РЕШЕНИЕ
В ИМЕТО НА НАРОДА
Гр.София,
...................2019г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, VIII въззивен
състав, в открито заседание на осми февруари две хиляди и деветнадесета година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:МИНА МУМДЖИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА
КОСТАДИНОВА
КРИСТИЯН ТРЕНДАФИЛОВ
при
участието на секретаря Татяна Шуманова и прокурора Борис Балев, разгледа
докладваното от съдия Костадинова ВAНД № 5700 по описа за 2018г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава XXI от НПК.
Образувано е по въззивна жалба от служебния защитник
на обвиняемия - адв.
М. срещу решение
от 02.10.2017г. по НАХД № 19191/2016г. по описа на СРС, НО, 1 състав с която обвиняемия Ю.Д.Б.
/Yucel Can Berk/, роден на ***г. в
Република Турция, турчин, турски гражданин, с висше образование, инженер,
женен, с ЛНЧ **********, неосъждан, е признат за виновен в това, че на
29.09.2015 г. в гр. София, на ул.“********, по хулигански подбуди - на публично
място, при демонстрация на безнаказаност и на пренебрежение към установените
правила закрилящи добрите нрави в обществото, телесната неприкосновеност,
честта и достойнството и при липса на личен мотив във взаимоотношенията между
него и П.С.е нанесъл удар в областта на главата - лицето на П.С., от който удар
П.С.паднал на земята в резултат на което му причинил лека телесна повреда
изразяваща се в болезнен отток в тилната област на главата срединно; охлузване
по долната повърхност на дланта на лявата ръка , в основата на палеца;
охлузване по долната повърхност на крайна част четвърти пръст на лявата ръка ;
охлузвания по долната част на пети пръст на лявата ръка, които травми са
причинили на П.С.временно разстройство на здравето, неопасно за живота, поради
което и на основание чл. 131, ал. 1, т. 12, вр. чл. 130, ал. 1, вр. чл. 78а от НК е освободен от наказателна отговорност
и
му е наложено
административно
наказание „глоба”
в
размер на 1000
лева.
В тежест на обв. Б. са възложени направените по делото
разноски.
В жалбата се излагат доводи за
неправилност, необоснованост и незаконосъобразност на решението. Твърди се, че
фактическите изводи на съда не съответстват на доказателствата, решението е
постановено при непълнота на доказателствата. Прави се
искане за отмяната му и
оправдаването на обв. Б., алтернативно връщане на делото за ново
разглеждане на друг състав на
първоинстанционния съд. Не се правят искания по доказателствата.
В закрито заседание въззивният съд по реда на чл. 327 НПК прецени, че за изясняване на
обстоятелствата по делото не се налага разпит на обвиняемия, на свидетели и
експерти пред въззивната инстанция, както и ангажирането на нови доказателства
в настоящото производство.
В открито съдебно заседание пред въззивния съд
защитата на обвиняемия – адв. М. моли да се уважи въззивната жалба
по изложените в същата съображения.
Представителят
на СГП намира въззивната жалба за неоснователна и като такава иска да бъде
оставена без уважение. Счита,
че първоинстанционното решение е правилно и законосъобразно, произнесено след
анализ на всички събрани доказателства, които установяват извършването от обв. Ю.Б. на деянието по чл.
131, ал. 1, т. 12 вр. чл. 130, ал. 1 НК, както от обективна, така и от
субективна страна. С тези
доводи предлага атакуваното решение да бъде потвърдено изцяло.
Обв. Б. не се явява, производството пред СРС, както и
пред въззивния съд протече в отсъствието му, при условията на чл. 269, ал. 3 НПК.
Софийски градски съд, след като обсъди доводите в жалбата
и допълнението към нея, както и тези, изложени от страните в съдебно заседание
и след като в съответствие с чл. 314 НПК провери изцяло правилността на атакуваното
съдебно решение, констатира, следното:
Първоинстанционното решение е постановено при изяснена
фактическа обстановка, която се установява от събраните по делото гласни и
писмени доказателства, обсъдени подробно в мотивите на присъдата.
Първоинстанционният съд е положил необходимите усилия за изясняване на
обстоятелствата по делото и е направил своите доказателствени изводи въз основа
на достъпния и възможен за събиране и проверка доказателствен материал. При
самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства, второинстанционният
съд не намери основания за промяна във фактическата обстановка по делото, която
е следната:
Обвиняемият Ю.Д.Б./Yucel
Can Berk/, роден на ***г. в Република
Турция, турчин, турски гражданин, с висше образование, инженер, женен, с ЛНЧ **********,
неосъждан.
На 29.09.2015
г., около 13.30 ч. обвиняемият Ю.Д.Б. управлявал лек автомобил марка „Мерцедес“
с регистрационен № ***** (турска регистрация), като се движел по ул.„ Орехова
гора“ в гр. София. Срещу него се движел св. Т. Й., който управлявал л.а марка
„Опел“ модел „Зафира“ с per. № ********. Св. Й. се движел в лента с предимство.
Улицата, по която се движели не позволявала две срещуположно движещи се коли да
се разминат. Въпреки че обв. Б. не бил с предимство и следвало да отбие, за да
пропусне св. Й. да премине, той не сторил това. Двата автомобила спрели един
срещу друг, тъй като било невъзможно да се разминат. Св. Й. отишъл до
обвиняемия и го помолил да даде назад, за да могат да се разминат. Обвиняемият
отказал да премести автомобила си назад. Междувременно зад автомобила на св. Й.
спрял л.а марка „Рено“ модел „Еспейс“, управляван от св. П.С., а зад него
спрели още няколко автомобила.
Въпреки образувалото се задръстване и факта, че именно
обвиняемият е препречил движението на колите, срещу него, той продължавал да
стои в спрелия си автомобил и да не предприема никакви действия по
преместването му и освобождаване на цялото движение по улицата. Водачите на
спрелите коли започнали да викат на обвиняемия да се измести, на което обв. Б.
отвръщал на висок тон, че няма да стори това. Св. С. позвънил на тел. 112 и
сигнализирал за случващото се, след което слязъл от автомобила си и уведомил
останалите водачи, че е подал сигнал до полицията. Св. С. минал покрай
автомобила на обв. Б., който в този момент направил маневра, в следствие на
която подпрял с бронята си св. С. в областта на крака. Тогава св. С. ударил с
ръка по колата на обвиняемия, за да му даде знак да преустанови маневрата, след
което се обърнал и тръгнал към своя автомобил. Обвиняемият Б. излязъл от лекия
си автомобил и тръгнал след св. С.. Когато го настигнал, го хванал с двете си
ръце за гърба, завъртял го, след което с длан му нанесъл удар (бутнал го) в
областта на главата (лицето). В резултат на действията на обвиняемия и удара,
св. С. паднал на земята, като при падането си получил болезнен оток в тилната
област на главата, охлузване по долната повърхност на дланта на лявата ръка в
основата на палеца, охлузвания по долната повърхност на крайна част на четвърти
пръст на лявата ръка, охлузвания по долна крайна част на пети пръст на лявата
ръка. Самото падане на пострадалия е в пряка причинно-следствена връзка от
гореописаните действията на обвиняемия. Св. Й. и неустановени по делото лица
разтървали обвиняемия и св. Й. и оказали помощ на пострадалия. Малко след това
на място пристигнал екип от 04 РУ- СДВР, а обв. Б. бил откаран от полицейските
служители в 04 РУ-СДВР, където бил задържан.
Заключението на съдебно-медицинска експертиза,
се установява, че на св. С. са му били причинени следните увреждания: болезнен
оток в тилната област на главата срединно; охлузване по долната повърхност на
дланта на лявата ръка в основата на палеца; охлузвания по долната повърхност на
крайна част четвърти пръст на лявата ръка; охлузвания по долна крайна част на
пети пръст на лявата ръка. Описаните травми са причинили на пострадалото лице и
реализират медико-биологичния квалифициращ признак на временно разстройство на
здравето, неопасно за живота.
Така установената фактическа обстановка
въззивният съд възприе въз основа на събраните и приобщени гласни и писмени
доказателства и доказателствени средства, както следва: обясненията на обвиняемия Ю.Б.; показанията на
свидетелите П.С.; Т. Й., Д.Б.и Т. М., заключението на съдебно-медицинската
експертиза,протоколи за разпознаване на лице, справка съдимост и др.
Въззивната съдебна инстанция се солидаризира с
направения доказателствен анализ на първостепенния съд, като счита, че районен
съд е интерпретирал правилно доказателствените източници, ангажирани по делото,
обосновавайки съображенията си защо дава вяра на едни, а не кредитира други,
извеждайки обосновани съждения относно фактите, които е приел за
установени.
Обосновано контролираната инстанция е приела да се
довери на показанията на свидетелите
П.С.и Т. Й., които са еднопосочни и непротиворечиви.
С основание съдът е приел, че като кореспондиращи с показанията на
горепосочените свидетели, следва
да бъдат кредитират и тези на свидетелите
Д.Б.и Т. М..
От показанията на горепосочените
свидетели безспорно се установяват фактите, включени в предмета на доказване по
делото – време, място, и начин на извършване на деянието от страна на обв. Б. като
последния в обясненията си не отрича, че е блъснал пострадалия С. и че той в
резултат на това е паднал на земята.
По категоричен начин се доказва
авторството на деянията чрез проведените
разпознавания на лица при спазване на
процесуалните изисквания на чл.170 и чл.172 от НПК, като протоколите са
годни доказателствени средства за извършените действия и за идентификацията на
извършителя на престъплението в лицето на
обв. Б.
Протоколите за разпознаване удостоверяват
процесуално-следствени действия, извършени от компетентен орган. Те отговорят
на изискванията за съдържание по чл. 129 от НПК. Действията са били извършени в
присъствието на поемни лица съобразно изискването на чл. 137, ал. 1 от НПК.
Относими към предмета на доказване и
имащи значение за изясняване на фактическата обстановка по делото са и надлежно
приобщени по делото писмени
доказателства.
Съдът
кредитира заключението на изпълнената СМЕ, като компетентно изготвено и отговарящо на
поставените задачи. Описаните травми са
причинили на пострадалото лице и реализират медико-биологичния квалифициращ
признак на временно разстройство на здравето, неопасно за живота.
Несъстоятелно е твърдението на защитата, че
фактическите изводи на съда не съответстват на събраните по делото
доказателства. Между
събраните по делото доказателства липсват противоречия, които да налагат
конкретното им обсъждане. Единствено версията на обв. Б., в която отрича да е
действал по хулигански мотиви, а сочи че е бил провокиран се разминава с показанията
на очевидците. Съдът намира за опровергано от
доказателствата по делото това му
обяснение за случилото се, поради което не кредитира обясненията на обв. Б. в тази част.
Въззивният съд не констатира непълнота на
доказателствата, респ. потенциал за събиране на други доказателства.
Въззиваната инстанция намира за неоснователно
оплакването на защитата, че първата инстанция е следвало да проведе
съдебно следствие и то в рамките на производството по реда на гл. 28 НПК, което
се е развило пред СРС.
Относими към предмета на доказване и
имащи значение за изясняване на фактическата обстановка по делото са и надлежно
приобщени по делото писмени
доказателства.
Въз
основа на приетото от фактическа страна, СГС намира, че обв. Б. е осъществил
състава на престъплението по чл. 131, ал.
1, т. 12, вр. чл. 130, ал. 1 от НК.
От
обективна страна, обвиняемият Б.,***, по хулигански подбуди - на публично
място, при демонстрация на безнаказаност и на пренебрежение към установените
правила закрилящи добрите нрави в обществото, телесната неприкосновеност,
честта и достойнството и при липса на личен мотив във взаимоотношенията между
него и П.С.е нанесъл удар (бутнал) в областта на главата (в лицето) на П.С., от
който удар (бутане) П.С.паднал на земята в резултат, на което му причинил лека
телесна повреда изразяваща се в болезнен отток в тилната област на главата
срединно; охлузване по долната повърхност на дланта на лявата ръка, в основата
на палеца; охлузване по долната повърхност на крайна част четвърти пръст на
лявата ръка ; охлузвания по долната част на пети пръст на лявата ръка, които
травми са причинили на П.С.временно разстройство на здравето, неопасно за
живота.
Следва да бъдат сподели изцяло
изложените от първата инстанция съображения, за това, че се касае за причинена лека телесна повреда по
хулигански подбуди- на публично място, в присъствието на други лица, без личен
мотив, обв. Б., действайки по установения начин, грубо е нарушил обществения ред и спокойствие,
с което е изразил и явно неуважение към обществото.
Обосновани са изложените мотиви от първата инстанция и относно
субективната страна на деянието и
въззивната инстанция ги споделя напълно.
Правилен и законосъобразен се явява
изводът на първоинстанционния съд, че са налице предпоставките за приложението
на чл. 78а, ал.1 от НК, тъй като обв. Б. е неосъждан, не е освобождаван от наказателна отговорност по
реда на XXVIII от НПК. За
престъплението, за което е признат за виновен се предвижда наказание лишаване
от свобода
до три години, от престъплението
не са настъпили съставомерни имуществени вреди, които да подлежат на
възстановяване. Не са налице пречки по см. на чл. 78, ал. 7 от НК за приложението
на 78а НК
При
индивидуализация на наказанието районният съд е съобразил наличието смекчаващи
отг. обстоятелства –
добрите характеристични данни и липсата на отегчаващи отговорността
обстоятелства. В този
смисъл правилно наказанието е определено в размер на законовия минимум, а именно „глоба“ в размер
на 1 000 лева.
Правилно
контролираният съд е преценил, че направените в хода на делото разноски с оглед
изхода на делото следва да се присъдят в тежест на обв. Б..
При извършената на основание чл.314,
ал.1, вр. чл.313 НПК цялостна служебна проверка на правилността на атакуваното
решение, въззивната инстанция не констатира наличието на допуснати нарушения на
материалния закон или на процесуалните правила, които да съставляват основания
за неговата отмяна или изменение, поради което същото следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от горното и на основание чл.334, ал.1, т.6 вр.
чл.338 НПК, Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение от
02.10.2017г., постановено по н.а.х.д. №19191
по описа за 2016 година на СРС, НО, 1 състав.
РЕШЕНИЕТО
е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.