Р Е Ш Е Н И Е

гр. Пазарджик,

В    И М Е Т О     Н А    Н А Р О Д А

 

            Пазарджишкият  районен съд,  НАКАЗАТЕЛНА КОЛЕГИЯ, в публичното заседание на 31.10.22г., в състав:                                                                    

                                                                           Председател: ЕЛИСАВЕТА РАДИНА

 

при секретаря Хр. Велчева , като разгледа докладваното от районен съдия  РАДИНА анд № 1271/19.  по описа на Пазарджишкия районен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 Производството  по реда на чл.63 от ЗАНН.

 

                   Образувано е по жалба на че „М.Г.“ЕООД с ЕИК  *********, управител Стоимен Димитров Загорски,  против Наказателно постановление № 392038-F392628 / 20.12,2018 г. на директор на ТД НАП Пловдив, с което на дружеството са наложени :

 

 

1.      имуществена санкция в размер на 4750лв. (четири хиляди седемстотин и петдесет лева)

на основание чл. 5 ал. 1 предложение първо от 30ПБ - за подучено плащане съгласно РКО ********** от 10.07.2017г. - 9500.00лв.

2.      имуществена санкция в размер на 4750лв. (четири хиляди седемстотин и петдесет лева)

на основание чл. 5 ал. 1 предложение първо or 3011Б - за подучено плащане съгласно РКО ********** or 13.07.2017r. — 9500.00лв.

3.      имуществена санкция в размер на 4750лв. (четири хиляди седемстотин и петдесет лева)

на основание чл, 5 ад. I предложение първо от ЗОПБ - за получено плащане съгласно РКО  000343 от 17.07.2017г. - 9500.00лв.

4.      имуществена санкция в размер на 4750лв. (четири хиляди седемстотин и петдесет лева)

иа основание чл. 5 ал. I предложение първо от ЗОПБ - за получено плащане съгласно РКО 0000344 от 21.07.2017г. - 9500.00лв.

5.      имуществена санкция в размер иа 4750лв. (четири хиляди седемстотни и петдесет лева)

на основание чл. 5 ал. 1 предложение първо от ЗОПБ - за получено плащане съгласно РКО 000345 от 24.07.2017г. – 9500.00лв.

6.      имуществена санкция в размер на 4500лв. (четири хиляди и петстотин лева) на

основание чл. 5 ал. 1 предложение първо от ЗОПБ - за получено плащане съгласно РКО ********** от 31.07.2017г. - 9000,00лв.

7.      имуществена санкция в размер 4900лв. (четири хиляди и деветстотин лева) на

основание чл. 5 ал. 1 предложение първо от ЗОПБ - за получено плащане съгласно РКО 000347 от 07.08.2017г. – 9800лв.

8.      имуществена санкция в размер на 4900лв. (четири хилили и деветстотин лева) на

основание чл. 5 ал. 1 предложение първо от ЗОПБ - за получено плащане съгласно РКО ********* от 1 1.08.2017г. - 9800.00лв.

9.      имуществена санкция в размер на 4900лв. (четири хиляди и деветстотин лева) на

основание чл. 5 ад. 1 предложение първо от ЗОПБ - за получено плащане съгласно РКО 00000349  от 15.08.2017г. - 9800.00лв.

10.     имуществена санкция в размер на 4900лв. (четири хиляди и деветстотин лева) на

основание чл. 5 ал. 1 предложение първо от ЗОПБ - за получено плащане съгласно РКО ********** от 18.08.2017г. - 9800,00лв.

11.     имуществена санкция в размер на 4900лв. (четири хиляди и деветстотин лева) на

основание чл. 5 ал. 1 предложение първо от ЗОПБ - за получено плащане съгласно РКО ********** от 23.08.2017г. - 9800.00лв.

 

12.                   имуществена санкция в размер на 4750лв. (четири хиляди седемстотин и петдесет лева) на основание чл. 5 ал. 1 предложение първо от ЗОПБ - за получено плащане съгласно РКО ********* / 28.08.2017г. - 9500.00лв.

 

13.                   имуществена санкция в размер на 4750лв. (четири хиляди седемстотин и петдесет лева) на основание чл. 5 ал. 1 предложение първо от ЗОПБ - за получено плащане съгласно РКО № ********** от 31.08.2017г. - 9500.00лв.

 

14.                    имуществена санкция в размер на 4750лв. (четири хиляди седемстотин и петдесет лева)   на основание чл. 5 ад. 1 предложение първо от ЗОПБ - за получено плащане съгласно РКО № ********* от О8.09.2017г. - 9500.00лв.

 

15.имуществена санкция в размер на 4750лв. (четири хиляди седемстотин и петдесет лева) на основание чл. 5 ад. I предложение първо от ЗОПБ - за получено плащане съгласно РКО  ********** от 13.09.2017г. - 9500.лв.

 

16.    имуществена санкция в размер на 4750лв. (четири хиляди седемстотин и петдесет лева) на основание чл. 5 ад. 1 предложение първо от ЗОПБ - за получено плащане съгласно РКО 0000000 356 от 18.09.2017г. - 9500.00лв.

 

 

17.                     имуществена санкция в размер на 4750лв. (четири хиляди седемстотин и петдесет лева) на основание чл. 5 ат. 1 предложение първо от ЗОПБ - за получено плащане по РКО ********* / 25.09.2017г, - 9500.00лв.

 

18.                     имуществена санкция в размер на 4750лв. (две хиляди триста седемдесет и петдесет лева) на основание чл. 5 ал. I предложение първо от ЗОПБ - за получено плащане съгласно РКО № ********* от 29.09.2017г. - 9500.00лв.

 

19.                     имуществена санкция в размер на 4850лв. (четири хиляди осемстотин и петдесет лева) на основание чл. 5 ат. 1 предложение първо от ЗОПБ - за получено плащане съгласно РКО ********* от 04.10.2017г. - 9700.дв.

 

 

20.                     имуществена санкция в размер на 4850лв. (четири хиляди осемстотин и петдесет лева) на основание чл. 5 ал. 1 предложение първо от 30ПБ - за получено плащане съгласно РКО ********* от 09.10.2017г. - 9700.00лв.

 

21.                     имуществена санкция в размер па 4850лв. (четири хиляди осемстотин и петдесет лева) на основание чл. 5 ал. 1 предложение първо от 3011Ь - за получено плащане съгласно РКО0000361 от 17.10.20171. - 9700.00лв.

 

22.                     имуществена санкция в размер на 4850лв. (четири хиляди осемстотин и петдесет лева) на основание чл. 5 ал. 1 предложение първо от ЗОПБ - за получено плащане съгласно РКО ********* от 23.10.2017г. – 9700лв.

 

 

23.                     имуществена санкция в размер на 4850лв. (четири хиляди осемстотин и петдесет лева) на основание чл. 5 ат. 1 предложение първо от ЗОПБ - за получено плащане съгласно РКО ********* от 31.10.2017г. - 9700лв.

 

 

 

 

С жалбата се настоява НП да бъде отменено поради липса на обективна съставомерност на вмененото нарушение , нарушения на сроковете по чл. 34 от ЗАНН.

В съдебно заседание жалбоподателят, чрез процесуалния си представител,настоява да се отмени НП поради изтекла абсолютна давност и поради листа на обективна съставомерност на нарушението доводи за което развира подробно в представена писмена защита. . 

Въззиваемата страна настоява да се потвърди НП с подробни доводи също в писмено становище .

Районният съд, като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства по отделно и в тяхната съвкупност и с оглед разпоредбата на чл.63 от ЗАНН, прие за установено следното:

При извършване на възложена с РИП№П-16001317189606-ОРП-001/03.11.2017г проверка за установяване на факти и обстоятелства относно доходи на М.Р.била извършена Насрещна Проверка по РИП№-П-16001318045176-ОРП-001/13.03.2018г. и на дружеството-жалбоподател. След преглед на представени документи и писмени обяснения от „М.Г."ЕООД, входирани в НАП ( офис Пазарджик) на 17.04.2018г. с вх.№ 10455/17.04.2018г. било установено следното :

 Сключен бил договор за заем от 06.12.2012г. между Марин Василев Р.с ЕГН ********** като заемодател и „М.Г."ЕООД с Булстат ********* заемател за 260 000,00лв. Сумата по заема била предоставена на 06.12.2012г. за срок от 10 години, считано от 06.12.2012г. до 06.12,2022г. По договора била определена дължима годишна лихва в размер на 5,5% за срока на договора,

На същата дата бил сключен и          Договор за заем от 06.12.2012г., сключен също между Марин Василев Р.с ЕГН ********** -заемодател и процесното дружество като заемател за 245 000,00лв. Сумата по заема била предоставена на 06.12.2012г. за срок от 10 години, считано от 06,12.2012г. до 06.12.2022г. По договора била определена дължима годишна лихва в размер на 5,5% за срока на договора.

С 39  РКО , издадени от „М.Г."ЕООД парични средства в размер на 370 000,00лв били изплатени в брой  на Р.в периода 30.04.15-31.10.17г. , както следва:

1.         РКО ********** от 30.04.2015г. - 10000,00лв,

2.         РКО ********** от 25.06.2015г. - 10000,00лв.

3.         РКО ********** от 01.07.2015г. - 10000,00лв,

4.         РКО ********** от 23.10.2015Г. - 10000,00лв.

5.         РКО  ********** от 04.12.2015г. - 10000,00лв.

6.         РКО  ********** от 09.03.2016г. - 9000,00лв,

7.         РКО  ********** от 04.04.2016г. - 9000,00лв.

8.         РКО  ********** от 19.04.2016г. - 9000,00лв.

9.         РКО  ********** от 10,05.2016г, - 9000,00лв.

10.       РКО  ********** от 26.05,2016г. - 9000,00лв.

11.       РКО  ********** от 10.06,2016г. - 9000,00лв.

12.       РКО  ********** от 22.06.2016Г. - 9000,00лв.

13.       РКО  ********** от 18.07,201бг. - 9000,00лв.

14.       РКО  ********** от 25.08,2016г, - 9000,00лв.

15.       РКО  ********** от 26.09.2016г. - 9000,00лв.

16.       РКО  ********** от 05.07.2017г. - 9500,00лв.

17.       РКО  ********** от 10.07.2017г. - 9500,00лв. 

18.       PKO ********** от 13.07.2017Г. - 9500,00лв.

19.       PKO ********** от 17.07.2017г. - 9500,00лв.

20.       PKO ********** от 21.07.2017г. - 9500,00лв.

21.       PKO ********** от 24.07.2017г. - 9500,00лв.

22.       PKO ********** от 31.07.2017г. - 9000,00лв.

23.       PKO ********** от 07.08.2017г. - 9800,00лв.

24.       РКО ********** от 11.08.2017г. - 9800,00лв.

25.       РКО ********** от 15.08.2017г. - 9800,00лв.

26.       РКО ********** от 18.08.2017г. - 9800,00лв.

27.       РКО ********** от 23.08.2017г. - 9800,00лв.

28.       РКО ********** от 28.08.2017Г. - 9500,00лв.

29.       РКО ********** от 31.08.2017г. - 9500,00лв.

30.       РКО ********** от 08.09.2017Г. - 9500,00лв.

31.       РКО ********** от 13.09.2017Г. - 9500,00лв.

32.       РКО ********** от 18.09.2017Г. - 9500,00лв.

33.       РКО ********** от 25.09.2017г. - 9500,00лв.

34.       РКО ********** от 29.09.2017Г. - 9500,00лв.

35.       РКО ********** от 04.10.2017Г. - 9700,00лв.

36.       РКО ********** от 09.10.2017Г. - 9700,00лв.

37.       РКО ********** от 17.10.2017г. - 9700,00лв.

38.       РКО ********** от 23.10.2017г. - 9700,00лв.

39.       РКО ********** от 31.10.2017г. - 9700,00лв.

 

Общият размер на изплатените за периода 30.04.2015г.-31.10.2017г средства бил  370 000,00лв. Поради това инспектор по приходите Г. В. приела, че дружеството е извършило плащания в брой, представляващи част от парична престация по договори, надвишаващи нормативно определения праг от 10 000 лв., който е основание плащанията да се извършват по банков път.

Затова съставила на 10.07.18г. против дружеството в отсъствие на законов или упълномощен представител и процесния АУАН за нарушение по чл. 3, ал.1, т.2 от ЗОПБ.

Актът бил предявен на законовия представител на 19.07.18г , когато му бил връчен и препис, с което е гарантирано правото на защита, упражнявано с оглед на фактите на административно-наказателното обвинение.

Въз основа на акта е издадено атакуваното НП.

По жабата против същото е образувано настоящото съдебно производство, спряно с определение на съда от 16.01.20г. поради отправено по синхронизираната позиция на двете страни преюдициално запитване до СЕС. С определение от 31.10.22г. и след постановяване на решението , производството е възобновено и делото и е даден ход по същество.

 НП се атакува с нов ( писмената защита) довод за неговата незаконосъобразност - изтекла погасителна давност, която налага отмяна на санкционния акт и обуславя незаконосъобразното евентуално бъдещо развитие на административно-наказателното производство.

  Според препращащата разпоредба на чл.11 от ЗАНН, по въпросите за обстоятелствата изключващи отговорността, се прилагат разпоредбите на общата част на НК, доколкото в ЗАНН не се предвижда друго. В този смисъл е и задължителната съдебна практика, обективирана в Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2014 г., ОСНК и ОСС на Втора колегия на ВАС.

В разпоредбата на чл.80 ал.1, т.5 от НК императивно е предвидено, че за наказанията, извън случаите на предвиждано наказание лишаване от свобода повече от една година, наказателното преследване се изключва по давност, когато не е възбудено в продължение на три години. Следователно, с изтичане на 3 години от извършване на административното нарушение изтича и давността за адмнистративнонаказателно преследване. В случая в ЗАНН не е предвидено друго нито за тригодишната давност по чл.80, ал.1, т.5 от НК, нито за абсолютната, предвидена в чл.81 ал.3 от НК, поради което тези институти са напълно приложими и при административно-наказателните производства ( в този смисъл посоченото ТР.

 В процесния случай е изтекла е абсолютната давност за процесиите нарушения , извършени в периода, обявен и в акта и в НП 30.04.2015г.-31.10.2017г . За всяко от нарушенията в рамкирания период е изтекла абсолютната погасителна давност , което  изключва за всяко от тях както наказателното преследване, така и изпълнението на наложеното наказание. За изтичането на тези срокове съдът следи служебно (ППВС № 10 /.1973 г.), въпреки, че в този смисъл е направено изрично изявление в писменото становище.

Относно началото на сроковете следва предписанието по НК, предвид  възприетото в Тълкувателното постановление № 1 / 27.02.2015 г. на ВКС "предвид липсата на разпоредба, уреждаща абсолютната давност в ЗАНН и наличието на препращаща норма на чл. 11 от ЗАНН, уредбата относно погасяването на наказателното преследване по давност в НК намира приложение". Съгласно, чл. 80, ал. 3 от НК. давността за преследване започва от довършването на престъплението, като преценката в случа следва да е за всяко нарушение отделно , доколкото чл. 26 от НК не е приложим за административните нарушения , предвид изричното препращане по чл. 11 от ЗАНН и възприетото разрешение с чл. 18 „когато ..едно и също лице е извършило няколко отделни нарушения, наложените наказания се изтърпяват поотделно за всяко едно от тях“.

Предвид това, давността за всяко от процесните нарушения, описани горе по т.1 -39 -та, е започнала да тече от извършването им, съответно на датата на всяко плащане в брой по ордера и на посочените горе 39 дати, установяващи период от първата по време 30.04.2015г. до последната 31.10.2017 г., включително. Така, с оглед продължителността на срока, определена по чл. 81, ал. 3. вр.чл. 80. ал. 1, т. 5 от НК. вр. чл. 11 от ЗАНН- четири години и шест месеца, той е изтекъл за всяко едно от вменените административни нарушения. Изводът е директен като се има предвид, че той е изтекъл дори за нарушението по последната дата 31.10.2017 г. : срокът за това нарушение е изтекъл на 30.04.2022 г. Щом е изтекъл по отношение на последната дата, той е изтекъл за всяка друга, предхождаща я и фиксирана във времевия период 30.04.2015г. - 31.10.2017 г.вкл.

Изтичането на срока за настъпване на абсолютна погасителна давност не се засяга от периода на спиране на съдебното производство, предвид чл. 81, ал. 3. вр.чл. 80. ал. 1, т. 5 от НК. Тук следва само да се отбележи, че до датата на връчване на НП ( юни 2019г.) за нарушенията по точка от първа до 15-та вкл. по акта и НП ( 1-15 вкл.) вече са били изтекли три години

Настъпването на абсолютната давност е с факта на изтичане на срока, а констатацията за това е основание за директна отмяна на издаденото наказателното постановление, без да се разглеждат въпросите за неговата формална и материална законосъобразност.

Независимо от това и предвид очертания от общия размер на наложените санкции ( около 90 000 лева) обществен интерес, който се претендира от въззиваемата страна като охраняван от възприетата като нарушена норма, следва да все пак спорът да бъде обсъден по същество; още повече предвид постановеното по преюдициалното запитване решение на СЕС.  Следващите съображения са почти изцяло цитати от постъпилия и приложен на л. 231 и сл. съдебен акт – определение от 04.10.22г. , с който е даден отговор на поставените въпроси, за вторият от които е отчетена идентичността  с възприетото в решение от 6 октомври 2021 г., ЕКОТЕКС БЪЛГАРИЯ (С-544/19, EU:C:2021:803)- л. 213 и сл.,на които се позовал и съдът по представеното от НАП решение на АС Благоевград – л.290.

По първия въпрос от запитването (дали член 2, параграф 1 от Директива 2015/849 във връзка със съображение 6 и членове 4 и 5 от нея трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска правна уредба на държава членка, която предвижда, че плащанията на сума, равна на или надвишаваща определен праг, се извършват на територията на страната само чрез превод или внасяне по платежна сметка, независимо от субекта и от основанието за плащане в брой, като същевременно обхваща всички плащания в брой между физически и юридически лица) Съдът е приел че  правна уредба на държава членка, която забранява на физическите и юридическите лица да извършват в брой плащания на територията на страната на стойност, равна на или надвишаваща определен праг, и изисква от тях да извършват такива плащания само чрез превод или внасяне по платежна сметка, не попада в приложното поле на Директива 2015/849.

Направена е констатирал, че въведените с тази Директива мерки се отнасят, в съответствие с член 2 от нея, до ограничен кръг субекти, определяеми било с оглед на степента им на излагане на рисковете от изпиране на пари и финансиране на тероризма, било с оглед на степента на уязвимост на сделките им или на финансовата им дейност. От друга страна, Съдът посочва, че видно от преписката, с която разполага, разглежданата българска правна уредба е приложима за всяко физическо или юридическо лице, независимо от качеството, в което то извършва съответното плащане, и независимо от наличието и евентуално естеството на сделката, с която е свързано това плащане (решение от 6 октомври 2021 г., ЕКОТЕКС БЪЛГАРИЯ, С-544/19, EU:C:2021:803, т. 54 и 55). В това решение е прието също, че извън изключенията, предвидени в член 2 от ЗОПБ, тази правна уредба изглежда се прилага еднакво за всички физически и юридически лица, извършващи плащания на територията на страната на стойност, равна на или надвишаваща прага от 10 000 лева, от което следвал  извод, че за всички участници в оборота и за всички икономически сектори са наложени идентични задължения, независимо от естеството и предмета на   сделката, с която е свързано плащането (решение от 6 октомври 2021 г., ЕКОТЕКС БЪЛГАРИЯ, С-544/19, EU:C:2021:803, т. 75).

Затова и доколкото всички плащания в брой между физически и юридически лица се обхващат от национална правна уредба, независимо от субекта и от основанието за плащане в брой, е прието, че тази национална правна уредба не попада в приложното поле на Директива 2015/849.

Относно претенцията на НАП, че съгласно член 2, параграф 1, точка 3, буква б), подточка iv) от Директива 2015/849 последната се прилага и по отношение на организацията на вноските, необходими за създаването, функционирането или управлението на дружества ,респ. следвало да се включат и предоставените на дружества заеми за функционирането на тяхната дейност, изплащането на дивиденти, допълнителните парични вноски по член 134 от Търговския закон и други видове размяна на парични средства в брой, които не са същински плащания под формата на размяна на еквивалентни престации, както е при продажбата, отново е обоснован изводът за неприложение на цитираната Директива. Съображенията : член 2, параграф 1, точка 3, буква б), подточка iv) от Директива 2015/849 предвижда тя да се прилага по отношение на нотариуси и други упражняващи юридическа дейност лица на свободна практика, когато участват, действайки от името или за сметка на техен клиент, във всяка финансова сделка, или сделка с недвижимо имущество или чрез подпомагане на техен клиент при планирането или извършването на сделки, отнасящи се до организацията на вноските, необходими за създаването, функционирането или управлението на дружества, но липсват доказателства по делото която и да е от  страните в производството да е нотариус и да упражнява такава дейност. Във всички случаи, е обобщил СЕС,  правна уредба с общо приложно поле не се явява от естество да попадне в обхвата на тази разпоредба от Директива 2015/849.

Относно съобразяването на националната правна система с член 2, параграф 1, точка 3, буква д) от Директива 2015/849 във връзка със съображение 6 от нея, съгласно което държавите членки следва да могат да приемат по-ниски прагове, допълнителни общи ограничения на използването на пари в брой и допълнителни по-строги разпоредби - в точка 56 от решение от 6 октомври 2021 г., ЕКОТЕКС БЪЛГАРИЯ (С-544/19, EU:C:2021:803) е прието , че в приложното поле на член 2, параграф 1, точка 3, буква д) от Директива 2015/849 така или иначе попадат само плащания, извършени като възнаграждение за доставки на стоки, но не и такива, свързани с отношенията между дружество и собствениците на капитала му. При тези условия възможността, която съображение 6 от цитираната директива предоставя на държавите членки да приемат прагове, по-ниски от тези по член 2, параграф 1, точка 3, буква д) от посочената директива, не би могла да е релевантна в случай като разглеждания в производството, в което е постановено това решение. Тези съображения могат да се приложат и по отношение на договор за заем.

По горните съображения следва общ извод, че  правна уредба на държава членка, която предвижда, че плащанията на сума, равна на или надвишаваща определен праг, се извършват на територията на страната само чрез превод или внасяне по платежна сметка, независимо от субекта и от основанието за плащане в брой, като същевременно обхваща всички плащания в брой между физически и юридически лица, не попада в приложното поле на Директива 2015/849.

По втория въпрос Съдът не е дал отговор , като е насочил вниманието към мотивите си по първия, - разглежданата национална правна уредба не попада в приложното поле на Директива 2015/849, че

По третия въпрос (относно  член 2, параграф 2, втора алинея от Директива 2015/849, и посочените методи и органи, на които е възложено да оценяват риска, и че сред факторите, които тези органи следва да отчитат при оценката на риска, е степента на уязвимост на съответните сделки, включително по отношение на използваните начини за плащане) Съдът на първо място отново се е позовал на  факта ,че правна уредба като разглежданата не попада в приложното поле на Директива 2015/849.

От друга страна, член 2, параграф 2, втора алинея от тази директива във всички случаи визирал само факторите, които държавите членки следва да отчитат в своите оценки на риска съгласно член 2, параграф 2, първа алинея, която обаче предвижда, че с изключение на казината, след подходяща оценка на риска държавите членки могат да решат да освободят изцяло или частично доставчиците на определени услуги в областта на хазарта от националните разпоредби за транспониране на Директива 2015/849 въз основа на доказана ниска степен на риска, произтичаща от естеството и, където е приложимо, от мащаба на операциите на тези услуги. И в този случай съдът правилно е отчел, че по делото няма данни да са касае за доставчици на услуги от такъв вид и отново с мотива, че разглежданото положение не попада в обхвата на член 2, параграф 2 от Директива 2015/849, е отказал да даде отговор.

Съдът е отказал да разгледа като недопустими останалите въпроси: да се определи дали е налице последователно и систематично постигане на целите от обществен интерес, което било предпоставка за допустимостта на национална правна уредба като разглежданата в главното производство, когато не е наложена санкция или когато наложената санкция на основание на тази правна уредба е отменена със съображения, свързани с обхвата на тази правна уредба или с естеството на сделката или договарящата страна по тази сделка, и когато това неприлагане на правната уредба е изключено от предвидените в националното право хипотези за нейното неприлагане, т.е. в случая по- конкретно в член 28 от Закона за административните нарушения и наказания и в член 2 от ЗОПБ. Тези въпроси обаче касаят санкцията и на тях е даден отговор с други съдебни решения на СЕС.

Обсъждането на санкцията обаче е предпоставено от решение за обективна съставоменост на вмененото нарушение, каквато в процесния случай е налице. Според задължителното тълкуване (Тълкувателно решение №3/18.05.2012г. на ОСГТК), под "плащане" следва да се разбира задължение за предаване на пари или други заместими вещи. Посочено е изрично, че според действащото българско право само паричните задължения имат за предмет плащане. В посочения правен източник понятието  „плащане“ е дефинирано като изпълнение на парично задължение, без да е обвързано с наличието или липсата на облигационно отношение, тоест независимо от правопораждащия факт. С извършените 39 процесни плащания, всяко от които в посочения в т. 1-39 размер (до и точно 10 000 лева ) като престации по посочените заемни договори ( за 260 000 лева и за 245 000лева ), правилно е прието, че се осъществява състава на процесното нарушение. Впрочем, националната нормативна уредба в тази връзка е била подробно анализирана с решение на СЕС от 06.10.19г. , д. С 544/19 ( л. 213 и сл. по настоящото дело). Прието е (. Т.83), че „ако запитващата юрисдикция не установи нещо различно при проверката ( а то не се установява) забраната за плащания в брой на територията на страната, когато са на стойност, равна на или надвишаваща прага, определен от разглежданата в главното производство национална правна уредба, и задължението те да се извършват само чрез превод или внасяне по платежна сметка не изглежда да надхвърлят необходимото за  постигане на преследваните с тази правна уредба цели.

„По преценката дали предвиденият санкционен режим е пропорционален на нарушение на забраната за извършване на плащания в брой на територията на страната, когато те са на стойност, равна на или надвишаваща определения в тази правна уредба праг, от постоянната практика на Съда следва, че при липса на хармонизация на законодателството на Съюза в областта на санкциите, приложими при неспазване на условията, предвидени от установен в това законодателство режим, държавите членки са компетентни да изберат санкции, които според тях са подходящи“.„Забранителна мярка ….представлява ограничение на свободното движение на капитали, което може да бъде обосновано с императивни съображения от общ интерес. При тези условия съвместимостта на тази правна уредба с правото на Съюза трябва да се анализира от гледна точка както на изключенията, съответно предвидени в практиката на Съда, така и на основните права, гарантирани с Хартата, сред които е и предвиденият в член 49, параграф 3 от нея принцип на съразмерност на наказанието“. Следва изводът, че предвиденият санкционен режим е наказателно-правен. Припомня се ( т.97), че „тежестта на санкцията трябва да съответства на тежестта на съответното престъпление( б.м.-  респ. нарушение), като това изискване произтича не само от член 52, параграф 1 от Хартата, но и от принципа на пропорционалност на наказанията, установен в член 49, параграф 3 от същата (вж. в този смисъл решение от 4 октомври 2018 г., Link Logistik N&N, С-384/17, EU:C:2018:810, т. 42 и цитираната съдебна практика). Следват цитирани възприети вече в предходни решения положения относно принципите на пропорционалност/съразмерност ( т.99 и 100) : „ административните или репресивните мерки, предвидени в дадено национално законодателство, не трябва да . надхвърлят границите на необходимото за постигането на легитимно преследваните от това законодателство цели (решение от 16 юли 2015 г., Chmielewski, С-255/14, EU:C:2015:475, т. 22 и цитираната съдебна практика);  строгостта на санкциите трябва да бъде в съответствие с тежестта на наказваните с тях нарушения, включително и като гарантират реално възпиращ ефект, като същевременно съблюдават общия принцип на пропорционалност (вж. в този смисъл решения от 16 юли 2015 г., Chmielewski, С-255/14, EU:C:2015:475, т. 23 и цитираната съдебна практика и от 15 април 2021 г., Braathens Regional Aviation, С-30/19, EU:C:2021:269, т. 38). Относимата към случая  национална правна уредба има за цел да санкционира неспазване на ограничаването на плащанията в брой и на изискването те да се извършват само чрез превод или внасяне по платежна сметка, когато са на стойност, равна на или надвишаваща определен праг, независимо дали това неспазване е свързано с измамни или противозаконни действия“. И в процесния случай нищо не установява, че тази санкция зависи от установяването на наличие на данъчна измама, в която връзка основателно възразява защитата против новите (необосновани) доводи на въззиваемата страна в писменото становище. По нататък в цитираното решение на СЕС, е възприето ,че система, по силата на която размерът на санкциите се променя в зависимост от размера на направеното в нарушение на правната уредба плащане, по принцип не изглежда непропорционална сама по себе си, …. размерът на глобите и имуществените санкции, предвидени в разглежданата по главното производство национална правна уредба, не е фиксиран, а се увеличава линейно в зависимост от размера на "направеното в нарушение на същата плащане и следователно в зависимост от обхвата и тежестта на извършеното нарушение (вж. по аналогия решение от 16 март 2006 г., Emsland- Starke, С-94/05, EU:C:2006:185, т. 55 и 56)“. правната уредба предвижда известна индивидуализация на наказанието, като санкционира извършеното за първи път нарушение по-леко, отколкото последващите нарушения.

Отбелязва се по т. 107, че „ неспазването на ограниченията при плащане в брой в настоящия случай засяга парични суми в доста голям размер и че такова неспазване изглежда трудно за установяване, , което би могло да обоснове режим на значителни санкции с цел борба с данъчните измами и избягването на данъци“, като „  неспазването на ограничение при плащанията в брой е свързано най-често с укриване на действителния размер на приходите на юридическото лице и съответно до отклонение от законодателството в областта на данъчното облагане и осигуряването. Ето защо предвиденият размер на санкцията има превантивен характер по отношение на посочените рискове и е годен да възпроизведе целения възпиращ ефект спрямо задължените лица“.

В обобщение е направен изводът, че коментираният „санкционен режим изглежда не надхвърля границите на необходимото за постигане на преследваните с нея цели за борба с данъчните измами и избягването на данъци“, като, разбира се, тази преценка е предоставена за всеки конкретен случай на настоящата юрисдикция.  И в процесния тя е , че наложените за всяко от 39-те нарушения санкция е: в нормативно определения размер, който, предвид дори само броя на нарушенията, е съразмерен с тежестта на всяко от тях и с нето едсна не е засегнат принципа за пропорционалност, доколкото не се надхвърля необходимото за  постигане на преследваните с ЗОПБ цели, най-важната от които превенция в  борба с данъчните измами и избягването на данъци, доколкото  неспазването на ограниченията при плащане в брой ( особено като в настоящия случай, при който засяга парични суми в доста голям размер) , е свързано най-често с укриване на действителния размер на приходите на юридическото лице и предпоставя несъмнено нарушения на нормите, регулиращи данъчното облагане и осигуряването.

Горното обсъждане по същество досежно съставомерността на нарушенията и справедливостта и пропорционалността на наложените за всято от тях санкции е само за отговор на поставените  от страните въпроси , но и с оглед на изхода не спора по между им, доколкото той, както вече се посочи, е решен с изчитането на абсолютната давност за всяко нарушение.

Горното обосновава решението за цялостна отмяна на НП и прекратяване на производството в хипотезата на чл. 63д, ал.5,т.3 ЗАНН вр. чл.24, ал.1 т.3 вр. чл. 84 НПК ( при изрично искане в становището по същество с оглед чл. 24, ал.2 ЗАНН)  .

 При този изход основателна се явява и претенцията за разноски на адвоката в размер на 500 лева – л. 64, което незначително отстои от минималното ( 450 лева, НМАВ), въпреки завишения материален интерес и фактическата и правна сложност на делото.

Воден от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН Съдът

 

Р   Е   Ш   И :

 

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 392038-F392628 / 20.12,2018 г. на директор на ТД НАП Пловдив, с което на „М.Г.“ЕООД с ЕИК  *********, управител С.Д.З.са наложени 39 имуществени санкции по чл. 5, ал.1 ЗОПБ и прекратява производството .

ОСЪЖДА НАП да заплати на „М.Г.“ЕООД с ЕИК  ********* сума в размер на 500 лева

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд - Пазарджик съд в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му.

 

                             РАЙОНЕН СЪДИЯ: