№ 8148
гр. София, 07.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 81 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:СВЕТЛАНА ХР. ПЕТКОВА
при участието на секретаря НАТАША П. МЕРЕВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА ХР. ПЕТКОВА Гражданско дело
№ 20241110122158 по описа за 2024 година
Предявени са от ищцата Д. А. Д. срещу ответника „Онлайн Бизнес Солюшънс“
ЕООД обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 128, т. 2 КТ за
сумата 3249,50 лева /допуснато увеличение размера на исковата претенция по реда на
чл.214, ал. 1 ГПК в осз от 25.02.2025г./, представляваща неизплатено трудово
възнаграждение за периода м.10.2023г. – м.12.2023г., на основание чл. 224, ал. 1 КТ за
сумата 790,78 лева /допуснато увеличение размера на исковата претенция по реда на
чл.214, ал. 1 ГПК в осз от 25.02.2025г./, представляваща обезщетение за неизползван
платен годишен отпуск в размер на 10 дни за 2023г., на основание чл. 226, ал. 2 КТ за
сумата 5008,33 лева /допуснато увеличение размера на исковата претенция по реда на
чл.214, ал. 1 ГПК в осз от 25.02.2025г./, представляваща обезщетение за незаконно
задържане на трудовата книжка в размер на БТВ на ищцата за периода 30.01.2024г. до
11.04.2024г., ведно със законната лихва върху главниците от датата на подаване на
исковата молба 11.04.2024г. до окончателното изплащане.
Ищцата Д. А. Д. твърди, че с ответника „Онлайн Бизнес Солюшънс“ ЕООД са
били обвързани от валидно възникнало трудово правоотношение по силата на трудов
договор от 003/05.06.2023 г., по който ищцата била назначена на длъжност „козметик“,
срещу уговорено основно месечно възнаграждение в размер на 1 400 лева. Сочи, че
след изтичане на първия месец, трудовото възнаграждение било увеличено на 1500 лв.
Твърди, че работодателят прекратил договора със Заповед № 001/29.11.2023г. на
основание чл. 71, ал. 1 КТ, която била връчена на 30.01.2024г. Поддържа, че на
последната дата предала на ответника и трудовата си книжка за оформяне. Излага
1
съображения, че за периода от 01.10.2023 г. до 06.12.2023 г. работодателят не е
заплатил трудовото възнаграждение в размер на общо 3249,50 лева, сумата 790,78
лева, представляваща обезщетение за 10 дни неизползван платен годишен отпуск,
както и не е върнал трудовата книжка. Претендира сторените разноски.
Ответникът „Онлайн Бизнес Солюшънс“ ЕООД не е депозирал отговор в срока
по чл. 131 ГТПК.
Съдът, като съобрази събраните доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, достигна до следните фактически и правни изводи:
По иска по чл. 128, т. 2 КТ:
Съгласно разпоредбата на чл. 128, т. 2 КТ работодателят дължи заплащане на
трудово възнаграждение за извършена работа.
За основателността на предявения иск по чл. 128 КТ е необходимо да се
установи, че за процесния период страните са били в трудово правоотношение, по
силата на което ищецът е престирал съобразно уговореното, както и размера на
уговореното брутно трудово
възнаграждение.
От представена по делото Заповед № 001/29.11.2023г., издадена от ответника
„Онлайн Бизнес Солюшънс“ ЕООД се извежда, че правоотношението, възникнало с
ищцата Д. А. Д. въз основа на трудов договор № 003/05.06.2023г., по силата на който
последната е заемала длъжността „козметик“ е прекратено, считано от 06.12.2023 г. на
основание чл. 71, ал. 1 КТ – по инициатива на работодателя в срока на изпитване. В
документа е посочено още, че е дължимо обезщетение по чл. 224, ал. 1 КТ за 10 дни
неизползван платен годишен отпуск. Съгласно приетата справка с изх. № 1424-00-
2323/06.11.2024г., издадена от ТД на НАП София, офис „Изток“, трудовият договор на
ищцата е деклариран с вх. № 22388233264213/06.06.2023г. с отразена дата на
сключване 05.06.2023г. Горните обстоятелства намират подкрепа и в показанията на
разпитания по делото свидетел – Илияна Д., майка на ищцата, които при преценката
си по реда на чл. 172 ГПК съдът намира за последователни и непротиворечиви, поради
което ги кредитира в пълнота. При разпита си в съдебно заседание свидетелят
потвърждава, че ищцата започнала работа при ответното дружество през месец юни
2023г. като козметик, в салон, намиращ се в сградата на хотел „Емирейтс“ в София.
Допълва, че ищцата споделила, че получила плащане за първия месец в размер на
1400 лева, като договореното възнаграждение за следващите месеци било 1500 лева
чисто, които се превеждали по банков път.
Както бе изяснено, ответникът не е подал отговор на исковата молба, като освен
това негов представител не се е явил в първото по делото открито съдебно заседание,
2
поради което и не е оспорил възникването на която и да е от материалните
предпоставки, включени в пораждащия спорното материално право фактически
състав. Същевременно от представените доказателства съдът намира, че по делото се
установява, че в периода от 05.06.2023г. до 06.12.2023г. включително Д. Д. е работила
по соченото трудово правоотношение при ответника „Онлайн Бизнес Солюшънс“
ЕООД. При липсата на други данни и съобразно установената в трудовото
законодателство, в частност нормата на чл. 8, ал. 2 КТ, презумпция за добросъвестност
при изпълнение на трудовите задължения следва да се приеме, че през исковия период
служителят е предоставил работната си сила в полза на работодателя, поради което и
при липсата на доказателства, а и на твърдения за извършени в негова полза плащания
на сочените като неплатени части от следващите му се за периода м.10.2023г. –
м.12.2023г. трудови възнаграждения (при доказателствена тежест да установи подобно
изгодно за него обстоятелство с правно значение, принадлежаща на работодателя),
искът по чл. 128, т.2 КТ се явява основателен и доказан. При кредитиране на
изготвената по делото ССчЕ, съдът намира, че дължимото се за процесния период
нетно трудово възнаграждение възлиза на сумата 3249,50 лева, върху която следва да
се присъди и законна лихва от 11.04.2024г. до окончателното плащане.
По иска с правно основание чл. 224, ал. 1 КТ :
В тежест на ищеца е да докаже, че е полагал труд по трудово правоотношение
при ответника, което е прекратено независимо от основанието за прекратяване, както и
размера на брутното трудово възнаграждение, получено за последния пълен отработен
месец преди уволнението.
В тежест на ответника е да докаже или ползването на отпуска за процесния
период, или плащане на обезщетението за неползването му.
Съгласно чл. 224, ал. 1 КТ при прекратяване на трудовото правоотношение
работникът или служителят има право на парично обезщетение за неизползвания
платен годишен отпуск, правото на което не е погасено по
давност.
Съгласно представената по делото Заповед № 001/29.11.2023г. при прекратяване
на трудовото правоотношение на ищеца се дължи обезщетение по чл. 224, ал. 1 КТ за
10 дни неизползван платен годишен отпуск. Удостовереното в заповедта обстоятелство
следва да се цени като извънсъдебно признание на неизгоден за страната факт, което
се ползва в процеса с доказателствено значение. Освен това ответникът, съобразно
вменената му доказателствена тежест, не установи отпускът да е ползван или
обезщетението да е изплатено.
При съобразяване на приетата без възражение ССчЕ и въз основа на
уговореното брутно трудово възнаграждение, съдът намира, че обезщетението за 10
3
дни неизползван платен годишен отпуск възлиза на сумата от 790,78 лева, върху която
се дължи и законна лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното
плащане.
По иска с правно основание чл. 226, ал. 2 КТ :
Според разпоредбата на чл.226, ал. 2 КТ работодателят и виновните длъжностни
лица отговарят солидарно към работника или служителя за вредите, които той е
претърпял поради незаконно задържане на трудовата му книжка, след като трудовото
правоотношение е било прекратено.
За основателността на иска е необходимо кумулативно наличие на следните
предпоставки: прекратено трудово правоотношение, незаконно задържане на трудова
книжка и вреди, които са в причинно-следствена връзка с незаконното задържане.
Размерът на вредите е нормативно определен в чл. 226, ал. 3 от КТ - на обезщетение
подлежат имуществените вреди, които се съизмерват с брутното трудово
възнаграждение за времето на задържане на трудовата книжка.
При прекратяване на трудовото правоотношение работодателят е длъжен да
впише в трудовата книжка данните, свързани с прекратяването, и да я предаде
незабавно на работника или служителя – чл. 350, ал. 1 от КТ и чл. 6, ал. 1 от Наредбата
за трудовата книжка и трудовия стаж.
Според задължителните указания, дадени в Тълкувателно решение № 1/2019 г.,
ОСГК на ВКС, задължението по чл. 350, ал. 1 от КТ на работодателя възниква в
момента на прекратяване на трудовото правоотношение. Когато трудовата книжка се
намира при работодателя, неговото задължение става изискуемо и той изпада в забава
от деня на прекратяване на трудовото правоотношение. Когато трудовата книжка се
съхранява от работника или служителя, задължението на работодателя по чл. 350, ал. 1
от КТ става изискуемо от момента на предоставяне на трудовата книжка за
оформянето й. Незаконно задържане на трудовата книжка по смисъла на чл. 226, ал. 2
КТ е налице, когато работникът или служителят е предоставил на работодателя
трудовата си книжка за вписване на необходимите данни и работодателят не я е върнал
незабавно. За работодателят възниква задължение да заплати обезщетение по чл. 226,
ал. 2 и ал. 3, изр. 2 КТ от деня на прекратяване на трудовото правоотношение, когато
трудовата книжка се намира при него, и от деня на предоставяне на трудовата книжка
за оформянето й, когато тя се съхранява от работника или служителя, като
обезщетението се дължи до предаването на трудовата книжка, съответно до
изпълнение на процедурата по чл. 6, ал. 3 от Наредбата за трудовата книжка и
трудовия стаж.
В настоящия случай трудовото правоотношение с ищцата е прекратено, считано
от 06.12.2023г. От данните по делото се установява още, че на 30.01.2024г. Д. Д. е
подписала процесната заповед и на същата дата е предала на работодателя трудовата
4
си книжка. Изводи в този смисъл се извежда от събраните по делото гласни
доказателства, чрез разпит на свидетеля Илияна Д., която свидетелства, че след дълги
разговори с представители на ответното дружество се провела среща на посочената
дата - 30.01.2024г., на която ищцата Д. Д. предала документа за вписване на данните за
прекратената трудовоправна връзка, който не е върнат и към момента на завеждане
на настоящото дело.
При това положение, претенцията за обезщетение по чл. 226, ал. 2 КТ е
основателна и доказана и следва да бъде уважена за претендирания период от
30.01.2024г. до 11.04.2024г. включително.
За установяване на размера, на основание чл. 195 ГПК е изслушана ССчЕ,
изготвена от вещо лице Митова, неоспорена от страните, чието заключение съдът
кредитира като обективно, компетентно дадено. От заключението се установява, че
размерът на дължимото се от работодателя обезщетение по чл. 226, ал. 2 и 3 КТ за
претърпените вреди, поради незаконно задържане на трудовата книжка на ищцата от
30.01.2024г. до 11.04.2024г., възлиза в общ размер на 5008,33 лeва, поради което искът
следва да се уважи изцяло. Върху посочената сума следва се дължи и законна лихва от
подаването на исковата молба до окончателното
плащане.
По разноските :
При този изход на спора право на разноски има ищецът.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати разноски за адвокатко
възнаграждение в полза на осъществилата безплатно процесуално представителство на
страната на ищеца по реда на чл. 38, ал. 1 ЗА - адв. Ю. С., АК – Кюстендил, сума в
размер на 1205 лeва.
Ответникът следва да бъде осъден на основание чл. 78, ал. 6 ГПК да заплати по
сметка на СРС държавна такса в размер на 380 лева и разноски за вещо лице по
изготвените ССчЕ в размер на 600 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Онлайн Бизнес Солюшънс“ ЕООД, ЕИК *********, ДА
ЗАПЛАТИ на Д. А. Д., ЕГН **********, по предявените искове с правно основание
чл. 128, т. 2 КТ сумата 3249,50 лева, представляваща неизплатено нетно трудово
възнаграждение за периода м.10.2023г. – м.12.2023г., на основание чл. 224, ал. 1 КТ
сумата 790,78 лева, представляваща обезщетение за неизползван платен годишен
отпуск в размер на 10 дни за 2023г., на основание чл. 226, ал. 2 КТ сумата 5008,33
5
лева, представляваща обезщетение за незаконно задържане на трудовата книжка в
размер на БТВ на ищцата за периода 30.01.2024г. до 11.04.2024г., ведно със законната
лихва върху главниците от датата на подаване на исковата молба 11.04.2024г. до
окончателното изплащане.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК вр. чл. 38, ал. 1, т.1 ЗА, „Онлайн
Бизнес Солюшънс“ ЕООД, ЕИК ********* ДА ЗАПЛАТИ на адв. Ю. С., АК –
Кюстендил, личен№ *********, сумата 1205 лева – представляваща адвокатско
възнаграждение.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, „Онлайн Бизнес Солюшънс“
ЕООД, ЕИК ********* ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Софийски районен съд сумата
380 лева – държавна такса по делото, както и сумата 600 лева, представляваща
разноски за ССчЕ.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6