Решение по дело №539/2024 на Административен съд - Пазарджик

I. За характера на производството, жалбата и становищата на страните:

 

1. Производството е по реда на Производството е по реда на Дял ІІІ, Глава Х, Раздел І от АПК, във връзка с чл. 215, ал.1 и чл. 219 от Закона за устройство на територията.

 

2. Образувано по Жалба на С. П. К., [ЕГН], от гр. Пазарджик, ул. ***, с посочен съдебен адрес гр. Пазарджик, ул. Иван Вазов, № 18, ет. 2, адв. Ч. Ч., срещу Заповед № 737 от 12.04.2024г., на Кмета на Кмета на Община Пазарджик, с която е наредено да бъде премахнат незаконен строеж: “Постройка на допълващо застрояване - Лят кухня”, собственост на С. П. Д., в поземлен имот с идентификатор 55155.502 по Кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Пазарджик, участващ в УПИ Х-10200, кв. 144 по плана на гр. Пазарджик, с административен адрес: ул. Руй, №11 А, съставляваща незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 1 и т. 2 от ЗУТ.

 

3. Основното заявено в жалбата възражение на жалбоподателя е, че процесния навес не съставлява строеж по смисъла на §5, т. 38 от ДР на ЗУТ.

В писмената защита по същество на спора се поддържа, че на мястото на процесната лятна кухня е съществувала едноетажна жилищна постройка, която е била в същият обем, състояща се от две стаи, баня с тоалетна с изградени „ВиК“ и „Ел““ инсталации. До тази сграда имало изграден навес и склад, които съществуват и по настоящем. През 2011 г. са премахнати двете предни стени и покрива на постройката, като на тяхно място била поставена дървена сглобяема конструкция, а не монолитна.

Според жалбоподателя, дори процесната разглобяема конструкция да бъде квалифицирана като строеж по см. на § 5, т.38 ДР ЗУТ, то предназначението , както и характеристиките  — лека дървена сглобяема конструкция с подвижни ламарини на тавана, предназначени да предпазват от слънце и дъжд в затворено състояние, изпълнено от гипсокартон, го определят като слънцезащитно съоръжение и съответно за него не е необходимо издаването на разрешение за строеж.

С оглед представената по делото заповед за поправка на допусната фактическа грешка се счита, че процесната заповед е с неясен предмет, първоначално описан като „Лятна кухня“, а в по-късен момент е добавено и „склад“, без фактическа конкретизация на обема и параметрите на постройката.

Иска се заповедта да бъде отменена, като се присъдят сторените разноски по производството.

 

3. Кмета на Община Пазарджик, чрез процесуалния си представител юрк. П. е на становище, че жалбата е неоснователна. Поддържат се изцяло фактическите и правни основания изложени в оспорената заповед.

В писмената защита по същество на спора се заявява, че твърдението на жалбоподателя за това, че процесния обект е „преместваемо съоръжение” е неоснователно, като тази позиция се основава на констатациите съдържащи се м заключението на назначеното по делото вещо лице.

За неоснователно се счита и твърдението на жалбоподателя, че процесния незаконен строеж е осъществен на мястото на преди съществувала „стара стопанска постройка”

Поддържа се, че при издаването на заповедта са спазени административно производствените правила.

Иска се жалбата да бъде отхвърлена.

 

II. За допустимостта :

 

4. Според представеното по делото Известие за доставяне, оспорената заповед е била връчена на адресата на 22.04.2024 г., а жалбата е регистрирана в деловодството на общинска администрация на 30.04.2023г. Това ще рече, че тя е подадена в рамките на предвидения за това процесуален срок и при наличието на правен интерес, поради което е ДОПУСТИМА.

 

 

III. За фактите :

 

5. Конкретния повод по който очевидно е сложено в ход процесното административно производство е Жалба вх. № 44-Д-268 от 31.08.2023 г., подадена от Г. и Д. Н., двамата от гр. Пазарджик до кмета на общината, в която е посочено, че въпреки констатациите от 2011 г. за това, че строежа осъществяван от С. Д. е незаконен, същата го е завършила и използва постройката за живеене. Твърди се, че в съсобствен помежду им имот пл. № 10200, в кв. 144 по плана на гр. Пазарджик, без съгласието на останалите съсобственици и без строителни книжа, през 2011 г. Д. (тоест жалбоподателката С. П. К. – виж Удостоверение за лице с различни имена – л. 10), е започнала изграждане на жилищна сграда със сервизни помещения.

 

6. Във връзка с жалбата е била е предприета проверка от служители от отдел „Строителен контрол“ на общинска администрация. За резултатите от същата е съставен Констативен акт № 3 от 07.03.2024г., съобразно който на място, в поземлен имот с идентификатор 55155.502.31, за който е отреден УПИ Х-10200, в кв. 144 по плана на гр. Пазарджик е установена постройка от допълващото застрояване – лятна кухня с навес и склад.

Относно изпълнението на строежа е констатирано следното : В УПИ Х-10200 е изпълнено строителство на допълващото застрояване – лятна кухня с навес и склад, разположена в дъното на имота и надзид върху оградата, граничеща с УПИ ХІ-9003. Постройката е в размери в план 5,00м./5,50м. и средна височина h=2,45м., дървена носеща конструкция с покритие от битумни керемиди. Към постройката е изпълнен дървен навес и складово помещение с размери в план 1,60м./1,55м. и средна височина h=2,50м., от бетонови тухли, покрив – дървена носеща конструкция и покритие от битумни керемиди. Лятната кухня е завършена изцяло с положени мазилки по стени и подове, захранена с вода и електричество. В констативния акт е изчертана окомерна скица на констатирания строеж. Посочено е че при проверката не са установени строителни книжа и строително разрешение.

Жалбоподателката е била уведомена за проверката, но не е присъствала на място.

Съобразно приложените по преписката нотариални актове и договори(л.34 и сл.) е констатирано, че имота е съсобствен между С. Д. и Д. Н..

Теди констатации са били съобщени на жалбоподателката, като възражения срещу акта не са постъпили в администрацията.

 

7. При това положение, като са възприети изцяло фактическите констатации, обективирани в Констативен акт № 3 от 07.03.2024г., е издадена процесната Заповед № 737 от 12.04.2024г., на Кмета на Кмета на Община Пазарджик, с която е наредено да бъде премахнат незаконен строеж: “Постройка на допълващо застрояване - Лят кухня”, собственост на С. П. Д., в поземлен имот с идентификатор 55155.502 по Кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Пазарджик, участващ в УПИ Х-10200, кв. 144 по плана на гр. Пазарджик, с административен адрес: ул. Руй, №11 А, съставляваща незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 1 и т. 2 от ЗУТ.

Прието е, че строежа е пета категория, съобразно чл. 137, ал.1, т. 5 от ЗУТ. Посочено е, че строежа е изпълнен през 2018 г., като е завършен изцяло с положени вътрешни и външни мазилки по стени и тавани, захранен с вода и електричество.

С последваща Заповед № 737 от 12.04.2024г.(л.80), на Кмета на Кмета на Община Пазарджик е допусната поправка на фактическа грешка, като е указано, навсякъде в Заповед № 737 от 12.04.2024г. да се чете : незаконен строеж „Пристройка на допълващото застрояване – Лятна кухня, с навес и склад“.

 

8. Представена по делото е Скица № 216 от 05.03.2024 т. на УПИ Х-10200, от кв. 144, съобразно действащия устройствен план на града, одобрен със Заповед 218 от 18.11.1997г. От скицата е видно, че процесната пристройка не е кадастрално заснета в имота. Приложени са снимки на процесния строеж(л. 45 и сл.), от които е видно, че същият съответства впълнота на описанието съдържащо се в Констативен акт № 3 от 07.03.2024г. и в процесната заповед.

Представено е също така Писмо изх. № 44-Д-268 от 25.07.2011 г.(л. 70), от кмета на община Пазарджик до сектор Пазарджик към РДНСК Южен централен район, в което е посочено, че от служители на община Пазарджик е извършена проверка на място и е съставен констативен протокол №45 от 21.07.2011г. със следните констатации: В УПИ X-10200, кв.144 по плана на гр. Пазарджик, е започнало строителството на „Второстепенна постройка“/лятна кухня/. Същата е разположена в дъното на имота на калкан с гараж в съседния УПИ. Строежът е с размери в план 5,00м/5,10м с едноскатен покрив и височина Н1=2,30м и Н2=2,80м, изграден от 10бр. дървени колони 10см/10см, стъпващи в/у бетонова настилка 10см. Покрит от дървен покрив състоящ се от 3бр. столици 10см/10см, 10бр. ребра 4см/9см през 60см., покрити с талашитени плоскости и битумни керемиди. Изградена е стена от тухли четворки към дъно имот и частично м/у гаража и дъно имот. Над гаража в съседния имот е изграден надзид 80см. Монтирана е дървена входна врата и са заложени в бетоновата настилка тръби за водопровод и канализация Строителството се извършва от С. П. Д. без строителни книжа, не е завършено и не се ползва.

В отговор е изпратено Писмо изх. № ПЗ-118-00-826 от 04.08.2011 г. от началник сектор Пазарджик към РДНСК Южен централен район до кмета на община Пазарджик, в което е посочено, че от длъжностни лица от Сектор Пазарджик на РДНСК ЮЦР, на 02.08.2011г. е извършена проверка на място, като е установено и удостоверено с Констативен протокол № 128 от 02.08.2011г., че незаконното строителство, описано в Констативен протокол № 45 от 21.07.2011г., е премахнато.

 

9. В хода на съдебното производство се представиха бяха разпитани свидетелите С. А. С. и Б. С. А..

Според С., в дъното на двора на жалбоподателката е имало стара сграда. Била тухлена, порутена, имало две стаи, които ползвал на баща . Представлявала нещо, като лятна кухня, имало стая и тоалетна. Постройката не била поддържана и жалбоподателката бутнала покрива и предната стена. На същото място жалбоподателката направила с дървени греди и гипсокартон, лека конструкция, нещо като „времянка“. Покрив бил с ламарини. Запазила отзад стената, която всъщност е ограда на имота, на която е била долепена тази постройка. Възстановила тоалетната и запазила ВиК инсталацията. Имало помещение в което баща  си слагал инструменти и това помещение се запазило, като складово помещение. Складовото помещение било разположено отстрани до процесната постройка, имало едно навесче за дърва.

Според А., в имота на жалбоподателката, в дъното на двора има сглобяема къщичка от гипсокартон. Преди имало една стара къщичка със стая и кухня, която започнала да се руши. Имало стопански постройки за животни и навес, като на това място, жалбоподателката направила колони от дърво, сложила покрив и с гипсокартон го затворила. Задната стена на къщата съставлявала оградата със съседите и сега се ползвала същата ограда. Ползвала се ВиК инсталацията, отводнението, ел. таблото. Сочи, че предишната съществувала до 2011 г. Тоалетната била външна и сега на мястото на тази тоалетна била поставена новата. Имало навес, където баща  си държал мотора. Сега, на това място имало навес и жалбоподателката си слагала зимнината, имало бидон със зеле. До самата постройка, сглобяемата и от другата страна, имало покрив, който опирал до оградата на съседите и там си слагала зимнина.

10. В съдебно заседание бе изслушано и прието съдебно заключение по изготвената от вещото лице инж. И., заключение по съдебно техническа експертиза.

Вещото лице е извършило оглед на имота и е констатирало следното :

• Процесният обект е разположен в дъното на имота, изграден на вътрешната граница на УПИ Х1-9003 (запад) и УПИ VI1-9000 (север) и представлява допълващо застрояване, свързано с допълващо застрояване(курсивът мой), гараж осъществен в УПИ Х1-9003.

• Процесният обект е изцяло завършен. Изпълнени са всички довършителни работи: облицовки - външни и вътрешни, настилки - вътрешни, бояджийски работи, електрически и ВиК мрежи. Покривът е едноскатен, на дървена конструкция, като са видими дървени столици, ребра, обшивка от ОSВ-талашитени плоскости, покрит с метални керемиди, отводнява се с улук, който прелива в улук на дървен навес над входа на обекта и оттам във водосточна тръба, до масивната ограда с УПИ Х1-9003.

• Обекта има функция на второстепенна спомагателна постройка - лятна кухня, състоящо се от две помещения: дневна с кухненски бокс (мивка, готварска печка, хладилник) и обособен санитарен възел - баня и тоалетна, с монтирани санитарни и ел. уреди: мивка, тоалетно седало, ел. бойлер, перална машина. Преградните стени на санитарния възел откъм дневната са от гипсокартон. Таванът и на двете помещения е окачен на дървена конструкция с гипсокартон. Подът и на двете помещения е на керамични плочи и гранитогрес. Стените на кухненския бокс са с окончателна облицовка от керамични плочи, латекс и тапети в дневната върху гипсокартон. На северната стена на дневната е монтирана камина с коминно тяло и цокъл/стени облицовани с гранитогресни плочи. Стените в санитарния възел са облицовани частично с керамични плочи и РУС пана. Отвън стените на процесната постройка са изпълнени: от изток: гипсокартон, без финишно покритие-шпакловка, боядисване или друга облицовка; от юг: гипсокартон, облицован с декоративна тухлена зидария, керамични плочки около прозорците, топлоизолация, мазилка, боя-над прозорците; от запад: граничи с масивна ограда и гараж, с надзид над покрива на гаража в съседния УПИ, покрит с 1-Т-ламарина; от север: зидария с решетъчни керамични тухли пред ограда с УПИ У11-9000, с окончателно покритие-хидроизолация, топлоизолация със стиропор и мазилка.

С оглед това описание на постройката, вещото лице счита, че тя не може да бъде определена като дървена, като възможния начин за изграждане  е чрез сухо строителство - гипсокартон с метални профили, монтирани върху циментова замазка.

Заключението на вещото лице е, че процесният обект е постройка на допълващо застрояване, свързано с допълващо застрояване в съседен имот-гараж и плътна ограда; има функция и предназначение на лятна кухня; съставлява строеж шеста категория и не може да бъде определен като лека постройка за отоплителни материали и инвентар или пък, като преместваемо съоръжение, съгласно функцията и предназначението си.

Вещото лице сочи, че като лека конструкция процесният обект е временно закрепен/монтиран върху терена, съставляващ циментова замазка. Същият може да бъде демонтиран чрез отделянето му от повърхността и от мрежите на техническата инфраструктура. При премахването му няма да се измени трайно субстанцията или начина на ползване на земята. Обекта не може да бъде преместен в пространството, без да изгуби своята индивидуализация и/или възможността да бъде ползван на друго място със същото или с подобно предназначение на това, за което е ползван на мястото, от което е отделен, тъй като преместването на обекта в цялост изключва неговото разглобяване. При преместването обектът трябва да запази физическата си цялост, за да гарантира конструктивната и пространствената си устойчивост без да бъде разглобяван.

 

 

IV. За правото :

 

11. Според чл. 151, ал. 1, т. 3 и т. 12 от ЗУТ, не се изисква разрешение за строеж за: оранжерии с площ до 200 кв. м, леки постройки за отоплителни материали и инвентар, кладенци, чешми, водоплътни изгребни ями и временни тоалетни; както и за градински и паркови елементи с височина до 2,5 м. над прилежащия терен.

Наличните по делото данни, налагат да се приеме, че процесната постройка, осъществена след 2011 г., изпълнена като конструкция с гипсокартон, облицован с декоративна тухлена зидария, керамични плочки около прозорците, топлоизолация, мазилка, боя-над прозорците, а от северна страна - зидария с решетъчни керамични тухли, със завършени всички довършителни работи – облицовки, настилки, бояджийски работи, електрически и ВиК мрежи, с едноскатен покрив, на дървена конструкция, включваща две помещения: дневна с кухненски бокс, с монтирани мивка, готварска печка, хладилник и обособен санитарен възел - баня и тоалетна, с монтирани санитарни и ел. уреди, не може да бъде квалифициран в хипотезите на прежде цитираната правна норма.

Строежа без съмнение не съставлява лека постройка за отоплителни материали и инвентар, нито градински или парков елемент, нито пък „…лека конструкция…временно поставена върху терена…“, както сочи жалбоподателя. Обстоятелството, че тя може да бъде разглобена и отделена от повърхността, само по себе си не я квалифицира като леки постройки за отоплителни материали и инвентар или като някаква форма на преместваемо съоръжение. В този смисъл, вещото лице сочи, че постройката не може да бъде разглобена без да се премести без да бъде нарушена нейната цялост.

 

12. Според § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, „Строежи“ са надземни, полуподземни, подземни и подводни сгради, постройки, пристройки, надстройки, укрепителни, възстановителни работи, консервация, реставрация, реконструкция по автентични данни по смисъла на чл. 74, ал. 1 от Закона за културното наследство и адаптация на недвижими културни ценности, огради, мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура, благоустройствени и спортни съоръжения, както и техните основни ремонти, реконструкции и преустройства със и без промяна на предназначението.

Съобразно чл. 46, ал. 1 от ЗУТ, второстепенни постройки на допълващото застрояване (летни кухни и леки постройки за отоплителни материали и инвентар, кладенци, чешми, водоплътни изгребни ями и временни тоалетни) могат да се изграждат в урегулирани поземлен, като според чл. 46, ал. 2 от ЗУТ, второстепенните постройки на допълващото застрояване са с височина до 2,5 м над прилежащия терен и до 3 м до най-високата част на покрива. Когато постройките се разполагат на вътрешната граница на урегулирания поземлен имот, най-високата част на покрива при калканната стена може да има височина до 3,6 м.

В чл. 47, ал. 1 от ЗУТ е определено, че Летни кухни се разполагат свободно или свързано, без да се спазват изискванията за разстояния от сградите на основното застрояване.

Правилото на чл. 21, ал. 4 от ЗУТ допуска, постройките на допълващото застрояване да могат да се застрояват свързано на вътрешните имотни граници, така както е процедирано в случая..

При това положение и съобразно установените в процеса данни, процесния строеж, включващ общо лятна кухня, навес е склад, следва да бъде определен като строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ и квалифициран като второстепенни постройки на допълващото застрояване по смисъла на чл. 46, ал. 1 от ЗУТ.

Съобразно чл. 137, ал. 6, във връзка с чл. 147, ал. 1, т. 1 от ЗУТ, строежа е от шеста категория, като за него не се изисква одобряване на инвестиционни проекти за издаване на разрешение за строеж

 

13. Съобразно чл. 41, ал. 1 от ЗУТ, допълващото застрояване в урегулирани поземлени имоти се състои от спомагателни, обслужващи, стопански и второстепенни постройки към сградите на основното застрояване и се разрешава в съответствие с предвижданията на подробния устройствен план.

В Случая не се твърди и не се установява, действащ подробен устройствен план на града, да предвижда относно УПИ Х-10200, в кв. 144 възможността за осъществяване на постройки от допълващото застрояване. В тази насока следва да се съобразят данните съдържащи се приложените по делото и към заключението на вещото лице скици(л. 44, 96 и 97).

 

14. Според чл. 41, ал. 2 и ал. 3 от ЗУТ, когато допълващо застрояване не е предвидено с действащия подробен устройствен план, то се допуска от главния архитект на общината с виза за проучване и проектиране по чл. 140, ако постройките се застрояват свободно или допрени до сгради на основното застрояване в урегулирания поземлен имот или свързано с постройки на допълващо застрояване само между два урегулирани поземлени имота. Допуснатото застрояване се отразява служебно в действащия подробен устройствен план. По реда на ал. 2 не се допуска застрояване, с което се превишават зададените с подробния устройствен план устройствени показатели за съответния урегулиран поземлен имот.

В случая не се твърди и не се установява, относно процесния строеж да е издавана виза за проучване и проектиране от главния архитект на общината, нито пък да е налице заснемане на строежа в действащия подробен устройствен план на населеното место.

Казано с други думи, извода на административния орган, обективиран в оспорената заповед, че процесната лятна кухня с навес и склад съставлява незаконен строеж, като краен резултат е фактически обоснован.

 

15. Според разпоредбата на чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ, кметът на общината или упълномощено от него длъжностно лице издава заповед за премахване на строежи от четвърта до шеста категория, незаконни по смисъла на чл. 225, ал. 2, или на части от тях. Следователно, оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в границите на неговата териториална и материалноправна компетентност.

 

16. Властническото волеизявление е обективирано в писмена форма, която съдържа изискваната съобразно правилото на чл. 59, ал. 2 от АПК информация. Процесната заповед за премахване на строежа е издадена въз основа на надлежно извършена проверка на място, отразена в нарочен констативен акт и след обсъждане на установените от длъжностните лица факти. Проявлението на фактите, които са изложени в мотивите на оспорения акт се установява от данните, съдържащи се в доказателствата събрани в хода на административното и съдебното производство. Тези факти са съотнесени към правилните материално правни норми.

Посочената година на осъществяване на строежа - 2018 г., изключва необходимостта да се обсъжда въпроса с евентуалната негова фактическа или юридическа търпимост.

Това ще рече, че процесната заповед е валидна и законосъобразна.

 

17. Възражението на жалбоподателя, че незаконния строеж, обект на оспореното властническо волеизявление не е конкретизиран достатъчно с оглед неговите параметри и обем е неоснователно. Както се описа в предходния раздел на настоящото решение, строежа е подробно описан с неговите размери, местоположение, начин на осъществяване, като в констативния акт е изготвена и подробна окомерна скица..

 

V. За разноските

 

18. От страна на ответната администрация не е поискано присъждане на разноски по производството и юрисконсулско възнаграждение.

Ето защо, Съдът

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ оспорването на С. П. К., [ЕГН], от гр. Пазарджик, ул. ***, с посочен съдебен адрес гр. Пазарджик, ул. Иван Вазов, № 18, ет. 2, адв. Ч. Ч., срещу Заповед № 737 от 12.04.2024г., на Кмета на Кмета на Община Пазарджик, с която е наредено да бъде премахнат незаконен строеж: “Постройка на допълващо застрояване - Лят кухня”, собственост на С. П. Д., в поземлен имот с идентификатор 55155.502 по Кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Пазарджик, участващ в УПИ Х-10200, кв. 144 по плана на гр. Пазарджик, с административен адрес: ул. Руй, №11 А, съставляваща незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 1 и т. 2 от ЗУТ, поправена със Заповед № 737 от 12.04.2024г., на Кмета на Кмета на Община Пазарджик.

 

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд на Република България в четиринадесет дневен срок от съобщаването на страните за неговото изготвяне.