№ 196
гр. Варна, 17.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Константин Д. Иванов
Членове:Мая Недкова
мл.с. Ивалена Орл. Д.а
при участието на секретаря Цветелина Н. Цветанова
като разгледа докладваното от мл.с. Ивалена Орл. Д.а Въззивно гражданско
дело № 20213100502757 по описа за 2021 година
година на ОС - Варна,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. № 3726/09.09.2021 г., подадена от Г. ВЛ. К., ЕГН
**********, с постоянен адрес: с. Метличина, общ. Вълчи дол, чрез адв. Р.К. - ВАК, срещу
Решение № 120 от 29.07.2021 г., постановено по гр. д. № 697/2020 г. по описа на РС - Девня,
III състав, с което е отхвърлен предявеният от Г. ВЛ. К., ЕГН **********, против
Земеделска кооперация „Съгласие“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: с.
Метличина, общ. Вълчи дол, обл. Варна, представлявана от председателя М.П.М., иск с
правно основание чл. 357 от КТ, вр. чл. 358, ал. 1, т. 1 от КТ за отмяна на Заповед №
15/06.07.2020 г. на Председателя на Земеделска кооперация „Съгласие“, ЕИК *********, с
която на ищеца е наложено дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“.
Жалбоподателят счита постановеното решение за неправилно, незаконосъобразно и
необосновано. Излага подробни аргументи за опороченост на процедурата по налагане на
дисциплинарното наказание на ищеца. Счита за незаконосъобразна процесната заповед, тъй
като същата не отговоря на законовите изисквания на чл. 195, ал. 1 от КТ, доколкото
липсват пълно и точно описание на нарушението, както и данни кога е извършено то. Сочи,
че в заповедта не е посочено кои са конкретните лица, пред които работникът е злепоставил
работодателя си, как и по какъв начин това се е отразило неблагоприятно на
конкурентноспособността, ефективността и авторитета на предприятието. Застъпва още, че
непосочването на момента на извършване на нарушението съставлява пречка за извършване
на преценка относно спазването на сроковете по чл. 194 от КТ. Заявява, че нарушението на
чл. 187, ал. 1, т. 8 от КТ е недоказано от обективна и субективна страна.
1
Настоява за отмяна на атакуваното решение. Претендира разноски.
В срока по чл. 263 ГПК въззиваемата страна Земеделска кооперация „Съгласие“, чрез
адв. С.Г., е депозирала писмен отговор, с който оспорва жалбата. Счита обжалваното
решение за правилно, законосъобразно и обосновано. Поддържа, че първоинстанционният
съд правилно е възприел фактическата обстановка и постановеният съдебен акт е изцяло
съобразен с доказателствата по делото. Сочи, че процесната заповед е в предписаната от
закона форма и е връчена в законния срок.
Настоява за потвърждаване на обжалваното решение. Претендира разноски.
В съдебно заседание въззивникът Г. ВЛ. К., редовно призован, не се явява, не се
представлява. С писмено становище вх. № 2306/31.01.2022 г. пълномощникът на страната
поддържа подадената въззивна жалба на посочените в същата основания.
В съдебно заседание въззиваемата страна Земеделска кооперация „Съгласие“,
редовно призована, се представлява от адв. С.Г.. Оспорва въззивната жалба, поддържа
депозирания отговор. Претендира разноски.
За да се произнесе, съдът взе предвид следното:
Първоинстанционното производство е образувано по предявен от Г. ВЛ. К., ЕГН
**********, срещу Земеделска кооперация „Съгласие“, ЕИК *********, иск с правно
основание чл. 357 от КТ, вр. чл. 358, ал. 1, т. 1 от КТ за отмяна на Заповед № 15/06.07.2020
г., с която на ищеца е наложено дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“
на основание чл. 187, ал.1, т.8 КТ.
В исковата молба се излага, че ищецът е в трудово правоотношение със ЗК
„Съгласие“ по силата на трудов договор № 167/18.03.2013 г., като заема длъжността
механизатор. Сочи, че на 10.07.2020 г. по пощата му е била връчена Заповед №
15/06.07.2020 г., с която на основание чл. 187, ал. 1, т. 8 от КТ му е наложено дисциплинарно
наказание „предупреждение за уволнение“ за това, че вследствие на обида, нанесена в
присъствието на свидетели, Г.К. е уронил доброто име на кооперацията и в частност на
Председателя на същата. Застъпва становище за незаконосъобразност на горецитираната
заповед. Излага, че една вечер, докато ищецът вечерял с баща си, на личния му телефон
позвънил председателят на ЗК „Съгласие“ М.М., който започнал да се кара и да заплашва
ищеца с наказание за това, че си бил тръгнал към 20:50 ч. от кооперацията (при работно
време до 17:00 ч.), преди последният комбайн да се прибере от полето. Г.К. се опитал да
обясни, че е говорил с колегите си преди да си тръгне и са се разбрали, че няма да се
осъществява последващ курс и не е необходимо ищецът да чака в кооперацията. Въпреки
това М.М. продължил да се кара и ищецът прекратил разговора. На провелия се телефонен
разговор пряк свидетел станал бащата на ищеца. Няколко дни след проведения разговор
ищецът получил покана да даде обяснения по реда на КТ. Застъпва становище, че не е
налице хипотезата на чл. 187, ал. 1, т. 8 от КТ, а именно уронване доброто име на
предприятието. Отделно счита, че процесната заповед не е мотивирана, като не е посочено
конкретно нарушение с неговите обективни и субективни признаци - кога е извършено, как
работодателят е бил злепоставен пред трети лица и кои са те, поради което изискванията,
предвидени в разпоредбата на чл. 195 от КТ не са спазени.
В срока по чл. 131 от ГПК е депозиран писмен отговор от М.М., в качеството му на
председател на Земеделска Кооперация „Съгласие“, с който се оспорва предявената
претенция. Счита, че процедурата по налагане на дисциплинарното наказание е
законосъобразно проведена.
Настоящият съдебен състав, като прецени доводите на страните и събраните по
делото доказателства, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Предявен е иск с правно основание чл. 357, ал.1, във вр. с чл. 195, във вр. с чл. 188, т.2
2
КТ. За уважаване на предявената претенция съдът следва да констатира
незаконосъобразност на издадената заповед на формално или материалноправно основание
или несъразмерност на наложеното дисциплинарно наказание.
Съгласно чл. 195, ал. 1 КТ, дисциплинарното наказание се налага с мотивирана
писмена заповед, в която се посочват нарушителят, нарушението и кога е извършено,
наказанието и законният текст, въз основа на който се налага. Това изискване към
съдържанието на заповедта за дисциплинарно наказание е съществено и неспазването му
има за последица признаване на наложеното наказание за незаконно само на формално
основание. Това е така, тъй като при преценка на неговата законосъобразност съдът
проверява съществуват ли посочените от работодателя факти. В този смисъл, непосочването
на конкретни обстоятелства прави невъзможен съдебния контрол, като затруднява и
работника с оглед организиране на защитата му. Съдът не може да извършва проверка извън
данните в заповедта. Работникът трябва да знае конкретните факти, на които се основава
наказанието. Следователно нарушаването на императивната разпоредба на чл. 195, ал. 1 КТ
води до невъзможност да се установят конкретните нарушения, съответно да се определи
предмета на съдебния контрол, поради което съдът следи и служебно за спазването й. Съдът
е длъжен да провери спазена ли е процедурата при налагането на дисциплинарно наказание
независимо от наведените оплаквания за незаконосъобразност, преди да изследва
законосъобразността на заповедта по същество.
Видно от протокол № 5 от 06.07.2020 г. на УС на ЗК „Съгласие“, в същия е отразено,
че на 29.06.2020 г. в телефонен разговор с Председателя на ЗК „Съгласие“ поради
преждевременното напускане на работа на лицето Г.В., последният е отправил нецензурни
думи към Председателя. Телефонният разговор се провел в присъствието на трима
свидетели: И.Д. и К.К. - на длъжност механизатори, и Д.Ж. – на длъжност охрана в
ответното дружество. Посочено, е че на следващия ден - 30.06.2020 г., Председателят е
изпратил покана изх. № 6/30.06.2020 г. до Г.В. за даване на писмени обяснения, която била
връчена на последния на 01.07.2020 г. в 08:00 ч. сутринта в присъствието на двама
свидетели. Г.В. отказал да подпише поканата. В протокола е отразено още, че след
обсъждане, УС е взел решение да накаже лицето Г.В. на основание чл. 187, ал. 1, т. 8 от КТ с
дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение”. Протоколът е подписан от М. П.,
Ас. С., В. П., Зл. П., К. В. и Зл. Д..
Дисциплинарното наказание е наложено със заповед № 15 от 06.07.2020 г. на
Председателя на ЗК „Съгласие“, съгласно горния протокол. В заповедта е посочено, че на
основание чл. 187, ал. 1, т.8 от КТ се наказва с предупреждение за уволнение лицето Г. ВЛ.
К., ЕГН **********, на длъжност механизатор, код по НКПД 83412001, поради уронване на
доброто име на предприятието и в частност на Председателя чрез използване на нецензурни
думи: „да те еба в гъза“, като мотивите за налагане на наказанието са: 1) обида, нанесена в
присъствието на свидетели, 2) до изтичане на срока за даване на писмени обяснения по
покана с изх. № 6/30.06.2020 г. не са представени такива.
Съдът намира, че в настоящия случай процесната заповед не съдържа всички
необходими реквизити, посочени в чл. 195, ал. 1 КТ. Нарушението е конкретизирано с
посочване на извършителя, вида на наложеното наказание, както и законовото основание, но
липсва посочване на времето, мястото и конкретизация на фактическите обстоятелства.
Изложеното в заповедта не съдържа достатъчно данни, които да дадат възможност на
наказания работник да осъществи ефективна защита, както и възможност за съда да
осъществи възложения му от закона правораздавателен контрол.
Както вече беше посочено, неспазването на законовите изисквания към съдържанието
на заповедта за дисциплинарно наказание има за последица признаване на наложеното
наказание за незаконно само на това формално основание.
С оглед на несъвпадащите правни изводи, първоинстанционното решение следва да
3
бъде отменено, включително в частта за разноските, и вместо него да бъде постановено
друго, с което предявената претенция да бъде уважена.
Относно съдебно-деловодните разноски:
При този изход на делото, разноски се следват на ищцеца. Съгласно списъци по чл.
80 и договори за правна защита и съдействие, същият претендира сторени разноски в размер
на 600,00 лева за първа инстанция - платено в брой адвокатско възнаграждение, както и в
размер на 600,00 лева - платено в брой адвокатско възнаграждение за въззивното
производство. Няма направени възражения за прекомернот от страна на ответника.
Съгласно чл. 83, ал. 1, т. 1 от ГПК, ищците - работници, служители и членове на
кооперации, по искове, произтичащи от трудови правоотношения, са освободени от такси и
разноски по производството на делата.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, Земеделска кооперация „Съгласие“ следва да бъде
осъдена да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на РС - Девня, сумата
от 50,00 лева – държавна такса за първоинстанционното производство, и по сметка на
Окръжен съд – Варна – сумата от 25,00 лева – държавна такса за въззивното производсво, по
иска с правно основание чл. 357, ал.1, вр. чл. 188, т. 2 от КТ.
Воден от горното, на основание чл. 271, ал. 1 ГПК, настоящият състав на въззивния
съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 120 от 29.07.2021 г., постановено по гр. д. № 697/2020 г. по
описа на РС - Девня, III състав, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ наложеното на Г. ВЛ. К., ЕГН **********, с постоянен адрес: с.
Метличина, общ. Вълчи дол, обл. Варна, дисциплинарно наказание „предупреждение за
уволнение“, обективирано в Заповед № 15/06.07.2020 г. на Председателя на Земеделска
кооперация „Съгласие“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: с. Метличина,
общ. Вълчи дол, обл. Варна, на осн. чл. 357 от КТ.
ОСЪЖДА, на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК, Земеделска кооперация „Съгласие“, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: с. Метличина, общ. Вълчи дол, обл. Варна,
представлявана от председателя М.П.М., да заплати на Г. ВЛ. К., ЕГН **********, с
постоянен адрес: с. Метличина, общ. Вълчи дол, обл. Варна, сумата от 1200,00 лева (Хиляда
и двеста лева), представляваща сторени съдебно-деловодни разноски, включващи
адвокатско възнаграждение за двете инстанции.
ОСЪЖДА, на осн. чл. 78, ал. 6 от ГПК, Земеделска кооперация „Съгласие“, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: с. Метличина, общ. Вълчи дол, обл. Варна,
представлявана от председателя М.П.М., да заплати в полза на бюджета на съдебната власт
сумите, както следва: по сметка на РС – Девня - сумата от 50,00 лева (Петдесет лева),
представляваща държавна такса за първоинстанционното производство; по сметка на
Окръжен съд – Варна – сумата от 25,00 лева (Двадесет и пет лева), представляваща
държавна такса за въззивното производсво
4
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5