Р Е
Ш Е Н И Е
гр.Бургас,
№ 941
/ 25.06.2021г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД гр.Бургас, в съдебно заседание на двадесет и пети май, през две хиляди и
двадесет и първа година, в състав:
СЪДИЯ:
ЛИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА
при секретар Ст.Атанасова, като разгледа докладваното от
съдията адм.д. №942 по описа за 2021 година и за да се произнесе, съобрази:
Производството е по
реда на чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) вр. чл.172,
ал.5 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).
Жалбоподателят Б.С.С.,
ЕГН **********, адрес: ***, е оспорил заповед № 21-0269-000018/19.04.2021г. на
началник група към ОД на МВР Бургас, Районно управление Средец, с която му е
наложена принудителна административна мярка (ПАМ) на основание чл.171, т.2а,
буква „а“ от ЗДвП, изразяваща се в прекратяване регистрацията на пътно превозно
средство с рег. № ******, за срок от шест месеца.
Жалбоподателят
твърди, че на посочената в заповедта дата - 16.04.2021г. в 15:20 часа
действително е предоставил собствения си автомобил „Мицубиши Паджеро“ с рег. №
******* на П. С.С. да го управлява. Според жалбоподателя обаче П. С. не е бил неправоспособен
водач, каквато е причината, послужила за основание на административния орган да
издаде процесната ПАМ. Жалбоподателят твърди, че П. С. е правоспособен водач и
притежава валидно свидетелство за управление на МПС, издадено от Канада с дата
на валидност 21.09.2023г. Затова иска обжалваната заповед да бъде отменена като
незаконосъобразна.
В съдебно заседание
жалбоподателят, редовно призован, се явява лично, поддържа жалбата и иска
обжалваната заповед да бъде отменена като незаконосъобразна.
Ответникът по жалбата
– началник група към ОД на МВР Бургас, Районно управление Средец, редовно
призован, не се явява и не изпраща представител.
ФАКТИ:
На 16.04.2021г. е бил
съставен акт за установяване на административно нарушение серия GА № 21654 на П. С.С. с ЕГН **********
за това, че на същата дата в 15:20 часа в община Средец, на път втори клас № 79,
участък „Аврамов мост“ в посока към гр.Средец е управлявал лек автомобил
„Мицубиши Паджеро“ с рег. № А 6460 КС, собственост на жалбоподателя Б.С., без
да притежава свидетелство за управление на МПС – неправоспособен водач, с което
виновно е нарушил чл.150 от ЗДвП. Въз основа на съставения АУАН три дни по-късно
– на 19.04.2021г. е издадена процесната заповед, с която на основание чл.171,
т.2а, буква „а“ от ЗДвП е прекратена регистрацията на лекия автомобил „Мицубиши
Паджеро“ с рег. № ******* за това, че той е бил управляван от неправоспособния
водач П. С.. С депозиране на жалбата, сезирала съда, жалбоподателят е
представил заверено копие от удостоверение за право да управлява МПС, издадено
от Онтарио, Канада на П. С.С., с № S8320-62089-41017,
което е с период на валидност 17.03.2020г.-21.09.2021г., за клас „G“.
ПРАВНИ ИЗВОДИ:
Жалбата е подадена в
срок, от надлежно легитимирано лице - адресат на обжалвания акт, поради което е
допустима за разглеждане. Разгледана по същество е основателна.
Оспореният
административен акт е издаден от компетентен орган по смисъла на чл.172, ал.1
от ЗДвП. Минко Чолаков е началник група в РУ Средец при ОД МВР Бургас и със
заповед № 251з-209/18.01.2017г. на директор на ОД на МВР Бургас е оправомощен
да издава заповеди за прилагане на ПАМ по ЗДвП. Обжалваната заповед съдържа
фактически и правни основания за издаването й. Спазен е процесуалният ред,
регламентиран в специалния закон и в АПК.
При издаване на
заповедта е нарушен материалният закон.
Съгласно чл.171,
т.2а, буква „а” от ЗДвП за осигуряване на
безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на
административните нарушения се прилага принудителна административна мярка – прекратяване
на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява
МПС без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление,
валидно за категорията, към която спада управляваното от него МПС или след като
е лишен от право да управлява МПС по съдебен или административен ред или
свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл.171, т.1 или
т.4 или по реда на чл.69А от НПК, както и на
собственик, чието МПС е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства
– за срок от шест месеца до една година.
В процесния случай е
приложена последната хипотеза, при която е предвидено прекратяването на
регистрацията на ППС на собственик, чиито автомобил е управляван от друго лице,
за което е налице някое от обстоятелствата, изброени в буква „а“ на т.2а.
Страните не спорят, че П. С.С. на 16.04.2021г., около 15:20 часа, в община
Средец, на път втори клас № 79 е управлявал МПС с рег. № *****, собственост на
жалбоподателя. Спорът се свежда до това дали водачът е бил неправоспособен – не
е притежавал свидетелство за правоуправление на МПС въобще. Жалбоподателят твърди, че П.
С.С., на когото е предоставил автомобила си, е праводпособен водач на МПС и
притежава английско и канадско свидетелства за управление на МПС. На
16.04.2021г., около 15:20 часа е носил канадското и го представил на
служителите на МВР, които са извършили проверката, но те не са го зачели и
съставили АУАН. Ответникът не е изложил твърдения в тази насока.
Правилата за валидността
и признаването в България на свидетелство за управление на МПС, издадено от
чужди държави, са уредени в ЗДвП, както и в няколко международни договора-
-Женевска конвенция за движение по пътищата от 1949г., Виенска конвенция за
движение по пътищата от 1968 г. и Споразумението между страните по
Северноатлантическия договор относно статута на техните въоражени сили. Тези
международни договори са обнародвани, ратифицирани и влезли в сила за България,
поради което имат предимство пред вътрешното законодателство, което им
противоречи.
Съгласно чл.161 от ЗДвП свидетелство
за управление на моторно превозно средство, издадено в друга държава, е валидно
на територията на Република България за категорията, за която е издадено, в
следните случаи:
1) държавата, в която е издадено, е договаряща страна по
Конвенцията за движението по пътищата и свидетелството отговаря на изискванията
на приложение № 6 към конвенцията;
2)държавата, в която е издадено, е договаряща страна по Споразумението между страните по
Северноатлантическия договор относно статута на техните въоръжени сили при
условията на чл. IV, буква "а" от него;
3)свидетелството е придружено от легализиран превод на
български език;
4)свидетелството е международно и отговаря на
изискванията на приложение № 7 към Конвенцията за движението по пътищата ;
5)свидетелството е издадено от държава - членка на
Европейския съюз, или от друга държава - страна по Споразумението
за Европейското икономическо пространство, или от
Конфедерация Швейцария.
Споразумението между
страните по Северноатлантическия договор се прилага само към водачи с определен
статут - водачът да е от въоръжените сили на съответната държава. Двете
международни конвенции регулират отношенията между различни държави, в
зависимост от това кои от тях са страни по съответната конвенция. Затова
съществуват и различни правила за признаване и валидност на чуждестранно СУМПС
в зависимост от това коя държава е издала свидетелството и кой международен
договор се прилага в съответния случай.
Така правилата за
валидност, предвидени в Женевската конвенция от 1949 г., се прилагат само за
свидетелства, издадени от договарящи държави по нея, които не са страни по
Виенската конвенция от 1968 г. Това е така, тъй като по силата на изрична
разпоредба от Виенската конвенция (чл. 48) тя отменя и замества Женевската
конвенция в отношенията на страните по нея. Следователно за държави, подписали
и двете конвенции, ще се прилагат правилата на Виенската конвенция, а
Женевската конвенция от 1949 г. се прилага само за държави подписали я, които
не са се присъединили към Виенската конвенция от 1968 г.
Свидетелството за
управление, издадено от държава-членка на Европейския съюз, или от друга
държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство,
или от Конфедерация Швейцария, е валидно на територията на България за
категорията, за която е издадено, съгласно Закона за движението по пътищата,
който транспонира Директива 2006/126/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от
20 декември 2006 г. относно свидетелства за управление на превозни средства,
без да е необходимо да се представят допълнителни документи. Това означава, че
всеки, притежаващ свидетелство за управление, издадено от някоя от
горепосочените държави, без оглед на гражданството му, има право да управлява
МПС на територията на България при спазване на изискванията за минимална
възраст за съответната категория, определени в Закона за движението по
пътищата. Няма ограничение по отношение на срока, в който лицето може да
управлява с притежаваното от него национално свидетелство, това е единствено
срокът на валидност на самото СУМПС.
С други думи в България се признават и са валидни чуждестранни
национални свидетелства, които не са издадени от държава - членка на
Европейския съюз, или от друга държава - страна по Споразумението за
Европейското икономическо пространство, или от Конфедерация Швейцария, ако те
отговарят на конкретните изисквания съдържащи се в Женевската конвенция за
движение по пътищата от 1949г., Виенската конвенция за движение по пътищата от
1968г. и Споразумението между страните по Северноатлантическия договор относно
статута на техните въоръжени сили, както и в Закона за движението по пътищата, в
зависимост от това към кой договор се е присъединила държавата, издала
свидетелство, както и в зависимост от статута на водача.
В процесният случай е
налице СУМПС издадено от Канада, Онтарио. Тази държава не е страна по Виенска
конвенция от 1968 г. За това по отношение на СУМПС, издадени от Канада се
прилага Женевската конвенция за движение по пътищата от 1949 г., която Канада е
подписала.
Съгласно разпоредбите
на Женевската конвенция на територията на България се признават чуждестранни
свидетелства без оглед на гражданството на водача, издадени от договаряща
страна за съответната категория, стига водачът да е навършил 18 години, като за
водачи на мотоциклети договарящите държави могат да признаят свидетелствата им
и ако не са навършили 18 години. В случая на България нашето законодателство
предвижда 16-годишна възраст за водачи, притежаващи свидетелства за категориите
АМ и А1. Друга особеност е, че шофьорите могат да управляват с националното си
свидетелство за срок до 1 година от влизането си в България. Конвенцията
допуска в българското законодателство да се предвидят допълнителни изисквания
за валидност на чуждестранно СУМПС, особено ако то не отговаря на образеца в
приложението към Конвенцията – чл.24, 25 и Приложение №9 от Женевската
конвенция от 1949 г.
В българското
законодателство, обаче, не са уредени допълнителни изисквания, от което следва,
че свидетелства, издадени от договаряща страна по Конвенцията, са валидни и се
признават на територията на България автоматично. Това пряко задължение на
България по силата на Женевската конвенция от 1949г. вр. чл.48 от Виенска
конвенция от 1968 г. е имплементирано и в чл.161, т.1 от Закона за движението
по пътищата.
Настоящият съдебен
състав не споделя разбирането на част от съдебната практика, че наличието на
легализиран превод е условие за валидност на свидетелството. Такова изискване
няма в Женевската конвенция от 1949г., нито във Виенска конвенция от 1968 г.
Разпоредбата на чл.161, т.3 от ЗДвП е самостоятелно основание за зачитане на
чуждестранни свидетелства за управление на МПС, а не кумулативно изискване
наред с останалите визирани в чл.161, т.1, 2, 4 и 5 от същия закон. Тя се
прилага за свидетелства за управление на МПС издадени от държави, които не са
страни по нито един от международните договори - Женевска конвенция за движение
по пътищата от 1949 г., Виенска конвенция за движение по пътищата от
1968 г. и Споразумението между страните по Северноатлантическия договор
относно статута на техните въоръжени сили. Такива чуждестранне свидетелства за
управление се признават на територията на България, ако са придружени от легализиран
превод.
В Закона за
движението по пътищата са предвидени ограничения по отношение на български
граждани и чужденци, дългосрочно пребиваващи в България, притежаващи признато
за валидно чуждестранно национално свидетелство, когато то не е издадено от
държава - членка на Европейския съюз, или от друга държава - страна по
Споразумението за Европейското икономическо пространство, или от Конфедерация
Швейцария. Ограничението се отнася единствено до срока, в който посочените лица
имат право да управляват в България с чуждестранното свидетелство, отговарящо
на изискванията за валидност съгласно приложимия за него режим. Така:
1.когато български
гражданин притежава такова свидетелство, може да управлява на територията на
България в срок до 3 месеца от датата на влизането си в страната – чл.162, ал.1
от ЗДвП.
2.когато чужденец,
дългосрочно пребиваващ в Република България, притежава такова свидетелство,
може да управлява на територията на България до една година от датата на
издаване на документ за пребиваване.
Представеното от
жалбоподателя СУМПС, издадено от Онтарио, Канада на П. С.С., с № S8320-62089-41017,
отговаря на изискванията на чл.24, чл.25 и Приложение 9 от Женевска конвенция за
движение по пътищата от 1949г. Има всички необходими реквизити, в период на
валидност е и посочената категория отговаря на управлявания автомобил. Няма
данни кога С. е влязъл в България с оглед изискването на чл.162, ал.1 от ЗДвП,
но ответникът не твърди, че датата на проверката е след изтичане на три месечен
срок от влизането на лицето в страната.
По изложените
съображение оспорената заповед следва да бъде отменена като незаконосъобразна
поради нарушение на материалния закон.
Мотивиран от
изложеното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, Административен съд гр.
Бургас,
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ заповед № 21-0269-000018/19.04.2021г.
на началник група към ОД на МВР Бургас, Районно управление Средец, с която на Б.С.С.,
ЕГН **********, адрес: *** е наложена принудителна административна мярка на
основание чл.171, т.2а, буква „а“ от ЗДвП, изразяваща се в прекратяване
регистрацията на пътно превозно средство с рег. № А 6460 КС, за срок от шест
месеца.
Решението не подлежи
на обжалване.
СЪДИЯ: