РЕШЕНИЕ
№ 115
гр. Карлово, 09.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАРЛОВО, ІІІ-ТИ НАКАЗАТЕЛНИ СЪСТАВ, в
публично заседание на трети август през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Гюрай Ал. Мурадов
при участието на секретаря Красимира Бл. Божакова
като разгледа докладваното от Гюрай Ал. Мурадов Административно
наказателно дело № 20215320200608 по описа за 2021 година
Установи следното:
Производството е по реда на глава III, раздел V от ЗАНН.
С наказателно постановление № 21-0281-001317/15.11.2021 г. на
Началника на група при ***** К., на Ч. ИЦ. АНГ. с ЕГН ********** от село
С., обл. П., ул. ***** на основание чл.183, ал.4, т.7, пр. 1 от ЗДвП е наложено
административно наказание глоба в размер на 50 лв. за нарушение на чл.137а,
ал.1 от ЗДвП, на основание чл. 183, ал.1, т. 1, пр.1,2 от ЗДвП е наложено
административно наказание глоба в размер на 10 лв. за нарушение на чл. 100,
ал. 1, т.1 от ЗДвП и на основание чл.185 е наложено административно
наказание глоба в размер на 20 лв. за нарушение на чл. 190, ал.3 от ЗДвП.
Недоволен от наказателното постановление е останал жалбоподателят
Ч.А. и е депозирал жалба срещу него пред съда в законоустановения тогава 7-
дневен срок. Счита наказателното постановление за неправилно и
незаконосъобразно. Моли за неговата отмяна. Оспорва извършване на
нарушенията. В съдебно заседание чрез процесуалния си представител
адв.Ш., поддържа жалбата.
Ответната по жалбата страна - ***** К. изразява писмено становище,
като моли обжалваното наказателно постановление да бъде потвърдено. В
1
съдебно заседание, редовно призована, въззиваемата страна не се
представлява. Не претендират разноски.
Жалбата е подадена в срок, срещу подлежащ на съдебен контрол акт,
поради което и допустима.
Разгледана по същество е частично основателна.
След като обсъди събраните по делото доказателства съдът намира за
установено следното:
Срещу жалбоподателя е съставен от актосъставител И.С. акт за
установяване на административно нарушение серия GA и № 441546/
07.11.2021г., в който е отразено, че на същата дата жалбоподателят в 17.20ч. в
общ.К., на път *** км. км *** +*** м, с посока на движение от гр.С. към гр.К.
управлява лек автомобил ***** с peг. номер ******, собственост на И.Г., като
по време на движение не използва предпазен обезопасителен колан, с който
автомобилът е оборудван, водачът не носи свидетелство за управление на
МПС и контролен талон към него, и водачът управлява с наложено наказание
глоба с НП и/или ЕФ, неизплатена в срока на доброволно заплащане, с което
виновно е нарушил: 1. чл.137А, ал.1 от ЗДвП - водач на МПС от категории
M1, M2, МЗ и N1. N2 и N3, когато е в движение, не използва обезопасителен
колан, с който МПС е оборудвано, 2. чл.100 ал. 1, т.1 от ЗДвП – не носи
свидетелство за управление на МПС от съответната категория и контролен
талон към СУМПС от съответната категория и 3. чл. 190, ал.3 от ЗДвП -
водач, който управлява с наложено наказание глоба с НП и/или ЕФ,
неизплатена в срока на доброволно заплащане
Въз основа на така съставения акт, компетентният за това орган-
Началникът на група към ***** - К., съгласно чл. 189 ал. 12 от ЗДвП и
Заповед № 8121з- 515/14.05.2018г., допълнена със Заповед № 8121з-
825/19.07.2019г. на Министъра на вътрешните работи е издал обжалваното
наказателно постановление.
Като въззивна инстанция, настоящият съдебен състав следва да провери
изцяло обжалваното наказателно постановление по отношение на неговата
законосъобразност. Съдът намери, че същото по отношение на нарушенията
на чл. 137А ал. 1 от ЗДвП и чл. 100 ал. 1 т. 1 от ЗДвП не страда от съществени
пороци, касаещи задължителното му съдържание, поради които да е
незаконосъобразно и да следва да бъде отменено само на това основание.
По отношение на нарушението по т. 1 от НП, съдът намира, че
2
извършването му е безспорно установено. Разпоредбата на чл.137 А ал.1 от
ЗДвП въвежда задължение водачите и пътниците в моторни превозни
средства от категории M1, M2, M3 и N1, N2 и N3, когато са в движение, да
използват обезопасителните колани, с които моторните превозни средства са
оборудвани. Съобразно доказателствата по делото и АУАН, който е редовно
съставен и има доказателствена стойност до доказване на противното
съобразно чл.189 ал. 2 от ЗДвП, съдът намира, че визираното по- горе
нарушение е осъществено от жалбоподателя. Че жалбоподателят е бил без
поставен колан по време на управление сочат и актосъставителят и
свидетелят П.. Показанията им са еднопосочни и непротиворечиви и съдът ги
кредитира. Това обстоятелство е отразено в АУАН, който е редовно съставен
и по силата на чл. 189 ал. 2 от ЗДвП се ползва с доказателствена сила за
вписаното в него до оборване на същото. Нарушението е оспорено от
санкционираното лице, но последният не ангажира доказателства в подкрепа
на твърденията си при доказателствена тежест у него да обори вписаното в
АУАН. Допуснатия му свидетел - Я. А. твърди, че жалбоподателят е бил с
поставен обезопасителен колан по време на движение и го премахнал едва
след като от полицейските служители му били поискани документите за
проверка. Предвид обстоятелството обаче, че свидетеля е брат на
жалбоподателят и твърди да е присъствал при много проверки, извършвани
на А. във връзка с движението по пътищата, съдът счита, че показанията му
се дължат на липса на добросъвестност от негова страна поради което не ги
кредитира и ползва, т.е. съдът не ги ползва поради родствените отношения на
св.Я. А. с жалбоподателя и тъй като са в противоречие с показанията на
безпристрастните свидетели С. и П..
Предвид изложеното, съдът намира, че жалбоподателят е извършил
вмененото му във вина нарушение. АУАН и атакуваното наказателно
постановление в частта им, касаещи посоченото по- горе нарушение и
съответно наложеното наказание са издадени от компетентни длъжностни
лица, в кръга на техните правомощия, при правилно прилагане на
материално- правните и процесуални норми. Размерът на наложеното
наказание е съобразен с нормата на чл.183 ал.4 т.7 пр.1 от ЗДвП, която
предвижда такъв във фиксиран размер от 50лв.
Предвид изложеното, съдът намира атакуваното наказателно
постановление в частта му, касаеща нарушението по чл.137 А ал.1 от ЗДвП,
за което е наложена санкция на основание чл.183 ал.4 т.7 предл.1 от ЗДвП за
3
правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено в тази
му част.
По отношение нарушението на чл. 100 ал. 1 т. 1 от ЗДвП, безспорно се
установи от показанията на свидетелите С. и П., съответстващи и на
отразеното в АУАН, че жалбоподателят не е носил свидетелство за
управление на МПС и контролен талон към него. При установените факти,
съдът счита, че правилно от контролния и административно-наказващия
орган е било прието, че извършеното от жалбоподателя представлява
нарушение по чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП, тъй като същият не е носил към
момента на проверката свидетелство за управление на МПС и контролен
талон, както го задължава посочената разпоредба. Относимата санкционна
норма за това нарушение се регламентира от правилно посочената в НП
разпоредба на чл.183 ал. 1 т. 1 пр. 1,2 от ЗДвП, предвиждаща санкция за
водачите на МПС, които не носят посочените документи. Санкцията за това
нарушение е фиксирана и тя е 10 лева, поради което и като е определил
такава санкция, административно- наказващият орган е наложил
законосъобразен размер на глобата.
Тъй като обжалваното НП се явява законосъобразно и правилно и в
частта относно нарушението на чл. 100 ал. 1 т. 1 от ЗДвП, следва да бъде
потвърдено и в тази му част.
Неоснователно се възразява за маловажност на деянията, същите са със
степен на обществена опасност типична за вида си, а съдът отчита и че
жалбоподателят многократно е санкциониран за нарушения на ЗДвП.
Относно нарушението по чл.190, ал.3 от ЗДвП /т.3/ за което на
основание чл.185 от Закона за движението по пътищата ЗДвП) на
жалбоподателя е наложено административно наказание "глоба" в размер на
20 лева е необходимо да се посочи следното:
Жалбоподателят е санкциониран за неизпълнение на задължението си
по чл.190, ал.3 от ЗДвП, в който е предвидено, че наложеното наказание
"глоба" се заплаща в едномесечен срок от влизането в сила на наказателното
постановление, електронен фиш или съдебното решение или определение на
съда при обжалване. В цитираната като нарушена разпоредба липсва въведена
забрана за управление на МПС с незаплатена в срока за доброволно
заплащане глоба, каквото е твърдяното нарушение съгласно буквеното
изписване на нарушението в наказателното постановление. Законодателят е
4
регламентирал други последици от противоправното бездействие на водача.
Неплащането на тази глоба не е основание за ангажиране на
административно-наказателна отговорност и налагане на ново наказание
глоба, а предпоставя възможност за действия по принудително събиране на
глобата, а доскоро и за издаване на административен акт за налагане на
принудителна административна мярка - временно отнемане на
свидетелството за управление на моторно превозно средство по чл. 171, т. 1,
б. "д" от ЗДвП и временно спиране от движение на пътно превозно средство
по чл. 171, т. 2, б. "к" от ЗДвП, които обаче са обявени за
противоконоституционни с Решение на Конституционния съд № 3 от 2021 г.
Описаното в НП противоправно поведение на жалбоподателя не е
административно нарушение. Съгласно легалната дефиниция на чл. 6 от
ЗАНН, административно нарушение е това деяние (действие или
бездействие), което нарушава установения ред на държавното управление,
извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание,
налагано по административен ред. С оглед на тази легална дефиниция, не
всяко неизпълнение на задължение съставлява административно нарушение.
Неизпълнението на определено задължение ще има характер на
административно нарушение, когато не е изпълнено законоустановено
задължение, което произтича пряко и непосредствено от разпоредбата на
нормативния акт и което е изрично обявено за наказуемо с този акт.
Противното би довело до разширително тълкуване на закона, което е в
противоречие с основните принципи на наказателното право и не може да
бъде споделено. В тази връзка следва да се отбележи, че разпоредбата на чл.
190, ал.3 от ЗДвП е включена в текста на закона след разпоредбата на чл.185
от ЗДвП. Така, от систематичното тълкуване на същата следва извод, че
законодателят не е целял да я описва като състав на административно
нарушение, което да е наказуемо съгласно общата разпоредба на чл. 185 от
ЗДвП. Плащането на глобата в предвидения законов срок представлява една
правна възможност, а не задължение за наказаното лице да заплати
доброволно наказанието, като в противен случай неблагоприятна последица
за лицето би била образуването на изпълнително производство и
натоварването му с допълнителни разноски в хода на принудителното
изпълнение. Изрично в смисъл, че чл. 190, ал. 3 от ЗДвП не въвежда състав
на административно нарушение е най-новата практика на Административните
съдилища в цялата страна. АНО може да предприеме някое от
5
горепосочените правни действия спрямо водача, но не и да налага глоба, тъй
като неплащането на наложеното наказание "глоба" в срока на доброволното
изпълнение не може да бъде санкционирано с налагането на ново наказание
"глоба". Незаплащането на наложената глоба в посочения срок, не влече след
себе си административно-наказателна отговорност и налагане на ново
наказание глоба, а единствено възможност да се пристъпи към принудително
събиране на глобата, както и налагане на принудителни административни
мерки.
На следващо място е необходимо да се отбележи, че никъде в
разпоредбата на чл. 190, ал. 3 от ЗДвП не е описано като елемент от състав на
нарушение управлението на МПС. Така, да се приеме, че нормата съдържа в
себе си състав на административно нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН
би значело, че нарушители се явяват не само установените при проверка
водачи на МПС, но и всички граждани с неплатени глоби. Тълкуване на
закона по този начин би значело, че административно-наказващият орган ще
има възможността да извърши проверка на всички граждани, които са били
наказвани някога от него, и да наложи "глоби върху глоби" по отношение на
всеки от тях, който има неплатени задължения в т. нар. срок за доброволно
изпълнение, което няма как да е било целта на законодателя. Нещо повече,
при тълкуване на закона по този начин би се стигнало до въпроса дали глоба
би следвало да се наложи за всеки влязъл в сила неплатен електронен фиш,
респективно наказателно постановление или съдебен акт, отговор на който би
следвало да е утвърдителен на основание чл.18 от ЗАНН. От друга страна, с
оглед спазването на принципа ne bis in idem и с оглед изискването за
описване на дата на нарушението съгласно чл.42, ал. 1, т. 3 (за АУАН) и чл.
57, ал. 1, т. 5 (за НП) от ЗАНН би следвало много коректно да се описва като
дата на извършване на нарушението по чл. 190, ал. 3 от ЗДвП първият ден,
след който е изтекъл срокът за доброволно заплащане. Дори да се приеме, че
нормата на чл. 190, ал. 3 от ЗДвП включва в себе си състав на
административно нарушение, то за конкретното нарушение следва да бъдат
описани в АУАН и НП и установени всички съставомерни елементи на
състава. В конкретния случай това са индивидуализация на влязъл в сила
санкционен акт, размер на неплатената глоба и срокът, в който е следвало да
стане това. В случая дори не са индивидуализирани актовете – Наказателно
постановление ли е, фиш ли е и съответно без да е посочено кога (и дали
изобщо) същите са влезли в сила. Също така, нито в АУАН, нито в НП, е
6
посочено какъв е размерът на неплатената глоба и какъв е срокът, в който е
следвало да се заплати същата. Описването от фактическа страна на срока е
от особено значение, защото именно той би позволил на съда да извърши
преценка на първо място дали въобще по отношение на жалбоподателя
срокът за доброволно изпълнение е изтекъл, а едновременно с това да
прецени и коя е датата, на която е било извършено твърдяното нарушение,
доколкото както вече се посочи, датата на извършване на нарушението ще
бъде първият ден, след който е изтекъл срокът за доброволно заплащане. В
чл. 190, ал. 3 от ЗДвП, като факт, представляващ елемент от състав на
нарушение, не е включено управлението на МПС, поради което и за спазване
на принципа ne bis in idem евентуални глоби за нарушения по чл. 190, ал. 3
от ЗДвП не биха могли да бъдат налагани при установени управления на
МПС на различни дати при установено неплащане на едни и същи глоби по
едни и същи актове в доброволен срок (за разлика от установеното
управление на МПС без гражданска отговорност по чл. 638, ал. 3 и ал. 4 от
КЗ, където може да има множество нарушения на различни дати, тъй като
всяко отделно управление представлява самостоятелно нарушение). Така
денят, в който водачът е управлявал МПС и е бил спрян за проверка –
07.11.2021 г., би се явил датата на установяване на нарушението, а не датата
на извършването му, като денят на извършване би бил свързан с изтичането
на съответния срок от влизане в сила на наказателното постановление или
другият описан в чл. 190, ал. 3 от ЗДвП акт. Поради това обжалваното НП
следва да бъде отменено в тази му част.
По разноските:
Тъй като такива не се претендират, то не се и присъждат.
Мотивиран от горното КАРЛОВСКИ РАЙОНЕН СЪД
РЕШИ:
1.ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 21-0281-
001317/15.11.2021 г. на Началника на група при ***** К. в частта в която, на
Ч. ИЦ. АНГ. с ЕГН ********** от село С., обл. П., ул. *****, на основание
чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в
размер на 50 лв. за нарушение на чл.137а, ал.1 от ЗДвП и на основание чл.183,
ал.1, т.1, пр.1,2 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в
размер на 10 лв. за нарушение на чл.100, ал. 1, т.1 от ЗДвП.
7
2.ОТМЕНЯ наказателно постановление № 21-0281-001317/15.11.2021 г.
на Началника на група при ***** К. в частта, в която на Ч. ИЦ. АНГ. с ЕГН
********** от село С., обл. П., ул. *****, на основание чл.185 е наложено
административно наказание глоба в размер на 20 лв. за нарушение на чл. 190,
ал.3 от ЗДвП.
3.РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните пред
Административен съд - П. в 14-дневен срок от съобщаването му.
Сн.Д.
Съдия при Районен съд – К.: _______________________
8