжен съд.

                                                                                                           

                                                                                                              РАЙОНЕН СЪДИЯ :