РЕШЕНИЕ
№
1111/3.6.2021г.
гр.
Пловдив, 03.06.2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ІІ отделение, 16 състав, в открито заседание на двадесет и
девети октомври, през две хиляди и двадесетата,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светлана Методиева,
при секретаря В. П.,
като разгледа докладваното
административно дело № 2157 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.32, ал.8 от ЗРАСРБ, във връзка с чл.145 от АПК.
Делото е
образувано по жалба от П.Х.П. с ЕГН ********** *** против Решение на
Научно-учебен съвет при Медицински институт на МВР гр. София по Протокол № 2 от
заседание на научно-учебния съвет от
10.05.2019 г., с което е прекратена процедурата по обявен конкурс за заемане на
академична длъжност „професор“ в Отделението по гинекология - хирургичен профил
на МБАЛ-ЦКБ при МИ на МВР.
В жалбата се
излагат твърдения за незаконосъобразност на оспореното решение, предвид
издаването му на база на недопустимо решение на комисия по чл.48, ал.1 от
ППЗАРСРБ. Пред съда жалбата се поддържа лично от жалбоподателя и пълномощника
му адв. С., като се излагат съображения по същество относно незаконосъобразност
на постановеното решение за прекратяване на конкурса поради основаването му на решение
на комисията по допустимост от 09.05.2019 г., което е обявено за нищожно, както
и поради това, че жалбоподателят отговаря на условията за допускане до участие
в конкурса. Претендира се присъждане на разноски в производството.
Ответникът по
жалбата Научно-учебен съвет при МИ на МВР гр. София, чрез упълномощения от
Председателя на колективния орган адв. Д., оспорва жалбата и моли същата да се
остави без уважение, предвид факта, че обявеното за нищожно решение на
комисията по допустимост било опосредяващ акт, като крайното решение се вземало
от научно-учебния съвет, който бил преценил правилно, че жалбоподателят не
отговаря на изискванията за допускане до участие в конкурса.
Съдът, като взе
предвид становищата на страните и приетите по делото писмени доказателства прие
за установено следното:
Направеното с
жалбата оспорване е допустимо, като подадено в законоустановения срок срещу акт,
подлежащ на обжалване, съгласно чл.32, ал.8 от ЗАСРБ. Жалбата е депозирана от лице, засегнато пряко от
действието на обжалвания административен акт, който е неблагоприятен за него,
поради което и с наличие на правен интерес от обжалване. Възражението на
ответника по срочността на жалбата съдът намери за неоснователно, доколкото от
представената по делото административна преписка не се установява въпросното
решение да е било изобщо връчвано на жалбоподателя. В тази насока
доказателствената тежест да установи, че жалбата е просрочена, е на ответника,
а не, както същият твърди чрез представителя си в съдебно заседание – на
жалбоподателя. В съдебно заседание от страна на процесуалния представител на
ответника е заявено изрично, че не може да представи доказателства за връчване
на оспореното решение на жалбоподателя П..
По същество, настоящият съдебен състав намери
жалбата за основателна.
Установява се от
фактическа страна от приетите по делото писмени доказателства, че с Решение на
научно-учебния съвет /НУС/ при Медицински институт на МВР по Протокол № 6 от
заседание на НУС от 04.12.2018 г. било решено да се открие процедура за заемане
на академична длъжност „професор“ по Акушерство и гинекология в Отделението по
гинекология на МИ на МВР. Със Заповед № 107/09.01.2019 г. на Директора на МИ на
МВР бил обявен конкурса за заемане на академична длъжност по научната
специалност „Акушерство и гинекология“, в област на висшето образование 7.
Здравеопазване и спорт, научна област „Медицински науки“, професионално
направление „Медицина“ – „професор“ в Отделение по гинекология –Хирургичен
профил на МБАЛ – Централна клинична база в София към Лечебни заведения за
болнична помощ при МЦ на МВР - 1 вакантна длъжност. Със същата заповед бил
определен състав на комисия по допустимост. Единственият кандидат, подал
документи за участие в обявения конкурс бил жалбоподателят доц. д-р П., д.м.н.,
който подал заявление на 14.03.2019 г. да бъде допуснат до участие в конкурса.
С протокол от 02.04.2019 г. рег. № 7693 назначената комисия по допустимост
констатирала, че заявлението и документите на жалбоподателя са постъпили в
законоустановения срок за това и че отговарят на условията, обявени със
заповедта за обявяване на конкурса, поради което и комисията предлага П. да бъде
допуснат до участие в конкурса. С Протокол № 1/09.04.2019 г. от заседание на
НУС било избрано научно жури /НЖ/ по обявения конкурс, което било определено
със заповед на Директора на МИ на МВР от 10.04.2019 г. Научното жури провело
заседание на 16.04.2019 г., избрало свой председател и приело кои от членовете
му ще изготвят рецензии и становища. На 09.05.2019 г. до Директор на МИ на МВР
била депозирана докладна записка от д-р М. С.– специалист научна дейност, с която
същата сигнализирала, че при справка в базата данни на НАЦИД /Национален център за информация и
документация/ по повод на конкурса установила, че кандидатът П. има диплом от Висша
атестационна комисия за образователно - научна степен по специалност „Социална
медицина и организация на здравеопазването и фармацията“ с тема на
дисертационен труд „Медико-социална характеристика на раждаемостта сред
ромската етническа общност в Южна България“, защитен пред Специализиран научен
съвет по „Хигиена, професионални заболявания токсикология и социална медицина“,
която специалност е различна от „акушерство и гинекология“, по която лицето
кандидатства за заемане на академичната длъжност „професор“. Посочено било в
докладната, че поради това кандидатът не отговаря на изискванията на чл.29,
ал.1 от ЗРАСРБ и се предлагало комисията по допустимост да проведе ново
заседание. Такова заседание действително било проведено на 09.05.2019 г. от
въпросната комисия по допустимост, за което бил съставен Протокол от същата
дата № 10385, в който била вписана направената констатация от комисията, че
кандидатът д-р П. не отговарял на условията по чл.29, ал.1 от ЗРАСРБ, предвид
специалността, упомената в представената от него диплома, която не била същата,
като тази, по която кандидатства, като счела, че жалбоподателят не следва да
бъде допуснат до участие в конкурса. За посоченото жалбоподателят бил уведомен
с писмо рег. № 10909/15.05.2019 г. Междувременно на 10.05.209 г. било проведено
заседание на НУС при МИ на МВР, удостоверено с Протокол от същата дата с №2, с
т.3 от дневния ред „доклад за хода на процедурата по обявения конкурс за
заемане на академичната длъжност „професор“ по „Акушерство и гинекология“. В
протокола от заседанието по конкретната точка било удостоверено, че НУС бива
запознат със сигнала /докладната/, постъпил в комисията по допустимост, както и че комисията е преразгледала
представените документи и е установила несъвместимост на представената от д-р П.
диплома с изискванията на ЗРАСРБ, поради което и предлагала процедурата да бъде
прекратена. Били направени изказвания, след което се пристъпило към вземане на
решение, каквото било взето с пълно мнозинство от всички присъстващи.
Съдържанието на удостовереното в Протокол № 2 от 10.05.2019 г. решение, което станало
предмет на обжалване по настоящото дело, било следното: „На основание чл.3,
ал.6, т.2 от Правилника за условията и реда за придобиване на научните степени
и заемането на академичните длъжности в МИ-МВР и Протокол на Комисията по
допустимост на документи с рег.№ 10385/09.05.2019 г. Научно-учебният съвет при
МИ-МВР РЕШИ, че следва да се прекрати процедурата по обявения конкурс за
заемане на академична длъжност „професор“ в отделението по гинекология поради
липсата на кандидати, отговарящи на изискванията за участие в конкурс за
професор по Акушерство и гинекология, тъй като единственият подал документи
доц. д-р П.Х.П., д.м.н., не отговаря на условията на чл.29, ал.1, т.1 от Закона
за развитието на академичния състав в Република България“. Жалбоподателят
обжалвал пред съда едновременно Решението на НУС от 10.05.2019 г., обективирано
в Протокол №2 от заседанието на НУС за прекратяване на конкурса, както и отказа
за допускане до конкурса, обективиран в Протокол рег. № 10385/09.05.2019 г. на
комисията по допустимост. С определение № 1442, постановено на 15.07.2019 г. по
адм. дело № 1945/2019 г. по описа на 17 състав на Административен съд Пловдив,
образувано по жалбата на П., производството по жалбата на д-р П. било
разделено, като за разглеждане по посоченото дело останала жалбата против
отказа за допускане до конкурса, обективиран в Протокол рег. № 10385/09.05.2019
г. на комисията по допустимост. По частта от жалбата, с която се оспорва
Решението на НУС от 10.05.2019 г., обективирано в Протокол № 2 било образувано
настоящото дело, като производството по него било спряно до произнасяне на съда
по адм. дело № 1945/2019 г. по описа на 17 състав на Административен съд
Пловдив. По същото с Решение № 2270/11.11.2019 г. бил обявен за нищожен отказа
от допускане до конкурс, обективиран в Протокол рег. № 10385/09.05.2019 г. на
комисията по допустимост. Решението на Административен съд Пловдив било
обжалвано пред ВАС, който с Решение № 11224/24.08.2020 г., постановено по адм.
дело № 1177/2020г., оставил в сила
решението на Административен съд Пловдив по адм. дело № 1945/2019 г.
При така
установеното от фактическа страна от правна такава настоящият съдебен състав
намира следното:
На първо място,
оспореното решение на НУС от 10.05.2019 г. за прекратяване на конкурсната процедура
принципно се явява издадено от компетентен орган, доколкото, макар и в ЗРАСРБ и
Правилника по прилагането му да не е предвидена изрична процедура по
прекратяване на вече обявена конкурсна процедура, то предвид факта, че именно
НУС открива процедурите за провеждане на конкурс за заемане на академични
длъжности, съгласно чл.4, ал.1 Правилника за условията и реда за придобиване на
научните степени и заемане на академични длъжности в Медицински институт на
МВР, вр. с чл.3, ал.1, вр. с чл.15 от ЗАСРБ, както и чл.48 и чл.50 от Закона за
висшето образование, следва, че това е и органът, който е компетентен да
прекрати вече откритата процедура /В този см. е Решение № 5118/2015 г. по адм.
дело № 1434/2015 г. на ВАС/. Независимо от това, че принципно в рамките на
компетентността на НУС е да взема решение за прекратяване на открита вече
процедура по провеждане на конкурс, то обаче основанието, на което може да
стори това следва да е свързано с обстоятелства, които са поставени от ЗРАСРБ
на преценката на НУС, а именно дали вече е налице отпаднала необходимост или
възможност на висшето учебно заведение от заемане на такава длъжност, за която
е бил обявен конкурсът, но не и във връзка с преценка на обстоятелства,
свързани с оценка на съответните кандидати за заемане на длъжността. В тази
насока именно чл.29, ал.3 от ЗАСРБ сочи, че конкурс за заемането на академичната длъжност „професор“ се
открива, ако може да се осигури съответната преподавателска или изследователска
натовареност съгласно правилника на висшето училище или научната организация. Ето защо и основанията за прекратяване
/закриване/ на процедурата по провеждане на конкурс, които са поставени на
преценка от НУС следва да са обвързани с посоченото в тази разпоредба относно
наличието или отпадането на възможностите и нуждите на висшето училище или
научната организация. Иначе, ако при конкурсната процедура не се явят
кандидати, или явилите се не бъдат допуснати до оценяване, или пък получат
отрицателно заключение за избор и не бъдат избрани, това ще следва да се
преценява в хода на самата процедура и ще обуславя реда и времето, както и
актът, с който тя ще следва да приключи.
В случая, на първо място, с оглед на конкретното съдържание
на оспореното решение на НУС от 10.05.2019 г. прави впечатление, че същото е
основано на разпоредбите на чл.3, ал.6, т.2 от Правилника за условията и реда
за придобиване на научни степени и заемането на академичните длъжности в МИ на
МВР, които разпоредби обаче сочат единствено на това какви следва да са
кворумът с оглед редовността на заседанието на НУС и съответно мнозинството за
вземане на валидни решения на колективния орган. Същевременно, това оспорено
решение е основано изрично на протокола на комисията по допустимост на
документи с рег.№10385/09.05.2019 г., който, както се посочи по-горе, изцяло
обективира отказа на посочената комисия да допусне жалбоподателя до участие в
конкурса и мотивите на комисията за това. Посоченият отказ, както се каза при
описание на фактическата обстановка, установена от съда, е бил обявен от
Административен съд Пловдив за нищожен със съдебно решение, което е било оставено
в сила с окончателно решение на ВАС. Следователно и оспореният по настоящото
дело акт – Решението на НУС от 10.05.2019 г., като постановен въз основа на
нищожен административен акт, също се явява последващ нищожен административен
акт. В правната теория, а това в последствие е възприето и в практиката на
съдилищата, е прието, че нищожен акт не може да бъде годна основа за
издаването на друг акт и издаденият втори акт е също винаги нищожен /Проф. д-р К.Л.,
„Недействителност на административните актове“, 2002, София/. Видно е в тази
връзка, че в оспореното решение е налице изрично позоваване на изводите, които
е направила некомпетентната да извърши такава преценка комисия по допустимост,
относно липсата на условията по чл.29, ал.1, т.1 от ЗРАСРБ. С оглед становището
на пълномощника на ответника относно това, че решението на комисията по
допустимост в случая имало единствено опосредяващ характер и на практика самият
НУС бил извършил крайната преценка, послужила за извода за необходимост от
прекратяване на конкурсната процедура, следва да се посочи, че действително в
Протокол № 2 от 10.05.2019 г., в който е обективирано обжалваното решение, са
записани изказвания във връзка с докладвания сигнал /докладната/, свързан с
това какъв диплом има и за каква точно специалност обсъжданият единствен
кандидат в конкурса. В тази насока следва да се има предвид, че дори и да не бе
основал изрично решението си на изводите на нищожното решение на комисията по
допустимост и да не го бе споменавал в решението си, НУС пак е постановил
нищожен акт, защото на практика въпросите, с които се е занимал не са изобщо от
неговата компетентност. И това е така, защото, както е прието и в решенията на
Административен съд Пловдив и на ВАС по повод произнасянето по обявения за
нищожен отказ на комисията по допустимост от 09.05.2019 г., научното жури е
именно органът, който осъществява преценката на допустимостта по показателите
по чл.29 и чл.29б от ЗРАСРБ. В етапът от конкурса, въведен от законодателя като
такъв по допускане до оценяване, правомощия са предоставени на научното жури,
което съобразно с чл.29в, ал.4, вр. с чл.26, ал.3, вр. с ал.2, вр. с чл.4 от
ЗРАСРБ би следвало да оцени дали съответният кандидат за заемане на академична
длъжност в обявения конкурс отговаря на условията на чл.29,
ал.1 и 2, включително на минималните национални изисквания по чл.2б, ал.2 и 3, съответно на изискванията
по чл.2б, ал.5 от ЗАСРБ и да реши дали да го
допусне до оценяване, съгласно посоченото в чл.29б от ЗАСРБ. Впрочем, в Раздел IV
на Глава Трета от Правилника на МИ на МВР е предвидено изрично в чл.129, ал.3
именно научното жури, каквото в конкретната конкурсна процедура е било избрано
и определено със заповед, да вземе решение, след подаване на документите от
кандидатите за заемане на академична длъжност „професор“, за допускане на кандидатите
до оценяване. В случая, както е било констатирано в решението на
Административен съд Пловдив по обявяване за нищожно на решението за отказ от
допускане, предвиденият законов ред не е бил спазен. Същото е положението по
отношение на оспорваното по настоящото дело решение, защото отново е налице
произнасяне, но вече на НУС, по въпрос касателно допускането на кандидат до оценяване,
разрешаването на който пък е послужил за преценка на крайното решение за
прекратяване на конкурса. Както се каза, не е в правомощията на НУС да се
произнася по посочения въпрос по допускане до оценяване, защото това е
възложено от законодателя в правомощията на научното жури. Решенията на
последното вече могат да бъдат оспорвани пред научния съвет, съгласно
предвиденото в чл.10, ал.6 от ЗАСРБ, но не е допустимо и това произтича и от
нормата на чл.10, ал.1 от АПК, научно-учебният съвет да иззема правомощията на
научното жури и да се произнася вместо последното по въпроси, предоставени в
изключителната компетентност на научното жури именно поради характера на тези
въпроси - не просто проверка на правилно
или неправилно деклариране на обстоятелства, удостоверени от представени от
кандидата документи, но оценка, дали отразените в документите обстоятелства са
такива, от които може да се направи извод, че кандидатът отговаря на
минималните изисквания за допускане до следващ етап от конкурса – по оценяване на
кандидата / в този см. е Решение № 10529/2020 г. по адм. дело № 13321/2019 г.
на ВАС/.
Ето защо и съдът счита, че като е взел
отношение по въпрос, който е в компетентността на друг специфичен колективен
орган, предвиден в ЗРАСРБ, какъвто е научното жури и е основал изводите си на
нищожен предходен административен акт, НУС на МИ на МВР е постановил също
нищожно решение, поради което и съобразно с правомощията на съда по чл.168 от АПК, с настоящото съдебно решение ще следва да се обяви нищожността на
оспорения административен акт. Това ще наложи и последващо връщане на
преписката на компетентния административен орган - научното жури - за
продължаване на конкурсната процедура по обявения конкурс от етап оценка за
допустимост на кандидатите. Поставените пред съда въпроси дали кандидат
отговаря, или не, на минималните национални изисквания с оглед на представените
по делото списък на регулираните професии и свидетелство за заемане на
академична длъжност, не могат да бъдат
предмет на преценка в настоящото производство, предвид факта, че по тях дължи
автономна преценка и произнасяне научното жури, като предмет на съдебната проверка
е единствено спазването на законовите изисквания за приемане на съответното
решение, но не и на оценката относно научните качества и постижения на
съответния кандидат / в този см. е отново Решение 10529/2020 г. по адм. дело №
13321/2019 г. на ВАС/.
Предвид посочения изход на съдебния спор и в
полза на жалбоподателя ще следва да се присъдят направените по делото разноски
от общо 510 лева, съставляващи такива за заплатена държавна такса по делото от
10 лева и адвокатско възнаграждение от 500 лева по представения договор за
правна защита и съдействие, удостоверяващ извършено плащане на сумата в брой.
Ето защо и на основание чл.173, ал.2 от АПК Съдът
РЕШИ:
ОБЯВАВА ЗА НИЩОЖНО Решение на
Научно-учебен съвет при Медицински институт на МВР гр. София по Протокол № 2 от
заседание на научно-учебния съвет от
10.05.2019 г., с което е прекратена процедурата по обявен конкурс за заемане на
академична длъжност „професор“ в Отделението по гинекология- хирургичен профил
на МБАЛ-ЦКБ при МИ на МВР.
ВРЪЩА преписката на Научното жури, определено
със Заповед № 1275/10.04.2019 г. на Директора на МИ на МВР за продължаване на
обявената конкурсната процедура за
заемане на академична длъжност „професор“ по научната специалност „Акушерство и
гинекология“, в област на висшето образование 7. Здравеопазване и спорт, научна
област „Медицински науки“, професионално направление „Медицина“ в Отделение по
гинекология –Хирургичен профил на МБАЛ – Централна клинична база в София към
Лечебни заведения за болнична помощ при МЦ на МВР - 1 вакантна длъжност от етап
оценка
за допустимост на кандидатите.
ОСЪЖДА
Медицински институт на МВР гр. София, бул. „Ген. М.Скобелев“ № 79 да заплати на
П.Х.П. с ЕГН ********** ***, сумата от 510 лв. /петстотин и десет лева/,
съставляващи направени от жалбоподателя разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред
Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: